Героични времена. Романтиката на Македония. Том II - Марко Лерински

Написана от Христо Милков
Посещения: 8432

Индекс на статията

 

МАРКО ЛЕРИНСКИ
(18601-1902)

 

Песен за Марко Лерински1.marko lerinski

Денеска петок, сабота, /2/
утре е света недела. /2/
Марко войвода пристигна /2/
во това село Пателе. /2/
Проклети биле чпиони, /2/
Марко войвода предадоа. /2/
Надойдоа турски табори, /2/
Марко войвода сардисаа. /2/
Зафати битка голема, /2/
Марко войвода загина. /2/
Проклети биле чпиони, /2/
Марко шчо го предадоа. /2/

 

От Пелистер до Саръгьол и от Вич до Нидже трепнаха равнините, зашумяха столетни буки из планините и сведоха чела надолу; в миг радост засия по морните гърди на майката-земя и припна поробената райа да посрещне Марко войвода, що глава не свежда пред аги и бегове, пред харамии и андарти.

Както в древните времена пред поробените народи се явявали пророци и им говорили за свободата и светлината, така и Марко войвода се яви в Леринско от никого незнаен, със скромното име Марко. Народът прозря в неговото лице отдавна очаквания герой, дошел от свободната част на родината, и сляпо се привърза към него. Много пъти и селяни и граждани са се запитвали: Кой е този храбър мъж, който се яви в нашия край от невиделица? Няма ли този мъж презиме? Няма ли жена и деца? Къде е роден? Не чувства ли студ и умора? Защо не захвърли изпокъсаните войнишки дрехи и да го облечем в чоха2 и коприна, в злато и сребро и  да му се радваме като на наш закрилник и войвода?

И никога народът не узна от устата на Марка истинското му име и презиме. Не. Марко пазеше своята тайна. Той ревниво отклоняваше любознателните да узнаят неговото действително име. А народът го знаеше само с неговия псевдоним „Марко“ и го наричаше Марко войвода, а османлиите го зовяха Марко паша.

4.dine abduramanovИ изпълни Марко своя дълг, като някакъв преходящ рицар, без да иска прослава през вековете. Но ние, неговите съвременници, дължим да дадем една ясна представа за този незнаен героичен мъж, който вдъхнови редица народни учители и ги обезсмърти. Този зидар на човешката душа вдъхнови неуките борци Дядо Андре, Кице, Дине Абдурахманчето3, Кръсте Льондев4 и ги направи герои, преобрази душата на поробената райа и само за една година иззида чиличена редица борци, които по стъпките на своя вдъхновител пристъпиха към жертвените клади на Илинденското въстание.

Подобен тип революционери Македония не е виждала. Марко влезе в Леринско безименен, дошел от незнайни места, създаде образцов четнишки институт и превъзпита в революционната си школа редица четници и войводи, организатори и ръководители, куриери и селски началници, иззида бранната мощ на ВМОРО в този край, осеян с чифлици на озверени и алчни бегови, готов да се бори на живот и смърт с тях, без да прояви никакъв егоизъм и помисли за своята личност. Този апостол на свещения бунт за свобода и добруване, с влизането в поробената страна, се прости със своето минало, заключи с тежък ключ своята уста и промени името си. Той смени своето име Георги Иванов Геройски и възприе незнайното име Марко. Но още в първите дни на организаторската му дейност името на Марко освети всички селски хижи, вдъхна вяра и любов всред младежта и стана синоним на герой, какъвто и в действителност беше той.

Той се яви като метеор всред грубата действителност на македонската трагедия, внесе вяра в борбата, сражава се като лъв срещу народните потисници и изчезна в небитието, като се създаде дивна легенда всред народа за Марко войвода.

Но кой беше този неустрашим самец, слязъл от планините и разбунтувал раите против беговете и агите.

Георги Иванов Геройски е роден около 1860 година в гр. Котел. Той имаше силно развита конструкция, среден ръст, дълго бледолико лице с белези от шарка, сиви очи, възруси брада и мустаци. От неговата стройна фигура лъхаше не само доброта, но и много скромност и човечност.

