Априлското въстание 1876 г.

Посещения: 20034

Индекс на статията

 

Zname Aprilskoto vastanieСлед неуспелия опит за въстание през есента на 1875 година повечето от революционните дейци, както и по-активните участници на революционната организация трябваше да напуснат страната и да забягнат в Румъния. Тук обаче те не откриват сред досегашните ръководители на комитета сериозни намерения за подготовка на въстание в България през пролетта на 1876 година, когато се очаквало засилване на революционното движение в Босна и Херцеговина и обявяване на война от Сърбия и Черна гора на Турция.

Претърпеният неуспех не отслабва волята за борба у революционно настроената емиграция. Виждайки разложението на БРЦК, което довежда до неговото саморазпускане, тя идва в скоро време до съзнанието за необходимостта да се подготви въстание в България още през пролетта на 1876 година. Тя съзнава също така, че за постигане на тази цел трябва да разчита на своите собствени сили и на силите на поробения народ.


 

ГЛАВА I
ГЮРГЕВСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ. ВЪЗНИКВАНЕ.
ПЛАН ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ И ПРОВЕЖДАНЕ НА ВЪСТАНИЕТО

 

"Унинието не било общо. Мнозина от комитетските дейци смятаха, че трябва да се подготви нова въстание, като предварителната работа бъде по продължителна и да се проведе предимно в Българско.“1

На 1 октомври 1875 година Н. Обретенов, забягнал малко преди това от България пише на майка си Баба Тонка, да съобщи на селяните да скътат всичко (оръжие, дрехи, знаме), защото "ще трябват за напролет. Както и да е, ние не ще оставим Турция на мира - или ще измрем всинца, или ще освободим България".2

Със същите чувства се озовава в Румъния и Георги Бенковски. По това време пристигнал от Враца Мито Костов хаджи Мицов, пламенен патриот, дошъл да убеждава емиграцията, че "вътре всичко е готово за работа"3. След една среща с П. Хитов, който изразил неверието си в подготовката на народа и подчертал силата на османските гарнизони във Видин и в София, Мито Костов хаджи Мицов се запознал с Бенковски. "Щом си излязох - разказа той в своите спомени - запоследи ме един човек, среден на ръст, с руси мустаци, около трийсетгодишен, хвана ме за рамото и каза: "Врачанино, аз съм Георги Бенковски, аз съм на твоето мнение. Видиш ли от тия няма ни един да премине в България, за да я освобождава. Гледаш ли Панайот Хитов; той иска да има 10000 души и той да е посред тях, за да не чуе турска пушка да пукне. Който иска свободата на отечеството, той там ще загине. Аз съм на твойто мнение. Ела по мен".4

Това убеждение, което преминава скоро в определено решение, споделят и повече от по-отдавнашните емигранти. Разочарованието им от войводите е пълно: "Те не щат да знаят за Панайота или Филипа"5. Не по-малко е разочарованието им и от досегашните ръководители на комитета в Букурещ, "с всичките им долни работи"6. И затова те не ги привличат към работа, нито ги посвещават в своите планове. Изключение в това отношение правят само за някои комитетски членове и преди всичко за Ботев. Те не влизат във връзка и с комитетите из румънските градове. С тези мисли привържениците на последователната революционна борба се събират в малкия крайдунавски град Гюргево, където по близо до България и по-далеч от разправиите в средите на бившия БРЦК се заемат да обсъдят и да подготвят нов план за действие.

Пръв тук се установява Никола Обретенов. В кратко време в Гюргево се събират около 15 - 16 души представители на революционната емиграция: Ст. Стамболов; П. Волов, Г. Апостолов, Хр. Караминков, Ил. Драгостинов, Г. Икономов, Н. Обретенов, Ст. Заимов, Г. Бенковски, Г. Измирлиев, Ив. Данчев, Ив. х.Димитров, Стоян войвода и други.7

В началото на ноември гюргевските търговци Д. Горов и Ив. Стоянов наемат една по-голяма къща в края на града, в която се настаняват да живеят дванадесет души и която била наречена "казарма"8. Тук възниква идеята за ново ръководно тяло, което да се заеме с подготовката на въстание в България. Починът излиза от Н. Обретенов, Ст. Заимов и П. Волов.9 Групата пристъпва към действие в началото на ноември 1875 година, когато Н. Обретенов възлага на Русенския комитет изпълнението на някои организационни задачи.10 Получените към това време сведения от Търново и ходенето на Ст. Заимов във Враца укрепват самочувствието на гюргевските дейци.11

Към 11 ноември 1875 година в "казармата" пристигат Ст. Стамболов и Ил. Драгостинов, повикани от групата, за да вземат участие в нейната работа.12 С тяхното идване се оформя окончателно и поема функциите си новото ръководство на българското революционно дело.13 В него влизат: Ст. Стамболов, П. Волов, Ст. Заимов, Иван х. Димитров, Ил. Драгостинов, Г. Икономов, Н. Обретенов, Г. Апостолов, Н. П. Мартинов, Т. Чорбаджи, Хр. Караминков "Власт имеющите в комитета" според Ст. Заимов били Ст. Стамболов, Ст. Заимов, Н. Обретенов, П. Волов, Ил. Драгостинов, Хр. Караминков, Г. Апостолов, Ив. х. Димитров.14

Прави впечатление, че ръководната група на гюргевските дейци сама не се счита за централен комитет. В едно свое писмо от края на декември 1875 година Н.Обретенов нарича групата не комитет, а "дружество".15

Обстоятелството, че дълго време основателите на Гюргевския комитет не схващат своето "дружество" като върховен орган на освободителното движение, е твърде характерно. Очевидно това отношение разкрива от една страна, пълната им всеотдайност в подготовката на народната революция а, от друга - дълбоката демократична основа на новата организация. Дейците се чувстват близки и равни помежду си. Стамболов е избран да ръководи събранията, но председател комитетът няма "Власт имеющите" членове в същност са били онези, които са имали или по-голям авторитет, или по-дълъг революционен опит.

Комитетът започва своите заседания на 11 или 12 ноември, като за председател бива избран Ст. Стамболов, а за секретар Ст. Заимов.16 В разискванията участват само членовете на комитета, а останалите жители на "казармата" биват допускани само от време на време на заседанията.17

Писмени протоколи от заседанията на Гюргевския комитет не са запазени. За неговите решения се съди главно по спомените на някои от участниците, по писмата, разменени между отделни дейци и комитетски организации до избухването на въстанието, както и по практическите мерки, които се вземат по време на самото въстание.

Взетите решения се отличават със своята конкретна и последователна революционна насоченост. Първото и основно решение, което взема комитетът, е да се подготви и организира въстанието в България, което да се обяви на 18 април 1876 година или най-късно на 23 април, Гергьовден. При избора на тази дата били "взети под внимание всички условия на нашия живот".18

За работата по организацията и провеждането на самото въстание бил изработен цялостен план.19 В изпълнение на този план Гюргевският комитет трябвало предварително да уреди няколко съществени въпроса, от които зависело успешното провеждане на въстанието. На първо място, комитетът трябвало да осигури доставката на оръжие, което трябвало да бъда закупени от комитетите в България.20 На второ място той трябвало да привлече и осигури войводи и офицери за нуждите на въстанието.21 И най-сетне да определи един или няколко свои представители в Румъния, които да бъдат в помощ на вътрешните комитети по доставката на оръжие и по други въпроси, които ще възникнат в процеса на работата.22

Следвайки опита на Левски, комитетът разделя България на четири революционни окръга, начело на които определя и отговорни ръководители, наречени главни апостоли. Първият окръг бил Търновският с главен апостол Стефан Стомболов; втория - Сливенският с главният апостол Ил. Драгостинов, третия - Врачанският с главен апостол Ст. Заимов, четвъртият - Пловдивският с главен апостол П. Волов. Най-важна роля при определяне на центровете на бъдещето въстание изиграва "стратегическият и тактическият замисъл на гюргевските дейци - да вдигнат българското население близо до главните планински вериги на Стара планина и Средна гора, от Врачанския до Котленския балкан и да ги завардят като свободни въстаническа територия. Пловдивският, Пазарджишкият район и Средногорието са в непосредствена близост или път в самия планински район. Ето защо към двата окръга - Търновски и Сливенски - сега голяма роля се отрежда и на IV Пловдивски и III Врачански окръг. По този начин в едно въстание са затваря цялата планинска верига от Ком на запад до връх Българка и от Ихтиманска Средна гора до Кръстец - на изток.“23

Основните задачи на апостолите били ясно и конкретно установени. Те трябвало да активизират революционните комитети по села и градове, да възобновят комитетите, които са престанали да съществуват, и да организират нови там, гдето изобщо не е имало. Апостолите трябвало също така да поемат грижата за цялостната подготовка на революционните окръзи и най-сетне да застанат начело на въстанието, когато то бъде обявено.

В подкрепа на главните апостоли били предвидени и 25 помощници. Към тях трябвало да бъдат привлечени по-известните войводи и някои български офицери на руска служба.24 В окръзите били определени и двадесет и четири "средоточни места за действия".25

Установени били и задачите на местните комитети. Те трябвало да пропагандират идеята за въстание, да записват въстаници и да се погрижат за набавяне на оръжие и всичко необходимо за въстанието. За улеснение на организационната работа и подпомагане дейността на апостолите, комитетите трябвало да уредят междукомитетска поща, тайна полиция и други спомагателни формации.26

Освен това би трябвало да изработят статистически данни за населението в селата и градовете, за къщите и добитъка и за всичко онова, което може да бъда използвано за успеха на въстанието.27

Преди обявяване на въстанието всеки окръг трябвало да свика събрание от представителите на местните комитети, което да направи преглед на извършената подготовка, да потвърди по демократичен път волята на народа за въстание и да начертае необходимите мерки за неговия успех. За да се види подготовката на цялата страна и да се осигури необходимата съгласуваност, предвиждало се и едно общо събрание от представителите, "пълномощниците" на окръзите, което да направи генерална проверка на всичко извършено в страната по подготовката на въстанието.28

Обмислен бил и въпросът за тактиката на самата борба. Въстанието, както се вижда от практиката, следвана при обявяването му, трябвало да се проведе така, щото всички въстаници да излязат от населените места и да се съсредоточат в определени и предварително подготвени стратегически точки. По възможност и населението трябвало да бъде изведено извън селата и градовете, за да бъда свързано само с мисълта за въстанието и да се осигури по-добре неговата отбрана. Мирното турско население не трябвало да се предизвиква, а провинилите се мюсюлмани трябвало да бъдат унищожени.29 Редица градове (Цариград, Одрин, Пловдив, Пазарджик, Русе, Шумен, Разград Варна) трябвало да се запалят, за да се предизвика паника сред турската власт. Телеграфните жици трябвало да бъдат прекъснати по възможност навсякъде. Железопътната линия Варна -Русе - също.30

Съображенията за единство налагат и последното решение: главните положения на приетия план могат да се изменят само с общо съгласие на четирите революционни окръга.31

По всяка вероятност да края на ноември комитетът е приключил своята работа около главните въпроси по устройството на революционната организация и по изработване на плана за подготовката и провеждането на въстанието.32 До края на годината той е трябвало да се справи и с редица други задачи: привличане на останалите революционни емигранти на работа,   снабдяване на апостолите със сръбски паспорти и др.33  Важна и трудна задача е била да се осигурят средства за път на апостолите и за техните помощници до определените им окръзи.34 Но все пак в края на декември тази задача била решена. В помощ на комитета се отзовал врачанецът М. Цветков, който предоставил известна сума, отделена от парите за купуване на оръжие за Враца.35

Сега вече апостолите и техните помощници започват да преминават в България, за да пристъпят към подготовката на Априлското въстание, връхна точка в героичната борба на българския народ срещу петвековния турски поробител. Като вдигнаха знамето на революцията, дейците на Гюргевския комитет продължиха най-добрите традиции на българското националреволюционно движение.36

В Румъния останали да действат от името на комитета само Иван х. Димитров, Д. Горов и Янков Ангелов.37

Тайната, в която комитетът забулва своите решения, и липсата на документи не дават възможност да се разкрия по-конкретно участието и мястото на Бенковски в дейността на гюргевските дейци. Той е един от обитателите на "казармата", но не е включен в ръководния състав на "властимеющите", посочен от Ст. Заимов.

Твърде скоро историята потвърди, че Бенковски, "цял целеничък, реално неделим с всичките си добродетели и недостатъци е бил най-годният и призваният да поведе народа на въстание през април 1876 година."38

 

1Йоно Митев "История на Априлското въстание" т.I.1986 г., с.210.
2Априлско въстание, т. I, 1954 г,, с, 19
3Д. Страшимиров, История на Априлското въстание, т. I, с. 225.
4Мито хаджи Мицов, Из бележките на един забравен ратник за свободата на родината ни. – Родина, 1905, кн. 6-7, с. 173
5П. Кършовски, Из миналото. Документи по политическото ни възраждане Кн. I, 1927, с, 184.
6Христо Иванов Големия, Спомени – НБКМ – БИА II В, 1021, с.194,195.
7Ал. Бурмов. Кризата в БРЦК през есента на 1875 г. и създаването на Гюргевския центр. комитет- Исторически преглед, 1957, кн. 2, с. 58.
8Априлско въстание, т. I, 1954, с. 32, З.Стоянов. Записки по българските въстания, т. I 1884 с. 273.
9Ст.Заимов. Миналото. Етюди върху Записките на 3.Стоянов,1895 с. 73.
10Апр. въстание, т. I, 1954 с. 37 - 40,
11Пак там, с. 37
12Ст. Заимов. Миналото Етюди ....,1875, с. 73
13Н. Обретенов, пое. спомени, с. 246 - 247.
14Ст. Заимов. Миналото. Етюди…      1895, с. 73 – 74
15Апр. въстание, т. I 1954 с. 59
16Н. Обретенов. Спомени за бълг. въстание, 1942, с. 246.
17Ст. Заимов Миналото. Етюди, 1895, с., 73
18Пак там, с. 73 - 74.
19Писмо на Ст. Стамболов до Тома Кърджиев от 6.IV.1876 г. /Априлско въстание, т. I 1954 , с 199.
20Априлско въстание, т. I, 1954, с. 172, Захари Стоянов, Записки по българските въстания т. I, 1884, с. 275.
21Априлско въстание, т. I, 1954, с. 69, 70, 74.
22Писмо на Гюргевския комитет до Т. Пеев, П. Икономов от 10.12. 1875 г. (Априлско въстание, т. I 1954,с.47-48.)
23Ал. Бурмов, Български революционен централен комитет. С. 1950, с. 61.
24К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов. История на Априлското въстание: 1976, с. 287.
25Апр. въстание,  т. I. 1954, с. 47 - 48
26Пак там, с. 69, Писмо на Н. Обретенов до Т. Чунчулов от 14.I.76
27З. Стоянов. Записки по българските въстания, т.I ,1884 с. 275, Д. Страшимиров. История на Априлското въстание, т. I, 1907
с. 242, 243.
28Д. Страшимиров, пос. съч., с. 243
29Писмо на Ст. Стамболов до Тома Кърджиев от 6.IV.1876 г. /Априлско въстание, т. I 1954 , с 199.
30З. Стоянов, записки по българските въстания, т.I,1884,с.438
31Априлско въстание, т. I 1904, с . 101
32Пак там, с. 172 и 199.
33Н.Обретенов.Спомени за българските въстания. 1942, с.248
34Апр.въстание, т. I, 1954, с. 60 и 589. Липсата на средства е била така голяма, че понякога и самите членове на комитета гладували (Писмо на Н. Обретенов до Т. Чунчулов от 22.12. 1975 г: Априлско въстание, т.1,1954,
с. 53.)
35Писмо на Н.Обретенов до Т.Чунчулов от 31.12.1875 (Апр. въстание, т. I, 1954, с. 59)
36Ал Бурмов, пос. изсл., с. 64; К. Косев, Н. Жечев, Д. Дйнов. История на Априлското въстание 1876 г, 1976, C.235 - 236.
37Ст. Заимов. Миналото. Етюди върху Записките на З.Стоянов 1895, с. 190.
38Ив. Хаджийски, пос. съч., с. 346

 


 

ГЛАВA II
ИЗГРАЖДАНЕ НA РЕВОЛЮЦИОННАТА МРЕЖА

 

След като Гюргевският комитет взема своето историческо решение за подготовка на народно въстание, което трябва да изиграе ролята на национална революция, апостолите се подготвят да заминат за България и да се захванат за работа.1 Оскъдните сведения и противоречиви твърдения не дават възможност да се установи с по-голяма точност времето, когато Бенковски и Волов преминават в България и поемат своята апостолска мисия.

Без да се обоснове, З. Стоянов отнася тая дата "на втория ден после Иванов ден", т.е. на 9 януари. Дунавът бил замръзнал от големите студове, но по средата му двамата апостоли се натъкват на една ивица незамръзнала вода, широка няколко стъпки. Опитът им да заобиколят това неочаквано препятствие не дал резултат. И те се върнали на румънския бряг, откъдето взели две дъски, които използвали като мост, за да стъпят на здравия бряг на леда.2

Бенковски и Волов най-рано потеглят на път към България. Другите апостоли минаха малко по-късно, кой от гдето му прилегне. Стамболов, Караминков, Икономов и други минаха от долу под Русчук, на мястото називаемо Сърбче; втори през Свищов, трети на Лом и пр. без да ги подуши ни най-малко турското правителство.3  Най-късно заминава Иларион Драгостинов (средата на март 1876 година).

Работата протича твърде напрегнато или, както пишат съвременниците - "трескаво". Това се дължи на краткия срок, в който трябва да се извърни подготовката. Стига се дотам, че някои от апостолите (I и II окръг) даже не могат да отседнат в градовете, определени за техни резиденции (Велико Търново и Пловдив). Апостолите обикалят районите си по план, предложен от съответния главен апостол.

Комитетите отново стават организационни ядра на революцията. Важна роля имат личните контакти на апостолите с комитетските дейци по места и тяхното живо слово. Захари Стоянов пише, че най-добър в агитацията на революционните идеи и в организирането на въстанието бил Г. Бенковски, че П. Волов и другите първи дейци му отстъпвали.4

Апостолите подвеждат под клетва, основават комитети, водят политически агитации сред българите, за да възприемат революцията като единствен път за национално освобождение.

В границите на четирите революционни окръга рядко има селище, в което по времето на Левски да няма комитет. Изключение правят само малките селища, в полските райони.

П. Волов и Г. Бенковски започват своята организационно-политическа работа в поверения им IV революционен окръг най-напред в Клисура. Това не е случайно. Там има революционен комитет, основан с Карловския и Сопотския комитет - дело също на великия Апостол.5

На 15. I. 1876 година двамата апостоли Волов и Бенковски отсядат в хана на Павурджиеви в Клисура - опора на комитета още по времето на Левски. В това време обаче комитетът, както и много други в страната, не развива особена дейност, затова трябва да бъде възобновен и активизиран. Въпреки умората си, те още същата вечер установяват връзка с млади и прогресивни представители на града, като разчитат на известно познанство от миналото. На свиканото събрание са заклети само двама души - Петър Павурджиев и Христо Попов, на които дават нужните инструкции и веднага заминават. Комитетът, както е известно, бива разширен. За председател бива избран бележитият национал -революционер Никол Караджов.

На другия ден сутринта апостолите поемат пътя за Сопот и Карлово.

Областта на Пловдивски окръг, определена за революционна дейност на двамата апостоли, обхваща на север райони на Средна гора и Стара планина, включително и селищата в западната част на подбалканските полета - Златишката и Карловската котловина, цялото Средногорие, Пазарджишкия край, Родопския район и басейна на Марица. Самият Пловдив, израснал като един от най-големите градове на страната, бе станал не само важен административен център, но и център на икономическата, обществената и просветната дейност на българското население от градовете и селата на района.

Компактното българско население, особено в планинските райони, отдавна изявява своето пораснало национално съзнание в борбата за църковна независимост, в просветното движение и във всяка друга обществена борба.

Районът на Пловдивския окръг застава в първите редици на революционния подем, обхванал страната през 70-те години, и най-активно се включва в революционната организация, чиито основи изгражда Апостолът на свободата - Васил Левски. 0т 1869 до 1872 година вождът и идеологът на националната революция слага началото на Комитетското дело почти във всички по-значителни селища на Средногорието, Пазарджишко и Пловдивско.6

Васил Левски не само положи основите на революционното дело в района на окръга, но той даде тласък в израстването на цяла плеяда от забележителни дейци, пламенни революционери и самоотвержени герои на освободителната борба, които обезсмъртиха имената си с подвига и делата на своя живот. Те продължиха неговото дело през паметните дни на Априлското въстание, чието почва той бе подготвил.

След Карлово, Волов и Бенковски продължават пътя си за Пловдив, а карловци укрепили своя комитет с един постоянен състав от трима души - В. Караиванов, Ил. Миланов и В. Платнаров.7

По пътя си двамата апостоли се отбиват в Царацаво при бай Иван Арабаджията, който предупредил пловдивчани за пристигането им. Хр. Търнев и Хр. Благоев заминават заедно с него, за да ги посрещнат още от Царацово.

В Пловдив Волов и Бенковски остават 2 дена, свикват заседание, на което присъстват Хр. Търнев, Хр. Благоев, Ст. Дренски, Н. Караджов, Кочо Честименски и Д. Свещаров, и изграждат нов революционен комитет. На организацията те поставят за основна задача - "през настъпващата пролет трябва да се организира сериозно въстание".8

След това апостолите се завръщат в Царацово, където укрепват съществуващия местен комитет. Тук със съдействието на Иван Атанасов - Арабаджията Божил Хаджиев и Христо Търнев съставят списък на околните села, установяват плана на предстоящата си дейност. За "по-бърз успех на делото“ двамата апостоли си разпределят работата. Бенковски взема района на Средногорието, като поема пътя за Старо Ново село и се озовава в Копривщица и Панагюрище, а Волов - източния район., т.е. пловдивските и средногорските селища, Карлово и Клисура.9

По пътя за Копривщица, Бенковски основава комитети в селата Думанли (Церетелово), Елешница, Старо Ново село.

В Копривщица апостолът отсяда в къщата на Тодор Налбантина, брат на Ненчо Налбантина от Старо Ново село и веднага повиква известния народен деец, учител и патриот, предан на народния идеал за политическа свобода Найден Попстоянов.10

Той от своя страна поканва и Тодор Каблешков. Тримата решават следващата вечер да бъдат поканени на събрания всички надеждни хора, чийто брой предполагали да не бъде по голям от 12.

Вечерта на събранието пред копривщенските патриоти Бенковски разкрива целта на революционната организация – да подготви народа за общо въстание в България още през пролетта на 1876 година и поставя конкретни задачи за приготовлението на въстанието пред комитетските дейци.11 Положена била клетва и революционният комитет в родния град на Бенковски бил образуван при следния първоначален състав: Найден Попстоянов, Тодор Каблешков, Танчо Шабанов, Нешо Бройков, Рашко Стойчев, Брайко Енчев, Петко Кесяков, Илия Мангъров, Цоко Будин, поп Никола Белчов.12

Клетвата, продиктувана от Бенковски и положена от членовете на комитета пред евангелие, нож и револвер, има следния текст:

"Заклевам се в името на всемогъщаго Бога, че за славата на народа си и за честта на православната вяра ще забия петстотингодишния ръждясал български нож в гърдите на келявия турски султан. Ако престъпя клетвата си, да бъда проклет от целия български народ и да ме постигне най-тежкото божие наказание".13

Бенковски продължава своята първа организационна обиколка. От Копривщица той потегля за Стрелча и Панагюрище, като следва познатите вече организационни похвати, които му позволяват най-бързо и сигурно да се свърже с надеждните хора, да се опре на революционния актив от миналото, най-често наследство от безсмъртния Апостол на свободата Васил Левски, и да осигури безопасността на организацията и на нейните дейци.

Стрелча е съществен пункт в неговата обиколка. По това време селото има най-голямо влияние сред селата в целия район след Копривщица и Панагюрище и лежи на пътя между двата града.14

Благодарение на взетите мерки тук събранието е сравнително най многолюдно - над 40 души. Те изслушват пратеникът на Гюргевския революционен комитет, който им показва своето пълномощно и полагат клетва. По-късно те избират и комитет начело с Иван А. Балтов и членове: Гано Велев, поп Иван, Енчо Фигаров, Найден Цветков, Филип Нешов, Никола Барбалов и Димитър Попстойков - секретар. По препоръка на Бенковски избират двама куриери - Мильо Балтов, Никола Барбалов.15

От Стрелча Бенковски поема пътя за Панагюрище. Не без известно вълнение се отправя той за града, издигнал се по това време като естествен център на околните български селища. Като търговци и занаятчии панагюрци обикалят обширните пазари на Османската империя, отбиват се в Сърбия и Влашко и "поради това идеите на времето тук бързо се пренасят и вълнуват умовете на населението."16 От отношението на панагюрци и от начина, по който градът ще посрещне апостола на Гюргевския революционен комитет е зависела твърде много подготовката на революционното дело в цялото Западно Средногорие.

Д. Страшимиров пръв отбелязва, че "почвата за съставяне на комитета в Панагюрище“  била готова.17 Старият комитет, основан от Левски, не бе разтурен и макар работите след смъртта на Апостола да бяха затихнали, патриотичния порив на комитетските дейци не загасва.

