Героични времена. Романтиката на Македония. Том II - Лазар поп Трайков

Написана от Христо Милков
Посещения: 8431

Индекс на статията

 

ЛАЗАР ПОП ТРАЙКОВ
(1876-1903)

 

"Локвата" и "Виняри"2.Lokvata i Vinyari

Пак при вас ида върхове стръмни,
върхове на планини безводни,
да видя вашите камъне кръвни,
багрени с кръвта на момци народни.
Нека останат спомени тежки,
дето загина храбрият войвода,
де цела чета крепеше мъжки в
боя ужасен зарад свобода.
Блазе на вас присои прохладни,
че след години пет стотин страдни
чухте гласа на пушки гръмовни,
вика юнашки, песни бунтовни.
Вие сте честити, че вас пробуди
на щиковете дрънкане остро
и гръмко ура, а турчин зачуди
на млад войвода команда проста.
Тук не отдавна турска потера
чакахме с радост да я пребием,
че можем, кога щем, да я издебнем,
и не да се крием, а да се бием.
Не беше още от сън станала
младата чета, низ долините
не беше още слънце пекнало,
залпове стрескат височините.
Нашите предни стражи гръмнаха,
купове турци пред тех паднаха;
залп и ура на чета весела
пусна в уплаха ордата цела.
Скоро се огън силен отвори
между комити, чада достойни,
що ги живота безстрашни стори,
и между проклети турци безбройни.
„Удряйте право, храбри момчета,
келяви турци и арнаути!" —
викаше вкупом целата чета,
от тежка сила без да се смути.
Жадна за мъст четата сгъстена,
хвърля куршуми и думи злокобни:
„долу тиранство! живей свободна,
Македонио мила, земя свещена!" ...
Четири часа летни горещи,
реват планински, тръбите бойни,
залпове грозни, силни и чести,
слеха се в едно с ека усойни.
14 В турско мнозинство не се бележи
падане често на мъртви аскери.
Тълпи нападат на тез младежи,
що ке отидат безъ време жертви.
Явна угроза виждат наблизко,
че турски сили тех ги завъртват,
но горди момци не падат низко
и крачка назад не се помръдват.
Ей кръв юнашка, луда, червена,
ти не се ли жаляш, като се сипеш
низ тази росна трева зелена!
Що те накарва силно да кипеш?
От един само куршум бездушен,
който смърт носи тя бездушен,
кръв буйна, ти, що в жили клокотиш,
в мразна пихтия ти ще се сплотиш.
И колко надежди, бленове сладки,
колко мечтания, чувства благатки
в тази пихтия ще да се вковат
и нема нивга да се подновят!...
Ето един след други пронизани
падат кат круши тела младежки.
Дивно! Без трепет, без отчаяние
зимат юнашки пози мъртвешки.
Всред тези гърмежи страшни, нечетни,
гласна команда смисъл си нема:
„стига момчета, вий отстъпете
пред несравнено сила голема".
Гинат юнаци там по местата —
по дълг другари, сгядба игрива;
мрат с усмивки сладки в устата,
на пук на врага, що ги пребива.
Паднаха с доблест всички четници
на храбрия Дичо в своите позиции;
мъртвите и ранените люто
търпят мъчение турско нечуто.
А пък мнозина леко ранени,
жадни за вода, в пот изпотени,
с песни и псувни скоро отстъпват,
„Виняри" хващат да се закрепват.
Ранен един в рана треперяща,
и сам се от боя бавно завръща.
Град от куршуми, люти, игриви,
не му смущават ход горделиви.
Кой е тоз весел юнак, що става
и пред смъртта си толкоз забравен!
Защо не тича да се спасява,
като бегледа в пот задавен!
Лаки Поповски с маузер в десница
стъпва той гордо — също яребица,
за да покаже, че той не бега,
от турски аскер той се не стяга.
Още не бърза, за да не речат:
бегаше бомбаджията страшен.
Младост, надежди нему не пречат
мъртъв да падне горд, неуппашен.
Но ... и той легна в тази падина,
от три куршуми смъртно пронизан.
Падна, уви тоз майстор, загина,
С бомби що смаза врага залисан.
Пукат гърмежи, тътнат усои,
кръв ройна тече в пустите доли,
пладнешко слънце вковано стои
до гологлави момци соколи.
Зраво се крепи четата млада,
в кръв тя намира своя услада.
Песни бунтовни всички запеват,
будядят народа, вразит гнева.
Да не дочуват гласа, що иде:
"Момци Дъмбенци! дръжте се здраво
Денят проваля, а турчинът виде,
че нашите пушки бият по-здраво".
Клети, ранени, четници страдни
охкат, се мъчат гладни и жедни.
Влечат се тайно между скалите,
плъзгат се мазно низ долините.
---
Колко нещастни сме ние, македонци,
в тази борба с душманинъ народен!
Но и какви герои, о момци,
