Салманасар III - царят воин

 

След смъртта на Ашшурназирпал ІІ властта в Асирия преминава към сина му Шулману - ашаредду (ак. "приветствие към първенеца"), повече известен като Салманасар III (858 - 824 г. пр. Хр.). Той не само се оказва достоен последовател на делото на баща си, но и го задминава по размах и мащаби на политическата и военната експанзия. По негово време Асирийската империя достига най-голям разцвет и се простира от устието на р. Тигър до Средиземно море. За 34 години на своето царуване Салманасар извършва 32 военни кампании.

Към момента на встъпване на Салманасар на престола конфедерацията Наири - Урарту се обединява в една държава - Биайну, известна ни от асирийските летописи като Урарту. Начело на тази млада държава застава цар Араму (864-845 г. пр. Хр.). Още през първата година на управлението си, Салманасар предприема поход към Урарту. Отначало той превзема добре укрепения град Ариду и така жестоко си разчиства сметките с жителите и защитниците на крепостта, че управниците на съседните области предпочитат доброволно да се предадат на асирийците. След като приема в Ариду техния данък и изявленията за подчинение, Салманасар поема на запад от езерото Урмия¹. Неговата армия извършва един изключително тежък преход през планините Джелу-Даг и Акаран-Даг и навлиза в областта Хубушкия², която е в състава на Урарту. Населението на тази територия не съумява да окаже на завоевателите достойна съпротива. Асирийците навлизат навътре в страната, превземат крепостта Сугуни на брега на езерото Ван, разрушават и опожаряват 14 селища. От Сугуни Салманасар се спуска към  "морето на Наири" – езерото Урмия и "измива там своето оръжие". През същата година асирийският цар потегля срещу арамейското княжество Бит-Адини, което преди време е подчинено от Ашурназирпал ІІ, но след оттеглянето на имперската армия, князът Ахуни отново проявява враждебност към империята. Бунтовната държава създава проблеми на асирийците при проникването им на запад.

Ахуни решава да се бори с имперските сили и създава коалиция на арамейските и неохетските княжества, в която освен него влезли Унки, Кархемъш и Яуди³. Начело на съюза застава, най-вероятно, царят на Унки Салпалулме. Но в няколко кръвопролитни сражения войските на коалицията претърпяват съкрушително поражение.

През  втората година на  управлението си Салманасар ІІІ отново предприема поход към Сирия. Неговата армия преминава през Ефрат по време на пълноводието. Ахуни отново излиза срещу асирийците и отново е разбит. Царят на Яуди Хайа предпочита да изостави опитите за съпротива и изплаща на асирийците данък. Асирийската армия прегазва Бит-Адини, щурмува и превзема столицата Тил-Барсип, но  Ахуни  се измъква и бяга към град Шитамрат на брега на Ефрат, където се намира неговата резиденция. Асирийците го преследват, залавят го в собствения му дворец, след което ликвидират независимостта на княжеството, а жителите му преселват във вътрешността на империята. Начело на присъединените области Салманасар ІІІ поставя свои наместници, като по този начин налага пряко властта на империята. Много от градовете са  преименувани. Така Тил-Барсип започнал да се нарича Кар-Салманасар.

В 856 г. пр. Хр. асирийската армия преминава през планинския проход Ензит (арм. Андзит) по левия бряг на Ефрат през областите Алзи, Сухме и навлиза в западно-хуритската страна Диаухов, на югоизточното крайбрежие на Черно море. След като разбива царя на Диаухов, Салманасар ІІІ нанася удар по Урарту от северозапад. Непосредствено до град Арзашку в планината Аддури асирийците се сблъскват с урартските войски. В свирепото сражение урартите са съвършено разбити, а имперската армия превзема цялата област, разположена на северозапад от езерото Ван. Следват обичайните по онова време зверски разправи над населението, грабежи и разорение, ярко описани в "Аналите"⁴. Урартския цар Араму е принуден да се спасява, а Салманасар ІІІ нарежда да изваят образа му на планината Еритиа, в чест на великата победа. След това армията прекосява Приурмийския район,  и се връща в Асирия.

Урартската държава при цар Араму и походите на Салманасар III срещу него.

