Синахериб - власт с огън и меч

 

Триумфът на военните.

Наказанието на Юдея.

Походите на запад.

Непримиримите врагове - Синахериб и Мардук-апла-иддин II.

Империята - военноморска сила.

Разрушаването на Вавилон.

 

Синът на Саргон ІІ, Санахериб (Син-аххе-ериба - "[Бог] Син преумножи братята") (705 – 681 г. пр. Хр.), встъпва на трона през август 705 г. пр. Хр. За разлика от баща си, новият цар е изцяло поддръжник на армията, самият той има опит като офицер, сражавал се на северните фронтове. Суров и безкомпромисен по природа, в  политиката разчита предимно на грубата сила.

Аристокрацията и особено жреческото съсловие не се ползват много с доверието на царя. Пренебрежителното си отношение към жреците Синахериб демонстрира още по време на коронацията – той отказва религиозните церемонии в храма на Мардук при встъпването му на трона като цар на Вавилония. Това незачитане на традициите предизвиква възмущението на вавилонското общество, от което не пропуска да се възползва стария асирийски враг Мардук-апла-иддин ІІ. С помощта на еламския цар Шутрук – Нахунте ІІ (717-699 г. пр. Хр.), той се завръща триумфално във Вавилон и заема трона. В същото време се раздвижват покорените народи на Сирия, Палестина, Финикия. Мардук-апла-иддин ІІ веднага праща посланици при  царете на зависимите от Асирия държави с богати дарове и предложение за съвместна борба. Предложението на халдееца е прието с готовност. В новата антиасирийска коалиция влизат Юдея, Тир, Аскалон, Арвад. Първоначално те преустановяват плащането на данъка към Асирия, но съзнавайки колко трудна ще бъде борбата с могъщата империя, бързо предприемат всички мерки по отбраната на градовете и боеспособността на войските си. Царят на Тир Елулай започва спешно да укрепва отбранителните съоръжения на градовете в континенталните си владения. Юдейският владетел Езекия (715- 687 г. пр. Хр.) моли Египет за помощ и усилено строи отбранителна линия по границата на царството си. В Аскалон въстаналите граждани свалят асирийския губернатор Шарулудари и на негово място за управител на града назначават местен човек, някой си Сидикия, който започва активна подготовка за война.

Единствено царят на Екрон Пади отказва да измени на Асирия и да се присъедини към коалицията. Езекия насочва войските си срещу него, сваля го от трона и присъединява Екрон към държавата си. Коалицията се радва на мощна подкрепа от Египет, който изпраща в помощ значителни военни сили. Империята се оказва обкръжена от вражески обръч – от запад коалиция от сирийски и палестински държави, ръководена от юдейския цар Езекия, и от изток и юг Вавилония и Елам. В тази тревожна ситуация Синахериб е принуден незабавно да предприеме ответни мерки. Първият удар е насочен срещу люто ненавижданата вавилонска олигархия – тъй изменчива в политиката си към Асирия. Западът може да почака.

В 702 г. пр. Хр. започва походът срещу Вавилония. Асирийското командване своевременно получава сведения от разузнаването за движението на вражеските сили. Съюзните халдейски и еламски войски се съсредоточават в околностите на гр. Киш. Асирийската армия с бърз марш се насочва срещу тях и в свирепа битка им нанася унищожително поражение. Мардук-апла-иддин ІІ отново успява да се измъкне от ръцете на асирийците и се укрива. Вавилон, останал без защита, се предава без бой. Царския дворец, съкровищата са напълно разграбени. Асирийските войски шетат из останалите области на Вавилония, но разрушителната им стихия изпитват най-вече южните халдейски княжества, подложени на опустошителен разгром. От там са депортирани 200 000 души и преселени във вътрешните области на империята. Върху цялата територия на Южна Вавилония е наложена пряка асирийска власт и са назначени губернатори. На трона на Вавилон Синахериб назначава цар-марионетка – възпитания в Ниневия вавилонски аристократ Бел-ибни – „последното куче в моя дворец”, както асирийския цар презрително го нарича.

