Априлското въстание 1876 г. - Изграждане на революционната мрежа

Посещения: 20028

Индекс на статията

 

ГЛАВA II
ИЗГРАЖДАНЕ НA РЕВОЛЮЦИОННАТА МРЕЖА

 

След като Гюргевският комитет взема своето историческо решение за подготовка на народно въстание, което трябва да изиграе ролята на национална революция, апостолите се подготвят да заминат за България и да се захванат за работа.1 Оскъдните сведения и противоречиви твърдения не дават възможност да се установи с по-голяма точност времето, когато Бенковски и Волов преминават в България и поемат своята апостолска мисия.

Без да се обоснове, З. Стоянов отнася тая дата "на втория ден после Иванов ден", т.е. на 9 януари. Дунавът бил замръзнал от големите студове, но по средата му двамата апостоли се натъкват на една ивица незамръзнала вода, широка няколко стъпки. Опитът им да заобиколят това неочаквано препятствие не дал резултат. И те се върнали на румънския бряг, откъдето взели две дъски, които използвали като мост, за да стъпят на здравия бряг на леда.2

Бенковски и Волов най-рано потеглят на път към България. Другите апостоли минаха малко по-късно, кой от гдето му прилегне. Стамболов, Караминков, Икономов и други минаха от долу под Русчук, на мястото називаемо Сърбче; втори през Свищов, трети на Лом и пр. без да ги подуши ни най-малко турското правителство.3  Най-късно заминава Иларион Драгостинов (средата на март 1876 година).

Работата протича твърде напрегнато или, както пишат съвременниците - "трескаво". Това се дължи на краткия срок, в който трябва да се извърни подготовката. Стига се дотам, че някои от апостолите (I и II окръг) даже не могат да отседнат в градовете, определени за техни резиденции (Велико Търново и Пловдив). Апостолите обикалят районите си по план, предложен от съответния главен апостол.

Комитетите отново стават организационни ядра на революцията. Важна роля имат личните контакти на апостолите с комитетските дейци по места и тяхното живо слово. Захари Стоянов пише, че най-добър в агитацията на революционните идеи и в организирането на въстанието бил Г. Бенковски, че П. Волов и другите първи дейци му отстъпвали.4

Апостолите подвеждат под клетва, основават комитети, водят политически агитации сред българите, за да възприемат революцията като единствен път за национално освобождение.

В границите на четирите революционни окръга рядко има селище, в което по времето на Левски да няма комитет. Изключение правят само малките селища, в полските райони.

П. Волов и Г. Бенковски започват своята организационно-политическа работа в поверения им IV революционен окръг най-напред в Клисура. Това не е случайно. Там има революционен комитет, основан с Карловския и Сопотския комитет - дело също на великия Апостол.5

На 15. I. 1876 година двамата апостоли Волов и Бенковски отсядат в хана на Павурджиеви в Клисура - опора на комитета още по времето на Левски. В това време обаче комитетът, както и много други в страната, не развива особена дейност, затова трябва да бъде възобновен и активизиран. Въпреки умората си, те още същата вечер установяват връзка с млади и прогресивни представители на града, като разчитат на известно познанство от миналото. На свиканото събрание са заклети само двама души - Петър Павурджиев и Христо Попов, на които дават нужните инструкции и веднага заминават. Комитетът, както е известно, бива разширен. За председател бива избран бележитият национал -революционер Никол Караджов.

На другия ден сутринта апостолите поемат пътя за Сопот и Карлово.

Областта на Пловдивски окръг, определена за революционна дейност на двамата апостоли, обхваща на север райони на Средна гора и Стара планина, включително и селищата в западната част на подбалканските полета - Златишката и Карловската котловина, цялото Средногорие, Пазарджишкия край, Родопския район и басейна на Марица. Самият Пловдив, израснал като един от най-големите градове на страната, бе станал не само важен административен център, но и център на икономическата, обществената и просветната дейност на българското население от градовете и селата на района.

Компактното българско население, особено в планинските райони, отдавна изявява своето пораснало национално съзнание в борбата за църковна независимост, в просветното движение и във всяка друга обществена борба.

Районът на Пловдивския окръг застава в първите редици на революционния подем, обхванал страната през 70-те години, и най-активно се включва в революционната организация, чиито основи изгражда Апостолът на свободата - Васил Левски. 0т 1869 до 1872 година вождът и идеологът на националната революция слага началото на Комитетското дело почти във всички по-значителни селища на Средногорието, Пазарджишко и Пловдивско.6

Васил Левски не само положи основите на революционното дело в района на окръга, но той даде тласък в израстването на цяла плеяда от забележителни дейци, пламенни революционери и самоотвержени герои на освободителната борба, които обезсмъртиха имената си с подвига и делата на своя живот. Те продължиха неговото дело през паметните дни на Априлското въстание, чието почва той бе подготвил.

