Априлското въстание 1876 г. - Гюргевски революционен комитет

Посещения: 20027

Индекс на статията

 

ГЛАВА I
ГЮРГЕВСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ. ВЪЗНИКВАНЕ.
ПЛАН ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ И ПРОВЕЖДАНЕ НА ВЪСТАНИЕТО

 

"Унинието не било общо. Мнозина от комитетските дейци смятаха, че трябва да се подготви нова въстание, като предварителната работа бъде по продължителна и да се проведе предимно в Българско.“1

На 1 октомври 1875 година Н. Обретенов, забягнал малко преди това от България пише на майка си Баба Тонка, да съобщи на селяните да скътат всичко (оръжие, дрехи, знаме), защото "ще трябват за напролет. Както и да е, ние не ще оставим Турция на мира - или ще измрем всинца, или ще освободим България".2

Със същите чувства се озовава в Румъния и Георги Бенковски. По това време пристигнал от Враца Мито Костов хаджи Мицов, пламенен патриот, дошъл да убеждава емиграцията, че "вътре всичко е готово за работа"3. След една среща с П. Хитов, който изразил неверието си в подготовката на народа и подчертал силата на османските гарнизони във Видин и в София, Мито Костов хаджи Мицов се запознал с Бенковски. "Щом си излязох - разказа той в своите спомени - запоследи ме един човек, среден на ръст, с руси мустаци, около трийсетгодишен, хвана ме за рамото и каза: "Врачанино, аз съм Георги Бенковски, аз съм на твоето мнение. Видиш ли от тия няма ни един да премине в България, за да я освобождава. Гледаш ли Панайот Хитов; той иска да има 10000 души и той да е посред тях, за да не чуе турска пушка да пукне. Който иска свободата на отечеството, той там ще загине. Аз съм на твойто мнение. Ела по мен".4

Това убеждение, което преминава скоро в определено решение, споделят и повече от по-отдавнашните емигранти. Разочарованието им от войводите е пълно: "Те не щат да знаят за Панайота или Филипа"5. Не по-малко е разочарованието им и от досегашните ръководители на комитета в Букурещ, "с всичките им долни работи"6. И затова те не ги привличат към работа, нито ги посвещават в своите планове. Изключение в това отношение правят само за някои комитетски членове и преди всичко за Ботев. Те не влизат във връзка и с комитетите из румънските градове. С тези мисли привържениците на последователната революционна борба се събират в малкия крайдунавски град Гюргево, където по близо до България и по-далеч от разправиите в средите на бившия БРЦК се заемат да обсъдят и да подготвят нов план за действие.

Пръв тук се установява Никола Обретенов. В кратко време в Гюргево се събират около 15 - 16 души представители на революционната емиграция: Ст. Стамболов; П. Волов, Г. Апостолов, Хр. Караминков, Ил. Драгостинов, Г. Икономов, Н. Обретенов, Ст. Заимов, Г. Бенковски, Г. Измирлиев, Ив. Данчев, Ив. х.Димитров, Стоян войвода и други.7

В началото на ноември гюргевските търговци Д. Горов и Ив. Стоянов наемат една по-голяма къща в края на града, в която се настаняват да живеят дванадесет души и която била наречена "казарма"8. Тук възниква идеята за ново ръководно тяло, което да се заеме с подготовката на въстание в България. Починът излиза от Н. Обретенов, Ст. Заимов и П. Волов.9 Групата пристъпва към действие в началото на ноември 1875 година, когато Н. Обретенов възлага на Русенския комитет изпълнението на някои организационни задачи.10 Получените към това време сведения от Търново и ходенето на Ст. Заимов във Враца укрепват самочувствието на гюргевските дейци.11

