Героични времена. Романтиката на Македония. Том II - Революционните борби в Драмско.

Написана от Христо Милков
Посещения: 8422

Индекс на статията

 

РЕВОЛЮЦИОННИте БОРБИ В ДРАМСКО
 
ДИМИТЪР ЗАПРЯНОВ
(1883-1909)

 

1.Dimitar zaprianovДимитър Запрянов е роден през 1883 год. в с. Кара-Орман, Хасковско1. Той беше младеж с крайно буен темперамент. Тесни бяха за него родопските баири и той още 18-годишен юноша, в началото на 1902 год. става четник в Одринско, а през 1903 год. взема участие в Преображенското въстание. През 1905 год. като войник в 8 пионерна дружина в Стара Загора, той дезертира и замина в Драмско с четата на войводата Михаил Даев. Като четник и войвода, Димитър Запрянов се прояви със своята бойкост и смелост.

Романтиката на Македония бе привлякла в Серския и Драмския край буйна младеж, която се бореше всеотдайно на два фронта – с турци и с гръцката пропаганда.

На 24 декемврий 1905 г., като четник в Зъхненската чета на Христо Манов, взема участие в организационното събрание в с. Горенци – Зъхненско. Горенските гръкомани предават четата. Войската от с. Егри-дере и башибозук от с. Пършово пристигат в с. Горенци и обсаждат селото. Четата се намира в черквата. Положението е критическо, но никой не изгубва присъствието на дух. Бързо се изкопва една дупка в черковната ограда и през нея четниците навлизат в съседния двор; оттам те се опитват да излязат извън обсадата, но се натъкват на засади и се почва сражение. След едночасов бой, четата със щурм сполучва да се промъкне през турските вериги и пристига в с. Калапот – Драмско.

На 17 януарий 1905 г. Запрянов заедно с другарите си Тачо х. Стоенчев, Тодор Берберов и милиция от с. Скрижово, взема участие в засадата на местността „Голак“ – Скрижовско землище – при пленяването на андартския капитан Колуш и двамата андарти Атанас и Кочо, отиващи в с. Егри-дере за отпразнуване на Атанасовден.

Наскоро след тази акция, околийският войвода Мих. Даев възлага на Зъхненската чета да приложи наказателна санкция на Серския революционен окръг върху гръкоманина Васил Камбуков, от с. Егри-дере, председател на гръцкия комитет в Драмския окръг, едър тютюнотърговец. Четата, състояща се от Христо Манов, Димитър Запрянов, Тачо х. Стоенчев, Тодор Добринович, Тодор Берберов и др., влиза в с. Егри-дере и тайно се приближават към къщата на Камбукова. Един от гавазите на Камбукова съгледа четата и веднага от къщата последват няколко залпа. С риск да бъде убит, Димитър Запрянов с един лъвски скок се покачва на зида, силно обстрелян от къщата, бързо скача в двора и сполучва да отвори пътната врата. Четата навлиза в двора, посрещната от залпове, навлиза в стаите и в ръкопашен бой избива Камбуков и гавазите му, след което запалва къщата и бързо отстъпва в планината. Квартируващата до самото село застава от 20 турски войници започва да обстрелва четата, но не се осмелява да тръгне по следите й.

2.1280px vidni deici na vmoro i vmokПрез пролетта на 1906 година гръцкият митрополит на Драма, Христосимус, придружен от дякона си и 10 души турски джандарми, обикаля по ред селата Плевня, Горенци, Егри-дере и др., заплашвайки българското население да напустне екзархията и премине в лоното на патриаршията, като даде нови нуфузи2 и се покаже от гръцка народност. Тази владишка агитация повлиява на голяма част от селяните в с. Горенци. Под давлението на гръкоманската организация в селото мнозина селяни, поради страха от гръцкия владика и Котина, стават гръкомани. Новият гръкоман Котин, знаяйки, че с деянието си нарушава статутите на организацията и последнята не ще му прости за това родоотстъпничество, чрез гръцкия митрополит в Драма сполучва да настани в с. Горенци една група от 20 войници за охрана на селото от четнишко нападение. При това положение четата мъчно можела да навлезе в селото и накаже Котина останалите горенски първенци гръкомани. Драмският околийски войвода Михаил Дайев – подпомогнат от своите помощници и четници – след ред съвещания, взема решението: да поръчат 6 костюма аскерски дрехи комплект със 6 пушки „маузер“, с нужното за тях снаряжение, в гр. Кавала. Тая поръчка в скоро време била изпълнена и препратена в с. Скрижево.

