Константин II

Константин II бил най-големият син на Константин I и Фауста.

Макар и християни, синовете на Константин Велики се оказали нищожни и откровено порочни хора. В стремежа си да откъснат колкото се може по-голямо парче от Римската империя, те се нахвърлили върху нея като настървени и неразумни палета. Най-хитър излязъл средният брат, Констанций II, който успял да се установи в Константинопол и да изтреби почти всичките си роднини.

Братята поделили наново бащиното наследство и Константин, като най-голям, получил Константинопол, а също така Галия, Испания и Британия. По това време бил на 21 години.

Но не минали и три години от смъртта на Константин Велики, когато недостойните му синове започнали да сеят раздори. Константин II поискал да му дадат Африка, която била във властта на по-малкия му брат Констант. Тъй като преговорите не довели до никакви резултати, Константин II нахлул с войските си през Алпите в Италия във владенията на брат си, който по това време се намирал в Дакия. Констант изпратил войски срещу неканения си роднина. Наивният Константин II се оставил да го примамят в една гора, попаднал в засада и заедно с малкото си спътници бил убит, а тялото му — хвърлено в реката (Авр. Викт. Извл. XLI).

Това се случило през април 340 г.