Героични времена. Романтиката на Македония. Том II - Яне Сандански

Написана от Христо Милков
Посещения: 8413

Индекс на статията

 

ЯНЕ САНДАНСКИ
(1872-1915)

 

1.1Дивната романтика на Ел-тепе, обсипан в непристъпните си скали с чудно красиви еделвайси, е набелязала и вдъхновила редица свои синове да се борят кой как може за свободата и светлината. Между тези чеда на хайдушкия Пирин блещи стройната фигура на водача на Серския революционен окръг Яне Сандански, който цели две десетилетия броди бранните осои на легендарния Пирин и буди всред народа неувяхващи спомени за своята революционна бран. Той е роден в с. Влахи1, Кресненско, в подножието на Ел-тепе. Детските си години той изживял в немотия и редом с поробените деца на Пирина изпил до дъно горчивата чаша на страданията. Немотията, постоянен спътник на неговия баща, го принуждава след завършването на III клас, да стане обущарски чирак. И в стремежа си да се самообразова, да бъде полезен на себе си и на родината, будният младеж напуща обущарския занаят, става адвокатски писар, след това войник и фелдфебел. През 1895 г. той взема дейно участие с четата на Стойьо Скрижовски2, а през 1897 г. с четата на Кръстю Захариев3.

През това свое четуване из Македония той схваща, че без организационни връзки из селата не може да се води никаква революционна борба. По този повод в своите спомени той казва: „През туй време бях вече доста осветлен по работите в Македония; от Малешевски4 узнах много работи, а от друга страна от Делчева, с когото за пръв път се срещнах в Дупница по работа като представител на вътрешната организация. Аз веднага разбрах, че Делчев, наистина, е човек, който изтънко познава организацията и всичко, която тя гони. С Гьорчо Петров се запознах през 1899 год. в София. В 1900 г., когато се започна борбата със Сарафова, тогава аз взех страната на вътрешната организация“.

Освободителното движение в Пиринските райони до Илинденското въстание се развиваше при по-особени условия, отколкото в районите оттатък Вардара. Това, естествено, много пречеше на централния комитет на вътрешната организация да организира навсякъде редовни местни комитети в тези райони, в които, макар и отчасти, някои пунктове бяха под влияние на върховния комитет, т. е. под влиянието на изпращаните от него въоръжени чети. Твърде голямо бе изкушението на населението в този край, на което върховистките чети обещаваха пълно въоръжение и войскова подкрепа по време на въстание. Тия агитации до голяма степен пречеха за правилното функциониране на местните комитети в селата, които ВМОРО бе създала. При това положение на нещата, поради липсата на материални средства и оръжие, от една страна, както и съперничеството между двата комитета, от друга, ВМОРО не можа напълно да отстрани намесата и влиянието на върховния комитет в тези райони, та да може в местните организации да настъпи единодействие и единомислие.

2.sandanski v bg armiaЛипсата на материални средства и оръжие се чувстваше извънредно много. Необходими бяха парични средства за закупуване на закупуване на оръжие и екипировка. А идейните водачи на ВМОРО пазеха последнята от непосредствено влияние на чужди държави и не искаха да получават от никого никаква парична подкрепа. През септемврий 1901 г. председателят на Разложкия комитет на ВМОРО в гр. Банско беше Димитър Лазаров – Мингьо5. У него за пръв път се заражда идеята за пленяването на американската мисионерка Мис Стон, за да се получи паричен откуп, който да послужи за снабдяването на ВМОРО с оръжие и др. бойни материали. Той съобщава тази своя идея на Яне Сандански и Христо Чернопеев, които по принцип я възприемат. В изпълнение на тази революционна акция, Лазаров повдига въпроса пред Разложкия околийски комитет като след няколкодневни заседания, комитетът единодушно възприема тезата на Лазаров.

