Героични времена. Романтиката на Македония. Том II - Пандо Кляшев

Написана от Христо Милков
Посещения: 8429

Индекс на статията

 

ПАНДО КЛЯШЕВ1
(1882-1907)

 

8.800px pando klayshev photoПандо Кляшев е един от най-пламенните синове на героично Костурско. Той имаше малък ръст, набит и плещест, голямо чело, правилни черти и изразителни черни очи. Макар и в гората, той всякога беше спретнато облечен, гъстата му черна коса изгладена и подредена. Духовен аристократизъм лъхаше от неговото държане. Той е роден през 1882 г. в с. Смърдеш – Костурско2.

Още като ученик в Солунската, а после в Битолската гимназия, той е бил член на ученическия революционен кръжец, а след завършване на гимназията той всецяло се отдаде с всичките си материални и духовни сили на своя революционен жар на освободителното движение.

Едва навършил 20-годишната си възраст, той наред с Лазар поп Трайков, Мишо Николов, Манол Розов и Васил Чакаларов, бе избран за Костурското горско началство през време на Илинденското въстание. Той напълно оправда възложеното му доверие и с готовност понесе кръста към голгота.

Злополучният край на въстанието тури своя жесток отпечатък върху младото чело на този смел и искрен народен борец. Той не можеше с нищо да се успокои и да забрави дадените скъпи жертви. До последния си час той не се успокои за изгубените другари. Пристигна в България, но не можа да се задържи много. Още в началото на 1904 год. той се завърна в своя роден край, където от водачите беше останал само Митре Влаха, за да бди върху народа и се опълчи против золумите на андарти и харамии.

Пандо Кляшев, през романтичната епоха на освободителното движение, беше един от културните зидари на масивния блок, изграден в душите и сърдцата на героичните синове на тоя най-южен предел на македонскиата земя. Той с пълни шепи раздаваше своята душа и зидаше бранната мощ на поробения народ, а във вихъра на неравната борба срещу турските потери и гръцките андарти летеше като древен рицар. Той питаеше кристална другарска обич към Атанас Кършаков и Митре Влаха. През 1903-1907 година той беше най-подготвеният културтрегер и войвода, още повече че той беше не само войвода, но и постоянен агитатор, организатор и завеждащ тайните училища в редица села, където, поради настояванията на гръцката пропаганда в Костур, не се разрешаваше да се отворят такива на български език. Неговата скромна личност личеше на пръв поглед. Из очите му лъхаше беззаветна любов към близките и всеотдайна и безгранична дружба с отрудените селяни.

Алберт Сониксен в книгата си „Изповедта на един четник“ пише: „След Лука (Воденският войвода Лука Иванов – б. н.) не съм срещал друг войвода по-добре подготвен интелектуално за войвода от Пандо Кляшев. На вид той беше с правилни черти, аристократичен младеж; неговата чиста реч приближаваше до руски език. Той беше облечен много просто. Негов помощник беше Кършаков, малко по-млад, свършил гимназия. Те бяха не просто боеви хора, а имаха определени теории за икономическа организация. Те бяха учредили кооперативен дюкян и четири мелници; караулното училище беше тяхно дело“.

След Илинденското въстание Кляшев, Кършаков, Митре Влаха и други бойци денонощно бдяха на своя стражеви пост. Те водеха епична борба на два фронта: с турски золумджии и гръцки андарти. Гръцката пропаганда със своите андарти (наречени от нея „Христови войници“) извърши много жестокости над българското население в Костурско. Злодеянието в Загоричани и избиването на мирното население от андартите препълни чашата на търпението. То даде повод на Кляшева да вземе бързи мерки и наложи наказателни санкции върху андартите и техните ятаци и подстрекатели, поддържани с големи парични средства от гръкоманите.

2.Smrdesh or Kristalopigi villageЕдин от вдъхновителите на кървавата вакханалия в с. Загоричане е и поп Ставри, гръкомански свещеник в с. Псодери. Той бил натоварен и ръководел шпионската мрежа за проследяване и изучаване имената на членовете на местните комитети на ВМОРО в селата из Костурско. В Псодери има турски гарнизон и поп Ставри бил напълно спокоен, че никой няма да му попречи в сатанинските дела и успешно ръководел терористичните андартски части, които прикривал в Псодери. Поп Ставри с ехидна усмивка взел от ръцете на Коте отрязаната глава на Лазар поп Трайков и я поднесъл дар на гръцкия митрополит в Костурско, където била фотографирана и снимките били раздавани от поп Ставри между селяните гръкомани за „спомен“.

Но клането в с. Загоричани било най-низката и гнусна постъпка на поп Ставри, от която се гнусяли и самите турски офицери, странели от него и го смятали за звяр в човешки образ.

