Индекс на статията
Максимиан Херкулий
Съуправителят на Диоклециан Максимиан като император носел официалното име Цезар Марк Аврелий Валерий Максимиан Август и прякора Херкулий (което означава „произхождащ от Херкулес“ — б. а.).
Подобно на Диоклециан, Максимиан Херкулий не бил глупав човек, но не притежавал неговата гъвкавост и се отличавал с по-голяма жестокост. Ако Диоклециан бил наричан „баща на златния век“, то Максимиан Херкулий бил бащата на железния.
Максимиан Херкулий имал пищна титла, за което свидетелства надписът, намерен в Рим:
„На великия, непобедим и най-храбър от всички предишни принцепси император Цезар Марк Аврелий Валерий Максимиан Благочестивия, Щастливия, Непобедимия Август, 4 пъти консул, баща на отечеството, проконсул, Септимий Валенцион, високоблагороден мъж, изпълняващ длъжността преториански префект, най-достоен мъж, предан на волята и величието му“ (ЛН, 223).
Аврелий Виктор казва за съуправителя на Диоклециан следното:
„Аврелий Максимиан, по прякор Херкулий, имал необуздан нрав, бил крайно сластолюбив и несъобразителен; произхождал от една селска местност в Панония. И днес още (в IV в. — б. а.) недалеч от Сирмий се издига хълм, където е разположен дворецът, в който родителите му са работели като надничари“ (Авр. Викт. Извл. XL).
Евтропий пише:
„Херкулий не криел природната си жестокост, бил груб и ужасното му лице изразявало свирепост“ (Евтроп. IX, 16).
А ето и мнението на Лактанций: „Тъй като Максимиан Херкулий владеел Италия, сърцето на империята, а с нея граничели богатите провинции Африка и Испания, то той не бил ревностен колкото Диоклециан в охраната на богатствата си, чийто размер му бил напълно достатъчен. А когато имал нужда от допълнителни средства, не липсвали богати сенатори, срещу които с помощта на тайни доноси се повдигали обвинения, ужким се домогвали до императорска власт; така че цветът на сената бил изтребван постоянно“ (Лакт. За см. гон. VIII).
Ако Диоклециан проявявал търпимост и преследвал християните единствено от политически съображения, то Максимиан, груб и чудовищно жесток, изпитвал към тях люта ненавист и ги подлагал на изтънчени мъчения.
На 1 май 305 г. Максимиан Херкулий се отрекъл от властта заедно с Диоклециан, но последният употребил много усилия, за да го убеди да направи това.
В 306 г. Максенций, синът на Максимиан, завзел властта в Рим и бил провъзгласен за император с титлата цезар. Максимиан веднага тръгнал за Рим, за да стане негов съуправител. Но синът не пожелал да раздели бленуваната власт с баща си. Тогава старият император напуснал столицата и отишъл при цезар Константин в Галия. Младият честолюбец го приел добре, признал го за старши август, за което съответно получил същата титла. За да затвърди съюза Максимиан дал за жена на Константин дъщеря си Фауста; сватбата се състояла на 31 март 307 г. Но тъстът и зетят не се спогодили: първият искал колкото се може по-скоро да се хвърли в битката за власт над Римската империя, докато вторият не искал да бърза и да рискува, защото желаел властта единствено за себе си. В крайна сметка неуморимият Максимиан, измъчен от очакване и бездействие, се завърнал в Рим, където направил опит да отстрани от власт сина си Максенций, но не сполучил; първоначално бил изселен от Рим, а след това въобще от Италия. Изгнаникът, пришпорван от бясна амбиция, се отправил при Диоклециан в Илирия като се надявал да го придума да се включи в борбата за власт, но онзи се наслаждавал на спокойния си живот край морския бряг и категорично му отказал. В 308 г. неудачникът Максимиан отново бил принуден да заяви за оттеглянето си от властта. Претърпял пълно поражение, той се завърнал при зет си Константин и се установил в град Августа Тревери (дн. Трир — б. а.). Въпреки че живеел в охолство и почит, старият Максимиан нямал сили да се противопостави на измъчващата го жажда за действие. Възползвайки се от отсъствието на Константин, той напуснал Августа Тревери, събрал набързо войска, превзел Арелате (дн. Арл — б. а.) и започнал да разпраща послания с цел да привлече на своя страна войниците на Константин. Когато научил за станалото, младият зет се втурнал да преследва коварния си тъст, но онзи успял да се скрие в непристъпната Масилия (дн. Марсилия — б. а.). Константин не успял да превземе града нито по суша, нито по море, но се спазарил с някои от хората на Максимиан, които предали господаря си и отворили градските порти. Войските на Константин влезли в Масилия и жизненият път на размирния Максимиан завършил: той или се самоубил, или бил убит. Тези събития станали в 310 г.