стоим пред света кален, изроден!
Заради нази „кръстътъ-червени"
не ще положи грижа свещена.
Лекари млади, връзки ленени
нема за нашта снага ранена.
И милосердна сестра засмена
раната с билки не ще попръска.
С милия поглед, с уста румена
не ще поднесе и нам превръзка.
Във болници модни, в кревати меки
не ще отдъхнат болни юнаци.
Както във войните, що води всеки,
при нас ще нема бели байраци.
Тежко и горко на тоз, който падне
ранен дълбоко в тези сражения!
Вместо човешка милост да найде,
ще го последват зверски мъчения.
Ето защо и бунтовникът пада
от свой куршум без ни да трепне,
вместо да моли той за пощада,
вместо свещена клетва да стипне.
Верен на свойта чест, задължение,
младият Дичо ощ несъкрушен,
само направи едно движение
и той от свой куршум падна бездушен.
Сестри сплашени, майките клети,
турско насилие да н'ги сполети,
крият се тайно от нази всички
в ями задушни, в тъмни горички.
И като чуят ека куршумен
от планината, стрескат се много.
С плач и въздишка и със глас шумен
кълнят времето, молят се Богу:
„Боже, изкриви ряще тирански —
по тъхнитъ глави пушки да хванатъ;
Боже, ослъпи очи душмански —
та нашитъ момци здрави останатъ."
Често въ скръбьта си кълнатъ войвода —
и него, що дъло свещено води.
Кълнятъ, че майка безъ синъ остава,
и съ невеста момче прощава.
Тъженъ е, братя, живота планински,
мтячно борбата водимъ с тирана.
Бпазе, кой четник бодър истински
в редовете до край остана.
Но, дръж се, крепи, напрягай жили,
е ти нередна чета отбрана,
Кръвта отревна, що в теб остана,
за свободата днес отмили.
В живота ребски, пъкъла е страшен
нема да екпаним да се възвърнем;
в работа частна, в мира домашен
имена славни не ще почерним.
При всички мъжи, хули безбожни
и при комитски живот тревожни,
до край с оръжие ний ще се борим,
дер Македония свободна сторим.
Нека се пълнят затвори мрачни,
нека загинват другари горски,
нека над наште битки юначни
жлъчно се смеят владици-гьрци.
Нека да тичат по кас потери,
нека врага пред нас да трепери;
само да грей надежда в сърдцето
и да светлей като слънцето.
Гърция нека затваря бесно,
граби кат, турчин, псува и гони
нашите хора в Кралството тесно,
крепено от бегащи евзони.
Нека! Ще паднат тежки окови
и ще огрее слънце засмено;
над пепелище селско ругано
сладка свобода ще се поднови.
---
Спете спокойно тринайсет мина,
скжпи на черна клета родина,
под тази трева гяста зелена,
под черна земя тежка, студена.
Вие станахте жертва за роба,
жертва на твърдост, на глави бурни,
но никой сега нема да турне
паметник, вънци над вашите гроба.
А горски цветя, здравец зелени,
ноще и дене що миришехте,
пушки и шапки гордо кичехте,
ще ви послужат венец нетленни.
Паднахте млади, о! вий юнаци,
честно и мъжки с пушки в реката.
При неразвъни още байраци,
трепет внушихте силен в агата.
При много жертви, робът, що дава,
вашето достойнство не отличава.
Той ще забрави свещени кости,
кат много прежни гробове прости.
Дор над вас гази крака нечестен,
робът, в скръбта си и в мъки унесен,
ще да забрави имена свети,
макар за него вие да мрехте.
Но пакъ отъ вашия подвигъ достоенъ,
отъ кръвьта буйна за него льта,
сила ще черпи въ пжтя си боенъ,
доръ той свободенъ да стане въ свъта.
„Локвата" днесъ съ вълни непокорни,
що завладъхте съ яки си гърди,
отгде неможе никои ва скорни,
споменъ за вази скжпъ нека биде.
В бъдеще свътло, в бъдеще ново
за нашата мила, клета Родина,
кога зазвучи тук сладко слово,
рози ще цъфтят катъ в градина.
Въ тъзи падинки, росни, зелени,
с кърви червени що се поливат,
песни за храброст ще се възвиват
и ще се друсат хора смесени.
А беполики селски девици
въ прольть ще тичат кат яребици,
зеле, киселец тук да събират
и годеник свой тук да избират.
Тъ ще събуждатъ отъ сънь мъртвешки
вас, о! юнаци, с песни и смешки.
С крехък гороцвет, с жълто кокиче
вашата гробина ще да се киче.
Вие легнахте въ кгкща избрана
на тозъ връхъ зеленъ, хладенъ, чудесен.
Там атмосфера чиста умайна
приспива всеки въ мечти унесенъ.
Оттука се виждат езера гладки,
ветъра носи миризми сладки.
Заради това драго му бива
на всеки вечно тук да почива.