Автор: EvgenyGenkin Лиценз: CC BY 2.5

 

Вероятно около 854 г. пр. Хр. Салманасар ІІІ е оказал подкрепа на един от претендентите за вавилонския престол. Като идва на власт, Мардук-закир-шуми (854-827 г.пр.Хр.), отстъпва част от своите територии на Асирия, като става фактически васал на Салманасар. През същата година е организирана военна кампания с направление на запад. По това време Южна Сирия и Палестина осъзнават заплахата от страна на империята и съумяват да се обединят. Пред лицето на новата опасност за известно време е забравена ожесточената борба между Израел и  държавата Арам, която се намира по на север, с център гр. Дамаск. Доскорошните заклети врагове сключват помежду си мир и  формират антиасирийска коалиция. Войските на империята нанасят унищожителен разгром на коалиционните сили, както ни осведомява и самия Салманасар ІІІ:

"Аз изтребих техните войски. 12 царе излязоха насреща ми, за да се сразят с мен; аз излязох на бой с тях и ги победих. Взех в плен техните колесници, конница, оръжие. Царете се разбягаха, за да спасят своите животи... "

Царят на Кархемъш Сангара (~876 — 846 г. пр. Хр.) изпраща богати дарове, а също и дъщеря си, която е съпровождана от 100 дъщери на кархемъшски велможи. След това асирийската армия преминава река Оронт, преодолява планината Аман и се спуска в Киликия, където награбва огромна плячка. По този начин, асирийците завършват подчиняването на Северна Сирия и погледът им вече се обръща към южните територии.

На следващата година Салманасар ІІІ започва грандиозен поход за пълното подчинение на Сирия. Имперските войски се насочват първоначално на северозапад, превземат големия търговски град Халпу (дн. Алепо), след което настъпват по средното течение на р. Оронт и нахлуват на територията на държавата Хамат. Без да срещнат сериозна съпротива асирийците овладяват няколко градове. Пред лицето на тази угроза, царят на Хамат Ирухлени незабавно търси помощта на съседите. На призива му откликват десетки царства от Сирия, Палестина, Финикия, Киликия, на помощ се притичват и арабите. Почти цяла Предна Азия се вдига срещу нашествениците. Асирия се изправя срещу мощна коалиция.

Асирийските източници, говорейки за силите на коалицията, упоменават 12 държави, но на преден план излиза царството Арам. Трябва да отбележим, че името на царя на Дамаск до днес предизвиква спорове сред учените. Работата е там, че в Библията се посочва, че цар на Арам през този период е бил Бен-Хадад (арам. Бар-Хадад), асирийските текстове посочват друго име - Адад-Идри. Същевременно анализа на текста показва, че става дума за един и същи човек. За обяснение на този различен прочит са се издигали различни хипотези, но най-вероятно, окончателно няма да бъде разрешен този проблем. Споменатия Адад-Идри (880-844 г. пр.Хр.) предоставя за съюзната армия най-големите сили - 1200 колесници, 1200 конници и 20 000-на пехота. На второ място се споменава Ирухлени (~860-853 г. пр.Хр.), царя на Хамат, който предоставя 700 колесници, 700 конници и 10 000 пехотинци. Като трети е посочен израелския цар Ахав (869-850 г.пр.Хр.) с 2000 колесници и 10 000 войници. Тези три държави образуват ядрото на военния съюз. Свои войски представят също финикийските градове. На помощ идват дори амонитяните и арабският шейх Гиндибу, който изпратил войници на камили. В текста са споменати и 1000 войници на мусрийците. Големи спорове предизвиква въпросът, трябва ли  да се отъждествява страната Муcри с Египет или пък това е някакво малко княжество в Сирия или Анатолия. Войските на съюзниците започват да се съсредоточават до гр. Каркар в Хамат, очаквайки наближаването на имперската армия. Тук през 853 г. пр.Хр. става прочутата кървава битка.

Салманасар ІІІ описва пълния успех на своята армия; той твърди, че е изтребил 14 000 вражески войници, като покрива с телата им  цялата равнина. Асирийската победа обаче, не е потвърдена от други извори, а като се имат  предвид последиците от битката, едва ли тази „победа” е толкова пълна, дори можем да говорим и за поражение на имперските войски. В научната литература няма единодушие по отношение на изхода на това сражение. Факт е обаче, че имперската армия е толкова изтощена, че в продължение на четири години не са предприети никакви военни действия.