След Карлово, Волов и Бенковски продължават пътя си за Пловдив, а карловци укрепили своя комитет с един постоянен състав от трима души - В. Караиванов, Ил. Миланов и В. Платнаров.7

По пътя си двамата апостоли се отбиват в Царацаво при бай Иван Арабаджията, който предупредил пловдивчани за пристигането им. Хр. Търнев и Хр. Благоев заминават заедно с него, за да ги посрещнат още от Царацово.

В Пловдив Волов и Бенковски остават 2 дена, свикват заседание, на което присъстват Хр. Търнев, Хр. Благоев, Ст. Дренски, Н. Караджов, Кочо Честименски и Д. Свещаров, и изграждат нов революционен комитет. На организацията те поставят за основна задача - "през настъпващата пролет трябва да се организира сериозно въстание".8

След това апостолите се завръщат в Царацово, където укрепват съществуващия местен комитет. Тук със съдействието на Иван Атанасов - Арабаджията Божил Хаджиев и Христо Търнев съставят списък на околните села, установяват плана на предстоящата си дейност. За "по-бърз успех на делото“ двамата апостоли си разпределят работата. Бенковски взема района на Средногорието, като поема пътя за Старо Ново село и се озовава в Копривщица и Панагюрище, а Волов - източния район., т.е. пловдивските и средногорските селища, Карлово и Клисура.9

По пътя за Копривщица, Бенковски основава комитети в селата Думанли (Церетелово), Елешница, Старо Ново село.

В Копривщица апостолът отсяда в къщата на Тодор Налбантина, брат на Ненчо Налбантина от Старо Ново село и веднага повиква известния народен деец, учител и патриот, предан на народния идеал за политическа свобода Найден Попстоянов.10

Той от своя страна поканва и Тодор Каблешков. Тримата решават следващата вечер да бъдат поканени на събрания всички надеждни хора, чийто брой предполагали да не бъде по голям от 12.

Вечерта на събранието пред копривщенските патриоти Бенковски разкрива целта на революционната организация – да подготви народа за общо въстание в България още през пролетта на 1876 година и поставя конкретни задачи за приготовлението на въстанието пред комитетските дейци.11 Положена била клетва и революционният комитет в родния град на Бенковски бил образуван при следния първоначален състав: Найден Попстоянов, Тодор Каблешков, Танчо Шабанов, Нешо Бройков, Рашко Стойчев, Брайко Енчев, Петко Кесяков, Илия Мангъров, Цоко Будин, поп Никола Белчов.12

Клетвата, продиктувана от Бенковски и положена от членовете на комитета пред евангелие, нож и револвер, има следния текст:

"Заклевам се в името на всемогъщаго Бога, че за славата на народа си и за честта на православната вяра ще забия петстотингодишния ръждясал български нож в гърдите на келявия турски султан. Ако престъпя клетвата си, да бъда проклет от целия български народ и да ме постигне най-тежкото божие наказание".13

Бенковски продължава своята първа организационна обиколка. От Копривщица той потегля за Стрелча и Панагюрище, като следва познатите вече организационни похвати, които му позволяват най-бързо и сигурно да се свърже с надеждните хора, да се опре на революционния актив от миналото, най-често наследство от безсмъртния Апостол на свободата Васил Левски, и да осигури безопасността на организацията и на нейните дейци.

Стрелча е съществен пункт в неговата обиколка. По това време селото има най-голямо влияние сред селата в целия район след Копривщица и Панагюрище и лежи на пътя между двата града.14

Благодарение на взетите мерки тук събранието е сравнително най многолюдно - над 40 души. Те изслушват пратеникът на Гюргевския революционен комитет, който им показва своето пълномощно и полагат клетва. По-късно те избират и комитет начело с Иван А. Балтов и членове: Гано Велев, поп Иван, Енчо Фигаров, Найден Цветков, Филип Нешов, Никола Барбалов и Димитър Попстойков - секретар. По препоръка на Бенковски избират двама куриери - Мильо Балтов, Никола Барбалов.15

От Стрелча Бенковски поема пътя за Панагюрище. Не без известно вълнение се отправя той за града, издигнал се по това време като естествен център на околните български селища. Като търговци и занаятчии панагюрци обикалят обширните пазари на Османската империя, отбиват се в Сърбия и Влашко и "поради това идеите на времето тук бързо се пренасят и вълнуват умовете на населението."16 От отношението на панагюрци и от начина, по който градът ще посрещне апостола на Гюргевския революционен комитет е зависела твърде много подготовката на революционното дело в цялото Западно Средногорие.