След дълго обмисляне и размяна на мисли с ръководители и бойци, Кляшев решил да удари змията в главата и внесе що годе спокойствие в родния си край. Случайността му дошла на помощ. Веднъж било намерено едно изгубено писмо, написано на гръцки език. Кляшев сполучил да го дешифрира. В това писмо се давали наставления, за да се пристъпи към опожаряването на чисто българското екзархийско село Буф от страна на гръцките андарти.

При това положение Кляшев не можел вече да отлага наказателната санкция срещу този изверг, облечен в расото на свещеник. Той взел бързи мерки, извикал Митре Влаха и заедно с четите се изкачили в планината над Псодери. След дълго обсъждане как да постъпят, решили да не се бавят. Един от четниците, владеещ книжовно гръцки език, написал писмо до поп Ставри и го изпратил с един доверен селянин. В писмото, подписано уж от „капитан Белус“, се настоявало веднага поп Ставри да дойде в планината по „работата за Буф“. В това време Кузо Блацки и шестима четници се преоблекли в гръцките униформи на по-рано пленените андарти.

На уреченото време вълкът влязъл в кошарата. Поп Ставри, придружен от един чаушин, наближили мястото, където била четата. Пресрещнала ги андартската чета на капитан Белус. Зарадвал се до уши попът – изверг. Зарадвал се той, че в скоро време ще накаже буфчани, за дето не се подчиняват на патриаршията и не стават гръкомани.

Когато вече поп Ставри разбрал играта, той се помъчил да избяга, но било късно. Наказателната санкция срещу този изверг била изпълнена. На другия ден изпратените войски от гарнизона в Псодери намерили труповете на поп Ставри и чаушина в планината.

Така Пандо Кляшев спаси с. Буф от кървавата баня и много други села, на които поп Ставри беше решил съдбата.

През месец октомврий 1905 г. в Долна Преспа, в Псодери – Желево се появи андартската чета на Василакис Лахтарис и заплашваше да унищожи селата Оровник, Буковник и Бесвиня, поради което Пандо Кляшев изпрати куриер с нарочно писмо до Преспанската чета да им дойде на помощ.

Костурските чети, ръководени от Пандо Кляшев, Митре Влаха и Атанас Кършаков и преспанската чета на Дякон Евстатий, следейки 120-члената андартска чета, която навлезе в с. Оровник, идеща от с. Желово, огради селото. И когато андартите почнаха измъчването на оровчани всред селския площад, сборната чета от 40 души през нощта щурмува андартите, от които 14 души паднаха убити, мнозина ранени, а остатъкът от андартите удариха на бяг. Ако не бе пристигнала турска войска, мнозина андарти щяха да бъдат живи изловени.

След тази революционна акция Пандо Кляшев се радваше като дете и не намираше думи, с които да благодари на преспанските четници, които за една бурна нощ прекосиха преспанкото езеро и се озоваха на помощ.

10.pando kllayshevs cheta imaro

В революционните борби на два фронта, героично Костурско даде много скъпи жертви. През 1907 год. паднаха убити Митре Влаха и Атанас Кършаков. Загубата на последния особено силно въздейства върху Кляшева. По повод на това той пише до свой приятел следното писмо: „... Печален е за сега нашия край; сполетелите го нещастия оставят такива дълбоки и грозни следи, сякаш скръбта ще свие за всякога там гнездо. Неумолимата смърт коси всичко по-живо, по-надеждно в този толкова горд в борбата с неприятелите край, като че ли провидението е отредило да сломи с нещастие след нещастие подема му към благоденствие... П., аз, ти, па и толкова наши другари около нас се лишиха от смел, мил, непрежалим другар, а нещастното опечалено Костурско – от един примерен син, от един доблестен водител. Навярно ти се досещаш, ако вече не си зачул за кого е думата: обичният ни Насо, смелият във всичко Кършак, няма го вече между нас... Осиротелите от войвода другари и села ме викат, аз вървя при тях. Напущам Битоля, където бях нещастен да чуя толкова злочестини за милия ми край и лично за мене, и се отправям към свещеното за мене място. Ако бих успял да закрепя онещастеното родно място, ще съм щастлив – пък и иначе, ако падна там наскоро, не ми е жал, тъй като скъпите ми другари трябва да ме чакат, а при тях аз бих бил едва ли не по-щастлив“.

Това писмо на Пандо Кляшев е писано в последните дни на м. юлий 1907 година. Във вихъра на неравната борба на два фронта, срещу бесния напор на андарти и турски потери, той пише със съкрушено сърдце и душа това писмо, готвейки се с последни усилия да брани своя роден край, предчувствайки своя земен път, тъй като няколко дни след това писмо, на 31 юлий 1907 год., при сражението с турска потера при с. Дреновени, Костурско, той пада убит заедно войводите Наумов и Стойнов.

През романтичната епоха на героично Костурско, премина като светъл лъч този млад народен учител и борец, който, през време на посяване бунта всред раята, със своята блага реч приканваше отрудените селяни да се сплотят братски и един за друг да милеят.

