Епохата на султан Мехмед II Завоевателя - Приложения

Посещения: 1857

Индекс на статията

 

ПРИЛОЖЕНИЯ

 

 № 1
Из "ПИСАНИЕ ЗА ВЕРСКИТЕ БИТКИ НА СУЛТАН МУРАД
СИН НА МЕХМЕД ХАН"

(Лист 27а-37b)

 
 

Щом кралят-злосторник влезе в Белград, заповяда, та след няколко дни всички банове и херцози се събраха наедно и взеха да се съвещават. Всеки от тях каза по нещо. Най-после дойде ред и на Деспот. Сатаната Деспот завъртя език и каза: „Думите на всички ви са празни приказки. Аз знаех, че такъв ще бъде краят на тази работа и многократно ви го казах. Ала що да сторя като не взехте от дума. Дори Янко Жупан ни обиди като каза: „Турчинът ти е зет, та затова размахваш турска сабя и ни плашиш!“ Не ни оставиха да вземем мерки. Заради туй така се случи, но аз и на това съм доволен. Пак добре, че Светият дух ни помогна да видим Белград със земни очи. Ама тази работа не ще остане дотук. Защото настъпихме по опашката един заспал змей, та ще видите утре, като пукне пролет, как турчинът ще направи Белград тесен за главите ни, ще ни вземе дъщерите и синовете и ще трябва да трупаме рани върху раните си. Още от по-рано да вземем мерки, защото този турчин преди все пак малко се побояваше от нас, а сега вече преброи брадите ни и не ни слага в сметките. Пък вие правете каквото искате!“

Тогава думата взема злосторникът крал и каза: „Това, което трябва да стане, е следното. Да се напишат писма на всички посоки, да се събере войска и да изпратим съгледвачи при турчина. С колкото и войска да дойде той срещу ни, те да видят и да ни пратят вест. Ако ли пък не стане тъй, ще свикаме общ сбор на войската и като оставим Янко в Белград, ще отидем да посрещнем турчина. Помогне ли ни Светият дух да го разбием, ще извикаме Янко от Белград и ще се хвърлим, та изцяло ще го унищожим. Напредвайки, ще превземем Едирне и ще завладеем Румелия от край до край.“

Янко хареса плана на краля и рече: „Ето кралю, така ще стане работата!“ А кралят пак погледна към Деспот и попита: „Ти какво ще кажеш?“ Депот рече: „Ти кралю направи добър план. Ала ако ние още от днес започнем да изписваме войска, за колко време тя ще бъде готова? Нека това пресметнем.“ Пресметнаха: „Войската ни ще бъде готова до шест месеца.“ Като му отговориха така, Деспот попита: „Е добре, кралю. Колко време има до лятото и до израстването на тревата?“ Казаха, че има 50-60 дни. Този път Деспот рече: „Кралю, турчинът не ще се свива, докато ние изпишем войска и се приготвим. Знайте, че още до 50-60-70 дни ще е тук. Защото тази зима той се приготви и само чака тревата. Ще дойдат срещу ни още щом тревата поникне. Те и сега щяха да пристигнат, ала турчинът не пресмята погрешно като нас. Той знае, че ако сега дойде насам, ние ще вдигнем сеното и ечемика, който се намира по селата, или ще го подпалим, а после добитъкът му няма да има какво да яде. Ето защо те чакат лятото. Не видяхте ли, че когато ние отидохме през зимата, те още от по-рано бяха изгорили всичките си села и градчета и ние тегло теглихме за зърно.“ След като той изрече много много думи, кралят каза: „Всичко това ни сполетя, защото по-рано не се вслушахме в думите ти. Знаем, ти си голям и мъдър човек, любимец на Светия дух. Но станалото станало! Сега трябва да търсим изход. Ти това гледай.“ Тогава сатаната Деспот рече: „Изходът сега е следният. Без да се залисваме, нека разпратим на всички посоки хора да съберат войска. После да обградим с високи почести онзи тюрк, който е пленник при мен, да го отрупаме с коне, злато и почетни одежди, пък да го пуснем на свобода. Щом турчинът си отиде, да подберем помежду си пратеници да отидат при брадата на Османоглу. Нека и тримата да го помолим да прости вината ни и да ми даде Семендире и Гюерджинлик. Надявам се, че така думата ще мине пред Османоглу. Защото у тях има милосърдие. Те не удрят сабя по тези, които молят за пощада, и не преследват бягащия. Вие сами видяхте. Ако Светият дух ни помогне и Османецът се помири с нас, нищо няма да се случи. Дари ли ни Семендире - добре, не ни ли го даде - пак добре, само да се помирим!“

Тогава всички одобриха този план. Оказаха големи почести и внимание на Махмуд бей. Дариха му богато украсени оседлани коне и го пуснаха на свобода. Той тръгна към падишаха и си отиде. А жалките неверници приготвиха дарове и изпратиха неколцина човека при падишаха. Пратениците потеглиха ядейки и пиейки, яздейки и спирайки.

Един ден, когато Негово Величество падишахът-защитник на света заседаваше в Дивана и разглеждаше делата на бедните и слабите, той хвърли око на Турхан бей и начаса заповяда на Балтаоглу да го хване и да го доведе пред Дивана. Тогава капуджибашията хвана Турхан бей и го затвори по заповед на падишаха. Ала Касъм паша, който беше бейлербей на Румелия, каза: „Този Турхан има и съучастници. Те също трябва да си получат заслуженото!“ и много думи изприказва на великия везир Халил паша. А Халил паша отговори: „Виж братко паша! Когато главата отиде, и краката не държат.“ Тогава Касъм паша рече: „Щом е така, мене ме освободете от Румелия и я поверете другиму. Падишахът да бъде здрав, пък ние без служба няма да останем.“

Тогава Негово Величество Падишахът-защитник на света повери Румелия на Шахин паша и заповяда да отведат Турхана и да го затворят в Токатската кула. А капуджибашията отведе Турхан и го затвори в крепостта на Токат.

Нека нашият разказ стигне до жалките неверници, които бяха освободили Махмуд паша и го бяха отпратили. Един ден Махмуд бей стигна до Едирне. Падишахът на света много му се зарадва и когато го заразпитва как се е случило всичко и как се е освободил, Махмуд подробно разказа на Падишаха всичко видяно и чуто. Поразговориха се до насита.

