Героични времена. Романтиката на Македония. Том II - Йосиф Даскалов

Написана от Христо Милков
Посещения: 8418

Индекс на статията

 

ЙОСИФ ДАСКАЛОВ1
(1868-1909 год.)

 

Пред каймакамо (Песен за Йосиф Даскалов)

Пред каймакамо селяни стоят,
от страх треперат какво да кажат: (2)
„Кажувайте, бре селяни, пушките,
зер сега ке ви земам главите!" (2)
Горки селяни мълчат ли, мълчат,
Пушки не знаят, какво да кажат? (2)
Ете го иде нивнио даскал,
Пред каймакамо той се изправи: (2)
„Ой, каймакаме, де гиди мърсно куче,
от прости люде ти шчо ли сакаш? (2)
За сичко требе мене да питаш!
Я сум купувал пушки, динамит,
я сум противник на султан Амид!"

 

yosif dascalovПрез инквизиторските клещи и зверските истинкти на азиатския деспотизъм преминаха хилядници знайни и незнайни мъченици на освободителното движение. Те будно разнасяха пламтящия факел на бунта против аги и бегове и с усмивка на устни се изкачваха върху жертвената клада. Хайдушката романтика отбеляза саможертвата на смелите витези в народната съкровищница в незаличимия през вековете светлинен знак, станаха легенда и будят култ всред поколения.

Във вихъра на неравната борба за свобода и добруване, между хилядниците народни мъченици, премина като светъл лъч в обвера Осоговският мъченик Йосиф Даскалов, който примерно показа как трябва да се бори и умира народният учител. Той е най-свидната рожба, която древният рударски град излъчи от своите стрехи. Това културно средище на българите през вековете на тъмното робство е откърмило редица свои синове, които със слово и меч са се борили против поробителя, но величавата фигура на Йосиф Даскалова за вечни времена ще свети като фар над Осогово.

Закърмен през нравствено красивата прогресивна епоха на Възраждането, с бунтовнишкия дух и възвишени стремежи на поробения народ за борба и освобождение, в неговия светоглед се иззида чиличената броня на човека-борец. Той имаше по нещичко от всеотдайната душа на Василя Левски, от кристалната чистота на Ангел Кънчева, от идейната вяра на Гоце в делото, по наследство бе възприел героичното от деда си поп Йосиф и бунтовния дух на баща си Даскал Димитрий.

Когато се заговори за Винишката афера2, на хилядници съвременници косите настръхват.

От конака и каймакамина излезе мълвата и се пръсна из Кратово и селата, че даскал Йосиф занемял.

Какво ли е преживял даскалът, та е онемял – се питаха едни други кратовчани.

Може ли да онемее нашият даскал, който с будното си слово учеше малки и големи! – се очудваше един млад учител.

Къде отиде неговото дар слово? – питаше друг.

И млъкна Осоговецът в ръцете на жестоките палачи.

Дали, наистина, е занемял? – се питаха мнозина.

Конакът и каймакаминът пазеха своята жестока тайна.

Не!... Не!... Кратовският даскал положи клетва човешка пред поколенията жив да бъде изгорен на огнена клада, но... само той... само той... никой друг да не пострада.

И в миг пред неговия светоглед се занизаха цели редици кратовски селяни, завързани със синджири, които той беше посветил в революционното дело.

О, сили небесни!... езикът ми свържете... дума да не продума пред османлиите...

Ако ли не... аз сам ще го прехапя... да не дрънка туй що не трябва.

Така говореше клетникът след първата страшна нощ, когато дойде в съзнание. Разгорещеното желязо бе изгорило устата му.

И в миг даскалът прехапа езика си.

И всеки ден и всяка нощ той бе подлаган на нечувани мъки, но езикът му все повече надебеляваше и не можеше да се движи. Той изпълни обгорялата му уста.

И нищо не продума даскалът.

Сега съм добре!... мислеше той. Сега съм спокоен... с чиста съвест ще загина... И очите му пущаха мълнии.

Така разсъждава мъченикът в ръцете на джелатите.

А кой беше Йосиф Даскалов?

Още невръстно дете, едва завършил IV клас в гр. Кюстендил, през 1886 г. той бил изпратен учител в централното училище в Скопие, а през идната учебна година той е учител в родния си град, да буди народа от дълбок сън.