След като приключва с Вавилония и халдеите, асирийската армия се насочва към северозапад, прехвърля планината Загрос и нахлува в земите на каситите. Голяма част от населението е депортирано а страната е подложена на опустошение, и включена в състава на провинция Арапх. От там армията навлиза в областта Елипи, разположена край северната граница на Елам. Местният владетел Испабара бяга, а Синахериб „цялата тази обширна област разори, подобно на ураган”. Покорената територия е превърната в провинция с център гр. Елензащ, преименуван в Кар-Синахериб. По обратния път, Синахериб приема даровете и изявленията за лоялност на мидийските князе.

В 701 г. пр. Хр. започва походът на запад. Още при появата на асирийската армия, коалицията започва да се разпада. Някои от управителите на финикийските градове, както и царете на Амон, Моав и Едом бързат да поднесат дарове и да уверят мощният асирийски монарх в своята лоялност към империята. Най-упоритият противник на Асирия, царят на Тир Елулай, не се надява на пощада и бяга в Кипър. На негово място Синахериб поставя Итобаал ІІІ, който се задължава да плаща редовен годишен данък. Някои от континенталните градове са разрушени, но Тир с неговото огромно икономическо значение за региона остава непокътнат. След усмиряването на Финикия, Синахериб се насочва към Филистимското царство. Асирийците превземат Аскалон и близките градове, свалят Сидикия от власт, след което го изпращат в Ниневия заедно с целият му род, и връщат на власт губернатора Шарулудари. В същото време в Палестина настъпва египетската армия, изпратена от фараон Шабатака (703 – 690 г. пр. Хр.) от ХХV Кушитска (етиопска) династия. В близост до Екрон, Синахериб пресреща египтяните и им нанася пълен разгром. Хвърленият в затвора от бунтовниците цар на Екрон Пади е освободен и отново заема трона, като заедно с царете на Ашдод и Газа се заклина във вярност на асирийския цар.

Съзаклятниците са арестувани, като част от тях са екзекутирани, а останалите – изпратени в Асирия. Сега вече идва редът на главния подстрекател на бунта срещу империята – Юдея. Цар Езекия трескаво започва да се готви за отбрана, макар прекрасно да съзнава цялата обреченост на борбата срещу могъщата имперска армия. Може би все още разчита на помощ от Египет и това в голяма степен  го крепи да продължи съпротивата. Като за начало той дава заповед да се засипят всички водоизточници по пътя на предполагаемото нашествие. Извършва всеобща мобилизация, свиква под знамената народно опълчение. Цяла Юдея е вдигната на оръжие. Синахериб подлага на обсада юдейският град Лахиш, а част от армията потегля срещу Йерусалим. Скоро Лахиш пада в ръцете на асирийците, Езекия се оказва затворен в столицата, като все още се надява на помощта на Египет. Но фараонът, страхувайки се за сигурността на собствената си държава, повече не желае да се намесва. Асирийците подлагат цяла Юдея на опустошение, депортират огромна част от населението – царските анали подробно ни предават наказателната експедиция:

"А Езекия, юдеинът, понеже не преклони глава под моя ярем - 45 негови големи града и малки селища в техните околности, които нямат чет,  аз ударих като издигнах насипи и доближих тарани и щурмови стълби, и с помощта на атакуващата пехота ги превзех; взех в плен 200150 души, млади и стари, бедни и знатни, мъже и жени, коне, мулета, магарета, камили,  едър и дребен добитък, безчет, иззех ги и ги причислих към плененото имущество. Самият него (Езекия), като птица в кафез, в Йерусалим - неговия царски град, аз заклещих. Издигнах укрепления и стражеви кули, всички порти на града завардих и ги направих за него недостъпни, блокирах околността за да не избяга."

Разбрал цялата безнадеждност на положението си, и че никаква египетска армия няма да дойде на помощ, Езекия изпраща посланици при Синахериб с молба за мир и обещание за покорство. Асириецът се съгласява, но изисква огромен данък – 30 таланта злато и 800 таланта сребро. Добронамереността на Синахериб към този заклет враг, може да се обясни с ред причини.  Царят възнамерява да започне подготовка за поход срещу Египет и за тази цел се нуждае от средства. Освен това, изострящата се ситуация във Вавилония, където назрява нов бунт срещу Асирия, изисква неговото присъствие там. Освен това, по време на обсадата на Йерусалим, в асирийския лагер избухва епидемия, вероятно чумна. При тези обстоятелства Синахериб не желае да продължи с обсадата на града и Йерусалим е спасен. Това е изтълкувано от юдеите като божествена закрила над страната и им вдъхва надежда за скорошно освобождение. Но асирийският цар постига главната цел – властта му е възстановена в бунтовните страни, а пред останалите Асирия за пореден път демонстрира смазващата си мощ. Данъците на подвластните страни са увеличени, а териториите на буферните държави значително орязани, което има за цел да попречи на тяхното бъдещо засилване.