Един ден в Едирне пристигнаха пратениците на неверниците и влязоха. После отидоха при пашите и поискаха милост. Ала пашите не им обърнаха внимание и не им оказаха почит. След няколко дни пратениците влязоха при Негово Величество Халил паша, целунаха му ръце и поли и го помолиха за милост. Халил паша не ги погледна цели три дни, а после им каза: „Аз не мога да се намесвам в тези работи и да ги съобщавам на Падишаха. Как да се отвори дума пред него, когато той е толкова разярен срещу неверниците! Ислямската войска се стича на тълпи и се струпва. Няма да стане, щото Падишахът да не вдигне тази войска и да не се удари с неверниците.“ Така ги въртя три дни, ала беше разказал на Падишаха-защитник на света за това, че са дошли пратеници да молят за милост. И когато пратениците пак удариха лице в земята и се замолиха на Халил паша, той каза: „Добре тогава, за ваш хатър ще говоря на Падишаха.“ Един ден той заведе пратениците пред султанския Диван и ги накара да целунат земята. После Халил паша каза на Негово Величество падишаха на света: „Мой господарю, това са някакви си пратеници, а за пратеничество не се полага гибел и те са в безопасност. Затова трябва веднага да им се даде отговор и да бъдат отпратени!“ После му беше заповядано, та взе писмата им и ги прочете. Там се казваше: „Мой падишах, който си султан на Мека и Медина! Аз съм унгуруски крал и потомък на Нуширеван. Ние се провинихме по недоглеждане и признаваме грешките си. Вие не правете като нас. Изпълнен сте с благородство, падишахо мой, и ако нас не ни помилвате, то пощадете раята, та поне тя да не бъде стъпкана под краката ви. Вярно, бяхме се одързостили, но разбрахме колко струваме. Сега молбата ни към нашия господар е следната. Нека той отново дари на Коджа Деспот Семендире и Гюерджинлик. Нека и занапред останем приятели с вас и нашите търговци, както и по-рано, да идват и да си отиват. Нека вашите приятели станат и наши, а ние ще бъдем врагове на вашите врагове!“ С тези думи завършваше писмото.

След като падишахът го изслуша, пратениците връчиха донесените подаръци и излязоха от султанския Диван. Тогава падишахът-защитник на света погледна пашите: „Какво ще кажете? Ето, тези неверници молят за помилване, ала искат крепостта Семендире. Какво ще предложите?“ - ги попита. Тогава пашите отговориха: „Господарю, тази работа на друга не прилича. Заповядайте да се свика Дивана, да се съберат деловите мъже и хората на оджака и да се посъветват дали тези неверници наистина молят за помирение, или искат само да получат една-две крепости. Без такова съвещание не може!“ [По-нататък липсва лист от оригинала.]

...и каза: „Разумно е да подобрим пазара, като приемем по-раншния мир.“ Тогава заповяда и всички паши се събраха на едно място. Там доведоха и пратениците и им казаха: „Вижте, пратеници! Съгласни сме да поемем работата! Ние ще придумаме падишаха да приеме исканията ви и ще го склоним да се помири. Но и ние имаме едно условие. Ако приемете - добре! Ако ли не го приемете, то без увъртания и шеги идете да си гледате работата и не ни пречете да си гледаме нашата, защото след деня идва нощ. Всички ние сме хора на похода. Не ни пречете да се готвим!“ Тогава пратеникът каза: „Заповядайте, какво е желанието ви?“ Пашите рекоха: „Ако вашите крале, и Деспота, и Янко, и самият Крал склонят да се закълнат - добре! Ако ли пък честта им не понесе да дават клетва, тогава гответе се! До шестдесет и пет дни от днес с радост и удоволствие ще си поговорим под Белград и работата, разбира се, ще се обърне на една страна. Не стане ли тази година - тогава следващата. Ако и тогава не стане, то по-следващата! Крамолата ще продължи до Второто пришествие!“ Пратеникът от свое име обеща, че кралете ще се закълнат и [решиха] да изпратят като пратеник там някой си Балтаоглу Сюлейман. Пашите казаха: „Да вървим при падишаха! Може би при това положение думата ще мине и нещо ще уредим!“ После се разпръснаха, отидоха при падишаха и му обадиха за станалото. Казаха му, че като пратеник ще отиде Балтаоглу. Падишахът издаде ферман в този смисъл и Балтаоглу тръгна към унгарците.

В един прекрасен ден, когато Негово Величество падишахът на света си седеше и се забавляваше според вкуса си, той си спомни за Шехзаде [Мехмед]  и заповяда да отидат и да доведат принца. На часа се написаха писма и се изпратиха хора при Шехзаде. Един ден връчиха писмото на принца и му казаха: „Баща ти, падишахът на света, те вика!“ Тогава принцът рече: „Заповедта принадлежи на падишаха!“ и се приготви за път. Един ден той яхна коня си и развявайки тугове и знамена, удряки тъпана, се вдигна от Сарухан и тръгна с желание към Едирне. В един прекрасен ден, когато приближаваше Едирне, неговите възпитатели му поговориха и казаха: „Принце наш, сега като пристигнем в Едирне, пашите и бейовете ще излязат да те посрещнат. Ха да те видим как ще ги почетеш. Трябва всекиго поотделно да почетеш и да го запиташ за здравето му!“ Дадоха му много напътствия и съвети в този смисъл. Така един ден, когато принцът приближи Едирне, паши и бейове, мало и голямо, посрещнаха принца и го приеха с почести. А той уважи всички, като се заинтересува за здравето им. После влезе в двореца и целуна бащината ръка. Баща и син се видяха и радостта им нямаше край.

