Йордан Николов

 

На заседанието на Генералните щати на Севера от 26 юли 1581 г. в Хага бил приет едикт за сваляне на крал Фелипе II и за отхвърляне на испанското господство. Националният съвет, доминиран от аристокрацията и търговската олигархия, поел управлението. Северната част на Нидерландия, фигурираща в изворите под названието „Северни провинции“, или „Холандия“, извоювала своята свобода. Настъпил качествено нов период в живота на холандците.

В историческата литература вече са изяснени редица основни въпроси от развитието на Нидерландия, респективно Холандия. Проследена е нейната предистория, показани са конфликтите между испанската корона и аристокрацията в покорените територии, извоювали по пътя на въоръжения конфликт независимост. Въпреки това пред научната мисъл възникват редица проблеми, които тревожат съзнанието и очакват своето осветляване. Защо монархията загубила влиянието си и републиката победила? Какви фактори и предпоставки предопределили сравнително бързото развитие на Холандия и спомогнали за превръщането ѝ в първостепенна колониална империя, разпростряла своите владения по целия свят? Защо победила Реформацията в нейната калвинистична форма? Как може да се обясни културният възход на холандците, нямащ равен на себе си по естетическо изящество и многообразие? Какво значение имало възникването на република Холандия?

 

Предварителни въпроси

 

В съвременната историография развитието на Нидерландия до образуването на република Холандия се разделя на няколко основни периода. Първият, най-старият, включва ранните столетия. Времето от V да XI в. се разглежда като етап на зараждане и развитие на средновековното общество, а XII — XV в. обхващат периода, когато възникнали стоково-парични отношения. Следващият етап, XVI — XVII в., се определя като епоха на зараждане и развитие на Републиката на съединените провинции, на индустриалното общество, на колониализма, на капитализма. Тази хронология на събитията се ползва с гражданственост и намира прием в редица справочници и монографични разработки, като засега изглежда възможно най-обоснована в съвременната историография.

Нидерландците, или холандците, спадат към атлантическо-балтийския клон на голямата европеидна раса. Езикът им, наричан нидерландски или холандски, се включва в западногерманската подгрупа на германското индоевропейско семейство. Диалектите, които получили разпространение, били северозападен (севернохоландски), южно-централен (брабантски и източнофламандски), югозападен (фламандски и зеландски), североизточен (саксонски) и югоизточен (лимбургски). В зависимост от множество причини част от диалектите имали по-голямо влияние, други — по-малко, поради което устойчивостта на техния речников фонд била различна. Писмеността, а наред с нея и книжовността се развивали и обогатявали върху базата на латинската азбука.

Етнонимът, превъртат в политоним „холандци“ (Hollanders, Nederlandes), определил названието на страната, държавата, нацията. В най-старите извори Холандия (Holfland се видоизменя в Holland) обединява две названия — „holt“, „гора“ и „land“, „страна“, като буквално означава „горска страна“. Названието „Нидерландия“ произлиза от Niderland и се състои от две думи: „nieder“ — „ниска“ и „land“ „страна“. Географската особеност на терена определила и етническото и политическото име — „ниска страна“, „нидерландци“, „жители на ниска страна“. Названието било свързано с епичните и величави битки на населението с водата и наводненията, срещу които били издигнати защитни бентове. Понятието „бент“ — „dam“ било включено в наименованието на редица градове — Амстердам, Ротердам и др.

Най-старите жители на земите, върху които възникнала и се утвърдила република Холандия, както показват не само топонимичните названия, но и другите сведения, натрупани от археолозите, били предимно келтите. В периода сл. Р. Хр. те се смесили с нови преселници - батави, фризи, хамави, канинефати и др. От I до V в. земите били включени в границите на Римската империя. През III - IV в. тук започнали да се настаняват сакси и франки, които подложили на асимилиране келтите и батавите.

Когато Франкското кралство укрепнало, териториите били включени в неговите граници. Карл Велики (768 — 814) успял да ги завладее, а след него те били присъединени към Източнофранкското кралство. През периода IX — X в., се образували различни феодални владения, включително и графство Холандия.

 

Развитие на обществото

 

Преломен момент в развитието на обществените отношения настъпил, когато на територията на Нидерландия през X — XI в. се появили отделни феодални владения, които установили васални връзки и взаимоотношения със Свещената римска империя. Развитието на градовете като центрове на занаятчийската и търговската дейност довело до включването на двадесетина града от Нидерландия в състава на Северната Ханза. През XIV в. възникнали съсловнопредставителни органи — щати. Политическата раздробеност и разпокъсаност обаче не била преодоляна, поради което не можела да се създаде централизирана държава. Борба за надмощие се водела между епископството в Утрехт и графствата Холандия и Хелдерн. Вътрешните конфликти в Холандия дали възможност на херцогство Бургундия през 1433 г. да покори страната и да я включи в своята организационна институция.

През XIV — XV в. в Нидерландия се появила гъста мрежа от феодални обединения: графства, херцогства, княжества, сеньории, броят на които около средата на XV в. достигнал 17. В състава на херцогство Бургундия по пътя на завоеванията, чрез династични бракове или покупко-продажби били включени 11 от тях. Така били присъединени Фландрия, Брабант, Артуа, Хенегау, Зеландия, Лил и Мехел.

В политическото развитие на Нидерландия се появили нови моменти — зародила се съсловна монархия. Местните щати укрепнали и от 1465 г. били създадени общодържавни Генерални щати като съсловнопредставителна институция. Естествен закономерен резултат от държавнотворните процеси представлява консолидиращото, етноинтегриращо название „Нидерландия“ (Niederland).

Успоредно с наименованието „Нидерландия“ възникнало и новото етническо образувание — „Холандия“, утвърдило се в Холандия, Зеландия, Гелдра, Ено, Фризия и Утрехт. Холандците приобщили фризи, сакси, келти и франки. Епископството в Утрехт свързвало с папския престол вярващите от католическата деноминация. През 1477 г. в резултат от брака на Максимилиан Хабсбург с Мария Бургундска Холандия преминала под властта на Хабсбургите.