След решението на околийския комитет в Банско, Сандански, Чернопеев, Кръстю Асенов и техните сътрудници решили да пристъпят към пленяването на Мис Стон, за да получат голям паричен откуп, който да послужи за нуждите на ВМОРО. По този повод Сандански се допитал до някои ръководни личности, които дали съгласието си. При това, преобладавало е схващането, че при тази акция много осезателно ще бъдат засегнати и моралните устои на Отоманската империя, която единствена се явявала отговорна пред европейския и американския свят за царуващото безправие в нейните предели, както и че тя ще понесе за своя сметка откупната цена. Така че ВМОРО ще постигне двояка цел: първо – унижение престижа на отоманската империя и второ – добиване парични средства за освободителното дело.

Разсъждавайки така, Сандански и групата му, в изпълнение на предварителното решение на Ръководното тяло на ВМОРО в Банско, извършиха пленяването на мис Стон и Цилка с особен такт и чудно търпение, гонени и преследвани няколко месеци от турски потери, от върховистки чети, както и от крайграничната българска стража. Пленяването на мисионерката Мис Стон произведе голяма сензация. Американската и европейската преса много романтично описваше пленяването на мисионерката и цял свят разбра, че това пленяване е дело на ВМОРО. След вземане на откупа и освобождаването й, Мис Стон, преживяла ужасите на постоянните петмесечни гонения, местения и несгоди, заедно с г-жа Цилка и новороденото й бебе, от кошара в кошара, от планина на планина, виждайки нежните грижи на „разбойниците“, които с рицарско достойнство се грижили и страдали с тях; виждайки в своята среда искрените жреци на революцията, отказали се от своето лично „аз“, как се борят да добият материални средства за изграждането устоите на ВМОРО, в нея се поражда едно съвсем ново чувство – чувството на любов към каузата на нейните похитители. И, наистина, след завръщането си в Америка, Мис Стон държа редица сказки в подкрепа на македоно-одринското революционно движение и изнесе пред чуждия свят рицарското достойнство на македонските революционери, борещи се за свободата на един потиснат от вековете народ, жаден за просвета и култура. И вдъхновеният янки, международният революционер Алберт Сониксен, работил с чудно безстрашие и самоотверженост всред поробените народи, се възхити от борбата на поробените македонци и се нареди рамо до рамо с тях да се бори срещу османлиите.

Групата на Сандански-Чернопеев с огорчение почувства, че хилядниците турски лири от откупа за Мис Стон, макар да се изразходваха за преките цели и задачи на ВМОРО, под ръководството на Гоце Делчев и Гьорче Петровь част от тях послужиха за преждевременното обявяване на Илинденското въстание.

Загубата на великия македонски апостол Гоце Делчев се отрази твърде зле не само върху Яне Сандански, но и върху всички негови сътрудници, защото Гоце беше чиличената връзка между орлишките духове на революционните кадри на ВМОРО. Веднага след това компромисната политика на централния комитет и някои от водачите на ВМОРО по случай обявяването на въстанието подейства като студен душ върху групата на Сандански. Като идейни противници на прибързаното въстание, революционните дейци от Серския окръг виждаха не взеха пряко участие в Илинденското въстание, смятайки своите райони неподготвени в боево отношение, от една страна, и от друга страна, защото виждаха как върховизмът се загнездва всред редиците на ВМОРО и свири първа цигулка. При все това Сандански взе участие в много сражения из Пирина и Мелнишко, за да привлече повече турци и облекчи въстаналите райони в Битолския вилает, но без да вдигне местното население.

5.1280px revolutionary group in dupnitsa2

В спомените си, издание на Македонския научен институт, на стр. 24 и 25, пише: „Планът ни беше да се обясни на народа целта на организацията, защо се подготовлява, да се обясни, че не е истина, какво организацията не мисли за въстание, обаче не тогава, когато върховистите искат. Обяснявахме в какво се различават върховистите от нас. Казвахме, че те са хора, които искат да хванат нишките на организацията, за да могат да играят с делото. С тяхното въстание, което пропагандираха, - ние казвахме, - искат едно да ни дезорганизират, и второ, че те, като офицери, веднъж говорили, че ще дигат въстание, искат на всяка цена да го дигнат. Навеждахме за пример, че от въстанието в 1895 г. не се възползвахме нищо. Говорихме, че по наше схващане въстание може да се прави само, ако всички са приготвени, без да се надяват на външни обещания, че трябва първом да се осигурим, че всичкият народ се е подготвил. Всичко това трябва да се организира, и когато се види, че сме достатъчно силни, тогава може да се решава за въстание. А онези, върховистите, постъпват инак, - казват, вие ставайте, оттам иде Русия, оттук иде България. А вие, като видите, че сте излъгани, скоро ще клекнете. Обяснявахме, че тоя въпрос не е български, а европейски и че България и да иска да го решава сама, не може. Ние трябва да го поставим на международна почва и т.н.“