Нека сега нашият разказ стигне до свинята, наречен владетел. Този безбожен неверник, който заедно с унгуруските неверници се беше захванал по този начин с османците, когато разбра за помирението, отново постави на огъня гърнето на размирието и свари както трябва чорбата на раздора. И така, болният му мозък отново реши да подстрекае Караманоглу. Разпореди се и написаха писмо до Караманоглу. Заедно с писмото изпратиха при него и един известен и личен поп. Един прекрасен ден този поп стигна при Караманоглу, а онзи веднага хвърли поглед към писмото, в което бе казано:

„Аз, който съм владетел на Истанбул, до теб, който си Караманоглу! Нека ти бъде ясно, че ако ние до този момент не сме се погрижили и толкоз сме се съобразявали с Османоглу, то е било все заради твоите деди. Ако не беше заради техен хатър, до сега ние нямаше да оставим на Османоглу нито Едирне, нито Филибе, нито София. Ала ние сме видели много добрини от твоите деди, та не ще сложим ръка върху земите ви. Знам, че сега Османоглу е изморен от унгуруските неверници и от ръцете му за петак работа не ще излезе. Стегна ли се, мога срещу нищо да му измъкна из ръцете цялата земя. Ала от сметката излиза, че трябва да сторим зло и да навредим и на теб. И така, трябва ли ти земя, овреме се размърдай и завладей страната му, докато сгодният случай ти е в ръцете. Решиш ли, че не си за тая работа, дай поне ясен отговор на моя човек, та тогава аз да се вдигна оттук, да му взема земята из ръцете и да го избутам до свещения Кудюс, че и до Кябето. Ала да знаеш, че ако ти немееш, а после, когато дойда на турчина дохаки и му взема земята, ми кажеш: „Тази земя е моя“ и речеш да се жалиш, аз и теб ще те сложа на място. Така да знаеш! А ако се боиш и си викаш: „Дойде ли Османоглу срещу ми, не ще смогна да му противостоя!“, то наистина нямай страх. Защото оттатък ще тръгнат и унгуруският крал, и Янко Жупан, и Деспот. Аз пък от тук съм обучил един славен юнак специално за Османоглу. Него ще пратя с голяма войска срещу турчина и бейовете, които са при него, ще дойдат всичките да се поклонят на този самозванец. Ако разстроим видимия порядък на турчина и той бягайки се опита да мине на отсрещния бряг, ние ще покрием морето с франкски гемии и по никой начин няма да му позволим да мине. Ти пък, който си оттатък, докато сгодния случай е в ръцете ти и имаш нужда от земя - вдигай се и се размърдай!“ С тези думи писмото завършваше.

Като разбра каква е работата, Караманоглу тутакси подхвърли шапка във въздуха, хвана я и си рече: „Ето, този път звездата на могъществото изгря!“ Приготви всичко необходимо за поход, ала бейовете и велможите му не склониха на тази работа и рекоха: „Ела Господарю и зарежи това. Не предавай мюсюлманството, като се подвеждаш по гяурски думи! Защото после и да се пишманиш, полза никаква. Владетелят - този враг на нашата вяра - не ти дава такива съвети от обич и приятелство към теб. Той ти мъти главата, само за да си свърши работата, която си е наумил. Колкото тези неверници са приятели на османците, толкова са и наши приятели.“ Много го съветваха, но полза нямаше. Този проклетник пак си загуби главата.

А от онази страна пратениците, заедно с Балтаоглу бяха отишли при унгурусите. Един ден те пристигнаха до престолнината на жалките неверници и влязоха. След ден два заведоха Балтаоглу при краля. Кралят му рече: „Ти кой си и защо дойде насам? Или си взел стоки и искаш да търгуваш?“ Тогава Балтаоглу отвърна: „Дали стоката ми е за продан, ти ще кажеш. Аз не съм търговец. Нали вие бяхте изпратили при моя падишах пратеници за помиряване. А моят падишах ме проводи тук, за да видя какъв ще бъде вашият отговор и да му занеса ясни вести, защото не съм дошъл да ви моля и падишахът ми също не моли. Слава на Аллаха, сега нашият падишах има много войска. Толкоз отбрана ислямска войска се е събрала, че само Аллах знае броя и чета и. Ако желанието ви е пак да се биете, нейните саби са готови и чакат само знак от падишаха. Дойдохме тук, защото искаме да сме наясно, а не за да ви гледаме!“

Тогава Деспот стана от мястото си, взе при себе си Балтаоглу, и като отидоха в конака му, удари на молба: „Имаш ли нещо да ми предложиш? Дали падишахът ще ми отстъпи пак Семендире?“ Балтаоглу каза: „Думата на падишаха е у мен. Ще приема молбите ви, само ако действаш според желанията ми и вие тримата - ти, кралят и Янко се закълнете, че повече няма да се биете с нас. Иначе нищо няма да стане, а на теб не само крепост не ще ти даде, ами няма да ти позволи и да погледнеш нататък!“ При тези думи Деспот се вдигна, та влезе при краля и като подробно му описа всичко, каза: „Работата няма да стане, ако и тримата не се закълнем. А турчинът е готов. Ще дойде срещу ни и не ще можем да му отвърнем!“

Посъветваха се и на следващия ден отново доведоха Балтаоглу в двореца на краля, предложиха му място. Балтаоглу седна. Този път кралят каза: „Ние поискахме крепостта Семендире от падишаха за Коджа Деспот. Сега ти можеш ли да опразниш крепостите и да ги предадеш на Деспот или отново ще известяваш падишаха?“ Тогава Балтаоглу рече: „Виж кралю, аз ще изпълня това, което съм ви обещал, ако вие и тримата се закълнете. Тогава вашите желания ще бъдат приети от мен, иначе нищо няма да стане!“ След това тези трима проклетници грубо се заклеха, написаха мирни договори, дадоха ги на Балтаоглу и се домогнаха до неговата лична благосклонност, обсипвайки го със златни грошове и други дарове. Балтаоглу вдигна сатаната Деспот, отиде, опразни Семиндире и като го предаде на Деспот, тръгна към падишаха-защитник на света.