В 700 г. пр. Хр. имперски сили отново се насочват към Вавилония. Крайно раздразнен от донесенията на разузнаването за подготовката на нов метеж, Синахериб хвърля вината за всичко върху олигархията и жречеството, към които изпитва силна неприязън. Заиграването на вавилонската аристокрация с Елам и Египет поставя под въпрос сигурността на империята. Асирийският възпитаник Бел-ибни не оправдава надеждите на вавилонските граждани и доверието на Синахериб. Той не успява да наложи разумно управление, оказва се безсилен пред интригите на халдейските аристократи, дори се обявява срещу Асирия и влиза в контакти с халдейските бунтовници и въздесъщия Мардук-апла-иддин ІІ. Сюзеренът му го смъква от престола, но се отнася към него учудващо снизходително. Синахериб разбира, че неопитния младеж е бил само играчка в ръцете на могъщите олигарси и вместо да го накаже, го изпраща в Ниневия.

Синахериб налага пряко управление във Вавилон – назначава за наместник един от синовете си, Ашур-надин-шуми, на чието разположение е оставен силен гарнизон.

След като уреждат проблемите с Вавилония асирийците решават да подсигурят и северозападните граници на империята и скоро е организиран нов поход. Армията поема по горното течение на Тигър  и подчинява войнствените планинци обитаващи районите на планината Нипур. От там асирийците нахлуват в Мидия, превземат град Уку и разграбват прилежащата му област. В царските анали живописно са предадени трудностите на този поход, както и мъжеството и издръжливостта на самия цар:

"В петия мой поход жителите на град Тумури,  на град Шарум, на град Езам, на град Кибшу,  на град Халгида, на град Куа, на град Кана, чиито жилища, подобно на гнезда на орел, пръв сред птиците, бяха построени по върховете на планината Нипур, планина непристъпна, не се покориха под моя ярем. Аз разбих военния лагер в подножието на планината Нипур и с отбрани войници от моята гвардия и безпощадни бойци от редовните ми войски ги обградих и до един ги излових. Клисури, водопади, стръмни скали на носилка преодолях, местата, трудни за носилка, аз преминах пешком, подобно на планинските кози,  през високи върхове и хребети. Там, където се уморяваха моите нозе, аз присядах на стръмните скали и пиех вода от кожените мехове, за да утоля жаждата си. Аз преследвах враговете по планинските усои и им нанесох поражение. Градовете им превзех, разруших, съкруших и ги предадох на огъня. Аз ги върнах под моя ярем и продължих похода срещу Маний, владетел на град Уки, непокорния мидянин. Непознати пътища, стръмни пътеки, които се вият из непристъпни планини преди мен не е преминавал нито един от предишните царе. В подножието на планината Анара и планината Упа, планини могъщи, аз направих лагер, и сам на носилка, заедно с моите превъзходни воини навлязох в тесни проходи, изкачих се на непристъпни скалисти върхове. А той, Маний, прах от краката на моите войници видя, и Уку, неговия царски град, той изостави и избяга далече. Уку аз обсадих и взех, взех пленници, иззех напълно всичко,  което имаше, пари и имущество,  съкровищата от двореца изнесох и ги причислих към общата плячка, взех 33 града в покрайнините на областта. Хора, коне, едър и дребен добитък взех, а градовете сринах и предадох на огъня."

В 696-695 г. пр. Хр. асирийската армия извършва рейд в Киликия и Източна Кападокия, като присъединява тамошните области към империята. Синахериб обхожда външните провинции, като се стреми да подсигури безопасността и спокойствието на държавните граници преди да нанесе решаващия удар срещу най - опасния враг - Мардук - апла - иддин. Асирийците и за миг не забравят неговото бягство.

Разузнаването научава къде се укриват вожда на размирното племе Бит-Якин и неговите сподвижници. Преследван неотклонно от имперски отряди, Мардук-апла-иддин избира изгнаничеството пред покорството. Заедно с верните си хора той пресича морето и слиза на територията на приятелски Елам, в близост до град Нагату, в който се установява. Явно халдеецът е разчитал, че морето е сигурна преграда пред неговите преследвачи и тук би могъл да изживее спокойно старините си. Но не! За Асирия Мардук-апла-иддин е твърде опасен и имперските власти са твърдо решени на всяка цена да го пленят или ликвидират.