Едва през 849 г. пр. Хр. Салманасар ІІІ възобновява опита си да покори Сирия и Палестина. За целта асирийският цар потегля със 120 000-на армия – невиждана за онова време военна сила. Политическата ситуация се оказва благоприятна за империята - по това време антиасирийската коалиция започва да се разпада и бившите участници в съюза влизат в остри конфликти помежду си. По всичко личи, че този път кампанията ще има успех.

Скоро след битката при Каркар Израел излиза от съюза и възобновява борбата си срещу Арам. Заедно с юдейския цар Иосафат (873-849 г. пр. Хр.) той напада принадлежащия на Арам град Рамот-Гилеат, който е разположен на търговския път Дамаск-Аравия. В едно от сраженията Ахав е смъртоносно ранен и не след дълго умира. Неговият син Охозия (850-849 г.пр.Хр.) след две години умира бездетен, и на израелския престол се издига втория син на Ахав, Иорам (849-842 г. пр.Хр.). Въпреки тези събития, Салманасар ІІІ получава отпор от страна на антиасирийската коалиция както през 849 г. пр. Хр., така и по време на последвалите походи в Южна Сирия през 848 и 846 г.пр.Хр.

Става ясно обаче, че сирийските царства дълго не могат да противостоят на асирийската сила и повечето от тях стават васали на империята. Все пак Салманасар ІІІ успява да наложи влиянието си над Сирия и Палестина.

Царят налага влиянието на империята на изток, като преминава планината Загрос и през Кюрдистан нахлува в Северозападен Иран. Там за първи път асирийците се срещат с племената на мидийци и перси, дошли по тези земи в края на ІІ хил. пр. Хр. от север. Асирийската експанзия в последствие налага месопотамската цивилизация над тези ирански народи, а в крайна сметка персите, покрай връзките си с Асирия се оказват наследници на великата империя и предават много черти на асиро-вавилонската култура на древните гърци, а чрез тях – и на останалия свят.

Рейдът на асирийската армия през 843 г.пр.Хр. в Иран няма за цел да присъедини тези територии към империята. Това е обикновен грабителски поход и след като се наплячкосва, армията се връща обратно, водейки и хиляди пленници.

През 841 г. пр. Хр. Салманасар ІІІ отново се захваща с Южна Сирия. По това време в страните участващи в коалицията се случват някои промени. От Израелското царство се отделя областта Моав и всички опити да бъде върната се оказват безрезултатни. Решавайки да се възползва от отслабването на своя заклет враг, царят  на Арам Адад-Идри започва нова война срещу Израел. Но израелтяните нанасят поражение на арамеите под стените на обсадената си столица Самария. Това поражение предизвиква политическа криза в Дамаск, задълбочила се от тежката болест на Адад-Идри. Един от царските пълководци Хазаел (844-804 г. пр. Хр.) удушава Адад-Идри с мокро одеяло и сам заема трона на Арам. Израелският цар Иорам не пропуска да  се възползва от събитията в Дамаск. В съюз с царя на Юдея Охозией (842 г. пр. Хр.) те отново се насочват към града Рамот-Гилеад, при стените на който Иорам е сериозно ранен. По инициатива на пророка Елисей, който рязко се изказвал срещу засилването на финикийските култове, в Израел избухва бунт, който довежда на власт военачалника Ииуя (Иегу) (842-815 г. пр. Хр.). В резултат на тези преврати през 841 г. пр. Хр. на Салманасар успява да противостои вече само Арам. По всяка вероятност асирийците подчиняват Хамат и се срещнат с войските на противника в планинските хребети на Антиливан. В битката при планината Саниру Хазаел търпи поражение и Салманасар, най-после, пробива към Дамаск. В  "Аналите" той съобщава, че е изсякъл овощните градини около арамската столица, но за превземането на самия град нищо не съобщава. Вероятно, Дамаск устоява на щурма. Асирийската армия поема на юг през територията на Израел до планината Кармел. Салманасар ІІІ приема данъка и изявленията за покорност и подчинение от израелския цар Ииуя (на черния обелиск, съхраняващ се в Британския музей, го виждаме как се кланя на Салманасар), а също от царете на Тир и Сидон. Египет също демонстрира приятелско отношение към Асирия, като фараонът изпраща на Салманасар дар от камили, хипопотам и други екзотични животни.