Един учител от Сливен, който знаял, че той бил доброволец в Сливница и знаменосец на чета през въстанието в 1895 година, му казал: „Ти трябва да отидеш в Македония! Там робите се нуждаят от тебе!“ И смелият подофицер не можел вече спокойно да стои на едно место, защото чувал гласа на съвестта си, която постоянно го подканвала да отиде всред поробените.

5.krsteliondevИ когато търговците на всичко бягаха от поробената родина да спасят своята ценна кожа, настаняваха се като герои на топли места в държавната трапеза и говореха от името и за сметка на поробения народ, македонската революция вписа в страниците на своята романтика нравствено красивата фигура на челния борец Марко Лерински. Неговият дар слово и организаторски дух, които прояви всред събранията на селяни и граждани, го приобщи към новата среда и всички се надпреварваха да го видят, да чуят бодрото му слово, да хванат мощната му десница и да му се понарадват. Те чувстваха, че той само за тях беше дошел от незнайно място и че само за тях ще сложи морна глава в борба с османлиите. Това народът предусещаше. Той знаеше, че Марко войвода с цялото си величие ще се изкачи на жертвената клада и ще изгори без остатък, но в душата си искаха колкото се може този ден да бъде по-далече.

Равномерният гърлен смях на този народен трибун в дни на народна радост и лъвски скок срещу османлиите в дни на опасност с пълни шепи подкупваше, трогваше и караше всички да му се покоряват в борбата за свобода.

Но тоя суров и мълчалив аскет беше твърде много взискателен и строг към своите четници, от които искаше пълно подчинение и безрезервно изпълнение на неговите заповеди. Той не отстъпваше от веднъж дадените си нареждания, които предварително трезво обмисляше..

Владеещ до безупречност манипулацията с оръжие, той в скоро време подготви към боева способност четниците си, като им внуши строга дисциплина, приучи ги как да се държат при пътуването им от село в село, как да се държат спрямо народа и  да се пазят от харамийските наклонности на широк живот. Дълго време той, заедно с четата си, нощува вън от селата и по ред обучава младежите от дадено село на военни упражнения и на манипулация с пушка. С чудна непринуденост той внушаваше на поробените любов и вяра в делото на ВМОРО и саможертва на всеки отделен нейн член. В неговото съзнание саможертвата се очертаваше с ореола на безсмъртната красота. Не само думите на Марко се запечатваха във всекидневния живот на народа, но и неговите лични действия. Със своята непринудена скромност, лъвска решителност и гъвкав ум, той предизвика изблик на чувства всред поробената райа и неговото име почна да се произнася с почит и благоговение. Тоя смел революционен трибун с неизчерпаема енергия обикаляше селата, без да държи сметка дали са екзархийски или патриаршийски, да ли са запазили своя български дух или са гръкомански. Той обсъждаше със своя умствен критерий дали дадено село може или не може да се организира. С неговото стъпване в Леринско, революционната организация доби гражданственост всред народните слоеве, защото народът посрещаше Марка като някакъв апостол, явил се от незнайно място да се бори и жертва за свободата на поробената райа. И изведнъж изгря в душата на поробените вярата в свободата, която им се носеше от новия апостол, който не искаше от народа нищо друго, освен строга дисциплина, съзнание за своята народност, любов към родината, братска любов между поробените и свирепа умраза срещу потисника. Костурчани изпуснаха Марко, но леринчани бяха по-щастливи и си намериха първомайстора, който се запретна да постави всекиго на мястото му. Марко не прощаваше на тия, които не знаят да любят род и родина и ставаха оръдие на османлиите или на гръцките владици. Той не прощаваше никому сторените волни и неволни грешки; със своя висок нравствен уровен и чист морал той се стреми да прероди сърцата и душите на своите четници. И с каква чудна любов този аскет се бори против своята природа, която бе преизпълнена с много човещина, да се наложи и да създаде чиличена верига от съзнателни борци в Леринско, да ги превъзпита в своята четнишка школа и изпраща в другите райони. С каква нравствена мъка в душата той разследва, следи будно и разделя невинните от виновните и как сърдечно се извинява на невинните за проявеното прибързано недоверие към тях, като в случая с Кръсте Льондев. Само от един негов поглед, бившият харамия дядо Андре, но верен Марков четник, сваля поглед надолу и няма сили да издържи този властен, повелителен поглед на Марка. Нравственият облик на Марко и неговите правни повели бяха преминали границите на действителността. Той стърчеше над всички със своите скрупули.