Д. Страшимиров пръв отбелязва, че "почвата за съставяне на комитета в Панагюрище“  била готова.17 Старият комитет, основан от Левски, не бе разтурен и макар работите след смъртта на Апостола да бяха затихнали, патриотичния порив на комитетските дейци не загасва.

Бенковски излага задачите на своята мисия и се взема решение да се свика събрание от по-широк кръг хора. Тук апостолът не избързва с организирането на комитет.

Целта на отлагането била "неусетно" да се разшири кръга на просветените и верни хора. Изчаквайки, той заминава за Пазарджик. Вестта, че апостоли обхождат страната била вече стигнала до града. Бенковски, който пристига на 4 февруари намира "съчувствие", както се изразява Д.Страшимиров.

На другата вечер на събранието се явили К. Величков, Я. Матакиев, Г. Пенев, Ив. Войводов, Н. Стоименов, Отон Иванов, Цв. Ръжанков, Т. Христович, Кунчо Куртев, Ив. Куртев, Кузма П.Томов, П.Пенев П.Странджев Всички положили клетва и комитетът бил съставен.18

Завърнал се от Пазарджик в Панагюрище, Бенковски свиква на 7. 02. ново събрание, на което освен споменатите вече панагюрци от първата среща, се явяват Симеон Кирилов, Марин Шишков, Петко Мачев, Иван Джуджев, Захари Койчев, Петър Щърбанов, предимно членове на съществуващия по рано революционен комитет, авторитетни имотни - средна ръка, проверени патриоти. Апостолът очертава отново задачите на народното въстание и приканва към незабавна и енергична подготовка. Посветените в делото панагюрци полагат клетва пред апостола и избират "приготвителен комитет", в който влизат най-дейни и авторитетни граждани.

"Приготвителният комитет“, въпреки особеното си наименование, в същност се явява като местен революционен комитет, който по-късно, когато Панагюрище става седалище на IV революционен окръг, израства като главен комитет в подготовката на въстанието в целия окръг. От този момент Бенковски започва да председателства заседанията на Панагюрския подготвителен комитет, а в неговото отсъствие председателството поема Павел Бобеков като "най-образован и авторитетен от всички".19

"Подготвителният комитет" се заема веднага за работа: разширява кръга на съзаклятниците, набира средства за купуване на оръжие и барут, организира тайна полиция и комитетска поща, привлича в делото подходящи лица за воеводи и пр.

Бенковски продължава своята апостолска мисия с неотслабваща енергия. Постигнатият успех окриля и укрепва самочувствието му. Той бърза, за да не остане народът неподготвен за решителната борба, която му предстои през наближаващата пролет. Сега той включва в революционната мрежа селищата на запад и на изток от града - Баня, Мечка (дн. Оборище), Поибрене и Петрич. Организационната тактика остава същата: сигурни хора и пламенни патриоти го поемат и придружават от едно село в друго и веднага го свързват с най-надеждните и най-преданите на делото хора. В Баня Бенковски се запознава с поп Грую Тренчев, или Бански - колоритна личност, с неукротим бунтарски дух, горещ патриот и самобитен поет. Апостолът създава комитети в четирите новоприсъединени селища. Към 13.02. Бенковски потегля отново за Панагюрище.

За твърде кратко време едва за един месец, бе извършено наистина "удивително много".20 Апостолът имаше пълното основание да бъде доволен от постигнатото, убеден в успеха на подетото дело. Селищата на Средногорието го посрещат с пламъка на своето родолюбие и с пълната си готовност да поемат пътя на организираната революционна борба за свобода.

По това време - около 15.02, - в Панагюрище пристига и Волов, завършил първата си обиколка из селищата на източния район.

След раздялата си с Бенковски в Царацово Волов се отправя за Пазарджик, където няма успех, а през Пловдив се запътва за Карлово. В Карловско той успява да възстанови и създаде редица комитети, след което се отправя за Клисура, а от там се озовава в Кипривщица.21

В Копривщица Волов се сближава с Тодор Каблешков в когото открива близък другар и съратник. Двамата предприемат обща апостолска обиколка, по време на която изграждат нови революционни комитети, като "на изток се достигнали чак до Калофер и Шипка".22 По този начин се допълва комитетската мрежа в източния район на IV революционен окръг и около 11 села.23

По нататъшната грижа по организацията на революционните комитети и подготовката на въстанието в този район Волов възлага на Каблешков, в когото цени много както горещия патриотизъм, така и организаторските способности.

