Героични времена. Романтиката на Македония. Том II - Фани Попов

Написана от Христо Милков
Посещения: 8425

Индекс на статията

 

ФАНИ ПОПОВ1
(1865-1907)

 

Ако би могло да се повърне колелото на историята с половин век, да се изживеят повторно ония чудно хубави дни на луд възторг и животворен дух, който лъхаше от непокорните синове на поробената родина; да засноват по гори и долини, по планини и рътлини смелите четнишки купчини, само тогава би се схванало правилно народното движение за освобождаване от ярема на аги и бегове.

Приказно красива идилия царуваше в героично Костурско в предилинденската и илинденска епоха. Революционното четнишко движение със своята романтика внесе много красота, свежест и буйна радост в живота на поробената райя. И мало и голямо вдигна нагоре глава и никой не искаше да бъде райа покорна. Това движение вложи твърде много детска наивност и вяра в борбата за свобода, но пък осмисли живота и възвиши душевния мироглед на бърсяците от древната Самуилова твърдина.

От Преспа до Саръ-Гьол и от Вич до Бистрица се надигна народностното съзнание и се вля животворна струя алена кръв в жилите на поробения народ.

И по даден знак юначните деца на тая твърдина се прибраха от гурбет и с чуден фанатизъм чакаха Илинден, - денят на кървавата разплата с петвековния потисник. И низ цветущите български села, скрити в пазвите на оросените с кръвта на деди и прадеди планински осои, се изгради жив плет от мишците на народните синове, който, като чиличена броня препречи пътя не безспирния напор на гръцката пропаганда.

И горите, и планините, и бранищата, и друмищата се изпълниха с непокорни чеда на поробената родина. И един през друг те се надпреварваха кой по-скоро да пролее своята алена кръв за свободата и светлината.

И радост, наивна и детска, окичена с много романтизъм, бликаше всред отрудения народ, а и материалната култура на гурбетчиите даде своята дан пред олтаря на свободата.

За да се елинизира с огън и меч тоя чисто български край, гръцката пропаганда, поддържана всецяло от костурския каймакамин, изпращаше андартски чети. Но тая твърдина – в жестока борба на два фронта – излъчи от своето общежитие цял низ незабравими свои синове, които застанаха начело на революционното движение. Между тоя низ от героични деца на Костурско изпъква стройната фигура на будния бранник Фани Попов, от с. Бобища.

Още в най-крехките си юношески години той е гурбетчия в Цариград, където със своя буден ум на стопански деец той влиза в непосредствени връзки с търговските среди и бързо се налага. Без никакъв капитал той наема хотел „Македония“, който станал средище на хората от революционната организация на костурските емигранти. Предприятието му вървяло много добре, но не му било отредено да живее мирен стопански живот и да отдаде своите сили на добър организатор на стопанството си. Съдбата му бе предопределила хайдушкия живот, пълен с много изненади и романтизъм. Гръцката пропаганда в Цариград е била по средите му и един ден, по нейно донесение, той е бил грабнат през 1898 година и изпратен на заточение в Анадола.

„В спомените си заточеникът Павел Шатев, български революционер от Македония, разказва за високия дух на заточениците македоно-одрински революционери. Оковани във вериги, на път за местата на заточението, те пеели „Жив е той жив е“ и:

Не щеме ний богатство,
не щеме ний пари,
а искаме свобода,
човешки правдини“.

„Турската власт - пише Павел Шатев - за да потъпче националното съзнание на българина, потърси „ефикасни“ средства. Най-напред тя опита ятагана, но като не сполучи, прибегна към бесилките и най-сетне към заточението. Странна илюзия, с която се задоволяват реакционерите! Един човек колкото повече страда и колкото повече се отдалечава от своята страна, той още повече се привързва към нея и още повече я обича. Остава му само тъгата, в замяна на която има морално утешение, че страда за правдата, за истината“.

В Македония под Робство; Солунското Съзаклятие (1903 г.), Подготовка и Изпълнение.

Но бедният бърсяк, комуто било отредено да играе видна роля във въоръжението на родния му край, сполучил да избяга от Анадола и след дълги преживявания и скитания по чужди земи той се озовал в родното си село.

По това време Костурският революционен комитет пристъпил към въоръжение на своите бойци. Оръжие трябвало да се купува от Гърция тайно и да се пренася през границата, защото от България мъчно можело да се пренася. Пък малцина можели да се заемат с тази смела и отговорна конспирация, която влече след себе си тежки последици.

Организаторският и предприемчив дух на Фани Попов тук именно се проявява във своята стихия. Той се отдава всецяло и безвъзмездно в услуга на организацията за снабдяването и с оръжие.