Незаменимият четнишки вожд при срещата си с Гоце Делчев изпитва върховно блаженство и неговата непринудена скромност личи от възхищението му: „Как бих желал да бъда прост четник на Гоце и докато съм жив да не се разделя с него“. Самият той вече велик вожд на поробените смята за гордост да бъде рамо до рамо с първоапостола, докато е жив да не се разделя с него. И с каква любов и вяра в този смел рицар на поробената райа неговият секретар Хр. Силянов пише: „...Марко, който, макар и сравнително малко известен, е една от светлите и най-силните личности на македонското освободително движение“.

И наистина, македонската романтика не бе виждала подобен революционен вожд. Котленският неук пастир носеше чиста като кристал душа, която поднесе на жертвената клада без остатък.

„Когато денувахме в планината, - пише Силянов, ние избирахме общо място, знаейки и двама, че не ще си пречим, ако някому се поиска мислено да се уедини. Когато пък се случеше да се приберем рано в село, ние, сърбайки от пръстените паници мориховски чай, си приказваахме шепнешком край огъня. Понякога приказвахме по цели два и три часа в полумрака на селските стаи и при хърканията на другарите. По-напред изчерпвахме темата за утрешната работа, после неусетно се отклонявахме и губехме в спомени из миналото. Далечни, много далечни ми се струват сега тия неотдавнашни наши разговори. Марко тогава ставаше друг, лицето му губеше своята суровост и се озаряваше от тиха, приятна усмивка. Заразяван от мене, той се доближаваше и до по-интимни изповеди, но само се доближаваше. Аз не можех да изтръгна от него историята на детинството му. По-скоро от другите, отколкото от него, зная, че като дете е овчарувал в Котленско. За образованието си също никога не ми е говорил. Не зная дали е свършил някой и друг гимназиален клас, но писмата, проповедта и бседата му издаваха доста голям естествен ум и значително самообразование. Зная също, че далече оттук, в някакво село, свито в пазвите на Котленския балкан, е оставил жена и невръстни деца. Много пъти се опитвах, но нито веднъж не успях да отключа устата му върху тая тема...“

Веднъж Марко – пише Силянов – разви теорията върху героизма и страха, като каза: „Герой може да бъде само оня, който е успял да победи в себе си страха от смъртта. Физическата слабост или сила не играят решителна роля. Когато постигането на една цел е свързана с риск за живота, човек може да успее само ако е решил да я постигне, или да умре“.

След аферата в Търсье5, Марко войвода решил да се справи с османлиите. В своя гняв и жажда за отплата той не избира средствата си за борба. Той иска вече да накаже не само османлиите, но и малодушните пътелейци, които могат да предадат пушката си на властта и тия, които чинат измет на османлиите. Непоколебимата воля на този смел войн вцепенява почти всички работници на ВМОРО в Пътеле. Увещанията им не могли да повлияят на Марка. В неговата душа се развихрила буря и не можела да се усмири. Той решил предварително да се справи поне с тия, които чинят измет на османлиите и разпределил четниците и милиционерите на групи, да бъдат изловени виновниците и наказани за назидание.

А в това време от всички страни прииждали много войски и башибозук. Едва настъпил полуздрач и османлиите почнали да се свличат около Пътеле и да го блокират.

И в най-тежкия миг, за да спаси от гибел стотината си четници и милиция, Марко повежда дружината си да скъса неприятелската блокада.

Никога Островското езеро със своите кристални води не е виждало хилядници огнеблъвки да бълват огън и жупел край бреговете му. Огнени зарева пламнали из околните села на Пътеле и хилядници башибозук прииждали с лодки по езерото.

И в развихрилата се стихия, на борба за живот и смърт, в един миг, когато Марко Лерински е прибягнал от позиция на позиция да ободри четниците и милиция и да пробие на нож вражите вериги, паднал нашарен от десетина куршума в гърдите, без да може дума да продума.