Бенковски излага задачите на своята мисия и се взема решение да се свика събрание от по-широк кръг хора. Тук апостолът не избързва с организирането на комитет.

Целта на отлагането била "неусетно" да се разшири кръга на просветените и верни хора. Изчаквайки, той заминава за Пазарджик. Вестта, че апостоли обхождат страната била вече стигнала до града. Бенковски, който пристига на 4 февруари намира "съчувствие", както се изразява Д.Страшимиров.

На другата вечер на събранието се явили К. Величков, Я. Матакиев, Г. Пенев, Ив. Войводов, Н. Стоименов, Отон Иванов, Цв. Ръжанков, Т. Христович, Кунчо Куртев, Ив. Куртев, Кузма П.Томов, П.Пенев П.Странджев Всички положили клетва и комитетът бил съставен.18

Завърнал се от Пазарджик в Панагюрище, Бенковски свиква на 7. 02. ново събрание, на което освен споменатите вече панагюрци от първата среща, се явяват Симеон Кирилов, Марин Шишков, Петко Мачев, Иван Джуджев, Захари Койчев, Петър Щърбанов, предимно членове на съществуващия по рано революционен комитет, авторитетни имотни - средна ръка, проверени патриоти. Апостолът очертава отново задачите на народното въстание и приканва към незабавна и енергична подготовка. Посветените в делото панагюрци полагат клетва пред апостола и избират "приготвителен комитет", в който влизат най-дейни и авторитетни граждани.

"Приготвителният комитет“, въпреки особеното си наименование, в същност се явява като местен революционен комитет, който по-късно, когато Панагюрище става седалище на IV революционен окръг, израства като главен комитет в подготовката на въстанието в целия окръг. От този момент Бенковски започва да председателства заседанията на Панагюрския подготвителен комитет, а в неговото отсъствие председателството поема Павел Бобеков като "най-образован и авторитетен от всички".19

"Подготвителният комитет" се заема веднага за работа: разширява кръга на съзаклятниците, набира средства за купуване на оръжие и барут, организира тайна полиция и комитетска поща, привлича в делото подходящи лица за воеводи и пр.

Бенковски продължава своята апостолска мисия с неотслабваща енергия. Постигнатият успех окриля и укрепва самочувствието му. Той бърза, за да не остане народът неподготвен за решителната борба, която му предстои през наближаващата пролет. Сега той включва в революционната мрежа селищата на запад и на изток от града - Баня, Мечка (дн. Оборище), Поибрене и Петрич. Организационната тактика остава същата: сигурни хора и пламенни патриоти го поемат и придружават от едно село в друго и веднага го свързват с най-надеждните и най-преданите на делото хора. В Баня Бенковски се запознава с поп Грую Тренчев, или Бански - колоритна личност, с неукротим бунтарски дух, горещ патриот и самобитен поет. Апостолът създава комитети в четирите новоприсъединени селища. Към 13.02. Бенковски потегля отново за Панагюрище.

За твърде кратко време едва за един месец, бе извършено наистина "удивително много".20 Апостолът имаше пълното основание да бъде доволен от постигнатото, убеден в успеха на подетото дело. Селищата на Средногорието го посрещат с пламъка на своето родолюбие и с пълната си готовност да поемат пътя на организираната революционна борба за свобода.

По това време - около 15.02, - в Панагюрище пристига и Волов, завършил първата си обиколка из селищата на източния район.

След раздялата си с Бенковски в Царацово Волов се отправя за Пазарджик, където няма успех, а през Пловдив се запътва за Карлово. В Карловско той успява да възстанови и създаде редица комитети, след което се отправя за Клисура, а от там се озовава в Кипривщица.21

В Копривщица Волов се сближава с Тодор Каблешков в когото открива близък другар и съратник. Двамата предприемат обща апостолска обиколка, по време на която изграждат нови революционни комитети, като "на изток се достигнали чак до Калофер и Шипка".22 По този начин се допълва комитетската мрежа в източния район на IV революционен окръг и около 11 села.23

По нататъшната грижа по организацията на революционните комитети и подготовката на въстанието в този район Волов възлага на Каблешков, в когото цени много както горещия патриотизъм, така и организаторските способности.

Постигнатите от Волов успехи по време на първата  обиколка в този район се преценяват "като значителни", но все пак сякаш техните следи се губят в спомените на съвременниците. Те се са такива, "каквито по същото време постига Бенковски в Средногорието".24

С различията във външните изяви на двамата апостоли, с различията на "личностите и характерите и на основата на постигнатото по време на апостолската им дейност сред населението се обяснява постепенното налагане на Бенковски като първостепенна личност в подготовката на въстанието, като главен апостол на IV революционен окръг"25, въпреки, че Гюргевския комитет бе определил Волов за пръв ръководител на окръга. Трябва да отбележа че промяната настъпва естествено, без никакви елементи на дребнаво честолюбие и борба за власт. Тя не изменя взаимните отношения на уважение и другарство между двамата дейци.

Волов и Бенковски се отправят заедно за Пазарджик не само за да заздравят местния комитет, но и да привлекат в освободителното дело и съседните села.26 По това време Пазарджик се явява естествено средище на околните български села и неговото голямо влияние се простира не само върху селищата по десния бряг на Марица, но и оттатък Предела - в Банско – Разложкия край.27

На заседанията на Пазарджишкия комитет, на което присъства само Бенковски,28 се решава двамата апостоли да се отправят поотделно за големите съседни селища: Волов за Батак, а Бенковски - за Пещера и Брацигово.

На път за определените райони Бенковски и Волов се отбиват в с. Радилово. Оттук Волов заминава за Батак, а Бенковски остава един ден в селото и полага основите на местния комитет.

Но в Пещера Бенковски няма същия успех, както в Средногорие. Пещерци не подемат делото с желания устрем.29 По тази причина апостолът предоставя бъдещата революционна дейност в града на Пазарджишкия комитет, който изпраща в Пещера двама свои революционни дейци - Я. Матакиев и Ив. Ръжанков.30

След идването на апостолите Пазарджишкият комитет продължава да работи дейно за разпространение на идеята за въстание, като разпраща свои членове с апостолска мисъл в околните села включително и в Банско - Разложкия край.31

От дейността на Пазарджишкия комитет, проучена главно в ново време, трябва да се отбележи образуването на 12 членна комисия по подобие на Панагюрския революционен комитет, което става в присъствието на Н. Дринов, изпратен лично от Бенковски. Пазарджишкият деец Отон Иванов е натоварен от Бенковски да организира подпалването на Пловдив. Същият успява да организира революционен комитет в Станимака /Асеновград/. Пазарджишките дейци изпращат в Панагюрище С. Воеводов, за да уточни плана за протичане на въстанието в Пазарджик, което трябвало да избухне след като въстаниците бъдат подпомогнати с чети отвън.32

Брацигово, осведомено по отрано, очаква апостола на революцията, който отсяда в дома на П. Боянов. Най-авторитетния и уважаван деец в града по това време е Васил Петлешков. Бележит водач и герой по късно на въстанието, сега той работи с удивителна преданост и енергия за общественото издигане и националното осъзнаване на брациговци.33

Комитетът се организира още при първата среща и членовете полагат революционната клетва. В него влизат Васил Петлешков, Ангел Арнаудов, Никола Боянов, Дамян Дойчев, Петко Янков Васил Аврадалиев, Димитър Засов и Ангел Боянов.34

Новият комитет става средище на революционната агитация и за околните селища, свързани стопански с Брацигово, които по късно играят "видна роля във въстанието".35

След заминаването на Бенковски революционните дейци разпределят помежду си районите за агитация и започват трескава организационна дейност.

От Брацигово Бенковски поема пътя за Перущица, придружен от П. Аврадалиев и Цонко Кънев.36 Голямо и будно българско село, Перущица вече има революционно минало. Тук съществува революционен комитет още от времето на Апостола на свободата Васил Левски, който лично посещава Перущица. Виден революционен деец тук е учителят Петър Бонев, другар на Левски още от времето на Първата българска легия в Белград. Тук израстват и много други изтъкнати патриоти и революционни дейци, като Спас Гинев, братя Тилеви, д-р Васил Соколски и др., които заедно с П. Бонев в разгара на приготовленията изоставят личните си работи и се отдават всецяло на революционното дело.

Бенковски отсяда у братя Тилеви. Веднага били свикани верни хора. Всички присъстващи полагат клетва и избират нов революционен комитет. В него влизат Петър Бонев (председател), Спас Гинев, Атанас хаджи Тилев, Д. Малинчов, а по-късно в комитета влизат Тодор Вълчев, Никола Иванов Колакман, Костадин х. Тинков и др. В Перущица, която не посещава втори път Бенковски държи пламенна реч. Комитетът подема в свои ръце военното обучение и закупуването на оръжие. Подготвя се план за въстанието. На втори април пристига членът на Панагюрския комитет Павел х. Симеонов, пратеник на Бенковски, който предава общите разпореждания на апостолите.37

Изпълнил мисията си в Перущица, Бенковски се отправя за Пловдив, като с това приключва първата му обиколка в този край.

Волов също завършва успешно своята мисия в Батак. Създал комитет с председател Петър Горанов и членове: Трендафил Керелов, Иван Божин,  Стефан, Ангел и Петър Керелови, П. Брайчев, Тодор п. Нейчев, Стефан Стойчев, Вранко Паунов, Ангел Кавлаков, Геро Кавлаков. В съзаклятието влезли около 1000 мъже, годни да носят оръжие. Батачани събрали 300 турски лири. Към края на март в Батак се събрали към 300 кремъклии пуши, 200 чакмаклии пищова и 400 саби и каракулаци. Създава се тайна полиция и куриери, започва редовно обучение в стрелба. Героичният Батак поема своя път към народната революция.38

Завръщането на двамата апостоли от областта на Родопите бележи "края на първия период от агитационната им задача. Най-важните центрове революционния окръг са спечелени за делото... За твърде малко време е направено удивително много. Това обстоятелство осветлява още по-добре доколко почвата е бил пламтяща и готова и че новите апостоли почти не са имали за задача да проповядват, но само да организират".39

Правдиво в основната си част, това обобщение на историка на епохата не дооценява в заключителната си част мястото и значението на идеологическата и агитационната работа на апостолите. Макар и готови да възприемат идеята за незабавно въстание, хората е трябвало да се убедят и склонят за действие. Безспорно сега този път е бил много по къс и подготвен още от Левски. И това обуславя в голяма степен бързия успех на апостолите. Но несъмнено те са дали своя принос и за изясняване на целите за приобщаване и активизиране на народните маси.

Постигнатият успех е намислим, ако апостолите пристъпваха към своята задача само като технически организатори. Без пламъка на убеждението на идейно-политическата обоснованост те не биха могли да развълнуват хората и да ги поведат към peшителна и саможертвена борба за свобода.

От Пловдив Бенковски се завръща в Панагюрище, а Волов поема пътя към Одрин. Вероятно Волов е целял да обхване в революционната подготовка и района, който по време на Старозагорското въстание проявява своя патриотизъм и революционен дух.

Наред със задачата да приобщи и този край към въстаническата подготовка на IV революционен окръг Волов си поставя и друга цел, която стояла в предварителните проекти на тракийските комитети - да се подготви подпалването на големите градове на Тракия, включително и Одрин, и да се разруши мостът на река Арда при Одрин.40

За постигнатите резултати от обиколката му няма данни, ни при завръщането си той взема със себе си и Захари Стоянов, който след Старозагорското въстание се е укривал в Харманлийската зора.

Двамата се завръщат в Пловдив, където Волов снабдява З. Стоянов с пълномощно и го натоварва с апостолска мисия в селищата около Пловдив, а сам се отправя за Карлово.41

Като помощник апостол наред със 3. Стоянов идва да работи и Г. Икономов, който напуска Сливенски окръг и започва апостолска дейност в Източния район на IV окръг, предимно в Карловско.

В обсега на революционната агитация и организация се приобщават още редица селища, които излъчват свои дейности и обхващат почти целия район на окръга.

От Поибрене бил основан комитет в Белица, Ихтиманско. Революционни комитети възникват в Раковица, Ихтиманско, в Пирдоп, Смолско, Каменица и вероятно в Буново, Златишко.42 Бенковски основава лично комитети в Мухово и Ветрен.43

Калугеровският манастир става център за подготовка на селата: Калугерово, Церово, Лесичево, Сливовица, Карамусал /Виноградец/, Динката, Щърково, Сърт харман (Горно Вършило). Тук с голяма преданост работят отец Кирил, Гене Телийски и др.44

Комитети възникват в Белово, Сестримо и Момино.45 Към тези селища ще трябва да се прибави и районът около Пловдив, където енергично работят Ив. Арабаджията и Иван Божилов. Комитети се основават в Мързян, Строево, Чирпели (Труд), Радиново, Долна махала, Думанли (Церетелево).46

В революционната мрежа по на север влизат селищата чиито комитети бяха основани по рано: Старо Ново село, Синджирлий (Веригово), Паничери, Елешници и други.

Организацията не само се разраства, но и укрепва. Пламенни патриоти и предани революционни дейци подемат освободителното дело и отдават силите си за неговия възход. Мнозина от тях по късно влизат в историята на въстанието с безпримерния си героизъм и саможертва. Със своята всеотдайност към организацията с беззаветната си преданост към идеята за свобода, те изграждат делото на народната революция, увличат широките народни маси в организирането и подготовка  на въстанието и се издигат като предани помощници на двамата апостоли Бенковски и Волов.

I Революционен окръг е разделен на два големи райони - източен с център Горна Оряховица, и западен с център Бяла Черква. Всъщност окръгът е разделен на 8 по-малко района: Търновски, Самоводенски, Белочерковски, Горнооряховски, Дряновски, Габровски, Севлиевски, Еленски и Троянски.

Първоначално Стефан Стамболов се установява във Велико Търново, за да възглави комитета, който трябва да бъда първи и за цялата страна. Скоро обаче оставя старопрестолния град и отсяда в Горна Оряховица. Търновският комитет остава под ръководството на Никола Кабакчиев, Хр. Иванов-Големия, Тодор Лефтеров и други. За избирането на Горна Оряховица за център на I революционен окръг, се взема предвид, че в града няма гарнизон, полицията е малко, докато в Търново има голям турски гарнизон и многобройна полиция.

Сериозна организационна работа е извършена в Елена и редица села в Еленска кааза - Златарица, Беброво, Хаинкьой  (Курково), и др. в Елена опора на революционерите е читалище "Напредък", основано през 1863 година. Революционният комитет се ръководи от Васил Цонзоров, Наум Цончев, Васил Узунов, Васил Попмомчилов, Атанас Милушев, Стоян Мартинов, Атанас Кочанов, Михаил Гунев и др. Еленският комитет е активизиран лично от Стефан Стомболов.

В I революционен окръг се води агитация сред народа да престане да плаща данъци на държавата. Изглежда, че тази агитация има успех. Плащането на данъци не само намалява но в някои села се получават открити недоволства.

Стамболов е главен агитатор и организатор при подготовката на въстанието. Той притежава големи способности на оратор. В Севлиево се създава комитет под председателството на Ст. Пешев, Севлиевския комитет не само се заема с подготовката на въстание в града, но и в селата. Съзаклятниците Димитър Часовникаров и свещеник Петьо Цонков изработват месингов печат с надпис: "Български Революционен Комитет - Севлиево". С него подпечатвали данни и други документи.47

В Габрово функционира един от най-големите комитети в страната. Стамболов лично посещава Габрово и инструктира комитетското ръководство. Габровският комитет започва усилена подготовка на въстание през пролетта.

Шипка и Казанлък са включени в организационния обсег на I революционен окръг. Г. Измирлиев поеме ръководството на тези комитети. Шипченският и Казанлъшкият комитет са много дейни. Там работят учителите Шиньо Хаджихристов, Дончо Тателов, Коста Чапкънов и други.48

Работят и женските дружества. В много градове дружествата се ръководят от жени, организирани в комитетите. Така дружество "Просвета" в Горна Оряховица с председателка Елена Писарева - Грънчарова и нейните съратнички Зойка Обешкова, Зафира Писарева, Вангели Писарева и други развива голяма дейност. В Търново работят Кириаки и Аника Панайотови (майка и дъщеря) и други. В Русе, Габрово, Панагюрище, Копривщица и др. Женските дружества играят важна роля в подготовката на въстанието. В Панагюрище една от ръководителките на девическата дружина "Китка" е Райна княгиня.

Един от най-дейните комитети в страната е Троянският. Той проявява "нетърпение" относно подготовката на въстание. В Троян пристига пратеник на I окръг. Това е Стефан Пешев, председател на Севлиевския революционен комитет. Той отнася в Троян инструкциите на Стефан Стамболов.

В границите на I революционен окръг работят бележитите националреволюционери като Никола Кабакчиев, Тодор Лефтеров (Търново), Михаил Сарафов, Христо Иванов Големия, (Троян). В Ловешкия комитет, който е централен по времето на Левски, работят Илия Луканов, Атанас Хитров, Димитър Маринов и др. Подсилен е от Тодор Кирков, който пристига от Румъния. В Горна Оряховица комитететът е наречен "околийски" и се възглавява от Иван Панов Семерджиев, братята Сидер и Вичо Грънчарови и др. Лясковският комитет се възглавява от Марин Станчев, Дряновският - от Радко Радославов. В Трявна работи Цаньо Захариев. В Вяла Черква - неуморимият Бачо Киро. Завидна роля играят в подготовката дошлите военни специалисти Георги Измирлиев и Петър Пармаков, както и запознатите с военно-въстаничеекото дело военни инструктори поп Харитон, Дончо Фесчиев, Никола Мартинов и други. В Търговищко работеше братът на С. Стамболов - Иван и подготвяше отряд от 200 души. В Рyce работеха Тома Кърджиев (Уста Георги), Георги Петкович - Кръстника и семейството на баба Тонка.

През февруари 1876 година в Сливен пристигнал Георги Икономов заедно със Стоил войвода. Те отсядат в къщата на Нено Господинов. Прави се неуспешен опит да се образува комитет. В началото на март пристига от Влашко комитетския деец Андон Кутев. На едно тайно събрание на 14/28.III.1876 година е възобновен Сливенският революционен комитет.

Събранието се ръководи от Г. Икономов. За председател е избран Нено Господинов, за педпредседател - Димитър Кукумявков, касиер - Петър Каракостов, секретар - Георги Киряков. Андон Кутев и Димитър Събев са определени за "агитатори". Решено е още да се приготви печат на революционния комитет. По предложение на Стоил войвода в Стара планина (местността Сините камъни) е образуван военен лагер. Една група под воеводството на Кондо Кавръков се установява там и по този начин се слага началото на Сливенската чета.49

Към 20 март в Сливен пристига главният апостол Ил. Драгостинов. Той пътьом създава комитет в с. Кортен, т.е. преустройва стария. С идването на Драгостинов в Сливен организационно подготовителната работа за въстание се засилва, като е обърнато сериозно внимание и на околните села. На помощник апостола Г. Обретенов също била възложена задача да работи в селата и затова го наричат "селския апостол". В това отношение е извършена полезна работа в селата Ичера, Градец, Жеравна, Медвен, Пейково, Кортен, Голямо Шивачево, Черкешли (Жельо войвода) и др. В тези села има от по-рано дейни комитети, които сега са активизирани.

В родния град на Раковски - Котел, комитетът също активизира дейността си за подготовка на въстание през пролеттта на 1876 година.

В Ямбол има комитет от времето на Левски. Там работи бележитият революционер Георги Дражев. Ил. Драгостинов посещава Ямбол и свиква комитета на заседание. За председател е преизбран Г. Дражев. В комитета влизат: Киро Икономов, Атанас Кратунов, Ставри Дражев, Димитър Стефанов, Никола Попиванов, Стилиян Ковачев, Иван Цанков и др. Ямболският комитет поддържа връзки с редица села от околията, в които има комитети - Бояджик, Скалица и други.

Подготвителна работа започва и в Карнобат. Там комитетът се възглавява от Пенчо Чарковски и Петър Иванов. Пенчо Черковски поддържа връзки със Сава Катрафилов, който провежда значителна и твърде резултатна работа във връзка с подготовката на въстание в селата от района на Хасакията (Северна Странджа). Създава комитети в селата Граматиково, Пирне и много други (60 села). Пенчо Черковски трябва да изведе чета от полето към Странджа, за да подсили въстанието там. Всичко това е съгласувано с апостолите на Гюргевския комитет за плана за образуване на свободни територии в балканските райони.

В III революционен окръг се постига едно своеобразно решение: за председател на Врачанския революционен комитет е избран представителят на Гюргевския централен комитет Стоян Заимов. Това твърде много улеснява подготвителната работа в окръга, защото главния апостол застава начело на окръжното ръководство. Възприета била идеята на Гюргевския комитет за подготовка на "всеобщо въстание в България". Подготвителната работа се води непрекъснато. Врачанският комитет под ръководството на подпресдедателя Мито Анков, още докато в Гюргево продължавали заседанията, взел решение за подготовка на въстание, като изработват и един план, по силата на който са разпределени районите за агитация (включително и селата). Много умело, особено след интелигенцията, били пропагандирани революционните идеи. Те намирали отклик и сред селяните.50 В една реч в църквата на с. Долна Кремена Мито Анков открито говорил за "освобождение на България" от 500-годишното иго. След речта били привлечени нови 29 съзаклятници. В много села на Врачански окръг, особено в неговите източни райони, организационната работа водели апостолите Ст. Заимов, Г. Апостолов, См. Соколов, Н. Обретенов, Н. Славков. Като агитатори се проявили Григор Караиванов, Андро Златаров, Мито Хаджимицов, Ангел Стайков и други. За съжаление апостолите един след друг заминали за Влашко и рано прекъснали дейността си, а Н. Славков попаднал в затвора. Някои от врачанските дейци също така се ангажирали в работата по доставка на оръжие от Влашко. Все пак работата протекла доста интензивно. Съставяли се комитети. На съзаклятниците направо се казвало да се готвят за въстание. В градовете Берковица, Орхание (Ботевград), Лом и други, както и в селата на тези околии, работата била безрезултатна, поради многобройните турско население, мерките на властта и станалите по-рано големи арести във връзка с Арабаконашката афера. Но все пак в Берковица имало съзаклятнически комитет от 5 души,51 както и в много други селища като Оряхово, Добролево, Бяла Слатина, Горна и Долна Кремена, Червен бряг, Рашково, Влашко село, Старо село, Крета, Костелево, Върбешница, Крапец, Горна и Долна бешовица, Муравица, Люти дол, Български извор, Типченица, Лик, Криводол, Синьо бърдо, Струпец, Роман, Радоване, Камено поле, Кунино, Цаканица и други.52

За селата били определени няколко души. Имало села, които били посетени многократно. Най-добър успех имала подготовката за въстание в селищата, разположени в източните райони на Врачански окръг и в долината на р. Искър. Селяните от Орханийско, които са твърде бедни, предават на Никола Славков 10 лири. В Оряхово събирал средства и водел агитация за въстание учителят Сребрьо Стойковски.53

Общо взето разяснителната работа за въстанието има успех и бойният дух на народа е добър. В това отношение, разбира се, дава положителни последици и организационната работа, извършена от Левски и неговите съратници. Но във всеки случай работата се води при трудни условия. Към април- май, тя далеч не била завършена.

Известен е случаят в село Долна Кремена, където пред стеклите се в църквата селяни комитетският пратеник ги призова да се готвят за бунт и тези от тях, които не са заклети (25) души, пожелали веднага да положат публична клетва.54 А след това не се намери нито един издайник, който да съобщи нещо на турската власт. Подобни случаи показват колко народът е бил убеден в необходимостта и навремеността на въстанието.  Затова и самите ръководители извадили заключение, че то трябва да започне и ще има успех.