В една тъмна нощ през 1894 година, Даскалов заедно с учителя Михаил Миладинов се явили пред Отец Козма, игумен на Лесновския манастир. Там в една от манастирските келии те се срещнали с Гоце Делчева. Апостолът посветил и тримата в целите и задачите на ВМОРО. И те положили клетва човешка да се борят и умират за народа. Между тримата новопокръстени проницателният поглед на апостола се спрял ввърху Йосифа, когото поставил ръководител и организатор на Кратовския революционен район.

Тази тежка задача Йосиф възприел от великия македонски апостол с всичкия жар на своята непокварена душа и с делата си показа, че саможертвата за народното освободително дело е необходима.

grigor manasievПървите посветени от Йосиф Даскалова членове на ВМОРО в Кратово са учителите Григор Манасиев3 и Стоил Антов. Той в кратко време прибира в редовете на революционната организация всички по-събудени кратовчани. Наскоро той основава революционни комитети почти във всички села на околията, започва въоръжаването на Кратовския район купува коне на куриерите и преносвачите на оръжие, а в с. Лесново4 урежда оръжеен склад. През 1896 година той урежда в Паланка канала за пренасяне на оръжие и революционна поща от България за Македония и обратно.

Йосиф Даскалов беше пламенен борец, незаменим ръководител и апостол; силна воля и железен характер бликаха от неговите мълниеносни очи. Те говореха за великата саможертва, която той може да понесе за поробения народ. Този чуден поглед на Йосифа не може лесно да се забрави. Той говореше за чиличената му воля и характер.

Малцина борци могат да издържат инквизиционните методи на свирепия османлия, да сключат уста и със стоицизъм да посочат пътя, през който трябва да преминава всеки революционен бранник в защита на поробения народ.

Дойде злощастната 1897 година, която донесе Винишката афера. Целият скопски вилает затрепера. Народът преживя тежки изпитания и даде много жертви.

Харамии, с разбойнически инстинкти, нямащи нищо общо с освободителното движение, на 14. Ноември, преминали от Кюстендил границата и убили Кязим бег от с. Виница, Кочанско, с цел за грабеж. Макар че харамиите избягали през границата, бяха задържани от властта и подложени на зверски мъчения над 700 граждани и селяни. При полицейските издирвания турската власт случайно се натъкна на съществуващата мрежа на ВМОРО. Валията Хафъз паша, питаещ свирепа умраза спрямо напредничавите българи, сега се намери пред перспективата да смаже водачите на това движение. Той даде широки пълномощия и права на Скопския полицейски комисар Дервиш ефенди. Последният, със своята средневековна инквизиция, разкри нишките на революционната организация в Скопския вилает.

Страшна опасност надвисна над Кратовския революционен район. Даскалов отива в Скопие при вилаетския ръководител Христо Матов за инструкции. Той му предложи да премине границата заедно с всички организационни работници, в чиито ръце се намират складовете с оръжие. Матов изтикнал още факта, че големите изтезания изменят психологията на човека, като му посочил и разкритията в другите райони. На всичко това Даскалов му отговорил: „Имам вяра в себе си и в моите хора“, и отказал да избяга, за да не подложи организацията на изпитание.

Дервиш ефенди от направените разкрития в съседните райони узнал, че ръководителят на Кратовския район е Йосиф Даскалов. Научили това, съзъклятниците от града предлагат на Йосифа да избяга зад граница. Той отказва да стори това, като заявил: „Ако почнат да измъчват нашите хора в Кратовско, аз трябва да бъда между тях, да понеса мъките и да дам кураж на селяните“.

Кратовският каймакамин Неджиб бей Драга и джандармерийският офицер Юсеин ефенди през първата половина на м. декемврий залавят куриера Кузман Тасев и го подлагат на жестоки мъки в джандармерийската кула под върха Печеници. Не можейки да понесе измъчванията, той издал пазачите на оръжието в Кратовско. Складът на местността „Рупите“ бил открит. На другия ден каймакаминът с едно отделение войници прекарал през сред града 11 коне, натоварени с пушки, а игуменът отец Козма и мнозина селяни с вързани ръце.

Йосиф Даскалов вижда как се разнищват нишките на организацията в неговия район. Той знаеше какво го чака. И можеше да избяга зад граница. Но гордият дух на народния учител не искаше да създаде всред народа паника и убеждението, че неговите водачи в дни на тежки изпитания го оставят на произвола на съдбата.

Той всеки час чака да бъде задържан от властта. В разгара на арестите Даскалов отива на среща с другари в една механа. Без ни най-малко да се поддаде на масовата психоза, която напълно завладяла града, спокойно вдига чаша руйно вино вдига наздравица и на пук на врага от устата му се ниже старонародната любима песен.