2.lerinski voivodiСлед като четата му пробила блокадата и избягала, османлиите нахлули в Пътеле и намерили само един труп, подпрял гръб на един срутен зид, но никой не подозирал, че това е Марко паша. Изтръпнали пътелейци от болка, като видели трупа на Марка, тежка мъка на нерадост се понесла навред. И когато османлиите не повярвали селяните, че този дрипав човек е Марко паша, те извикали някои от тия, що знаели измет да им чинят, и те потвърдили, че този убит е наистина Марко войвода. Османлиите са си представили Марко паша, облечен от главата до петите с коприна и злато, а пред очите им лежал страшният Марко войвода, облечен в дрипи. И при това състояние, те пак с почит се отдръпнали от загиналия войвода и разрешили на селяните да го погребат.

Безименният котленски пастир имаше любвеобилно сърце и широка славянска душа. Изоставил себе си, одърпан и окъсан, гладен и жаден, той всеотдайно мислеше за поробения народ.

С голяма любов той се грижи за изоставените деца на четниците си, но никога не помисли за своето семейство, никога не пророни дума за него. Не. Той напълно се жертваше, без да търси отплата за тази саможертва. Той беше се всеотдал без остатък на революционното движение и никога за нищо не помисли за себе си.

И тоя незаменим рицар, герой и мъченик на освободителното движение на поробената рая беше запретил на себе си това, което смяташе позволено за другите; той беше съумял да заключи своето нежно сърдце и душевен мир за личния си живот и се отдаде изцяло и единствено с цялата си душа на поробените и угнетените.

Този неук пастир, изпил до дъно горчивата чаша на страданията и немотията, добил с упорит труд и постоянство познанията си за живота и правните отношения между хората единствено в казармата, със своя  философски мироглед за живота и с надарената си от природата душа и дар слово, със своите чувства на любов към род и родина стоеше много високо от обикновените дребни хора, преизпълнени с претенции.

Неравният път на Марко Лерински бе обсипан с тръне, но той със своето будно слово разчисти пътя и пресъздаде душите на угнетените, научи ги да се борят за свободата си. Той се яви като светъл лъч в тъмния небосклон, грейна със своя животворен дъх поробената рая в Костурско и Леринско и отлетя в небитието, изпълнил достойно своя апостолски дълг.

Колкото се нижат годините в небитието, толкова повече този народен борец живее в сърцата и душите на поколенията и неговият светъл лик обхваща приказни страници на героичната епопея, изравни се и се оточни с великите котленски синове Поп Стойко – Раковски – Караджата, с Гоце Делчев и Михаил Попето.

И на небосвода от Бистрица до Черна и от Преспа до Острово, както слънцето със своите лъчи затъмнява звездния мир, така и Марко Лерински със своята героична романтика засенчи всички революционни борци в този край и неговото име живее всред поколението и свети като фар в бурно море.

Георги Попхристов в спомените си от 1900 пише: „Марко Лерински остана с четата през зимата в Костурско и Леринско. В тези околии, особено в последната, имаше по-добри условия и Марко намери там по-добър прием и се задържа дълго време. Той там работи предано до края на живота си и остави скъпи и незабравими спомени между населението“.

Ето разказът на Христо Силянов за първата им среща: „Тоя Марко сега е пред мене. Хвърля се веднага на очи, че едничък той е пристегнат напълно, с препасани паласки и с калпак на главата – готов при първия тревожен сигнал веднага да скочи на крака в пълно въоръжение. Той седи кръстнозе, но с изправена глава, неподвижен като статуя. Цял е обърнат в слух. Дребна и костелива, неговата статуя не е тази, която очаквах. Турците също едва ли бяха познали в него своя Марко паша, ако бяха го съзряли отнейде. Няколко резки над намръщените безцветни вежди издават дълбок и съсредоточен вътрешен живот. Когато свършиха разисканията, той вдигна глава и погледите ни се ни се срещнаха. Как студено блестят тия мънички бели очи“.

По В. Люцканова. Исполинът от Леринско Марко Лерински. Български войводи. София, Издателство на Отечествения фронт, с. 250.