Асирийците наистина изпитват страх от морето и се впускат неохотно в плаване по него. Те знаят за него единствено това, което са чували от разказите на халдеи и финикийци. Когато победоносните им маршове ги довеждат до бреговете на Средиземно море, те само го съзерцават и се дивят на красотата и необятността му, но ако решат да плават по него, то е съвсем за кратко и близо до брега. Въпреки могъществото си и факта, че границите ù опират на няколко морета - Средиземно, Каспийско, Персийския залив, Асирия си остава сухоземна сила, на монарсите и през ум не им минава нуждата от построяването на морска флотилия. А и имперската геополитика не го налага като необходимост. Но сега положението е различно - за да се атакува врагът е нужен морски флот. И Синахериб замисля смел план - да натовари армията на кораби, да осъществи десант край Нагату и залови опасните бегълци от Бит-Якин. Планът обаче среща огромни трудности при изпълнението. Царят би могъл да използва корабите на халдейските княжества за целта, но тяхната вярност е твърде съмнителна, а да се повери съдбата на ниневийския суверен и неговата армия в ръцете халдеите е много рисковано. Освен това техните съдове са твърде нестабилни и несигурни. Синахериб обаче е запленен от корабите на финикийските градове - леки, бързи, сигурни и елегантни, които уверено порят морските вълни. Той бързо намира сред финикийските пленници достатъчно майстори за построяването на флотилията. С царски едикт са построени две корабостроителници - едната в Тил-Барсип, на Ефрат, а другата в самата столица Ниневия. Във всяка една от тях се изработват различни модели морски съдове, като в конструирането им в Ниневийската корабостроителница участие взема и самият Синахериб. Царят се спира на най-съвременният и усъвършенстван модел -  финикийска диера с два реда весла, дълъг корпус, кръгъл кил, висока кърма, с дълбоко газене. Носът на кораба е плосък, сочи право напред и е снабден с островърх водорез, закрепен здраво към кила, който служи като таран за пробиване на вражеските кораби.

По план двете ескадри трябва да се съберат в Баб-Салимети на устието на Ефрат, на известно разстояние от морето. Пред ескадрата от Тил - Барсип не съществуват никакви препятствия, понеже тя плава само по Ефрат, която е плавателна по всяко време. Трудности има по пътя на Ниневийската ескадра. Тя напуска Тигър в Упи, за да заобиколи владенията на арамеите, които са съюзници на Елам и постоянно враждуват с Асирия. После флотилията влиза в големия канал Арахту, който съединява Тигър с Ефрат и преминава през Вавилон. Този канал служи преди всичко за напояване и за плаване с лодки и не е пригоден много за големи кораби. Все пак препятствията са преодолени и за няколко дни ескадрата преминава разстоянието от Вавилон до Баб-Салимети. Всяка от ескадрите спира по пътя за да товари войски и коне, припаси и обсадна техника. Синахериб се присъединява с гвардията си към флотата и устройва лагер на брега на реката. Тук обаче непознаването на морето изиграва на асирийците лоша шега и едва не обръща похода в катастрофа.

Приливите и отливите в Персийския залив са много силни и дори се усещат навътре в сушата, особено при равноденствие - сезонът на най-мощните приливи. В този период е най-голям и разливът на реката. В такъв момент настъпващата морска вълна влиза в борба със стремителния речен поток и стълкновението на водните маси разтърсва бреговете, разрушава дигите, отнася всичко по пътя си, като наводнява обширни пространства.. За ужас на асирийците точно сега става именно такова наводнение, което унищожава почти напълно лагера им. Палатките са преобърнати и потопени, голяма част от имуществото и оръжието е унищожено. Царят и гвардейците му с голяма мъка успяват да се доберат до корабите и да се спасят от стихията. Нещастието е приписано на гнева на боговете и Синахериб се сеща, че не е извършил необходимите обреди и не е принесъл умилостивителна жертва, което е твърде неразумно преди навлизане в необятния и тайнствен океан. Щом водата се отдръпва, царят отива на мястото, където реката се влива в морето и като застава на кърмата на флагманския кораб пред цялата армия принася жертва на бог Еа - владетелят на океана. След приключване на церемонията, под всеобщото радостно ликуване, имперската флотилия опъва платна и поема курс към Нагату.