Нидерландия, която влязла в състава на република Холандия, включвала 17 провинции. Те се намирали на нееднаква степен на икономическа зрелост и политическа консолидация: Ено (Хенегау), Артуа, Люксембург, Намюр, Фландрия, Брабант, Холандия, Фрисландия, Утрехт, Хронинген, Хелдерн и др. Определени връзки и взаимоотношения били поддържани с епископство Лиеж. Трансформирани в съвременни мащаби, териториите на страната обхванали Нидерландия, Белгия, Люксембург и някои области на Франция. Италианецът Лодовико Гвичардини в „Описания на Нидерландия“ през средата на XVI в. изброява 303 града и повече от 6500 села, разположени на площ от 78 000 кв. км. Населението възлизало на 3 млн. души. Следователно земите, върху които се зараждали новите обществени отношения, били не само едни от най-богатите в Европа, но и едни от най-гъсто населените.

Карта на провинциите:

1. Артоа  2. Фландрия 3. Мехелен 4. Намюр 5. Ено 6. Зеландия  7. Холандия 8. Брабант 9. Лимбург 10. Люксембург   11. Утрехт 12. Фризия 13. Гелдерс и Зютфен 14. Гронинген 15. Омеланден 16. Дренте, Линген, Веде и Вестерволде 17. Оверейсел

Автор: Denis Jacquerye Лиценз: CC BY-SA 1.0

 

Ритмично нараствало градското население. През 1501 г. жителите на Люксембург били около 56 000, а през 1554 г. вече достигнали към 79 000. През 1496 г. в графство Холандия живеели към 200 000 души, а към 1514 г. те се увеличили на 260 000. През 1526 г. в Хелдерн обитавали 36 000, а през 1650 г. — 40 700 жители. През времето от 1500 до 1574 г. гражданите на Лайден се увеличили с 24%, на Брюксел от 1500 до 1588 г. — с 62,3%, на Амстердам от 1531 до 1539 г. — с 38%. Това явление отразявало укрепването на градската промишленост, на градския начин на живот, свързан с новите обществени отношения, които се налагали.

По форма на управление провинциите, образуващи структурата на Нидерландия, били с различен управленски статус. Една част били херцогства (Брабант, Лимбург, Люксембург, Хелдерн), друга —    графства (Фландрия, Артуа, Хенегау (Ено), Холандия, Зеландия, Намюр), трета — сеньории (Фрисландия, Мехелен, Утрехт, Оверейсел, Дренте, Хронинген, Лил, включващ Дуе и Орши). Фландрия и Артуа били завладени от Франция. Върховен владетел на Нидерландия бил господарят от династията на Хабсбургите, който управлявал чрез наместник, генерален щатхалтер, щатхаудер — служби, заемани от владетелския дом.

В началото на XVI в. Нидерландия, включена в състава на Свещената римска империя на германската нация, навлязла в периода на своя най-голям икономически възход. В градовете и селата, в промишлеността и селското стопанство се променяли старите обществени отношения. Задълбочавал се процесът на първоначалното натрупване на капитала. Увеличила се ролята на капиталистическите отношения. Недоволството от Испания, която покорила страната в средата на XVI в., вземало най-остри форми. Назрявали предпоставки за избухване на бунтове и конфликти.
Етническата картина в Нидерландия била сравнително пъстра. В южните провинции населението говорело предимно на френски (валонски) и фламандски, а в северните — на холандски и немски.

Гражданите на Люксембург разговаряли на немски и френски. Това разнообразие било свързано с динамичните демографски процеси в живота на Нидерландия.

 

Икономически отношения

 

Зараждането и развитието на новите отношения в Нидерландия били в тясна връзка с изгодното ѝ географско положение. Морето свързвало страната с близки и далечни земи, а реките, които я пресичали — с Франция и Германия.

Селското стопанство било основен отрасъл. Върху положението на селото и земеделското производство, върху неговата еволюция съществено влияние оказвала стопанската система на градовете. В южните райони големи текстилни центрове станали Арас, Валансена, Дуе, Лил, Турне, Сент-Омер, Ипр, Поперинг, Брюге, Мехелен, Брюксел, Лувен, Амстердам, Утрехт и др. Промишлеността и търговията се развили и завоювали значителни успехи. Произвежданите във Фландрия сукно и вълнени платове се разпространили в Европа и конкурирали промишлеността на Флоренция, оценявана от някои автори като най-добра на Стария континент.

Задълбочавало се общественото разделение на труда, специализирали се занаятите. През XVI в. в Антверпен, превърнал се в пристанище със световно значение, вече имало около 250 занаятчийски отрасли, докато през XV в. те били само 100. Обособила се ковашко-металургичната промишленост. Усъвършенствало се производството на чукове за коване и пресоване. Амстердам станал голям център на корабостроенето и корабоплаването. В Лиеж и Намюр била съсредоточена черната металургия: през 1560 г. там работели 35 доменни пещи. Само през 1562 г. в област Лиеж били произведени 842,5 т чугун. За потребностите на църквата се увеличила направата на камбани. В Нидерландия в началото на XVI в. съществували повече от 20 печатници; челно място сред тях заемала печатницата на Плантец в Антверпен, разполагаща с 22 печатарски машини с 66 шрифта на 13 езика. Книгите на Плантен били търсени из цяла Европа. Напредък отбелязали мелничарството, хлебарството и обущарството.

Наред с производството на сукно и сукнени изделия неимоверно нараснала продукцията на вълнени и ленени тъкани. На пазара в Гент се продавали годишно по 110 000 топа ленено платно, а в Екло — по 123 000. На пазарите в Брюге, Ипр, Гент се продавали ювелирни изделия.