 

Песен за Лазар Поптрайков

Зашчо плачиш, зашчо жалваш,
ти високи Лисец?
Зашчо с мъгла се покриваш
от горе до долу?
Яз ке плачам, яз ке жалвам
дур до веки веков,
зашчо видов как заклаха
Лазо Попотрайков.
Отрезаа му главата
за пендесет лири,
занесоа я во Костур
бакшиш на деспотот.
Колко срамно, срамно ести
за гръчкиот деспот,
шчо го плате дзверот Коте
да заколи Лазо.
Ай да кажим „Бог да прости
Лазо Попотрайков“,
първиот и най-големиот
костурски началник.

Берик, 21 юни 1903 г.

 

3.lazar p trajkoffВсред вихъра на разразилата се стихийна бран срещу андарти и харамии, Костурската твърдина излъчи от своите хижи цял низ идеални борци, които, като народни учители, поеха кормилото на революционното движение, бориха се всеотдайно и умряха на полето на честта, слагайки своите свещенни кости върху жертвената клада. Между така загиналите в жестоката кървава бран самоотвержени войводи, ръководители и организатори, като неугасим факел на свещенния бунт за свобода и добруване, блестеше дивният стан на незабравимия народен учител Лазар Поп Трайков. Той е роден през 1876 год. в с. Дъмбени и е една от най-будните рожби на героично Костурско. През 1898 год. той завършва българската гимназия в Солун и всецяло се отдава на градивна работа в редовете на освободителното движение. Той е един от първите, които, още през ученическите си години, посади семето на бунта срещу агалъка и създаде революционни ядра в родния край. През 1899 год. той попада в затвора в Корча, където излежава цели четири години. В началото на 1903 год. той излиза от затвора и заедно с Михаил Николов от с. Бобища, учител в гр. Костур, поема ръководството на ВМОРО в Костурско. А здраво държеше в своите ръце кормилото на родния бунт младият Лазар. Макар и затворник, отдалечен от своя роден край, той дирижираше по незнайни пътища национал-революционното движение. С голяма радост народът посрещна освобождението от затвора на този свой именит син, който само за няколко месеци тежка и непосилна и бран посрещна всенародното Илинденско въстание като член на Костурското ръководно тяло, взе участие в редица сражения, между които и в това над с. Дъмбени.

Със своя умствен критерий, идейна чистота, несломима енергия, организаторски способности и пълно себеотрицание той стърчеше над мнозина. Едва навлязъл в живота, заедно с десетина будни народни учители той създаде чиличената бариера за заприщване безспирния напор на гръцката пропаганда в този чисто български край на Македония. Нескритият съюз между костурския каймакамин и гръцкия владика Каравангелис за пълното елинизиране на Костурско беше налице. Андартските чети пред очите на турските военни и административни власти нападаха чудно красивите селца на тая твърдина, скрити в пазвите на оросените с кръвта на деди и прадеди планински осои.

5.dumbeni

Лазар поп Трайков беше любимец на организираните селяни и четници. Той раздаваше всеотдайно любвеобилната си душа на всеки близък другар и съратник, даваше упътвания в предстоящата борба, подигаше революционните устои на движението и въздействаше върху мнозина, изгубили самообладание.1

След редица ожесточени сражения с редовните турски войски и башибозук, когато на 9 септемврий 1903 год. турските войски скъсаха чиличената верига на приказно юначните синове на героично Костурско и нахлуха по села и паланки, Лазар поп Трайков, начело на един отряд от 400-500 души въстанници, отстъпи в Мориховските планини, където се срещна с Гьорчо Петров и четата му. В своите спомени Гьорчо Петров за стотината другари на Лазар поп Трайков пише: „Грозно впечатление ми направиха, че всички бяха опърпани, голи и боси като цигани, и навсякъде гонени от войската, изгладнели като вълци. Но спрямо прилепските четници предизвикаха възхищение у нас. Сравнението беше, че бяха герои, спрямо нашите баби“. На 2 октомврий отрядът на Лазар поп Трайков и четата на Гьорчо влиза в сражение с турските войски при с. Пчанища. В това сражение Лазар бе тежко ранен в челюстите.