Постигнатите от Волов успехи по време на първата  обиколка в този район се преценяват "като значителни", но все пак сякаш техните следи се губят в спомените на съвременниците. Те се са такива, "каквито по същото време постига Бенковски в Средногорието".24

С различията във външните изяви на двамата апостоли, с различията на "личностите и характерите и на основата на постигнатото по време на апостолската им дейност сред населението се обяснява постепенното налагане на Бенковски като първостепенна личност в подготовката на въстанието, като главен апостол на IV революционен окръг"25, въпреки, че Гюргевския комитет бе определил Волов за пръв ръководител на окръга. Трябва да отбележа че промяната настъпва естествено, без никакви елементи на дребнаво честолюбие и борба за власт. Тя не изменя взаимните отношения на уважение и другарство между двамата дейци.

Волов и Бенковски се отправят заедно за Пазарджик не само за да заздравят местния комитет, но и да привлекат в освободителното дело и съседните села.26 По това време Пазарджик се явява естествено средище на околните български села и неговото голямо влияние се простира не само върху селищата по десния бряг на Марица, но и оттатък Предела - в Банско – Разложкия край.27

На заседанията на Пазарджишкия комитет, на което присъства само Бенковски,28 се решава двамата апостоли да се отправят поотделно за големите съседни селища: Волов за Батак, а Бенковски - за Пещера и Брацигово.

На път за определените райони Бенковски и Волов се отбиват в с. Радилово. Оттук Волов заминава за Батак, а Бенковски остава един ден в селото и полага основите на местния комитет.

Но в Пещера Бенковски няма същия успех, както в Средногорие. Пещерци не подемат делото с желания устрем.29 По тази причина апостолът предоставя бъдещата революционна дейност в града на Пазарджишкия комитет, който изпраща в Пещера двама свои революционни дейци - Я. Матакиев и Ив. Ръжанков.30

След идването на апостолите Пазарджишкият комитет продължава да работи дейно за разпространение на идеята за въстание, като разпраща свои членове с апостолска мисъл в околните села включително и в Банско - Разложкия край.31

От дейността на Пазарджишкия комитет, проучена главно в ново време, трябва да се отбележи образуването на 12 членна комисия по подобие на Панагюрския революционен комитет, което става в присъствието на Н. Дринов, изпратен лично от Бенковски. Пазарджишкият деец Отон Иванов е натоварен от Бенковски да организира подпалването на Пловдив. Същият успява да организира революционен комитет в Станимака /Асеновград/. Пазарджишките дейци изпращат в Панагюрище С. Воеводов, за да уточни плана за протичане на въстанието в Пазарджик, което трябвало да избухне след като въстаниците бъдат подпомогнати с чети отвън.32

Брацигово, осведомено по отрано, очаква апостола на революцията, който отсяда в дома на П. Боянов. Най-авторитетния и уважаван деец в града по това време е Васил Петлешков. Бележит водач и герой по късно на въстанието, сега той работи с удивителна преданост и енергия за общественото издигане и националното осъзнаване на брациговци.33

Комитетът се организира още при първата среща и членовете полагат революционната клетва. В него влизат Васил Петлешков, Ангел Арнаудов, Никола Боянов, Дамян Дойчев, Петко Янков Васил Аврадалиев, Димитър Засов и Ангел Боянов.34

Новият комитет става средище на революционната агитация и за околните селища, свързани стопански с Брацигово, които по късно играят "видна роля във въстанието".35

След заминаването на Бенковски революционните дейци разпределят помежду си районите за агитация и започват трескава организационна дейност.

От Брацигово Бенковски поема пътя за Перущица, придружен от П. Аврадалиев и Цонко Кънев.36 Голямо и будно българско село, Перущица вече има революционно минало. Тук съществува революционен комитет още от времето на Апостола на свободата Васил Левски, който лично посещава Перущица. Виден революционен деец тук е учителят Петър Бонев, другар на Левски още от времето на Първата българска легия в Белград. Тук израстват и много други изтъкнати патриоти и революционни дейци, като Спас Гинев, братя Тилеви, д-р Васил Соколски и др., които заедно с П. Бонев в разгара на приготовленията изоставят личните си работи и се отдават всецяло на революционното дело.

Бенковски отсяда у братя Тилеви. Веднага били свикани верни хора. Всички присъстващи полагат клетва и избират нов революционен комитет. В него влизат Петър Бонев (председател), Спас Гинев, Атанас хаджи Тилев, Д. Малинчов, а по-късно в комитета влизат Тодор Вълчев, Никола Иванов Колакман, Костадин х. Тинков и др. В Перущица, която не посещава втори път Бенковски държи пламенна реч. Комитетът подема в свои ръце военното обучение и закупуването на оръжие. Подготвя се план за въстанието. На втори април пристига членът на Панагюрския комитет Павел х. Симеонов, пратеник на Бенковски, който предава общите разпореждания на апостолите.37

Изпълнил мисията си в Перущица, Бенковски се отправя за Пловдив, като с това приключва първата му обиколка в този край.

