Героични времена. Романтиката на Македония. Том II - Апостол войвода - Ениджевардарското слънце

Написана от Христо Милков
Посещения: 8421

Индекс на статията

 

АПОСТОЛ ПЕТКОВ ТЕРЗИЕВ1
(Ениджевардарското слънце)
(1870-1911)

 

Седи, не му шетай, а бре, бай Постоле,
воо нокъно време, по месечина.
На път те чакат, а бре, бай Постоле,
на път те чакат дор три посии:
първа посия, а бре, бай Постоле,
първа посия – гърци андарти,
втора посия – турци джандари,
трета посия – клети шпиони.2

 

apostolМакедонското освободително движение отбеляза със знака на безмъртието редица свои синове, вдъхна им вяра в борбата за свобода и ги кали в непримиримата борба срещу поробителя. Но, между мнозината именити борци владетелят на Ениджевардарското блато, войводата Апостол, ще остане през вековете дивна легенда. Бъдните поколения ще се възхищават от рицарското достойнство на този неук пастир.

Апостолът имаше среден ръст, мургаво лице, черна коса и мустаци; неговият гъвкав и подвижен стан, приучен от дългия харамийски и революционен живот, леко се движеше. Облеклото му се състоеше от бели бечви, изпъстрени с гайтанлии колчаци3, цветна долама4, изпъстрена с гайтани и бикмета, чохена5 аба, покриваща само гърба и раменете; върху доламата на гърдите му висяха накачени редица златни и сребърни кьостеци6, кръстчета и разни други амулети взети плячка от избити харамии. На главата му стоеше малко бяло кече, обвито със шарена копринена кърпа с красиви народни шевици по краищата; по лявата му страна висеше чанта от сърнена кожа, украсена с дълги пискюли и разни украшения; на силяхлъка му стоеше небрежно затъкнат револвер, система „Нагант“ с патрондаш от петдесетина патрони и кама със сребърна дръжка, а в ръката - вечният му спътник манлихерата.

Нравственият облик на тая чудна борческа натура личеше в невинния блясък на очите му. От цялата му природа лъхаше необятният славянски дух.

Четнишкият стан на Апостол, разположен всред гори и тръстика и ракита, плувнали във вода, представляваше селска идилия. Кокошки и патици крякаха на едно място, на друго свинчета грухтяха, а някъде лаеха грамадни кучета. Неговият живот се състоеше единствено от героични подвизи. Той с чудна детска наивност разказваше за редица страховити приключения,  които, по една случайност, на два пъти само той се спасява от четата си.

- „Не, не ме е страх от потерите, четата ми е биринджия...“7 – казваше в луд възторг това наивно дете на Вардарията, като се радваше на случайните си щастливи избавления от ръцете на неприятеля, без да влага личен егоизъм.

Некоронованият владетел на Ениджевардарското блато и вярната му дружина, състояща се от четници и забягнали от золумите на властта селяни, бяха привикнали да живеят в няколко колиби всред бллатото, мнозина от тях се бяха аклиматизирали, а някои все още страдаха от маларична треска, но все пак будно бдяха на своя стражеви пост. Неговите бойни лодки пътуваха всред тръстиката и ракитата с верен усет и в тъмна нощ, при лунни нощи лодките минаваха измежду каналите като приказните гондоли на древна Венеция. Безспир и без умора плаваше неговата „флотилия“ в защита на поробените.

Войводата Апостол Петков е един от ония приказни витези, които през вековете се явявали между поробените народи, борили са се за тяхната свобода и чиито подвизи са възпявани от народната поезия с чудно хубави песни за страшни войводи.

