Балбин

Балбин, съуправителят на Пупиен, произхождал от знатен род, бил много богат, образован, славел се с красноречието си и имал добра репутация. Когато в сената го избирали за император, казвали, че той „се слави с високия си произход и е човек необходим за държавата поради мекия си нрав и безупречния си живот, който от детска възраст бил преминал в литературни и научни занимания“ (АЖА, М. Б. II).

Когато Пупиен предприел военен поход срещу Максимин Тракиеца, Балбин и преторианците останали в Рим. „Между преторианците и народа пламнала такава вражда, че се стигнало до междуособици; по-голямата част от Рим била опожарена, храмовете — осквернени, улиците — потънали в кръв, тъй като Балбин, един прекалено мек човек, не могъл да се справи с безредиците. Той излязъл пред народа, протягал ръце напред към отделни хора и едва не го ударили с камък; някои даже твърдят, че бил ударен с тояга. И нямало да усмири тълпата, ако не бил изправил пред нея малолетния Гордиан III, облечен в пурпур“ (АЖА, М. Б. IX).

Съвместното управление на суровия Пупиен и мекушавия Балбин не донесло положителни резултати; помежду им липсвало съгласие и двамата били убити в 238 г.