Волов също завършва успешно своята мисия в Батак. Създал комитет с председател Петър Горанов и членове: Трендафил Керелов, Иван Божин,  Стефан, Ангел и Петър Керелови, П. Брайчев, Тодор п. Нейчев, Стефан Стойчев, Вранко Паунов, Ангел Кавлаков, Геро Кавлаков. В съзаклятието влезли около 1000 мъже, годни да носят оръжие. Батачани събрали 300 турски лири. Към края на март в Батак се събрали към 300 кремъклии пуши, 200 чакмаклии пищова и 400 саби и каракулаци. Създава се тайна полиция и куриери, започва редовно обучение в стрелба. Героичният Батак поема своя път към народната революция.38

Завръщането на двамата апостоли от областта на Родопите бележи "края на първия период от агитационната им задача. Най-важните центрове революционния окръг са спечелени за делото... За твърде малко време е направено удивително много. Това обстоятелство осветлява още по-добре доколко почвата е бил пламтяща и готова и че новите апостоли почти не са имали за задача да проповядват, но само да организират".39

Правдиво в основната си част, това обобщение на историка на епохата не дооценява в заключителната си част мястото и значението на идеологическата и агитационната работа на апостолите. Макар и готови да възприемат идеята за незабавно въстание, хората е трябвало да се убедят и склонят за действие. Безспорно сега този път е бил много по къс и подготвен още от Левски. И това обуславя в голяма степен бързия успех на апостолите. Но несъмнено те са дали своя принос и за изясняване на целите за приобщаване и активизиране на народните маси.

Постигнатият успех е намислим, ако апостолите пристъпваха към своята задача само като технически организатори. Без пламъка на убеждението на идейно-политическата обоснованост те не биха могли да развълнуват хората и да ги поведат към peшителна и саможертвена борба за свобода.

От Пловдив Бенковски се завръща в Панагюрище, а Волов поема пътя към Одрин. Вероятно Волов е целял да обхване в революционната подготовка и района, който по време на Старозагорското въстание проявява своя патриотизъм и революционен дух.

Наред със задачата да приобщи и този край към въстаническата подготовка на IV революционен окръг Волов си поставя и друга цел, която стояла в предварителните проекти на тракийските комитети - да се подготви подпалването на големите градове на Тракия, включително и Одрин, и да се разруши мостът на река Арда при Одрин.40

За постигнатите резултати от обиколката му няма данни, ни при завръщането си той взема със себе си и Захари Стоянов, който след Старозагорското въстание се е укривал в Харманлийската зора.

Двамата се завръщат в Пловдив, където Волов снабдява З. Стоянов с пълномощно и го натоварва с апостолска мисия в селищата около Пловдив, а сам се отправя за Карлово.41

Като помощник апостол наред със 3. Стоянов идва да работи и Г. Икономов, който напуска Сливенски окръг и започва апостолска дейност в Източния район на IV окръг, предимно в Карловско.

В обсега на революционната агитация и организация се приобщават още редица селища, които излъчват свои дейности и обхващат почти целия район на окръга.

От Поибрене бил основан комитет в Белица, Ихтиманско. Революционни комитети възникват в Раковица, Ихтиманско, в Пирдоп, Смолско, Каменица и вероятно в Буново, Златишко.42 Бенковски основава лично комитети в Мухово и Ветрен.43

Калугеровският манастир става център за подготовка на селата: Калугерово, Церово, Лесичево, Сливовица, Карамусал /Виноградец/, Динката, Щърково, Сърт харман (Горно Вършило). Тук с голяма преданост работят отец Кирил, Гене Телийски и др.44

Комитети възникват в Белово, Сестримо и Момино.45 Към тези селища ще трябва да се прибави и районът около Пловдив, където енергично работят Ив. Арабаджията и Иван Божилов. Комитети се основават в Мързян, Строево, Чирпели (Труд), Радиново, Долна махала, Думанли (Церетелево).46

В революционната мрежа по на север влизат селищата чиито комитети бяха основани по рано: Старо Ново село, Синджирлий (Веригово), Паничери, Елешници и други.

