Валерия

Валерия, дъщерята на Диоклециан и Приска, била омъжена през 293 г. за Галерий, който станал цезар заедно с Констанций Хлор.

Валерия нямала деца, затова се съгласила да осинови незаконния син на Галерий — Кандидиан, към когото се отнасяла много добре.

Валерия и майка ѝ Приска били християнки.

След смъртта на Галерий през май 311 г. за двете настъпили страшни времена. Император Максимин Даза, племенник на Галерий, носещ титлата август и управител на Египет и Сирия, хвърлил око на богатствата и красотата на Валерия. Той се развел с жена си и пожелал да встъпи в брак с Валерия, но тя категорично му отказала.

Тогава Максимин Даза конфискувал имуществото ѝ, обсипал я с обвинения и подложил на мъчения най-близките ѝ хора, а двете с майка ѝ заповядал да задържат под стража. Отначало ги държали в някакво сирийско селце, но след това започнали по най-недостоен начин да ги местят от един град в друг.

Диоклециан в същото време благоденствал в Салона; той помолил да му върнат съпругата и дъщерята, но тъй като вече нямал никаква реална власт, варваринът-император не откликнал на молбите му.

След смъртта на Максимин Даза през август 313 г. Приска и Валерия успели да избягат и, неразпознати от никого, пристигнали благополучно в Никомедия (в Мала Азия — б. а.), където се намирала резиденцията на император Лициний.

Отначало Валерия, Приска и Кандидиан били добре приети от Лициний, но щастието им не продължило дълго, тъй като той видял съперник в лицето на младия Галериев наследник и заповядал да го убият. Нравът на Лициний не бил по-малко варварски от този на Максимин Даза.

Валерия и Приска избягали от Никомедия и в продължение на почти петнадесет месеца странствали, преоблечени в плебейски дрехи и криейки се от хората на Лициний, но в крайна сметка били заловени в Тесалоники (дн. Солун — б. а.) в Северна Гърция и обезглавени, а труповете им — хвърлени в морето.