Христо Силянов нарича Леринско „...един район образцов във всяко отношение. Работници ентусиазирани, организации стегнати, чета дисциплинирана и в пълната смисъл на думата агитационно-организаторска. Всичко това бе дело на котленеца Марко...“

Освободителните борби на Македония“, I, София, 1993, с. 133.

„Той организира в Битолския окръг първата чета, в която агитационно-организаторската работа се поведе правилно и паралелно с бойното обучение. Харамии като Коте не можеха да понасят казармената дисциплина в неговата чета. Но непокварените прости хора и интелигентните, незакалени физически и кръгли профани във военното изкуство, имаше на какво да се научат при Марко. Строг към себе си, ограничил нуждите си до самоизмъчване, с желязна твърдост при понасяне на несгодите, Марко действуваше върху другите главно чрез своя собствен пример. Той приучи простите си другари да се занимават до преумора с обучение и насърчи амбицията им да обучават от своя страна селяните, особено младите, запълвайки със съдържание празното им време по селата и в гората. Дори неговото източно наречие, в което той не примесваше нито една местна дума, оказа влияние върху неграмотните четници и по-събудени селяни. При такъв издигнат и опитен началник не бе мъчно за учителите да понасят положението на прости четници и да добият в кратко време най-необходимите знания и практика, за да могат и сами да командуват чети. Мнозина костурски четници получиха от Марко първите упражнения с пушка. Под Марково влияние се прероди и Митре Влаха... Дине Клюсов, по-сетнешен войвода, Лечо Настев, гимназист, войвода през възстанието, Кице и Дине Абдурамана са най-личните възпитаници на Марко от Леринско. При Марко школуваха и учителите Методи Патчев от Охрид, Славко Арсов от Щип, както и пишущият“.

Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, I, София, 1993, с. 136.

Вестник „Революционен лист“ от 17 септември 1904 г., орган на ВМОРО, пише във възпоменанието за Марко Лерински. „Името му се разнасяше като легенда от уста на уста, сам той бе някакъв дух-месия, когото прогледналия поробен народ боготвореше и в чиито проповеди вярваше тъй, както вярваше в Христа. След две години непрекъснати свръхчовешки усилия, той вече виждаше след себе си една сграда от нищо несъкрушима. У Марко нямаше възторжения лиризъм на терорист, който окриляше Кръстю Асенов, но имаше Кръстювата нечовешка физическа сила и не беше по-малко безпощаден, когато това се налагаше“.

Кирил Пърличев си спомня: „... прочулия се подир няколко месеца Марко Лерински, инструктор на четници и войводи в Западна Македония, прославил се с героичната си смърт подир една неуморна и образвоца във всяко отношение революционна дейност“.

Пърличев, Кирил, „36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев“, ИК „Веда-МЖ“, 1999 г.

Атанас Лозанчев пише: С настаняването на котленеца Георги Иванов, фелдфебел от българската армия, наречен Марко Лерински, а по-сетне и Лерински цар, за войвода - ръководител, в Леринско започва нова ера в живота на Организацията. Честен, с благ характер, горещ патриот, предан до самозабрава на делото, на което се нагърбил да служи, умеещ където трябва да се налага със сила, а на друга да пипа с кадифени ръкавици, аскет в обноски, трезвен, изпълнителен на дадени нареждания, неуморим деец, скромен, решителен, той в скоро време след като успя да сформирува една четица, стана душа на тая чета, а по-късно тая чета стана цяла школа, от която излезнаха маса млади хора, прости и с образование за войводи или помощници на войводи от старата школа.

Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев - член на главния щаб на Илинденското въстание. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2007, с. 164.

 