 

1Йоно Митев, История на Априлското въстание 1876 г, т. I, с. 246.
2Захари Стоянов, Записки по българските въстания, т. I, с 216 - 217.
3Пак там, с. 238
4Пак там
5Д.Страшимиров, История на Априлското въстание, т.II, 1907, с. 69
6Ив. Унджиев Васил Левски.Биография, 1947, с. 269-281.
7Д.Страшимиров, пос. съч., с. 71
8Пак там, с. 72
9Пак там, с. 74
10Пак там, с. 76
113.Стоянов, пос. съч., с 226 - 227
12К. Косев Н. Жечев, Д. Дойнов, История на Априлското въстание 1876., с. 290.
13Д.Страшимиров, пос. съч., с. 79-80, 3.Стоянов, пос. съч., с. 238
14Д.Страшимиров, пос. съч., с. 82-83
15К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов, пос.съч., с. 290
16Пак там, с. 291
17Д. Страшимиров, пос. съч., с. 85
18Пак там, с. 92
19Пак там, с. 93
20Пак там, с. 98
21Пак там, с. 102-103
22Н. Беловеждов, Първата пушка, 1901,  с. 60
23К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов, пос.съч., с. 295
24Пак там
25К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов, пос.съч., с. 296
26Апр. въстание 1876, т. I.1954, с. 101-102
27К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов, пос.съч., с. 297
28Д. Страшимиров, пос. съч., с. 106
29Пак там, с. 110
30Пак там, с. 111
31К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов, пос.съч., с. 297
32Пак там, с. 298
33Ив.Унджиев. Васил Петлешков, 1935, с 151 - 152.
34Н.Петлешков, Ив. Йеремиев. История на брациговското въстание 1905, с. 52-55
35Пак там, с. 58
36Д. Страшимиров, пос. съч., с. 114
37Пак там, с. 114-115
39Пак там, с. 117
40Пак там, с. 118
41Пак там, с. 118-119
423.Стоянов, пос. съч., с. 228
43Д. Страшимиров, пос. съч., с. 114, К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов, пос.съч., с. 302 – 303
44Д. Страшимиров, пос. съч., с. 114
45Пак там, с. 128-131
46Пак там, с. 132
47Й.Панов, Априлско въстание в Търновск револ. окръг 1876, с. 14
48Спомени и документи по подг. на Апр. въстание във Великотърновски окръг - Известия на истор. д – во 25. 1967. С. 151 – 155
49Сб. Април 1876. Спомени, с. 811-813
50М. Анков, Спомени..., с. 29
51Сб. Априлско въстание, т. III, Турски документи, 1956, с. 235
52М. Анков, пос. съч., с. 28
53Сб. Априлско въстание, т. III, с. 233
54М. Анков, пос. съч., с. 28, 29

 


 

ГЛАВА III
ПОДГОТОВКА НА ВЪСТАНИЕТО

 

С настъпилата пролет назряваше бързо и едно от най-великите събития в историята на народа. Мисълта за предстоящото въстание бе обсебила съзнанието на стари и млади, вълнуваше умовете и поглъщаше всички грижи. Вярата в успеха на подетото дело беше пълна, въодушевлението - безгранично. Копнежът за свобода бе станал неудържим и в кипежа на подготовката народните маси израстваха политически с часове.

Естествено в центъра на грижите на дейците и организацията стои въпросът за въоръжаването. Един въпрос колкото важен, толкова и труден. Неговото значение се схваща правилно от всички. И затова наивно е да се мисли, че дейците не са съзнавали с какъв противник им предстои да се борят. Патриотичният подем не е затварял очите им пред неговата сила и модерно въоръжение, пред неговия фанатизъм и жестокост. Още Левски схващаше революцията като продължителна борба, в която въстаналият народ, добре подготвен и въоръжен, трябва да устои, колкото е възможно по-дълго, срещу един опасен и силен противник. Сега проблемът се усложняваше още повече от обстоятелството, че с революцията трябваше да се бърза. Тя според плановете на Гюргевския комитет трябваше да избухне през пролетта на настъпващата година.

Твърдението обаче, според което въстанието "трябваше да завърши по план, с неуспех"1, е неправилно и невярно. Такъв план няма, нито е могло да има. Това схващане е лишено от основание дори ако в случая се има предвид огромното несъответствие във въоръжението на двете страни. Най-много се е разчитало на една по-продължителна съпротива, която с величието на героизма и жертвите са би стреснала световната съвест, би спечелила съчувствието на свободолюбивите хора и може да постави българския въпрос на историческата сцена. Тази морална страна на въстанието подхранваше надеждите и вярата на крайния успех на неравната борба. Историята оправда тази надежда и твърде скоро поражението прерасна в победа.

Още в Гюргево въпросът за въоръжаването се поставя с цялата му сериозност и значение. Представителите, които комитетът остави във Влашко, имаха за задача да намерят източници и след като получат средства и от революционните окръзи, да закупят оръжие и осигурят прехвърлянето му в страната. Писмата на Георги Обретенов, на Никола Обретенов от края на декември 1875 година договорът, който сключва Д. Горов с фирмата Розенфелд през януари 1876 година, и други разкриват до известна степен усилията, положени в тази посока.2

 

Военнотехническа подготовка в четирите революционни окръга

 

I. Революционен окръг

Политическото ръководство в Търновски революционен окръг се осъществява от главния апостол Стефан Стамболов и неговите помощници. Нещо повече, Стамболов смята, че останалите три окръга трябва да се подчиняват на I революционен окръг и да играе ролята на централен. Това не се осъществява.

Ст. Стамболов има правилно отношение към въпроса за военните кадри. Безспорно в тази насока той се ръководи от схващанията на Левски и Ботев. Левски учел, че въстанието ще се прави преди всичко в градовете:  "за в градовете, пише Апостолът, трябваше по - учени ръководители, които да познават "що годе" военната тактика и дисциплина". "А за извън градовете" по думите на Апостола ще се ангажират "войводи неучени, а юнаци".3  За действията на въстаниците в градовете командирите трябвало да разбират от фортификация. Такива командири, които "отчасти познават" военното дело, имало. Още на заседанието на Гюргевския комитет Стамболов избрал за свой помощник, т.е. военен инструктор, един школуван военен - Георги Измирлиев. Той от своя страна спомогнал за привличането и на пор. Петър Пармаков. Ст. Сатмболов безспорно е разисквал твърде обстойно с Г. Измирлиев важни въпроси като тези за военното обучение на съзаклятниците, за формирането им (в проект) на хилядни, стотни, петдесетки, десетки и др.; за въоръжаването им и пр. С други думи, Измирлиев е давал инструкции как да се извърши военната подготовка в окръга и преди всичко как да завладеят градовете и крепости. Привеждайки военната подготовка към общия план на въстанието, очевидно Измирлиев насочваше усилията си за повдигане на широко народно въстание. Инструкциите за военната подготовка, давани от Измирлиев, са многопосочни - обучение, подготовка, дисциплина и вярност към клетвата, въоръжаване и използване на оръжието, прекъсване на съобщенията, окопно дело, набавянето на униформи и други. Всичко това е съчетано с революционна агитация. Геррги Измирлиев постоянно обикаля окръга и дава инструкции, като обръща особено внимание на Шипченския балкан и градовете Габрово, Дряново, Трявна и др.4 Стрелковите обучения стават извън селищата, в гористи местности. Обикновено съзаклятниците, които отиват на групи в гората за да проведат стрелкови учения, носят ловджийски пушки и водят ловджийски кучета. Така се прикриват от властите.

Общо взето военно - стрелковата подготовка в I революционен окръг не е доведена докрай. Причините за това са две: недостиг на модерно оръжие и противомерките на властта.

Стефан Стамболов употребява свръхусилия, за да осигури оръжие за въстаниците. Проблемът за въоръжаването стои с всичката си сериозност пред него. Още преди да премине в България той започва подготовката за доставка на оръжие от Румъния. Той много добре разбира, че за да се набави оръжие, трябва да се набавят средства. За набирането на средства Стамболов и помощниците му се облягат на доброволния принцип. Съзаклятниците трябвало да дават доброволни вноски в касата на съответния комитет, а той да праща парите в Горна Оряховица. Работата за набавяне на оръжие беше свързана с агитацията на революционните комитети да не се плащат данъци на империята. Агитира се средствата от неплатените данъци да се употребят за закупуване на пушки, револвери и други. Но агитацията беше разкрита от властта. Установено е, че емисари, които дошли от Румъния, учат народа да не се издължава пред държавата. В касата на централния комитет на Търновски революционен окръг постоянно се стичат средства.

Работата на набавянето на средства от селата обаче върви много трудно. До март 1876 година според едно писмо на Стамболов селяните не били внесли полагаемите им се суми "защото нямали".5 Главният апостол нищо не отбелязва за бавенето на селяните. Следователно той добре е разбирал, че тежкото икономическо положение на съзаклятниците им е пречило да внесат навреме полагаемите им се суми.

Жените, които още от времето на Левски са включени в комитетската организация, играят твърде важна роля. Те даряват накитите си за освободителното дело, без да се говори за това, че приготовляват патрони, въстанически дрехи, а някои даже се сражават по барикадите. А селяните малко могат да помогнат за набирането на средства за общата каса. Обаче селските съзаклятници се грижат поне сами да се снабдяват с оръжие.

Турското командване съсредоточило голямо количество войска в Северна България и Софийска област - около 125000 пехота, кавалерия, артилерия. Гарнизоните в редица градове били много големи. София - 6150 души, Русе - 10000 души, Силистра - - 13890 души, Варна - 10900 души, Шумен - 10900 души. В района на Никопол - Свищов е разположена 70000 на армия. В Ловеч, Търново, Габрово, в чиито райони въстаническото командване се кани да завладява градове и крепости с оръжейните складове, има 4500 души. Разбира се, командването постоянно прави промени в дислокацията на войските с оглед предотвратяване на въстанието. Така в Търново към Великден 1876 година то се готвело да прати допълнително един табор войска. Но при добра подготовка и организация на въстанието в районите на Търново - Габрово е възможно да се обезвредят гарнизоните и да се създаде свободна територия с въстаническа власт.

Доставянето на модерно оръжие за I революционен окръг се извършва от Румъния, обаче трябва да се преодолеят неимоверни трудности. Преди всичко трябваше да се "притъпи" вниманието на турските въоръжени сили на Дунав и на турските военни катери по Дунав. А това не беше лесно. Само във Видин - Свищов - Никопол - Русе - Силистра командването държи огромно количество войски - около 84000 души. Освен това Румъния, като васална на Османската империя държава, била постоянно заплашвана заради това, че помагала на българските революционери.

На 28.II (11.III.1876 г.) Стефан Стамболов писал от Търново на Янко Ангелов в Гюргево да приготви и изпрати незабавно "спицерия военна“, т.е. походна аптека.6

На 10/22 април главният апостол тревожно искал от Гюргево да се изпрати военна аптека и всичко друго (оръжие), защото времето не стига. Хора за командири няма нужда да се пращат, а военни материали.7 Цялата кореспонденция на дейците от Търновски окръг с Гюргево е в същия дух - оръжие, оръжие.

При усилената работа в Румъния за доставяне на оръжие за I революционен окръг възникват трудности паради недоразумение с пратениците на III революционен окръг. Според Ст. Стамболов врачанските "търсачи на оръжие проявяват недопустим егоизъм". Стамболов добавя, че имал на разположение 1000 наполеона, за да вземе за окръга си оръжие.

Въстанието трябва да започне с извънредно малко модерно оръжие. Така на практика се стига дотам, че ентусиазираните съзаклятници от Търновски окръг разчитат на примитивно оръжие.

В I революционен окръг единствени новоселските съзаклятници създават дървени топове - един черешов и един буков. Изработват се от Йонко Марангозов и синовете му Никола и Матьо.

Голямо значение за военнотехническата подготовка има доставянето на барут. Заедно с барута трябва да се доставят и взривни материали. Закупуването на барут и доставянето от чужбина е много трудно. Все пак опити са направени. Набавено е съвсем малко количество барут от Румъния, английско производство, а трябвало да се направят огромни количество патрони. Затова са нужни барут и олово. Дейците от I революционен окръг трябвало да се задоволят с барут, произвеждан в местните барутханета. Всеки ден опасната стока е разнасяна на коне и мулета и продавана в различни селища. А купувачите били предимно тайните комитетски агенти. Специално Троянският комитет се превърнал в посредник в снабдяването с барут на редица други комитети в Търновски окръг. С разпределянето на барута лично се занимават председателят на революционния комитет в Севлиево Стефан Пешев, пом. апостолът на I окръг Христо Иванов - Големия и други комитетски функционери. Барутоснабдителите превърнали Троянския манастир в свой "етапен пункт". В Дряновския манастир "Свети Архангел Михаил" благодарение на комитетския деятел отец Пахомий Стоянов и монасите не само се складират оръжия, муниции, храни и др. за въстаниците, но се произвеждат и барут, леят се и куршуми.

Освен оръжие и барут съзаклятниците трябва да приготвят и редица други военни принадлежности: калъпи за  леене на куршуми, патрони, динамит, отрова и др. Габровци приготвили специално и лютив червен пипер (смлян), който се готвили да хвърлят във вражеските войници, за да ги заслепят. С динамита трябвало да разрушат железопътните мостове. Отровата била нужна, за да се "справят" предварително с някои свои опасни врагове.

Приготвени били въстанически униформи по подобие на румънската кавалерия. В Габрово, Севлиево, Търново, Трявна, Горна Оряховица, Дряново, Троян, Ново село, Бяла черква били ушити знамена. Когато в някое селище нямало знаме, въстаниците вземали църковните хоругви.

По инструкциите на ръководството на Търновски окръг се приготвя и храна за въстаниците. Правят се сухари (пексимет), събират се восък, а съща така брашно и жито.

В Горна Оряховица, Дряново, Троян и други били съсредоточени временни гарнизони. В големите градове, като Силистра, Варна, Никопол, Русе, Търново и др., войските биват увеличени. Портата въоръжава запасните, с цел да бъдат създадени банди за погроми при евентуални въстание.

Ето защо стрелкови учения се провеждат твърде малко. Една от най-слабите страни на военнотехническата подготовка в I революционен окръг е тази, че не са провеждани военни упражнения за атакуването и завземането на казарма с гарнизон. А въстаническото ръководство проектира да завземе казармите в Търново, Севлиево и да плени малките гарнизони в Горна Оряховица, Габрово, Троян, Дряново. Следователно то трябваше да направи военни упражнения в планината с измислени обекти за завладяване. Създаване на свободни територии в планинските райони с прилежащите градове - това било основно положение в предварителния план за въстанието и военни учения трябвало да бъдат проведени, обаче това се оказва невъзможно поради мерките за сигурност, предприети от властта.

 

II Революционен окръг

След пристигането си в Сливен, Иларион Драгостинов констатира, че подготвителната работа в Сливенски окръг изоставала. Същото преди него констатира и Георги Икономов. При това местният комитет не приема предложения план на гюргевските апостоли за "всеобщо българско въстание". Сливенци смятат, че ще се образуват чети, които да излязат в Стара планина. Между апостолите и мнозинството на членовете на Сливенския комитет се създават неприязнени отношения и тактически различия.8

Но безспорно изоставане в работата на II революционен окръг има и това се отнася най-вече за военно техническата подготовка.

В това отношение не били събрани никакви статистически сведения за хора, оръжие и други. Организационно-политическата работа също не е на висота. Всичко това твърде много обезпокоило главния апостол. След като подробно се разискват въпросите за опожаряването на града, налага се схващането на сливенските дейци, да не се прибягва до такива акции.

Сливенци имат свое схващане за начина, по който ще стане въстанието. Според тях не трябва да се допусне пожар и завземане на града. Всичко трябва да се пренесе в планината, като се разчита на доброволци от различни места на отечеството. Положително в така предложената военна тактика на сливенци е само това, че се проектира завземането на балканските проходи и установяване на обща власт с Търновски революционен окръг.9

Драгостинов смята, че подготвителната работа трябва да се активизира и че при създадената обстановка трябва да се направи онова, което е възможно. Неотклонно се стремят към същата цел и неговите помощници Стоил войвода и Георги Обретенов. Стига се до негласно споразумение да се формира военно техническата подготовка с оглед въстанието да се вдигне на 1 май.

Основна задача на апостолите и Сливенския комитет е обезвреждане на гарнизона, който бил увеличен още през 1875 година. Обаче няма сведения за решение на комитета, какво ще се предприема срещу гарнизона. Изглежда, че мълчаливо се е възприела тактиката, предложена от местните комитетски дейци - никакви пожари и взривявания, а оттегляне на въстаниците, организирани в чети, в планината.

Както вече споменах в миналата глава, главният апостол посетил Ямбол - втория по големина и значение град в окръга. Ил. Драгостинов провел заседание на местния комитет. Там готовността на масите и на съзаклятниците за въоръжена борба била голяма, но мерките на властта и многочислеността на турското население карат ямболските комитетски дейци да клонят към четническата тактика. Те смятат, че трябва да се образуват въстанически отряди, които да се отправят към Стара планина, където да се създаде въстаническа власт. В Котел и Котленския балкан трябва да се установи въстаническа правителство. Ямболският комитет предвижда подготвянето и екипирането на 150 въстаници.

Положителен момент във военнотехническата подготовка на Сливенски окръг е, както казах във втора глава, че в местността Сините камъни е образуван военен лагер, с цел да се събират там заплашените от властта комитетски дейци. Четниците започват да складират в планината муниции, храна и оръжие. Фактически в планината била образувана чета начело със Стоил войвода. По този начин и апостолите започват да клонят към четническата тактика.

В това време били извършени някои военни приготовления. Военният инструктор Обретенов донася в Сливен модерни пушки и дава пример на всички съратници, че трябва да се снабдят преди всичко с пушки.

Има сведения, че ръководството на Сливенския революционен комитет се постарал да си достави модерни пушки от Румъния. За целта се събират средства между съзаклятниците на доброволни начала.

Димитър Горов, "интендант" на Гюргевския комитет, който направил каквото можал за I революционен окръг, се постарал да улесни и сливенци да си доставят пушки, револвери, взривни вещества. Посредник при пренасянето на оръжието е пак Георги Петкович - Кръстника в Русе. В документите на първо време се споменава за 200 пушки и 25 револвера. Ямболският комитет успява да си достави 20 пушки. Осем били донесени от Бургас, а 12 - от немския търговец Краус.

Котленските комитетски дейци поддържат връзка със своя съгражданин полковник Иван К. Кишелски (Киселски), офицер от руската армия. Котленци очаквали той да дойде с български доброволци. Местният комитет разчитал не само на тяхната помощ, но и на оръжието, което ще принесат - пушки и даже артилерия.

Изглежда, че някои от сливенските комитетски дейци са разчитали да премине с четата техният съгражданин, бележитият хайдушки и четнически предводител П. Хитов. Те се надявали, че той не само ще възглави въстанието, но и ще им донесе оръжие.

Военноподготовителната работа продължава. Окръгът е разделен на райони и за всеки от тях били пратени комитетски дейци.

След като пътищата за снабдяване с модерно оръжие от чужбина се оказват затворени, е решено да се търсят стари системи пушки - "евзалии" и "кремъклии".

Издирването на пушки и пищови не било трудно, тъй като Сливен някога бил център на оръжейна промишленост. В 1876 година в Сливен имало 20 оръжейни работилници, половината от които били собственост на българи.10 Колко пушки и револвери са набавени в Сливен, не може да се установи, тъй като не е известен броят на съзаклятниците. Може да се предположи, че не всички съзаклятници от Сливен са се снабдили с пушки и револвери (пищови).

Големи трудности има при снабдяването с барут и куршуми, тъй като властта строго контролирала дюкянджиите, които продавали "джепане" (муниции). Все пак работата тръгнала по-добре и даже някои от къщите на комитетските ръководители били превърнати в работилници за правене на патрони. За целта оловото било купувано "на късове" и след това изливано по дадените калъпи, а барутът бил доставен контрабанда.

Сведения за учения по стрелба няма и сигурно не са провеждани, защото бдителността на властта била много голяма.

Шиели се калпаци, дрехи и цървули. Това правят занаятчии, членове на комитета, а понякога и жените на съзаклятниците. Медицински принадлежности - лекарства, марли и други, били доставени от комитетския деятел - д-р Пачо Планински.11

Военната униформа била изготвена по подобие на униформата на румънските кавалеристи. Приготвя се и пексимет. За формиране на десетки, стотни, петстотни и др. в документите не се споменава. В документите не се споменава и за бинокли, карти и компаси и др.

Сливенският комитет организира свое разузнаване. Благодарение на него навреме са узнати намеренията на полицията да нанесе удар на комитета и на някои негови активисти.

Ямболските патриоти работят при трудни обстоятелства. Те са оставени без военен инструктор и  правят каквото могат за въоръжаването си. Ямболският комитет разполага с 10 кремъклийки, 6 пищова, 36 револвера, 18 чифтета, 32 саби, 45 патрондаша, 90 оки сух барут, 12000 фишека, 100 калпака, 60 оки сухари, 80 чифта цървули, 52 компл. въстанически дрехи, 14 ямурлука, лекарства, марли и други.12 Общо взето оръжието на въстаниците не достига.

В Карнобат се извършва сериозна подготвителна работа. Подготвителна работа е извършена и в редица села -  Бояджик, Бухалий (Биково), Минечево (Орлов дол). Въстаническа подготовка кипи  в Нова Загора и новозагорските села Панели махале (Любенова махала), Баштепе (пет могили) и други. В това отношение не били забравени комитетската дейност на Васил Левски и хайдушките действия на Хаджи Димитър.

Сериозна подготовка има в Котел. Котленският революционен комитет се ползва с влияние и авторитет в околните села - Жеравна, Нейково, Ичера, Катуница и Медвен. Подготовката се състояла, както и навсякъде в снабдяването на съзаклятниците с оръжие, барут и в провеждането на военни упражнения (стрелба). Сведенията за въоръжаването на котленци са крайно оскъдни, навярно е вървяло много трудно. Нямаме данни за доставянето на модерно оръжие. Както вече отбелязах котленци са поддържали връзки с полковник Кишелски в Русия и възлагат надежди за въоръжена помощ, която "български волонтири" щели да окажат на въстаниците. Тези надежди обаче са оказват илюзорни.

Солидна военноподготвителна работа е извършена и в голямото и богато село Жеравна. На съзаклятниците било поръчано всеки да се снабди с оръжие и да чака нареждане за началото на въстанието. Жеравненци били във връзка със селата Медвен, Градец, Ичера, Нейково, Раково, Черкешли (Желю войвода) и други.

Военни приготовления има и в Хасекията. Те стават под ръководството на поп Сава Катрафилов. Селяните от тамошните села са без оръжие или имат само стари пушки. Проблемът за въоръжаването е извънредно труден. Поп Сава Катрафилов като одески възпитаник  поддържал връзка с Българското настоятелство в Одеса и подобно на котленци храни надежди за получаване на руско оръжие.

Военната подготовка на въстанието в Сливенски революционен окръг се извършва при големи трудности. Апостолите не могат да наложат плана на Гюргевския централен комитет за всеобщо въстание и трябва да се съгласят с местните комитетски дейци, които смятали, че трябва да се подготвят чети от градовете и селата, които да се придвижат към Балкана.

С оглед на това даже не е направена статистика, колко четника ще излязат, за да се подготвят във военно отношение, да се въоръжат и други.

Военната подготовка е затруднена от мерките на властта. След Старозагорското въстание в различни селища на Сливенския санджак са разположени гарнизони. Турското командване очевидно има сведения, че "Старозагорския опит" ще бъде повторен, и то в по-големи размери, заради което държало "под оръжие" войскови части.

Общо взето военнотехническата подготовка в II революционен окръг е на твърде ниско равнище. Даже за техническа подготовка - боравене с оръжие и поправката му, опити за взривяване, "стрелба по цел" и пр., не може да се говори.

При тази съвършено недостатъчна подготовка, въстанието във II Сливенски революционен окръг предварително е било обречено на пълен неуспех.

 

III Революционен окръг

Наред с организационно-политическата подготовка във Врачански окръг започва и военнотехническата. Затова най-добре свидетелства изработеният от Врачанския революционен комитет "Закон за всичките бунтовници".  Това заглавие може да се тълкува и като Правилник за военна подготовка на въстаниците.

В "Закона за всичките бунтовници" се разглеждат въпросите за набирането на въстаници, за тяхното формиране в чети и десетки, за въоръжаването им и пр.

Четите според "закона" се командват от "четник", т.е. четоводец. "Законът" се дели на 24 члена и заключителен текст.

В "Закона" няма член, който да предвижда даването клетва от четоводеца и въстаниците. Обаче това се подразбира и за четоводец, който измени на клетвата, се предвижда жестоко наказание - да му се опожари къщата. Безспорно, при изгарянето той щял да получи смъртно наказание.13

За Враца са проектирани две чети.14 Предполага се, че щели да се състоят от 500 души. Четата се дели на десетки, командвани от десетници.

Десетниците трябва да се погрижат за снабдяването на десетките със следните военни потребности: 500 кремъка, 3000 капсули, 2000 фишека. Ако някой от десетниците не изпълни дълга си ще му се изгори къщата.

Пушките на съзаклятниците от Трети революционен окръг са били "кремъклийки" и "евзалии". По изключение са били набавяни и "иглянки" от чужбина. Същото се отнася и за револверите. Съзаклятниците са имали стари пищови и няколко други по - модерни револвера.

Снабдяването на III революционен окръг с оръжие трябва да се извършва от Румъния пак чрез Димитър Горов и другите представители на Гюргевския комитет. Врачанци имат добре уреден канал при Оряхово - Бекет. Усилията за доставянето на модерно оръжие от Влашко била върховна грижа на главния апостол Ст. Заимов.

Врачанският комитет решил, че най-лесно може да се снабди със средства за закупуване на оръжие, като се подпишат полици и се вземат пари на кредит от някои търговци или пък по същия начин се вземе стока и се продаде в Румъния, за да се купи незабавно оръжие.

Парите не достигат, но не това е главното затруднение. Оръжието, което е закупено, не може да се пренесе в България. Турската гранична власт взема извънредни мерки. И станало това, което изпитвали и "търговците" на оръжие от Врачански окръг - почти нищо не могли да прехвърлят в България.

През април 1876 година във Врачански революционен окръг още не било прехвърлено никакво оръжие. Донесени били само няколко револвера. Турската власт започнала да вербува агентура, и то не само сред турците, но и сред българите. М. Анков споменава имената на четирима шпиони.15 Доставянето на оръжие от Влашко представлява голям риск не само за преносвачите. Създават се опасност за разконспириране на общата подготвителна работа и за нанасяне на погром на комитетската организация.