По отношение на прибързаното въстание Яне Сандански с мъка на душата си изживя първото известие и неприкрито пише в своите спомени: „И единственият делегат от Сяр в Солун е бил против въстанието. Казаното известие морално ни уби; друго мислехме, а съвсем друго излезе. Вече нямах ни лице, ни сърдце да агитирам, както по-напред. Оставях на момчетата да агитират. Просто плакахме... Дойдоха учителите Лазар Димитров, Ангел и Георги Динев и съобщиха, че в Солун се решило да има въстание. Това беше цял гръм върху мене. Паднах съвсем убит, не можех да ходя. Преди да се получи първо писмо, в което ме питаха за мнение по въстанието, бях съвсем друг, нито умора чувствах“.

8.800px chernopeevsandanski 2Организаторът на Серския революционен окръг след смъртта на Гоце Делчева виждаше много ясно, че гръцката пропаганда се ширеше от този край, подпомагана от официалната и неофициалната турска власт. Той знаеше много добре, че в Скопско и отчасти в Битолско сръбски чети, по силата на възприетия девиз на турските управляващи среди „разделяй и владей“, налагаха своята пропаганда. Това обстоятелство заставяше Яне Сандански (както той сам заяви в една сбирка в дома на Пейо Радев Гарвалов6 в София), да отваря почти във всички села български училища, за да може да се осъзнаят българите-патриаршисти, останали до тогава вън от екзархията, че те са българи, а не гърци. С това той нанесе голям удар на гръцката пропаганда в Серския окръг.

Редица атентати против гърците, както и атентатът, извършен от Пейо Радев Гарвалов (член в окръжния революционен комитет) в гръцкото казино в града Драма през 1906 г., където падна и председателят на гръцкия комитет – директорът на „Балтото“, беше също така замислен и осъществен по плана на Сандански.

Около Яне Сандански имаше един кръжец интелигентни младежи – учители, писатели, войводи, четници и др., от които той винаги е черпил другарски съвети; но не трябва да се изпуща изпредвид, че абсорбираше в своя аналитичен ум всички мисли и разсъждения, проучваше щателно всеки въпрос и налагаше своето „вето“. Цялата интелигенция около него със затаен дъх очакваше да чуе компетентното мнение на този фанатичен пирински водач, който от ден на ден развиваше своя природен ум и стърчеше над мнозина с университетско образование. Той съчетаваше у себе си здрава мисъл, непобедима воля, характер, целесъобразност, бойкост и най-важното, поемаше върху себе си всички терористични акции на Серския революционен окръг и не се боеше от отговорността, смятайки, че революционната организация не може да избира средствата си за запазване от външни и вътрешни врагове, когато нейни отделни членове бяха нападани и избивани и че не трябва всички да излизат на лице. Той поддържаше с фанатизъм клетвения зов на Гоце: „Освобождението на един народ е дело на самия него. Който мисли другояче, той лъже и себе си и другите“. Той беше обособен национал-революционер с крайни радикални разбирания.

Макар да му липсваше научна революционна школовка и солидно образование, макар и да се луташе да издигне своето лично „Аз“ по казармите и планинските чукари, при все че започнал своето революционно кръщение и бъдаща кариера в школата на харамиите, той съумя със своя аналитичен природен ум и вродена интелигентност да се издигне до една крупна волева и интелектуална личност в Македонското освободително движение. При това научните придобивки не играеха видна роля в неговия метод на борба. Пиринският размирник си остана роб на своята здрава мисъл и волева сила, с които щедро го беше надарила природата. Той съчетаваше у себе си не само характер и воля, но и извънредно силно чувство на самоуважение, самосъзнание и най-вече несъкрушима амбиция, която постоянно развиваше и одухотворяваше неговата нешлифована природна мисъл и затвърдяваше волята му. Той лесно не се увличаше, а изслушваше всички, системно проучваше, обмисляше дадени въпроси и налагаше своето „вето“.

