Под ръка с демокрацията. 30 години "нежна революция" - Агитация по нашенски

Написана от Христо Милков
Посещения: 7135

Индекс на статията

 
18. АГИТАЦИЯ ПО НАШЕНСКИ

 

„В София – синя утрин”

в. „Труд”

„СДС омаза дървета и фасади
под прикритието на нощта”

в. „Дума”

 

„В София – синя утрин”, съобщи в. „Труд” на 14 май 1990 г. На традиционния понеделнишки брифинг на СДС било съобщено, че „посиняването” на столицата е част от активната предизборна пропаганда на Съюза”.1

„Дума” беше по-остра в заглавието си „СДС омаза дървета и фасади под прикритието на нощта”. Освен огромното количество синя боя, по стените на столицата бяха разлепени и „стотици плакати с картата на България, покрити с човешки черепи”. Според социалистическия всекидневник лепилото, явно внесено от Запад, показва висока устойчивост”.2 Друго заглавие от същия брой е на полк. Кирил Митов – „Не така „бояджии”. Според него щетите, които са нанесени върху фасадите на жилищните сгради и върху други ценностни са непоправими.

Полковникът е прав, като казва, че за няколко часа е унищожено създавано от българския народ за милиони левове. Нещо повече, ако си припомним първото интервю на Жак Сегела, който бе главен консултант на кампанията на СДС, ще видим, че това е вършено под негова директива. Но не бива да се забравя, че „боядисват” не само „седесари”, но и „комунисти”. Така че ще припомня предложението на полк. Кирил Митов във втора точка от този материал: „2. Без отлагане да се заставят замърсителите (независимо кои са те) да поправят както трябва стореното от тях”. За посегателство върху чужда собственост има член от Наказателния кодекс, със съответното наказание и глоба.

Според мой добре информиран източник в страната в онзи момент не се е намирала боя от такова качество и в такива количества, така че да се осъществи „Синята утрин”, достигнала на 29 май Кърджали, на 4 юни и Толбухин.

Ето какво пише за „града на националистите” в бр. 6/1990 г. на Информационния бюлетин на Пресбюрото на БСП: „Синята агресия преминава в провинцията. Тези дни Кърджали… осъмна с многобройни надписи в синьо върху стени, врати, витрини и други неразрешени за агитация места. Съдържането им вече е познато – СДС. Не беше отмината даже радиоколата на местната общинска организация на БСП. Събитието съвпадна с появата на радиокола на СДС, пристигнала от столицата Може би централното ръководство на опозицията пак ще заяви, че това съвпадение няма нищо общо с агресията в синьо”. Защо му е на централното да дава указание с радиокола, което е много по-бавно и много по-скъпо, вместо да завърти един телефон и да му е чиста работата. За авторката очевидно е напълно нормално общинската организация на БСП да има своя радиокола, но, не дай Боже, и най-голямата опозиционна сила в града да получи, става вече става страшно.

Колкото до средището на Добруджа – ето текстът на Информационния бюлетин от бр. 9 на същата година с автор С. Дукова: „Синята вълна достигна и Толбухин. Не беше отмитата и сградата на Общинския съвет в града на БСП в града. Опозицията нагло разлепва свои материали върху агитационните табла на социалистите. Дързостта им стигна дотам, че поискаха БСП да им отстъпи витрина в собствената си сграда”. Давам тези примери изцяло, защото те са показателни за езика и стила, и най-вече на начина на мислене на хората, които правят бюлетина на Пресбюрото. Собственото ми мнение е, че той е оформен на твърде ниско равнище, а повечето авторски материали са слаби като въздействие.

Не бих могъл да се ангажирам с гаранция за достоверността на изнесените факти. Във всички случаи само от написаното от тези кратки материали в рубриките „Съобщиха ни, че…” и „С юмрук, по демокрацията” се очертава един твърде нелицеприятен облик на поддръжниците на основната политическа сила. Ще цитирам финала на материала за Толбухин на С. Дукова: „Членове на СДС заплашиха лицето, което продава значки на БСП в центъра на града, че ако го видят още веднъж, „ще целува жена си студена”.

