Валентинианова династия - Валентиниан II

Посещения: 9044

Индекс на статията

 

Валентиниан II

 

399px Statue of emperor Valentinian IIВалентиниан II бил син на Валентиниан I и на втората му жена Юстина; той получил титлата август след смъртта на баща си на 22 ноември 375 г., когато бил едва четиригодишен.

Когато в 383 г. Магн Максим завзел властта в Италия, а неудачникът Грациан бил убит, Юстина успяла да избяга заедно с Валентиниан II в Тесалоники (дн. Солун в Северна Гърция — б. а.) при Теодосий.

След гибелта на Магн Максим в 388 г. Валентиниан II се завърнал заедно с майка си в Медиолан (дн. Милано — б. а.) като август на Запада.

Най-могъщият човек в Италия по онова време бил франкът Арбогаст, назначен на императорска служба и заемащ висок военен пост. Историкът Зосим (IV, 53) казва за него следното:

„Виждайки, че войниците му се покоряват, и, бидейки забележителен човек, благодарение на своята сила, военните си познания и презрението си към парите, той се сдобил с голямо могъщество. Държал се свободно дори с императора и не давал да се прави нещо, което смятал за неправилно и вредно. Валентиниан трудно понасял това негово поведение и често му възразявал, но всичко било напразно, тъй като Арбогаст имал обичта и подкрепата на войниците. Когато веднъж Арбогаст се приближил към императорския трон, Валентиниан, който не можел да понася повече подчиненото си положение, му отправил гневен поглед и му подал документ, с който го освобождавал от длъжност. Онзи го прочел и рекъл: „Не ти си ми дал властта и не ти ще ми я отнемеш.“ Като казал това, скъсал документа, хвърлил го на пода и си тръгнал“ (Христоматия по история на древния Рим [Хрестоматия по истории древнего Рима. Под ред. С. Л. Утченко. М., 1962, с. 617]).

Няколко дни по-късно Валентиниан II бил намерен мъртъв в двореца си, а Арбогаст разпространил слуха, че императорът сам сложил край на живота си. Това станало през май 392 г.

Всемогъщият Арбогаст не си направил труда да завземе императорската власт, а я дал в ръцете на висшия чиновник и оратор Евгений.

За да се задържи на власт, християнинът Евгений предоставил почти пълна свобода на изключително влиятелния римски сенатор Никомах Флавиан, макар последният да бил привърженик на езичеството.

Никомах Флавиан веднага възстановил култовете не само към римските, но и към чуждите богове; принасял жертви на египетската Изида и на малоазийската Велика Майка на боговете. Евгений върнал на римските езичници цялото имущество на храмовете, отнето им от Грациан в 383 г.

Никомах Флавиан бил не само изтъкнат политически деец, но и писател: той посветил историческото си съчинение „Анали“ на императора на Изтока Теодосий I, официален съуправител на Грациан от 378 г.

Теодосий тръгнал с войските си срещу Арбогаст и Евгений, в чиито ръце се намирал Рим . В 394 г. в битката при Аквилея (в Северна Италия — б. а.) Теодосий удържал победа. Евгений бил взет в плен и убит. Арбогаст се самоубил. Никомах Флавиан (може би въпреки волята на Теодосий — б. а.) също загинал от насилствена смърт.

Много години по-късно, в 431 г., императорите Теодосий II и Валентиниан III реабилитирали честта на Никомах Флавиан; до нас е достигнал във вид на надпис оригиналният текст на този официален документ, чийто език представлява образец на канцеларския стил — претрупан и трудноразбираем; в V в. римляните вече били загубили яснотата на мисълта и лаконичността на формата:

„Императорите Цезари Флавий Теодосий и Флавий Плацид Валентиниан, постоянни августи, поздравяват своя сенат.

Ние смятаме, че защитаването на възстановената чест на славните и прочути държавни мъже против превратностите на хорската участ и възстановяването навеки паметта на загиналия представлява в известна степен реабилитиране на нещастния му жребий, който се смята за предварително предопределен от присъдата и за пратено свише поражение на доблестните качества.

Въз основа на добро и щастливо предзнаменование вие, бащи сенатори, заедно с нас, естествено, разбирате, че е знак на уважение към нашия божествен дядо (към император Теодосий I - б. а.) всичко това, което ние отменяме в името на възстановяването на предишната славна чест и святата памет у всички за Никомах Флавиан. Ако той (Теодосий I — б. а.) е пожелал да бъде съхранен за вас този, който живее заедно с нас (синът на Никомах Флавиан — б. а.), а мнозина от вас помнят, какво е казал Теодосий (подразбира се, че Теодосий I е изразил ясно желанието си да бъде запазен животът на сина на Никомах Флавиан — б. а.), то нека да върнем надписите върху паметниците на неговата (на Никомах Флавиан — б. а.) доблест, за да смятате, че е било далеч от волята на принцепса му (Теодосий I - б. а.) всичко онова, което е било допуснато спрямо него (към Никомах Флавиан - б. а.) поради сляпо обвинение. Великото благоволение на императора (Теодосий I — б. а.), излято върху Никомах Флавиан стигнало дотам, че императорът пожелал Никомах Флавиан да му посвети на него, на императора, своите „Анали“, породи завистта на недостойните хора. Но именно затова вие, бащи сенатори, не толкова заради паметта на Никомах Флавиан, колкото заради нас направихте повече, отколкото всички, за да изкажем справедлива благодарност за вашата тактичност, та да не изглежда, че ние по чуждо убеждение, а не по собствено желание сме направили нещо за възстановяването на честта му.

И така, радвайте се, бащи сенатори, заедно с нас на най-хубавото деяние на нашето управление, на това, че заедно с нас вие преразглеждате предишните мнения, и одобрявайте възвърнатата вам и на отечеството памет и чест на този сенатор, благодарение на когото вие станахте още по-прочути и процъфтявате тук сред потомците му, благодарение на същото това уважение“ (ЛH, 251).

 

 

X

Right Click

No right click