В своето подсъзнание той ясно виждаше, че нему е възложено да играе важна роля в освободителното движение. Това именно обстоятелство му налагаше да тръгне по пътя на нови методи за борба, които от противната страна се смятаха за експерименти и много зле се преценяваха. От друга страна, неговото самосъзнание му налагаше да взема постоянно мерки за запазване на своята личност от ежедневните рискове да бъде убит, каквито той срещаше на всяка крачка. Сандански ценеше твърде много своята революционна дейност, смяташе се за призован, и като човек и като водач, да се бори за поробения народ. Мнозина останаха с особено впечатление, че Яне Сандански е особено боязлив и страхлив човек, но това бяха естествено само повърхностни схващания. С много свои дела той доказа, че е много безстрашен и смел водач. В желанието си, обаче, да запази своята личност, той дебнеше по стъпките неприятелите си, защото смяташе, че неговата крупна по времето личност е необходима в предстоящата борба.

10.miss stoun caseИ с какъв верен усет г. П. Делирадев7 пише във в. „Заря“: „Сандански е една революционна система. Санданизмът не бе самия Сандански, но cамо Сандански можеше да му даде своето име. Една школа в македонското движение, в която са работили мнозина знайни и незнайни ратници, които може би да са допринесли със своя ум и революционна подготовка много повече за оформяване на възгледите от самия Сандански, но в центъра на движението си остава пак могъщата фигура на патриарха. Обвързал и свързал името си с едно направление, Сандански изучаваше всички възможни теории в македонското революционно движение – национално сепаративни, федералистични и социалистически, но мъчно се поддаваше на странични влияния. Обективната преценка на неговото революционно възрение преди Хуриета ни довежда до заключението бе един национал-революционер с примес на аграрен социализъм, един далечен оттенък на руските социалреволюционери. Поради този склад на неговите мисли и убеждения, той най-късно прие програмата на македонската федеративна партия и остана в нея с големи резерви до момента на нейното неизбежно разтуряне. С тези резерви остана той и по отношение политическите борби в България“.

Романтиката на хайдушкия Пирин набеляза този свой син, сближи го с първоапостола Гоце Делчев, който го изтъкна на предна линия, вдъхна му вяра в непримиримата самостойна борба за свобода и той до последния си час остана верен заместник на Гоце за запазване на идейните позиции на вътрешната македоно-одринска организация.

Стихийната личност на „Пиринския цар“, готова всеки миг да се прояви на революционното поприще в защита на поробените, разкриваше динамичен дух и чиличена воля. Той беше преизпълнен със смелост, упоритост, самостоятелна мисъл и твърде много голяма амбиция. Ако имаше солидно образование, както мнозина от неговите сътрудници, той през хуриетските дни щеше да бъде незаменим политически водач, както той в своята интимна мисъл желаеше и както условията по това време му налагаха. Но все пак той остана един от най-идейните борци на македонското освободително движение за народностното осъзнаване на българите-патриаршисти в Серския революционен окръг.

Селяните от Пирин, поради особените чувства, които питаеха към него, го наричаха „Старика“, макар по това време не беше още надхвърлил 40-те години. За мнозина, които отдалеч му се възхищаваха, той бе някакъв легендарен герой, бе „пирински цар“.

11.stone affair personsПрез 1908 г., когато се легализира пред младотурския режим, той не отрече съществуването на организацията и не помисляше нито за миг да я разтуря; истинската и надеждна сила за него беше организацията, която всеки миг можеше да му дотрябва; пътят към планината и нелегалният живот той смяташе винаги за открит; често пъти беше принуден да скрива дирите си и да бди на щрек, готов да тръгне по пътя на революционната борба, защото конфлктите с младотурците бяха чести и даже понякога твърде остри. Още в първите дни на хуриета, Сандански заплашваше младотурците, че ще хване гората.

