Констант

Констант бил най-малкият син на Константин I и Фауста.

При подялбата на наследството на Константин Велики Констант получил Италия, Африка и Западна Илирия. По това време бил седемнадесетгодишен.

След гибелта на Константин II Констант заграбил всичките му земи и станал владетел на две трети от Римската империя.

Това бил един алчен, порочен, нищожен, ленив и празен човек, който не се ползвал с никакъв авторитет сред войниците. Срещу него възникнал заговор, оглавяван от високопоставения придворен служител Марцелин.

В началото на 350 г. в галския град Отен Марцелин устроил пир в чест на рождения ден на сина си и поканил на него всички знатни и влиятелни хора; Констант не бил на пира, тъй като се развличал с лов в близките гори. Пирът продължил и след полунощ. Изведнъж вратите на залата се разтворили и влязъл варваринът-воин Магненций в пурпурна мантия и с императорска корона на главата. Пируващите с радостни възгласи го провъзгласили за император и август. Още не се било съмнало, а Магненций станал вече господар на Отен.

Веднага щом научил за случилото се, Констант побягнал към Испания, но бил настигнат и убит в едно малко градче, наречено от Константин Велики Елена в чест на неговата майка.