А от онази страна Караманоглу, който пак се подведе по думите на сатаната владетел, събра войска, за да нападне земите, да ги разгроми и като ги овладее, да си ги възвърне. Един ден, когато Негово Величество падишахът-защитник на света прекарваше приятно времето си в Едирне със своя син - Шехзаде, дойде вест: „Проклетият владетел отново изкуши Краманоглу и той е вдигнал глава!“ Тогава падишахът каза: „Принце, седни на трона ми, а аз ще отида с анадолската войска, ще намеря този Караманоглу и ще му дам да се разбере!“

Един ден, когато той поиска да се вдигне, всички бейове и паши, които не бяха съгласни с това, много му говориха, ала нищо не помогна. Те не знаеха каква е целта на падишаха. А падишахът един ден обяви свещена война за вярата и тръгна срещу Караманоглу. Честито прекоси морето и стигна град Бурса. После тръгна и влезе в Йени Шехир. Тогава до Краманоглу дойде черна вест: „Нека ти бъде ясно, че султан Мурад хан с огромна войска иде точно срещу теб. Да видим сега как ще му отвръщаш!“ Щом чу тази вест, Караманоглу загуби ума и дума и не знаеше какво да прави. Той разчиташе, че владетелят не ще пусне падишаха през морето и че той ще се бие с него. Ала не стана така, както беше пресметнал. Проклетият владетел дори не излезе пред падишаха. Щом Караманоглу схвана каква беля си е докарал на главата, влизайки в играта на онзи проклетник, той събра на едно място своите бейове и им каза: „На всяка цена намерете изход! Аз съжалих за тази работа!“ Бейовете и деловите мъже се събраха и се посъветваха. Като не можаха да намерят друг лек срещу това, освен повторно да отидат при падишаха и удряйки лице в земята да се помолят, те решиха да направят точно това. Велможите стъкмиха дарове и дойдоха пред султанския Диван на Негово Величество падишахът на света. Всички те удариха лице в земята и заридаха, свити в полите на падишаха: „Пощада, пощада, Господарю! Не ни прави това, което той направи!“ Тогава Негово Величество падишаха-защитник на света се омилостиви, прости вината на Караманоглу, помилва го и отново му подаде ръка.

После падишахът заедно с ислямската войска се върна. Дойде, остана няколко дни в Бурса, вдигна се от там и като отиде в полето на Михалич, остана на стан. После заповяда да се съберат еничарският ага Хазър ага и другите бейове, всекиго поотделно почете, облече им почетни одежди и им каза: „Вижте бейове и паши! До този момент аз бях вашият падишах. От сега нататък ваш падишах става моят син. Нека ви видя как ще преживявате, какво ще предприемете и как ще вършите работата си. И корона, и трон, и звание - всичко отстъпих на сина си! Сега го признайте за падишах!“ Тогава всички рекоха: „Заповедта принадлежи на нашия повелител!“ и удариха глави в земята. И еничари, и спахии, и паши, и бейове, всички тръгнаха за Едирне. А падишахът на света остана там. В поход и почивка, ядейки и пиейки, ислямската войска дойде до Едирне и влезе. Когато принцът стана султан на мястото на баща си, той взе да се занимава с делата на бедните и слабите и заживя в удоволствие и спокойствие.

От онази страна, проклетникът, наречен владетел, беше написал и разпратил наоколо писма. След това изкара злосторника-самозванец, даде му много злато и съкровища и му каза: „Хайде сега да те видя! Явяваш се и казваш: „Този трон е мой. Аз съм потомък на Османовци. Щом аз съществувам, откъде накъде тронът на теб да се пада!“ Когато заявиш така, всички бейове и паши ще се обърнат към тебе и ще ти дадат трона. Седнеш ли на трона, мене слушай! Ще правиш това, което те уча и да те видя какъв падишах ще бъдеш!“ След като издрънка още много подобни глупости и поучения, той изведе разбойника-самозванец. А онзи изскочи и заявявайки исканията си, дойде, та се установи в селото на име Инджегиз. Поседя там няколко дни, та дано народът дойде да му се поклони и да го направи падишах. Ала никой не призна самозванеца за господар и не го почете. Като видя това, той съвсем си загуби ума, та се вдигна от там и тръгна да гони Агач денизи [Лудогорието]. Един прекрасен ден стигна до Агач денизи, разпъна шатри и се установи на стан. Вестта за това стигна до Едирне. Падишахът събра всички паши и попита каква е тая работа. Тогава всеки един от тях си каза думата и решиха, че е най-добре да се пише писмо на султан Мурада, да му обадят положението и да го извикат. Докато се приготвяха, дойде още една вест: „Защо стоите? Ето, самозванецът дойде до Агач денизи и завладя всичко що е от другата страна на планината!“ Тогава пашите отново се събраха при падишаха и като се посъветваха, всеки каза по нещо. После решиха да изпратят човек при падишаха, за да го повикат и пратиха Махмуд паша. А Махмуд паша със свитата си отиде, спусна се към Гелиболу и мина морето. Неверниците ни го усетиха, ни го разбраха.

От тази страна принцът заповяда на Шахин паша да отиде с румелийската войска и да се справи със самозванеца: „Заповедта принадлежи на падишаха!“ - рече Шахин паша, взе румелийската войска и тръгна срещу самозванеца. Пашата заповяда на един от бейовете - Коч Хюсеиноглу - да отиде и да пресече пътя на самозванеца. После прати заповед на Шамлъ Али, даде му напътствия и му каза: „Ха сега да те видя! Да идеш, да хванеш пътя към Истанбул и здраво да се укрепиш!“ След това пашата прати заповед и до своя дефтердар и му нареди: „Да се заповяда на местните кадии и субашии да не си седят вкъщи, ами всички да излязат и да охраняват тази земя!“

От онази страна Кочоглу наближи самозванеца. Ала онзи усети това и попита неверниците какво да прави. Те казаха: „Виждаме, че от ден-два турците ни преграждат пътищата и не ще ни позволят да минем. Положението е опасно!“ „Ами тогава, какво?“ - попита самозванецът. Неверниците рекоха: „Изходът е този. Веднага, по живо, по здраво идете при владетеля и го известете за това, що ни готви турчинът. Нека той ни измъкне и отърве от него. Иначе нямаме вече сили!“ Самозванецът тутакси загуби и ума и дума и още същата вечер с падането на нощта се вдигна, хвана пътя за Истанбул и избяга със сто-двеста души.

От онази страна дефтердарят и Кочоглу наближиха и завардиха пътя. После пратиха вест на пашата - да дойде и да хване самозванеца. Ала те не знаеха, че той е избягал. Щом съмна, Коч Хюсеин научи за бягството му и на часа тръгна подире му да го преследва. След него и Шамлъ Али се вдигна от мястото си и също се хвърли след онзи, а пашата ги следваше по петите. Гонен от страх, самозванецът хвана един удобен път през гората и по брега на Черно море се измъкна къмто Мидис.