Асирийците с трепет и възхита наблюдават безкрайната морска шир, докато корабите се управляват уверено от опитните екипажи, съставени от финикийски и гръцки моряци. След няколко дни плаване флотата благополучно достига до Нагату. Синахериб дава заповед за десант и незабавна атака. Нагату е превзет с пристъп, разграбен и сринат до основи, а бегълците са пленени. Мардук - апла - иддин II обаче не сред тях. Малко преди асирийците да стъпят на морския бряг, старият воин склапя очи.

Асирийската войска хвърля в ужас земите на Елам, плячкосва сума ти градове, разорява областите, пали и унищожава посеви и насаждения, отвежда в плен хора и добитък. Елам обаче е могъща страна и не се предава лесно. Нейният цар реагира моментално и удря Вавилон, където пленява сина на Синахериб. Там е назначен за цар еламско протеже, но асирийците бързо го детронират. Империята решава да действа още по-енергично срещу мощния враг. От провинция Дер, Източна Вавилония, силна армия нахлува на териториите на Елам. В същото време друг вожд на халдеите, Мушезиб-Мардук, взима короната на Вавилония и вдига въстание. Царят на Елам свиква под знамената могъща армия и влиза в съюз с Мушезиб-Мардук. Силите им поемат на север и при река Диала се  сблъскват са асирийската войска. Летописите ни дават живописна картина на касапницата: асирийската пехота, напредваща през реки от кръв, равнина, осеяна с осакатените трупове на убитите, съсечени на парчета, заради пръстените и гривните или просто от кръвожадност, ужасени коне, които препускат като обезумели из бойното поле и теглят колесниците на  загиналите... Синахериб побеждава, но на каква цена! Асирийската армия е толкова смазана, че цяла година не може да си възвърне боеспособността. Елам е разтърсена из дъно и няма вече сили и възможности да се меси. Сега Мушезиб-Мардук остава сам срещу асирийците. Девет месеца продължава обсадата, и накрая изтощени от глад и болести халдеите отварят вратите на Вавилон. Няколко пъти Синахериб се проваля в опитите си да донесе мир на Вавилония  и сега прибягва до крайно решение…

През зимата на 689-688 г. пр. Хр. страшна вест се разнася из всички страни и народи от бреговете на Средиземно море до долината на р. Инд; от саваните на Судан и пясъците на Сахара до причерноморските степи  и възвишенията на Кавказ: Вавилон, пъпът на света вече не съществува…

В своята хилядолетна история Древния Изток безброй пъти е свидетел на раждането, разцвета и гибелта не само на отделни градове, но и на цели страни и народи. Преминават вековете, сменят се царе и завоеватели, но нито един от тях не посмява да вдигне ръка върху свещения Вавилон и неговия храм Есагил. И ето сега Вавилон го няма. Той е изтрит от лицето на земята. Какво се е случило? Какъв ужасен ураган е унищожил райските градини в долината на Тигър и Ефрат – най-богатата в света?

Въпреки страхопочитанието, което царете изпитват към метрополията като религиозно и културно средище, Синахериб, заслепен от гняв, дава заповед за пълно унищожение на Града.

Войските се отдават на разюздано плячкосване, къщите и храмовете са сринати до основи. През Вавилон са прокопани канали, по които са пуснати водите на Ефрат,  така че от него да не остане нищо. Статуята на бог Мардук е занесена в Асирия, а мястото, на което се издигал Вавилон е прокълнато за 70 години. Повечето от вавилонците, на първо място аристокрацията, са избити, част от гражданите успяват да се спасят в съседните страни, останалите са взети в плен или продадени в робство.

Вавилон престанал да съществува.