Когато се създаде Вътрешната Македоно-Одринска организация, мнозина от страшните харамии из разните краища на Македония, не можейки да възприемат пълните ограничения в морално и материално отношение, строгите санкции и дисциплина на „организацията на градските и селските даскали“, не се подчиниха веднага. Но този приказен народен харамия застана на страната на даскалите и с голямо внимание изпълняваше тяхните правни повели за организирана борба, за идейно революционно движение, за каквото никога не бе помислял по-рано. И от този непокорен син на Ениджевардарското блато стана един дисциплиниран войвода, който даде пълни доказателства, че в борбата си против низами и андарти той завинаги изоставя харамийството и застава в пълно подчинение на правните повели на вътрешната революционна организация.

Цели две десетилетия той беше кървав кошмар за свирепите аги и бегове, които смучеха жизнен сок на селяните-ратаи и не им даваха възможност поне да се нахранят с това що произвеждат. Чуеха ли името на Апостол, един през друг бегове и агалари бягаха да се прикрият от приказния народен бранник.

Животът на Апостол наистина беше изпълнен с героични подвизи.

През 1903 година, по време на Илинденското въстание фон дер Голц паша обсади с хиляди низами Ениджевардарското блато, но, след тримесечно скитане и сражения на низамите и масата жертви, той разбра, че и три години да държи обсада, не може да плени Апостола и вдигна обсадата.

През лятото на 1905 година Апостол с четиредесетина четници бе обсаден в едно село на р. Вардар. Няколко полка пехота се отправят от Солун и околните гарнизони, заедно с артилерийски и кавалерийски части. Цели дванадесет часа Апостол води сражение с войската, четата му бе унищожена и през настъпилата тъмна нощ само той и един от четниците му преплуваха Вардар и излязоха вън от обсадата. В това кърваво сражение паднаха стотина турски войници.

cheta

Своите разкази за преживяното той простодушно изживяваше, очите му се разширяха и изпущаха чуден блясък. С охота разправяше той нощните походи из Блатото или планината. Наивността на това дете на природата бе трогателна и мила. От неговата уста сякаш говореше целият поробен народ. Когато той схванеше, че вярата на някои от слушателите е пред изпитание, зениците му се разширяваха, той без думи уверяваше и втълпяваше своите героични дела. Разбереше ли пък, че неговата искрена изповед се възприемаше от слушателите с пълна вяра, той тържествено навеждаше глава в знак на почит и уважение. В такива моменти на своята простодушност и величие, Апостол пленяваше слушателя.

Мистичната легенда за тоя сербез гяур се разнесе през девет гори в десета, из планини и долини, заля градове и села, хареми на паши и бегове, тайнствено се шушука между ханъмите за дилбер8 Апостол и неговият портрет се носи като реликва.

И приказният гондолиер с цялата си романтика влезе в дневния ред на Високата Порта и султанските палати на Абдул Хамида. Суеверието създаде много голяма слава на нашия приказен страж на Енидже. И естествено, в полуварварския режим се възпяваха от народните певци, легендата за некоронования владетел на Ениджевардарското блато се възприема и в самия дворец на свирепия султан, идеализира се като пръв народен водач на македонските българи и султанът изпраща свой нарочен пратеник да влезе в преговори с него и да му въздейства чрез подкуп да се откаже от революционната си дейност.

sonicsenПрез 1906 г. американският журналист Алберт Сониксен9 заедно с воденския войвода Лука Иванов посещава Апостол войвода в Ениджевардарското езеро и оставя колоритен разказ за живота на харамията в книгата си „Изповедта на един македонски четник“:

„Първият, който скочи на брега, беше лек, мургав човек на средна възраст, с бели, албански тесни, опнати потури, с широки ръкави, риза, въоръжен не само с манлихерка и нагант, но и с кама със сребърна дръжка, увиснала на неговия патрондаш. И да не го познавах, щях да налучкам кой е, защото неговите портрети висяха във всички кръчми на България, тъкмо в тези комитски дрехи... Апостол беше македонският Робин Худ. Тринадесет години той бе носил оръжие. Още преди Дамян Груев да организира прочутия Централен комитет, Апостол бе кръстосвал планините. Той бе от ония фантастични герои, които се явяват сред потъпканите народи през всичките полуварварски периоди на историята и чиито подвизи са възпявани от народите. Те са се въодушевявали едничко от идеята за смърт и разрушения, първия инстинкт на първичните, непросветени хора.