От другата страна съобщиха на пашата: „Самозванецът стигна до Мидис!“ Тогава пашата заповяда: „На всяка цена настигнете самозванеца и не го оставяйте да избяга!“ Като ги предупреди повторно, той самият също се хвърли да го гони.

А самозванецът със страх в душата денонощно бягаше. Един ден жив и здрав стигна до Истанбул, дойде при владетеля и подробно му разказа всичко, което беше видял и патил. „Синко - попита владетелят - никой ли от османските бейове не ти стана приятел? Никой ли не ти възвърна земята?“ Самозванецът отвърна – „Нито един човек не ми се поклони, никой не ми отстъпи мястото си. Разбрах, че за да ме хванат, те ще дойдат до сами вратата на Едирне, че и на Истанбул ще сложат ръка. Станалото, станало, а сега гледайте този град да овардите!“ Подскочи тогава сърцето на владетеля и той се потопи в собствените си ядове.

Речените доверени хора денонощно гониха самозванеца, ала не смогнаха да го стигнат, та се върнаха в Едирне, явиха се пред падишаха и подробно му разказаха какво е станало със самозванеца. Много доволен, принцът всекиму въздаде почит и милости.

От онази страна сатаната владетел, не знаейки що да стори, пак сложи на огъня гърнето на раздора. Взе да мисли и да се кахъри. Този проклетник още от по-рано беше написал и [разпратил] на четири страни писма: „Бъдете готови, защото аз от тук отново изкусих Караманоглу и го накарах да си загуби главата. Щом Османоглу тръгне срещу му, вие, без да губите нито ден, тръгнете от другата страна. Ние пък от тук ще излезем с Дюзмето. Така с хитрост ще отнемем земята на Османоглу, ще я овладеем и ще си заживеем както по-рано, в съгласие с вас!“ Такова писмо беше стигнало и до унгуруския крал. Злосторникът крал, който се беше помирил с османците и беше подписал твърд сговор за мир, не бе обърнал внимание на това писмо от сатаната владетел.

Като видя, че работите не вървят на добре, проклетият владетел усети как морето на бедите прелива през главата му. Не се ли опълчи срещу това, то всичките му сплетни щяха да станат явни, а цената им щеше да се стовари на собствената му глава. Веднага написа и изпрати до унгуруския крал повторно писмо. Когато писмото стигна при краля, онзи заповяда да се съберат всички банове и херцози. Прочетоха писмото на владетеля. Там било написано: „Аз съм владетелят на Инстанбул. Ти, който си потомък на Нушерван и велик крал, щом пристигне писмото да научиш, че когато по-рано тръгнахте срещу османците, Османоглу е бил така притиснат, че работата му е била спукана. Ала понеже помежду ви нямаше ни един умен човек, вие се уплашихте, избягахте и се върнахте назад. Целият двор на османците се беше разпилял и те се бяха разбягали на тълпи към Анадолския бряг. А аз си стоях тук, без да си подавам главата, защо то си казвах: „Нека още малко се поразпръсне войската на османеца, а после ще тръгна от тук, ще го обградя и ще му дам да се разбере. След туй ще завладея земята и страната му!“ Пък вие, без да се огледате назад, си обърнахте гърба. Избягахте, поискахте от него милост и се помирихте. Та само от това, че турчинът ви отстъпи такава крепост като Семендире и ви остави да окачите камбаните на джамиите му, как не можахте да разберете, че той е слаб и не е способен да се бие! Сега стана ясно, че между вас не е имало ни един предвидлив човек кадърен да чертае планове. А сега, щом пристигне писмото ми, извеждайте войската и тръгвайте, без да губите нито миг, нито час. Вие от там и аз отсам, нека обградим турчина, напълно да го разбием, да овладеем градовете и паланките му, да окачим камбани на джамиите му и служейки на Исуса, да се поклоним на Светия дух. Защото сега султан Мурад отиде срещу Караманоглу и огън гори на главата му. Няма как да ви срещне пак, но и да се случи да пожелае да ви пресрещне, аз не ще му позволя да премине морето. И птица да е, пак не ще може да прелети. Покрил съм с кораби морето и така съм го завардил, че муха не би могла да мине. Добре ще е да дойдете, докато сгодния случай е в ръцете ви. Не обърнете ли внимание на писмото, не се ли помръднете, да знаете, че ще се оплача от вас на Римския папа и ще стана причина да ви отлъчат от християнството!“ С тези думи той завършвал писмото си.

Този път, като усетил накъде вървят нещата, злосторникът крал погледна своите банове и херцози и попита: „Вие какво ще кажете? Как да постъпим?“ Всички мълчаливо се спогледаха. Изведнъж Янко Жупан вдигна глава и каза: „Кралю, аз още от по-рано ви казвах, но вие не се съгласихте с мен, уплашихте се, обърнахте се и избягахте. А аз бях вече счупил носа на османеца. Само още петдесет дни да бяхме останали, те щяха всичките да се разпаднат и да избягат. До днес ни Едирнето им щеше да остане, нито Бурсата им... Ала не ме чухте!“ Тогава злосторникът крал рече: „... Сега какво да правим, като вече се помирихме с турчина и се заклехме да мируваме. Може ли вече да развалим думата? Този проклетник, наречен владетел, ще ни [наклевети] на Римския папа и ще стане лошо!“ Тогава всички се посъветваха и съвещанието им реши: поход!

 

№ 2
ДОКУМЕНТ ЗА ДЪЛГОВЕ, ИЗДАДЕН ОТ СУЛТАН МЕХМЕД ЗАВОЕВАТЕЛЯ

 

10. XII. 1444 г. От Архива на музея „Топ капъ сарай", № 10729

 

Причината за съставянето на настоящия документ е да бъдат описани и подробно изложени дължимите суми от моя баща - Повелителя, сянка на Аллах върху земята, както и стойността на платовете, селата и водениците [изчислени] в акчета и западноевропейски флорини. Дълговете са направени по отбелязаните по-долу поводи.

От тях: акчета за заплати в Бруса - 40 кесии по 30 000 = дванадесет пъти по сто хиляди акчета.