Връщайки се във Враца, Иваница Данчев успял да донесе само 8 револвера и 800 патрона. Те били разпределени между ръководителите на окръга.

Редица къщи във Враца били превърнати в "арсенали". Особено интензивно се приготвяли фишеци. Тюфекчиите продават стари пушки. Ангел Стойков с помощника си Георги доставят около 700 оки барут. От врачанските дюкяни изкупили всички куршуми. От Лом са доставени около 1000 оки куршуми. Военно-подготвителната работа вървяла доста успешно. Съзаклятниците се стараели не само да се снабдяват с оръжие и фишеци, но да ги "опитат", т.е. да правят военни упражнения.16

Усилията за набавяне на оръжие продължавали. Един от новите комитетски дейци Ангел Сокачев бил снабден с пари и пратен във Влашко заедно с Мито Цвятков и Иваница Данчев да набавят оръжие. В тази работа се включват и Стефанаки Савов, Георги Апостолов, Никола Обретенов. Нo затрудненията не били преодолени. Тъкмо когато оръжието се набавя и трябва да се прехвърли, всичко пропада. Самите каикчии (лодкари), на които се плаща скъпо, се отказват от страх. Това бил трагичен провал. Закупеното значително количество оръжие, което с каруци трябва да се прехвърли от Оряхово за Враца, не се транспортира от Бекет за Оряхово, тъй като в последния момент каикчиите се уплашват и отказват да ги превозят. III революционен окръг фактически останал без модерно оръжие.

Работата по въоръжаването се разпростира и в селата. Набавят се и барут - контрабанда от турци барутчии от ловешките села. Апостолите подканват селските съзаклятници да си набавят "оръжие, дрехи и сухари".

Ст. Заимов посещава градовете Оряхово, Лом, Бяла Слатина, Берковица, Орхание и много села. Очевидно той дава инструкции от военен характер. Главният апостол обикаля доста села – Боденец, Горна и Долна Кремена, Влашко село, Кален, Цаковица, Горна и Долна Бешовица, Камено поле, Струпец, Синьо бърдо, Криводол, Лик, Типченица и други. Агитация била правена, но резултатите са малки.17

Снабдяването на селяните от Врачанско с пушки по силата на обстоятелствата се свежда до издирването на старите "кремъклийки" и "евзалийки". Селяните си набавят муниции от Враца. Много трудно е снабдяването с барут. Затова Врачанският комитет решил да бъдат създадени общи резерви на боеприпасите, които да се раздават на местните комитети в навечерието на въстанието. Както навсякъде, така и в III революционен окръг, трябва да се приготвят дрехи, цървули, калпаци, чанти, емблеми за въстаниците. Изработват се саби, ятагани и ножове. Изработват се и дървени оръдия.

Врачанският революционен комитет създава твърде добра куриерска служба. Куриери са членовете на комитетска организация Наум Стоянов, Григор Иванов, Коцо Попов и др.18

За комитетска полиция в документите не се споменава, но такава сигурно е имало. Това най-добре личи от факта, че когато се набират каруцари да превозят оръжие, има придружители - комитетски дейци, "въоръжени до уши". Пътят, по който трябва да минат каруците, бил охранявай от нарочно "поставени стражи".19

Военнотехническата подготовка в III революционен окръг е преминала при много трудни условия. Тя протича без военен инструктор. Модерно оръжие е било доставено в минимално количество.

Военната подготовка, както и организационно-политическата във Врачански окръг, е съвсем недостатъчна. Преди всичко не е изработен конкретен план за завземане на града. Липсата на военен план говори за крайно слабата подготовка на въстанието във военнотехническо отношение.

Големи райони в III революционен окръг от санджаците Видински и Плевенски били необхванати и останали "ничия земя". А условията, въпреки многочисленото мюсюлманско население и големите гарнизони, все пак позволяват да се води подготвителна работа за въстание. Така например в Берковица има здраво ядро от комитетски дейци. Секретарят на Врачанския комитет Стефанаки Савов установи тесни връзки с Берковския комитет, в който активно работят 24 души, между които и свещеник Исая, който възглавявал комитета и в с. Вършец. Той спечелва за въстаническата идея и селяни от околните села. Борчески дух цари в град Лом. От там врачани са доставили фишеци -10000 оки чрез Иван Манчев. Въпреки това подготвителна работа там не се извършва.

Твърде слаба е работата в Софийски окръг, който след отпадането като самостоятелен бил причислен към Врачанския.

Поради твърде слабата подготовка, въстанието във Врачански революционен окръг е осъдено на пълен провал.

 

IV Революционен окръг

Военнотехническата подготовка в IV революционен окръг също протича при извънредно трудни обстоятелства, но въпреки това е по - резултатна, отколкото в останалите три окръга. Ръководителите на Панагюрски революционен окръг се интересуват за закупеното оръжие от представителите на Гюргевския комитет. Бенковски и Волов според уверенията на Захари Стоянов и Тома Георгиев заявяват, че в Румъния ще бъдат закупени съвременни пушки и друго оръжие, стига да им се изпратят пари и хора, които да ги пренесат.20

Във връзка с очакваното оръжие от Румъния панагюрци изпращат Марин Шишков и Иван Янков с 500 - 600 лири да открият пушките и ги донесат в Панагюрище, но те се завърнали, без да свършат нищо.21 Сведенията за тия пратеници са противоречиви; но вероятно те са отишли и във Враца с надежда да се споразумеят с Врачанския революционен окръг за обща доставка на оръжие от Румъния.22  Мисията им обаче не успява и комитетските организации в окръга насочват усилията си за набавяне на оръжие към вътрешните пазари, и то главно към Пловдив, Одрин и Константинопол.

Положените усилия в тази посока не отслабват нито за момент грижите за самозадоволяване с оръжие чрез издирване и ремонтиране на старите огнестрелни оръжия, чрез изработване на ново хладно оръжие и боеприпаси и чрез покупко-продажба на местните пазари.

Още с пристигането си на територията на окръга Бенковски и Волов поставят като първа грижа на всеки съзаклятник да се снабди с оръжие - "пушка, нож, кама или сабя, пищове или револвери, фишеци за пушката - 300, фишеци за пищовите – 150, 50 г. суров барут, паласка за фишеците"23. Апостолите не са надценявали възможностите за самовъоръжаване и отчитат необходимостта от общ фонд за оръжие и боеприпаси за снабдяване на съзаклятниците, като сами нямат тази възможност.

Под ръководството на Бенковски общият паричен фонд на Панагюрския комитет се образува за кратко време и позволява да се закупи оръжие и боеприпаси, които все пак не са могли да задоволят растящите нужди на организацията.24

Главен доставчик на оръжие за окръга в Пловдив е търговецът Стефан Дренски. На няколко пъти той доставя към „300 револвера, десетина пушки система "Ватерли", около 20 стари бойни пушки и 5-6 пушки система "Винчестер", с които се въоръжават Бенковски, Волов, Бобеков и др. Доставени са и около 1000 ловджийски пушки. Чрез същия доставчик са снабдени с пушки система "Винчестер" и иглени пушки някои клисурски въстаници, както и някои членове на организацията от околните села и градове. Чрез него в навечерието на въстанието Панагюрище получава 5 сандъка оръжие, разделено на въстаниците.25

В Пловдив закупуват оръжие, барут, олово от магазини и частни лица.

Правят се опити за набавяне на оръжие и от столицата на империята. Апостолите и революционният комитет в Панагюрище изпращат двама свои представители, панагюреца Иван Джуджев и клисуреца Антон Балтов, в Константинопол да закупят едно по-значително количество оръжие. С подобна мисия Джуджев ходил и по-рано в Цариград. Набавеното оръжие обаче "пропаднало", тъй като изпращането му става едва на 18 април и сандъците биват заловени на пазарджишката гара.

Барут се набавя от Пазарджик, Пловдив и Цариград, а също и от местното производство на турското население в Златишко и барутната фабрика в с. Сотир. Доставянето му се извършва контрабандно, а усиленото му търсене буди подозрение.26

Двамата химици - Наботков и Матакиев, биват натоварени да приготвят разрушителни и запалителни вещества необходими да разрушаване на железопътните мостове и запалване на големите градове, но усилията им не дават резултат.

Трескава работа се извършва и по събиране и поправяне на старо оръжие, предимно кремъклии пушки, пищови, ятагани и други. Ковачите от Панагюрище, Мухово, Петрич, Брацигово и други превръщат работилниците си в оръжейни и не само поправят старо оръжие, но и коват сабя, ятагани, правят пищови. Приготовлението на боеприпаси се извършва на много места общо и почти явно. В леенето на куршуми вземат участие жени и деца. Много къщи се превръщат в складове за оръжие, а в Панагюрище ханът на братя Дринови става база за снабдяване на селяните с барут, куршуми и други боеприпаси.27

По време на подготовката на въстанието се стига д мисълта за създаване на българска артилерия. Идеята за изработване на дървени топове не е съвсем нова. Тя води началото си още в борбата срещу кърджалиите.Правени са опити и за изработване на метални оръдия - в Стрелча е използвана лула на казан за ракия, увита в дебели въжа, намазани с катран, а в Батак - от пиринч. Ефектът от въстаническата артилерия е бил предимно морален. В Панагюрище под ръководството на Н. Бимбашиев са били изработени шест големи и пет по-малки топа от различно дърво, а във всички въстанически пунктове общият брой на дървените оръдия е бил около 40.

Въпреки положените усилия проблемът за въоръжаването остава докрай най-тежък. Набавеното оръжие нито е било достатъчно, нито е било качествено.28 Извършено е почти всичко, което времето, възможностите, обстоятелствата и засилващата се бдителност на турската власт са позволявали.29 И все пак по общо признание "значителното по-добро въоръжаване на IV окръг се дължи до голяма степен и на масовото увличане на населението в подготвителната работа. Така се създава широка социална основа не само за въстанието като цяло, но и за важния сектор по въоръжаването.

Изработването на стотици хиляди куршуми и фишеци говори за сериозния характер на подготовката в окръга и показва, „че тук се предвиждат тежки въоръжени сблъсквания и се вземат мерки не само за текущо бойно снабдяване, но и за създаване на резерв - особено от бойни припаси."30

Тази страна от подготовката на въстанието е общо  дело на всички апостоли, на цялата организация. Въоръжаването и подготовката напредват във всички революционни селища на окръга.31 Естествено заедно с въоръжаването и общата подготовка на преден план възниква въпросът за организирани революционни сили, за боевата подготовка на народа, доколкото условията и времето позволяват.

За теоретична основа при изграждане структурата на военнореволюционната организация се използва книгата на сръбския офицер Любомир Йованович "Четование или война с чети", преведена на български език.32 Освен това изработват се инструкции и устави за ръководство на въстаническите сили.

Въстаническите сили навсякъде, където подготовката има масов характер , са организирани в бойни поделения, ръководени от десетници, петдесетници, стотници и хилядници. Това несъмнено превръща мирното население в организирани бойци, а поделенията - във въстаническа армия. На много места през време на подготвовката се пристъпва и към занятия в стрелба, упражнения в походен и боен строй и др.33

Организацията простира своето влияние върху целия живот на населението. Създава се нощна стража, тайна полиция и революционна поща, които вземат в свои ръце охраната на селищата и пътищата и пренасянето на комитетската поща. Нощната стража и караулите се превръщат в местна народна власт, която в навечерието на въстанието поема фактически властта в свои ръце.

Липсата на военно подготвени хора и на лица с боен опит се чувства до края на подготовката. Организацията полага големи грижи в тази посока, но ограничените ѝ възможности не позволяват да разреши тоз проблем.

Правилно се схваща мястото и значението на въстаническите знамена. Те са не само вдъхновяващ символ за борците, но и "символ на българската свобода, олицетворение на самостоятелната националност и държавност".34 В Панагюрище главното знаме скроява Деян Белишки, а Райна Попгеоргиева Футекова извезва лъва и надписите. На знамето биват извезани надписите "Свобода или смърт" и "IV Панагюрски революционен окръг". От едната страна то е червено, а от другата - зелено.

В Панагюрище се изработват още 12 знамена за четата на Бенковски и за панагюрските защитници. Знамена се изработват и в Копривщица, Клисура, Брацигово, Пазарджик, Белово и в някои други места на окръга.

В пълен размах освободителното дело разгръща своите сили за подготовка на народното въстание. Устремът към свобода и подемът на приготовленията въвличат широки народни слоеве, "нещо", което до този момент нашият народ не познава". Това обстоятелство, както и идейните разбирания и принципи на революционната организация и нейните дейци налагат необходимостта "от високо революционно съзнание, въстанически морал и съзнателна дисциплина в редовете на бойците".35

 

1Ив. Хаджийски. Априлското въстание и Бенковски, с. 350
2Априлското въстание 1876, т. I, 1954, с. 58-59.
3Д.Страшимиров, В. Левски, т. I, Извори, с. 15.
4Хр. и П. Гъбенски. История на града Габрово и габровските въстания, 1903, с. 128
5Сб. Априлско въстание, т. I, с. 155
6Пак там, с. 156
7Пак там, с. 203
8К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов, Цит. съч., с. 271.
9Пак там, с. 269.
10Ц. Павловска, Проблемата за въоръжаването на въстаническите сили в българското национално-революционно движение, С., 1978, с. 178-179
11Кукумявков, Д. С., Спомен от Сливенското въстание в 1876, ч. I, Сливен, 1885, с. 94
12Н. Върховски, Ямболски патриоти. Ямб., 1928, с. 25
13Сб. Априлско въстание…, т. I, 1954, с. 250-253
14М. Анков, Цит. съч., с. 25
15Пак там, с. 33 – 35
16Пак там
17Д. Страшимиров. История на Априлското въстание. т. I, с. 55
18М.Анков, Цит. съч.,с.36 - 37.
19Пак там
20Т. Георгиев,Спомени,1976, с.15-16
21Д. Страшимиров, пос. съч. т. II, с. 146
22Т.Георгиев, пос. съч., с. 16
23З. Стоянов, пос. съч., с. 227
24Сб. Априлско въстание…., с. 585-587
25Д.Страшимиров, пос. съч., с. 142-148
26Стоянов, пос. съч., с. 291
27Пак там
28К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов ,пос.съч.,с. 315
29Цв. Павловска, пос. съч., с. 134- 135
30Пак там, с. 242.
31Пак там
32З. Стоянов, пос. съч., с. 290
33Пак там с. 266 – 267
349К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов ,пос. съч.,с. 313
35Пак там, с. 313 - 315

 


 

ГЛАВА IV
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ В ОБОРИЩЕ

 

Великото народно събрание на Оборище ще сияе през вековете с неувяхваща слава. Тук в навечерието на въстанието се събират представителите на местните комитети на IV Панагюрски революционен окръг, за да направят равносметка на цялостната подготовка за въстанието, да определят датата на неговото обявяване и да решат съществени въпроси във връзка с плана за действие.

Назрялото развитие на събитията налага необходимостта от неговото свикване. На събранието в Оборище народът разкри своята политическа зрялост и подготвеност да се справи с отговорната задача, която историческия момент представяше пред него. Най-сетне народното събрание на Оборище се утвърди като най-висок форум на демокрация в нашата национална революция.

Решението за общо събрание в окръзите е взето още в Гюргево. Панагюрският комитет го възприема безрезервно и пристъпва към неговото осъществяване. В началото на март от Панагюрище биват изпратени куриери до останалите окръзи, за да се осведомят за тяхната подготовка и да ги уведомят за проектираното общо събрание в IV революционен окръг. Те известяват и местните революционни комитети да изберат свои представители за предстоящото общо събрание на организацията.1

Делегатите трябва да носят статистически данни за на селението, за съотношението между българи и турци, за хода на подготовката, за набавеното оръжие и т.н. Всички представители трябвало да бъдат снабдени с редовни пълномощни писма от съответните революционни комитети, за да не се допускат случайни хора и шпиони, нито пък лица, необлечени със съответната власт от местните революционни организации. Делегатите трябвало да пристигнат в Панагюрище към 10 април, от където щели да се отправят към предварително избраното място за събрание.2

Своевременно Бенковски натоварва с тая задача известния революционер от с. Мечка - Димитър Павлов Коклюв. И той заедно със своя съселянин Петър Гребчов обхожда най-затънтените места около родното си село и предлага на Бенковски Оборище като най-подходящо място за събрание. Апостолът, който бил обиколил мястото заедно с Ст. Пъков един ден по-рано дал веднага съгласието cи.3

Скътано в пазвите на Средна гора, Оборище се намира на около 1 1/2 часа на северозапад от Панагюрище и на половин час от с. Мечка. Над него се простира сивата грамада на Разлатица, а малко по далеч се издига Лисец, най-високият връх в този дял на Средна гора. Дълбокият и закътан дол, обрасъл в гъста букова гора, давал убежище на населението от околните села по време на кърджалийските нашествия.

Мястото приютявало и добитъка - от тук идва и името - Оборище.4

Депутатите започват да пристигат в Панагюрище още на 9 - 10 април и последователно биват отвеждани на определеното място в Оборище. На 12 април пристигат Волов и Икономов и поемат организацията на стражите, "декорацията" и прехраната на събранието.

Местността се охранявала от няколко кордона стражи а на огньовете нарочно извикани селяни, главно от Мечка, въртяли на шишове млади агнета за прехрана на представителите.

Бенковски пристига по късно - на 14 април. Между него и представителите на Панагюрския комитет възниква известно несъгласие и то става причина за забавянето му.

Броят и имената на депутатите на събранието в Оборище не е точно установен. 3. Стоянов дава имената на 56 представители, а историкът на Априлското въстание Д. Страшимиров по спомени на живите участници и други свидетелства улеличава техния брой на 67.5

Според най-новото проучване въз основа на конкретните данни се изброяват до 75 души представители на 60 селища в IV революционен окръг, но поименно и документирано се изброяват 69 представители.6

Според данните на споменатото проучване от 64 депутати без апостолите, представляващи 54 селища, само 12 са представлявали 8 градски комитета, останалите 52 са представлявали 46 селски комитета.

Почти всички представители са грамотни хора, някои от които се отличават с по-широко образование и интелигентност.

Заседанията на Оборище започват на 14 април сутринта и продължават до 16 април. Депутатите полагат клетва след оригиналната молитва на поп Грую: "Верую во единаго хъша балканскаго яко той есть твой бог и спасител".

Волов открива събранието с кратка реч. След това думата взема Бенковски. Речта на апостола, изпълнена с патриотично чувство, предизвиква вълнение у всички присъстващи.

Последователността на дневния ред е твърде трудно да се установи, но това не пречи на неговото разкриване във възможната пълнота.7

След избира на Никола Караджов и Найден Попстоянов за писари пристъпва се към разглеждане на пълномощията и статистиката на всяко село, представени от революционните комитети.

Първият съществен въпрос, който се поставя на широко обсъждане в събранието, е въпросът за гласуване на пълномощно писмо на апостолите. Идеята за него принадлежи на Бенковски.

Волов съставя пълномощното, Бенковски го допълва, а секретарят па събранието го преписва, след което Бенковски вече пред цялото събрание съобщава, че "най-напред представителите ще трябва да подпишат едно писмо па тогава ще започнат разглежданията на други въпроси."9

За пълномощията на апостолите се разгарят най- оживени разисквания, чийто драматизъм заплашва да провали събранието. Направеното предложение среща остра опозиция от градските представители на Панагюрския, Пазарджишкия и др. комитети, за които това искане противоречало на революционния демократизъм, а неограничената власт, съсредоточена в едни ръце, криела опасност за свободата на народа.10

Селските представители подписват пълномощното, след което го подписват и противниците начело със Соколов. Последният държи реч, твърде трогателна, с която се извинява на апостолите.11

С пълно единодушие делегатите гласуват най-съществения въпрос на събранието - трябва ли да въстане българския народ през пролетта на 1876 година или не, след което се пристъпва към обсъждане на начина, по който трябва да се проведе въстанието.

Едни предлагат да се образуват чети, които да се оттеглят в планината, а населението - жени и деца, старци, да остане мирно по селищата си. Надделява мнозинството на делегатите, които поддържат становището за масово повсеместно въстание във всички центрове на окръга.12

Фактически избира се един среден път "Всякой въстанически пункт трябвало да се защитава сам. Слабите сами да се завардят села трябвало да се приберат с жени и деца в некой от близките по-големи и по-надеждни за отбрана центрове"13

За център на въстанието се избира Панагюрище, административния център на революционния окръг, където ще заседава "главният военен съвет".14

Естествено въпросът за установяване на датата на въстанието вълнува живо делегатите. Необходимостта обаче от по-голяма предпазливост налага тя да се запази в тайна. И затова Бенковски се ограничава да съобщи, че денят, в който ще се развее знамето на свободата, "не е твърде далеч".15

Делегатите остават с убеждението, че този очакван ден ще бъде 1 май , и с тази мисъл се завръщат по домовете си.16

Събранието взема и едно друго решение колкото съдбоносно, толкова и "неизбежно".17 Преждевременно избухване на въстанието, без да се изчака определената дата, апостолите мотивират с опасността да бъда разкрито и потушено всичко в най-кратко време, "тъй щото ще трябва изново, след няколко години вече, да се приготви ново въстание“.18

Накрая сред дъжд и гръмотевици делегатите избират комисия, която да изработи устав и програма на въстанието, да установи плана за провеждането му, да изработи военни инструкции и прокламации. В комисията са избрани  Васил Петлешков /Председател/, Найден Попстоянов, Тодор Душанцалията, Васил Соколски, Никола Караджов, Георги Нейчев, Искрьо Мачев, поп Грую и Нено Гугов. Апостолите участвали по право в комисията.

При закриване на събранието Бенковски прочита писмо донесено от куриер на Врачанския комитет: "Ние сме вече готови братия! - съобщавал апостолът на окръга - Ако днес ни се представи случай, т.е, че и другите окръзи са така също готови, то ние ще да развеем знамето на свободата."19

Народното събрание приключва своята работа, делегатите се отправят към родните си места, а избраната комисия се пренася в Панагюрище, за да довърши делото на Оборище.

Под председателството на Бенковски комисията съставя един протокол, написан във вид на въпроси и отговори, в който е разработен планът на въстанието.

Главните положение на плана отразяват несъмнено стратегическите схващания на Бенковски. Основният замисъл в тях е: Средногорието и Подбалканската долина да се осигурят като база, в която да не се допусне противникът. За тази цел на първо място се предвижда да се преградят и организират за отбрана най-важните проходи: Маркова врата (Траянова врата), Ташкесен (Гълъбец), проходите при селата Чукурли и Крушеджи, а също при Калофер и пътят от Пазарджик за Панагюрище при село Калугерово.

Същевременно се предвижда създаването на 12 укрепени въстанически центрове - Калофер, с. Аджар (Свежен), Чукурли (Песнопой), Копривщица, Панагюрище, Петрич, връх Еледжик, Батак, Брацигово, Бойково, Сотир и Дедово.

Тези положения на плана дадоха повод да се поддържа схващането, че ръководителите на Панагюрския революционен окръг начело с Бенковски са възприели напълно отбранителната стратегия.

В плана са допуснати и някои слабости: не се предвиждат никакви действия за обединяване на революционните сили на двата основни въстанически района - Средногорския и Родопския, не са набелязани мероприятия за установяване на връзка с другите революционни окръзи, очертан е само първият етап от действията а не се отбелязва нищо за по-нататъшния им развой.20

 

1Д.Страшимиров,  пос. съч., т. II, с.198
2З.Стоянов, пос. съч., с. 292 - 293.
3Д. Страшимиров, пос. съч., с. 199 - 201.
4Пак там, с. 201
53.Стоянов, пос.съч., с. 302 - 304, Д.Страшимиров пос. съч., т.II, с. 208 - 209.
6Хр.Йонков, Брой, социален състав, място и роля на оборищ. очерци за народните представители на Оборище, С.,1972, с. 15 - 21.
7Д.Страшимиров, пос. съч. ,т.II, с.223-224,
83.Стоянов,пос. съч., с. 316, Д.Страшимиров, пос.съч., с.225
9З.Стоянов, пос. съч., с. 310.
10Пак там.
11Пак там с. 316 - 317.
12Д.Страшимиров, пос.съч., с. 230.
13Пак там,    с. 230
143.Стоянов,пос.съч., с. 316-317
15Пак там, с. 319
16Д.Страшимиров, пос.съч., с 237 - 235
17Пак там, с. 235 - 238
18З.Стоянов , пос. съч., с. 319
19Пак там, Д.Страшимиров , пос.съч., с. 238 – 247, З.Стоянов, пос. съч, с.311-314
20Ив. Унджиев, Георги Бенковски, биография, С., 1983, с. 124

 


 

ГЛАВA V
ОБЯВЯВАНЕ НА ВЪСТАНИЕТО

 

Избухването на въстанието идва неочаквано скоро. Съдбоносното решение на Оборище, върху което се спряхме вече, беше израз на една реална опасност, срещу която организацията нямаше друго средство да се бори. Една разраснала се организация, чието съществуване бе станало известно на жените и децата, бе лесно уязвима за шпионаж и предателство. Реалистичният ум на Бенковски ясно схваща тая опасност и затова предложението за съдбоносното решение бе негово.

