Героични времена. Романтиката на Македония. Том II - Атанас Бабата

Написана от Христо Милков
Посещения: 8433

Индекс на статията

 

АТАНАС БАБàТА
(1875-1905)

 

354px atanasdimitroffbgrevolutionaryAтанас Бабàта е един от първите организатори и войводи на Македоно-Одринското освободително движение. Цели осем години той със своята необуздана енергия и организаторски дух, които бликаха от мощните гърди на тоя буен трак, обикаляше Македонските и Тракийските планини и долини, да сее вярата в борбата. Има ли някой македонски селянин да не е чул за вихрените подвизи на Бабàта. Не! Не ще се намери такъв. Щом организираше някой район, революционната организация го изпращаше в друг, за да тури в него ред. Чиличеният дух на този смел борец никога не изпадаше в униние. Той беше един от първите ученици на Михаил Попето.

Бабàта, Попето, Кръстю Асенов, Чернопеев, Мишо Развигоров, Марко Лерински, Андрея Димков и Алябака бяха хора с чиличени мишци, с неизчерпаема енергия и свеж дух.

Бабàта беше една от крупните фигури на освободителното движение. И каква вяра имаше в него Гоце, а след това и Даме?

Със своята неизчерпаема енергия и свеж дух той будеше от вековен сън поробената рая и й вдъхваше животворен ентусиазъм за борба и вяра в започнатото освободително движение.

Във всяко свое стихийно нападение, Бабàта влагаше пълна вяра в победата и се радваше като дете.

Тоя буен син на Тракия е роден през 1875 г. в гр. Пазарджик.

Със своя жив темперамент и вълчи нагон, той безспирно летеше из Македония и Тракия и сполучи да организира 15 революционни райони. Той не можеше да застане на едно място и да каже: аз организирах своя район и сега ще си почина. Не. Този смел трак служеше всеотдайно. Както, като майстор шивач, той е раотил с иглата и в ранни зори е ставал да работи, той и с пушката в ръка беше пак производителен. Той не искаше ден да губи.

Неговата чиличена структура, бодрият му дух и творческа енергия не му даваха покой. Той не познаваше що е умора. Неговата смелост и решителност са редки в историята на македоно-одринското освободително движение. Пред никаква опасност духът на Бабàта не можеше да се смути.

Той беше човек без претенции, отстъпваше пред всекиго, щом виждаше, че би могло по този начин да се помогне на делото.

Със своето хладнокръвие и със своя стратегически похват Бабàта много пъти успяваше да заблуди потерите и да измъкне четата си от обграждане. И тогава Бабàта се радваше като дете. Но пред мигове на надвесила се опасност, той никога не даваше да се внесе смут всред четата, а със смях и веселие подържаше духа на четниците си.

Бабàта беше един от „разбойниците“, които отвлякоха и плениха Мис Стон. Само това негово дело да беше, пак щеше да бъде записан като герой в освободителното движение, защото пленителите на Мис Стон живяха месеци поред из планинските осои като верни стражи на революционната организация и не знаеха нито сън, нито почивка.

Той бе станал войвода не по една случайност. Не! Напротив, той се беше отдал всецяло със своята пламенна душа на революционното движение и единствено за него мислеше и мечтаеше.

Във време на Илинденското въстание той действаше със своята чета в Кратовско.

В края на 1904 г.1 той бе избран член на Скопския нелегален окръжен комитет, състоящ се от Даме Груев, Мишо Развигоров, Атанас Бабàта и Ефрем Чучков.

Този смел войвода изпълняваше своя революционен дълг до 25 юний 1905 година.

На 25 юний кратовската чета минавала между с. Куклица и Пендак. По дирите й вече вървяла голяма потера. Щом забелязал потерата, Бабàта разбрал, че да избягнат сражението е много рисковано и може би четата му да бъде избита, затова решил да се укрепи на връх „Видин“, още повече че този връх представлява естествена крепост.

3.basa 1932k 1 418 5

Идещият по дирите им аскер още от 9 часа обхванал четата като в клещи. А през цялата котловина на широката, многоводна и бистра като сълза Крива река пъплел хилядници аскер и башибозук от Кратово, Паланка, Куманово и околните турски села. Четата се състояла от 14 души и към тях се присъединили 7 души селяни.

Към 10 часа преди обяд почнало сражението. Безспирните атаки на турската войска били отблъснати.

Хилядници низами и башибозук бягали през глава от бомбите на Бабàта.

През Крива река, отсреща на една могила, близо до с. Кетенево, наблюдавал сражението австрийският джандармерийски офицер, придружен от кратовския каймакамин.

По обяд пристигнали от Куманово два ескадрона конница и се опитали да атакуват върха, но били отблъснати и пръснати.

След обяд пристигнала от Куманово горска артилерия. Топовната стрелба зачестила и върхът „Видин“ бил обхванат от пламъци. Под закрилата на артилерията, наново започнали атаките. Башибозукът бясно налитал, а комитите на Бабàта се привършили, бомби не останали и изстрелите престанали.

Виждайки, че е невъзможно да преминат през редиците на хилядниците потераши, Бабàта и четниците му решили да измрат, но живи да не се предадат.

Пред очите на настъпващите низами Бабàта и комитите му изпочупили пушки и револвери, два бинокъла, патрондаши и след това останалите живи се самоубили. Само един натоварен от тях четник успял да се промъкне през веригите на низамите и да се спаси.

И на върха „Видин“ турските войски намерили само 20 убити комити.

Така живя Бабàта из македонските планини и осои, бори се жестоко в кървава бран с народния угнетател, организира две десетици революционни райони и, за да не падне в плен на тиранина, отправи в широкото си чело последния куршум.

И в тъмни нощи и в ранни зори, спреше ли се на острата чука пред с. Кетенево, откъм Куклици се понася бойкият глас на Атанас Бабàта: „Дръжте се, бре, алябаци, Бабàта роб не се сдава“, гмурне се в бистрите води на буйната Крива река и се понася из македонските бранни поля, навлиза в Повардарието и влива ведри струи в кръвта на ратаите из беговите чифлици.

 

1Кнежевският конгрес е конгрес на Скопския революционен окръг на ВМОРО от 2 до 7 януари 1905 г. в Осоговската планина над село Кнежево, Кратовско. Това е първият Скопски редовен окръжен конгрес, на който Атанас Бабата, като околийски войвода е един от 20-те делегати по право.

 

X

Right Click

No right click