От тях: приведени в хазната в Едирне 50 кесии по 30 000 = петнадесет пъти по сто хиляди акчета.

От тях: стойността на платовете - триста и шестдесет хиляди осемстотин и четиридесет акчета.

От тях: стойността на 15 000 глави овце по 15 = двеста двадесет и пет хиляди акчета.

От тях: размера на дълга за караджейки и воденици; дълга за хората му; дълга за грънците и всичко останало, намиращо се в банята и кервансарая; дълга от стойността на невернишките бракове; дълга към пазача; дълга за градината на Мехмед Паша и за воденицата на Яхши Факъх - четиринадесет хиляди западноевропейски флорини.

Общо дългът възлиза на тридесет и два пъти по сто хиляди, двадесет хиляди осемстотин четиридесет и пет акчета и още четиринадесет хиляди западноевропейски флорини. Четиристотин и петдесет хиляди акчета от тази сума бяха внесени в държавната хазна от Негово Величество. За остатъка, възлизащ на двадесет и осем пъти по сто хиляди и още четиридесет хиляди осемстотин четиридесет и пет акчета и четиринадесет хиляди западноевропейски флорини, се състави това писмо и се даде като разписка, за да послужи при нужда.

Написано на 27-ия ден от великия месец шабан 848/10. XII. 1444 г. в резиденцията в Одрин.

 

№ 3
ЗАВЕЩАНИЕ НА МУРАД II

 

Архив „Башвекялет", колекция на Али Емири,

документи от епохата на Мурад II

 

Безгранична слава и неизмерима благодарност към Великодушния [Аллах], който махна покривалото на невжеството от очите на изначалния разум и вдигна воала на високомерието от известията на душата за отвъдния свят! Безчетни благословии и приветствия към Пророка, когото Бог освободи от бремето на греховете, и към неговите роднини, приятели, спътници и сподвижници!

Аз, който по милостта на най-великия Бог от дълго време съм могъщ султан, величествен самодържец, повелител на покорените народи, властелин в земите на араби и перси, опора на воюващите бойци за правата вяра и муджахидини, унищожител на неверниците и многобожниците, упование за бедните и нещастните, сянка на Аллах на земята, подкрепа на исляма и мюсюлманите, поддръжник на божиите угодници, господар на сушата и морето - султан Мурад, син на султан Мехмед Хан - макар и султан, потърсих убежище в подкрепата на Аллах и разбрах следното. Всяка душа ще усети разлъката с живота и ще вкуси глътка от горчивината на смъртта, защото най-великият Бог е заповядал всички души да познаят смъртта. Всеки, който е пристъпил от духовния в телесния свят, неизбежно ще премине от тленното си тяло в небитието. Вечен и безсмъртен е само Бог и негови са и величието, и почитта, и щедростта.

Най-великият Бог е заповядал всички обречени на старост и тленност да вземат пример от неговата щедрост и великодушие. Пророкът пък е заповядал всеки, който е мюсюлманин, да завещае това, което притежава. Ето защо аз намерих за добре с искрени намерения и чисти помисли да направя на 9-ия ден на месец джемази юл-еввел 850 / 2. VIII. 1446 г., вторник, това завещание, което ще бъде приложено към останалите две. Заповядах за успокоение на душата ми това да бъде моето трето завещание, което се отнася до имотите ми в [град] Маниса, област Сарухан. От тези имоти определих:

I. Десет хиляди флорини да бъдат изразходвани по тук записания начин. Три хиляди и петстотин флорини да се разделят между бедните в свещения град Мека; три хиляди и петстотин флорини да се разделят за прослава на великия Аллах между бедните в свещения град Медина; за петстотин от останалите три хиляди [флорини] между Кябе1 и Хатим2 да се произнесе седемдесет хиляди пъти „Няма друг Бог освен Аллах!“ и да се чете Коранът толкова пъти, за колкото стигнат; за другите петстотин от тях да се каже седемдесет хиляди пъти „Няма друг Бог освен Аллах!“ в месджида на Пророка (Аллах да го благослови!) в Медина срещу пречистата му гробница и да се изчете Коранът толкова пъти, за колкото стигнат; хиляда и петстотин [флорини] да бъдат раздадени между бедните в щастливия Йерусалим; за петстотин да се произнесе „Няма друг Бог освен Аллах!“ на свещената скала в Йерусалим срещу месджида и да се изчете Коранът толкова пъти, за колкото стигнат. Нека този, който промени нещо от това, бъде проклет от великия Аллах и от целия народ!

II. Завещах още десет хиляди флорини за следното: хиляда флорини от тях за потомците на Пророка; две хиляди - за изписване седемдесет хиляди пъти „Няма друг Бог освен Аллах!“ и седемдесет хиляди пъти благословиите към Пророка и нека това добро дело бъде за опростяване на споменатия падишах; седем хиляди да бъдат за денонощно четене на Корана дотогава, докато не се изчерпи сумата. Нека този, който промени нещо от това, бъде проклет от великия Аллах и от целия народ!

III. И още завещах в прослава на великия Аллах и заповядах следното. Имам рубинен пръстен, който купих за деветдесет и пет хиляди акчета. Тъй като в него има дупка, теглото му е с един мискал по-малко. Нека той се продаде и сумата да се изразходва за четене на Корана за моята душа, докато се изчерпи. Нека този, който промени нещо от това, бъде проклет от великия Аллах и от целия народ!

IV. И още завещах и заповядах. Имам пръстен с изпъкнал елмаз. Нека се продаде и за получената сума в течение на един ден да се произнесе за мен седемдесет хиляди пъти „Няма друг бог освен Аллах!“ Ако след неколкократно предлагане не се продаде, да се свали от цената му и пак да се продаде! Нека този, който промени нещо от това, бъде проклет от великия Аллах и от целия народ!

V. И още завещах хиляда флорини от целия ми имот на тези, които тръгват на поклонение. Нека [парите] да бъдат дар за тези, които без измама, наистина отиват да се поклонят! И нека този, който промени нещо от това, бъде проклет от великия Аллах и от целия народ!

VI. И още заповядах като завещание. Нека ме сложат в Бруса до гробницата на починалия ми син Али, но не много близо и не дълбоко под земята, а да ме положат на нея според предписанията.