Не биваше да се подценява също привидното бездействие на турската власт. Тя несъмнено е била осведомявана не само от своята шпионска мрежа, от някои чорбаджии и денационализирани елементи, но и от приятелски настроени чужденци.1

Към решителни действия обаче турската власт преминава непосредствено почти след събранието на Оборище и след предателското донесение на Пенко Стоянов Терзийски от с. Балдево /Росен/, Пазарджишко, "делегат" и "помагач" на събранието. Вероятно предателят е действал като завербувано по-отрано оръдие на властта. Иначе трудно бихме могли да си обясним присъствието му като делегат /или помагач/ на събранието от селище, в което никога не е имало комитетска организация и което не се е включвало в революционното движение.2

Сега турската власт получава по - точни сведения за размаха на подготовката и за взетото решение да се обяви в най-близко време общо въстание. И тя преминава бързо към решителни действия.

На 18 април пловдивският окръжен управител в съгласувани действия с властта в Пазарджик3 изпраща две жандармерийски конни групи за Копривщица и Панагюрище. Тяхната задача е да арестуват по - видните местни ръководители, с което властта цели да предизвика преждевременно избухване на въстанието в други революционни селища и още в самото начало, преди завършване на подготовката му то да бъде разгромено.

През всичкото това време властите усилено въоръжават мюсюлманското население, разпалват неговия верски фанатизъм и го подготвят за кървава разплата с въстаналия народ.4

На 19 април 1876 година конна полицейска група начело с опитния и известен полицейски началник Неджиб ага пристига в Копривщица. Значителната група полицаи извиква тревожната мисъл у местните революционни дейци, че властта е влязла в дирите на комитетското дело. Тревогата им се засилва повече, когато рано сутринта на 20 април в конака са извикани и задържани двама от хората на комитета. Сам Наджиб ага на два пъти ходи в дома на Тодор Каблешков и с хитрост се опитва да залови апостола. Комитетът се събира незабавно, за да реши какво да предприеме. На всички е ясно, че има предателство и че изпратеният полицай има задача да сложи ръка на комитетските хора. Моментът изисква да се действа бързо и решително. На заседанието присъстват Тодор Каблешков, Петко Кундурджията, Нешо Брайков, Цоко Будин, Георги Шулев и Лука Гьолийски.5

Решението, ако продължат арестите незабавно да се обяви въстание е единодушно и изразява твърдата воля на копривщенските революционери да поемат смело пътя на революционната борба. То несъмнено е резултат и от дейността на големия патриот и вдъхновен апостол в подготовката на революционното дело в този край - Тодор Каблешков. В случая той действа като последователен революционер, който правилно преценява сериозността на момента и интересите на делото и съобразявайки се с решението на историческото събрание на Оборище, смело поема отговорността пред освободителното дело на своя народ.

В дома на Каблешков се събират около 20 членове на комитета, въоръжени и облечени във въстаническите си дрехи. Разделят се на две групи. Едната тръгва по калдъръмената уличка край Бяла река, а другата завива наляво. Те имат за задача да обградят и превземат конака. Първата група от 7 души стига до моста и забелязва поставено заптие пред дюкяна на Петко Кондуржията. Георги Тиханек вдига пушката и поваля мъртъв турския часови. ТОВА Е ПЪРВИЯТ ИЗСТРЕЛ НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ.

Двете групи бързо се съединяват и атакуват конака. Заедно с гърмежите на първите пушки проехтяват и камбаните на черквата "Свети Никола".6
Обсадата не продължава много. Въстаниците не yспяват да превземат конака със сила, не успяват и да го запалят. Хитрият Неджиб ага използва момента след най-големия залп, когато в"никоя пушка нямало готов патрон", и последван от своите заптиета, си пробива път и успява да избяга. За мюдюрина нямало кон и той тръгнал да бяга пеш, но скоро бил убит заедно с последвалото го заптие.7

Гърмежите на пушките и тревожното биене на камбаните вдига на крак революционна Копривщица, съзаклятниците грабват оръжието си, тези, които имат униформи, бързо ги обличат и с приготвените от по-рано знамена се стичат към конака. Младежите излизат на площада с бунтовни песни и въстаналия народ взема властта в града.

Обявил въстанието, Каблешков бърза да изпълни своя дълг, да извести центъра на революционния окръг - Панагюрище, и апостолите там за станалото събитие, за да обявят те общо въстание. В същото време в Копривщица пристигат Найден Попстоянов и Никола Караджов, делегати на събранието в Оборище и членове на комисията, които одобряват напълно решението за въстание и веднага се включват в революционния кипеж. Каблешков бързо написва "кървавото писмо" до апостолите и комитета в Панагюрище - един забележителен документ на епохата, възстановен от 3. Стоянов по памет, един пламенен революционен призив, който винаги ще вълнува със своята непосредственост и сила на внушението.

Писмото е лаконично и кратко:

"До братята в Панагюрище
Братя!
Вчера пристигна в село Неджиб ага из Пловдив, който поиска да таврони няколко души нашенци заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души наши и вънкашни юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конакът, който нападнахме и убихме мюдюринът с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конакът, пушките гърмят, придружавани от екът на черковните камбани, юнаците се цалуват и прегръщат едни други по улиците... Затова, братя, ако вие сте истински патриоти и желаете свободата на народа и отечеството, то последвайте незабавно нашият пример не само в Панагюрище, но разгласете и в целия окръг...

Напред, братя, бог да ни е на помощ.
(под.) Т. Каблешков"
Копривщица,
20 априлий 1876 г.8

За да изрази революционния устрем на копривщенци, Каблешков поставя на писмото кръст и го поръсва с кръвта на убития мюдюрин. Подобни писма по специални куриери се изпращат в Карлово, Ст. Ново село, Стрелча, Душанци,9 а Никола Караджов потегля незабавно за родното си място - Клисура, за да вдигне града на въстание.10

Първата грижа на копривщенските революционери е да завардят проходите, за да осуетят всеки опит на врага да проникне във въстаналия град.

На 20 април следобед куриерите с кървавото писмо пристигат в Панагюрище. От хана на Найден Дринов - седалището на комитета - ги отвеждат в Тушековата къща , където в момента се намират Бенковски и останалите апостоли.

"Величието на момента" е така голямо, че бележитият мемоарист на епохата признава, че той "не е в състояние да го предаде"11. И все пак той го предава вълнуващо с цялата мощ му на писателския си талант.

Общият ентусиазъм бързо сподавя колебанията на някои членове на комитета, които се опасявали от неподготвеността на населението.12 Апостолите и комисарите се подготвят набързо, доколкото са могли, заковават на кръст Карловското знаме, донесено от П. Волов, запяват бунтовната песен:

"Ха, народ поробен, що си тъй заспал, ил живот свободен теб не ти е мил?"

и с извадени саби излизат на улицата. Постепенно от всички улици се задават въстаници, които се прегръщат, целуват и в общ поток се отправят към мегдана. Църковните камбани бият и призовават населението на въстание.

Панагюрци и апостолите бързо се справят със заптиите и събирачите на данъка десятък, които случайно се намират по това време в града. Въстаналият народ овладява конака и убива току що пристигналия нов мюдюрин. Така градът скъсва веригите на робството и взема властта в свои ръце. По това време в Панагюрище има малко турски сили. Изпратената конна полицейска група начело с Ахмед ага пристига на 19 април в с. Баня, но не посмява да влезе в града. Когато на 20 април следобед Ахмед ага потегля за Панагюрище, въстанието вече е обявено и страхливият полицай забягва бързо към Пазарджик.13

Първата грижа на апостолите в Панагюрище е да известят революционните комитети в останалите селища на окръга за избухването на въстанието. Бенковски се разпорежда да бъдат изпратени "кървави писма" за обявяване на въстанието до другите революционни окръзи. Писма и възвания се изпращат веднага по куриери и по членовете на извънредната комисия, които все още се намират в Панагюрище.14

Със същата цел тръгва и брациговският представител Васил Петлешков който трябва да извести и съседните на Брацигово родопски селища.

Изграждането на новата революционна власт поглъща усилията на апостолите в Панагюрище. "Приговителният комитет" е обявен за "Военен съвет", наречен още "Привременно правителство".

Военният съвет е главен орган на революционната власт в целия IV окръг. Той се явява върховен или главен комитет на всички революционни комитети в окръга, разпорежда се с всички въстанически сили, държи връзка с отделните комитети и се грижи за отбраната, сигурността и реда в града.

Военната отбрана на Панагюрище е възложена на пазарджишкия представител Иван Соколов като опитен във военното дело човек. Той е назначен за комендант на града и под негово ръководство се определят позициите на въстаниците и се извършват укрепителните работи по всички защитни пунктове на града.15

Едновременно с грижите си по укрепяване на Панагюрище, Повременното правителство се заема с организирането на въстанието в останалите части на окръга. Волов и Икономив заминават да  оглавят въстанието в североизточния район, където преди това те участват в подготовката на въстанието.

За да подпомогне въстанието в Стрелча, която лежи на пътя между Панагюрище и Копривщица и е преден пост за нападения на околните турски селища, военният съвет изпраща чета под ръководството на стотника Иван Парпулов - Орчо. Вдигнала знамето на бунта, Стрелча още на 20 април напада и опожарява турската махала, но част от нейното население успява да се скрие в джамията, оградена с висок и здрав зид. Заедно с четата на Орчо стрелчани нападат джамията, но двудневните сражения завършват без особен резултат. Околното турско население образува голяма башибозушка потеря и успява да освободи своите 15 сънародници.16

Бенковски поема задачата да вдигне селищата на запад и североизток от Панагюрище. Още на 20 април вечерта начело на конна чета от 10 - 15 души той се отправя към селата Мечка, Поибрене и Мухово. Така възниква "Хвърковата чета на Бенковски". В нейния състав влизат Крайчо Самоходов - знаменосец, Тома Георгиев и Тодор Белопитов - секретар, Васил Соколов -аптекар, Петко Мачев - иконом, и Марин Шишков - стотник.

Надеждите, които Бенковски възлага на "Хвърковата чета" се оправдават още при първите й стъпки. Където се появява, четата буди възторг и умиление. Тя се възприема като израз на пораснала национална мощ "български аскер" /войска/, буди гордост, укрепва вярата у хората и им вдъхва увереност в собствените сили ... И затова тя така бързо прераства не само в агитационна, но и в сериозна бойна сила.

Обстоятелствата обаче през първата й обиколка между 20 и 22 април не поставят пред нея определени военни цели и затова тази обиколка на Бенковски има революционно-агитационен характер.

Когато на 21 април сутринта Бенковски и четата навлизат в долината на река Тополница, пред тях се разкрива невероятна гледка - равнината била пълна с хора, коли и добитък. Населението от селата Лесичево, Калугерово /Сребрино/ и Церово, щом получило вестта за въстание, натоварва колите си, подбира добитъка си и се отправя към връх Еледжик, където по предварителна план, изработен от събранието в Оборище, трябвало да се съсредоточат въстаниците от този район, който обхващал селищата по средно течение на Тополница.

След това четата се отправя към с. Калугерово, а после към махалите Юруците, чието турско население се укрепява в джамията. Тук някъде Бенковски освобождава двама пленени турци с думите: "Върнете се в селото си и разкажете на своите съселяни за нашите добри намерения и за братската любов, която храним към мюсюлманите. Кажете им, че нашата цел не е да нападаме на сиромасите и угнетени селяни, били те българи или турци. Ние сме въстанали не против мюсюлманството въобще, но против кървопийците паши и кадии, които са общи врагове на двата народа."

Това отношение към турския народ бе характерно изобщо за българското националреволюционно движение. То не бе един тактически ход в борбата, а дълбоко убеждение, почиващо на хуманна и реалистична основа.

Бенковски следваше по лично убеждение традицията, завещана от светлите умове на освободителното движение, начело с Апостола на свободата Васил Левски.

Първата обиколка на Бенковски и "Хвърковатата чета" завършва успешно. Целият посетен район въстава. Най-смели и най-решителните въстаници се присъединяват към Бенковски. Пораснала и с укрепен престиж четата осъществява важни оперативни задачи във въстаналия окръг.

През втория ден на въстанието - 22 април, столицата на окръга преживява едно голямо събитие - освещаването на Панагюрското знаме. Народът освещава тържествено своя революционен символ. В традиционната обредност той влага сега и ново революционно съдържание, което намира ярък израз в порасналото национално самочувствие, във волята за борба и саможертва, изявена в девиза на знамето "Свобода или смърт", в подчертаната боева готовност на въоръжения народ.

 

1Априлското въстание 1876, т. I, 1954, с. 311, 283, 341
2Д. Страшимиров, пос. съч.  , т. II, с.270, 268-280
3Априлското въстание 1876, т. I, 1954, с. 244, 248
4Пак там, с. 248 - 249, 256, 258, 264, 283, 305, 341-342, 344-345
5Д. Страшимиров, пос. съч., т.III, с.3-12
6Т. Шабанов, Описание на живота ми – Април 1876, сб., посветен на 110 годишнината от Априлското въстание, С., 1987
7Пак там
8Атанас Мишев, Спомени за българското отечество – в Април 1876, сб., посветен на 110 годишнината от Априлското въстание, С., 1987
9Д.Страшимиров, пос. съч., т.III, с. 20
10Априлско въстание 1876, т. III, с. 16 - 17
113.Стоянов, пос. съч., с 344.
12Пак там, с. 345 - 346
13Д.Страшимиров, пос. съч., т. III, с. 36-40.
14З.Стоянов,пос. съч., с. 353,  Д. Страшимиров, пос. съч., т. III, с. 51
15З.Стоянов, пос. съч., с. 380
16Д.Страшимиров, пос. съч., т. III, с. 58 - 59.

 


 

ГЛАВА VI
РЕВОЛЮЦИОНЕН ПОДЕМ И ПОГРОМ

 

Веднага след освещаването на знамето Бенковски потегля с четата си за с. Петрич, за да подпомогне въстаниците в най- северния район на окръга, изложен на опасност откъм София и Златица, както и от съседните нему турски села.

През с. Мечка и Поибрене четата пристига на 23 април в Петрич. Това, което става навсякъде, се извършва и в Петрич. Присъствието на четата активизира и мобилизира въстаналия народ.

Нападението на турците и черкезите не закъснява обаче да смути празничното настроение на бунтовническия лагер. Двете сражения, които въстаналият Петрич води през тия дни, са и първите сражения на Хвърковатата чета.

Захари Стоянов разкрива съществени неща от това посещение на четата в Петрич. Надеждите на Бенковски, възлагани на хвърковатата конница, се оправдават напълно. Нейната мобилизираща роля се проявява навсякъде.Тя буди гордост, въодушевява до сълзи, вдъхновява увереност в силите, разпалва волята за работа и борба. В Петрич тя взема и решително участие в първото сражение с врага и не допуска въстанието да се повали още в първите си стъпки. Начело с Бенковски четата разкрива своята оперативност и нападателен дух, като бойна единица с определящо значение за изхода на боя. 3. Стоянов се опитва да обясни и паниката, обзела въстаниците в първия момент, "със страшното действие" на боя върху "петстотингодишния роб, който се е научил само да мълчи, да не възразява, да ласкае и да навежда врат раболепно".1 Разбира се, той не пренебрегва и голямото предимство във въоръжението на врага, с което турската власт се бе погрижила да снабди и башибозука.

Необходимостта налага четата да остане в Петрич още за няколко дена. Тя посреща делегации от околните села Смолско, Каменица, Раково, Мирково и други, дошли да се съветват къде да настанят своето население, което е вече въстанало. Реална остава и опасността от ново нападение. Стражите от околните върхове донасят, а и четата с телескопа на войводата установява палатките на турска армия, разположени в Златишкото поле на разстояние не повече от 2 - 3 часа. Пред вид на тази сериозна опасност Бенковски веднага изпраща куриери с писма до военните съвети в Панагюрище и Копривщица, от които иска незабавна военна помощ.

На другия ден, т.е. на 24 април, привечер по нареждане на Бенковски завършеният вече топ се изкарва на най-близката могила над Златишкото поле, за да се опита на какво разстояние ще може да стреля и как ще гърми. Отбраната разчита новото оръжие да смути както войската, така и околните турски села.

Рано сутринта пристига и исканата помощ от Панагюрище. Под предводителството на Иван (Ворчо) военният съвет изпраща 150 въоръжени въстаници.2

На 25 април башибозуците и значителен брой черкези нападат за втори път Петрич. Сражението трае около 2 часа. Нападателите са прогонени с по-голяма сигурност и увереност в силите. Народът и четата тържествуват.

Еледжик бе един от най-главните въстанически пунктове, които Бенковски и четата му трябваше да посетят. Тук бяга избягали жителите на селата Церово, Лесичево, Калугерово, Мухово, Вейселиците и други. От този пункт на 25 април пристига делегация при войводата с настоятелна молба да отиде час по скоро с четата си на Еледжик, защото турците били натрупали вече войска, а околните черкези отдавна насилвали да влязат в лагера.

Преди четата да замине от Петрич, Бенковски заедно със 3. Стоянов решават тайно да направят "няколко" села насилствено бунтовници; ние решихме да изгорим селата Смолско, Каменица и Раково. Причината да направим тая жестокост - обяснява З. Стоянов, - бе оплакването на петричани, че жителите на поменатите села твърде на често оставяли своите позиции и отивали в селата си да нагледват добитъка и хамбарите си с житото, да не би да ги ограбят турците".3

Суровата необходимост налага тази идея, която принадлежи на Бенковски. Той най-добре познава дребния собственик, станал революционер, и всяко негово колебание или връщане назад трябваше да се пресече още в самото начало. Неговото съзнание на революционер трябваше да се укрепи, за да се засили боевата му решителност и волята за съпротива.

На върха Еледжик, където има остатъци от стари укрепления "Кале" и средновековен замък, въстаниците изграждат укрепен военен лагер, като предвиждат и специално убежище за жените и децата. Те избират военен съвет с предводител церовския хилядник Гене Телийски, за негов помощник Теофил Бойков от Калугерово и 11 членове. Разпорежданията на Гене Телийски и военния съвет "разкриват самобитния народен гений, който се проявява в решителните дни на народния подем"4. Запазените устави на военния съвет, на полицейското управление, за продоволствието на въстаниците, заедно с изградената стройна въстаническа организация и взетите мерки от военния съвет "са големи постижения за революционното дело не само в този район и окръг. Те показват зрелостта на въстаническото дело през Априлското въстание въобще".5

Пристигането на Бенковски и на четата дава нов подем на местните въстаници. Войводата преглежда укрепленията и позициите, които намира в добро състояние, въпреки постоянните нападения на черкезите, отблъсквани винаги успешно.

В полунощ "Хвърковата чета" поема за Белово. Пламнали са запалените от Ворчо войвода села.

На разсъмване на 27 април, на път за Белово, четниците се отбиват в село Сестримо и вдигат въстанието в него. Посрещането на четата в Белово е особено тържествено. Тъй като там работят чужденци - сърби, италианци, немци, турци, то се превръща в манифестация на революционната международна солидарност.

С присъщата си енергия и твърдост Бенковски издава заповед да се прекъсне телеграфната връзка на станцията, да се разрушат няколко мостове на жп. линията. След няколко часов престой в Белово, четата потегля през с. Ветрен за Еледжик.Османската власт организира своите сили. Клисура гори. Панагюрище гори. Неосъществени и неосъществими планове. Несполучлив опит за събиране на въстаническите сили. Отбраната на Брацигово и Перущица. Трагедията на Батак. Изминали са седем дни от избухването на въстанието - дни на революционен подем и опиянение. Въстаналите села, с изключение на Стрелча, се отбраняват успешно, отблъснати са редица нападения на черкези и войскови части, спечелени са сражения, нанесени са загуби на противника при сравнително малко жертви за въстаниците. "Хвърковатата чета" на Бенковски вдига за борба повечето селища в не малкия район от Петрич до Белово. От 26 - 27 април нататък настъпва обрат в хода на въстанието.

Властта изпраща към въстаническия район огромни башибозушки пълчища, събрани от цяла Южна България до Одринско и Бургаско - около 80 000-ни – 100 000-ни орди, съсредоточава и големи поделения от редовна армия от Ниш, Одрин, Цариград - около 10 000 низами - пехота, кавалерия, артилерия. Към Пазарджик заминава и казашкият полк /казак алая/. Главнокомандващият Абдул Керим паша също пристига в Пазарджик. Турската армия е въоръжена с пушки "Винчестер" и оръдия "Круп". Богатите турски чифликчии Тосун бей от Карлово и Ахмед ага Барутанлията и други, повеждат башибозушките орди. Молли и ходжи призовават мюсюлманите на свещена война, разпалват верския фанатизъм. "Българските въстаници  приемат неравния бой - пише Д. Дойнов, и това е истински подвиг.  Срещу 80 - 100 хилядни башибозушки орди и 10000 редовна армия се опълчват въстаници, въоръжени със старо и негодно оръжие, а някои само със съпи, брадви, ножове, вили!...

Въстаниците излизат срещу башибозушките орди и редовните  войски, окрилени от своя патриотизъм и готови за саможертва в името на свободата."6
На 26 април биват разбити от башибозушките пълчища въстаниците в Клисура и Петрич, селата запалени, населението подложено на грабеж и зверско клане.

Бенковски получава първата лоша вест още преди "Хвърковатата чета" да напусне Белово - писмо от Т. Каблешков, че Клисура "гори на огън". В Белово пред Бенковски и "Хвърковатата чета" се поставя въпросът: "Накъде"? Към Брацигово, Перущица. Батак? Но по сведения на беловчани по пътя към Брацигово се движат големи орди башибозуци. А оръжието на четниците след поройния дъжд през нощта е съвсем лошо. Добавя се тревожната вест от Каблешков за Клисура - и решението е взето: обратно към Еледжик, към Средногорието.

Историците на Априлското въстание чертаят друг и по добър вариант на военно-стратегическо протичане на борбата, който впрочем се покрива с първоначалните планове на ръководителите на IV революционен окръг, но който се оказа неосъществим.

Д. Страшимиров счита, че Бенковски е трябвало от Белово да се притече на помощ на Брацигово, Перущица, Батак, "да възстанови съобщенията между отделните части на своите сили", като трябвало "да прибере откъснатите и помогне на слабите". Завръщането на Еледжик, според Страшимиров, е "безтактна" постъпка чрез която Бенковски се осъжда сам на неминуема гибел". Той "никъде не влезе в бой", "беше навсякъде и никъде", "вършеше всичко, за да не върши нищо".7 Д. Страшимиров този път е несправедлив към Бенковски, категоричните му заключение неведнъж са прибързани. Какво би постигнал Бенковски, ако още същия ден бе повел своите момци към Брацигово и би приел гибелен бой с многоброен и добре въоръжен враг? Слабостите в подготовката и провеждането на въстанието имат своите дълбоки причини, които не можеха да бъдат преодолени в дните на самото въстание. Действията на "Хвърковата чата" също не биха могли да променят съществено хода на събития. Кому би помогнал Бенковски, ако поведе четата към открит бой и сигурна гибел?

Бенковски добре е разбирал, че всеки опит за превземане на Пазарджик и Пловдив би бил наивна утопия. Ще посоча само един красноречив факт: Край с. Ветрен момчетата почиват и се упражняват в "мерене на нишан". От 100 пушки само 50 гръмват, останалите измокрени от дъжда , са негодни.

На Еледжик четата пристига на 28 април, на разсъмване. По време на отсъствието на войводата въстаниците на Еледжик отблъснали две нападения на башибозуци и черкези, без да дадат жертви.

На 29 април привечер се задава от Ветрен турска войска - пехота, и разпъва шатри близо до Траяновата врата, на висока поляна към планината. Бенковски повежда всички въоръжени сили от укрепения лагер и ги разполага на отсрещната височина, от към Еледжик. "Бенковски не дал да се сърми. Разстоянието било голямо, а пушките слаби, а той не искал да покаже слабостта на въоръжението си".8 Имперската армия също не търсила сражение и се оттеглила към Ихтиман, в очакване на нови подкрепления. Многобройната редовна турска пехота, няколко планински оръдия и увеличаващите се тълпи башибозуци и черкези, изпълнят със страх и тревога въстаниците в укрепения лагер. Но надеждата не напуска бойците. На първо място надежда, че в другите революционни окръзи въстанието е пламнало по - силно и по - успешно.

От Панагюрище пристигат един след друг двама куриери. Военният съвет на панагюрските въстаници известяваше, че многочислена турска армия и башибозуци настъпват от Пловдив и Пазарджик към Панагюрище и призовава "Хвърковатата чета" на помощ.

На 30 април след обяд на юг от Еледжик, между голите върхове на Средна гора се издига стремително тъмносив дим "Панагюрище гори!" - се изтръгва болезнен вик от гърдите на всички въстаници - панагюрци. Изтръпват всички въстаници на Еледжик, при мисълта, че е запалена столицата на IV революционен окръг. Тревога, отчаяние се промъкват е лагера на Еледжик.

Събота, 1 май, Бенковски свиква на Еледжик голям военен съвет, на който след дълги препирни се взема решение четата да замине за Панагюрище да събере въстаническите сили и да нападнат нощем неприятелския лагер.

За сетен път войводата изпраща куриери, които да узнаят какво е положението в Търновския и Врачанския революционни окръзи.

Същият ден - 1 май - "Хвърковатата чета" потегля през Мухово, Мечка, Поибрене за Панагюрище.

