Героични времена. Романтиката на Македония. Том II - Андрей Николов Докурчев

Написана от Христо Милков
Посещения: 8435

Индекс на статията

 

АНДРЕЙ НИКОЛОВ ДОКУРЧЕВ1
(1878-1907)

 

andrei dimov imaroАндрей Димков е рожба на легендарния Велес. Това дете на Вардара е расло всред пълна беднота, изпитало още в най-крехата си детска възраст тормоза и изтезанията на поробителите. Още 7-8 годишно дете, той е присъствал на убийството на своето другарче от двама турци-катили2. Макар бит и заплашван от властта да не казва убийците, когато бил изведен пред съда, той без всякакъв страх посочил с пръст убийците турци. И само на неговите показания съдът осъдил убийците. Още тогава неговата упоритост и безстрашие, неговият характер и воля са обърнали внимание на мнозина велешки турци и българи и всички са казвали, че той ще стане безстрашен и смел човек.

Андрей имаше среден ръст, руса коса и небесносини очи. Когато беше в спокойно състояние, неговият благ поглед подкупваше, дълбоките му зеници сякаш привличаха, но когато беше във възбудено състояние – от очите му изскачаха мълнии.

Той имаше стройна, красива и ненагледна фигура. И като четник и като войвода, Андрей живя като благородник. Той винаги беше чист, измит, вчесан, с изрязани нокти, изпран, закърпен и най-главно – винаги избръснат. Неговият аристократичен дух пленяваше. Той беше добър агитатор, организатор. Макар и самоук, когато говореше това дете на Вардара, зениците му се разширяваха, чудни пламъчета изпущаха, а македонските селяни го слушаха и плачеха. И стари и млади обичаха този великолепен народен човек.

Дали великата македонска река, която разнася воплите и стенанията на македонския народ, е вляла в душата на Андрей толкова благородни пориви, или по атавизъм носи в душата си нещо от богомилите-бабуни, борили се десетки векове с народните потисници, но Андрей имаше чудна душа. Той всеки миг летеше като буден челен бранник на народа и поднасяше своя живот за благото му. Никога той не се уплаши от смъртта. Смъртта за него беше добре дошла, ако можеше да изпълни своята заветна мечта да падне в борбата за свободата на поробения народ.

Растеше Андрей и крепнеше със своя близък другар Иван Наумов Алябака. Още като невръстно дете той чиракува и учи занаят в Солун. Той учи занаят, но едва 16-годишен по интуиция схваща, че около него нещо се създава за благото на народа и през 1894 година се опознава с водачите на революционното движение в Солун и влиза в редовете му. През 1896 год., когато бил едва 18-годишен, селяните от Мутулово, Кукушко, дошли в Солун и се оплакали пред свои познати от страшния икономически гнет на чифликсайбията, от страшния негов терор и побоища. Андрей слушал и треперел, гледал селяните и се разплакал. Не можал да удържи сълзите си. И един ден Андрей отива в с. Мутулово, пресреща бега и го повалил на място. Така той освободил мутуловските селяни от издевателствата на този звяр и внесъл радост всред тях.

След наказанието на Мутуловския бег Андрей Димков напуща Солун и става четник на четета на Андон Кьосето.

Дълги години Андрей чиракува и в революционното движение. Той е ту в четата на Кьосето, ту в четите на Михаил Попето или Кръстю Асенов.

andrey dokurchev cheta imaro velesПрез 1901 г. четата на Андон Кьосето и Каравашил, след дълги и постоянни бдения, влиза в дирята на разбойника Ешреф чауш, който години поред е избивал и тормозел, ограбвал и отвличал селяни от Кукушко и околните места. Решили да нападнат четата на разбойника. И в настъпилото сражение, Андрей турил ножа на пушката, извикал с гръмогласен боен вик: „На нож!... На нож!... Да избием тази сган!...“ И цялата разбойническа банда била унищожена до крак. В това сражение Андрей бил тежко ранен в крака.

През същата година по време на аферата Мис Стон, Андрей Димков е вече Джумайски околийски войвода и взема непосредствено участие при залавянето и прикриването на пленниците.

Романтичната душа на Андрей Димков не го държеше на едно място. Той винаги трябваше да бъде на челно място и в най-страшните борби.

И в Илинденската епопея той се яви като челен бранник в гр. Крушово и неговиият боен отряд влезе на Илинден в града и зае хюкюмата3, беледието4, телеграфопощенската станция и бирничеството.

Духът на този горд революиционер, един от творителите на Крушовската република, беше толкова висок, че тия, които вървяха след него, отиваха на явна смърт, но знаяха, че начело върви техният челен бранник Андрей Димков. Разгромът, който последва и се изсипа върху въстаналия народ, не обезкуражи Андрей. Не. Погромът му даде потик да работи между народа и да се бори още по-жестоко срещу поробителя.

Веднага след въстанието той се завърна в Струмишкия революционен окръг, където, като член на окръжния нелегален комитет, той заедно с четата си броди като ревизор на четите до 11 октомври 1907 година.

В Струмишкия революционен район Малешевско минаваше за свърталище на разбойнически банди. Заедно с Чернопеева, Андрей Димков бодърствуваше на своя пост и се стремеше да очисти този край от разбойниците. В Малешевско никой войвода не можеше да се задържи. Падна убит от разбойническите чети и войводата Христо Димитров Кутруля5. Из засада паднаха мнозина верни на ВМОРО работници.