След получаване на известието от с. Скрижево, че поръчката е получена, възлага се мисията на Зъхненската чета, под водителството на Христо Манов, да отиде в с. Скрижово, да приеме снаряжението и с него да преоблече и въоръжи шестима четници, които владеят добре турски и не са познати на селяните в село Горенци, за да влязат в селото и арестуват, уж по заповед на Зъхненския каймакамин, селския първенец Котин, като над селото ще бъдат посрещнати от четата и отведат пленника в планината, където да приведат в изпълнение наложената му санкция от Драмския окръжен революционен комитет.

Решението е било много смело, но, веднъж взето, трябвало да се изпълни. Четата пристига в с. Скрижово, получава оръжието и снаряжението. Войводата Манов избира четниците: Тодор Берберов, от гр. Копривщица; Наум Терзистаноев, от гр. Балчик; Георги Баталов, от с. Волак, Драмско; Димитър Каракузов от с. Калапот, Драмско; Иван Арнаутчето – от Битолско; Иван Златков от с. Клéпушна, Зъхненско – всички владеещи турски език, преоблича ги в аскерските дрехи и въоръжава с маузери.

При това положение, четата остава да прекара първия ден на Великден в местността „Остров Бърци“ над с. Скрижово. Там пристигат ръководителят и първите хора на организацията в с. Скрижово и прекарват заедно с четата праздника.

4.zapryanov zankov markov hasardzhievСлед праздника четата се снабдява за два дни и отпътува за с. Горенци, прикривайки се в една гъста гора сред планината. Завалява силен дъжд, който продължава цели два дена. Очаквайки да спре проливния дъжд, четата навлиза в едно дере, което завършвало с една наклонена стена, няколко метра висока. На върха на стената бил поставен за часовой четникът Димитър Каракузов, а долу в дерето, Тачо х. Стоенчев. Макар че четата е била на прикрито място, по една случайност, тя била забелязана от един гръкоманин – овчар, който съобщил на горенските чорбаджии – гръкомани; които пък от своя страна изиграли добре своя юдинска роля. Веднага от Драма, Серес и Кавала пристигат войски, под началството на Тефиков (бивш български офицер), по народност турчин и Мехмед Колааси, началник на авджитабура3. Рано сутринта, на 16 Април 1906 година, когато всички четници спели, часовият на „Динкова Поляна“ Димитър Каракузов вижда пристигащия аскер и съобщава на Тачо х. Стоенчев, който бързо дига четата на крак. Войводата Христо Манов дава нареждане на четата да се приготви за бой, а той и Тачо х. Стоенчев се изкачват на скалата при Каракузов и виждат настъпващите турски вериги, с приготвени пушки за стрелба. Манов дава сигнал и тройката отправя залп към командването на войската. От така неочаквания залп падат убити един офицер и сигналистът, аскерът се огъва, една част от него хуква да бяга, а друга част почва да заема позиции към височината. Цялата чета се намира в безизходно положение. Тя трябва да води борба за живот и смърт с 2-3 хиляден противник. По заповед на войводата преоблечените с турски аскерски дрехи излизат напред по посока на висотата „Пиляф-тепе“, а Димитър Запрянов с трима четници се отправя към съседната висота. За миг се разиграва следната комедия: шестима четници с аскерски дрехи почват да бягат напред, а останалите да ги гонят. Редовната турска войска, виждайки как „аскерът“ бяга и комитите го гонят – понеже е от три гарнизона и войниците не се познават един друг – ударва на бяг. Докато се опомни турската войска – понеже местността позволява – шестима преоблечени „аскерлии“ и Димитър Запрянов с групата си заема показаните им позиции на двете височини. Христо Манов с останалите четници трябвало да заеме позиция на един гол хълм. Пръв настъпва Христо Манов, а след него другарите му. Преминавайки през „Динкова Поляна“, турският аскер от 500-600 души отправя силен пушечен огън. Манов дава заповед бързо да преминат незалесеното пространство. За миг стрелбата се засиля, Манов, виждайки, че аскерът може го обхване, бързо избягва напред десетина крачки и заляга, а след него и другарите му. Там около половина час се води ожесточено сражение, като веригите на прииждащите турски части обхващат четата като в обръч. По едно време Тачо х. Стоенчев, нечувайки нарежданията на Манова, няколко пъти го запитва накъде ще отстъпват, без да получи отговор. Като мълния през ума на залегналите край него четници преминава мисълта, че буйният и решителен техен началник трябва да е убит. Един от четниците, под град от куршуми отива при Манова и вижда, че неприятелски куршум е пробил челото му. При един малък застой четниците поставят убития си водач с обърнат поглед към „Пиляф-тепе“. Под прикритието на пушечната стрелба от Пиляф-тепе и от групата на Димитър Запрянов, вземайки си последно прости от убития си водач, Тачо х. Стоенчев, Георги Баталов и Иван Арнаутчето заемат предназначената позиция.