Проследявайки хронологията на събитията в тези исторически дни, З. Стоянов разказва един тягостен епизод, достоверността на който е трудно да се провери, но разказът му е правдив и буди доверие.

След като четата потеглила към Панагюрище, няколко въстаника, повечето муховци, решават да убият войводата, загдето изоставил Еледжик "в най-критичната минута". Те изпреварват четата завардват тясната пътека и чакат с пръсти на спусъците на пушките си. По-късно един от заговорниците прави признание пред З. Стоянов "На мястото си замръзнахме, когато го погледнахме в лицето. Уплашихме се, дожаля ми да теглим куршум на тогова, който ни направи най-напред да познаем, че сме българи и трябва да си имаме свое царство".

Селата, край които минава "Хвърковатата чета" на път за Панагюрище са пусти, населението се е пръснало из планината.

На 2 май, преди изгрев слънце, четата продължава пътя си и скоро стига Сивите грамади, а после и връх Лисец, откъдето момците виждат пожарищата на Панагюрище.

Героичният бой за Панагюрище започнал на 30 април. Многочислената имперска армия и башибозуци начело с Хафъз паша, пехота, кавалерия, артилерия атакували подстъпите към града. Боят се пренесъл в града. Шепа герои отбранявали махали, улици, отделни къщи. След 10 дни на опиянение от свободата, "царуването" на панагюрци завършва трагично. Страшни са били страданията на останалите живи панагюрски въстаници, пръснати из горите на Разлатица - моралните страдания на бойците, защитници на Панагюрище, които не са могли да помогнат на своите близки. Страшна е била моралната покруса и на бойците от "Хвърковатата чета" пристигнали със закъснение край разгромената въстаническа столица.

Веднага след пристигането на четата на Сивите грамади, Бенковски изпраща куриери да съберат разбитите сили на панагюрските юнаци, да призоват всички въоръжени бойци при него. Войводата провожда писмо до копривщенските въстаници да изпратят въоръжена помощ на Панагюрище, а жителите на родния си град съветва да забягнат в Балкана с жените и децата, като вземат колкото могат храна. Но планът на Бенковски - да се нападне неприятелят в Панагюрище от една бързо сформирана голяма чета се оказа неосъществим.

Пристигат пратеници от Еледжик, които съобщават че въстаническия лагер е нападнат и призовават за помощ. Откъм Родопите - Перущица, Батак, Брацигово, вече втори ден се чуват топовни гърмежи.

Пребиваването на "Хвърковатата чета" край пепелищата на въстаническата столица е безмислено. То утежнява положението на останалите живи панагюрци, което дразни и ожесточава врага. Тодор Хайдутина и други четници настояват дружината да се добере до Родопите, да се съедини с баташките въстаници и да намери временно убежище в гъстите гори на Рило-Родопския масив. Надделява мнението четата да се отправи към Стара планина, да потърси закрилата на хайдушкия Балкан - по близо до "столицата на Асеневци" - център на I революционен окръг.

Много момчета от дружината, които оставят избити, осакатени, поругани, изчезнали близки в Средногорието и в Тракия, се отказват да продължат с Бенковски към Балкана.

Всеки е оставен свободно да избира своя път.

Същия ден, 2 май, привечер "Хвърковатата чета", с развят байрак потегля за Стара планина.

Заедно със Средногорието  на борба се вдигат и селищата в южния район на Панагюрския революционен окръг — Брацигово, Перущица и Батак.

Още на 21 април в Брацигово е свикан местният революционен комитет и членовете му, въодушевени от разказите Петлешков, решават незабавно да обявят въстанието. Жителите се въоръжават и успяват да обезоръжат и пропъдят намиращите се тук турски пътници.

Главните подстъпи към Брацигово - Кънчовият гьол, Гробето, Духовата нива, Врайник, Кънчови ниви — на изток; Омишко дере, Дигнато кале, Габер — на североизток, Нерезе, Кръстец — на север; Широк път - по шосето за Пазарджик и други, биват завардени.9

Незабавно революционният комитет изпраща съобщения до околните села да се съсредоточат в Брацигово и с всички усилия да се отбраняват. С това се цели Брацигово да се превърне в укрепен въстанически център и при възможност съгласно предварителния план всички сили да се концентрират в Батак, където има най-добри условия за продължителна и успешна отбрана.10

В Брацигово въстанието в първите дни върви успешно. Взети са мерки за отбраната и за добрата организация на въстаническите сили. Формирани са хилядни, стотни и десетки. За хилядник е определен Петлешков. По негова лична инициатива за главен ръководител на отбраната революционният комитет определя Георги (Гого) Ангелов от с. Радилово. Той се отличава с познанията си по военно дело, със смелостта си и хладнокръвието си. Още в първите дни въстаниците от брациговския укрепен пункт се опитват да съсредоточат силите си в Батак. За целта от Батак е изпратен керван от товарни коне, но пресрещнат от башибозушки потери, той е принуден да се върне обратно.

Башибозушките потери, събрани от околните мохамедански села, проникват към Брацигово още на 23 април, но се оттеглят след кратка престрелка с въстаниците. За да разузнае положението по направление на Пещера, на 24 април революционното ръководство изпраща няколко разузнавачи. По - решителни действия въстаниците провеждат на 25 април, когато са формирани 3 чети, за да нападнат вражеската конница и пехота, идващи от с. Аликочово. В завързалите се боеве и престрелки и трите чети постигат успех— те не само убиват няколко башибозука, но и обръщат в бягство потерята.11

Брациговчани не водят само пасивна отбрана, но предприемат и малки нападения срещу събраните в околността башибозушки банди и с това ги респектират. Брациговската отбрана е една от най-организираните в IV революционен окръг.

Повече от седмица въстаниците се отбраняват геройски. Срещу тях се насочват многобройни башибозушки пълчища, които се опитват да проникнат в града. Отделни настървени потери пристигат и от разгромените вече Батак и Перущица. Брациговските ръководители не униват. Дори е изработен план за овладяването на село Чанакчиево, населено с моха медани.

На 30 април около 3000 башибозуци обкръжават Брацигово от всички страни. Въстаниците, разделени на две чети, успяват временно да спрат придвижването на потерите. Редят се нападения и дори нощни атаки на 1, 2, 3 и 4 май. Haй - упорити боеве се водят около пещерския път — към местността Гробето. В тези боеве изпъква с хладнокръвието си, съобразителността и разпоредителността си главният ръководител на отбраната Георги (Гого) Ангелов.12

В. Петлешков е душата на въстанието в Брацигово. Toй вдъхновява, организира, кори малодушните, подпомага командирите.

На 5 май пред въстаническите позиции се появяват и редовни войски под началството на Хасан паша, прехвърлени от Еледжик и Средногорието. Опиянени от «победите» си и жадни за нова плячка, те застават настръхнали заедно с башибозушките банди пред шепата брациговски защитници. Артилерията открива ожесточен огън. Снаряди разрушават къщиите, черквата и други сгради в Брацигово.

На 6 май войските на Хасан паша са подсилени с два табора пехота начело с Решид паша. Положението на въстаниците става неудържимо, но въпреки това и на 5, и на 6 май и водят упорита борба.13

Онова, което не успява противникът, правят го вътрешните врагове. Срещу революционния комитет и по-специално срещу Петлешков се надигат по-видните брациговци и успяват да склонят и някои от въстаниците да ги подкрепят. Те изпращат пратеници до Хасан паша, че са готови да сложат оръжие и да предадат виновниците за въстанието. В резултат на преговорите най-видните революционери начело с Петлешков са арестувани.

На 7 май турските войски влизат в Брацигово. Васил Петлешков е подложен на нечовешки изтезания. Той е поставен между два буйни огъня, за да предаде организацията и другарите си. Обгорен от пламъците, Петлешков неизменно отговаря: „Сам съм, други няма. Сиромашта няма никаква вина.“ Той показва истинска революционна доблест и велика саможертва в името на народа, свободата и отечеството. След тази средновековна инквизиция Петлешков и другарите му са подкарани към Пловдив, но смелият революционер поглъща отрова и така загива.14

Славна борба за освобождение води и героична Перущица. На 23 април — значително по-късно, отколкото в другите селища — Перущенският революционен комитет получава прокламацията за обявяването на въстанието. Същия ден в селото пристига Кочо Чистеменски заедно със семейството си, за да участва във въстанието. Създава се група от предани на революционното дело и ентусиазирани народни предводители като Петър Бонев, Спас Гинев. Кочо Чистеменски, братя Тилеви и други. Организирана е незабавно кръгова отбрана с 6 сектора. Най-важно значение отдават на позицията, която лежи в южната част на Перущица, където поставят стража от 120 души под командването на Кочо Чистеменски и Спас Демирев. Петър Бонев, Спас Гинев, Атанас Тилев, Тодор Болчев, Стойко Гълъбов и други заемат останалите позиции. Под тяхно командване се намират по няколко десетки въстанали селяни.

Пътят за Пловдив е преграден от волски коли, напълнени с камъни.

Повече от 600 души са перущенските защитници. Няколко жени също се включват в борбата. Перущенци се опитват да вдигнат на въстание и околните селища. Най-много очакват от с. Брезовица, но там агитацията на чорбаджиите надделява и революционното дело пропада. Перущица остава сама срещу многобройния неприятел.

Веднага след обявяване на въстанието пловдивският мютесариф Азис паша изпраща заповед до Ахмед ага от Тъмраш дa събере отряд башибозуци от Рупчовската нахия и да се отправи незабавно към въстаналите селища в Средногорието. Заповедта получава брат му Адил ага и веднага взема мерки за изпълнението ѝ.15

Към Перущица се отправят не само ордите на Адил ага, но и устинските турци, които на 27 април запалват манастира „Св. Тодор“. Над Перущица надвисва смъртна опасност.

И тук част от чорбаджиите побързват да предадат революционното дело. В Пловдив те изпращат хора и писма, за да поискат войска, а една част от селяните са отправени в с. Устина като заложници. Шестдесет души от тях са зверски посечени.

На 28 април под командата на Адил ага башибозуците връхлитат върху предните въстанически позиции, но след като загубват 200 убити, се оттеглят. Защитниците са нападнати и от група черкези, които успяват да проникнат до северната покрайнина на селото и да създадат паника. При това положение ръководството нарежда въстаниците да се оттеглят в селото и да се укрепят в черквата «Св. Атанас» и в отделни къщи. От Пловдив пристига редовна войска — 2 роти пехота и 2 ескадрона конница начело с Решид паша.16

В боевете въстаниците проявяват изключителен героизъм. Особено се проявяват селяните Стойчо Манастирски, Апостол Христов, Иван Атанасов. Те защитават всяка позиция, всеки подстъп, а накрая превръщат къщите и плевните в истински укрепления. Пристигането на редовната войска не стряска въстаниците. Те отхвърлят предложението за капитулация. Оръдието, докарано от Решид паша, започва да обстрелва града. Снарядите се пръскат по каменните стени на черквите и рушат къщите.

Боевете продължават на 29 и 30 април. Загива вождът на перущенските революционери Петър Бонев. Въстаниците се събират в черквата «Св. Архангел» и започват да стрелят от портите и отворите на черковния зид. В техни ръце все още  училището и някои околни къщи.17 Така настъпва последният ден на защитата — 1 май. Начело на тази група герои са Спас Гинев и Кочо Чистеменски. Те ръководят отбраната и насърчават своите другари. Артилерийските снаряди разрушава камбанарията, а димът от експлозиите задушава и последните защитници. Но въпреки това църквата-крепост не се предава. За да не попаднат живи в ръцете на врага, въстаниците решават да сложат сами край на живота си. Пример дава Кочо Чистеменски. Той застрелва младата си жена, току-що роденото си дете и сестра си. Спас Гинев убива цялото си семейство - пет невръстни деца и жена си Гюргя — хубавица, бременна с шестото дете. Същото правят и въстаниците Иван Тилев, Георги Мишев, Кирил Спасов и други. Църквата потъва в кръв и трупове. В този момент, когато боят затихва и на вратата застава Решид паша с думите: «Не бойте се, нищо няма вече!», един от последните въстаници — младежът Апостол Рупчев захапва дулото на револвера и се строполява мъртъв в краката на пашата.

Така славно и трагично завършва отбраната на Перущица.

С настъпването на първомайското утро идва и развръзката, която остана в паметта на хората със зловещото название, баташко клане...

До сутринта на 1 май пламъците на пожарите обхваща селото от всички страни. Зад този огнен пояс стояли и дебнели хилядите настървени зверове.

Башибозуците напипали слабото място на отбраната - долния край на селото - и навлезли в Батак. Заобикаляли горящите плевни, които се сривали с пукот в пламъците, стреляли в упор по тук - таме мяркащи се хора, нахълтвали в изоставените къщи.

До вечерта на 1 май башибозукът още не бил успял да стане господар на селото.

В утрото на 2 май започнал военният съвет на Барутанлията. За Ахмед ага обратен път не можело да има. Уловил Барутанлията извезаната със сребро дръжка на каракулака, изтеглил я малко навън и от гърдите му се откъртила страшната заповед:

- Захващайте!18

Клането продължило до привечер, когато се чул унилият вик на муезин.

Хората в църквата сякаш били зазидани. Повече не можели да издържат и на 4 май сутринта отворили вратите за въздух. И започнало клане...

Един върху друг падали убитите. Измъчените хора посрещали острието на каракулака като избавление. Ни стон, ни вик -  само тъпо хрущене на посечени кокали и тежко рухване на тела. Страшната грамада в двора на църквата нараствала, и тогава тези, в които имало воля за живот, се заврели под облените в кръв трупове. Така се спасили около стотина човека.

В църквата намерили смъртта си седемстотин батачани.

Привечер загаснали последните пожари. Селото било вече куп развалини. Над тях, опушена окървавена, единствен свидетел на извършеното злодеяние, се показвала каменната църква.

Нямало вече какво да затрива в Батак Ахмед ага. Затрил го той целия, заедно с хората му.

Две седмици Батак живее, опиянен от свободата. Две седмици той се противопоставя на башибозушките орди. Изоставен сам на своите сили, без определени задачи от революционния комитет в Панагюрище, освен задачата - да се бори за свободата, на 4 май Батак рухва в пепелища. Това рухване било последният снаряд на въстаналия народ срещу властта на султаните, пашите и бейовете.

 

СРАЖЕНИЯТА В ТЪРНОВСКИ ОКРЪГ

 

Тук също било извършено предателство. Заловен бил сливенския куриер чрез българин провокатор. Между 25 и 27 април Лясковският и Горнооряховският комитет били разгромени. Турската полиция арестувала повечето от членовете им. Арестуван бил и военният инструктор Г. Измирлиев, който бил скоро след това обесен.19

В същото време всички революционни дейци в окръга научили, че в Южна България въстанието е започнало.

След известни колебания Ст. Стамболов дал нареждане въстанието да се обяви. Ала самият той се криел в Самоводене, не предприемал нищо, не вдигнал селото на въстание и не се присъединил към въстаниците. От 27 април нататък Стамболов се откъсва от въстанието, крил се в селото до август,после преминава в Румъния.20 Мусина става средище на въстаническата инициатива. Тук се намират поп Харитон Халачев и Хр. Караминков. Енергичният поп Харитон веднага поема ролята на главен войвода, призовава околните села и въстаниците от Мусина. За два дни се стекли група младежи от Търново, Бяла черква, Михалци, Вишовград, Дичин и Голямо Яларе - над 200 души. Най-много били белочерковчани - 103 души, под предводителството на Бачо Киро Петров. Към четата на поп Харитон бива зачислен като военен инструктор и офицерът от руската армия - П. Пармаков=

Четата тръгнала към Балкана, но още при село Балван била атакувана от турска потеря. Пад Дряновския манастир четниците заварили събрано грамадно множество башибозук. Поп Харитон дал заповед манастира да бъде укрепен и прозорците затулени с каменни плочи.21 На 29 април четата се укрепила в него и отблъснала няколко нападения на башибозуците. Превземането на манастира не било по силите на башибозушката орда. На 7 май пристигнали две дружини редовна войска и артилерия под командването на Фазлъ паша. Артилерията бомбардирала ожесточено манастира и разрушила голяма част от него, но въстаниците продължавали да стрелят и да избиват турците, които се опитвали да щурмуват. По време на бомбардировката четата загубила своя юначен и хладнокръвен войвода поп Харитон, поради избухване на барут в една от стаите на манастира.22

Едва когато покривът започнал да се руши и да пада върху главите на въстаниците, те решили да си пробият път през обсадата. П. Пармаков, който поел командването след загиването на поп Харитон, повел четата сред нощната тъмнина на щурм. За нещастие, четниците не знаели как била разположена турската армия върху височината над манастира, понеже тя не се виждала от сградата, и налетели на неприятелския лагер сред гъсто множество от щикове. В яростен ръкопашен бой Пармаков паднал пръв, а след него и повечето от въстаниците. Само 40 души начело
c Бачо Киро пробили обръча и се изтеглили невредими в тъмнината. Друга група въстаници - около 40 души, които останали в манастира, били избити при превземането му.

Избягналите смъртта при Дряновския манастир един след друг били изловени и затворени. Бачо Киро бил осъден на  смърт и обесен в Търново.

Цанко Дюстабанов, един от видните членове на Габровския комитет, който бил правителствен чиновник, съобщил на другарите си, че в града се е получила телеграма за появяването на четата на поп Харитон и че на 29 април от Габрово трябва да излезе едно войсково поделение да я преследва и унищожи. При тези условия габровските съзаклятници решили да се въоръжат и да излязат тайно от града. Целта на движението се набелязвала така: да се вдигнат на въстание планинските села и да се подпомогне излязлата вече чета.

Габровският комитет избрал за главен войвода Ц. Дюстабанов с помощници Г. Бочаров, Р. Конкилев, П. Постомпиров, Т. Иванов, Н. Кавалов. От Габрово излезли на три последователни групи 122 въстаници. Четата направила широка агитационна обиколка из габровския район, като обходила доста  селища и привлякла нови въстаници.23 На 1 май тя се спряла в Габровския манастир вече с 220 души четници.

Тук било решено да не се търси четата на поп Харитон, за която нямало сведения, а да се продължи агитационното движение за набиране на още хора.

Разделили се на две групи, едната водена от Дюстабанов, а другата от Г. Бочаров.24 Всяка от полу-четите обходила още села, събрала нови въстаници и към първите дни на май се озовала в Севлиевско. Тук двете половини отново се съединили и участвали в боевете около Ново село и Кръвеник. Но при неумелото и колебливо ръководство на Дюстабанов габровската чета отстъпила, като разстроила общата система на защитата и се оттеглила в Балкана под Марагидик. Тя се сблъсквала няколко пъти ожесточено с черкези и намалявала постепенно докато към 16 - 17 май Дюстабанов бил заловен, четниците му се пръснали, а той самият изпратен в Търново, осъден на смърт и обесен.

Особено добре се проявили севлиевските села, организирани от севлиевците Ст. Пешев и Й. Карагьозов. Към края на април Пешев бил в Г. Оряховица във връзка с проектираното общо събрание. Но щом научил за въстанието в Южна България и започнали арестите в Търновски окръг, Пешев се устремил към своя роден град, за да вдигне хората си и поведе чета. Неустрашимият революционер обаче бил предаден на 30 април от свои роднини, заловен и обесен.25

Йонко Карагьозов успял да изведе няколко души въстаници от града, с които се запътил да вземе участие в борбата на селяните от Батошево, Кръвеник, Ново село и др. махали.

На 1 май четите на тези села били вече образувани и през следващите дни на три пъти енергично отблъснали грамадните башибозушки пълчища, напиращи към Севлиево и с. Гръдница. Боевете се водили при с. Кръвеник, където командвал селяните юначният дядо Фильо със сина си Хр. Филев. На 5 и 6 май селяните от Батошево заедно с част от Дюстабановата чета, предвождана от Г. Бочаров, удържали героично бесния натиск на башибозушката сган. Но на 7 - 8 май пристигнала редовна армия, преодоляла съпротивата на ботошевци и подпалила селото.

На 9 май след няколкодневни жестоки боеве паднало и село Кръвеник. Дядо Филю с една група селяни успал да пробие турските редове и се оттеглил в Стара планина, където в нови схватки с черкези паднал геройски.26

Най-големи боеве се разиграли около Ново село. Там се съсредоточили четата на Дюстабанов, една селска чета под командването на Йонко Карагьозов и друга, водена от Христо Иванов Големия, сподвижник на Левски. Карагьозов изкарал на позиция и два черешови топа, изработени от новоселци. На 4 май той излязъл с четата си на ръкопашен бой и пръснал 500 души башибозук. През следващите дни борците водили няколко успешни сражения с редовна армия и башибозук. Едва след като турците превзели Кръвеник на 8 май, и освободили всички свои сили, позициите край Ново село станали неудържими: от всички страни се понесли в атака няколко хиляди души редовна армия и башибозук. Мъжествената защита на въстаниците не позволявала на неприятеля бързо да овладее селото. Те отстъпвали бавно, дори в самото село се водил бой за всяка къща.27

След падането на Ново село въстаниците се пръснали. Само четата на Дюстабанов се изтеглила от боя организирано, но преждевременно и се отправила към Балкана. За нейната по-нататъшна съдба вече споменахме.

Последното въстаническо усилия на Търновски революционен окръг била така наречената Тревненска чета, образувана от Христо Патрев, Тодор Кирков и Станю Гъдев. Тези деятели, дошли от Румъния били изпратени от Стамболов към Шипка. Но тъй като не успели там да организират въстаници, а същевременно узнали за избухването на въстанието в Южна България и видели как тръгнала от Казанлък за Габрово турска войска, решили да се прехвърлят в Габровско. В нова махала те се спрели на съвещание с местни деятели и дошли до убеждението, че може да се образува чета, ако с помощта на новомахленци извършат агитационна обиколка из габровските и тревненските колиби и посетят дори Трявна. Този план бил приведен в изпълнение. При все че населението с очите си видяло вече действията на башибозука и войската и знаела за отделните неуспехи на въстаниците, пак се събрали около 120 души от Трявна и колибите. Сборният пункт бил Нова махала, понеже било съобщено, че от Габрово към селото е потеглила войска и башибозук, четата се укрепила край селото.

Фронталните атаки на турците били отбити с огън и контраатака, при все че въстаниците били няколкократно по-малко на брой. Но когато редовната армия заобиколила въстаниците и ги ударила в тил, те не могли да издържат, отстъпили и се пръснали в гората. Отделни групи продължавали да водят престрелки с турски потери из планината, като се движели на изток. Т. Кирков бил предаден около Елена и обесен на 24 юни, а Хр. Патрев загинал геройски в единоборство срещу цяла турска потеря при с. Ченге, Провадийско. В края на май Ст. Гъдев успял да се укрие, останал незасегнат от полицейското преследване, и през февруари 1877 г. се прехвърлил в Румъния.28

 

Четите в Сливенски революционен окръг

 

В Сливенски окръг организацията на въстанието претърпява провал. Когато в града пристига "кървавото писмо" от Панагюрище, поради предателство председателят на комитета Нено Господинов вече е арестуван, а членовете му очаквали и други арести. Те се разколебали, отлагали излизането на градските чети в планината. Отнякъде се появява самозван деятел, който съобщил, че въстанието се отлагало, защото от Румъния щял да дойде руски генерал с голяма чета. Някои местни дейци, които възприели сериозно това изявление, се демобилизирали и изпокрили.

Ил. Драгостинов и Г. Обретенов разбрали, че всяко по-нататъшно бавене е гибелно, и веднага извели от града деветте души младежи, които единствено не се разколебали. Двамата апостоли се надявали да получат сериозна помощ от селата, в които било вече съобщено, че трябва да се вдигнат.

В Ямбол поради предателство също започнали арести. Г. Дражев се укрил, но от своето скривалище, успял да се свърже с някои от членовете на Ямболския комитет, образувал с тях бойна група от седем души и я извел благополучно в Сливенския балкан при хората на Стоил войвода, Драгостинов и Обретенов, които били вече заедно.29

Образуваната малка чета от 27 въстаници, потеглила за Котленския балкан. От селата Нейково и Жеравна към четата се присъединили още 40 души младежи. В тази състав четата водила много сражения с турски войскови поделения и потери. Отбраната ръководели умело и саможертвено от Драгостинов и Обретенов заедно със Стоил войвода. Но четата давала много жертви. В ожесточените боеве загинали Драгостинов и Г. Обретенов. Към 10 - 12 май Стоил войвода останал с шепа хора, преследвани ежечасно, измъчвани от глад, лишени от барут и куршуми. Последните въстаници от четата - седем души заедно със Стоил, се предали. Войводата бил веднага убит.30

Друга четническа група от 7 души, под командата на сливенеца Таню Стоянов се образувала в Румъния. В първите дни на май преминала Дунава и потеглила към Сливенско с надеждата да се слее с въстаническите сили на окръга. Но в околностите на Осман пазар четниците били предадени и избити от турска потеря.

Така завършило въстанието във II революционен окръг, където имало добри организатори, бележити революционни дейци и неустрашими борци като Драгостинов, Г. Обретенов, Стоил войвода, Г. Дражев и редица други, но където местните условия били крайно неблагоприятни поради струпването на значителни полицейски и военни сили и поради колебливостта на местните дейци.