Това не даваше покой на този буден страж. В Малешевско организационен войвода беше Герасим Петканчин Огнянов. От първите дни на пристигането му Андрей Димков влезе в непосредствени връзки с новия Малешевски войвода и с непрестанна упоитост следеше развитието на разбойническите банди.

През началото на м. октомврий 1907 година Андрей Димков с другарите си Туше Иванов, Георги Лесичев и Любен Казаски, за да прогони навлезлите в Малешевско харамийски чети, се присъединява към четата на Герасим Огнянова. Почва се една постоянна хайка и Андрей не даваше мир на харамиите да се затвърдят на Малешевските планини, но и харамиите не стояха със скръстени ръце.

На 11 октомврий 1907 година рано сутринта четите на Андрей Димков и Герасим Огнянов6 стануват в гората между селата Будинарци и Митрошинци. Те са по стъпките на харамията Гушира, който им поставя няколко засади из планината. При първите засади четите на Андрей и Герасим сполучливо откриво откриват харамиите и избягват засадата. Но за нещастие, един от четниците пада ранен. Братската привързаност на Андрей към другарите си не му позволява да го изостави. На придумките на Герасим Огнянов и Любен Казаски, той отговаря: „Предпочитам да бъда убит, отколкото да изоставя другаря си в ръцете на разбойниците“. Така Андрей Димков стана жертва на своята хуманност към близките си. Единствен той попада в засадата на Гуширя и един куршум в челото тури край на онова голямо и любвеобилно сърдце, което непрестанно туптеше за съдбата на поробените и онеправданите.

Тоя вдъхновен челен бранник имаше по нещичко в себе си от възвишената вяра в делото на Гоце, от смелия организаторски дух на Михаил Попето, от сихийната воля на Кръста Асенова, от железния дух на Чернопеева, от саможертвата на Орце Попйорданова и вихрения устрем на Иван Алябака.

 

1Андрей Докурчев учи в Солун, заедно с Кемал Ататюрк. По-късно става член на ВМОРО в 1894 година, минава в нелегаленост през 1896 година, като постъпва в четата на Андон Кьосето, а по-късно при Михаил Попето и Кръстьо Асенов. За кратко е войвода в Одринска Тракия, след което е горноджумайски околийски войвода, член на Струмишкия революционен комитет в 1901 година, като участва в аферата „Мис Стоун“ и в елиминирането на турски бег в Мутулово. През пролетта на 1903 година заминава за Крушевско с четата на Питу Гули като ръководител на Първи отряд. По време на Илинденско-Преображенското въстание взема участие в превземането на Крушево, защитата на Крушевската република, а след въстанието отново е войвода в Горноджумайско в периода 1904 – 1905 година. От следващата 1906 година е нелегален член на Струмишкия окръжен революционен комитет и ревизор на четите.Загива на 10 – 11 октомври 1907 година в местността Бел камен край село Будинарци, Малешевско, след среща с четата на Герасим Огнянов. Според друг източник загива в кичевското село Белица.
2Катил – от араб./тур. – 1.престъпник, убиец; 2. Едър мъж; 3. разг. презр. Определение за личност, която не прави нищо, бездейства. Единствената цел на тази личност е да пречи или по някакъв начин да възпрепятства останалите членове на едно общество.
3Хюкюмат (тур.) — власт, управление, държавно местно управление.
4Беледие, от араб. мн. -та, ср. Остар. 1. В Османската империя — градско общинско управление. 2. Сграда, в която се е помещавало това градско общинско управление.
5Христо Димитров, наречен Кутруля или Кутрулчето влиза във ВМОРО и става четник в четата на Христо Чернопеев. От есента на 1902 година е малешевски войвода на организацията. По време на Илинденско-Преображенското въстание четата на Кутруля се сражава с османски войски в местността Обозна до село Митрашинци. Кутруля загива на 24 септември 1905 г. заедно с малешевския войвода на Върховния комитет Анастас Дуневски Чифлигара в местността Тънката ридана край село Митрашинци. Според други сведения е убит от засада от четата на Васе Пехливана.
6Герасим Огнянов учи във Военното училище в София, но го напуска и след това завършва американското училище в Самоков. През Илинденско-Преображенското въстание е четник при Юрдан Стоянов. По-късно е в четата на Петър Самарджиев в Тиквешко. Огнянов е околийски войвода в Малешевско от 1907 година. През август 1909 година е представител на Малешево на конгреса за основаване на Народната федеративна партия (българска секция). Огнянов е от групата на Христо Чернопеев и се противопоставя на Яне Сандански. На 28 август 1909 г., една седмица след неуспешния атентат срещу Яне Сандански, е направен неуспешен опит за убийството и на Огнянов близо до хотел „Коломбо“ в Солун. Арестуван е по подозрение Христо Караманов, учител в Драма. Според Михаил Думбалаков, при избухването на Балканската война Огнянов и Ангел Томов минават фронтовата линия и в заетото от български части Кукушко се присъединяват към четата на Тодор Александров, който обаче организира убийството на Огнянов, поради подозрение, че е член на терористичната организация Червени братя.

 

 

X

Right Click

No right click