Героични времена. Романтиката на Македония. Том II - Николай Дечев

Написана от Христо Милков
Посещения: 8434

Индекс на статията

 

НИКОЛАЙ ДЕЧЕВ
(1880-1903)

 

1.nikola dechev voivodaОзарени от ведрите струи на буден романтичен дух, първоапостолите на ВМОРО безспирно бродеха по градове и села, по пръснатите низ планинските чукари хижи, да иззидат бранната мощ на поробения народ. ВМОРО придоби сила и могъщество едва с навлизането на народните учители в нейните редове. Свободолюбивият дух на героичната романтика облагороди всекидневния груб и суров живот и на учители и на учаща се младеж, вля в душата несломима вяра в борбата за свобода, много радост и красота. Наситени от много романтизъм, селските даскали в миг пораснаха в своите очи, добиха смелост и почнаха да будят народа от тежкия ярем, да му говорят за свободата и светлината, да му обясняват със живо слово, че животът ще добие съвсем друг вид, ако в душата на всички пламне копнеж за свобода. И с това те внесоха много детска наивност, вяра и чистота, радост и красота, които осмислиха и живота на поробената райа.

И всред гороломната буря, която лудуваше в душата на поробените, се роди стихийният бунт. В своя възвишен стремеж към безсмъртната красота на жертвените клади Гоце Делчев и Михаил Попето, Даме Груев и Георги Сугарев, Гьорчо Петров и Никола Карев, Христо Матов и Петър Попарсов, Пере Тошев и Тодор Лазаров, Сарафов и Давидов, Сандански и Чернопеев, Кръстю Асенов и Бабата, Марко Лерински и Митре Влаха, Мишо Развигоров и Христо Узунов, Лазар Маджаров и Петър Васков, Христо Узунов, Лазар Маджаров и Петър Васков, Георги Кондолов и Коста Нунков, Апостол Петков и Лука Иванов, Пейо Яворов и Пейо Гарвалов се изравниха и уточниха с безсмъртните учители Ботйов и Левски, Хаджи Димитра и Караджата, с Ангел Кънчева и Бенковски.

Но в своя пристъп към безсмъртната красота, окрилян от хайдушката романтика на Македония, Гоце Делчев преизпълни душите и сърцата на едва стъпилите в живота ученици в железарското училище в Самоков: Никола Дечев, Велко Миков, Делчо Кожцев, Петър Юруков, Тимо Ангелов, Пешо Самарджиев, Марин Григоров, Стефан Стойчев, Душо Желев, Николай Жеков и вписа в своя актив иззиждането на Железния ученически кръжок, към който се причислиха отпосле учениците от американското училище Добри Даскалов и Никола Дочев, а впоследствие и Крум Чапрашиков. Този кръжок на борци-идеалисти под ръководството на Велко Миков, уреди работилница за изработка на бомби и други бойни материали, нужни за целите на ВМОРО. Но тази „революционна“ дейност не задоволи романтиците от кръжока, които я сметнаха за недостойна само за търговците пред храма на свободата. И един по друг през 1899 и 1900 год. тия свободолюбиви юноши навлязоха в поробена Македония, като войводи и четници.

Този революционен кръжок изигра видна роля за подготовката на интелигентен кадър от войводи и организатори.

3.samokov revolutionary activistsМежду тоя красив низ от самоотвержени юноши, пристъпващи с устрем към жертвената клада, се записа с огнени знаци и името на безумно храбрия и самоотвержен войвода Николай Дечев.

Той е роден в героичната твърдина Стара Загора през 1880 год. и произхожда от род, дал кръвни изкупителни жертви за свободата на поробените българи. Закърмен от приспивните люлчени песни за Чавдар и Индже войвода, слушал с трепет разказите на неговите близки за изгарянето на рода, в родния му град, за избиването на хилядници жени и деца от свирепите орди на Сюлейман паша, в неговата непокварена юношеска душа се напластява мъст против потисника. Той е от оная купчина революционери, които всред вихъра на неравната борба, пристъпиха към безсмъртната красота на жертвената клада и върху свещените кости, на които израсна съзнанието на народа за вечна свобода.

Кольо Дечев беше чудно съчетание на грубата сила и нежната душа, които бликаха от неговата красива външност. Романтиката на освободителното движение с пълни шепи бе погалила това пламтящо от изблик на чувства легендарно дете на Стара Загора и му беше вдъхнала неизчерпаема сила и енергия. И всред развихрилите се бойове с османлиите той се бори вдъхновено и умря като един от най-видните войводи и четоводци през време на Илинденската епопея.

Той беше висок и снажен, весел и благодушен трак. От тоя жизнерадостен хубавец лъхаше не само здраве и сила, но и много топлота и братски чувства. Но когато се разсърдеше, страните му аленееха, а от очите му искряха светкавици. Със своята непринудена човечност и красота той беше любимец и на другари и на граждани.

Ако би могло да се повърне колелото на историята и повторно да видим ония чудно хубави дни на луд възторг, когато Колю Дечев водеше хорото из планинските осои, само тогава бихме се радвали на тая красива гледка. Но не би!...