Организацията не само се разраства, но и укрепва. Пламенни патриоти и предани революционни дейци подемат освободителното дело и отдават силите си за неговия възход. Мнозина от тях по късно влизат в историята на въстанието с безпримерния си героизъм и саможертва. Със своята всеотдайност към организацията с беззаветната си преданост към идеята за свобода, те изграждат делото на народната революция, увличат широките народни маси в организирането и подготовка  на въстанието и се издигат като предани помощници на двамата апостоли Бенковски и Волов.

I Революционен окръг е разделен на два големи райони - източен с център Горна Оряховица, и западен с център Бяла Черква. Всъщност окръгът е разделен на 8 по-малко района: Търновски, Самоводенски, Белочерковски, Горнооряховски, Дряновски, Габровски, Севлиевски, Еленски и Троянски.

Първоначално Стефан Стамболов се установява във Велико Търново, за да възглави комитета, който трябва да бъда първи и за цялата страна. Скоро обаче оставя старопрестолния град и отсяда в Горна Оряховица. Търновският комитет остава под ръководството на Никола Кабакчиев, Хр. Иванов-Големия, Тодор Лефтеров и други. За избирането на Горна Оряховица за център на I революционен окръг, се взема предвид, че в града няма гарнизон, полицията е малко, докато в Търново има голям турски гарнизон и многобройна полиция.

Сериозна организационна работа е извършена в Елена и редица села в Еленска кааза - Златарица, Беброво, Хаинкьой  (Курково), и др. в Елена опора на революционерите е читалище "Напредък", основано през 1863 година. Революционният комитет се ръководи от Васил Цонзоров, Наум Цончев, Васил Узунов, Васил Попмомчилов, Атанас Милушев, Стоян Мартинов, Атанас Кочанов, Михаил Гунев и др. Еленският комитет е активизиран лично от Стефан Стомболов.

В I революционен окръг се води агитация сред народа да престане да плаща данъци на държавата. Изглежда, че тази агитация има успех. Плащането на данъци не само намалява но в някои села се получават открити недоволства.

Стамболов е главен агитатор и организатор при подготовката на въстанието. Той притежава големи способности на оратор. В Севлиево се създава комитет под председателството на Ст. Пешев, Севлиевския комитет не само се заема с подготовката на въстание в града, но и в селата. Съзаклятниците Димитър Часовникаров и свещеник Петьо Цонков изработват месингов печат с надпис: "Български Революционен Комитет - Севлиево". С него подпечатвали данни и други документи.47

В Габрово функционира един от най-големите комитети в страната. Стамболов лично посещава Габрово и инструктира комитетското ръководство. Габровският комитет започва усилена подготовка на въстание през пролетта.

Шипка и Казанлък са включени в организационния обсег на I революционен окръг. Г. Измирлиев поеме ръководството на тези комитети. Шипченският и Казанлъшкият комитет са много дейни. Там работят учителите Шиньо Хаджихристов, Дончо Тателов, Коста Чапкънов и други.48

Работят и женските дружества. В много градове дружествата се ръководят от жени, организирани в комитетите. Така дружество "Просвета" в Горна Оряховица с председателка Елена Писарева - Грънчарова и нейните съратнички Зойка Обешкова, Зафира Писарева, Вангели Писарева и други развива голяма дейност. В Търново работят Кириаки и Аника Панайотови (майка и дъщеря) и други. В Русе, Габрово, Панагюрище, Копривщица и др. Женските дружества играят важна роля в подготовката на въстанието. В Панагюрище една от ръководителките на девическата дружина "Китка" е Райна княгиня.

Един от най-дейните комитети в страната е Троянският. Той проявява "нетърпение" относно подготовката на въстание. В Троян пристига пратеник на I окръг. Това е Стефан Пешев, председател на Севлиевския революционен комитет. Той отнася в Троян инструкциите на Стефан Стамболов.

В границите на I революционен окръг работят бележитите националреволюционери като Никола Кабакчиев, Тодор Лефтеров (Търново), Михаил Сарафов, Христо Иванов Големия, (Троян). В Ловешкия комитет, който е централен по времето на Левски, работят Илия Луканов, Атанас Хитров, Димитър Маринов и др. Подсилен е от Тодор Кирков, който пристига от Румъния. В Горна Оряховица комитететът е наречен "околийски" и се възглавява от Иван Панов Семерджиев, братята Сидер и Вичо Грънчарови и др. Лясковският комитет се възглавява от Марин Станчев, Дряновският - от Радко Радославов. В Трявна работи Цаньо Захариев. В Вяла Черква - неуморимият Бачо Киро. Завидна роля играят в подготовката дошлите военни специалисти Георги Измирлиев и Петър Пармаков, както и запознатите с военно-въстаничеекото дело военни инструктори поп Харитон, Дончо Фесчиев, Никола Мартинов и други. В Търговищко работеше братът на С. Стамболов - Иван и подготвяше отряд от 200 души. В Рyce работеха Тома Кърджиев (Уста Георги), Георги Петкович - Кръстника и семейството на баба Тонка.