Увеличило се и корабостроителството. През 1560 г. Нидерландия разполагала с флот от 800 кораба. Около средата на XVI в. страната се специализирала в производството на платноходки за риболов.

Броят на рибарите се увеличил. В манифактурите, разпръснати в градовете и селата, се произвеждали сукно, вълнени, памучни и копринени платове, ковьори, дантели, метални, кожарски и стъкларски изделия. В Намюр, Лиеж и Люксембург се разработвали богати залежи от желязо. Изградени били големи заводи за обработка на желязо. Значителни центрове на промишлена дейност станали градовете Антверпен, Амстердам, Брабант и др. В тях били съсредоточени големи банкерски и търговски фирми.

В селското стопанство се увеличило производството на зърнени култури: пшеница, ръж, ечемик, овес. Зеленчукопроизводството и овощарството се обособили в самостоятелни отрасли. Пресушаването на блатата и разработването на отвоювани от морето земи продължили с нарастващи темпове. През времето от 1540 до 1590 г. били пресушени 45 000 хектара заблатени земи в Холандия, Фрисландия, Зеландия, Хронинген и Северен Брабант.

В селското стопанство в Южна Нидерландия, в Хенегау, Артуа и др. също настъпили големи промени. Развили се стоково-паричните отношения. Появили се фермерски стопанства. Увеличило се отглеждането на технически култури. Феодалната зависимост на селяните постепенно била отменяна. Широко се разпространил наемният труд, който господствал в манифактурите. Подобрило се скотовъдството. Но селяните продължавали да страдат от редица феодални повинности: данъци, налози.

Икономическото развитие на Нидерландия протичало неравномерно. В северните провинции манифактурното занаятчийско производство, новото фермерско стопанство и търговията разполагали с по-голяма самостоятелност, поради което били по-напреднали от южните. В тясна връзка с това на север позициите на аристокрацията и на католическото духовенство били по-слаби, отколкото на юг.

В обществените отношения на Нидерландия протичал интензивен процес на задълбочаване на социалните противоречия. В градовете Антверпен и Амстердам интересите на буржоазията съвпадали с интересите на аристокрацията. В източните провинции Хелдерн и Оверейсел през XVI в. традициите на крепостното право били преодолени и земевладелците получавали парична рента. Част от аристокрацията, която започнала да се обуржоазява, се включила в пресушаването на блатата и използвала наемен труд.

Във Фландрия, Брабант и Холандия селяните се замогвали и се превръщали в собственици, ползващи труда на бедняците. В развитите градове поляризацията в обществото се задълбочавала. Все повече занаятчии — голяма част от населението в тях, се разорявали.

Социалната структура на обществото променяла феодалния си облик и придобивала нов характер.

 

Политическа система

 

Нидерландия не била единна монолитна държава. Тя се разделяла на дребни феодални държавици, които често враждували помежду си. Различните херцогства, графства, архиепископства, епископства и др. били подчинени на Франция, а Брабант, Холандия и др. — на Свещената римска империя на германската нация. При управлението на Карл V Нидерландия признавала върховната власт на императора. Провинциите разполагали със самостоятелни щати, съд, съсловни привилегии, различни градски свободи. Те запазили известна автономия.

Съществуващата политическа система имала отрицателни последици за Нидерландия. Големите изгоди, които получавала едрата буржоазия от търговските връзки с Испания и Свещената римска империя на германската нация, били свързани с големи фискални ограничения. Нидерландия се превърнала в провинция на империята.

В началото на управлението си император Карл V запазил автономията на градовете, но впоследствие започнал да ограничава правата и свободите на гражданството. Социалният гнет нараснал, данъците и налозите били увеличени. Ежегодният данък на страната възлизал на 2 млн. гулдена, докато от цялата империя били събирани общо 5 млн. Установената социална система предизвикала остро недоволство, разразило се в мощно въстание, което обхванало Гент през 1539 — 1540 г. Въстанието било потушено, а градът трябвало да плати огромна глоба и да се лиши от старите си права и свободи.

През 1550 г. Карл V взел сурови мерки за смазване на Реформацията, която получила широк прием сред населението. Въведена била инквизицията. Императорът издал указ за налагане на смъртно наказание на изпадналите в ерес (мъжете да се посичат с меч, а жените да се закопават живи). Имуществото на осъдените било изземвано. Наказания били предвидени и за симпатизантите на еретиците.

Установеният режим на терор приел още по-жестоки форми при наследника на Карл V, сина му крал Фелипе II, който заел престола след неговата абдикация през 1556 г. Установил се в Брюксел, откъдето управлявал кралството, той локализирал в града огромна армия, която трябвало да се подготви за нападение срещу Франция. Когато се преселил в Испания през 1559 г., Фелипе II оставил на престола сестра си, Маргарита Пармска, а кардинал Гранвел назначил за пръв министър и неин личен съветник.

В отговор на реформационното движение, обхванало Нидерландия, бил наложен терористичен режим. На 22 април 1557 г. в Брюксел се установил херцог Алба начело на 18-хилядна армия. По решение на „Кървавия съвет“, който той създал, започнало поголовно изтребване на еретици.

Нарасналият чиновнически апарат продължил да потиска населението. Преследването на лутерани, калвинисти, анабаптисти и др. взело още по-остри форми. Държавният съвет, върховният орган на властта, включвал испански агенти, възглавявани от кардинал Гранвел. За унищожаване на еретическото движение, придобило масов характер, били основани 14 нови епископства с инквизиционни съдилища, които имали за задача да изкоренят окончателно ересите и да смажат Реформацията. Инквизицията вилнеела.

За да поставят преграда пред вноса на вълна от Англия, испанците ограничили производството на манифактурните предприятия. На улицата останали хиляди безработни, лишени от възможността да осигуряват прехраната си. Тъй като данъците засегнали и селското стопанство, се увеличила експлоатацията и на селяните.