Към 11 ноември 1875 година в "казармата" пристигат Ст. Стамболов и Ил. Драгостинов, повикани от групата, за да вземат участие в нейната работа.12 С тяхното идване се оформя окончателно и поема функциите си новото ръководство на българското революционно дело.13 В него влизат: Ст. Стамболов, П. Волов, Ст. Заимов, Иван х. Димитров, Ил. Драгостинов, Г. Икономов, Н. Обретенов, Г. Апостолов, Н. П. Мартинов, Т. Чорбаджи, Хр. Караминков "Власт имеющите в комитета" според Ст. Заимов били Ст. Стамболов, Ст. Заимов, Н. Обретенов, П. Волов, Ил. Драгостинов, Хр. Караминков, Г. Апостолов, Ив. х. Димитров.14

Прави впечатление, че ръководната група на гюргевските дейци сама не се счита за централен комитет. В едно свое писмо от края на декември 1875 година Н.Обретенов нарича групата не комитет, а "дружество".15

Обстоятелството, че дълго време основателите на Гюргевския комитет не схващат своето "дружество" като върховен орган на освободителното движение, е твърде характерно. Очевидно това отношение разкрива от една страна, пълната им всеотдайност в подготовката на народната революция а, от друга - дълбоката демократична основа на новата организация. Дейците се чувстват близки и равни помежду си. Стамболов е избран да ръководи събранията, но председател комитетът няма "Власт имеющите" членове в същност са били онези, които са имали или по-голям авторитет, или по-дълъг революционен опит.

Комитетът започва своите заседания на 11 или 12 ноември, като за председател бива избран Ст. Стамболов, а за секретар Ст. Заимов.16 В разискванията участват само членовете на комитета, а останалите жители на "казармата" биват допускани само от време на време на заседанията.17

Писмени протоколи от заседанията на Гюргевския комитет не са запазени. За неговите решения се съди главно по спомените на някои от участниците, по писмата, разменени между отделни дейци и комитетски организации до избухването на въстанието, както и по практическите мерки, които се вземат по време на самото въстание.

Взетите решения се отличават със своята конкретна и последователна революционна насоченост. Първото и основно решение, което взема комитетът, е да се подготви и организира въстанието в България, което да се обяви на 18 април 1876 година или най-късно на 23 април, Гергьовден. При избора на тази дата били "взети под внимание всички условия на нашия живот".18

За работата по организацията и провеждането на самото въстание бил изработен цялостен план.19 В изпълнение на този план Гюргевският комитет трябвало предварително да уреди няколко съществени въпроса, от които зависело успешното провеждане на въстанието. На първо място, комитетът трябвало да осигури доставката на оръжие, което трябвало да бъда закупени от комитетите в България.20 На второ място той трябвало да привлече и осигури войводи и офицери за нуждите на въстанието.21 И най-сетне да определи един или няколко свои представители в Румъния, които да бъдат в помощ на вътрешните комитети по доставката на оръжие и по други въпроси, които ще възникнат в процеса на работата.22

Следвайки опита на Левски, комитетът разделя България на четири революционни окръга, начело на които определя и отговорни ръководители, наречени главни апостоли. Първият окръг бил Търновският с главен апостол Стефан Стомболов; втория - Сливенският с главният апостол Ил. Драгостинов, третия - Врачанският с главен апостол Ст. Заимов, четвъртият - Пловдивският с главен апостол П. Волов. Най-важна роля при определяне на центровете на бъдещето въстание изиграва "стратегическият и тактическият замисъл на гюргевските дейци - да вдигнат българското население близо до главните планински вериги на Стара планина и Средна гора, от Врачанския до Котленския балкан и да ги завардят като свободни въстаническа територия. Пловдивският, Пазарджишкият район и Средногорието са в непосредствена близост или път в самия планински район. Ето защо към двата окръга - Търновски и Сливенски - сега голяма роля се отрежда и на IV Пловдивски и III Врачански окръг. По този начин в едно въстание са затваря цялата планинска верига от Ком на запад до връх Българка и от Ихтиманска Средна гора до Кръстец - на изток.“23

Основните задачи на апостолите били ясно и конкретно установени. Те трябвало да активизират революционните комитети по села и градове, да възобновят комитетите, които са престанали да съществуват, и да организират нови там, гдето изобщо не е имало. Апостолите трябвало също така да поемат грижата за цялостната подготовка на революционните окръзи и най-сетне да застанат начело на въстанието, когато то бъде обявено.