През февруари 1876 година в Сливен пристигнал Георги Икономов заедно със Стоил войвода. Те отсядат в къщата на Нено Господинов. Прави се неуспешен опит да се образува комитет. В началото на март пристига от Влашко комитетския деец Андон Кутев. На едно тайно събрание на 14/28.III.1876 година е възобновен Сливенският революционен комитет.

Събранието се ръководи от Г. Икономов. За председател е избран Нено Господинов, за педпредседател - Димитър Кукумявков, касиер - Петър Каракостов, секретар - Георги Киряков. Андон Кутев и Димитър Събев са определени за "агитатори". Решено е още да се приготви печат на революционния комитет. По предложение на Стоил войвода в Стара планина (местността Сините камъни) е образуван военен лагер. Една група под воеводството на Кондо Кавръков се установява там и по този начин се слага началото на Сливенската чета.49

Към 20 март в Сливен пристига главният апостол Ил. Драгостинов. Той пътьом създава комитет в с. Кортен, т.е. преустройва стария. С идването на Драгостинов в Сливен организационно подготовителната работа за въстание се засилва, като е обърнато сериозно внимание и на околните села. На помощник апостола Г. Обретенов също била възложена задача да работи в селата и затова го наричат "селския апостол". В това отношение е извършена полезна работа в селата Ичера, Градец, Жеравна, Медвен, Пейково, Кортен, Голямо Шивачево, Черкешли (Жельо войвода) и др. В тези села има от по-рано дейни комитети, които сега са активизирани.

В родния град на Раковски - Котел, комитетът също активизира дейността си за подготовка на въстание през пролеттта на 1876 година.

В Ямбол има комитет от времето на Левски. Там работи бележитият революционер Георги Дражев. Ил. Драгостинов посещава Ямбол и свиква комитета на заседание. За председател е преизбран Г. Дражев. В комитета влизат: Киро Икономов, Атанас Кратунов, Ставри Дражев, Димитър Стефанов, Никола Попиванов, Стилиян Ковачев, Иван Цанков и др. Ямболският комитет поддържа връзки с редица села от околията, в които има комитети - Бояджик, Скалица и други.

Подготвителна работа започва и в Карнобат. Там комитетът се възглавява от Пенчо Чарковски и Петър Иванов. Пенчо Черковски поддържа връзки със Сава Катрафилов, който провежда значителна и твърде резултатна работа във връзка с подготовката на въстание в селата от района на Хасакията (Северна Странджа). Създава комитети в селата Граматиково, Пирне и много други (60 села). Пенчо Черковски трябва да изведе чета от полето към Странджа, за да подсили въстанието там. Всичко това е съгласувано с апостолите на Гюргевския комитет за плана за образуване на свободни територии в балканските райони.

В III революционен окръг се постига едно своеобразно решение: за председател на Врачанския революционен комитет е избран представителят на Гюргевския централен комитет Стоян Заимов. Това твърде много улеснява подготвителната работа в окръга, защото главния апостол застава начело на окръжното ръководство. Възприета била идеята на Гюргевския комитет за подготовка на "всеобщо въстание в България". Подготвителната работа се води непрекъснато. Врачанският комитет под ръководството на подпресдедателя Мито Анков, още докато в Гюргево продължавали заседанията, взел решение за подготовка на въстание, като изработват и един план, по силата на който са разпределени районите за агитация (включително и селата). Много умело, особено след интелигенцията, били пропагандирани революционните идеи. Те намирали отклик и сред селяните.50 В една реч в църквата на с. Долна Кремена Мито Анков открито говорил за "освобождение на България" от 500-годишното иго. След речта били привлечени нови 29 съзаклятници. В много села на Врачански окръг, особено в неговите източни райони, организационната работа водели апостолите Ст. Заимов, Г. Апостолов, См. Соколов, Н. Обретенов, Н. Славков. Като агитатори се проявили Григор Караиванов, Андро Златаров, Мито Хаджимицов, Ангел Стайков и други. За съжаление апостолите един след друг заминали за Влашко и рано прекъснали дейността си, а Н. Славков попаднал в затвора. Някои от врачанските дейци също така се ангажирали в работата по доставка на оръжие от Влашко. Все пак работата протекла доста интензивно. Съставяли се комитети. На съзаклятниците направо се казвало да се готвят за въстание. В градовете Берковица, Орхание (Ботевград), Лом и други, както и в селата на тези околии, работата била безрезултатна, поради многобройните турско население, мерките на властта и станалите по-рано големи арести във връзка с Арабаконашката афера. Но все пак в Берковица имало съзаклятнически комитет от 5 души,51 както и в много други селища като Оряхово, Добролево, Бяла Слатина, Горна и Долна Кремена, Червен бряг, Рашково, Влашко село, Старо село, Крета, Костелево, Върбешница, Крапец, Горна и Долна бешовица, Муравица, Люти дол, Български извор, Типченица, Лик, Криводол, Синьо бърдо, Струпец, Роман, Радоване, Камено поле, Кунино, Цаканица и други.52