След това голямо сражение Лазар поп Трайков се връща с отряда си в Костурско, където вижда огнените езици как облизват с бесен нагон селските стрехи на измъчените жени и деца в родния му край, които гледаха как горяха техните китни домове, градени с кръв и пот. И той с нищо не можеше да им помогне. Тежка мъка засяда в гърдите на Лазар.

Но не само това. Зла орисия отредила този именит син на Костурско да влезе на Костурско доброволно в ръцете на изверга на Коте от с. Руля.

А кой беше Коте?

За нещастие, името на харамията-изверг Коте беше твърде много свързано с революционните борби в Костурско, защото той беше злият демон всред организираните народни маси. Човек с грабителски инстинкти, човек без всякакъв национален лик, без морал, за лични свои облаги ставаше оръдие на гръцкия владика, или пък се отдаваше на разбойничество.

Но Коте беше хитър и умееше – когато изпаднеше в лошо положение – да измоли милостта на революционната организация, какъвто е случаят с Делчева при пребиваването му в Костурско; а когато организацията се намираше в положение на жесток бунт и когато костурските села се намираха в пламъци, предателят Коте се явяваше в услуга на костурския каймакамин и гръцкия владика Каравангелис.

11.basa 1932k 1 427 36 lazar pop traykovИ когато след въстанието Лазар поп Трайков се прикрива из селата и лекува раните си, извергът Коте от Руля се явява при него и предлага да му бъде в пълна услуга, като го прикрива из оцелелите села, дадени му като негов район от великодушните селяни от Костурско. И Лазар се съгласява, като взема в съображение, че единствен той, измежду почти всички революционни водачи на Костурско, има най-силно влияние върху този закоравял престъпник.

С тази своя вяра в изверга Коте, Лазар поп Трайков сам постави своята красива глава под закрилата на Коте и със спокойствие се изложи на заколение.

С ехидна усмивка на закоравял престъпник, Коте отсича главата на ранения и я отнася в Костур – подарък на гръцкия владика Каравангелис.

И в края на м. октомврий 1903 год. главата на Лазар поп Трайков – все пак така хубава, макар и окървавена – стоеше закачена на хюкюматската порта в Костур. И тая чудно хубава глава на незабравимия революционен вожд се загрозяваше единствено от две големи черни дупки в челюстите, през които бе минал турски куршум в сражението при с. Пчанища.

Така загина в разцвета на своите младенчески сили авторът на поемата „Локвата“ и „Виняри“, който още невръстен ученик и като народен учител, безспир и без умора, се бори за духовното и национално освобождение на потиснатия народ.

Няма костурчанин, който да не почувства тъга в душата си за тъй ранната загуба на този героичен народен трибун и поет, чиято отрязана глава се украси с ореола на народен мъченик, за да живее неговото светло име всред народните поколения и буди култ на идейна чистота и саможертва.

 

1Сражението при Локвата и Виняри е сражение между чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация с османски войски на върховете Локвата и Виняри, върхове в Смърдешката и Дъмбенската планина от 31 май 1903 г. Битката е най-голямото сражение през предилинденския етап на българската освободителна борба и първото мащабно сражение от създаването на организацията.
На 31 май 1903 година 1000 войници турски аскер получават заповед да обсадят село Дъмбени. Турският табор обгражда селото, защото има информация, че е въоръжено и турската войска трябва да го обезоръжи. Един турчин от съседното турско село Сливени предупреждава дъмбенчанина Кръстьо Прешленков и го моли да предупреди и съселяните си за предстоящата опасност. Дъмбенци скриват оръжието, а селската чета се подготвя и заема връх Виняри край селото. След като четата на Лазар Поптрайков заема връх Виняри в Дъмбенската планина, в помощ на сражаващите се пристига и четата на Дичо Андонов, която заема връх Локвата и удря турците в гръб. Голямото сражение продължава 14 часа, като в помощ на сражаващите към края на сражението пристигат и четите на Васил Чекаларов, Пандо Кляшев и Митре Влаха, които тъй като идват от много далеч не успяват да пристигнат по-рано. В боя загиват 12 четници и около 200 турци. Десетина дни след битката по идея на Лазар Поптрайков са създадени свидетелствени грамоти „За храброст“ и „За отличие“, с които са отличени най-храбрите бойци в битката. Лазар Поптрайков възпява битката в поемата „Локвата и Виняри“, написана на книжовен български език с малко примеси на костурски диалект.

 

X

Right Click

No right click