Характерно е също така и неговото участие в свалянето на Абдул-Хамид. Когато експанзивният Тодор Паница8, без да се съветва с когото и да било пръв потегля за Цариград, Сандански се явява в Солун със симулирано очно разстройство, с тъмни очила; той предварително иска да узнае от българската ежедневна преса становището по този въпрос от българското обществено мнение в България. И той потегля последен, за да участва в контра-преврата в Цариград. Това не беше нищо друго, освен разумна предпазливост.

Не може да се отрече и фактът, че неговите отношения към младотурския комитет бяха твърде разумни; той действаше с прикрито неверие и отрицание по отношение на младотурския режим, като винаги се стремеше срещу най-малко отстъпки да добие това, от което има нужда народът.

Във федеративната партия той беше застанал на разумното средище. Неговият здрав национален усет, силно развитото ми национално съзнание и близките му непосредствени връзки с поробения народ, му диктуваха да не се увлича. Той живееше повече с инстинкта и душата на народа и именно това го издигна до висотата на истински народен водач.

Със своята политика през младотуркия режим той се стремеше на всяка цена да спре разширяването на гръцката пропаганда и нейното влияние всред турската администрация, железниците, финаансите, банковото дело и разни други турски държавни институции, където чиновниците, в мнозинството гърци и левантинци, бяха в пълна услуга на гръцката пропаганда. След хуриета Сандански искаше българският елемент да навлезе в турските училища и като жизнеспособен народ в границите на отоманската империя, да спре системният натиск на чуждите пропаганди и измести гърците от отоманските учреждения.

15.1024px sandanski dimo hadzhi dimov todor panitsa with young turksИдейните различия между дейците на ВМОРО след младотурския преврат станаха причина за създаване на два лагера, които станаха непримирими врагове, което, естенствено, се отрази много зле върху българската кауза в Македония. А знайно е, че в революционните движения, всяко разцепление води към нежелателни крайности. Десницата на ВМОРО създаде конституционните клубове, а левицата влезе в в младотурската народна федеративна партия – Българска секция, за което в. „Мир“9 на времето даде следния отзив: „Като четохме програмата, кото е гласувал конгресът на Народната федеративна партия (българска секция) ние останахме още по-зачудени от поведението, което държи днешният кабинет по работите в Македония. Трябва самата свобода да дразни българските управници, за да се решат със средствата на държавата да водят една систематическа борба против тия, които защищават тая свобода и целостта на империята. Програмата е такава, щото би могла да задоволи най-големите свободолюбци у нас, без да накърни чувството на никой разумен българи. Ние бихме желали всички българи да бъдат такива безотечественици и предатели“.

Но много скоро и младотурското революционно движение бе изкористено и тръгна по фаталния път на по-голяма централизация, отколкото тая през Хамидово време. Към края на 1909 год. Христо Чернопеев хвана планината и стана нелегален. Наскоро след това и Яне Сандански напустна Народната федеративна партия, с апел, подписан от 12 души, в койтоо се заявява: „1) че „демократизирането“ на страната е в ръцете на най-консервативните елементи и че всички въпроси стоят неразрешени и 2) че народната федеративна партия е слаба и бездейна. Но Сандански не хвана планината, като Чернопеев, а остана легален в София и иззиждаше кадрите на революционната организация в огръга.

По това време се проведе и обезоръжителната акция на инородното население в Македония (1910 г.) с която младотурците се стремяха да обезоръжат българското население, като през това обезоръжаване се извършиха много жестокости, мнозина хванаха планината, други пък емигрираха.

Най-сетне дойде и Балканската война, - войната, която се поведе от кръста против полумесеца за освобождението на поробените. За Сандански нямаше два пътя. За него имаше само един път – да бъде всецяло в услуга на освободителните войски. И той изпълни своя отечествен дълг. След мобилизирането на българската войска той дезорганизира тила на турската войска в Серския революционен окръг като нареди да бъдат пресечени жиците на телеграфните и телефонни съобщения. След няколко дни Сандански превзе Мелник, а отпосле влезе и в Солун.