В подкрепа на главните апостоли били предвидени и 25 помощници. Към тях трябвало да бъдат привлечени по-известните войводи и някои български офицери на руска служба.24 В окръзите били определени и двадесет и четири "средоточни места за действия".25

Установени били и задачите на местните комитети. Те трябвало да пропагандират идеята за въстание, да записват въстаници и да се погрижат за набавяне на оръжие и всичко необходимо за въстанието. За улеснение на организационната работа и подпомагане дейността на апостолите, комитетите трябвало да уредят междукомитетска поща, тайна полиция и други спомагателни формации.26

Освен това би трябвало да изработят статистически данни за населението в селата и градовете, за къщите и добитъка и за всичко онова, което може да бъда използвано за успеха на въстанието.27

Преди обявяване на въстанието всеки окръг трябвало да свика събрание от представителите на местните комитети, което да направи преглед на извършената подготовка, да потвърди по демократичен път волята на народа за въстание и да начертае необходимите мерки за неговия успех. За да се види подготовката на цялата страна и да се осигури необходимата съгласуваност, предвиждало се и едно общо събрание от представителите, "пълномощниците" на окръзите, което да направи генерална проверка на всичко извършено в страната по подготовката на въстанието.28

Обмислен бил и въпросът за тактиката на самата борба. Въстанието, както се вижда от практиката, следвана при обявяването му, трябвало да се проведе така, щото всички въстаници да излязат от населените места и да се съсредоточат в определени и предварително подготвени стратегически точки. По възможност и населението трябвало да бъде изведено извън селата и градовете, за да бъда свързано само с мисълта за въстанието и да се осигури по-добре неговата отбрана. Мирното турско население не трябвало да се предизвиква, а провинилите се мюсюлмани трябвало да бъдат унищожени.29 Редица градове (Цариград, Одрин, Пловдив, Пазарджик, Русе, Шумен, Разград Варна) трябвало да се запалят, за да се предизвика паника сред турската власт. Телеграфните жици трябвало да бъдат прекъснати по възможност навсякъде. Железопътната линия Варна -Русе - също.30

Съображенията за единство налагат и последното решение: главните положения на приетия план могат да се изменят само с общо съгласие на четирите революционни окръга.31

По всяка вероятност да края на ноември комитетът е приключил своята работа около главните въпроси по устройството на революционната организация и по изработване на плана за подготовката и провеждането на въстанието.32 До края на годината той е трябвало да се справи и с редица други задачи: привличане на останалите революционни емигранти на работа,   снабдяване на апостолите със сръбски паспорти и др.33  Важна и трудна задача е била да се осигурят средства за път на апостолите и за техните помощници до определените им окръзи.34 Но все пак в края на декември тази задача била решена. В помощ на комитета се отзовал врачанецът М. Цветков, който предоставил известна сума, отделена от парите за купуване на оръжие за Враца.35

Сега вече апостолите и техните помощници започват да преминават в България, за да пристъпят към подготовката на Априлското въстание, връхна точка в героичната борба на българския народ срещу петвековния турски поробител. Като вдигнаха знамето на революцията, дейците на Гюргевския комитет продължиха най-добрите традиции на българското националреволюционно движение.36

В Румъния останали да действат от името на комитета само Иван х. Димитров, Д. Горов и Янков Ангелов.37

Тайната, в която комитетът забулва своите решения, и липсата на документи не дават възможност да се разкрия по-конкретно участието и мястото на Бенковски в дейността на гюргевските дейци. Той е един от обитателите на "казармата", но не е включен в ръководния състав на "властимеющите", посочен от Ст. Заимов.