Трите групи от четата водят сражението до късна нощ. Към 2 часа след полунощ четата сполучва да се прикрие в гъстата гора, отбягвайки засадите и през „Добро поле“ отива в планината „Боз Даг“, а оттам и в монастиря „Св. Димитър“, откъдето взема храни и заминава за с. Куманче – Неврокопско.

След убийството на Христо Манов, на Димитър Запрянов се поверява началството на Зъхненската околия.

Наскоро след сражението на „Пиляф-тепе“, Запрянов с четата си влиза в с. Алистрати – Зъхненско, в което имало само няколко къщи екзархийски. Четата влиза в къщата на един от верните хора на организацията, обаче била забелязана от гръкомани и предадена. През деня пристига потера и обсажда къщата. Запрянов, виждайки, че положението е критическо, бързо хвърля една бомба, която нанася поражение всред неприятеля. В настъпилата суматоха отваря вратата, излиза навън и с един замах на сабята си посича един от аскерлиите, след това четата бързо се отдръпва пред очите на вцепенения противник. Потерашите, подгонени от своя началник, почват да обстрелват четата, почва се сражение, обаче, от безумната храброст и решителност на Запрянова, сплашеният противник здраво се притискал в позициите си. Последвала друга бомба и четата сполучва да се отдръпне в планината.

6.1280px chetnici s georgi zankovПрез м. Септемврий 1906 година четите на Д. Запрянов и Стефан Чавдаров4 поставят засади, а да заловят гръкоманина и турски шпионин Бос Купчу, от с. Плевня – Драмско. Двете чети са в и около с. Плевня. Чавдаров заема позиция край една плевня на един кръстопът и изпраща двамата си четници, студентите Никитов и Стефанов, придружени от трима селяни от с. Плевня, на засада на другата страна на пътя, а по това време Димитър Запрянов с 12 четници заема една чука между Просечен и Плевня (разклонение от Драмския Боздаг). Четниците Никитов и Стефанов, като неопитни, не поставили часовой; двама турски джандарми, минавайки по пътя, чули гласове в плевнята, надникват в плевнята и ги забелязват. Джандармите заключват отвън плевнята, без да забележат Никитов и Стефанов клопката, в която са попаднали. След това джандармите съобщават на квартирующия в с. Плевня аскер, който бързо взема мерки и огражда плевнята. В това време бинбашията Тефиков произвеждал полково учение със задача „атаката на с. Плевня“. Щом съобщили на Тефиков за затворените четници в селската плевня, той бързо настъпва с полка си към село Плевня. Димитър Запрянов, виждайки как войската обсажда плевнята, отправя залпов огън всред редовете на неприятеля, за да даде на двамата студенти да излязат от плевнята; също и Чавдаровата група поддържа залпов огън, обаче вратата на плевнята се оказва заключена. Бинбашията Тефиков се отправя веднага към заетата чука от Запрянов, където се започва ожесточено сражение. Убеден, че с пристъп не ще може да заеме чуката, бинбашията се отдръпва, давайки няколко жертви, навлиза в село Плевня и с умели движения – понеже теренът му е позволявал да направи войскови движения отива в тил на Димитър Запрянов, друга част от войската загражда хрентяга и я запалва отдалеч. Никитов и Стефанов, виждайки положението, в което са изпаднали, с прикладите на пушките си разбиват вратата и излизат навън, обаче, падат от куршумите на неприятеля. Четите на Запрянов и Чавдаров водят сражение до късна нощ, след което Запрянов сполучва да се промъкне през веригите на аскера и отстъпи към Неврокопско, като загубата на четата е само 4 ранени четници; четата на Чавдарова пък, не можейки да се изтегли, благодарение на верни хора на организацията, остава в селото и, макар че аскерът обискира много къщи, четата прекарва цял ден в селото и вечерта излиза да се оттегли, обаче, попада в засада и след една малка престрелка успява да се измъкне без никакви жертви.