Хайде сину, паша ми те вика“!
Що съм, пашо, зулум учинило?

Песента, начало на героичната епопея, била прекратена от пристигналия полицай да го арестува.

През същата нощ той е вече в ръцете на инквизицията. Подлолжен на непрекъснати изтезания, той с твърдост понася всичко.

Нито едно слово не се отронило от устата на Осоговския мъченик.

Това още повече озлобява каймакамина.

В Барбарево е разкрит складът за оръжие. Довеждат поп Ефрема. Каймакаминът, виждайки чиличената твърдост на Йосифа, заповядал да го скрият в един долап и в стаята влязъл за разпит поп Ефрем. Когато той почнал да разнищва нишките на народното дело, Йосиф се изправя пред него и с презрение заплюл този Божи служител в лицето без да продума дума.

На другия ден почти всички кратовски първенци са подложени на жесток побой с препечени дряновици. Инквизицията е с пълен ход. Виждайки, че бият и невинни хора, Даскалов не издържал техните охкания и заявил: „Да, за всичко аз съм виновен, а тези хора са невинни“.

Каймакаминът му поискал архивата и списъкът на съзаклятниците.

Целият град и околията са в тревога. Дните се сляха с нощите и никой сън спокоен неможеше да заспи. Над хилядници граждани и селяни висеше заканата на Дервиш ефенди: „Месата ке ви се скапят от кьотек и пак ке кажете!“

Подложен на редица нощни разпити и инквизиции, изпаднал в безсъзнание, измъчванията са продължавали веднага след осъзнаването му.

И устата на тоя мъченик не можаха да кажат нищо друго, освен поемане личната отговорност.

- Аз съм само виновен, друг няма!...

И редица тъмни нощи продължаваха изтезанията, но даскалът е непоколебим.

Настъпил големият празник Коледа.

Каймакаминът разрешава среща на Даскалова с невръстните му деца, дано те със сълзите пречупят чиличената му воля.

Нищо не е в състояние да разколебае мъченика.

Инквизицията е в своя ход. Набиват клечки под ноктите му, с нагорещено желязо изгарят устата му.

Но когато вижда, че селяни и граждани ще бъдат заставени да ходят с боси крака върху нагорещени дървета, той се сепва, нервите му вече не можат да издържат.

- Чакайте!... чакайте!... Те не са виновни, аз всичко ще ви кажа!

И решил народният учител да подиша малко чист въздух и да умре вън от затворническата килия. Страх го било вече да не разкрие нещо от постоянните нервни припадъци, през които изпадал в безсъзнание.

- Заведете ме в училищната градина, там съм скрил книжата! – заявил Йосиф на каймакамина.

Това било на втория ден на Коледа.

Зарадвали се каймакаминът, бейове и агалари, че даскалът ще си отвори устата и може нещо да каже.

Придружен от мъчителите си, той с мъка потегля за училището, наближава своя дом. Той знае, че неговите деца, жена и стари родители отдавна не са заспивали.

И решил той за последен път да ги събуди и да се прости на път за своята голгота.

И в миг той надига мощен глас и с болка на душа пее: „Прости, прости, народ нещастни, последно сбогом пращам ти, прости!...“ – обръща поглед към прозорците и вижда застаналите там свои близки.

Даскалът хвърля последен поглед и с устрем се готви да пристъпи към жертвената клада.

Разярените албанци-заптиета му забраняват да пее, но той продължава бурно своята нерадостна песен до училищния двор.

Пък и каймакаминът не иска да го разсърди.

Училищният двор и градина се изпълнят с османлии, любопитни да видят къде даскалът е скрил архивата.

Каймакаминът с купчина офицери и заптиета застават на едно място, а Даскалов с пръст посочва напред и казва: „Ето, тук е ахивата“. Когато всички са отправили поглед в сухото дере, той хваща каймакамина за шинела, повлича го, но едно заптие бързо хваща каймакамина, ударва Йосифа през ръката с приклада на пушката си, но Даскалов с главоломна бързина скача в бездната.
Главата на този корав осоговец излезе по-здрава от гранитните скали на сухото дере. Намират го полумъртъв, със счупен крак и разбито чело.

И когато го понасят на носилка из града, провлачено, в унесено състояние, мълви: „Само аз... съм виновен... никой друг... никой!...“

most

Кратовският мъченик със своя чиличен дух оздравя, бе съден и осъден на вечни окови и изпратен на заточение в мрачните келии на Подрум-кале и Диарбекир, заедно с отец Козма.