„Синята утрин” продължи в София и на следващия ден – 15 май 1990 г. „От изискания официален костюм, вратовръзката и бялата риза на генералния директор на столичната фирма „Геоприбор” не бе останало почти нищо”. Наистина, снимката съвсем ясно потвърждава тези думи. „Синята атака” бе добре и безпощадно изпълнена. „Синята седесарска боя, плисната в лицето му от двама участници в прословутото „Синьо утро”, помрачи живота му, предполагаме, още задълго напред”. И то защото обяснил на двама „бояджии”, които пишели графити на СДС на оградата на неговата фирма, че не е тук мястото за това. Едно от момчетата лиснало бидона с боята в лицето му. Според самия него от близкия клуб на СДС дошли още хора. „Нарекоха ме тоталитарчик, апаратчик. Заплашиха ме, че щели да ми извадят пистолета отзад и да ми го вкарат отпред, и други подобни грубости. Гледаха ме с кръвясали очи, мисля, че някои бяха пияни. Опитаха се да ме обвинят, че аз съм виновен за всичко. Нямам нищо против предизборната агитация и пропаганда, но този ли е начинът”.3 Извършителите били заловени – двама 23-годишни младежи. Това ли е цветът на българската младеж, който гласува за синята коалиция? Убеден съм, че никой не е давал разпореждане за подобни „касапски” методи на агитация. Цитирах нашироко този разказ на потърпевшия, защото това е един типичен случай за действие срещу политическия противник. Не един репортер или фотограф са били заплашвани само защото носят касетофон или апарат, да не говорим за камера. Особено ако е жена, насреща се изтъпанчват разни „героични” мъжкари, които боядисват в политическия цвят комплекси.

Естествено, ръководството на СДС, в лицето на Петко Симеонов, се разграничава от появилите самоинициатива „бояджии”. Той споменава само за дърветата и за неразрешените места. Отново нищо за хората, които са пострадали от „инициативните”. Наистина, независимо от цвета на боята, тя може да бъде пагубна за дърветата, но какво да кажем за едно лице, залято обилно с боя, пак без разлика на цвета.

Или за строшените кости, вследствие на „подкуп с бой”, както се е изразил находчиво Пламен Енчев. „79-годишният Йордан Петков бе настанен във Висшия военномедицински институт с диагноза силни болки в лумбалната област, подута раменна става вследствие на счупване. Пострадалият е колабирал и има силни, непоносими болки в кръста. Според дежурния хирург д-р Георги Терзийски състоянието му е много тежко”. Всъщност самият Йордан Петков разказва, че е бил във фашистки затвор от 1935 г., бил е между 1941 и 1944 г. в концлагер, по време на съпротивата е изгубил и двете си деца. „Били са ме, но такъв удар като тази сутрин не си спомням”. Може би пък малко са го били досега?

На 15 май е работел на мястото си в Драгалевци, когато дошли двама души. Казали му: „Искаме да свършим с тебе една работа. И ти ще спечелиш, и ние ще спечелим”. Показали му руло с плакати с „картата с черепите” – „музикалният съпровод” на „синята утрин”. „Ще ги вземеш и ще ги разлепиш по околните вили. Ще ти платим 50-60 лева. И ти ще си доволен, ние – също”. Той е отказал, защото им казал, че не член на СДС, а на БСП. Последното, което чул, било: „А-а, ти си от мафията”.

Това е то агитация по нашенски: който не е от нас – бой. Нищо, че е пенсионер, че просто е отказал да сътрудничи, защото не е от „нашите”. Това стига да му се строшат костите. И пак разделението „Ние-Те”. Когато дошла „Бърза помощ”, сестрата била от СДС. Оказала му помощ, изразила му искрените си съжаления, но казала: „Аз обаче съм от СДС, може и вашите да направят такива работи”. Какво общо има човешкото страдание и задължението да се окаже помощ с това, че видите ли и „неговите” хора могат да сторят същото на някой от „нашите”. Та ако се постъпваше така, нямаше да има Шарл дьо Гол – пленен при Вердюн през 1916 г. с тежка рана със щик, вследствие на която е в безсъзнание. Впрочем това е вече трето раняване на бъдещия генерал. След това лежи в германски офицерски лагер, от където прави пет неуспешни опита за бягство. Ако германците го бяха убили тогава, вместо да го излекуват, нямаше да имат никакви проблеми през Втората световна война с възраждането на Франция като велика сила.

