Грациан

Грациан бил син на Валентиниан I. В периода 367–375 г. бил съуправител на баща си и на чичо си Валент, а в 375–378 г. управлявал заедно с чичо си и с по-малкия си брат Валентиниан II. В 378–379 г. управлявал заедно с брат си, а от 379 г. — с брат си и с Теодосий I.

В Остия, близо до Рим, е намерен следният надпис, датиращ от 379–383 г.:

„По време на процъфтяването на властта на тримата ни господари и августи Грациан, Валентиниан и Теодосий, велики принцепси, Аниций Авхений Бас, най-достоен мъж, проконсул на Кампания, притежаващ императорска съдебна власт, върна прежната устойчивост и покри с покрив термите, будещи отвращение с грозните си развалини и хвърлящи в страх и трепет миещите се хора със застрашително надвесените си каменни блокове, като разчисти развалините на древността и подобри облика на града“ (ЛН, 243).

Амиан Марцелин казва за Грациан следното:

„Това бил един млад, много надарен, красноречив, сдържан, войнствен и същевременно благ човек; той би могъл да тръгне по стъпките на най-добрите императори от миналото, ако не била склонността му към развлечения, която, под развращаващото влияние на обкръжаващите го лица, го превърнала в празен безделник, какъвто бил император Комод, но без неговата свирепост. Както Комод, който бил свикнал да убива с копия диви животни в присъствието на зрители и изпадал в нечовешки възторг, ако сполучел да убие сто лъва, пуснати едновременно на амфитеатралната арена, поразявайки ги с всяка стрела от първия път, така и Грациан убивал със страст различни хищници в специално заградени за целта места. На много сериозни неща не обръщал никакво внимание и то във време, когато властта дори и да се намирала в ръцете на Марк Аврелий, то едва ли и той самият би се справил с тежките бедствия на държавата, в случай че нямал равностойни помощници и съветници“ (Ам. Марц. XXXI, 10,18).

Аврелий Виктор казва следното:

„Грациан притежавал образованост над средното равнище, съчинявал стихове, изразявал се красиво, добре се справял с контроверзиите (особен вид риторически упражнения, при които противниците трябвало да отстояват две противоположни твърдения — б. а.)“ (Авр. Викт. Извл. XLVII).

„Грациан пренебрегвал военното дело и вместо старата римска войска предпочитал малките алански отреди, които наемал срещу много пари; дотолкова се увличал в общуването си с варварите и едва ли не в дружбата си с тях, че понякога заставал пред народа, облечен във варварски дрехи, с което си навлякъл омразата на войниците“ (Авр. Викт. Извл. XLVII).

Грациан бил толкова ревностен християнин, че в 383 г. нанесъл съкрушителен удар на всички езически култове като издал строга заповед за конфискация на цялото имущество, което принадлежало на храмовете на древните римски богове.

В 383 г. в Британия избухнал бунт и испанецът Магн Максим бил провъзгласен за император. Грациан се намирал по това време в Паризии (дн. Париж — б. а.). Магн Максим започнал настъпление към Галия. Галските войски изменили на Грациан и той потърсил спасение в бягството, но на 25 август бил убит. Всичко станало толкова бързо, че император Теодосий I не успял да му се притече на помощ.

Грациан загинал внезапно, без да остави наследници, но той имал съуправител в лицето на Теодосий I, под чиято власт се намирала източната част на Римската империя.