Тази вест поразява като гръм целия близкоизточен свят, над който тегне смазващата власт на Империята, и който следи с надежда борбата на Вавилон и Елам със Синахериб. След гибелта на Вавилон мракът на асирийското иго става все по-непрогледен и нетърпим. Синахериб, изглежда постига своята цел. В нозете на асирийския цар лежат стъпканите от неговите армии страни и народи. Никой не смее да противоречи на царската воля. Но в крайна сметка той сам разбира, че се намира в пустота, в атмосфера на яростна ненавист, че няма на кого да се опре и на кого да разчита, че неговата военна диктатура никому не е нужна и у никой не среща поддръжка. Царят съзнава че, в заслепението си от гняв и омраза е отишъл твърде далече, преминавайки всяка граница. Разрушаването на Вавилон предизвиква възмущението и на самите асирийци. Враждебността на аристокрацията и жречеството към монарха рязко се засилва, глух ропот и недоволство се носи сред търговската гилдия. А обикновения народ е обхванат от тревога и суеверен страх - как ли ще отмъстят боговете за подобно злодеяние? На какви изпитания ще бъде подложена майка Асирия?

Единствено военната върхушка е доволна. За генералите Вавилония не е нищо повече от завоювана непокорна страна. И като такава си носи всички последствия в съответствие с имперските военни закони - сиреч подлагане на грабеж и разорение. Свещените древни традиции, културната значимост на града, неговото обаяние връз всеки човек от Изтока - тях не ги вълнува.

Напрежението вътре в самата Асирия сломява Синахериб. В крайна сметка царят е принуден да направи редица компромиси, най-важният от които е по отношение на престолонаследието. През 681 г.пр.Хр. Синахериб посочва за наследник на трона един от своите младши синове - Ашшур-аххе-иддин (Асархадон). Младият принц е известен със своите симпатии към свещенослужителите, самият той е силно религиозен и благочестив. Изборът на монарха е осъществен под енергичния натиск на жреческото и благородническото съсловие, в последствие санкциониран и от народното събрание. Въпреки, че с това решение Синахериб нарушава основния принцип за престолонаследието, той е принуден да го направи  за да удовлетвори исканията на едни от най-влиятелните политически групировки в империята и по този начин да тушира в известна степен напрежението в държавата. А те могат да бъдат доволни. Монархът е силно уязвен в своето самолюбие и му е дадено ясно да разбере, че колкото и да е могъща властта му, тя все пак не е безгранична.

Натискът на политическите кръгове относно престолонаследието намира отражение и във височайшето семейство. За назначаването на Асархадон за наследник на трона, решаваща роля има неговата майка, любимата съпруга на Синахериб - властната сирийка Накиа.

Като изключим Вавилония и Палестина, царуването на Синахериб е общо взето мирно. И както всички свои предшественици, и Синахериб строи с размах. Увлича се и по техниката. По негово нареждане Ниневия е построена наново с величайша пищност и великолепие. В града са прокарани нови, широки и прави улици; царят издава разпореждане всеки, който построи нов дом, нарушавайки правата линия на улицата, да бъде набит на кол пред дома му! Главният булевард, наречен „Царски” е широк 50 метра. На изкуствена платформа, висока 30 метра са издигнати храм, дворец и парк с редки растения.  За напояване на ботаническата градина, градските паркове и овощните насаждения са прокопани канали, по които да бъдат отклонени планинските ручеи, течащи на цели 50 км оттам. Издигнати са огромни каменни валове за предпазване на града от наводнения. Създадено е изкуствено мочурище, в което владетелят донася какви ли не водни птици; създаден е и зоопарк с най-различни животински видове. Запазено е едно от съоръженията на Синахериб – акведукт, дълъг 300 м., широк  около 24 м., изграден от варовикови блокове.

 Стела на Синахериб с описание за благоустройството на Ниневия.

Снимка: Osama Shukir Muhammed Amin FRCP(Glasg) Лиценз: CC BY-SA 4.0

 

Трагичен е краят на този асирийски владетел. Назначението на по-младия му син Асархадон за престолонаследник предизвиква недоволството на по-старшите му синове Адармелик и Шарру-уцур. На 10 януари 680 г. пр. Хр. при посещение в храма на бог Нинурта в гр. Калху, Синахериб е убит от недоволните принцове. Това престъпление обаче не им донася никаква полза. Асархадон, законният престолонаследник, е официално приет от боговете и благородниците на Асирия. Армията също му е вярна. Принцът изчаква само да минат церемониите по коронацията и веднага предприема поход срещу отцеубийците.

Последните получават помощ от Урарту и съсредоточават войските си край гр. Мелидо (Източна Турция). Тук метежниците претърпяват съкрушително поражение от армията на законния цар. Братята му обаче успяват да се измъкнат и бягат в Урарту. Тяхната по-нататъшна съдба е неизвестна.