Под ръка с демокрацията. 30 години "нежна революция" - Другите за нас

Написана от Христо Милков
Посещения: 7139

Индекс на статията

 

21. ДРУГИТЕ ЗА НАС

 

За разлика от БСП при СДС може да се отграничи не само вътрешен образ, създаден от местни сили, централи и привърженици на българска земя или чуждестранни консултанти, но и външен образ. Той е натрупан от изказвания, речи, статии и пресконференции на чужденци, които са пребивавали в страната или са се срещали с представители на синята коалиция зад граница. Друга възможност за просмуквания на техни оценки са пресконференциите на Съюза или чрез неговия печат, където те са цитирани.

Този образ е всъщност част от мита Олицетворение на България. Една от основните линии в изписването на „външния” лик са СДС е представянето му като „врата към Европа”: НЕ - НА СЕГАШНОТО РОБСТВО, ДА - НА УТРЕШНА ЕВРОПА, пише на един от „фабрично” произведените лозунги след март 1990 г. Нашироко се подчертава, че СВЕТЪТ Е СЪС СДС. БЪЛГАРИЙО, СВЕТЪТ ТИ ВЯРВА!, е изписано на титулната страница на в. „Демокрация” от 6 юни 1990 г. Иначе казано светът вярва на страната, която ще пусне синята бюлетина.

На среща с лидерите на опозицията в хотел „Шаретон” на 11 февруари 1990 г. държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър се обръща към тях: „Вие доведохте страната до прага на демокрацията. Ние се възхищаваме от вашия кураж. Знаем, че не беше лесно”.1 Самото заглавие на статията е твърде показателно. То „сочи” докъде сме стигнали и ще стигнем под ръководството на СДС. В следващите думи на първия американски дипломат по това време може да се различи едно „потупване по рамото” от „новия голям брат”. Според държавния секретар България е извървяла дълъг път, защото „хората от СДС” са подложили на натиск правителството и така страната е била доведена до „нова ера”.

Заместник-държавният секретар на САЩ по човешките права Ричард Шифтър при среща с делегация от синята коалиция на американска земя на 27 април специално подчертава, че тя обединява онези сили, които са играли и играят решаваща роля за промяна към по-добро в положението на човешките права.

Арт Гарфънкъл и Дан Сийлз преди концерта на 7 юни в София по покана на СДС заявяват, че те никога не са се присъединявали към политически групировки, но сега ще участват в това шоу, защото вярват, че „СДС е единствената сила, която може да донесе демокрацията в България”.2

Всъщност в тези изказвания, публикувани във всекидневника на СДС, могат да се откроят някои от основните характеристики на неговия „външен” образ: първата сила, повела борбата срещу режима на Тодор Живков и „казала истината за него”. Това определение може да се срещне и в изказването на Роберт Харенчар, първи заместник-министър на външните работи на бивша Чехословакия пред делегация на синята коалиция.3

Наред с това тя е „истинският представител на българската демократична общественост”, както казва първият секретар на управляващата във Франция по онова време Френска социалистическа партия Пиер Мороа4 и единствената сила, която може да доведе страната ни до демокрацията. Дума по дума същото казва и Лех Валенса, лауреат на Нобелова награда за мир, председател на „Солидарност”, пред делегация на СДС: „СДС е истинският представител на демокрацията”.5

В парижкия „Фигаро” председателят на НКС на СДС д-р Желев е наречен „човекът на демократическия преход” в заглавието на статия от 11 май. Според вестника без никакво съмнение той ще бъде главата на следващото българско правителство.

Изказванията на служители от толкова висок ранг и на такива авторитети, като Лех Валенса, както и публикации в такива вестници като „Фигаро”, които създават толкова ласкателен и до известна степен „зализан” образ и предвещават неминуема изборна победа, вече засилват „синята” викториална психоза. Наред с това в тях могат и да се открият и преки атаки срещу управляващата партия. Британският министър на външните работи Дъглас Хърд заявява, че „всяко правителство, което по един или друг начин е свързано с комунизма, няма големи шансове да получи…(икономическа и друга) помощ”.6 Ако припомня мнението на Сегела, че не е възможно комунист да се промени, очевидно е как трябва да се тълкува това изказване. Интересно колко ли хора щяха да останат в СДС, ако се приложеше тази формула…