Според Боряна Костова, автор на бележката „Омразата крещи и от оградите” „творецът” на надписа ХОРА, МРАЗЯ ВИ вероятно е бил очарован от нощния подвиг на авторите на „синята утрин”. Той е бил „от този тип хора, които сутрин мразят себе си, следобед близките си, а вечер – целия свят”.4 Поне знае, че се слага запетайка след обръщение. Сред анонимните автори на подобни „приписки” има такива тежки случаи, че например думата „убийци” или е без „й”, или пък е с две „и”-та. Така е в графита НАТО-УБИЙЦИ, на една от стените на Института по история при БАН (днес „за исторически изследвания” – б.а., Х.М.) или пък на близкия трафопост. Да не говорим пък за собственоръчно написания лозунг от първия голям митинг на БСП срещу войната в Югославия, който и до днес съхранявам в архива си: НАТО-ВЪРВЕТИ СИ!5 Редица години събирам лозунги, афиши и графити, но този сякаш е първият, написан на диалект. Имало е със стария правопис, например „царъ Тошо” или пък с объркан словоред, но на диалект – не.

Със страданието на хората, даже със смъртта, се прави политически капитал, като понякога истината се раздува до невероятни размери или се правят такива „въздушни предположения”, като това за мотивите на автора ХОРА, МРАЗЯ ВИ. Върти се, суче се и пак до врага се опира. Щом мрази, значи „вероятно” е очарован от „художниците” на „Синята утрин”. Не е ясно защо ни мрази, нито кой е. Не може ли музата да му е кацнала на рамото, когато е видял „червените” да „работят” по стените? Е, материалът нямаше да бъде във „Вечерни новини”…

Агитацията „по нашенски” се стоварва къде ли не – предизборни табла на политически сили, клубове. На 25 април 1990 г., вечерта, предизборна витрина на БСП, намираща се край магазина за хранителни стоки на спирка „Алея Яворов” на бул. „Ленин” (днес „Цариградско шосе”), е била разбита. „Според няколко очевидци, чиито адреси са на разположение в редакцията, това е направил мъж със значка на СДС и с чанта, в която вероятно е имало желязо или камък”.6 Като го попитали защо я чупи, той отвърнал: „Всички комунисти ще избием”. Според „Дума” този случай през последните дни за съжаление не е изолиран.

Председателят на основната партийна организация на БСП в квартал „Васил Левски” – първа част, информира в. „Дума”, че след двукратно чупене на стъклата на кварталния партиен клуб на ул. „Летоструй” №107 и последвалото възстановяване, на 7 май 1990 г. „отново са лъснали следите на нощните похитители. Този път следите са били в синьо – целите стъкла били боядисани в този цвят, като под блажната боя останали предизборните агитационни материали на БСП – невидими за окото на всеки бъдещ избирател”.7

Кореспондентът на социалистическия всекидневник Никола Нанев съобщава от гр. Бяла, че с „блажна боя е обруган изключителния мост на Колю Фичето на р. Янтра, обявен за национален архитектурен паметник. Въпреки забраната да се поставят на такива обекти предизборни пропагандни материали, на четири места върху каменната конструкция на това гениално произведение на българския дух нечия ръка с големи букви е написала: СДС!”8

Не бяха пощадени живите, мъртвите, паметниците, дори от ранга на моста на Колю Фичето, та какво остава за агитационните табла, стъклата, материалите за кандидатите за депутати, партийните знамена, обикновените фасади на сгради, които просто са се оказали на пътя на „агитпропчиците” или са били по-удобни за създаване на нови „произведения на изкуството”.

„Убитите са от СДС”. Така писа в. „Демокрация” на 2 юни 1990 г. по повод „случаите на насилие и убийства на лидери и симпатизанти на СДС.

В броя от 26 май с. г. в каре е поместено: ВНИМАНИЕ, ПРИВЪРЖЕНИЦИ НА СДС!

