Индекс на статията
Аврелиан
В 270 г. войниците провъзгласили за император Аврелиан, който бил родом от Илирия или Панония; той имал репутацията на храбър воин и добър пълководец; отличавал се с голяма физическа сила и убил собственоръчно толкова много врагове на бойните полета, че в песента, която съчинили за него, се срещали следните страшни думи: „Не ще изпием толкоз вино, колкото е кръв пролял“.
Аврелиан имал мрачен и жесток характер, отличавал се с далновидност и голяма енергия. Предимно негова е заслугата за възстановяването на империята; той върнал под властта на Рим Изтока, Египет, Галия и Испания. Аврелиан успял да отрази мощните нашествия на германските племена на готите, аламаните и други. Бил първият император, който ясно осъзнал, че варварите са заплаха дори за римската столица и предприел решителни мерки за нейната защита; в 271 — 272 г. били построени нови, грандиозни отбранителни градски стени с обща дължина 18 км.
Аврелиан се опитал да намери опора за единството на Римската империя в религията, затова възродил един от източните култове — култа към бога на слънцето.
Когато в 270 г. Аврелиан разбил войските на персите и на Зенобия, владетелката на Изтока, и влязъл във финикийския град Емеса, „той се отправил към храма на Хелиогабал под предлог, че ще изпълни обредите от името на всички. Там открил онзи образ на божеството, който го покровителствал във войната — затова основал храмове и по тези места, извършвайки необикновени жертвоприношения, а в Рим издигнал храм на Слънцето, който бил осветен с голяма тържественост“ (АЖА, Авр. XXV).
С цел да възстанови и укрепи империята Аврелиан напълно отхвърлил и без това отдавна дискредитираната републиканска външност на принципата. Той положил върху главата си златна корона, обсипана със скъпоценни камъни и открито се провъзгласил за господар и бог.
В личния си живот Аврелиан продължавал да е скромен човек, никога не носел копринени дрехи и дори не разрешил на жена си да има поне един-единствен плащ от червена коприна; в онези времена фунт коприна се равнявал на фунт злато (АЖА, Авр. XLV).
Биографът на Аврелиан разказва един случай, в който ярко си проличал характерът на императора.
Аврелиан поел с войските си на Изток и стигнал до град Тиана в Кападокия.
„Като стигнал до Тиана и намерил портите на града затворени, Аврелиан, казват, викнал в гнева си: „Няма да оставя дори едно живо куче в този град!“
Благодарение решителността на войниците, въодушевени от надеждата за плячка и поради измяната на някой си Херакламон, предал собствената си родина от страх да не бъде убит заедно с всички, градът бил превзет.
И тогава Аврелиан наистина по императорски взел две решения, първото от които показва неговата строгост, а второто — милосърдието му.
Мъдрият победител убил Херакламон, предателя на родината си; а на войниците, които, подведени от думите му, че не ще остави дори живо куче в Тиана, искали да разрушат града, отвърнал: „Да, казах, че няма да оставя нито едно куче в този град: убийте всички кучета!“
Благородни били думите на императора, но още по-благородно се оказало поведението на войниците, тъй като приели шегата му така, сякаш ги бил дарил богато.
Това е писмото на Аврелиан относно Херакламон: „Аврелиан Август до Малий Хилон. Позволих да убият този, от когото получих Тиана като един вид благодеяние. Не мога да одобря предателството и се съгласих войниците да го убият. Нали онзи, който не щади своята родина, не би останал верен и на мен. Всъщност от всички обсадени загина само той. Не отричам, че беше богат човек, но аз предадох богатството на децата му, за да не може никой да ме обвини, че съм допуснал убийство заради парите на един богаташ“ (АЖА, Авр. XXII — XXIII).
Въпреки, че Аврелиан успял да върне на Рим загубените провинции, държавата била неспокойна отвътре: сенатът, който се хвалел с привидната си независимост, бил недоволен от господаря-император, а в Рим избухнало въстание на занаятчиите и робите, работещи в монетния двор.
В 275 г. Аврелиан бил убит в резултат на заговор.