И през много тъмни безлунни нощи, когато всеки се прибираше из къщите си на покой и не смееше да замръкне навън, Фани Попов скиташе по незнайни пътища и друмища, газейки буйните реки край гръцката граница със своите натоварени катъри. Много безсънни нощи изживява той, гонен и преследван, заставяйки катърите да слизат с тежкия товар през урви и сипеи, за да заличи следите си. Хайдушката романтика го бе погалила с пълни шепи. И шеташе безспирно Фани със своя мулешки керван, натоварен с гръцки пушки „Гра“, очаквайки с трепет да изгрее зората на свободата.

И един ден, през 1900 година, като предава стотина пушки в организационния склад, пристига в с. Бобища на почивка. По посочване на гръцката пропаганда, той бива арестуван и отведен в с. Прекопана. Там бива подложен на жестоко изтезание да изкаже склада на пушките, но той устоява с чиличена твърдост и дума не продума. И само с голям откуп той излезе от затвора.2

И пак зачака Фани Попов безлунните нощи, за да прехвърли от своя мулешки керван граничната линия от Македония за Гърция. Той беше на своя пост като верен страж.

През 1901 година, след прекарване на голяма партида от Гърция, той предава оръжието в склада на ВМОРО и само с пет пушки „Гра“ пристига в родното си с. Бобища, които смятал да даде на своите близки. А потерата била влязла в дирята му. Но вдъхновеният и неустрашим конспиратор, със своя съобразителен ум и смелост, за да запази себе си и семейството си от гибел, бързо свързва пушките и когато полицаите влезли да правят обиск, той скача от покрива в съседния двор, без да бъде забелязан.

Полицаите останали очудени от бягството на неуловимия комита и Костурският каймакамин го обявява за нелегален.

И за да отбегне от бдителното око на гръцката пропаганда и турската власт, той отива в Долна Преспа в четата на Коте от Руля, а през септемврий 1902 година той се присъединява към четата н полковниик Анастас Янков, като взема участие в еднодневното сражение на турските пълчища с четата в Бобицката курия.

След като полковник Янков напуща Костурско, Фани Попов остава в четата на неговия заместник Петър Гайков3. На 8. Ноемврий 1902 год. (Архангеловден) четата денува в къщата на Методий Папазалов в с. Бобища. В ранни зори пристигнала потера и заобиколила къщата. Всички спели. Буден страж останал само Коста Чаушът. Той чакал и следил. Задал се с коджабашията4 с купчина войници. Чаушът вдига пушката и застрелял предателя коджабашия. Всички скочили, грабнали пушките и се почнало ожесточено сражение. Манлихерите и маузерите запели своя жесток химн.

Към пладне, като схванали, че комитите няма да се предадат, турците напръскали с газ къщата и я запалили. Виждайки, че ще изгорят живи, шестимата смелчаци, като вихър отварят вратата и се втурват на нож. Със своя устрем те повалят първата редица низами. Но от залповете на поставената вдясно засада паднали убити Петър Гайков, Демир Кономладски, Кузо Погончев и Григор Загорчински.

Останали живи само Коста Чаушът и Фани Попов.

И османлиите очаквали да се предадат в плен.

Но двамата бранници не мислели да се предават.

Чаушът се изкачил на покрива, хвърлил няколко бомби и направил големи поражения всред войската. При хвърлянето на последнята бомба, в миг огнените езици на горящите греди го обхващат и претеглят към себе си.

И Чаушът изчезва всред огнената стихия.

Фани Попов видял героичната смърт на петимата си другари, но все пак не изгубил присъствие на дух. Той видял пред себе си ехидно хилещата се смърт, грозна като вещица, а далеч от нея видял красивите зъбери на гордия Вич.

И изведнъж, с лъвски скок, той скочил пред очите на смаяните войници от покрива на къщата. Макар силно контузен, той сполучил да се прикрие от къща на къща, от двор на двор и през настъпилата нощ избягал в с. Чурилово.

4.nikola andreevИ дълги години броди той в родния си край с Никола Андреев Алайбег5.

Георги Константинов Бистрицки пише за него: „Кольо Мокренски (Никола Андреев, Алай бей) от село Мокрени, свършил с отличие курса на българската гимназия във Варна, крупна личност, авантюрист с писателско перо, великан с Крали-Маркови сили, велик страж народен, легендарен герой и съперник на Чакаларова, бе щастлив да дочака хуриета, но отпосле бе убит вероломно от братски куршум - от ръката на най-верния си другар-съселянин Турчето в родното си село през 1910 г.“

Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 51.