Местната феодална аристокрация, която била лишена от права и привилегии, също недоволствала. Редът, въведен от испанските господари, пречел на нидерландската буржоазия да развива капиталистическия начин на производство.

 

Освободително движение

 

В научната литература се срещат различни определения и оценки на борбата за освобождението на Нидерландия от испанска зависимост. Авторите съвременници, хронистите П. Бор и Е. Метерен, употребяват понятието „справедливо въстание“. Друга група историци като Понтус Хойтерус и Августин ван Тейлинген, свързани с Католическата църква, го квалифицират като „метеж“, „изчадие на сатаната“. За П. Фрьон, един от най-големите историци на Нидерландия, тя е била „осемдесетгодишна война“ (1568 — 1648). По-съвременни изследователи, като Я. Ромейн виждат в явлението социална революция, а П. И. ван Херверден го разглежда като широко движение на народните маси през 1566 — 1572 г. В руската историография Н. М. Пакул, В. Ф. Семьонов и А. Чистозвонов оценяват освободителната борба като победоносна буржоазна революция.

Критичният анализ на събитията налага заключението, че антииспанската борба не била еднократен акт, а продължително движение на най-широките слоеве от населението за свобода, което придобило най-различни форми. Хронологически началото му се отнася към 1566 г., т. е. към времето на иконоборското движение, а краят му — към 1609 г., когато било сключено 12-годишно примирие между испанския крал Фелипе III и Холандия. Недоволство било проявявано постоянно и надхвърляло границите на отбелязаните събития. То се пораждало от наложения от крал Фелипе II начин на управление, наричан основателно от някои историци „терористичен режим“. В борбата били увлечени и представители на аристокрацията — Вилхелм I Орански, Людовик Насауски, графовете Егмонт и др. Конфликтите се изостряли и поради арестите на калвинисти и различни еретици, които били изгаряни на клади.

През 1560 г. Испания обявила държавен банкрут. Банкерите на Нидерландия, които предоставяли заеми на Хабсбургския дом, били разорени. Изострените отношения между Испания и Англия поставили прегради пред дейността на нидерландските търговци в Британския остров. Това довело до парализиране на манифактурите. На улицата, без работа и хляб, се оказали хиляди граждани.

През 60-те години на XVI в. ненавистта на нидерландците към испанските завоеватели започнала да се проявява особено силно и масово. Борбата се изострила до краен предел. Сред бедняците от селата и градовете нараствали антикатолическите настроения. Ересите взели неподозирани размери в селата и градовете на Фрисландия, Холандия, Брабант и Фландрия. Издигали се гласове за разрушаване на католическите църкви и абатства, за избиване на духовенството. Започнало настъпление и лутеранството. Проповедническа дейност предприели анабаптистите. Разправата с потисниците взела масови размери.

Протестът срещу испанското господство намерил най-силен израз в масово народно въстание. Движеща сила в него били селяните и занаятчиите, които нападали католическите абатства и църкви и ги разрушавали. Те чупели иконите, избивали свещениците или ги прогонвали. Ръководна роля обаче играела оформящата се буржоазия. Тъй като на погром били подложени 5500 абатства и църкви, като се разрушавали реликвите и иконите, въстанието било наречено иконоборско.

В хода на антииспанската съпротива се оформили два вида въоръжени отряди. Селяните и занаятчиите се събирали в горите и образували отряди, наричани „горски гьози“. Отрядите на моряците, рибарите и пристанищните работници съставлявали „морските гьози“.

Първоначалните успехи на въстаниците създали сериозни безпокойства в испанския двор. Крал Фелипе II изпратил в разбунтуваните райони многобройна армия, възглавявана от херцог Алба, прославил се с необузданата си жестокост.

Започнало през август 1566 г. в Долна Фландрия, обхванало Брабант, Холандия и Фрисландия, иконоборското движение продължило няколко месеца и приключило през октомври с. г.

През времето от 1567 до 1573 г. в Нидерландия бил установен кървавият режим на херцог Алба. По негово разпореждане бил създаден известният Съвет за делата по бунтовете, наречен „Кървавият съвет“. Започнала жестока разправа с бунтовниците. Жертва на терора станали повече от 8000 души. Не били пощадени и много представители на аристокрацията, включително и графовете Егмонт и Хорн.

Обхванат от необуздана злоба, херцог Алба ликвидирал съществуващите права и свободи, въвел допълнителни данъци и налози, които разорявали местното население. Той решил да въведе алкабала, десетпроцентов данък за всяка продавана стока. Аргументите, че данъкът водел до ликвидиране на икономиката на Нидерландия, не го отклонили от взетото решение. Той се съгласил единствено да отложи въвеждането на алкабала за 1571 г.

Деспотичната политика на херцога принудила хиляди селяни и граждани да се вдигнат на борба за защита на погазените им права. Събрани в горите на Фландрия и Хенегау, те извършвали наказателни акции. В Холандия, Зеландия и Фрисландия моряци и рибари атакували корабите на испанците. Вилхелм Орански пък обединил избягалите от родината си в Германия представители на аристокрацията и ги подготвял за борба. Той предложил на императора да присъедини Нидерландия към Свещената римска империя на германската нация, за да я освободи от испанския терор. Застанал начело на 30-хилядна армия, съставена от наемници, Вилхелм Орански навлязъл през лятото на 1568 г. в Нидерландия, но не успял да постигне убедителна победа над херцог Алба и бил принуден да отстъпи. След това В. Орански потърсил помощта на кралицата на Англия Елизабет и на хугенотите от Франция. Усилията му обаче не се увенчали с успех.

