Героични времена. Романтиката на Македония. Том II - Александър Кошка

Написана от Христо Милков
Посещения: 8436

Индекс на статията

 

АЛЕКСАНДЪР КОШКА
(1873-1907)

 

1.Alexander Koshka Gopesh IMAROПървоапостолите на ВМОРО, озарени от много романтизъм и от хуманизма на XIX век, вписаха в скрижалите за свободата на Македония не само тая на поробените българи, но и свободата на всички живущи в нейните граници малцинства. Това становище на ВМОРО за равноправието на народите в Македония бе възприето от народните учители като свещено знаме и се почна усилена борба против чуждите пропаганди.

И в борбата на ВМОРО с пропагандите най-напред се пробудиха куцовласите от героично Крушово и от гурбетчийските селища в Пелистер и Бигла, като се почна идейна борба за народностното осъзнаване на влашкото малцинство. Всред тия борци, като пламтящ факел в тъмна нощ блести стройната фигура на романтичното дете на Македония – Александър Кошка.

Хубавото влашко градище Гопеш, кацнало като щъркел върху една от рътлините на Бигла, излъчи от своите слънчеви стрехи пелистерския войвода и организатор Александър Кошка. Той е от оная купчина власи, които всред домогванията на гръцката пропаганда да отождествява всеки християнин за грък, надрастнаха околните си и с всички сили поеха тежката задача да отделят власите от гърците, да влязат в редовете на ВМОРО и да бъдат нейни верни стражи в борбата за свобода. Той разби всред власите становището на пропагандата, поддържано през вековете, че Господ знае само гръцки език, като съзнателно застана на позициите на ВМОРО, да буди власите от невежество, да ги осъзнава и заставя да отварят влашки училища и черкви и да бойкотират гръцките такива.

2.gopesh 1917 postcardВ предилинденската, илинденската и следилинденската епоха българите и власите рамо до рамо отстояваха позициите на ВМОРО и техните синове смесиха кръвта си в Крушово, и в Смилево, и в Пелистер. Питу Гули, Георги Мучитанов, Кошка и мнозина власи умряха като идейни борци, на своя пост и будят култ всред народа със своя героичен подвиг.

Александър Кошка беше човек с голяма култура. Той завърши румънската гимназия в Битоля, следва медицина в Букурещ, но, посветен още в Битоля в революционните идеи на ВМОРО, той не можа да завърши медицина. През 1902 година, за да намери спокойствие и изпълни своя свещен дълг към поробения народ, той напуща университета и пристига в Битоля.

Години минават, но вместо да забравя едрата и стройна фигура на този идеен борец, в съзнанието ми той расте все повече и повече със своята чистота и искреност. Неговите думи „Един път се живее на този свят, а мнозина наши мислят, че заедно с парите си ще отидат пред св. Петра, та тук стават омразни на народа си със своята алчност“, не мога да забравя. Те никога не ще се забравят от българи и власи, гдето Александър Кошка е минавал. Той почна своята революционна дейност из влашките селища в Пелистер: Търново, Магарево, Маловище и Нижополе. През 1903 година той влиза в състава на Битолската полска чета на Параскев Цветков. На конгреса в Смилево, заеднo с Цветков участва и Кошка. Но не мина много и на 8. май 1903 г., пред вратите на Битоля, в с. Могила бе открита четата. В това сражение участваше почти целият битолски гарнизон. В жестоката борба загина цялата чета от около 20 души с войводата й, като по случайност можа да се спаси Алекси Кошка, дядо Андре и неколцина четници. За това героично сражение французският кореспондент Людовик Нодо писа в. „Журнал“ през м. юний 1903 година.

Алекси Кошка беше висок и едър мъж с мургаво лице, къдрава коса, брада и мустаци. Неговият орлов поглед внушаваше респект. Той владееше себе си и в най-тежки минути, като невъзмутимо посрещаше опасността. От края на 1905 година той пристигна в с. Попадия, Велешко, за да замине по канал в България. Настоявахме да си остриже косата и брадата, за да може незабелязано във Велес да премине големия мост на р. Вардар. Дачо Йотов пък на шега му каза: „Ако се облечеш в попско расо и туриш кюлюмявката, харно попче ще станеш и леко ще преминеш моста във Велес“. Той това и чакаше. Веднага помоли селския свещеник да му донесе дрехи. След малко Кошка влезе в стаята и всички останахме очудени. Диря не беше останала от рошавия комита.

- Искахте да ме облечете в попски дрехи, хайде сега да ме водите преку Вардар! – каза той с весел смях, като че ли цял живот е бил свещеник.

Той носеше кореспонденция на ВМОРО и парични средства. Щом ни съобщи това, решихме да го изпратим с Велко Попадийски до града. Близо край казармите Али чауш се усъмни във Велко и почна да ни следи и се отправи към група въоръжени патрули. Положението стана много опасно. Пазарен ден беше. В миг Кошка отвърза въжетата от сандъчетата на коня, каран от Велка, гроздето се разсипа на земята и турчета се сипнаха да събират грозде. В бързината кой повече да се налапа, те се сбиха. Виждайки положението, в което бяхме изпаднали, Кошка застана пред чауша и с всичкия си авторитет на свещеник, му заяви: „Под милостивата десница на падишаха и неговия пратеник каймакамина, не може да се краде грозде на селяните пазарджии... сега ще отидем при каймакамина...“. Изненада се Али чауш, обърка се и с войниците подгони турчетата, а в това време Велко с „попа“, заедно с двама велешани, се изгубиха всред прииждащите пазарджии, а и останалите четирима, поведени от организационни работници влязохме в една къща, оттам през няколко къщи се озовахме навътре в града. Подир обяд „попчето“ премина моста с пазарджии българи от с. Кнежа, заедно с другаря си Димитри Цингаров.

През пролетта на 1906 година Алекси Кошка се завърна в района си и започна системна борба против гръцката пропаганда, като премина през Препанско и Костурско, влезе във връзки с власите овчари по Пинд-планина и се завърна в района си, като създаде влашки ядра из Пинд-планина против гръцката пропаганда. Но и последнята не стоеше със скръстени ръце. Мнозинството от власите беха още всецяло в ръцете й.

11.aleksandar koshka zaginatПрез есента на 1907 година, четата на Кошка, завръщайки се от дълъг път, остава да станува в Маловищката планина. Там четата бе предадена от каракачани-гръкомани. Сипнаха се потери от Битоля и Ресен и в заведеното сражение Кошка и всичките му четници паднаха в жестоката борба.

От всички власи, активни членове на ВМОРО, Кошка беше най-интелигентният и прям революционер. Той беше се предал безрезервно на революционното движение. На 18 април 1907 година, на заминаване от Кюстендил за Македония, пред да премине границата по канал, той пише на брата си следната пощенска картичка: „Драги брате, Димитрий, моля те да не ми се сърдите, че не ви послушах да почакам още малко. Причината е огънят, който гори в цялото ми същество за свободата на родината. Ако знаеш колко голям е този огън, ти сам ще ме изпратиш по-скоро в родния край. За последен път ти казвам, прости!“

С това последно писмо Александър Кошка фотографира и остави за спомен своята чиста душа без остатък.

 

X

Right Click

No right click