 

Христо Ботев и епопеята на неговата чета

 

Делото на Гюргевския комитет не изчерпва всички възможности на революционната емиграция в Румъния. Българските колонии там продължават да събират пари, да търсят войводи и да кроят планове за изпращането на чети в помощ на въстанието.

Из Румъния има още много патриоти, които горещо желаят да участват в борбата.

Същевременно се стичат и други благоприятни обстоятелства. Оръжието, което закупува Врачанския революционен комитет в Румъния, -не може да се пренесе отвъд Дунава.

Отделните български колонии разполагали със събрани средства.31 При това положение причините за организиране на чети идвали от няколко страни. В Гюргево особено дейни са Н. Обретенов, който след несполуките си във Врачанско – Тетевенско, се връща обратно в Румъния, Д. Горов - гюргевски търговец, Т. Кърджиев - член на Русенския комитет, избягал поради преследване и А. Матев. Но най нетърпелив и енергичен е Христо Ботев. Той вече знаел за избухналото в България въстание, знаел, че гюргевските дейци осъществяват онова, което той сам чертаел преди известно време като историческа необходимост. Великият революционер схваща, че при създаденото международно положение едно голямо въстание в България може да тласне въпроса за българската национална и политическа независимост напред. Като има предвид, че тъкмо през онези дни в Берлин на срещата между тримата външни министри на Русия, Австро-Унгария и Германия, от руска страна се поставял въпросът за автономията на славянските области в Османската империя и като има предвид, че е предстоящо избухването на сръбско-турска война (което става през юни), Хр. Ботев смята, че е наложително да се използват всички възможни средства, щото в този крайно благоприятен момент българският народ самостоятелно да постави въпроса за своята национална и политическа свобода и да наложи чрез оръжието си неговото положително разрешаване пак самостоятелно, а не в резултат на дипломатически компромиси между великите сили. Колкото по-голяма и застрашителна бъде силата на българското въстание, толкова по-добри ще бъдат изгледите за придобиване на национална свобода.

С оглед на това Ботев се заема да помогне, като изпраща голяма чета в България. При липса на други възможности в Румъния и при наличието на въстание в страната такава една чета може да подсили движението да вдигне нови селища на оръжие - по този начин да натежи във везните с последния решаващ "грам" и да ги наклони в полза на българската политическа независимост.

От тез мисли бал тласкан Христо Ботев, когато се впуска да търси войводи, да купува бинокли, компаси, карти и други прибори за командирите на четата; от това дълбоко революционно и патриотично съзнание бил воден той, когато след отказа на П. Хитов и Ф. Тотю застанал начело на четата, сам приел да й стане войвода по предложението на П. Обретенов и другарите му.

Името на Ботев обединило повече от 200 души емигранти - толкова, колкото могли да се въоръжат с наличните средства, като при това се събрали две три четнически групи от различни градове. Ботевите четници са повечето ратаи от чокойските мошии, общи работници, градинари, слуги от разни кръчми, ханове, кантори и предприятия, дребни занаятчии, продавачи, бивши учители и ученици, неколцина търговци и професионални революционери, като Н. Обретенов, Г. Апостолов, Иваница Данчов, С. Пенев, Ю. Кършовски, П. Левски (брат на В. Левски), Н. Кючуков, Сп. Соколов, Стоян войвода, Иван х. Димитров и др. В четата влезли и двама офицери от руската армия - Н. Войновски (от Габрово) и кап. Теофан Радонович. Войновски станал военен инструктор на четата.

Въоръжени и екипирани в голяма степен със средствата и оръжието на Врачанския революционен комитет, четниците  се съсредоточили в няколко дунавски пристанища и зачакват. На 16 май се качват групово от Гюргево до Бекет на австрийския параход "Радецки", облечени като работници – градинари, пътуващ за сръбското пристанище Кладово. Оръжието и въстаническите си униформи носели в големи брашовски сандъци,предадени в парахода като градинарски инструменти.32

След румънското пристанище Бекет по даден от Ботев знак четниците завладяват парахода, обличат униформите си, въоръжават се и се разпределят на десетки. Войводата Ботев заставя капитана да спре парахода на предварително избраното място, западно от Козлодуй. Строените десетки една след друга стъпили в боен ред на българска земя.33

От парахода Хр. Ботев изпраща две телеграми на френски език за преминаването на четата в България до вестниците "Журнал дьо Женев" и "Ла Репюблик Франсез". Това било извънредно важно, за да се осведоми своевременно европейската демократична общественост и да се следят и коментират по-нататък пътят и действията на четата от пресата. Тези отгласи съставят елемент от политическата борба за поставяне на българския въпрос.

Появяването на четата в България е веднага съобщено във Видин, Враца и по далече, вдигнати са черкезки потери и редовна войска, за да я посрещнат и унищожат. По петите на четниците, които се насочват към Враца, тръгват още на 18 май цели конни орди от черкези, татари и турци, които непрекъснато ги безпокоели с престрелки или атакували.

Ботев и останалите ръководители се надяват, че местното население ще използва появяването на четата, за да се вдигне на въстание или да излъчи четници, които да увеличат силата й. Но въстанието вече е потушено, цялата страна се намира под терора на башибозуците, из селата шетат патрулни групи, а пътищата са завардени, това отнема смелостта и желанието на селяните да тръгнат на бой. Врачанският революционен комитет не успява да подготви сериозно делото в своя окръг. По пътя от Козлудуй през селата Бутан, Борован и Баница към четата се присъединяват само двама души - козлудуйският учител и един младеж от Бутан.

На възвишението "Милин камък" четата води цял ден кръвопролитно сражение, като понася тежки загуби. Тук Войновски се проявява като опитен командир. През нощта на 18 срещу 19 май четата под негово ръководство се изтегля умело зад гърба на турците и се установява във врачанските лозя по възвишението "Веслец". Оттук Ботев изпраща две последователни писма до Ст. Заимов във Враца с напомняне, че врачани трябва да въстанат или да изпратят своя чета заедно с храна за всички четници. Целият ден на 18 и 19 май минава в чакане, но отговор няма. Едва през нощта един от членовете на Врачанския комитет съобщава по двама въоръжени селяни, че около 200 души четници от селата Долна и Горна Кремена чакат на Костелевския мост край Враца. Четата се приближава до посоченото място с риск да бъде обградена от турците, но никого не намират при моста, макар и да се бавили доста.34

Врачанският революционен окръг не бе готов и не въстава. Комитетските дейци във Враца протакат, колебаят се и уж се приготвят, а след това се укриват. Най-решителните врачани бяха в четата на Ботев - на брой 7 - 8 души. Командирите на Ботевата чета настояват да се напусне бързо опасният Костелевски мост и да се поеме път към Врачанската планина. Едва тръгнала по височината на изток от Враца, четата е сподирена от черкези; в подножието на планината се установила турска кавалерия. Въстаниците достигат и превалят най-високата точка, върха Вола, и по възвишенията Купена, Околчица и Камарата заели позиция срещу налитащите вече турци и черкези. Целият ден 20 май преминава в непрекъсната битка. Четата се разделя на две части, които се установяват на отделни позиции; групата на Ботев заема височината "Камарата", а Войновски с повечето четници се отбранявал на Купена и Околчица. Въстаниците отблъснали множество атаки и принудили неприятеля привечер да изтегли в полите на планината. Но тъй като мунициите привършвали, а сражението щяло да се поднови на другия ден, щабът на войводата след отбоя обмислял как да се действа по- нататък. По време на това съвещание в мрачината, неизвестно откъде изгърмяла пушка и Ботев пада мъртъв, в местността Околчица под възвишението на Камарата.

Изпълнил се революционният завет на великия поет - "В редовете на борбата да си найда и аз гроба..."

След смъртта на войводата сред четниците настъпил смут. Отделили се няколко групи. Войновски повел по-голямата част от четата. Тай се откъснал от неприятеля, преминал в продължение на седмици през Орханийско, Етрополско и достигнал Троянско, където при село Шипково загива геройски, отбранявайки своите другари. Останалите въстаници, между които и Н. Обретенов, след няколко дни, са предадени и изловени (юни 1876 година).

 

Последен епизод

 

Той се разиграва е Югозападна България и отчасти в Македония, които се отличават с по-значително обществено икономическа изостаналост на аграрните отношения, по-голямо и с по-примитивни форми чифлишко земевладение, с наличие предимно на търговско лихварски капитал и по слабо развитие на буржоазията. Освен това, тук османският произвол и корупция, разбойничеството цъфтели по-свободно и по-нашироко. Все още се чувства и фанариотският църковен и денационализаторски натиск, съпроводен и с икономическа обвързаност и експлоатация от страна на патриаршията, от местните гърци и гъркоманските елементи. Съвкупността от тези условия допринася за революционизиране на народните маси.

Влиянието на политическата пропаганда на Раковски, разнасяна тук чрез местните учители и някои по-образовани и имотни граждани, това е основата, върху която лежи малко по-късно при В. Левски изградените революционни групи и комитети в Кюстендил, Крива Паланка, Велес, Щип, Воден,Кукуш и други селища. От този край излизат и много четници и революционери - емигранти в Румъни и Сърбия.

През 1876 година се извършва подготовка за въстание в Банско и Разложкия край. Образувани са местни комитети в редица села. Разлошкият комитет има за средище с. Долно Драглище. Той набавя оръжие и има свои делегат на събранието в Оборище.

Друг район, в който се подготвя въстание, е Пиянечко с център с. Разловци. Тук въстание е вдигнато и ръководено от Димитър Попгеоргиев през май 1876 година. Неговите ограничени размери и крайният неуспех се дължат на недостатъчното организиране и вдигане на оръжие на околните села в едно и също време.

Бунтовно брожение с настроение за общо въстание се чувства ясно в Струмишко, Серско и даже в целия Солунска вилает.

Пряката и постоянна организационна връзка на това движение не може да бъде осъществена с Панагюрския революционен комитет по много причини: отдалечеността на този район от Панагюрище, липсата на ръковдители в IV окръг, които биха могли да преминат на работа в Банско Разлошко и Пиянечко в помощ на местните организации, липсата на достатъчно оръжие за навременни действия. Не е без значение и обстоятелството, че на местното движение пречат и значителните маси мохамедани, аромъни, а също и великогръцката денационализаторска пропаганда за сплотяване на населението около революционната инициатива. Пък и самата църковно национална борба още не била изживяна, за да се насочат вниманието и обществената енергия на граждани и селяни към новия националноосвободителен етап на борбата чрез въстание.

Турската власт задушила още в началото въоръжената борба с полицейска и военна сила и нередовни въоръжени групи от мюсюлмани. Но заедно с това тя се впуска в масови погроми, убийства и арести всред мирното население. Твърде много жертви при тези репресии дали свещениците и учителите. Училища, читалища, дружества били затворени. Стотици хора попадат в затворите и са изпратени на заточение. Други успяват да избягат през Цариград и Одеса, през Белград или на други пътища в емиграция. Повечето от тях веднага след това вземат участие като доброволци в Сръбско-турската война 1876 година и в Руско турската освободителна война през 1877 - 1878 година.

Тези изолирани въстанически епизоди по време на Априлското въстание ясно показват, че революционната ситуация в началото на 1876 година е всеобща за българската нация, но, че не е получила навсякъде ярък израз на въоръжена борба поради липсата на военно ръководство и краткостта на времето за подготовка. Същите епизоди говорят, че Априлското въстание е било потенциално всенародно, макар масовостта му да не е била осъществена.

 

13. Стоянов, пос. съч., 385 - 386.
2Т. Георгиев, Бележки    за Средногорското въстание в Април, 1876, Спомени, сб.посветен на 110 годишнината от Априлското въстание, София, 1987.
3З. Стоянов, пос. съч., с. 395
4К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов. пос. съч., с. 368.
5Пак там, с. 369
6Пак там, с. 371 – 372
7Д. Страшимиров, пос. съч.,т.III, с. 213
8Пак там, с. 194
9К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов. пос. съч., с. 374
10Пак там
11Пак там, с. 376
12Пак там, Атанас Мишев, Спомени за българското отечество – в Април 1876, сб., посветен на 110 годишнината от Априлското въстание, С., 1987
13Пак там
14Пак там
15К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов. пос. съч., с. 379
16Пак там, с. 380
17Пак там
18Тр. Керелов, Батак глава не скланя, С., 1966, с. 113
19Хр. Смерджиев, Записки по въстанията в Търн. окръг - в: сб. "Април 1876, Спомени", 1987 г.
20Анастас Бендерев, Спомени за Априлското въстание в Търновски окръг в: сб. "Април 1876, Спомени "
21П. Франгов, Войводата поп Харитон - в: сб." Април 1876,Спомени“
22Пак там
23Йоаким Бакалов,Спомени и разкази -в: сб."Април 1876, Спомени"
24Пак там
25П. Пешев, Историческите събития и живота ми от навечерието на освобождението ни до днес - в: сб."Април 1876,Спомени“
26П. Буюклиев, Новоселското въстание - в: сб."Април 1876,Спомени“
27Пак там
28К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов. пос. съч., с. 421
29Д. Кукумявков, Спомени от Сливенското въстание в 1876 г. - в: сб."Април 1876,Спомени“
30Пак там
31Д. Страшимиров, пос. съч.,т.II, с. 333
32Пак там, с. 340-341
33Йордан Кършовски – в: Сб. „Ботевите четници разказват“, С., 1986, 28-29
34Д. Страшимиров, пос. съч.,т.II, с. 342

 


 

СЪВЕСТТА НА ЕВРОПА1

 

След потушаването на Априлското въстание в България пристигат няколко групи протестантски мисионери. Един месец след това в английския вестник "Дейли нюз" се появяват първите дописки, които раздвижват общественото мнение в Англия, и въпросът за турските зверства се повдига в парламента. Правителството и консервативната партия биват обвинени, че поради страх от Русия покровителстват Турция, за да я използват като сила срещу стремящата се на юг Руска империя.

Под влиянието на мисионерите американското посолство в Цариград изпраща в България своя консул Скайлер. Придружавал го специалният кореспондент на "Дейли нюз"- Макгахан.

Пристигането на Скайлер и Макгахан има малка предистория:

Смутена от надигащата се вълна на световен протест, Високата порта вече била изпратила специални чиновници със задача "да разследват" събитията, да спрат "чрезмерностите" и да накажат виновниците.

В рапорта на Едиб ефенди, изпратен в Пловдивски и Сливенски окръг, четем, че всички жестокости са извършени от българите, които били подтиквани към действия от жаждата за мъст към мюсюлманското население.

Препис от този "документ" се изпраща на английския министър на външните работи. Турция е търсела закрила и подкрепа от силната по това време Английска империя и е разчитала на нея, добре преценявайки интересите й към Балканите. Скоро обаче на цял свят става ясно как са правили разследванията си турските чиновници.

Разтревожено от публикациите на една американска анкета, английското правителство изпраща в Батак Беринг, секретар на английския посланик в Цариград.

Англичанинът проявява доблест и съвест. Том потвърждава изцяло изнесеното до този момент в печата, като опровергава Едиб ефенди. В допълнение към рапорта си Беринг обръща внимание, че въстанието е било съвсем слабо и че то е могло да се усмири с редовните войски на одринския вилает, поради което е било съвсем излишно да се вдига башибозукът. Мъчно човек би могъл да възрази на изнесеното от Беринг и на неговото заключение. И все пак той не стига до край.

В доклада си Беринг хвърля всичката вина за зверствата върху провинциалните власти: равнодушието на ленивата разлагаща се империя, нейната слаба реакция към хуманитарните проблеми винаги са били източник на безправие, насилие и престъпления. Беринг фактически искал да оправдае и оневини централното правителство.

Европейската общественост, която отдавна смятала за естествено положението на несигурност в Турция, била готова, да прикрие обясненията на Беринг, но изведнъж самото турско правителство хвърлило неочаквано яснота по въпроса:

Бил издаден специален ферман, за награждаване усърдните в потушаване на въстанието. А управниците, които проявили съвест и елементарна човечност били наказани. Така турската власт се заангажирала пряко със злодеянията и без да дооцени момента, пренебрегнала възможностите, които Англия ѝ предлагала, за да се измъкне от неудобното и тежко положение.

Вън от всякакво съмнение е, че във Вашингтон са има ли намерение да не се позволи на Англия и на другите европейски държави да определят съдбата на "болния човек" без участието на САЩ. Затова именно във Вашингтон остават недоволни от безпристрастието в рапорта на Скайлер и го наказват. По този начин остава отворена вратата за бъдеща американска намеса в Източния въпрос, и от друга страна, макар и прикрито, се дава на Англия да разбере, че САЩ вече навлизат решително на международната арена.

Кореспонденциите на Макгахан, които той изпраща след посещението си в Батак до вестник "Дейли нюз", са едно ценно допълнение към рапорта на Скайлер.

"Татар Пазарджик, 2 август 1876 ... Аз видях най-страшните работи в света. Всичко, което се е казвало за турците, вярвам го, така и всичко, което може да се каже за тях отсега, е за вярване. В зверствата има една точка от която по-нататък не може да се иде. Турците дори и тая точка са надминали ...

Нека кажа сега какво съм видял в Батак.

Преди да излезем от Пещера, турската власт малко ни помъчи, защото господин Скайлер не искаше да вземе със себе си службаша, който беше определен от пазарджишкия каймакамин да ни придружи до Батак. Пещерският мюдюрин заповяда на селяните да ни кажат, че няма коне. Но при всичкото запрещение селяните желаеха да отидем, та  ни доведоха коне, оседлани със самари. Ние им се помолихме, та на драго сърце ни донесоха и седла - с това като че искаха да се подиграят със заповедта на мюдюрина..."

След като описва околностите на Батак, Макгахан навлиза в същността на кореспонденцията си - башибозушкото клане в Батак:

"Когато наближахме селото, видяхме няколко кучета на едно бърдо. Завихме настрана от пътя, минахме по развалините на няколко зида и тръгнахме с конете към кучетата, които почнаха да лаят страшно и се разбягаха. На влизане в селото не забелязахме нищо извънредно, но малко по-нататък конят ми се препъна в човешка глава. Беше съвсем суха и изглеждаше да е от 2 - 3 години - така я бяха оглозгали кучетата. Няколко стъпки по-нататък - друга глава и до нея част от човешки труп, и той съвсем сух и оглозган. Колкото отивахме по-нататък толкова повече ставаха костите, труповете и главите, които тук не бяха оглозгани: по тях още висяха меса - наполовина сухи, наполовина изгнили. На слизане от бърдото поискахме да минем през един ров, който се намираше на пътя ни. Когато го наближихме, всички отведнъж дръпнахме юздите със страшен вик.

Отдясно под краката на конете, беше едно зрелище, което ни накара да се разтреперим: куп глави, разбъркани с кости от различни части на човешки тела. Тела и изгнили трупове,коси, дрипи, и въвонели меса бяха натрупани на един куп,около който бе израснала буйна трева ...

В средата на тоя куп аз видях труп, облечен в риза, на главата с шарена шамия а на нозете - с везани чорапи, както ходят българските моми.

Погледнах наоколо, земята навсякъде беше покрита с кости, които кучатата бяха разпилели...

... Всички тия трупове бяха на жени и моми. Главите бяха отделени от другите части на тялото - ще рече, че тая моми и жени бяха изклани. Влязохме в селото. В развалините на първата къща една жена седеше върху куп дрипи, клатеше се и припяваше с див монотонен глас, който наполовина приличаше на пеене (една твърде дива мелодия), а наполовина - на плач и ридания. В прегръдката си държеше детенце, а друго едно, по-големичко, стоеше до нея мирно и гледаше с удивление към нас. А тя не ни погледна. Дадохме ухо да чуем какво нарежда и преводачът ни преведе това: "Къщата ми: къщата ми, милата ми къща, хубавата ми къща, мъжът ми, горкият ми мъж, милият ми мъж, къщата ми, милата ми къща..." Повтаряше същите думи за хиляден път. В друга къща други две жени - една стара и една млада - правеха същото повтаряха току речи същите думи. И все се клатеха, като се удряха по главите и кършеха ръцете си.

Едва сега можахме да разберем страшните гласове, що чухме зад бърдото. Изворът на сълзите беше пресъхнал още преди няколко недели, но жалбата и нещастието бяха много големи макар и без сълзи.

Множеството, което се събра и вършеше подире ни, достигна най-сетне до 400 - 500 души, от които най-голямата част бяха жени и деца. Плачът и риданията на всички вкупом беше един вик към небето, който не съм чувал в живота си, нито се надявам да чуя някога..."

Батак накара Макгахан да заговори с такава сила, да затръби толкова тревожно и пронизително, че светът не можеше да не чуе.

Една от големите заслуги на Макгахан пред нашия народ е тази, че той опроверга предразсъдъците на Европа за България.

"Мисля, че английският народ (както въобще и Европа) има едно съвсем криво понятие за българите. На много места съм слушал да ги смятат за диваци, каквито са индианците в Америка. Да призная, сам аз преди мислех за българите същото. Учудих се, както ще се учудят и мнозина от читателите, когато научат, че няма българско село без училище. Ония училища, що са останали непокътнати от турците, се намират в доста цъфтящо състояние. Тия училища се поддържат от доброволни помощи, които българите си налагат сами помежду си и в това нещо турската власт не само че не ги подкрепя, но и пречи на населението да се просвещава.

Учението в тези училища е безплатно и всички - богати и сиромаси - се ползват от него наравно. Рядко има българско дете, което да не знае да чете и пише. Най-сетне населението в България, което не знае да чете и пише е сравнително в същия размер както английското или французкото.
Ония; които мислят» че българите са диваци, имат ли понятие за тия факти?..."

Това отстъпление от главната тема на кореспонденцията бие тревога с подтекста си, че един просветен народ е подложен на избиване.

По - нататък Макгахан продължава:

"Народът се беше събрал около нас. Той посочи един куп пепел край пътя, в който бяха изгорели много кости. Виждаше се, че турците са правили някакъв нищожен опит да изгорят мъртвите.

Малко по - нататък стигнахме до нещо, което произведе у нас тъга и ужас. Там видяхме труп на една млада, петнадесетгодишна мома, която беше се простряла на пътя. Една част от тялото й беше затрупана от съборен зид. Тя беше съблечена по риза, пищялките и бяха обути само в калци, малките и нозе, от които бяха взети обущата, бяха голи - месото изсъхнало, но тялото и беше току речи цяло. Имаше голяма рана на главата, а дългата и черна коса, която достигаше един лакът, беше разстлана по праха. За отбелязване е, че всички женски тела, що видяхме, бяха само по една риза. И това сирото момиче, види се, беше съблечено по риза: едно да търсят пари в него, друго за скъпите дрехи или пък една проста варварщина - обезчестили го и го убили.

Говорихме с много жени, преминали през всичките тия фази на варварщината, и ето как ни ги описаха: улавяли първо жената, събличали я по риза, взимали каквато по-добра дреха намирали, както и всичките и скъпи неща. После я безчестили толкова души, колкото искали, а последният или я убивал, или я оставял - според както му скимнело.

В друга една къща един човек ни задържа да ни покаже мястото, където изгорили по - малкият му брат, който бил сляп. Той, горкият седна при пепелта на братовите си кости и почна да плаче като дете. А на отсрещната стена на главната улица лежаха едно до друго телата на две малки деца, малко затрупани с камъни. По главите им имаше страшни резки от нож. Мнозина очевидци ни казваха, че виждали както тука, така и в Панагюрище да носят малки деца набучени на ножове. Причината за това клане е проста: един турчин, щом избие известно число неверници, вярва, че пътя към рая е отворен... Башибозуците, за да увеличат броя на жертвите в Батак разпаряли трудните - жени и убивали още неродените деца.

Говорихме с много хора. Колкото се приближавахме към средата на селото, толкова по - много ставаха костите, труповете и главите. Нямаше къща, под развалините на която да нямаше човешки остатъци. Много жени ходеха нагоре-надолу и плачеха погребални песни... Една стоеше на пътната врата, клатеше се насам натам и плачеше толкова жално, щото човек не можеше да издържи да я слуша. Главата си държеше с ръце а пръстите й несъзнателно плетяха и скубеха косата й: гледаше в скута си, дето лежаха три малки главички, покрити още с коса. А как майката е могла да се спаси, щом децата са изклани? Кой знае! Може да не е била в селото когато се е случило клането. Може пък да е побягнала само с едното детенце, а другите да е оставала да ги пази бащата или може да е била толкова уплашена което е най-страшното и най-жалкото от всичко, та е оставила трите си деца на провидението и е избавила живота си с бяг.

Ако е така, не е за чудене, дето си скубеше косата по тоя страшен и несъзнателен начин…“

След тези картини би трябвало да се очаква, че повече няма какво да се каже, но Макгахан продължава своето пътуване из баташката преизподня:

"Продължихме до църквата и училището. Там земята беше покрита със скелети, по които висяха още дрипи и късове от прогнило месо; въздухът беше тежък от воня - колкото отивахме по - напред, тя нарастваше. Взе да става страшно. От едната страна беше училището, а от другата - църквата. Училището, ако съди човек по зидовете, от които една част бяха се запазили, е било прекрасна сграда, в която са могли да учат 300- 400 деца. Под камъните на развалините лежаха костите на 200 жени и деца - на височина те достигаха няколко стъпки. Малко по - настрана от училището има широка дълбока яма. В нея две недели след клането са изгорени 200 тела. Реката бе напълнила ямата, та телата плуваха в тиня.