Войната за независимост била продължена от емигрантите, които намерили убежище в Германия и Англия, където успели да се организират за борба. Въоръжени, подкрепяни от монарсите на Англия и Германия, те се подготвили за борба. На 1 април 1572 г. благородникът Люме навлязъл с въоръжен отряд от морски гьози в Зеландия и освободил Брил и Влисинген. След това към малкия отряд се присъединили други недоволни, с които той продължил освободителния победоносен поход към вътрешността на страната. Подкрепил бунтовниците и Вилхелм Орански. Паднали градовете Флисинген, Веер, Арнемюден, Айнхюйзен. Испанската армия търпяла погром след погром.

Пожарът на бунта обхванал и северните райони на страната. Въстаниците разграбвали именията на аристократите — светски и духовни, избивали и испанските нашественици. В резултат на победата новата аристокрация взела управлението в свои ръце. Начело на северните провинции застанал Вилхелм Орански.

Испанският крал Фелипе II отзовал херцог Алба от Нидерландия, защото не успял да разгроми бунтовниците и да изпълни поставените му задачи. Борбата продължила с нова сила. Въстаниците извоювали блестяща победа при гр. Лайден. За да възстановят загубените си позиции, испанците предприели нова офанзива и завладели гр. Антверпен, подлагайки го на грабеж и разорение.

Свирепата разправа на завоевателите с населението подтикнала северните и южните провинции да се обединят. Силите на бунтовниците укрепнали. Тогава аристокрацията от Юга, подбуждана от католическото духовенство, изменила на борбата.

Разцеплението станало на религиозна основа. Южните райони на Нидерландия били свързани с Католическата църква и не искали да се съюзят с калвинистите от северните територии, към които се отнасяли като към еретици, и предпочели да останат под испанско господство. Провинциите на Холандия обаче се обединили и решили да продължат борбата до окончателното отхвърляне на испанското господство. На 6 януари 1579 г. прокатолическите групировки подписали в гр. Арас, известната уния, която предвиждала да се постигне споразумение с краля, наречен „нашият законен повелител и господар“. Споразумението получило ратификация през май 1579 г. Капитулацията спрямо Испания била потвърдена от Хенегау, Артуа, Лил, Дуе и Орши.

В противовес на прокатолическия блок, на 23 януари 1579 г. Холандия, Зеландия, Фрисландия, Утрехт и др., подписали уния в Утрехт, предвиждаща да продължат борбата срещу Испания до победа. Била създадена Република на съединените провинции. Вилхелм Орански възглавил групата, подписала унията в Утрехт.

Крал Фелипе II обнародвал през 1580 г. указ, с който обявил Вилхелм Орански за държавен престъпник и го поставил извън закона. В отговор на кралския декрет през 1581 г. било взето решение крал Фелипе II да бъде детрониран като „тиранин, пренебрегващ интересите на своите поданици“. В изпълнение на разпореждането на крал Фелипе II на 10 юни 1584 г. наемният убиец Бартоломео Жерар застрелял Вилхелм Орански. След това републиката била оглавена от сина на покойника Мориц Орански, енергичен и даровит пълководец. Под негово ръководство нидерландците многократно побеждавали испанската армия.

Войната на Холандия за свобода и независимост бушувала в продължение на още почти три десетилетия. През 1609 г. тя приключила с договор между Холандия и Испания. Испанците били принудени да признаят Холандия за независима държава. Така завършила борбата за политическа независимост, съчетана с движението за ликвидиране на феодалните порядки.

 

Социално съдържание на промените

 

Нидерландското освободително движение имало и противоречив характер. В него взели участие различни социални сили — от аристокрацията до възникващата буржоазия. В процеса на битките устремът на недоволните бил обезсилван от компромисите на новите обществени сили и аристокрацията. Това се дължало на недостатъчната зрялост на социалните групи, които участвали в борбата, на техните противоречиви интереси. Най-голяма роля обаче играела възникващата и оформящата се промишлена и търговска буржоазия, която се борела за ликвидиране на отживелите средновековни отношения и за отхвърляне на испанското господство. Идейно знаме на революцията станал калвинизмът.

Победата на освободителното движение в Нидерландия създала предпоставки за по-нататъшния политически и стопански възход на страната. Процъфтявала духовната и материалната култура. Извор на икономическата мощ на Холандия била външната търговия. Създал се мощен морски флот от 15 000 кораба, докато целият флот на Европа достигнал 25 000 съда. Холандските моряци кръстосвали победоносно океани и морета. Градовете на републиката се превърнали в най-големи пазари на континента.

 

Колониална политика на Холандия

 

Републиката на съединените провинции Холандия била управлявана от едрата търговска групировка. Тя успяла да наложи Генералните щати да гласуват през 1581 г. закон, по силата на който стрелковите гилдии и демократичните корпорации да бъдат лишени от правото да участват при решаването на въпроси, засягащи интересите на държавата и градовете. От това право били лишени и консисториите на калвинистките организации. Така демократичните сили в републиката били откъснати от обществения и политическия живот. Вилхелм Орански и слоевете от търговската олигархия, които се страхували от размаха на борбата за обществено преустройство, ограничили правата на демократичната общественост. Съпротивата, която срещала при провеждането на своята политика, накарала олигархията да промени стратегията си и да започне да се съобразява с интересите на по-широки слоеве от населението. Били сключени равноправни договори с Англия и Франция, разкриващи пред републиката просторите на океанските и морските пътища.

Риболовът, в който били ангажирани около 2000 кораба, заел централно място в икономическия живот на Холандия, Зеландия и Фрисландия. Отначало от износ на прясна и солена риба се получавали годишно по 22, а по-късно по 75 — 100 млн. гулдена. Транзитната търговия също навлязла в икономиката на страната: били превозвани зърнени храни от Балтийските пристанища за страните от Средиземноморския басейн. От Московска Русия холандските търговци започнали да изнасят различни стоки — от зърнени храни до дървен материал за мачти, кожи, мед, восък, сланина, хайвер, вина.

