Индекс на статията
Максимин Тракиеца
Императорът с официално име Цезар Гай Юлий Вер Максимин Август влязъл в историята като Максимин Тракиеца.
„Максимин произхождал от едно тракийско селище (на територията на дн. България — б. а.), което се намирало на границата с владенията на варварите. В детството си бил овчар. Отличавал се с огромен ръст, сред войниците се славел със своята храброст, притежавал мъжествена красота, неукротим нрав, бил суров, високомерен, презрителен в общуването си, но и често проявявал справедливост“ (АЖА, Дв. Макс. I — II).
Максимин се радвал на голяма популярност в армията, благодарение на изключителната си физическа сила; той бил забелязан още от Септимий Север, „от когото можел да получи всичко, което поиска“ (АЖА, Дв. Макс. III). Максимин минавал за най-храбрия воин в римската армия: наричали го Херкулес, Ахил, Хектор, Аякс — все имена на смели воини от гръцката митология (АЖА, Дв. Макс. IV).
Докато бил император, Максимин Тракиеца нито веднъж не се появил в Рим. Откровено презирал сената и не го удостоил с посещение. Всичките си сили хвърлил във войни с германците, сарматите и даките.
Историята го запомнила като истински варварин, който се отличавал с нечовешка жестокост и пълна липса на всякакъв интелект.
„Максимин искал навсякъде да цари военна дисциплина, надявайки се по този начин да въведе ред и в гражданския живот, а това не подхождало на един император, който иска да бъде обичан. Бил убеден, че няма друг начин за запазване на властта освен с жестокост. Наред с това се опасявал да не би поради низкия си варварски произход да събуди презрението на знатните.
За да скрие незнатния си произход, той премахнал всички, които знаели за това. И нямало на земята по-жесток звяр от Максимин, който толкова разчитал на силата си, сякаш нямало кой да го убие. Не търпял нито един знатен човек около себе си. Към всички приятели и слуги на Александър Север се отнасял с подозрение и ставал все по-жесток“ (АЖА, Дв. Макс. VIII — IX).
Максимин удържал властта в ръцете си посредством страшен терор. „Не пропускал и най-малкия повод да прояви своята жестокост. Затова римляните решили да се избавят от него. Но не само те искали това; войските, разположени в Африка, възмутени от жестокостта, която проявявал към войниците, внезапно се вдигнали на голямо въстание и провъзгласили за император стария Гордиан, един почтен човек, намиращ се там в качеството си на проконсул“ (АЖА, Дв. Макс. XIII).
Това се случило в началото на 238 г.
Освирепелият Максимин и неговият син съуправител били убити през май (или юни — б. а.) същата година в Северна Италия. „Смъртта им предизвикала огромна радост сред жителите на провинциите и дълбока скръб у варварите“ (АЖА, Дв. Макс. XXIV).