Нашата груба действителност през 1915 година изпрати Яне Сандански в небитието, както и мнозина други от разните лагери.

20.sandanski2Яне Сандански беше непримирим борец, вървящ по пътя на своите разбирания, оставени му в завет от великия македонски апостол Гоце Делчев, криейки в своята душа любовта си към поробения народ, борейки се с фанатизъм за освобождаването от социално робство ратаите по бегските чифлици, смятайки, че само по пътя на разбирателството между балканските народи ще се постигне свободата на Македония. Той смяташе, че върви по прав път и че всеки друг път води към гибел.

Четвърт век ни дели от загубата на Яне Сандански, но, колкото дните се нижат в небитието, толкова повече духът на тоя природно надарен революционер и политически водач на Серския революционен окръг витае над гордия Пирин, защото делата на тоя суров революционен бранник се предават от поколение на поколение и неговото име е вече култ всред синовете на хайдушкия Пирин. След като се премахнат спомените за междуособните борби от съзнанието на народните слоеве, ще остане истинската фигура на Старика, ще остане неговият борчески дух, готов за борба и настъпление, готов да умре в защита на поробените, готов да запази Серския окръг от погърчване, готов да брани с всички сили селяните-ратаи от потискане от феодалите – аги и бегове.

Следейки по стъпките с чуден фанатизъм заветите на Гоце Делчева, той остана упорит и непоколебим пред увещанията на мнозина революционни дейци за компромиси. В неговата душа, пред неговия мироглед подялбата на Македония беше светотатство.

Името на Яне Сандански доби гражданственост на смел народен борец и е запечатано в съзнателно убеждение, че духът на Старика витае всред боровите гори на Пирина и че чуват бурливия му глас всред бързотечните ручеи, всред домовете си и в душите си. И не на шега казваше един син на Пирина: „И трионите на чарковете из Пиринските осои като режат дебелите бори, звънят и сякаш говорят: Тука е Старика!... Тука е Старика!...“.

 