Когато се създала революционната организация с програма за обща дейност, Апостол войвода, в различие от мнозина свои колеги от разните части на страната, предложил услугите си, въпреки всички ограничения, които е трябвало да понесе поради дисциплината в тази организация, да се отказва от плячката си и да слуша заповедите на анемичните градски учители.“

„...Тези български младежи... – пише Сониксен, - които не вярват в утехата на духовното следсмъртие, умират не по-малко драматично от първите мъченици на християнството. Трябва да се отбележи, като рекорд, че никоя чета не се е предала на неприятеля, макар че такова предложение винаги се прави. Много рядко някой четник попада жив в плен. Трудно ми е да приведа пакта, без да се вълнувам, но аз мога да съобщя цял лист от отделни четници на една обсадена чета, които като видят, че друго средство не им остава, освен да се предадат, сами турят край на живота си с последния куршум“.10

„През октомври на 1906 г. Апостол получи от ениджевардарския големец Хакъ бей съобщение, че от Цариград е пристигнал висок сановник, роднина на султана, с поръка да се срещне да разговаря с него. Апостол събра десетарите си и се посъветва с тях как да постъпи. Те му препоръчаха да се съгласи, обаче това не го успокои. Малко притеснен, той отиде при Сониксен, който по това време беше пак в Блатото:

- Европейците ме наричат разбойник, но един член от императорското семейство иска да се срещне с мене. Той има доверие в мене и не се бои за живота си. Какво мислиш за това, а? Той не ме смята за разбойник.

- И какво му отговори? – попита Сониксен.

- Не съм му отговорил – и какво ли да му отговоря? Той иска да ме подкупи... както се опитаха веднъж да ме подкупят чрез жена ми. Какво ще си помислят другарите ми от другите райони?...

Американският кореспондент посъветва войводата:

- ...Нека дойде... Помисли – ако напиша, че един делегат на султана ви среща във вашата крепост, с това ще дам най-доброто доказателство на света кои сте вие и какви са четите в Македония...“11

По повод на тази среща, американският кореспондент на вестници – Алберт Сониксен, който с пушка на рамо с редица наши чети преброди Македония, в своята книга „Изповедта на един македонски четник“ пише:

„Един куриер пристигна с писмо; надписът върху плика беше на турски език. Ние го разпечатахме и Владо преведе писмото: „До войводата Апостол, глава на четите, поздравления от Селяникде Мектеб Хамидис Хюсеинде Хюсеин Койнайнда, Шейх Ахмед Кемал бей; аз ще пристигна на определеното място утре, за да имам преголямото удоволствие да разговарям с вас и вашите другари.

На следната сутрин ние изпитахме прикрита тревога. Пратихме двама четника с лодка да посрещнат посетителя при слизането и след това чакахме знака на далечния часовой. Дори Апостол беше заразен от моето настроение.

Скоро след обяд чухме вика на часовоя. След десет минути лодката се показа в езерото и се приближи до нашето пристанище. В предната част на лодката седеше един човек в Норфолкски ловджийски жакет, с ловджийска пушка на коленете. Неговият висок фес беше обвит с муселинена покривка, която бе спусната върху раменете му и защищаваше врата от слънцето. До него стоеше едно ирландско ловджийско куче.

Щом лодката приближи, той стана и стъпи на брега. Махна покривката си и пред нас се откри едно младежко лице, с червеникаво брадле от двете страни на неговата остра челюст... Той имаше приятно лице, макар и силно турско. Своенравното мигане на неговите кестеняви очи ми направи силно впечатление.