Естествено е след тази подкрепа в най-различни форми и на най-различни равнища на Съюза да му поникнат криле. Няма нищо необяснимо в думите на Желю Желев на пресконференция след завръщането на предвожданата от него делегация: „Мисля, че няма да е преувеличено, ако кажа, че в новата история на България не е имало друг случай, когато една официална делегация, особено пък на опозицията, да е била посрещана в толкова много страни на такова високо равнище”.7 Датата е 19 май, а на 10 юни е първият тур на изборите. „Символите на общочовешката борба и демокрация” и „примери за борба против тоталитаризма”8 трябва да изразят своята подкрепа на силата, която евентуално ще управлява България. Представители на най-различни институции идват у нас, а делегация с водача на опозицията и бъдещ държавен глава прави голяма обиколка из западни демокрации и източноевропейски страни, които преди нас са поели по пътя на демокрацията. Това е един вид последно приготовление преди старта в голямата битка за власт.

В словото на Петко Симеонов СДС е определен ни повече, ни по-малко като „символ на неугасващата, непревъплъщаващата се и непреименуваща се българска демокрация”. Не само в нашите очи, но и в очите на света.

В споменатите изказвания, създаващи външния образ на СДС, се срещат такива, които противоречат на действителността, а именно по въпросите кой пръв е започнал борбата срещу режима на Тодор Живков и доколко е бил нужен особен кураж да излезеш в опозиция след 10 ноември 1989 г. при тогавашното състояние на БКП. Наред с рязкото покачване на самочувствието и самомнението на синята коалиция, с повишаването на рейтинга й в очите на нейните привърженици, този специфичен за митологията й образ има и отрицателно въздействие. Едва освободили се от опеката на един „голям брат”, българите започват да усещат тежката ръка на друг, който определя кое е добро за тях, какви са истинските стойности, коя е демократичната сила и която трябва да спечели изборите, за да не проиграе България историческия шанс. А кой има право да получи подкрепа за предизборната борба, е направо дребен въпрос.

Най-крайно звучи Патриша Роулинс, член на Европейския парламент. На 25 май на митинг в с. Животино, Софийска област, тя заявява, че на предстоящите избори България има историческия шанс да обърне гръб към комунизма и да тръгне към демокрацията. Каква ще бъде разликата между „преди” и „сега”, ако всички, които подкрепят СДС гласуват в един цвят? Няма ли да се потвърди напълно любимата формулировка на всички социалистически лидери: „син тоталитаризъм”? Няма ли разликата да бъде само в името на управляващата сила и нейния цвят. Въпросите „За кого ще гласуваш?” и „Колко получаваш?” и у нас са признак на лошо възпитание. Ще продължа с думите на Патриша Роулинс: „Син е цветът на моята партия (Консервативната партия на Великобритания – бел. ред. на в. „Демокрация”), син е цветът на знамето на Европейската общност, син е цветът на българската демокрация. Гласувайте със синята бюлетина!”9 Последното изказване звучи като площадна агитация. То би могло да бъде възприето като такова, ако не се знаеше авторът му. Но при това положение то представлява чиста проба намеса във вътрешните работи на България.

Покритието между „вътрешния” и „външия” образ е очевидно. Всъщност това са обичайните характеристики на една политическа сила, когато тя трябва да бъде изтъкната като водач на нацията и да се изведе логиката на победата й в предстоящите избори. Същите формулировки могат да се срещнат и в пропагандата на БКП (БСП).

„Външият” образ отсъства в червената иконография поради външнополитическата изолация, в която тази партия е поставена от страна на западните и източноевропейските държави по това време. Много трудно могат да се намерят фактори от външнополитически характер, които да бъдат определени като позитивни за БСП. Рухването на Системата, поражението на СССР в Студената война, разпадането на Съветския съюз – страната, откъдето би могло да се очаква най-солидна подкрепа, все по-могъщото надигане на антисъветски и антикомунистически настроени сили и личности в България ликвидират всякаква възможност да се създаде „външен” образ в червената митология.

Разбира се, не могат да се пропуснат коментари в най-различни авторитетни вестници, като „Гардиън”, внимателно отразявани във в. „Дума”, в полза на БСП. Например на 28 май 1990 г. този британски всекидневник „констатира смяна на тактиката в предизборната кампания на опозицията – от остри нападки срещу управляващата Социалистическа партия към по-положителни демонстрации на управленските качества на членовете на СДС, опитвайки се по този начин да поправи слабото си представяне в класации по популярност”. По-нататък кореспондентите на „Гардиън” от София Денис Сърл и Майк Пауър допълват, че „много гласоподаватели са били засегнати от агресивната антикомунистическа тактика, в която са били включени ужасяващи антикомунистически плакати с черепи, за да опишат местата, където са се намирали бившите сталински концлагери и разровените масови гробове”.10

Изводът за смяната на тактиката на СДС се подкрепя и от факта, цитиран от „Гардиън”, че когато министър-председателят Андрей-Луканов предлага да се сформира коалиция с опозиционните сили, в случай, че БСП спечели изборите, председателят на КС на СДС в свое изявление проявил готовност да влезе с отцепилите се от БСП групи, които приемат политическата платформа на сините. Вестникът обяснява „омекването” на опозицията с нарастващата перспектива за поражение на изборите.