Отхвърляйки испанското политическо господство, холандците успели да се наложат в борбата за преразпределение на водните пространства на тогавашния свят. Те създали свои опорни пунктове, изтласквайки испанци и португалци. Многобройните търговски компании на холандците постепенно били обединени в по-големи корпорации. Така възникнали две огромни компании: Остиндийската (1602) и Вестиндийската (1621). Остиндийската компания разполагала с 6,5 млн. гулдена първоначален капитал. Холандците започнали да създават свои търговски фактории в различните страни на света; на о. Амбоин (1605), в Сиам (1613), в Сурат (1617), в гр. Батавия (1619), на о. Цейлон (1656).

Вестиндийската компания била с по-малко влияние, но тя проникнала в източните части на Северна Америка. Холандски търговци образували тук Нова Холандия, създали гр. Нови Амстердам, който англичаните преименували през 1668 г. в Ню Йорк. В Африка холандците изместили португалските колонисти, създавайки колонията Капланд.

В началото на XVII в. Амстердам се превърнал в призната търговска столица на Европа, а до голяма степен и на целия тогавашен свят. По мащабите на търговските операции, които се извършвали в него, той успял да засенчи миналата слава на средновековните търговски центрове. Вече с него не можели да се мерят Константинопол, Венеция и Лисабон. Експортът на Холандия през средата на XVII в. възлизал на 12 млн. лири стерлинги. Нараснало значението и на останалите холандски градове Лайден, Ротердам, Харлем.

Република Холандия не само се превърнала в голям център на световната търговия, в първостепенна колониална империя, но и продължила да отстоява мястото си на една от най-развитите държави в Европа. Поради продължителната война с Испания за независимост настъпил известен упадък в нейната промишленост, в различните отрасли на манифактурата, но той бил превъзмогнат. След като отхвърлила чуждото господство и изградила републиката, Холандия достигнала през XVI — XVII в. определени успехи както в градската промишленост, така и в аграрната област. Възстановили своя нормален производствен ритъм, големите градове Амстердам, Ротердам, Утрехт, Лайден и Харлем продължили да се налагат като производители на първокласни сукнени, ленени и вълнени платове. През 1660 г. в Амстердам имало 60 фабрики за производство на рафинирана захар. Амстердам и Ротердам строели пак кораби, търсени по цял свят. Търговският флот вече надминавал 30 000 кораба с различен тонаж. Появилите се още през XV в. цехове за дърводелство, за железообработване, за мебели произвеждали продукция за вътрешния пазар и за износ. В съответствие с титулите на цеховите статути, неведнъж публикувани през XVI — XVII в., 14-часовият работен ден се спазвал, поддържал се монополът върху отделните занаяти.

В република Холандия се развивало и банковото дело. Прочула се с модерните си парични операции банката в Амстердам. Тя отпускала заеми в милиони гулдени, които изтичали в чужбина за короновани особи и за различните едри собственици.

Какъв характер имала Републиката на съединените провинции? Противно на някои твърдения на историци, търсещи господство на капитализма там, където той е едва в зародиш, изследователите, които задълбочено изучават социалното съдържание на обществото и политическото устройство на Холандия, приемат, че през XV в. тя си оставала средновековна феодална държава. Тъй като Холандия била най-развита сред княжествата, влизащи в общността, тя осигурявала по-голямата част от държавните приходи (според някои изчисления около 57% от общия бюджет). Държавата била с републиканско устройство, но някои медиевисти са на мнение, че тя имала полурепубликанско, полумонархическо съдържание. Преценено обективно, това заключение не е лишено от основание. Държавният съвет бил върховен орган на управлението. Председател на съвета бил щатхолдерът, а негов заместник — великият пенсионарий. Щатхолдерът бил едновременно и главнокомандващ, а великият пенсионарий изпълнявал три служби: министър на външните работи, на финансите и на вътрешните работи.

В историята на Републиката на съединените провинции значимо място заели щатхолдерите Вилхелм Орански (1572 — 1584), Мориц Орански (1585 — 1625), Фридрих Хенрих (1625 — 1647), Вилхелм II Орански (1647-1650), Вилхелм III Орански (1672-1702). Те били владетели, които наложили новата система на управление — републиканската, но в техния начин на управление нерядко се прилагали методите на абсолютната монархия: налагане на личната воля, поставяне на държавата над законите, превръщане на Генералните щати в помощен орган на щатхолдера.

 

Реформация

 

В Нидерландия и в другите територии, които влезли в република Холандия, идеите на Реформацията се разпространявали под формата на калвинизъм, лутеранство и анабаптизъм. В началото, през 20-те години на XVI в., били поставени основите на критиката на традиционното католическо богословие. Сред учените хуманисти, изпъква Еразъм Ротердамски (1469 — 1563), роден в Ротердам, който прославял ролята на разума за опознаване на природната и социалната действителност.

В хронологически план лутераните били първите реформатори, които проникнали в Холандия и се установили в Антверпен, станал средище на тяхната проповед. Вилхелм Орански, чийто баща бил привърженик на лутеранството, поддържал тесни връзки с хуманистите и проявявал толерантност спрямо различните религиозни изповедания. Ако се приеме за достоверна една информация, може да се стигне до заключението, че през 1585 г. в Антверпен живеели към 100 000 души. От тях 44,97% изповядвали католицизма, 28,18% — калвинизма, 14,57% — лутеранството, а 10,86% са с неуточнено вероизповедание. В хода на въстанието северните провинции останали католически, а южните се ориентирали към Реформацията.

Наред с лутеранството в Нидерландия се наложили и анабаптистите — радикално религиозно-социално течение, което издигало искания за преустройство не само на църквата, но и на установените обществени отношения, на държавата. Анабаптистите създали свои общини в херцогство Юлихе-Клеве, разположено близо до границите на Нидерландия. Тук проповедническа дейност развивал Йохан Кампанус, който през 1527 г. успял да привлече голям брой последователи. През 1528 г. анабаптизмът се разпространил във Фрисландия, където пристигнал Мелхиор Хофман, който разширил мрежата на общините. Много представители на различни социални групи се присъединили към религиозните общини в Гелдерж, Хронинген и Арнихем.