Всички останахме назад, и Апостол с достойнство, което не подозирах досега, излезе напред, тържествено се целуна с него, след това Владо, помощникът на Апостол и аз бяхме представени по същия начин и по същия начин се поздравихме. Ние се отбихме в голямата колиба и четниците по турски обичай поздравиха посетителя. Ние насядахме на церемониалната черга и един четник веднага сложи кафе на госта. Шейхът веднага даде на всички ни сладкиши.

Всеки, който познава турската психология, ще знае, че Шейхът няма да каже целта на посещението си този ден. Ние разговаряхме по общи въпроси... Ако се съди по думите му, Кемал бей не беше реакционер, макар че носеше султански пълномощия. Още тогава аз подозирах, че той е младотурчин.

- Защо сте грабнали оръжие? –поддържаше той. – Въоръжените революции са безсмислени, безполезни. Следвайте по стъпките на младотурците; приемете нещата, такива каквито са, но агитирайте. Присъединете се към тях и направете прогресивно движение, една здрава сила... Болшинството, турци и християни, са прогресивни хора, но то държи за миролюбивите средства... Вие разрушавате, унищожавате... защо не създавате?

Понякога той се разпалваше, но не беше ядовит. Апостол се държеше вежливо. Владо и аз бяхме западняци, даже и шейхът се разгорещяваше. Но тъкмо при тия моменти, когато речта му дойдеше до някое възклицание, неговата хумористична усмивка се разширяваше. Той беше очарователен събеседник.

Струва ми се, че още от самото начало той заподозря, кой съм аз, но не ми зададе никакви лични въпроси. Апостол ме представи като другар. Най-сетне Владо му каза. Неговият интерес беше явен, но не прояви никакво любопитство по отношение моите съображения да се присъединя към четите...

Към среднощ се разделихме; четиримата от нас се проснаха на чергата пред огъня. Преди съмнало Апостол ме събуди. Беше доста студено. Шейха спеше спокойно до нас, свил се на кълбо под един япунджак12 – навярно му беше студено.

- Той не е навикнал на такова легло, пошепна ми Апостол. Апостол стана, хвърли своя япунджак върху младия турчин и се вмъкна под моята покривка.

На сутринта след изпиването на кафето, ние излязохме да се разходим. Аз посъветвах Владо да оставим шейха и Апостол да преговарят насаме, но те настояха да присъстваме и ние. След това шейхът разкри целта на своето посещение. Той покани Апостол да отиде в Цариград, като гост на султана за един месец. Негово Величество признава Апостол за човек с удивителна военна и административна способност и водител на народа. Негово Величество желае да изучи подробно желанията на народа, но направо от неговия вожд. През време на посещението в Цариград, аскерът ще бъде оттеглен от района на Апостол и той ще може да се сношава със своите подвойводи всеки ден със специални куриери. Апостол ще бъде приет и угощаван в двореца с царски почести.

Не вярвам, че шейхът беше много изненадан, когато Апостол – след като мълчаливо изслуша цялото предложение, решително го отхвърли. Явно беше, че той знаеше по-добре положението, отколкото самия султан. Въпреки написаните десет книги, всяка една от авторството на някой дипломат, аз съм убеден, че прехваленото знание на Абдул Хамид за своята империя не е вярно. Най-малко султанът е имал мъгляво понятие за революционното движение, когато е мислел, че Апостол е едничкият важен фактор в него.

След това шейхът помоли Апостол да потвърди своя отказ писмено; в тоя смисъл се написа писмо до Негово Величество, с което се призна изпълнението на мисията от страна на шейха Кемал. В това писмо се добави: „Ако всички чиновници са като шейха Кемал, много малко недоразумения ще има между народа и неговия Господар“... Шейхът си отиде след обяд.

- Ако някога дойдете в Цариград, - ми каза той, - потърсете ме. Да, зная, че сте нелегален, но аз не съм полицейски чиновник. Не мога да Ви представя в двореца, но бих Ви приел царски в моя дом.

Когато той изчезна зад тръстиката с лодката, четниците го поздравиха с „ура“. Той стана, направи темане, а след това неочаквано свали феса си и го размаха във въздуха“.

