Проб

Няколко дена след убийството на Аврелиан сенатът провъзгласил за император бившия консул Тацит, човек с мек нрав. Почти всички се зарадвали, че сенатът си е възвърнал вече правото да избира императорите, отнемайки го от ръцете на свирепата военщина.

Но радостта се оказала преждевременна. Кроткият Тацит умрял едва двеста дена след като станал император, а брат му Флориан заграбил властта, без да иска съгласие нито от сената, нито от войниците (Авр. Викт. Извл. XXXVI). Месец или два по-късно Флориан бил убит от легионерите си.

Легионите, разположени в Илирия (Източна Адриатика — б. а.), провъзгласили за император илириеца Проб; „той имал големи познания във военното дело и можел да бъде наречен втори Анибал, ако се вземе предвид умението му да закалява младежта и да намира различни занимания на войниците. Защото както онзи засадил огромни площи от Африка с маслинови дръвчета, използвайки труда на войниците, чието бездействие и на него, и на сената изглеждало опасно, така и Проб засадил с лози Галия, Панония и хълмовете на Мизия (дн. Франция, Унгария, южната част на Румъния и северната част на България — б. а.)“ (Авр. Викт. Извл. XXXVII).

Вероятно войниците не били доволни трудът им да се използва по този начин, защото те убили Проб в шестата година от управлението му, когато им заповядал да изкопаят ров и водоеми, за да пресушат блатистата местност около град Сирмий в Панония.

Проб управлявал от втората половина на 276 г. до септември 282 г. Водел сражения на Изток, в Мала Азия и в Египет, а в Европа удържал победи над франките и аламаните.