Деций

Филип Арабина загинал в 249 г. близо до Верона, сражавайки се с войските на новия претендент за император. Това бил сенаторът Деций, родом от Панония (дн. Унгария — б. а.), образован, умерен и много енергичен човек; Филип Арабина го назначил за командващ при потушаването на един метеж, избухнал сред легионите, разположени край Дунав. Метежническите легиони провъзгласили Деций за император.

В 250 г. Деций, ползващ се с подкрепата на сената, предприел сериозен опит да издигне престижа на императорската власт и да укрепи единството в държавата; той задължил всички да участват в култа към Гения на императора.

Християните, проявили неподчинение, били подложени на тежки репресии; много от тях попаднали в затворите и били осъдени на смърт.

В средата на III в. Рим изпитвал особена нужда от вътрешно единство, тъй като сред варварите настъпило раздвижване. Германските племена на готите преминали от прибалтийските земи в Северното Причерноморие, откъдето започнали да извършват мощни набези в римските владения.

В 250 г. готите нахлули в Мизия и Тракия (дн. България — б. а.). Деций храбро встъпил в борба с тях, но в 251 г. загинал по време на войната: потънал в едно блато (Авр. Викт. Извл. XXIX).