РЕЧНИК

 

Агора — пазарен площад.

Акропол в античните градове — градска крепост.

Аналистика (лат. annalis) — ранна римска историография.

Берит — договор за съюз при хананейските народи в Предна Азия и Северна Африка.

Бирема — кораб с два реда весла.

Боди — една от групите на полунезависимото население в Картаген.

Велик понтифекс — върховният жрец в Рим.

Велити — лековъоръжени войници в римската армия.

Герузиасти — членове на герузията в Картаген.

Герузия — висш орган на държавната власт в Картаген. Предполага се, че това е Съветът на тридесетте.

Делфийски оракул — оракул, посветен на Аполон в Делфи (Гърция).

Диктатор — висше длъжностно лице в Рим, назначавано от консула по решение на сената със срок от 6 месеца при извънредно положение. Притежавал абсолютна власт.

Договор за взаимно гостоприемство — сключвал се между лица от различни страни и среди, с който се задължавали да се подпомагат помежду си, да се защитават взаимно и да си оказват покровителство.

Едили — длъжностни лица в Рим, които се грижели за опазването на реда, за пазарите и за организирането на обществените игри.

Елинизъм — период в историята на страните от източната част на Средиземно море след завоеванията на Александър Македонски (краят на IV в. пр. н. е.) до римското завоевание (II—I в. пр. н. е.).

Емпорий (лат. emporium — гр.) — място, където се пазели запаси от храна и оръжие.

Епитома — съкратено предаване на съдържанието на книга.

Империум — висша военноадминистративна власт в Рим.

Квадрирема — кораб с четири реда весла.

Квестори — длъжностни лица в Рим, които ръководели държавната хазна.

Квинкверема — кораб с пет реда весла.

Клиенти (лат. clientes букв. „послушни, покровителствани“) — лица в Рим, формално свободни, но зависещи от покровители (патрони).

Когномен — презиме, фамилно име в Рим.

Колони — в Рим формално свободни земеделци, настанени на земя, собственост на патриции.

Комиции — народни събрания в Рим.

Комициум — място на форума в Рим, където са ставали народните събрания (по курии).

Комиция куриата — народно събрание по курии в Рим. 

Комиция трибута — в Рим народни събрания по триби.

Комиция центуриата — събрания на народа в Рим по центурии.

Консули — висши длъжностни лица в Рим. Избирана консулска колегия от двама души със срок за една година.

Кохорта — десета част от римски легион. Съставена от 3 манипули или 6 центурии.

Курия — обединения на патрициански родове в Рим, създадени от Ромул според преданието. В Рим те били тридесет на брой. След време започнали да вземат участие в комиция куриата и плебеите.

Курия — помещението, в което заседавал сенатът.

Легион — основна бойна единица в римската армия, съставена от 10 кохорти или съответно от 30 манипули.

Лектистернии — обредни пирове в Рим в чест на боговете.

Ликтори — стражи в Рим, които съпровождали висши магистрати.

Магистрати — длъжностни лица.

Мамертинци — римски войници, които превзели Региум преди Първата пуническа война.

Манипули — римско поделение във войската, съставено от 2 центурии.

Медикс тутикус — висшият магистрат в Капуа.

Модий — римска мярка за обем = 8,7 литра.

Муниципии — подвластни на Рим автономни градове.

Началник на конницата — (лат. magister equitum) помощник на диктатора в Рим, назначаван от него.

Нобили (лат. nobilis — „знатни“) — римска аристокрация, формирала се през ΙΙΙ - I в. пр. н. е.

Овация — тържествено влизане в Рим на пълководец-победител. То се различава от триумфа (вж.) по това, че пълководецът, облечен в парадна тога, вървял пешком или на кон. Принасял в жертва на Юпитер овца. Сенатът давал овация, когато по негово мнение победата не е заслужавала триумф.

Патриции — аристократическо съсловие в Рим. Вероятно потомци на „коренното“ население на Рим, най-старите жители на града.

Пентархия — комисия от пет души в Картаген, които са подготвяли назначаването на Съвета на сто и четиримата.

Перипатетици — философи, последователи на Аристотел.

Пилум — вид копие за хвърляне.

Плебеи — в Рим първоначално съсловие от непълноправни граждани. Вероятно потомци на сравнително късни заселници.

Плебисцит — постановление на трибутните комиции в Рим.

Претори — длъжностни лица в Рим, които се грижели за реда и хода на правосъдието.

Пролетарии — прослойка от населението в Рим, което не е притежавало собственост.

Сатурналии — празници в Рим.

Сенат — съвет в Рим, който е упражнявал функциите на правителство.

Стратези — военни администратори, назначавани от картагенското правителство в завзети територии.

Суфети (съдии) — висши длъжностни лица в Картаген.

Триарии — войници-ветерани в Рим, които заемат третата редица в бойното разположение и влизат в сражение само в критични моменти.

Трибуни военни — в Рим военен команден състав. Командвали военни части, изпълнявали нарежданията на върховното командване, участвали и във военния съвет. Военни трибуни с консулска власт през 444—367 г. пр. н. е., били избирани понякога вместо консули, за да не допуснат плебеите до консулската длъжност.

Трибуни плебейски — плебейски магистрати в Рим, избирани от трибутните комиции да защитават интересите на плебеите. Били облечени с правата на свещени и неприкосновени лица.

Триба — първоначално означавало племе в Рим. Обединението на трите триби съставяло римския народ. Със закон, приписван на цар Сервий Тулий (VI в. пр. н. е.), били създадени териториални райони, които също се наричали триби.

Триера — кораб с три реда гребла.

Триерарх — капитан на триера.

Триумф — тържествено влизане в Рим на пълководец-победител, съпровождан от войска и народ. На позлатена колесница с впряг от четири бели коня триумфаторът влизал облечен като Юпитер, увенчан с лаври. Застанал зад пълководеца държавен роб държал над главата му златен венец и рецитирал ритуалните изрази, които призовават към смирение. Пред колесницата карали военната плячка и водели пленниците. След колесницата вървели воини, увенчани с лаври и награди. Те се провиквали: „Триумфирай, Юпитере!“, пеели хвалебни песни в чест на пълководеца, а също и подигравателни, за да не го урочасат. На Капитолия триумфаторът принасял в присъствието на сената жертва на Юпитер бик. Отвеждали пленниците в затвор и най-знатните от тях често бивали убивани. Триумфът се определял по решение на сената и с ходатайството на пълководеца, чийто доклад приемали вън от чертата на града в храма на Белона: пълководецът нямал право да влезе в града преди триумфа.

Харуспици (лат. Haruspices - етрус.) — жреци-гадатели в Рим. 

Хипасписти — оръженосци, лековъоръжени пехотинци.

Цензори — длъжностни лица в Рим, избирани веднъж на пет години да преброят гражданите и да определят имотния им ценз. Те контролирали поведението на гражданите. Цензорите водели списъци на конниците и на сената.

Центуриони — командири на центурия в Рим.

Центурия — военно поделение в Рим от сто души.