През пролетта на 1907 година, изтощен от дългогодишната си революционна дейност, Фани Попов пристига във Варна и в разцвета на своята бурна младост, едва навършил 40 години, заболял и починал, като оставил на произвола на съдбата четири малолетни момичета и единственото си момче Благой Фанев.

Христо Силянов в „Писма и изповеди на един четник“ нарича Вич комитския Божигроб и още пише за него: А Вичъ...

„Той се отсича цял в прозрачна мъгла. Куп по-низки висоти, струпани около него, му служат за подножие. Царствен и могъщ, той приковава погледа и примамва душата като мечта“.

И отлетя в небитието един смел бранник, без да може да види своя роден кът, без да може да се полюбува на тъмните води на дивна Преспа и окървавените зъбери на гордия Вич.

 

1Теофан Попкостадинов
2Фани Попов е участник в пренасянето на оръжие от Гърция за Костурско; заловен от турската власт след предателство на Симо от Клисура; сполучва да избяга от затвора и се включва в редовете на четата на полк. Ан. Янков; остава в четата на Петър Гайков; по време на ликвидирането й на 8.11.1902 г. успява да се спаси и да се прикрие в Которската планина; починал през 1919 г. във Варна. (виж: От София до Костур..., с. 157; Освободителното движение в Македония..., т. І, с.XLІV; Из архива на Гоце Делчев ..., с. 604; Каратанасов, Зл. Черковно-училищното…, с. 42; Райчевски, Ст. Бежанците от Македония…, с. 281.).
3Петър Гайков завършва Подофицерското военно училище в София и постъпва на военна служба. През 1899 година Петър Гайков става член на ВМОК, отговарящ за стрелковата подготовка на четниците ѝ. Сътрудничи си с капитан Стойчо Гаруфалов и полковник Анастас Янков, на когото е помощник войвода от май 1902 година. Като такъв прекарва известно време с четата на Иванчо Карасулийски в Гевгелийско. Стига се до разрив между двамата, когато Иванчо отказва да убие ръководителя на ВМОРО в Серменин Петър Попов, който разкрива готвеното въстание в района от Върховния комитет. В края на август 1902 година полковник Анастас Янков назначава Петър Гайков за районен войвода в селата Загоричани, Зелениче, Бобища, Олища, Черешница и Прекопана. На 7 септември прави неуспешен опит за вдигане на въстание в Загоричани, а на 10-ти дава сражение на турците в местността Корулица. След заминаването на Янков за Гърция в Костурско остава Гайков с двама четника - Кузо Погончев и Фани Попов. На 7 ноември влизат в Бобища, за да се снабдят с пари и да заминат през Гърция за България. Предадени са от кмета Константин Чулев и зет му Васил Гелев Бутлов и на сутринта на 8 ноември 400 войници от Загоричани обсаждат Бобища. В сражението е убит кметът предател и протогерът на селото Илко Хр. Вергов, запалил обсадената къща. Четниците правят опит за пробив като Фани Попов успява да се спаси, Кузо Погончев е убит на нивите, а войводата Гайков загива край реката след като свършва патроните и счупва пушката си. Телата на Погончев и Гайков са разнасяни из Костур. Петър Гайков е погребан в братска могила в Апоскеп, заедно с други дейци на македонското революционно движение. Георги Константинов Бистрицки пише за него: ”Петър Гайков, с прогимназиално образование, представителен мъж - великан, пламенен патриот, напуснал родното си място, за да помогне на костурския роб, загина геройски в кръвопролитно сражение в с. Бобища (след като беше минал и третата огнена линия), като дори и след смъртта си с грамадния труп, пренесен и прострян в двора на костурския конак, е всявал ужас на турчина.”
4Коджабашия (тур.) – селски кмет, старейшина.
5Никола Андреев учи в Костурското българско третокласно училище. Завършва с отличие пети гимназиален клас във Варна, а после за кратко следва във Военното училище в София. Постъпва на служба в Осми пехотен приморски полк. Напуска военната служба, за да се отдаде на революционна дейност, привлечен във ВМОРО от Лазар Поптрайков и Тома Давидов. Четник е за кратко при Марко Лерински през 1902 година. Става агитатор в Костурско, а после и войвода. В началото на Илинденско-Преображенското въстание не успява да превземе Клисура, после с помощта Пандо Кляшев, Пандо Сидов, Васил Чекаларов, Манол Розов и Марко Иванов превземат Клисура и Невеска. След въстанието заминава за България, но в 1904 година се връща в Македония и става лерински войвода, като през 1905 година е заместен от Кочо Цонката. Става кайлярски войвода. След Младотурската революция в 1908 година се легализира и става учител в родното си село Мокрени. Става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Емборе. През септември 1910 година след възстановяването на революционната организация отново става нелегален.

 

X

Right Click

No right click