Ако се огледат тези коментари, ще се види, че изобщо съобщението за някаква промяна на тактиката е малко закъсняло. Наистина може да се приеме, че знакът на кампанията на СДС е образът на врага, както пише Маргарита Пешева в монографията си „Телевизията – политическата машина”. Но позитивната линия на поведение на всички равнища в синята коалиция далеч не започва в края на май. Антикомунизмът е добро „лепило” за такава разнородна коалиция и е един ефективен таран в тогавашната ситуация. Той води до привличане на многобройни привърженици, които по една или друга причина за били засегнати от режима. Освен всичко друго вече бе много престижно да си антикомунист. Но с отрицание власт не се достига, камо ли да се задържи.

Ако се хвърли само бегъл поглед върху процентното съотношение между лозунгите, „укрепващи” собствения образ на СДС, и тези, които „обслужват” образа на врага в митологията му от самото начало на изборите, ще се види все по-голямото нарастване на дела на първите. Вече в първите дни на юни 1990 г. пропагандата се занимава предимно със своята сила.

Разбира се, биха могли да се припомнят съветите на Сегела от началото на април, който се опитва да придаде на кампанията предимно положителен заряд. Във в. „Демокрация” материалите, разкриващи качествата и идеите на кандидатите за депутати на СДС, са все повече и повече. И тази тенденция далеч не „тръгва” в края на май.

Изводът за усещането на наближаващото поражение у синята коалиция ми се струва малко пресилен. Десетина дни преди това съобщение в „Гардиън” се е завърнала триумфално делегацията начело с д-р Желев. Споменах и други негови изявления от май, които не могат да бъдат изтълкувани като признание за неминуема загуба.

Омекването на тактиката в никакъв случай обаче не довежда до омекване на поведението. По принцип, дори според симпатизанти на самия Съюз, неговите привърженици са били по-агресивните в сблъсъка между двата „мастодонта”. Особено на площадното и улично равнище. Видял съм достатъчно конфликти, докато събирах материала върху това изследване. Скандиранията срещу БСП са били по-обидни, по-злобни и по-нападателни. Агитките на СДС на червените митинги са се държали много по-предизвикателно, да не кажа нагло в сравнение с техните противници. Най-силно впечатление ми направи държанието на привържениците на СДС, „съпровождащи” с крясъци и оплювки погребалното шествие на тленните останки на Георги Димитров. Групичките бяха „разставени” на равни разстояния по неговия път и изобщо не си поплюваха. Тези хора не бяха чували за мъдростта „За мъртвите или добро, или нищо”

 

1Василев, Й. България в нова ера. – В: в. „Демокрация”, 12 февруари 1990 г.
2Соломон, Ж. Арт Гарфънкъл и Дан Сийлз ще пеят за нас. – В: в. „Демокрация”, 6 юни 1990 г.
3Шимон, Р. Първите, които поведоха борбата. – В: в. „Демокрация”, 9 май 1990 г.
4Николова, М. Демократична Европа поддържа СДС. – В: в. „Демокрация”, 10 май 1990 г.
5Кореспонденция на Владимир Петров – Смаховски от Гданск-Варшава. – В: в. „Демокрация”, 18 май 1990 г.
6Делови срещи във Великобритания (Лондон, 11 май, кор. на БТА Волен Крумов). – В: в. „Демокрация”, 12 май 1990 г.
7Светът вярва в българската опозиция. Голяма пресконференция на делегацията на СДС. – В: в. „Демокрация”, 20 май 1990 г.
8Слово на Петко Симеонов на последното заседание на Кръглата маса. „Неугасващата българска демокрация”. – В: в. „Демокрация”, 8 март 1990 г.
9В. „Демокрация”, 28 май 1990 г.
10Сейменлийски, Н. (кор. на в. „Дума”). Според „Гардиън” СДС сменя тактиката. – В: в. „Дума”, 29 май 1990 г.

 

X

Right Click

No right click