Човек да бъде твърд като камък или загубил човешки образ и подобие, за да не може да вникне в най-дребните гънки на Пандовата душа; да види чистотата и идейния блясък на героичното чедо на Костурско, където, от мъка за другаря си, Кършаков няма сили да понесе загубата и предпочита по-скоро да премине в небитието и отиде на покой при него и при убитите в люта бран костурски витези. С последното си писмо, без да подозира, той фотографира своята тъй нежна душа и я остави на поколенията.

Пандо Кляшев, вкупом с Лазар поп Трайков, Митре Влаха, Лазар Москов, Насо Кършаков, Васил Чакаларов и редица други загинали идейни челници от този край, будят всред поколенията вяра в борбата за всеотдайно служене на отрудения и поробен народ.

Георги Константинов Бистрицки: „Пандо Кляшев от с. Смърдеш, свършил курса на Българската класическа гимназия в Битоля, млад момък, наскоро издигнат до степента ръководител на народо-освободителното дело в околията и член на Управителното тяло на Окръжния революционен комитет, по извършено грозно предателство най-трагично завърши живота заедно с цялата си чета при село Дреновени“.

(Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 50).

 

1Пандо Кляшев е роден в голямото костурско село Смърдеш. Учи в Костурското българско третокласно училище. От 1896 до 1899 година учи в Солунската българска гимназия, а от 1899 до 1900 в Битолската българска класическа мъжка гимназия, където членува в революционен кръжок. В края на 1898 година Кляшев влиза в Революционното братство, а след разпадането му се присъединява към ВМОРО. Учителства една година в родното си село Смърдеш, а през юли 1901 година влиза в четата на Марко Лерински. Кляшев участва като делегат от Костурски революционен район на Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг. По време на Илинденското въстание през 1903 година е член на Костурското горско началство и взима участие в нападението на турската войска при село Вишени и в освобождаването на градчетата Клисура и Невеска. След въстанието идва в България, а през пролетта на 1904 година отново влиза с чета в Костурско. Междувременно се включва във Временния комитет на Борис Сарафов в София. През 1906 година е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет. Пандо Кляшев загива с цялата си чета на 31 юли 1907 г. в сражение с турска войска в местността Лильовски Осойки край село Дреновени, Костурско. С него загиват Никола Михов, Лазар Палчев от Връбник, Петър Клянев, Нумо Марковски от Косинец и Васил Хаджипавлов от Желево.
2В края на XIX век Смърдеш е сравнително голямо българско село с незначителна гъркоманска партия, която държи местната църква. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Смардеси (Smardessi) живеят 1500 гърци и българи. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Смърдеш (Smrdesh) е показано като село в Костурска кааза с 460 домакинства и 1300 жители българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Смърдеш има 1780 жители българи. В 1902 година по гръцки сведения в селото има 190 патриаршистки и 180 екзархийски семейства. През февруари 1903 година се стига до помирение между гъркоманите и останалите българи в селото (между патриаршистите и екзархистите). Дни по-късно, през март същата година всички жители на селото преминават под ведомството на Екзархията – пример, който последват и други костурски села. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 2360 българи екзархисти.
След 1900 година жителите на селото, заедно с тези на село Дъмбени играят водеща роля в борбите на ВМОРО. На 8 срещу 9 май 1903 г. редовна турска войска напада селото. Причина за това е, че преди повече от месец в селото е укривана четата на Борис Сарафов. 87 жители (45 мъже, 36 жени и 6 деца) са убити, 300 къщи са изгорени, заедно с 2 училища и 19 дюкяна. 50 души са ранени, изнасилени са 35 жени. 1500 души остават без покрив. Османски източници сочат, че при нападението са убити 81 местни жители, изгорени са 184 къщи, 19 дюкяни, 2 училища, един хан и един хамбар и признават, че са извършени грабежи.
По време на Илинденско-Преображенското въстание селото отново е ограбено, мнозина негови жители са избити, а на други са отрязани ушите. През 1903 година в къщата на смърдешкия жител Ильо Истанин Лаки Поповски създава нелегална леярница и склад за бомби, преместена след опожаряването на селото в Дъмбени.
В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие. Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Смърдеш има 209 къщи с 989 жители и функционира училище с 3 учители. Според Георги Константинов Бистрицки Смърдеш преди Балканската война има 350 български къщи. По време на войната 42 души от Смърдеш се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение. През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След Първата световна война много жители на Смърдеш се изселват в България (По официален път 24 семейства с 59 души). Междувременно, след 1903 година се засилва и емиграцията в САЩ, Канада и Австралия. През 1906 година в Медисън, Илинойс преселниците от Смърдеш създават свое благотворително и просветно дружество, наречено „Пандо Кляшев“.

 

X

Right Click

No right click