В редакцията на вестника постъпиха достатъчно сигнали, които ни дават основание за сериозна тревога. Цитираме част от тях:

„Внимавайте, комунистите готвят провокации преди изборите. Ще бъдат приписани на СДС!

Танковото поделение в Горна баня прави необичайно раздвижване. Вероятна е военна намеса.

Очаква се инсцениран от БСП опит за покушение над Петър Младенов. Разбира се, той няма да бъде успешен, но ще се твърди, че в основата му е опозицията”.

Дано тези сигнали не са истина. Но ние се обръщаме към вас, симпатизанти и привърженици на СДС. Бъдете внимателни, не се поддавайте на провокации, докажете силата на демокрацията пред евентуалните силови методи на властващата партия!

Ето как се „помпа” напрежение. Всички сигнали се оказаха „фалшиви”.

„Кой включва мъртви души в избирателните списъци”, пита в. „Демокрация” 29 дни преди свободата. „В избирателните списъци на 16-а избирателна секция, община „Оборище” в София, които са изложени в аптеката на ул. „Раковски” и бул. „Дондуков”, е включена Екатерина Гаврилова Костадинова, живееща на ул. „Раковски” №82, ет. 6, ап. 22, която е починала на 22 февруари 1990 г. Но нейният съсед Владимир Манолов Веселинов, живеещ в същата кооперация на същия адрес в ап. 21, член на КТ „Подкрепа” и симпатизант на СДС, кой знае защо не е включен в списъците”.9

Под заглавие „Ах, тези избирателни списъци” са публикувани снимки на списъците, където на първата личи името на починалата на 80 години Екатерина Костадинова, некрологът за 40-те дни от смъртта ѝ, снимката със списъка, на който липсва името на Владимир Веселинов и на личния му паспорт под нея, с дата на раждане 16 април 1969 г.

В същия брой в предизборната хроника има сведения за вписване на „мъртви души” в 25-а избирателна секция в София, ж.к. „Червена звезда”. Дончо Папазов съобщава, че „жените първо се записват на бащино, а после на името на съпруга”.10

38 дни преди свободата домоуправителят на вх.1, бл.303, ж.к. „Младост-3” открива „мъртви души” в списъците.11

В с. Осларка кметът и представителят на БЗНС „Никола Петков” съобщили на председателя на Районната избирателна комисия, че в списъците на 28-а секция не участват посочените от тях лица. „За сметка на това се появили нови. Този път не „мъртви души”, а мъртъвци. Под №6 е покойникът Желю Господинов Неделчев, а лицето под №7 Диньо Дончев по думите на кмета е „психически болен”.12

Няма смисъл да се продължава. Винаги ще се намерят още случаи, и то най-разнообразни и поразяващи с изобретателността на фалшификациите.

 

1Ангелов, А. В София – синя утрин. – В: в. „Труд”, 15 май 1990 г.
2СДС омаза дървета и фасади под прикритието на нощта (екип от „Дума”). – В: в. „Дума”, 15 май 1990 г.
3Боя в лицето (соб.инф.). – В: в. „Дума”, 16 май 1990 г.
4Костова, Б. Омразата крещи и от оградите. – В: в. „Вечерни новини”, 21 май 1990 г.
5Личен архив на автора.
6Предизборен вандализъм (соб. инф.). – В: в. „Дума”, 26 април 1990 г.
7Арабаджиев, Ст. Нощни похождения в синьо. В: в. „Дума”, 18 май 1990 г.
8Нанев, Н. Боя върху моста. – В: в. „Дума”, 31 май 1990 г.
9Бахчеванов, В. Кой включва „мъртви души” в избирателните списъци. – В: в. „Демокрация”, 12 май 1990 г.
10Папазов, Д. Предизборна хроника. 29 дни до свободата. – В: в. „Демокрация”, 12 май 1990 г.
11Папазов, Д. Остават 38 дни. Предизборна хроника. – В: в. „Демокрация”, 3 май 1990 г.
12Папазов, Д. Предизборна хроника. – В: в. „Демокрация”, 18 май 1990 г.

 

X

Right Click

No right click