Димитър Запрянов с четата си през 1907 год. влиза в с. Волак, Драмско, залавя известния гръкоманин организатор на гръцки чети Маджир Купчу и го наказва със смърт.

През същата 1907 година Запрянов с четата си опожари половината от къщите на гръкоманското село Анасташи – Зъкненско.

Хуриетът завари Димитър Запрянов като Кратовски войвода.

През 1909 година Димитър Запрянов падна убит вместо от неприятелски куршум, от братска ръка.

 

1С. Кара Орман – дн. Черногорово.
2НУФУ̀З м. (от араб. през тур.) Остар. 1.Лице, човек, жител, глава от населението. 2. Група от населението, обособена според народност, вероизповедание и под. Речник на българския език. Институт за български език, https://ibl.bas.bg/.
3Авджитабур (тур.) – 1. ловна дружина; 2. Табур или табор е главната структурна единица (батальон) в състава на въоръжените сили на Османската империя. Тактическо подразделение на редовната армия, което е предназначено да води бойни действия в състава на военна част-алай (полк). Използва се в родовете войски: пехота, кавалерия и артилерия. Съставен е от 8 бюлюка (роти). Три табура формират алай (полк).
По време на война числеността на табура е: за пехота (пияде табур) 650 щика, за кавалерия (сувари табур) 100 саби, за артилерия (топчи табур) 100 артилериста. Понякога към табура се придават временно и нередовни въоръжени лица (башибозук). Командва се от офицер. Войнишкият състав е въоръжен с лично стрелково и хладно оръжие. В мирно време съставът на пехотния табур е по-малък и достига до 250, а понякога и до 100 войника. Развръща се до военновременната си численост чрез мобилизация на запасни войници (редифи).
4Стефан Чавдаров завършва втори прогимназиален клас в родния си град Стара Загора и се присъединява към ВМОРО. Става четник при ахъчелебийския войвода Пейо Шишманов и участва в Илинденско-Преображенското въстание. След потушаването на въстанието през 1904 година Стефан Чавдаров е определен за подвойвода в драмската чета на Михаил Даев. Там са още Пейо Гарвалов, Тодор Паница и Димитър Запрянов. През 1907 година Стефан Чавдаров става войвода на собствена чета от 18 души. Двете чети правят опит да пленят английския полковник Елиът, но акцията е осуетена от турската армия. Стефан Чавдаров дава сражения на турски войски, на няколко пъти предаден от гъркомани, при селата Просечен и Плевня. След убийството на Михаил Даев през октомври 1907 година Стефан Чавдаров застава срещу групата на Яне Сандански. Неколкократно изпраща писма до Централния комитет и Задграничното представителство на ВМОРО срещу действията на Сандански.
В началото на 1908 година Стефан Чавдаров е назначен за войвода в Кривопаланечко, а след Младотурската революция през 1909 година Чавдаров заедно с Георги Занков и Дине Дробенов се опитва да възстанови организацията в Серския окръг, но четата им е разбита между селата Търлис, и Кърчово от 20 жандарми и милиционери българи, под водачеството на мюдюрина на Горно Броди Владимир Икономов, Таската Серски и Чудомир Кантарджиев. Чавдаров заедно с трима четници бяга в Драмско, Занков се спасява към Горноджумайско, където отново е разбит и ранен, а Дробенов заедно с четирима четници е арестуван. Арестуван е и лежи няколко месеца в затвор. След освобождението си участва във възстановяването на ВМОРО на Тодор Александров и в периода 1910-1912 година Стефан Чавдаров е войвода в Горноджумайско и Малешевско. След започването на Балканската война през есента на 1912 година Стефан Чавдаров е начело на чета №14 на Македоно-одринското опълчение. Заедно с четите на Йонко Вапцаров, Георги Занков, Лазар Колчагов, Таско Кочерински, Михаил Чаков, Лазар Топалов, Андон Кьосето, Пейо Яворов и други оформят отряд, начело с Христо Чернопеев. Заедно с 12-а рота от 27-и Чепински полк отрядът атакува Мехомия. Чавдаров оглавява Струмския отряд на Опълчението. През Междусъюзническата война Чавдаров служи в 13-а кукушка дружина на Опълчението, а през Първата световна война служи в 67-и пехотен полк. След края на войната се оттегля от революционна дейност и се завръща в България.

 

X

Right Click

No right click