Твърде скоро историята потвърди, че Бенковски, "цял целеничък, реално неделим с всичките си добродетели и недостатъци е бил най-годният и призваният да поведе народа на въстание през април 1876 година."38

 

1Йоно Митев "История на Априлското въстание" т.I.1986 г., с.210.
2Априлско въстание, т. I, 1954 г,, с, 19
3Д. Страшимиров, История на Априлското въстание, т. I, с. 225.
4Мито хаджи Мицов, Из бележките на един забравен ратник за свободата на родината ни. – Родина, 1905, кн. 6-7, с. 173
5П. Кършовски, Из миналото. Документи по политическото ни възраждане Кн. I, 1927, с, 184.
6Христо Иванов Големия, Спомени – НБКМ – БИА II В, 1021, с.194,195.
7Ал. Бурмов. Кризата в БРЦК през есента на 1875 г. и създаването на Гюргевския центр. комитет- Исторически преглед, 1957, кн. 2, с. 58.
8Априлско въстание, т. I, 1954, с. 32, З.Стоянов. Записки по българските въстания, т. I 1884 с. 273.
9Ст.Заимов. Миналото. Етюди върху Записките на 3.Стоянов,1895 с. 73.
10Апр. въстание, т. I, 1954 с. 37 - 40,
11Пак там, с. 37
12Ст. Заимов. Миналото Етюди ....,1875, с. 73
13Н. Обретенов, пое. спомени, с. 246 - 247.
14Ст. Заимов. Миналото. Етюди…      1895, с. 73 – 74
15Апр. въстание, т. I 1954 с. 59
16Н. Обретенов. Спомени за бълг. въстание, 1942, с. 246.
17Ст. Заимов Миналото. Етюди, 1895, с., 73
18Пак там, с. 73 - 74.
19Писмо на Ст. Стамболов до Тома Кърджиев от 6.IV.1876 г. /Априлско въстание, т. I 1954 , с 199.
20Априлско въстание, т. I, 1954, с. 172, Захари Стоянов, Записки по българските въстания т. I, 1884, с. 275.
21Априлско въстание, т. I, 1954, с. 69, 70, 74.
22Писмо на Гюргевския комитет до Т. Пеев, П. Икономов от 10.12. 1875 г. (Априлско въстание, т. I 1954,с.47-48.)
23Ал. Бурмов, Български революционен централен комитет. С. 1950, с. 61.
24К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов. История на Априлското въстание: 1976, с. 287.
25Апр. въстание,  т. I. 1954, с. 47 - 48
26Пак там, с. 69, Писмо на Н. Обретенов до Т. Чунчулов от 14.I.76
27З. Стоянов. Записки по българските въстания, т.I ,1884 с. 275, Д. Страшимиров. История на Априлското въстание, т. I, 1907
с. 242, 243.
28Д. Страшимиров, пос. съч., с. 243
29Писмо на Ст. Стамболов до Тома Кърджиев от 6.IV.1876 г. /Априлско въстание, т. I 1954 , с 199.
30З. Стоянов, записки по българските въстания, т.I,1884,с.438
31Априлско въстание, т. I 1904, с . 101
32Пак там, с. 172 и 199.
33Н.Обретенов.Спомени за българските въстания. 1942, с.248
34Апр.въстание, т. I, 1954, с. 60 и 589. Липсата на средства е била така голяма, че понякога и самите членове на комитета гладували (Писмо на Н. Обретенов до Т. Чунчулов от 22.12. 1975 г: Априлско въстание, т.1,1954,
с. 53.)
35Писмо на Н.Обретенов до Т.Чунчулов от 31.12.1875 (Апр. въстание, т. I, 1954, с. 59)
36Ал Бурмов, пос. изсл., с. 64; К. Косев, Н. Жечев, Д. Дйнов. История на Априлското въстание 1876 г, 1976, C.235 - 236.
37Ст. Заимов. Миналото. Етюди върху Записките на З.Стоянов 1895, с. 190.
38Ив. Хаджийски, пос. съч., с. 346

 

X

Right Click

No right click