За селата били определени няколко души. Имало села, които били посетени многократно. Най-добър успех имала подготовката за въстание в селищата, разположени в източните райони на Врачански окръг и в долината на р. Искър. Селяните от Орханийско, които са твърде бедни, предават на Никола Славков 10 лири. В Оряхово събирал средства и водел агитация за въстание учителят Сребрьо Стойковски.53

Общо взето разяснителната работа за въстанието има успех и бойният дух на народа е добър. В това отношение, разбира се, дава положителни последици и организационната работа, извършена от Левски и неговите съратници. Но във всеки случай работата се води при трудни условия. Към април- май, тя далеч не била завършена.

Известен е случаят в село Долна Кремена, където пред стеклите се в църквата селяни комитетският пратеник ги призова да се готвят за бунт и тези от тях, които не са заклети (25) души, пожелали веднага да положат публична клетва.54 А след това не се намери нито един издайник, който да съобщи нещо на турската власт. Подобни случаи показват колко народът е бил убеден в необходимостта и навремеността на въстанието.  Затова и самите ръководители извадили заключение, че то трябва да започне и ще има успех.

 

1Йоно Митев, История на Априлското въстание 1876 г, т. I, с. 246.
2Захари Стоянов, Записки по българските въстания, т. I, с 216 - 217.
3Пак там, с. 238
4Пак там
5Д.Страшимиров, История на Априлското въстание, т.II, 1907, с. 69
6Ив. Унджиев Васил Левски.Биография, 1947, с. 269-281.
7Д.Страшимиров, пос. съч., с. 71
8Пак там, с. 72
9Пак там, с. 74
10Пак там, с. 76
113.Стоянов, пос. съч., с 226 - 227
12К. Косев Н. Жечев, Д. Дойнов, История на Априлското въстание 1876., с. 290.
13Д.Страшимиров, пос. съч., с. 79-80, 3.Стоянов, пос. съч., с. 238
14Д.Страшимиров, пос. съч., с. 82-83
15К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов, пос.съч., с. 290
16Пак там, с. 291
17Д. Страшимиров, пос. съч., с. 85
18Пак там, с. 92
19Пак там, с. 93
20Пак там, с. 98
21Пак там, с. 102-103
22Н. Беловеждов, Първата пушка, 1901,  с. 60
23К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов, пос.съч., с. 295
24Пак там
25К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов, пос.съч., с. 296
26Апр. въстание 1876, т. I.1954, с. 101-102
27К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов, пос.съч., с. 297
28Д. Страшимиров, пос. съч., с. 106
29Пак там, с. 110
30Пак там, с. 111
31К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов, пос.съч., с. 297
32Пак там, с. 298
33Ив.Унджиев. Васил Петлешков, 1935, с 151 - 152.
34Н.Петлешков, Ив. Йеремиев. История на брациговското въстание 1905, с. 52-55
35Пак там, с. 58
36Д. Страшимиров, пос. съч., с. 114
37Пак там, с. 114-115
39Пак там, с. 117
40Пак там, с. 118
41Пак там, с. 118-119
423.Стоянов, пос. съч., с. 228
43Д. Страшимиров, пос. съч., с. 114, К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов, пос.съч., с. 302 – 303
44Д. Страшимиров, пос. съч., с. 114
45Пак там, с. 128-131
46Пак там, с. 132
47Й.Панов, Априлско въстание в Търновск револ. окръг 1876, с. 14
48Спомени и документи по подг. на Апр. въстание във Великотърновски окръг - Известия на истор. д – во 25. 1967. С. 151 – 155
49Сб. Април 1876. Спомени, с. 811-813
50М. Анков, Спомени..., с. 29
51Сб. Априлско въстание, т. III, Турски документи, 1956, с. 235
52М. Анков, пос. съч., с. 28
53Сб. Априлско въстание, т. III, с. 233
54М. Анков, пос. съч., с. 28, 29

 

X

Right Click

No right click