Винишката афера, вместо да омаломощи борческата воля на поробения народ, с героичния подвиг на Йосиф Даскалов се надигнаха от дълбок сън скритите заложби на народа-мъченик.

Арестуваните граждани и селяни изведнъж добиха нов облик и със стоицизъм понасяха изтезанията.

И самите османлии бяха смутени от чистия идеализъм и саможертва на Йосифа.

Неговият подвиг показа ясно пред очите на поробените неравния път, по който трябва да върви всеки революционен бранник и в скоро време нишките на ВМОРО бяха пресъздадени и нови борци застанаха начело, решени да вървят по стъпките на саможертвата.

Героичният подвиг събуди и всред кратовските турци чувството на култ към героя-мъченик. И когато след петгодишно заточение той пристигна в родния си град, и българи, и турци бяха излезли да видят в лицето героя, който предпочете да умре, но да не стане предател на собствените си братя и на революционното дело.

Чиличеният дух на Йосиф Даскалова вля ведри животворни струи всред измъчената райя за борба и освобождение.

Но зъл демон, страхувайки се от обаянието на Осоговския мъченик, му поднесе чаша отрова.

И отлетя в небитието Йосиф Даскалов, но неговият подвиг буди култ всред народа-мъченик и той ще бъде запомнен през вековете верен страж на Осогово.

***

„Следнитe данни, изнесени на времето в „Мемоара“ на Вътрешната организация, дават представа за пъклената изобретателност на инквизиторитe:

В с. Виница, Кочанско: учителя Червен-Елеков биде жестоко изтезаван и обезчестен по содомски от войници; главата на селския кмет Иван Петров биде стeгана с мокри въжета; селянина Христо Грънчар 24 часа биде държан увиснал с глава надолу и бит по гърдитъ; младежът Ямпо Захариев умрe от жестоки изтезания; войници убиха в една оризова динка Атанас Петков, Григор Медлинин и двама работници от с. Галичник (Дебърско); обезчестени бидоха Катерина Митева (от чаушина на Дервиш ефенди и един войникъ), Мария Гюрушова и Гина Иванова.

Поп Никола от с. Зърновци (Кочанско), е обесван с главата надолу и държан в такова положение цeли 3 часа; държан е нeколко часа в замръзнала вода, горен е с желeзо по тeлото и anus-а и пр. Тасо Мишев от същото село е обесван с главата надолу и горен с желeзо по тeлото.

Учительт от с. Панчево (Кочанско) Алекс. Бъличев е мъчен с забиване спици под ноктитe и държан дълго време над огъня.

Коце Захариев от гр. Кочани е държан нeколко часа с голи крака под силно огорещена печка.

Учительт от с. Дъдино (Радовишко) Хр. Георгиев е бит пет вечери наред, обесван е с главата надолу и езика му е хващан с нагорещена маша. Обезчестени са в същото село: Спасена Георгиева и момитe: Катерина Янева и Зоя Илиева. И дветe първи умрeха от изнасилване.

Именуемитe Кара Тасе, Пане Пищоло, Васил Лъската, Гьошо Икономски и Коце Бакалчето – всички родом от гр. Щип, след като получиха по 40 камшици и дипчици, през цeли 24 часа бидоха държани по на един крак и бити, когато омаляваха. Васил Лъската умрe от жестоки изтезания.

Свещеникът поп Димко от с. Свети Николе (Щипско) биде обезчестен от войници.

Младият свещеник Анани от с. Кокошине (Кумановско) биде бит по краката и горен по корема с огорещено желeзо; учителя от същото село Арсени Николов е бит по краката и горен с огорещено желeзо по седалището и дeсния крак.

Учительт в гр. Кратово Йосиф Даскалов е жестоко изтезаван, горен с желeзо в устата и anus-а.“

(Силянов, Христо. Освободителнитe борби на Македония – част 3).

 