1През XIX век Влахи е голямо чисто българско село, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак. През 19-ти и началото на 20-ти век с. Влахи е било с население около 2500 човека, като било по-голямо от Свети Врач (дн. Сандански). В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Влаки (Vlaki) е посочено като село със 168 домакинства с 560 жители българи.
По време на Кресненско-Разложкото въстание Влахи е щаб-квартира на въстаниците. След въстанието селото е опустошено – от 300 къщи оцеляват 80 заедно с църквата и училището, което е единственото оцеляло от 15-те български училища в Мелнишко. В него учат деца от Кресна, Ощава, Горна Крушица, Кърпелево, Цапарево, Палат, Врабча, Свети Врач, Горни и Долни Орман и Горно и Долно Драглище. През август 1880 г. серският силогос се опитва да изпрати във Влахи гръцки учител, но населението го отхвърля и се обръща към българското просветно министерство за учител, като едновременно моли и Екзархията да помогне за построяване на училище и наемане на учител, за да може да се противодейства на гръцката пропаганда. На 24 март 1882 г. в. „Курие д'Ориан“ пише, че в 11 селища, между които и Влахи, мелнишкият мютесариф е затворил училищата, а учителят и свещеник във Влахи поп Андон е затворен в Мелник.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото: Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 1850 души, всичките българи-християни. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Vlahi се състои от 2240 българи екзархисти. В селото има начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 69 ученици. При избухването на Балканската война в 1912 година 49 души от Влахи са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
2Четата, с която Сандански тръгва за Родопите, е от около 200 души, мнозина са войници от българската армия, сред тях има и 12 млади български офицери, тогава поручици. Тя напада и подпалва помашкото село Доспат, при атаката са убити 40 от жителите му. След като е преследвана от войска и башибозук, четата се изтегля в България и се разпуска.
3Чета, състояща се от тридесетина четника, към които се присъединява и Яне Сандански. Навлиза в Пиринско. По-късно в сражение с аскер Сандански е ранен в лявата ръка и по-големият му брат Тодор Сандански, също в четата, го връща в Княжеството за лечение.
4Никола Малешевски развива революционна дейност в Малешевско и Пиянешко и участва в подготвеното от Димитър Беровски Разложско въстание през 1876 година. След неуспеха на бунта се преселва в Дупница, където става секретар на комитета „Единство“. Тук се включва активно в дейността на Македонската организация. През 1895 година е сред учредителите и на македонско дружество „Единство“ в Дупница, на което е избран за член на настоятелството. След Четническата акция през 1895 година установява контакти с представители на Върховния комитет. Делегат е на Втория (1895) Третия (1896), Шестия (1899), Седмия (1900) и Осмия македоно-одрински конгрес (април 1901). През 1896 година Гоце Делчев го назначава за пунктов началник на ВМОРО в Дупница. В 1899 година Никола Малешевски и Гоце Делчев привличат Яне Сандански към организацията. Никола Малешевски подпомага отвличането на мис Стоун през 1901 година. До 1903 година ръководи пренасянето на оръжие, пари и материали за вътрешността на Македония. След потушаването на въстанието Никола Малешевски спомага придошлите бежанци. През Балканската война Никола Малешевски ръководи чета в авангарда на Седма пехотна рилска дивизия и освобождава Малешевско и Пиянешко. След 1920 година е близък до възстановената ВМРО, заради което през 1923 година е арестуван по заповед на правителството на БЗНС. Според някои сведения умира през 1935 година в Дупница, макар че други приемат за година на смъртта му 1945. В град Дупница на мястото, където някога е била къщата на Малешевски, е поставена паметна плоча.
5Димитър Лазаров е роден в град Радомир – български революционер, деец на ВМРО. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Участва в Първата световна война като старши подофицер в Двадесет и шести пехотен пернишки полк. За отличие във войната със сърби, англичани и французи през 1915 година е награден с орден „За храброст“, IV степен. След войните става четник при Петър Костов - Пашата. На 6 август 1925 година четата участва в сражение в Горна Драчевица, Тиквешко със сръбски войскови части и потери. В сражението са убити войводата на четата, секретарят Петър Станчев и Димитър Лазаров.
6Пейо Гарвалов е роден през 1876 година в Чирпан. Завършва фармация в Загреб, където завършва фармация и получава магистърска степен. Работи като аптекар в София и Лъджене, докато неговият приятел поетът и революционер Пейо Яворов не го привлича към ВМОРО. В началото на 1906 година Гарвалов става четник при драмския войвода Михаил Даев. На 6 юли 1906 година ВМОРО извършва три успоредни нападения - над гръцките центрове в Драма, Плевня и Горенци. Гарвалов, заедно с Димитър Каракузов и Димо Попигнатов (Попигнов) нападат с бомби казиното в Драма, основен пункт на гръцката пропаганда в района. В завързалите се сражения по улиците на града двамата съратници на Гарвалов са убити, загиват 11 гърци, между които и главата на градския гръцки комитет, а Гарвалов успешно се прибира при четата си. Включил се в съединисткото движение, организирано от БТЦРК. Присъствал на тържествата на Бузлуджа в памет на Хаджи Димитър. Заради участие в Чирпанската акция за снабдяване с оръжие бил арестуван от властите през август 1885.