5Сониксен е може би пръв между тия, които познаваме живота и делата на Апостола, който показа пред света моралния лик на тоя приказен некоронован владетел. Макар и неук, тоя пастир беше надарен от природата с много ценни качества. Той не се превзе от личната покана на султан Хамид, не почисли, че представлява повече от това, което беше в същност. Не. За голяма радост на измъчения и поробен народ този неук пастир, излязъл из низините на народа, изслушва внимателно шейх Кемал бей, като че ли години под ред е конфронтирал с подобни дипломати и, знаяйки, че, като член на революционната организация, която се бори за народни правдини, не може да прави волности, отговори му достойно. Този негов отговор, направил силно впечатление на Кемал бей, който отнесъл със себе си част от силната вяра на Апостола за свобода и братство. Кемал бей отнесе със себе си убеждението, че Апостол няма да се поблазни от богатство и слава. Той не се поблазни и от мисълта да изпъкне на лице или да измести някого. Той беше човек без претенции, като заявяваше пред всички, че неговата чета е биринджия и че от нищо на света не се бои, като тигър се хвърляше върху народните потисници и смело бранеше райата от пристъпите на андартите.

Този смел храбрец, когото романтичната епоха всестранно надарила с физическа сила, висок нравствен уровен, чистосърдечност, братска откровенност, стратегия, смелост и безстрашие, с каква детинска наивност разказваше за геройските подвизи на своята чета. Ако той имаше що годе образование, като надарено дете от природата, той би се издигнал между съвременниците си с много положителни качества.

В разцвета на своята буйна младост, готов да брани род и родина от настъпващите золумджии турци и андарти, на 2 август 1911 година, отивайки за своя революционен район, той бе предаден вероломно от един невзрачен изверг и убит.

И все пак некоронованият владетел на Ениджевардарското блато със своите приказни гондоли и гондолиери остави след геройската си смърт неувяхващи следи сред народа мъченик, защото запази много български села от насилствено погърчване от страна на андартите.

"- Мен не ме е страх, бре моя дружино,
мен не ме е страх от андартите,
нито ме е страх от джандарите.
Най ме е страх, бре моя дружино,
Най мен ме е страх от другарите –
с тия що пия и наедно спия."13

"В своя роман „В тайните на Блатото“ гръцката писателка Пинелопи Делта описва борбите през 1905, 1906 и 1907 година... [тя] е принудена да напише и следните редове, които без да са пропити от симпатия, дават известна представа за мнението и отношението й към ениджевардарския войвода: „Апостол Петков беше най-страшния архикомитаджия – вездесъщ, замесен във всички убийства. Но никой не можеше да го залови, дори да го срещне. Той бе невидимият демон, който се чувстваше навсякъде, но не се виждаше никъде“.14

 