Влязохме в църковния двор, но вонята стана толкова силна, че не можахме да вървим по нататък. Принудихме се да държим тютюн под носовете си, за да можем да продължим изследванията си.

Църквата не изглеждаше много голяма. Тя беше оградена с нисък каменен зид и с един двор 50 аршина широк и 85 дълъг. Най-напред не забелязахме нищо извънредно, но после се разбра, че купът от камъни и дрипи е всъщност един куп от човешки тела, покрит с тънък ред камъни. Целият църковен двор бе затрупан с тела на височина до 7 - 8 педи. Няколко недели след клането дошла заповед да се заровят мъртвите. Но в това време вонята била много отровна, та не е било възможно да се изпълни заповедта, дори да се стои близо до селото. Изпратените за тая работа хора заровили само няколко тела, върху които хвърлили малко пръст. Така направили и в църковния двор. Покрили с камъни и дрипи големия куп въвонели тела през зида, без да влязат вътре. И си отишли. Оттогава кучетата си намерили работа, та сега от тоя преголям гроб се подават в страшна бъркотия глави, ръце и крака. Казаха ми, че само в тоя малък църковен двор има изклани повече от 3000 души. И това е за вярване. Тук беше един страшен изглед - изглед, от който на човек настръхват косите. В тоя куп от тела имаше малки къдрави главички, строшени от тежките камъни, малки детски ръчици, прострени като за помощ, деца, умрели с писък от ужас в окървавените ръце на диви хора, които са ги държали и клали, млади моми, които са гинели с ридание и молба за милост, майки, които са опитвали да отбраняват малките си рожби: всички те лежаха  в едни куп, в едно вонещо блато!

Но сега всичко мълчи. Сега няма сълзи, няма вик, няма плач, няма писък от ужас, нито молба за милост. Узрелите за жътва класове гният по нивите, а жътварите гният в тоя църковен двор...“

Някога английските леди не можели да понасят натуралистичните опасания на Макгахан. Благородниците и държавниците на Запад може би са потръпвали от отвращение пред откровението на "Дейли нюз", но истината за Батак е била по - страшна написаното. Макгахан показал една потресаваща мъртва картина, без да надникне докрай в трагедията на останалите живи, но това било достатъчно за да бъде смутен сънят на изтънчения европеец. Писъкът на Батак сепнал благородните и просветените умове разтревожил ги и ги изправил пред лицето на варварска Азия.

"Погледнахме вътре в църквата - ечи настойчивият  глас на Макгахан . - Тя беше почерняла от огъня, но не беше разрушена, нито много повредена ... Онова, което съзряхме отведнъж, беше много страшно. Твърде много тела бяха изгорени вътре в църквата - остатъците им бяха почернели като въглени и бяха изпълнили половината пространство между земята тъмните сводове, които изглеждаха от това още по тъмни и по - ниски. Страшно беше да погледне човек на тоя черен куп от човешки тела.

Аз никога не съм си представял такова страшно нещо. Всички излязохме като болни от тая страшна сграда и благодарихме богу, че се намерихме пак на улицата. Обиколихме селото и пак видяхме същите ужаси. Показаха ни една къща, в която били изгорени живи 20 души, по нататък - друга къща: няколко скрили се там моми били изклани както свидетелстват костите им. Навсякъде ужас, ужас.

Нямаше вече кучета в селото: те се бяха разбягали при завръщане на жителите. Но видях две затлъстели и гладки котки които стояха радостни на един зид и гледаха към нас със сънливи очи. Може да попита някой защо тия хора, които са сега в селото, не закопаят тия трупове, глави и кости, а ги оставят да ги глождят кучетата и котките? Мнозина, които можеха да разпознаят костите на роднини и приятели, се мъчеха да ги закопаят, ала нямаха с що. Освен това бяха слаби и умираха от глад. Пък и повечето от останалите живи са жени, които напразно се мъчеха да покрият телата на любимите си с малко пръст.

Имаме много доказателства, че за ония кости, които бяха разпознати, се взимаше най - голяма грижа. Намерихме много кости, обкичени с цветя. Видяхме глави по земята, пред врати и по зидове с цветя по тях, а пък нямаше кой да ги зарови! Видях една глава наполовина заровена, с лице нагоре към небето и с една китка турена в устата... Но по-голямата част от тия трупове и кости нямаше кой да погледне. От осем – девет хиляди жители, които е имал Батак, сега надали са останали 1200 - 1500 души.

От всички зверства, от всички груби и страшни работи, които са извършили турците, клането в Батак е най-страшното! От всички безчовечни работи, които са направили турците най-лудата и най глупавата е, дето са оставили телата да лежат и да се търкалят по пътищата цели 3 месеца, но и това е направено с цел.

Говорихме с мнозина от селяните и нямахме сърце да разпитваме за подробностите на тяхната история. Ограничихме се само да разпитваме за изгубеното число на всяка челяд, може би няма друг способ да се даде по пълна представа за страшния характер на клането и начина, по който цели фамилии са чезнели от света. Ако питаш: "Колко души беше вашата челяд?" - отговарят ти: "Десет! - "А колко останахте?" - "Двама", "Колко беше вашата? " - "Петнадесет" - "Колко остана" - "Пет". И така нататък. От семейства, които са били от 5 до 20 души, днес са останали от 1 до 5 човека. Една стара жена дойде при нас, като си удряше ръцете и плачеше по онзи твърд начин - без сълзи, за който вече говорих. Когато я успокоихме, поискахме да каже историята си. Каза ни, че имала троица хубави синове - Георги, Иванчо и Стоян. И тримата били женени за хубави и послушни жени: Райка, Стоянка и Пенка. И тия всички имали 12 хубави дечица, Ангел, Драган, Георги, Иванчо, Петко, Асен, Богдан, Стоян, Тонка Гинка, Марийка и Райка, та всичката челяд заедно имала 19 души, които живеели в една къща. От всичката тая цветуща фамилия - от едрите и хубави синове, от послушните снахи и дванадесетте дечица - останала само тя - старата баба. Всички до един били изклани зверски и останал само тоя безжизнен и увехнал пън. И сиротата стара жена седна, удряше се по главата, викаше и плачеше страшно.

Една друга стара жена ни разказа за вуйчо си Благоя Христосков - един почитан патриарх от голям стар род. Той имал петима женени синове с 27 деца. Цялата челяд, заедно с жените и децата живеела под един покрив и възлизала на 30 души. От тай челяд днес са останали само 8 души.

Такива разкази можехме да слушаме с часове, стига само да имахме време ... Освен това чухме, че много семейства съвсем са унищожени и не е останал нито един човек от тях"…

По-нататък Макгахан търси обяснение на това зверство:

"Батак е бил богат и цветущ в сравнение с другите села, затова възбуждал завистта и ревността на съседите си. Случаят за грабеж ги изкушил и те с вероизповедния си фанатизъм уж под предлог за потушаване на въстанието, нападнали селото. Звярът, който предвиждал това клане - Ахмед ага , - не е наказан и няма да бъде наказан. Тъкмо обратно - повишен е в чин юзбашия и е награден.

Колкото за сегашното положение на населението, то е такова, щото като си помисли човек за него, настръхват му косите. Турската власт е направила няколко дървени колиби вън от селото, в които селяните спят, но няма с какво да живеят, освен ако си изпросят или вземат назаем нещо от другите села. При това турската власт със своя обикновен и студен цинизъм, с крайното си равнодушие към европейските си поданици е заповядала на това население да си плати редовния данък и откупа от военна служба, като че нищо не се е случило, попитайте за това нещо Високата порта в Цариград и тя ще го отрече с най убедителни протестации и най-уверителни обещания, че всичко ще се направи за тия бедни страдалци. Но навсякъде населението от изгорените села дохожда при г. Скайлер все със същото оплакване: ако не платели данъка и откупа за военна служба, щели да ги изпъдят от дървените колиби и от кътовете на съсипаните зидове, дето намерили временно прибежище.

А за клетите сиромаси е невъзможно да платят. Каква ще бъде сетнината от това искане, не се знае. Правителството има нужда от паpи и живият трябва да плати за умрелия ...

Попитахме за главите и костите, които видяхме на могилата още при влизане в селото Казаха ни, че те са костите на 200 млади моми, които били хванати и нарочно задържани за по-лоша участ от смъртта. Злочестите девици били в ръцете на зверове няколко дни, защото изгарянето и опепеляването на селото  е станало за един ден. В това време те изпитали всички насилия на каквито са способни кръвниците диваци. Когато селото било опепелено и опожарено - и тях постигнала участта на другите: хладнокръвно били посечени и хвърлени да гният“….

Рапортът на Скайлер и кореспонденцията на Макгахан са първите официални документи, които вдигат за съвестта на света завесата пред ужасните престъпления. Тези два документа играят ролята на камбана, която тревожно забива и отеква по всички краища на света. Официална Англия посреща не само хладно, но и враждебно кореспонденциите на Макгахан. Но когато се вижда, че те намират дълбок отклик сред английския народ и сред либералите, които по това време са в опозиция, консервативното правителство и по специално неговия шеф Биконсфилд (Дизраели) не на шега се разтревожват. Като министър-председател носещ голяма отговорност за запазване целостта на Английската империя и на нейните интереси, лорд Биконсфилд следял доста отблизо събитията на Балканския полуостров - въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година и Априлското въстание 1876 година в поробена България. В тях той виждал ръката на императорска Русия. От нищо друго на света не се боял толкова много Дизраели, както от появяването на руснаците по брега на Средиземно море. Утвърдено правило на английската политика, което става закон, било да се поддържа свободен пътят за Индия и другите й източни колонии. По суша този път минавал през една приятелска Турция; по море - през Суецкия канал. Освен това Англия имала сериозни интереси на Балканите - ключова позиция на пътя за Близкия и Средния Изток. Тези обстоятелства са определяли и отношението на английското правителство към жестокостите в България, както и към виновницата Турция.

След въстанието в Босна и след разгрома на Априлското въстание в България Русия, Германия и Австро-Унгария отправят остър протест до Турция. Те поканили и Англия да се подпише под него, обаче Дизраели категорично отказал. Ето защо било наредено на Беринг да анкетира извършените зверства в България, но така, че да не се вдига много шум и истината да потъне във водите на Босфора. Истината обаче, с каквито и с колкото и ключове да я затварят, намира начин да се появи на бял свят. С кореспонденциите си Макгахан хвърля камък в блатото на английския политически живот.

За опозицията това бил добър повод за атака срещу правителството. А Дизраели най-много се ужасявал от опасността "да се раздвижи общественото мнение". Когато въпросът се повдига в Камарата на общините, той отговаря доста спокойно и уверено, че се надява за честта на човечеството да получи по точни сведения  (тук разбира се, той е разчитал на доклада, който Беринг е трябвало да изпрати всеки момент), които щели да докажат, че новините са преувеличени, като всяка първа новина, която още не е проверена напълно.

- Аз не се съмнявам, че в България са били извършени жестокости, но в такива размери, за каквито се говори, това е немислимо! - Заявил Дизраели в Камарата на общините и заключил самоуверено: - Не вярвам, че изтезанията и жестокостите, за каквито някои говорят, са били прилагани в такива широки размери от един ориенталски народ, който обикновено привършва своите отношения с виновните по един по- експедитивен начин".

Кореспонденциите на Макгахан опровергават тезата на Дизраели. Английската общественост е възбудена и недоволства от обстоятелството, че министър-председателят се отнася толкова леко към въпроса за жертвите в България.

Въоръжен с изнесеното във вестник "Дейли нюз", вземайки за прицел правителството на консерваторите и техния шеф, Гладстон написва известните брошури: "Уроци по клане или поведението на турското правителство в България и "Българските ужаси и Източният въпрос“.

"Варварска сатанинска оргия! ... - пише в първата с брошура Гладстон. Турците са безчовечни типове на човечеството… Нито един престъпник от нашите затвори, нито един людоед по южните морета не би могъл да узнае за тия жестокости, без да бъде обзет от възмущение... Церът е: да се заставят турците да ни отърват от своите злочинства по единствения възможен начин, като ни отърват от самите себе си. Техните заптии и мюдюри, техните бимбашии и юзбашии, техните каймаками и паши, всички до един, с оръжието и с багажа  да се пръждосат от тия места, опустошени и осквернени от тях.“

Тези брошури, техният остър и разобличителен характер, намират широк прием сред английската общественост и особено сред интелигенцията.

По същото време Русия развива оживена дипломатическа дейност във всички столици на Европа и особено в Лондон. Става ясно, че Русия ще се намеси с оръжие в ръка, за да помогне на поробените и изтерзани славяни, населяващи земите на юг от Дунава. От това най-много се боят Дизраели. Обаче той дълго време живеел с илюзията, че до война няма да се стигне. Тая си увереност той изповядва в писмо до приятелката си, лейди Брадфорд "Каквото и да стане и тоя път няма да се оставим да бадем въвлечени във война!"- и като все пак допуска макар и малка възможност Дизраели отваря скобка: "Ако стигнем обаче до война, то ще бъде, защото ние сме го желали и защото ще имаме една цел за постигане. Все пак аз се надявам, че Русия, която е в дъното на цялата тая работа, ще бъде благоразумна и че ще имаме мир". А каква е била целта на лорд Биконсфилд?

Докато Бикосфилд се тормозел от мисълта как да неутрализира Русия, руският посланик в Лондон Шувалов станал интимен приятел с всички по- видни хора в английската столица. За него започнало да се говори с уважение навсякъде, дори в кулоарите на Камарата на общините. На улиците го посрещали като приятел и като представител на страна, която единствено може да накаже злодеите. С една дума, Шувалов става център на всеобщо внимание и всепризнат авторитет по въпросите на Балканите и в частност положението в България. През тия тревожни дни той е навсякъде, защото разбира, че всред висшето общество ще може да се намери ключът на политическия свят. И от разговорите, които води с това общество, той се домогва до ключа... Този ключ дава възможност на Шувалов да съобщи в Санкт-Петербург имената на министрите, които не са били съгласни със следваната от Биконсфилд линия по въпроса за България и Турция. Между имената на министрите от кабинета на Дизраели на първо място се сочи външният министър лорд Дерби. С това е даден тласък на руската подготовка за освободителната война срещу Турция.

За чест на Англия, чието консервативно правителство омаловажава събитията в България и пряко поддържа Турция, английската общественост зашумява при първата зловеща вест на Макгахан.

Голямо възмущение предизвиква в Англия правителственото отношение към събитията в България, изразено от английския посланик в Цариград сър Хенри Елиот. В доклада си от септември 1876 година, след като споменава между другото за "ненужната и чудовищна" жестокост на турците, той настоява да не се допускат никакви промени в турската империя, което би могло "да се отрази пагубно" на британските имперски интереси." Затова Макгахан пише със сарказъм: "И така, "руският варварин" се бори за човечеството и християнството, а "английският християнин" - за варварството и тиранията, за злото и зверството".

В богатите архиви на британското външно министерство се намират и шест тома петиции, връчени между 1 септември и 27 декември на тогавашния министър на външните работи Дерби. Шестте тома съдържат 455 отделни писмени изложения и петиции от различни профсъюзни организации, от либерални организации, църкви и др. Освен това, има и една петиция до кралицата, подписана от 43854 жени, която според изследванията на английските историци не се намира между документите на шестте тома. Но в тези документи е запазена една- друга петиция - на жените от Ковънтри, съдържащо 100 страници, изпълнени с подписи.

Движението в подкрепа на борещия се за свобода български народ се радва на гореща симпатия и от страна на много известни по това време крупни фигури, каквито са Чарлз Дарвин, Херберт Спенсър, Томас Харлайл, Джон Ръскин, Уилям Морис. Известните от тази епоха профсъюзни деятели Дордж Хоуел, Хенри Бродхърст и У.Р. Кремър, бивш секретар на основания в Лондон през 1864 година Първи интернационал, също застават на страната на поробена България.

Протестно движение обхваща и Италия. Грандиозни са митингите в Неапол, Милано и другаде, на които италианските патриоти призовават италианската и световната общественост да обуздаят турските сатрапи, а на доблестния български народ да се признае правото на самостоятелен и свободен живот. Джузепе Гарибалди изпраща телеграма до БРЦК в Букурещ.

"Скъпи мои приятели,

Италианският народ питае към вашия народ симпатии, заслужени поради неговите злощастия и неговия героизъм. Аз скърбя, че не мога лично да участвам във вашите боеве. Пожелавам Ви постоянство в светата ваша мисия и съм
ваш Джузепе Гарибалди"

Затрогващи със своята любов и солидарност са и студентските демонстрации в Прага. Чехословакия, която в същото време се е намирала под ботуша на австрийските и немските барони, се възправила в защита на поробена България. Това бил един прекрасен повод тя да изяви своя протест спрямо всяко подтисничество и волята си за свободна и независима държава. Едни от най-хубавите си творби посвещават на българския народ чешката поетеса Елишка Красногорска и поетите Ян Неруда, Адолф Хейдук, Сватоплук Чex, Йозеф Шкултети, Антон Ашкерц и др. В редица свои стихотворения те заклеймяват турските палачи и техните вдъхновители и покровители - английските консерватори и реакционните английски политици.

Трогателно съчувствие към българския народ проявяват и много румънски интелектуалци, писатели и художници. Те също издигат глас на протест и на защита на нашия народ, а по- късно участват като доброволци в Освободителката война. Видните румънски художници Григореску и Сатмари, поетите Кошбук, Александри и Замфиреску, първите румънски социалисти Попеску и Джорджеску, идват заедно с освободителните руски войски в България и като воини се борят за свободата на българската нация.

Великият писател на века Виктор Юго заговаря смело и призивно. Той бие тревога за съдбата на един народ, който е доказал, че в културно отношение стои много по високо от своите притеснители.

На 2 юли 1876 година Виктор Юго държи реч във френското национално събрание, в която се обръща към "Всички съвести в Европа".

"Трябва да се привлече вниманието на европейските правителства върху един дребен факт, тъй дребен, че правителствата съвсем не са го забелязали. А ето този факт: едни народ е избиван. Къде? - В Европа. Има ли свидетели?

-    Има един свидетел: целия свят. Виждат ли го правителствата? -
-    Не!

— Народите имат над себе си нещо, което всъщност е под тях - правителствата. Понякога това противоречие изпъква: цивилизацията е в народите, а варварството - в правителствата. Желателно ли е това варварство? Не! Това което знае човешкият род, правителствата го пренебрегват. Това става, защото те гледат само държавния интерес; човешкият род гледа с друго око - съвестта.

Ние ще накараме европейските правителства да се зачудят, като им разкрием нещо, а то е: престъпленията са престъпления и те не са позволени на правителствата, тъй като на отделния човек не е позволено да бъде убиец. Европа е солидарно отговорна, защото, което става в Европа, се върши от Европа, ако съществува някакво правителство див звяр, то трябва да бъде третирано като вид звяр. В този час, съвсем близо до нас, пред нашите очи, убиват, палят, грабят, погубват, колят бащи и майки, продават невръстни момичета и момчета, а децата, които са малки за продаване, биват разсичани на две със саби; цели семейства биват изгаряни в домовете си; селище като Батак например в няколко часа от 9000 жители стана на 1300; гробищата са пълни с повече трупове, отколкото би могло да се закопаят; мъртвите са заразили живите с чума! Ние правим достояние на европейските правителства, чe бременните жени са разпаряни, за да убиват децата в утробите им; че по площадите има купища женски скелети със следи от разпаряне, че кучетата гризат по улиците черепи на изнасилени девойки, че всичко това е ужасно, и би стигнал един жест на европейските правителства, за да спрат това, че диваците, които извършват злодеянията, са ужасни и че цивилизованите, които ги оставят да вършат това - са ужасни!

Дошъл а моментът да се издигне глас! Всеобщото негодувание се надига! Има часове, когато човешката съвест взима думата и заповядва на правителствата да я слушат!

Правителствата мънкат един отговор. Те вече опитаха това мънкане, Казват: "Преувеличава се".

Да, преувеличава се! Батак не е унищожен в няколко часа, а в няколко дни, казват, че са изгорени 209 села, а те не са повече от 80; това, което се нарича чума, е тифус, всички жени не са изнасилени, всички девойки не са продадени, някои са избягали; скопили затворниците, но им отсекли главите та това намалява деянието, детето, казват, не било подхвърляно от нож на нож, а всъщност било набодено само на щик, там, където има едно, вие слагате две - вие преувеличавате двойна!

И после, защо този народ се е разбунтувал. Защо едно стадо от хора не се остави да бъде третирано като стадо животни? Защо ? ...

Този начин на прикриване истината успява. Понякога има по - неприлични неща от това, да се намалява общественото негодувание. Омаловажаванията утешават! Лукавството се застъпва за варварството! Византия извинява Цариград!“

Едва ли ще се намери по - ярко и по- жестоко изобличение на тогавашна Европа? Юго става изразител на възмущението и гнева на будната световна съвест. За него, горещия защитник на човешките свободи и на правдата няма по-голямо кощунство от това, да се омаловажават жертвите. Ужасното злодеяние да се представя като един акт на самозащита: едни диваци избили други диваци.

Позициите на Виктор Юго били в разрез с позициите на френското правителство, което се е придържало към линията на Англия. Становището на Париж било да се запази статуквото в Близкия изток, което на разбран език значело да се пази Османската империя и поробените славяни да се оставят под турското варварско иго.

Позицията на френското правителство е разобличена не само от Виктор Юго. Либералният журналист Емил дьо Жирарден редактор на "Франс", в редица статии осъжда турското правителство и тези от европейските правителства, които го поддържат. Жирарден е имал голяма доблест, чувство на обществена отговорност и високо съзнание за дълг пред историята, за да се провикне патетично: "Турция - това е позорът на Европа!"
Европа е потресена! По всички страни се надига вълна на възмущение и на презрение към крепителите на варварството. Няма общественик и демократ от това време, не взел думата, за да защити справедливата борба на българския народ.

Ужасите след погрома на въстанието обаче раздвижиха най-силно руската общественост. Руските демократи, цяла интелектуална Русия се изправиха в защита на българския народ. Руските писатели от онова време най-пълно изразиха съкровените чувства на руския човек към брата българин.

В своя дневник Достоевски извиква гневно: "О, цивилизация! О, Европа» която тъй много ще пострада в своите интереси, ако сериозно забрани на турците да дерат кожата на бащите пред очите на децата им!... Търговия, мореплаване, пазари, фабрики! - какво друго в очите на Европа може да бъде по - висше? Това са такива интереси, до които с пръст да се докоснеш не е позволено. Но, но! - да бъдат проклети тия интереси на европейската цивилизация!

Това е възклицание не е мое. Така възкликнаха "Московския ведомости" и аз смятам за чест да се присъединя към това възклицание. Да, да бъдат проклети тия интереси на цивилизацията и даже самата цивилизация, ако за нейното съхраняване е необходимо да се одира кожата на хората!

На кървавите събития в България, Тургенев посвети едно стихотворение: "Крокет в Уиндзор". В него той рисува безсърдечието на върхушката в Англия и нейната вина за страданията на българите. Великият писател хуманист научава пълните подробности около посещението, което руският посланик в Лондон направил на английската кралица. Повод за това му посещение бил българският въпрос. Но кралицата съобщава на посланика, че за този ден е заета, понеже уреждала крокет в Уиндзор, на който поканила и него. На 22 юли 1876 година на път от Спаское за Петербург, Тургенев написва известното си стихотворение.

Руското правителство забранява стихотворението, но въпреки всичко то става достояние на мислещите хора в Русия и Европа. В защита на българската кауза до имената на Достоевски и Тургунев се нареждат още имената на видния общественик Аксаков, на поета Полонски, който написва над двадесет стихотворения за България, на драматурга Авервиев, писателя Всеволод Гаршин, художника Маковски, историка Соловьов, великия писател Лев Толстой, Менделеев, братя Кирееви и други.

Дълбоко в недрата на Русия се надига могъщо движение за освобождение на брата роб.

"Това, което ставаше в Русия през лятото и есента на 1876 година - казва Аксаков, - е нечувано и невиждано не само в руската, но и в никоя друга история. Нашето народно движения изуми не само Европа, но и руското общество - образования, мислещия слой на Русия - именно с това, че бе народно в истинския смисъл на думата.

Такова е и впечатлението на Достоевски. В неговите записки четем:

"От страна на народа се изяви тъй много благородство умилително и съзнателно, че цялото това движение несъмнено ще остане една от най-добрите страници в неговата история."

Това спонтанно чувство на руския към българския народ е отразил в спомените си и Е. Трубецкой:

"C мисъл за война против турците живееха тогава русите от всички възрасти - и старците, и юношите"

В "Записките на революционера", Кропоткин пише: "Ние четем кореспонденциите за турските зверства в България, ние плачем при четенето и отиваме да се записваме в отрядите на въстаниците като доброволци" В Москва, в Петербург, в Киев и в Одеса се основават славянски благотворителни комитети. Те започват да събират средства за подпомагане на пострадалите български семейства.

А императорското правителство получава, така да се каже, генерално пълномощно да обяви война, война освободителна…

 

1Трендафил Керелов, Батак глава не скланя, С., 1966

 

 

X

Right Click

No right click