През 40-те години на XVI в. най-широк прием в Нидерландия намерило учението на Жан Калвин, чието разбиране за предопределението, за коренното преустройство на църквата, за изграждането на демократична, републиканска форма на управление допаднало на населението от градовете и селата. Неслучайно калвинистическият проповедник Хисбертус Футиус оспорвал теориите на специалистите по канонично право за справедливия характер на лихварството. За разлика от този реформатор, Хуго Гроций, заставайки на страната на банкерите, окачествил лихварството като законно, мотивирайки се с обстоятелството, че банкерът е натрупал богатството си с честен труд и икономии. Бележит теоретик на калвинизма бил Филип Марникс (1538 — 1598), деец от обкръжението на Вилхелм Орански. Отказал се от участие в политическия живот, той отдал силите си на творческа дейност. Подготвил труда „Пчелният кошер на светата римска църква“. Както проличава от заглавието, това е книга срещу морала на църковните служители.

Калвинистките религиозни организации, изградени по модела на Женевската църква, започнали да създават своята институционализирана общност през 50-те години на XVI в. През лятото на 1566 г. в Гент пристигнали 30 мисионери, които проповядвали Евангелието. През 1567 г. различните течения на Реформацията се присъединили към борбата против Испания. Допълнително основание за своята ориентация те намирали в съюза на испанската корона с римския папа. Затова реформаторите, включително и калвинистите, взели най-активно участие в борбата за освобождението на Нидерландия.

Реформираната църква в република Холандия се обособила по силата на унията в Утрехт, подписана на 23 януари 1579 г. Включените в унията 7 провинции (Холандия, Зеландия, Утрехт, Гелдра, Зютфен и др.) поели задължението да защитават докрай протестантизма. Калвинизмът бил обявен за държавно вероизповедание. Изповядването на калвинизма се превърнало в условие за заемане на държавна служба. Католиците, които продължили да изповядват своята вяра, можели да правят това само в своите домове.

Развоят на Реформацията в Нидерландия породил противодействие от страна на абсолютната монархия. Калвинистите представлявали най-сериозна заплаха и император Карл V издал на 25 септември 1550 г. закон срещу ересите, но решителни мерки за задушаването на антикатолическите учения не били взети. Едва след 1556 г. започнало организирано преследване на лутерани и анабаптисти. По разпореждане на императора в Нидерландия били изпратени инквизитори. За разлика от Испанската инквизиция, която била твърде свирепа и настъпателна, Инквизицията в Нидерландия останала сравнително по-либерална.

Преследването на реформаторите продължило при следващия владетел крал Фелипе II, който през 1559 г. получил от папата була за разширяване на епархийските диоцези в Холандия. Папата се разпоредил епархиите да бъдат не 8, а 18, като 3 от тях се въздигали в ранг архиепископства. В архиепископски средища били превърнати Камерейк, Утрехт и Мехелен. Начело на Мехелен се издигнал Гранвел. Новите архиепископски и епископски седалища били превърнати в органи на борбата за смазване на еретическите учения и движения.

 

Ренесанс

 

Както Нидерландия, така и Холандия достигнали високо равнище на развитие в икономическия и обществения живот, наложили се като първостепенни центрове на културата и цивилизацията в Европа. Нидерландия успяла да преодолее традиционната си изолираност още когато била присъединена към Свещената римска империя на германската нация. Това събитие имало двояко отражение. От една страна, Нидерландия и Холандия загубили относителната си самостоятелност, но от друга, влезли в кръга на една от водещите цивилизации на континента.

Както в останалите държави на континента, така и в Нидерландия и Холандия център на образованието и просветата станали университетите. През 1575 г. бил учреден университет в Лайден, станал средище на природните науки, особено на физиката и математиката. Библиотеката му притежавала огромен книжен фонд. Самият университет придобил безспорен авторитет като научен и преподавателски институт. По-късно били създадени и университетите в Гронинген (1614), в Амстердам (1632) и в Утрехт (1636).

В началото на културния живот на Нидерландия през XIV — XV в. творческите сили на различните представители на интелигенцията, аристокрацията, патрициата били обединени в „риторическите дружества“, които привличали и най-широки слоеве от населението. В тях се извършвала различна дейност — организирали се състезания по красноречие, по писане на слова и речи, на поеми и мистерии, организирали се и празненства. Привлекли множество самостоятелно мислещи млади хора, дружествата станали огнища на опозиционна творческа дейност. Тук се обсъждали памфлети срещу държавната власт и Католическата църква, отстоявали се идеите на хуманизма. Разпространени в градове и села, те станали люлка на калвинизма. Неслучайно членове на Риторичните общества в Амстердам, Ротердам, Лайден, Утрехт участвали във въстанието от 1534 — 1536 г., а след това и във въстанието в Гент от 1539 — 1540 г. В дружествата били превеждани произведения на древни писатели и поети, обогатявал се холандският литературен език, книжнината достигнала високи върхове.

Епоха в развитието на литературата и на цялостната култура създал Еразъм Ротердамски — учен хуманист, мислител, теолог, писател, чието дело принадлежи на цяла Европа, на човечеството. Неговите произведения „Възхвала на глупостта“ (1509) и „Домашни беседи“ (1518) упражнили огромно въздействие върху живота на различните страни, в които били преведени и намерили радушен прием. В своите творби писателят-хуманист бичува глупостта и схоластиката, догматизма и педантизма, демагогията и шарлатанството. Еразъм Ротердамски е автор и на много други съчинения: „Християнският воин“, „Пословици“, „Параболи“, „Апофтегмата" и др., посрещнати с огромен интерес от най-широк кръг читатели. През 1517 г. той издал гръцкия текст на Новия завет с богат текстологичен коментар и с нов превод на латински език, включващ множество корекции на каноничния превод на Вулгата, извършен от Блажени Йероним.