VII. И още заповядах като завещание. Пет хиляди флорини от целия ми имот да бъдат изразходвани, за да ми се направи тюрбе. Нека то да бъде с четири стени и отворено отгоре, за да вали дъждът отгоре ми. Ала да се направи навес за подслон на хафъзите, които ще ми четат Корана.

VIII. И още заповядах като завещание. Всички мои синове и хора от моя род, които починат след мен, да бъдат слагани до мен!

IX. И още заповядах като завещание. Ако умра на друго място, а не в Бруса, да се направи така, че да не бъда положен в гробницата си в деня четвъртък.

X. И още заповядах като завещание. Четиридесет дни след моята смърт да бъдат освободени най-добрите от ичогланите3, които са сред неосвободените ми роби, независимо дали са били при мен или в тимара. След това, също четиридесет дни след смъртта ми, да бъда освободени всички ичоглани, които са били при мен.

XI. Заповядах още четиридесет дни след смъртта ми да бъдат освободени всички роби - колкото и да са на брой, - които са дошли и на тази дата се намират с мен в Сарухан измежду конните отряди на султанската гвардия, вратарите, намиращите се под султанско командване части от еничарския корпус, шатраджиите, соколарите, кучкарите, конярите, магаретарите, камиларите и всички останали от всякакъв род.

XII. И още заповядах. Нека този, който е велик везир на османската държава, да изразходва описаните суми според тук записаните условия и да приведе в изпълнение споменатото завещание. А тези, които по онова време са кадия, наиб и учител в моето медресе в Бруса, нека да следят за изпълнението на това завещание и да се противопоставят на проявите на небрежност. Нека всеки, който попречи на изпълнението на така написаното завещание и промени нещо в него, да бъде проклет от великия Аллах и от целия народ! Горното бе записано на 1 реджеб 850/22. IX. 1446 г. Изясненото по-горе записа Махмуд, син на Сейди Ахмед - кадъаскер на победоносната войска. Нека Бог даде опрощение на него и на мен!

 

№ 4
ДОКУМЕНТ НА МУРАД II ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА РОБИ

 

Средата на декември 1444 г. От Архива на музея „Топкапъ сарай”, № 556

 

В името на Аллах - най-състрадателния, най-милостивия!

С този истинен документ и съобразен с разпорежданията ясен кадийски протокол писмено се удостоверява следното.

В пълна собственост и подчинение на могъщия султан и величествен самодържец, повелител на покорените народи, властелин в земите на араби и перси, господар на сабята и перото, опора на борците за правата вяра и муджахидините, унищожител на неверниците и многобожниците, подтисник на бунтовниците и метежниците, помощник на бедните и нещастните, сянка на Аллах на земята и наместник на всемогъщия Бог, сабя на исляма, султан на сушата и морето и баща на победата - султан Мурад хан, син на благополучния султан Мехмед, син на падналия като жертва за вярата султан Баязид хан - нека Аллах да подкрепя привържениците му и да удвоява могъществото му до деня на Страшния съд! - са се намирали:

Карагьоз, син на Абдуллах, получил име от Шахинджи Карагьоз, мюсюлманин, по произход лаз; Али, син на Абдуллах, получил име от Чакърджи Али, мюсюлманин, по произход сакс; Али, син на Абдуллах, получил име от Шахинджи Али, мюсюлманин, по произход лаз; Махмуд, син на Абдуллах, получил име от Шахинджи Махмуд, мюсюланин, по произход босненец; Ахмед, син на Абдуллах, получил име от Шахинджи Ахмед, мюсюлманин, по произход босненец; Иляс, син на Абдуллах, получил име от Чакърджи Иляс, мюсюлманин, по произход албанец; Хъзър, син на Абдуллах, получил име от Шахинджи Хъзър, мюсюлманин, по произход албанец; Шахин, син на Абдуллах, наименуван от Чакърджи Шахин, мюсюлманин, по произход босненец; Карагьоз, син на Абдуллах, получил име от Чакърджъ Карагьоз, мюсюлманин, по произход албанец; Халил, син на Абдуллах, получил име от Хазинеоглу Халил, мюсюлманин, по произход босненец; Хъзър, син на Абдуллах, получил име от Силяхдар Хъзър, мюсюлманин, по произход албанец; Хамза, син на Абдуллах, рикяби [държал стремето на султана], мюсюлманин, по произход лаз; Али, син на Абдуллах, получил име от Одаоглу Али, мюсюлманин, по произход сакс; Юсуф, син на Абдуллах, получил име от Раккас Юсуф, мюсюлманин, по произход албанец; Ибрахим, син на Абдуллах, готвач, мюсюлманин, по произход влах

Заради своята многогодишна безукорна сужба, казаните по-горе лица са били възнаградени със благоволението на султана и с милостта на Аллах в този и онзи свят. Приблизително три години преди датата на настоящия документ са били предприети мерки тези благонадеждни лица, които не са били в лоното на Аллах, да изпълнят абсолютно задължителното условие за освобождаване като признаят искрено и според законите на шерията Аллах и като поемат задължението покорно да му служат, след което да бъдат освободени от робство и да бъдат оставени на божията милост при своите свободни действия и благочестиви дела. През 845/1442-1442 г. някои от тях са признали Аллах и са се удостоили със свобода, а други са загинали в свещената война при нападението на безчестните унгарци и са били ощастливени със саможертва за вярата. Настоящата заповед и свидетелство се отнасят еднакво за всички тях. Написано през последната десетдневка на великия месец шабан 848/4-14. ХII. 1444 г. Хвала на Аллах и благословии към пророка Мохамед, към неговия род и всичките му сподвижници!

[Заверка в горния ъгъл]: Написаното отговаря на предприетите мерки. Това написа нищожният пред всеопрощаващия Бог Мехмед, син на Ферамюрз - кадъаскер на победоносната османска войска. Аллах да прости и на двамата!

[Заверка в страни]: Вярно с пристигналия оригинален документ.

 

№ 5
ПИСМО НА АКШЕМСЕДДИН ДО СУЛТАН МЕХМЕД II

 

От Архива на музея „Топкапъ сарай”, № 5584

 

Той е прославеният с победа!