11862 г.
2Чоха - гладък вълнен плат (от турски).
3Дине Абдураманов е роден през 1872 година в будното българско леринско село Пътеле. Влиза в редовете на ВМОРО още в 1896 година и става ръководител на местния революционен комитет в Пътеле. Влиза в група за доставки на оръжие заедно с Лазар Бицанов, Пандил Шишков и Стефан Настев. Излиза нелегален в четата на Марко Лерински, с когото е близък приятел.
През юни 1902 година Марко влиза с четата си в родното село на Дине Абдураманов, за да накаже предатели на организацията. Четата е предадена и обкръжена от турски войски. В сражението войводата Марко загива, а всички четници се изтеглят. Дине Абдураманов отказва да се оттегли с другарите си, барикадира се в собствената си къща и шест часа се сражава сам с турските войски. Турците използват за жив щит жена му, дъщеря му, сестра му и вуйчо му, но Дине отказва да се предаде и стреля срещу обсадата, като убива и роднините си. След като свършват боеприпасите му с втурва с ятаган срещу турците и загива на 13 юни.[4] С него загиват още Ване Попов от Неокази, Кръстю Торбанов от Сетина и Найдо от Добровени.[1] Така според Христо Силянов Дине „изми срама на селото си чрез един от най-редките подвизи в македонската освободителна борба и изобщо в историята на революциите“. („Освободителните борби на Македония“, I, София, 1993, стр. 140.)
4Кръсте Льондев – войвода на четата в Неокази, лерински районен войвода на ВМОРО, участник в Илинденското въстание. Кръсте Льондев участва с чета в Балканска война и подпомага настъплението на гръцките части, но скоро след това е арестуван с 42-та си четници. След Междусъюзническата война в 1913 година Льондев е войвода на ВМОРО в Битолско. По време на Първата световна война е старши подофицер в Планинската дивизия. На 3 юли 1926 година по нареждане на ВМРО Кръсте Льондев организира убийството на сърбоманскияжурналист Спас Хаджипопов в Битоля. Съден и вкаран в затвора, Кръсте Льондев е убит през 1927 година от сръбски жандармеристи при опит за бягство.
5В XIX век Търсие е голямо българско село в Леринска каза. В 1863 година там е открито първото българско училище в Леринско.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Търсия (Trsia) е показано като село в Костурска каза с 52 домакинства и 150 жители българи. На 25 февруари (или 2 март) 1880 г. владиката Иларион Костурски пристига в Търсие и нарежда на селяните да затворят училището и да изгонят българския учител. Селяните отказват и след няколко дни селото е подпалено вероятно от гръцкия андартски капитан Атанасиос Катарахия, като се спасяват само 60 къщи. Учителят, светогорски монах, наклеветен, че е комита, е арестуван и откаран в костурския затвор. Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Търсье има 960 жители българи християни.
Цялото село подпомага дейността на ВМОРО. Христо Силянов в „Писма и изповеди на един четник“ пише за Търсье, че „Марко обича много това село, защото е едно отъ най-добре организираните и безспорно най-въоръженото въ Леринско — брои около отъ 200 пушки, които търсяни са купили в Тесалия и донесли сами на гръб при невъобразими рискове и мъки. В Търсье няма непокръстени хора, жените и децата не са по-малко предани и усърдни, отколкото мѫжетѣ, за това четниците там могат да се движат по улиците и посред бял ден“.
През май 1902 година в Търсие войска се натъква на нелегалния учител Геле, който е ранен, и изпуска чанта с архив, в който има списъци на въоръжените дейци на ВМОРО и номера на пушките им. За да ликвидира аферата в Търсие отива четата на Марко Лерински, която обаче е обградена в селото и след сражение на 19 май се измъква невредима. Войска от Лерин заема селото и залавя и изтезава 120 души начело с кмета Доне. Открити са 120 пушки, а 40 души от Търсие и Буф са съдени и много от тях осъдени. Българският търговски агент в Битоля пише на 1 юни 1902 година пише: „...числото на арестуваните от с. Търсие възлиза на 117 (сто и седемнадесет) души. Първо гъркоманският свещеник, който тоже е арестуван, а след него и други селяни са изказали къде са били заровени пушките им и властта е намерила повече от стотина пушки „Гра“.
До завчера от с Буф са били арестувани двадесет и двама (22) души и се търсили още други, а от село Арменско – двама.
На 26 май бил арестуван в Лерин по същата афера и Стефан Чеков от с. Екши Су. От арестуваните от Лерин на 22 май Христо Памбукчията, след като бил разпитан, бил освободен още същия ден, а на 28 същаго били арестувани Мито Георгиев Локман и Ване Ханджията тоже от Лерин.
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търсие (Tarsié) има 1280 българи екзархисти и функционира българско училище.
По време на Балканската война 2 души от Търсие се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.

 

X

Right Click

No right click