Властелин на свободната мисъл, сърцевед, свързан с Холандия, Еразъм Ротердамски не можел да се задържи в своята родина. Неговите колеги от университета в Лувен, където прекарал от 1517 до 1521 г., го преследвали като ересиарх. Поради това той станал „гражданин на европейската република на учените“. Победоносният дух на еразъмианството раздвижил умовете на испански (А. и X. Валдес), португалски (Д. де Гойш), унгарски (М. Олех), чешки (Я. Благослав) и полски (Я. Дантишек) творци. Неговите произведения оказали силно покоряващо влияние върху творчеството на Франсоа Рабле, Маргарита Наварска, Мишел де Монтен, Ф. Сидней, Мигел де Сервантес, Уилям Шекспир. Под влиянието на хуманистичните идеи попаднали С. Франк, Хуго Гроций, В. Пиркхаймер, Дирк Корнхерт.

Друг велик син на Нидерландия, гражданин на човечеството, бил Хуго Гроций (1583 — 1645) — многостранно надарена личност, историк, юрист, литератор, държавник. В трудовете си „За правото на война и мир“ (1625) и „За свободното море“ (1609) той отстоявал идеята за естествения произход на държавата. Неговата основополагаща концепция за договорния принцип при оформяне на отношенията между държавите имала голямо значение в правната теория и практика, освободена от средновековните традиции. С труда си „За свободното море“ Гроций обосновал с оригинална аргументация шествието на холандския флот по океани и морета, колониалната политика на своята родина. Неоценима стойност и като фактология, и като методология притежава трудът му „Анали по историята на Белгия“ — един от върховете на историческата мисъл по онова време.

Философската мисъл на Нидерландия била обогатена от творчеството на Барух Спиноза (1632 — 1677) — математик и етик, теолог и историк. Най-известното му съчинение „Богословско-политически трактат“ е истинска енциклопедия по основни въпроси на обществените и природните науки. Друг труд на Спиноза „Етика“ също има голяма познавателна стойност. Спиноза е основоположник на геометричния метод във философията.

Холандският учен Кристиян Хюйгенс (1629 — 1695) създал вълновата теория на светлината, въвел махалото в часовниците, уточнил постоянните точки на Целзиевата скала в термометрията. Заради своите постижения Хюйгенс бил избран за член на Кралското дружество в Лондон и на Академията на науките в Париж.

Нидерландската школа в живописта излъчила такива майстори като Лука Лайденски (1494 — 1533), Питер Артсен (1508 — 1575), Йоахим Бейкелар (1533 — 1573), талантливия живописец Питер Бройгел (ок. 1528 — 1569). В своите творби художниците пресъздавали природата в Нидерландия, бита и живота на своите сънародници, техните преживявания.

Фламандският художник Питер Паул Рубенс (1577 — 1640), патриархът на една от школите в живописта, Антверпенската, възсъздавал красотата и силата на човешкото тяло, величието на природата. Картините му „Селски танц“, „Поклонение на влъхвите“, „Вирсавия“, „Мария Медичи“, „Автопортрет“ разкриват един чудесен и несравним майстор на четката. Антонис ван Дайк (1599 — 1641) е друг знаменит фламандски художник, разработвал митологични сюжети, теми от Стария и Новия завет. Картините му „Семеен портрет“, „Портрет на маркиза Балби“, „Портрет на Карл V на лов“ са творения на велик художник, излъчващи изразителност и прелест.

Холандската национална школа в живописта се налага със своя демократизъм и с традициите си. Гениален художник за всички времена остава Рембранд ван Рейн (1606 — 1669) с картините си „Завръщането на блудния син“, „Нощна стража“, „Слепият Товий“, „Даная“. Великолепни портретисти са Франс Хале (ок. 1580 — 1666), Якоб ван Руисдал (1628/29 — 1682). Между произведенията на Ф. Хале се открояват „Групов портрет на офицери от стрелковата рота св. Георги“, „Групов портрет на регенти от харлемския приют за престарели“, а на Я. Руисдал — „Блато“, „Мелница близо до Вайк“, „Еврейско гробище“.

В Холандия се оформила внушителна архитектурна школа, която дала своя принос за изграждане облика на републиката. Характерна особеност на сградите било следването на традициите на класицизма, повлияни от Италия и Франция. Великолепен паметник на холандския класицизъм е сградата на кметството (понастоящем Кралски дворец), изградена от Якоб ван Кампен (1648 — 1655). Сграда от дворцов тип е „Маурицхюс“ в Хага на Питер Пост, изграден през 1633 — 1644 г.

Републиката на съединените провинции Холандия създала самостоятелен тип малка държава, която отхвърлила испанското господство и в средата на XVI в. определила своите държавни граници, които останали непокътнати през вековете. Ядрото на републиката образували графствата Холандия, Зеландия, Гелдра, Ено и Фризия. Църковно-религиозен център на новата държава станало епископството в Утрехт, преобразувано през 1559 г. в архиепископство. Калвинизмът бил обявен за официално вероизповедание, но в средата на XVII в. Католическата църква възстановила своето право на съществуване.

Въстанието в Нидерландия за освобождаване от испанска зависимост (1566 — 1608), организирано от калвинистите, без достатъчно сериозни основания се окачествява в литературата като „Нидерландска буржоазна революция“. Такъв подход модернизира историческите събития. Поради своята стихийност, недостатъчна организираност и политическа незрелост то не успяло да придобие чертите на действителна социална революция и останало в рамките на съпротивителните движения от по-нисш вид. При все това борбата изпълнила своите освободителни задачи, отхвърлила чуждоземното испанско господство и разкрила пред Холандия просторите на самостоятелното политическо развитие. Това определя реалното място на бунта в историческото минало на Европа изобщо и на Холандия в частност.