7Павел Делирадев с псевдоними В. Осински, Дальний, П. Богданов - учен, общественик и публицист, деец на лявото крило на ВМОРО. Основател е на социалистическите организации в Панагюрище и Русе и на Българския общ работнически синдикален съюз. Той е секретар на четата на Яне Сандански, близък приятел с Павел Шатев и идеолог на лявото крило на ВМОРО. През май 1908 г. присъства като делегат на общия конгрес на левицата в Банско. На този конгрес Делирадев изнася основния доклад, с който се прокарва идеята за Балканска федерация. Заедно с Харлаков и Ангел Томов издава списание „Начало“ първо в София, а после в Солун. През 1908 - 1909 г. ръководи чета в Македония и редактира вестниците на движението. След обявяването на Младотурската революция пише манифеста „Към всички народности в империята“, публикуван от федералистите след легализирането им. Участва в създаването на Народната федеративна партия, изработва нейния устав и програма. Помага на младотурците при контрапреврата на султан Абдул Хамид II, като участва в Похода към Цариград. Редактира партийния печатен орган вестник „Народна воля“ (1909 – 1910 г.). През 1910 г. заедно с Михаил Герджиков издава брошурата „Война или революция“, в която се обявява против войната, стоейки на позициите на тогавашната европейска социалдемокрация. Мобилизиран е и участва във войните за национално обединение, но развива междувременно антивоенна агитация и пропагандира идеята за Балканска федерация. Демонстративният му отказ да се закълне във вярност към новия български цар Борис III през 1918 г. го довежда до процес.
След войните е един от най-дейните организатори на туризма в България. През 1947 г. участва в саморазтурването на Македонския научен институт. През същата година е председател на комисия за установяване на пътя, по който е минала Ботевата чета, с цел определяне на маршрут за туристическия поход „Козлодуй – Околчица“, започнал през същата година и станал традиционен. Основател на алпинизма и пещерното дело у нас и председател на дружеството. Има научни приноси в географията, геологията, медицината, биологията и др. Автор е на над 50 книги научна, научно-популярна и художествено-пътеводна литература, 15 обществено-политически брошури и над 2500 статии. Редактира няколко вестника и списания и е техен сътрудник. Делирадев е автор на няколко научнопопулярни книги за българските планини – „Витоша“ (1926), „Осогово“ (1927), „Рила“ (в два тома, 1928, 1932), „Родопите“ (1937) и др., на трудове с историко-етнографски характер като „Принос към историческата география на Тракия“ (в два тома, 1953), на много статии.
Павел Делирадев научно обосновава границата между планините Рила и Родопи, което е отразено в учебниците по география през 1946 г. Определя границите между Средна, Източна и Югозападна Рила. Пак в Рила поправя множество грешки в наименованията на географските местности и определя точните местонахождения на върхове, езера и ридове. След шестмесечен престой в планината изготвя първата подробна топографска карта през 1939 г. Негова е идеята за наименоване на безименния връх от Мусаленския циркус с името на Алеко Константинов.
За биологията открива червеното водорасло, оцветяващо снежните преспи през пролетта. За геологията изследва следи от терциерни пясъчници и конгломерати в Лакатишка Рила. Открива причинителите на ендемичната гуша, от която страдат жителите на планинските области, което му донася широка известност в страната и чужбина. Учени от различни страни се обръщат към него за повече подробности и консултации.
8Тодор Николов Паница с псевдоними Димитър Арнаудов и Müller е български революционер, деец на лявото крило на ВМОРО. Паница е един от най-противоречивите личности в революционните борби в Македония и Одринско, терорист и инициатор за създаването на ВМРО (обединена).
9„Мир“ е български исторически вестник, излизал в периода 1894 – 1944 година, орган на Народната партия.
Сред основателите на вестника са Константин Стоилов, Иван Евстатиев Гешов, Теодор Теодоров и заемалите министерски и дипломатически постове Атанас Буров, Михаил Маджаров и Стефан Бобчев. Последният брой на вестника излиза на 30 декември 1944 г.. Закрит е от новото правителство след Деветосептемврийския преврат от 1944 година. Заради качеството си „Мир“ е наричан българският „Таймс“. Английското радио Би Би Си предава в емисията си за България на 2 май 1941 г., че българският в. „Мир“ е най-търсен и четен от българската публика. За петдесетгодишната си история вестникът издава 13 129 броя. „Мир“ се превръща в национален ежедневник през 1905 година. До спирането на изданието през 1944 година той се налага като сериозна и качествена преса, която формира обществените мнения и нагласи. Като орган на Народната партия, за изданието е почти невъзможно да отразява световни събития. Доказателство за това е, че единствената държава, в която редакцията изпраща кореспонденти, е Османската империя. Въпреки тези ограничения вестникът разполага с относително голяма кореспондентна мрежа, която следи външнополитическите материали да заемат значителна част от страниците на вестника.

 

X

Right Click

No right click