1Йосиф Даскалов е роден през 1868 година в Кратово, тогава в Османската империя. Завършва IV клас в Педагогическото училище в Кюстендил и става учител като баща си даскал Димитрий. Преподава в Скопие, Кратово и на други места. Влиза във ВМОРО в 1894 година, заклет от Гоце Делчев, и е главен организатор на комитетите в Кратовско. При разкритията на Винишката афера от 1897 година Йосиф Даскалов е арестуван и впоследствие малтретиран многократно, за да издаде съучастниците си. Подвежда турските власти, че ще им предаде архива на местния комитет и на път през града на 26 декември се хвърля от Радин мост в реката, но оцелява.
Христо Силянов описва случката така: „От интелигентните хора най-трагично свърши учителят Йосиф Даскалов, кратовски ръководител. Изтезаван най-безчовечно, горенъ с нажежено желязо въ устата и в anus-а, Даскаловъ се решава на един безумно дързък подвиг: завежда мъчителя си на една Скалиста стръмнина, за да му посочи уж складирано оръжие и се хвърля от там в пропастта. Той искаше да завлече със себе си и придружаващия го турчин, но не успя: самъ се струполи отгоре въ пропастта, но за чудо, остана жив“. –(Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 77).
Осъден е на 6 години и заточен на Родос, откъдето е освободен през август 1902 година. По-късно е изпратен е на заточение в Подрум-кале, където е отровен през 1909 година. Кратовското благотворително братство в София носи името на Йосиф Даскалов.
2Повод за аферата е нападението на 14 срещу 15 ноември на дошлата от България чета на Коте Голчев над дома на богатия турчин Касим бег. Това предизвиква разследвания, масови арести и побоища от страна на властта, при които се разкриват не само някои от съучастниците на четата, но и организационната мрежа на ВМОРО. При направените обиски е разкрито голямо количество оръжие. Председателят на местния комитет на организацията Георги Иванов издава нейните дейци не само във Виница. Разкритията на властта се простират и в Щипска, Кратовска, Планечка, Радовишка, Кумановска, Скопска и други кази (околии). В резултат на съпътстващите разкритията репресии са убити петима души, други петима умират впоследствие от изтезанията, 111 души са пребити, 13 жени и мъже са изнасилени, общо арестуваните са 528 души, а около 300 души избягват в България. Малтретиран е и кореспондентът на вестник „Манчестър Гардиън“ Емери.
Според Христо Силянов жертвите на аферата са 218 убити, бити и изтезавани (5 убити, 5 умрели от изтезания, 111 бити, 85 изтезавани, 13 жени и мъже обезчестени); 528 арестувани в казалийските затвори и в Скопие; 300 забегнали в България 300. По-голямата част от пострадалите са селяни, но пострадва значително и българската интелигенцията – изтезавани са 27 учители и 13 свещеници; арестуваните учители са 30, духовни лица – 12; управители на училища – 3; избягалите учители са 10, свещениците – 11. В България правителството открива специални столови, в които се изхранват бегълците.
На 19 януари 1898 г. българският дипломатически агент в Цариград Димитър Марков изпраща от името на българското правителство до великия везир Халил Рифат паша специален мемоар за положението на българите в Македония и специално за резултатите от Винишката афера. Марков прави преглед на мерките предприети от османското правителство и изтъква, че само във вилаетския затвор в Скопие има задържани 592 българи, от които 60 учители и свещеници. В България стават многобройни митинги за спиране на турските насилия. В стремежа си да спре разкритията и издевателствата на властта, Гоце Делчев, Христо Матов (от Скопие) и други дейци на ВМОРО започват да организират голяма чета в България, чиято цел е да нападне с. Виница и да унищожи архивите, но под натиска на чуждестранните дипломатически представители и поради реакцията на общественото мнение в България в края на февруари 1898 г. османските власти освобождават по-голямата част от арестуваните. През 1898 г. 8 души са осъдени на доживотен затвор и заточени в Бодрум кале в Мала Азия, а други двама получават по-кратки присъди. Някои от участниците в разбойническото нападение са заловени и осъдени в България, а предателят Георги Иванов от Виница е осъден на смърт и разстрелян от Мице Блатцалията.
3Григор Манасиев е роден в град Кратово. Завършва Кюстендилското педагогическо училище, където към 1893 година участва в образуването на Македонско младежко дружество. По-късно става учител в Кратово. Влиза във ВМОРО и ръководи Кратовския околийски революционен комитет. В 1897 година след Винишката афера е арестуван от османските власти и жестоко изтезаван. Лежи в Прищинския затвор до 1901 година. В 1903 година в София организира и заедно с поручик Иван Топчев оглавява чета, която в началото на септември заминава за Македония заедно с четата на Никола Дечев, и четата на Атанас Мурджев и Тома Пожарлиев заминават за вътрешността. На 25 септември трите чети са обкръжени при кратовското село Луково от 7000 души редовна войска и башибозук. След 10-часово сражение четите се изтеглят, но войводите Иван Топчев и Никола Дечев загиват. Григор Манасиев е тежко ранен и се самоубива..
4В XIX век Лесново е чисто българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Лесново има 800 жители, всички българи християни. В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Лесново има 640 българи екзархисти и работи българско училище. При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Лесново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

 

X

Right Click

No right click