1Атанасова, Мария. Ениджевардарското слънце Апостол Петков. Български войводи. София. Издателство на Отечествения фронт. 1985, 275-291.
2Последната книга на четиритомнта епопея на Димитър Талев „Гласовете ви чувам“ започва със следния откъс от народната песен за войводата Апостол Петков. Атанасова, Мария. Ениджевардарското слънце Апостол Петков. Цит. съч., с. 278.
3Колчаклия - колчаклùя (от колчак) – продълговата, в средата заоблена ивица от плат, обшита с гайтан, която се поставя върху лакътя на аба или върху коляното на чешире. Колчаклие чешире – чешире с колчаци. Някои народни думи, малко известни днес в книжовния език, и някои местни речи из пирдопския говор, които се срящат в напечатаните тук разкази и повести. (Препечатано от: Тодор Г. Влайков. Дядовата Славчова унука – избрани творби. Издателство на БЗНС, С. 1978. Стр. 718-722). https://petkohinov.com/.
4Долама – ж. Диал. Мъжка горна дреха, обикн. от вълнен плат, дълга и с ръкави, http://www.onlinerechnik.com/.
5Чоха - ж., само ед. Остар. Сукно. прил. Чо̀хен и чохѐн, чо̀хена и чохѐна, чо̀хено и чохѐно, мн. чо̀хени и чохѐни. Речник на българския език
6Кюстек – верижка за часовник, Речник на родопските думи. За Родопите и родопския диалект. https://www.napenalki.com/. „...по старите снимки, когато жените са се снимали гордо за спомен, накичени с мънистени гердани и кюстек в ръка.... в този край на Македония мънистените кюстеци са напълно познати и тяхната употреба по празници и обреди се помни и до днес. А при някои съвременни сватби, кюстекът все още води хорото и подобен сватбен “дар” е задължителна част от традицията...“ https://suknica.wordpress.com/.
7Биринджи – пръв, първокачествен.
8ДИЛБЀР неизм. прил. Нар.-поет. Хубав, пленителен.— От перс. през тур. dilber. Речник на българския език.
9Алберт Сониксен (на английски: Albert Sonnichsen) е американски журналист, защитник на революционната борба на българите в Македония и Одринско. След Илинденско-Преображенското въстание проявява интерес към народоосвободителната борба на ВМОРО в Османската империя. Свързва се с български емигранти в САЩ и като секретар на Македонския комитет в Ню Йорк решава да посети България. Каузата на освободителните борби в Македония го завладява и през 1907 г. той пристига в България. От 1904 до 1906 общува с революционери от ВМОРО, от февруари до ноември 1906 обикаля Македония с български чети като кореспондент на английски и американски вестници. Среща се с войводите Лука Иванов, Апостол Петков, Сава Михайлов, Георги Сугарев и Даме Груев. Става свидетел на жестокостите извършени от гръцките андартски чети по времето на гръцката въоръжена пропаганда в Македония, а през 1907 година след завръщането си в Америка продължава да защитава каузата на македонските българи. Каузата на освободителните борби в Македония го завладява и през 1907 г. той пристига в България. Остава почти цяла година в Кюстендил, за да научи български език, а след това заминава с редовен паспорт за Солун и Воден, където изчезва от очите на властта и минава в нелегалност, присъединявайки се към македонските чети. Този смел и неочакван подвиг на един американски журналист създава истинска сензация в американското общество, а турското правителство изпраща специални потери да уловят чуждестранния комита.През 1909 година публикува спомените си от престоя в Ениджевардарското езеро и Битоля в книгата „Изповедта на един македонски четник“.
През 1911 година, когато Алберт Сониксен е вече представител на ВМОРО в САЩ, заедно с Ичко Димитров правят неуспешен опит да вкарат картечници във вътрешността на Македония. След края на Първата световна война Алберт Сониксон е поканен от правителството на САЩ да състави доклад за положението на Македония в народностно отношение, който да послужи за осветление на американската делегация. В него той се обявява против гръцките и сръбски домогвания в Македония, населена според Сониксен, предимно с българи. След войната продължава да се интересува от съдбата на българите там. До края на живота си остава защитник на българската национална кауза и не спира да се бори за свободата на сънародниците ни в Македония и Тракия.
Алберт Сониксен умира на 15 август 1931 година.
10Атанасова, Мария. Ениджевардарското слънце Апостол Петков. Български войводи. София. Издателство на Отечествения фронт. 1985, с. 284.
11Цит. по: Атанасова, Мария. Ениджевардарското слънце Апостол Петков. Български войводи. София. Издателство на Отечествения фронт. 1985, 287-288.
12Япунджак – ямурлук (или япанджак, опанджак) - народна дебела връхна дреха със или без ръкави, от домашен вълнен тепан плат. http://www.talkoven.com/.
13Атанасова, Мария. Цит. съч., с. 291. Неговят десетар Тодор Чифтеот, подкупен от турците, го отравя.
14Атанасова, Мария. Цит. съч., с. 291.

 

X

Right Click

No right click