4.1024px nikola dechev chetaПрез 1900 година той бе секретар на войводата Андон Кьосето, а през 1901 год. бе помощник на войводата Чернопеев. През 1902 г., макар и твърде млад, бе изпратен околийски войвода във Велешкия революционен район, който още не беше напълно организиран. Със своята симпатична външност, мъжественост и героизъм, в скоро време той сполучи да помири размирните и буйни глави в този район, в който и след това никога нямаше единодушие и единомислие в борбата. Този смел млад бранник само с погледа си се налагаше.

В началото на 1903 г. се появиха четите на Наце от Скаченци и сърбина Филипович. Тези две чети се стремеха да свържат Азот със селата през полето до града Велес, за да уредят канал за бъдещето навлизане на сръбските чети в Бабуна. Щом узна за движението на тия чети, Дечев веднага писмено ги предупреди да напуснат Велешко. Те, обаче, продължаваха да вършат своята пропаганда, заявявайки че не се боят от никого. Силно засегнат от думите им, той ги напада при с. Крива Круша и в заведеното сражение той разби тия чети.

През пролетта на същата година той се завърна по работа в България, престоя малко време и с нови бойни материали и чета потегли обратно към своя район. При с. Лески, Кочанско, сборните чети на Чернопеев, Дечев, Делчо Коцев, Коце Мазнейков и Пито Гули бяха ударени от многобройна турска потера. След ожесточено сражение четите се изтеглиха от полесражението, но четата на Дечева даде повече жертви и той бе принуден да се завърне в България и отново да се подготви.

5.1024px veleshka 4eta nikola de4evПрез септемврий 1903 год.1, на път за Велешко, всред вихъра на избухналото Илинденско въстание, четата на Дечева заедно с още три чети се стреми да пробие път към Вардар, но при с. Луково – Кратовско, те се натъкнаха на плъзнали турски потери. На една страна се втурнаха в бой четите на Дечев и Григор Манасиев2, на друга – тия на Пожарлиев и Мурджев. Това беше на 12 септемврий. Цяло денонощие се водиха кървави боеве, известни под името „Луковската касапница“. Стотина четници заемаха три планински чуки, най-високата от която е „Шипков чукар“, разположена пред две по-низки чуки и е средище на позицията. При високата чука са най-добрите бомбохвъргачи и пиротехници, начело с поета Юлий Розентал, а на останалите две по-низки чуки са фланговете на четите.

Командующият турските войски изпраща вериги след вериги диви арнаути, но няколкократни им атаки са отбити от бомбовия огън и бодрия дух на изпълнените с романтика деца на поробената родина. Пред „Шипков чукар“ и на другите позиции се търкалят труповете на стотици османлии, но все пак останалите живи в бесни атаки преминават през труповете на покосените войници на последователни вълни през целия ден и нощ, разчитайки на численото си превъзходство и на религиозния фанатизъм.

Изтощени от глад, жажда, безсъница и преумора, шепата четници с оредели редици не могат да спрат потока от озверените арнаути. Центърът на позицията се огъва, на „Шипков чукар“ е невъзможно повече да се стои. Движейки се от позиция на позиция, Дечев е обект на обстрелване.

И в жестоката бран на „Луковската касапница“ намериха своята смърт войводите Дечев и Манасиев и незаменимите борци Юлий Розентал, Александър Соколов, Роман Мишайков, Димитър Дърнев, Доне Шлеговски и др. Останалите живи заедно с ранените отстъпиха и се прикриха в планините.

В лицето на Дечева, Велешкият революционен район изгуби своя вдъхновен героичен войвода, а революционната организация – едно от своите романтични деца.

 

1Новата чета на Никола Дечев включва помощник-войвода Стойно Черногорски от Средногорово, секретар Юлий Розентал, а старите четници Филип Торбичков, Павле Чупаров, Даме Новев, Пано Мокренчето и Дими Тютюнджиев за десетници. В средата на септември велешката чета, заедно с четите на войводите Тома Пожарлиев, Атанас Мурджев, Григор Манасиев, поручик Иван Топчев навлиза в Македония. На 12/25 септември са обкръжени и водят тежко сражение в околностите на село Луково. След 10-часов бой с около 7000 редовна войска и башибозук, в който четите дават повече от 30 жертви и в който загиват войводите Манасиев, Топчев и Дечев, Пожарлиев и Мурджев изтеглят през нощта оцелелите четници към границата на Княжество България. На мястото на Никола Дечев за велешки войвода е изпратен Стефан Димитров. Бивакът на Дечев днес съхранява в Регионалния исторически музей на Сливен.
2Григор Манасиев е български просветен деец и революционер, роден в град Кратово. Завършва Кюстендилското педагогическо училище, където към 1893 година участва в образуването на Македонско младежко дружество. По-късно става учител в Кратово. Влиза във ВМОРО и ръководи Кратовския околийски революционен комитет. В 1897 година след Винишката афера е арестуван от османските власти и жестоко изтезаван. Лежи в Прищинския затвор до 1901 година.
В 1903 година в София организира и заедно с поручик Иван Топчев оглавява чета, която в началото на септември заминава за Македония заедно с четата на Никола Дечев, и четата на Атанас Мурджев и Тома Пожарлиев заминават за вътрешността.
На 25 септември трите чети са обкръжени при кратовското село Луково от 7000 души редовна войска и башибозук. След 10-часово сражение четите се изтеглят, но войводите Иван Топчев и Никола Дечев загиват. Григор Манасиев е тежко ранен и се самоубива.

 

X

Right Click

No right click