След като поднасям благочестиви поздрави и чистосърдечни пожелания на Негово Величество, донасям следното. Предизвиканото от хората на онези кораби произшествие донесе твърде много смут и униние в сърцето ми и ми се стори, че то е удобен случай [да споделя] възникналите по повод на загубата безспокойства. Едно от тези безспокойства е религиозно, защото [събитието] успокои неверниците и даде възможност на враговете да злорадстват. Другото е свързано с накърняването на авторитета на благословената Ви особа и с липсата на действеност на заповедите. Опасявам се също, че молбата ми не ще бъде удовлетворена, че добрите ми вести ще останат без внимание и от още много неща.

Сега не трябва да се проявява мекост и доброта. При случаи като този е необходимо да се издири внимателно кой проявява неподчинение и немарливост и виновникът да се наказва строго с отстраняване от служба и сурово порицание. Ако това не стане, утре, когато атакуваш крепостта и стоиш под огъня в окопите, тези [хора] пак ще бъдат небрежни. Знай, че повечето от тях са мюсюлмани по принуда и се хвърлят в огъня само, ако видят плячка, а готовите да дадат душата и главата си за Аллах са от малко по-малко. Ето защо е желателно и необходимо да положиш усилия и старание и на всяка цена - било с действия, било със заповеди или думи - да ограничиш неизменната си благосклонност и доброта към такъв род [хора], а да я засилиш и удвоиш към тези, които заслужават. Всъщност, това е изискването на Свещения закон, защото Аллах е казал: „О, Пророк! Бори се с неверниците и лицемерите и бъди жесток с тях!“ Докато се дивяхме на това, което стана и седяхме потънали в смут, решихме да направим гадание по великия Коран. По указание на Джафер Садък, който е от потеклото на Пророка, се падна следния стих: „Аллах е обащал на лицемерите, лицемерките и неверниците вечно място в огъня на преизподнята. Така им се пада! И ги прокълна Аллах и им отреди постоянно наказание!“ Значи попаднахме на знак, че лицемерите, които в душата си не са мюсюлмани, трябва да се мъчат в ада заедно с неверниците. Това е ясно послание, че трябва така да се стараеш, та занапред да не се срамим и униваме, а да вървим радостно напред и с помощта на великия Аллах да побеждаваме. Амин! И още нещо. Когато изпаднахме в смут, беше достатъчно до прочетем Корана, за да усетим благодарение на великия Аллах неговата разностранна благодат и да получим - както много пъти до сега - утешение.

Ваше Величество, думите, които изрекох, не трябва да ce възприемат като нахално вмешателство, защото са продиктувани от обичта ми към Вас!

 

№ 6
ЗАПОВЕД ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ДАНЪЦИ НА ХРИСТИЯНСКА РАЯ,
ОХРАНЯВАЩА ПРОХОД

 

17. V. 1456 г. От Архива на музея „Топкапъ сарай", № 10737

 

[Султански монограм]: Мехмед, син на Мурад хан - винаги победител.

Заповедта на императорския знак гласи.

Преди време моят блаженопочивш баща - лека му пръст! - е издал заповед на двадесет души неверници да охраняват денонощно прохода към с. Поранлу4, спадащо към Мелник в [района],на Кюстендил. Сега те донесоха молба, а аз я приех и им връчих моя свещена заповед, с която нареждам [следното]. Когато заповедта пристигне, тези двадесет души неверници както и преди, денонощно да се грижат за прохода и да го пазят от разбойници. Когато открият злосторници и престъпници, да ги залавят, задържат и да донасят за тях до моя двор. Изобщо да полагат такива старания, че в този проход никой от мюсюлманите и подвластното друговерско население да не бъде убиван или раняван. Случи ли се такова нещо, те ще носят отговорност. Тъй като на споменатите двадесет души неверници се възложи охраната на този проход, нека те бъдат освободени от харадж, испенче, данък върху овцете, от задължението да дават подслон, от строежа на укрепления, от задължения към куриерите и от принудителен труд. От тях да не се взема насилствено фураж и хляб, а да се купуват с пари. Така да знаете, да признаете истиността на писмото и да имате доверие! Написано на 11 джемази ел-еввел 860 /17. V. 1456 г. Във военния лагер в София.

 

№ 7
СУЛТАНСКА ЗАПОВЕД ОТНОСНО СЪСТАВЯНЕ НА ТИМАР
ОТ ПРИХОДИТЕ НА СЕЛО В СЕРЕСКО

 

Началото на октомври 1472 г.

От Архива на музея „Топкапъ сарай”, № 5947

 

[Султански монограм]: Мехмед, син на Мурад хан - винаги победител.

До най-добрия законовед измежду мюсюлманските кадии и най-способния от управляващите правоверни, приемника на пророците и небесните пратеници, нашия господин кадията на Серес - нека се множат добродетелите му! Когато пристигне императорският ми декрет, нека стане известно следното.

Преди време бях изпратил до теб свещена заповед и ти бях наредил да причислиш сереското село, което е във владение на Гламовикоглу, към създадения от мен държавен фискален участък и да ме уведомиш за това. Сега нареждам десет хиляди акчета от приходите на споменатия имот да бъдат дадени като тимар на сина на споменатия Гламовик като възнаграждение срещу службата му в победоносната ми войска. Заповядвам да посрещнеш възнаграждението на този човек от [приходите] на споменатия фискален участък, а това, което е в повече от десет хиляди акчета да ми предадеш. Ако възникнат плащания, давай от тези [пари], а каквото дадеш записвай и ми съобщавай! Ако плащания не възникнат, добавяй ги към сумите на приходоизточника. След като се направят изчисленията, нека споменатият Гламовикоглу да вземе заповяданите от мен десет хиляди акчета и да служи в победоносната ми войска! Така да знаеш и да имаш доверие към написаното! Написано през първата десетдневка на джемази ел- еввел 877/16-25. X. 1471 г. Във военния лагер в Бешикташ.

 
 
1Араб. Кааба - джамия в Мека, в който се съхранява най-голямата мюсюлманска светиня „черния камък“ (къс от паднал метеорит). Бел. прев.
2Името на част от стената около Кябето, бел. прев.
3Момчета, събирани чрез еничерския данък и специално обучени за султански пажове, бел. прев.
4Вероятно с. Бураново, обл. Кюстендил, бел. прев.
 
 
X

Right Click

No right click