 Израелският цар Иеху пада ничком пред царя на Асирия.

Снимка: Steven G. Johnson Лиценз: CC BY-SA 3.0

 

През следващата година на Салманасар се подчинява и плаща данък царят на неохетското царство Унки в Северна Сирия. Някъде по същото това време или с няколко години по-късно Салманасар поставя на трона на Унки своя довереник Лубарну II, а военните сили на царството са включени в състава имперските въоръжени сили.

През 838 г. пр. Хр. асирийската армия отново се стоварва върху Арам, като този път Дамаското царство е оставено само срещу имперската мощ, тъй като всички негови съюзници са вече васали на Асирия. Арамеите отново претърпяват поражение, разрушени са редица градове в царството, но Дамаск пак устоява на атаката. Тъй като Салманасар нищо определено не съобщава за завзетата плячка, може да предположим, че кампанията от тази година не  постига очакваните успехи. Това е последният поход на Салманасар в Южна Сирия. Вече застаряващия и уморен от непрекъснатите походи асирийски цар разбира, че е време да обърне повече внимание на вътрешното положение в страната.

Не му е съдено обаче да се отдаде на спокойствие на вътрешните дела на империята. Външнополитическата обстановка продължава да е тревожна, като този път заплахата идва от северния съсед Урарту.

На практика четвърт век Салманасар не безпокои Урарту, зает с борбите със Северносирийските и Южносирийските съюзи. За това време държавата Урарту значително укрепва и израства като могъща сила. Истинското издигане на това царство е свързано с името на цар Сардури I (840-825 г. пр. Хр.). Той нарича себе си не само "цар на Биайнели (Урарту), управник на града Тушпа", но и "велик цар, силен цар, цар на обитавания свят, цар на Наири". Съдейки по тази титулатура, Урарту явно претендира за съперничество с Асирийската империя. Позицията на империята като единствена велика сила и нейното влияние в Предна Азия са сериозно застрашени.

През 832 г. пр. Хр. Салманасар ІІІ изпраща срещу Сардури І своя генерал Дайан-Ашшур, но урартите  удържат на удара и не допускат асирийската армия да проникне навътре в страната. Въпреки, че 50 града са подложени на грабеж, този поход се оказва безславен за Асирия.

От Северна Сирия също пристигат тревожни новини. През 831 г. пр. Хр. в Унки антиасирийската партия сваля марионетния цар Лубарна, и на власт идва Сурри. Асирийският цар тутакси изпраща Дайан-Ашшур да възстанови реда в северносирийската държава. Сурри е свален и екзекутиран, а на трона генералът поставя някой си Саси.

 Асирийската империя при Салманасар III. Източник: http://explorethemed.com

 

Последните години от живота си Салманасар ІІІ прекарва в Калху. Той се занимава със строителство, разширява града, издига нови храмове и сгради. Краят на царуването на великия цар е помрачен от вътрешни смутове. През 827 г. пр. Хр. избухва голямо въстание, оглавено от първородния син на Салманасар ІІІ Ашшур-дан-аплу. Принцът се почувствал пренебрегнат, тъй като Салманасар посочва по – малкия си син Шамши-Адад за наследник на трона. Въстанието обхваща 27 града на вътрешна Асирия и е подкрепено от земеделците, които изпитват големи затруднения заради непосилните данъци. На страната на царя застава действащата армия, но изминават почти две години, докато бъдат потушени огнищата на въстанието. Потърсена е и помощта на вавилонския цар. В замяна на тази помощ Салманасар е принуден да върне областите, които преди двадесет и пет години са му дадени от Мардук-закир-шуми. Договорът е скрепен с брак – престолонаследникът Шамши-Адад се жени за вавилонската принцеса Шаммурамат.

По време на тези събития, в 824 г. пр. Хр. , неуморимият воин Салманасар ІІІ склапя очи.

 

¹В дн. Северозападен Иран
²Област югоизточно от ез. Ван
³Арамейски княжества в Северна Сирия
⁴Общото название на надписите на Салманасар III