Априлското въстание 1876 г. - Подготовка на въстанието

Посещения: 20030

Индекс на статията

 

ГЛАВА III
ПОДГОТОВКА НА ВЪСТАНИЕТО

 

С настъпилата пролет назряваше бързо и едно от най-великите събития в историята на народа. Мисълта за предстоящото въстание бе обсебила съзнанието на стари и млади, вълнуваше умовете и поглъщаше всички грижи. Вярата в успеха на подетото дело беше пълна, въодушевлението - безгранично. Копнежът за свобода бе станал неудържим и в кипежа на подготовката народните маси израстваха политически с часове.

Естествено в центъра на грижите на дейците и организацията стои въпросът за въоръжаването. Един въпрос колкото важен, толкова и труден. Неговото значение се схваща правилно от всички. И затова наивно е да се мисли, че дейците не са съзнавали с какъв противник им предстои да се борят. Патриотичният подем не е затварял очите им пред неговата сила и модерно въоръжение, пред неговия фанатизъм и жестокост. Още Левски схващаше революцията като продължителна борба, в която въстаналият народ, добре подготвен и въоръжен, трябва да устои, колкото е възможно по-дълго, срещу един опасен и силен противник. Сега проблемът се усложняваше още повече от обстоятелството, че с революцията трябваше да се бърза. Тя според плановете на Гюргевския комитет трябваше да избухне през пролетта на настъпващата година.

Твърдението обаче, според което въстанието "трябваше да завърши по план, с неуспех"1, е неправилно и невярно. Такъв план няма, нито е могло да има. Това схващане е лишено от основание дори ако в случая се има предвид огромното несъответствие във въоръжението на двете страни. Най-много се е разчитало на една по-продължителна съпротива, която с величието на героизма и жертвите са би стреснала световната съвест, би спечелила съчувствието на свободолюбивите хора и може да постави българския въпрос на историческата сцена. Тази морална страна на въстанието подхранваше надеждите и вярата на крайния успех на неравната борба. Историята оправда тази надежда и твърде скоро поражението прерасна в победа.

Още в Гюргево въпросът за въоръжаването се поставя с цялата му сериозност и значение. Представителите, които комитетът остави във Влашко, имаха за задача да намерят източници и след като получат средства и от революционните окръзи, да закупят оръжие и осигурят прехвърлянето му в страната. Писмата на Георги Обретенов, на Никола Обретенов от края на декември 1875 година договорът, който сключва Д. Горов с фирмата Розенфелд през януари 1876 година, и други разкриват до известна степен усилията, положени в тази посока.2

 

Военнотехническа подготовка в четирите революционни окръга

 

I. Революционен окръг

Политическото ръководство в Търновски революционен окръг се осъществява от главния апостол Стефан Стамболов и неговите помощници. Нещо повече, Стамболов смята, че останалите три окръга трябва да се подчиняват на I революционен окръг и да играе ролята на централен. Това не се осъществява.

Ст. Стамболов има правилно отношение към въпроса за военните кадри. Безспорно в тази насока той се ръководи от схващанията на Левски и Ботев. Левски учел, че въстанието ще се прави преди всичко в градовете:  "за в градовете, пише Апостолът, трябваше по - учени ръководители, които да познават "що годе" военната тактика и дисциплина". "А за извън градовете" по думите на Апостола ще се ангажират "войводи неучени, а юнаци".3  За действията на въстаниците в градовете командирите трябвало да разбират от фортификация. Такива командири, които "отчасти познават" военното дело, имало. Още на заседанието на Гюргевския комитет Стамболов избрал за свой помощник, т.е. военен инструктор, един школуван военен - Георги Измирлиев. Той от своя страна спомогнал за привличането и на пор. Петър Пармаков. Ст. Сатмболов безспорно е разисквал твърде обстойно с Г. Измирлиев важни въпроси като тези за военното обучение на съзаклятниците, за формирането им (в проект) на хилядни, стотни, петдесетки, десетки и др.; за въоръжаването им и пр. С други думи, Измирлиев е давал инструкции как да се извърши военната подготовка в окръга и преди всичко как да завладеят градовете и крепости. Привеждайки военната подготовка към общия план на въстанието, очевидно Измирлиев насочваше усилията си за повдигане на широко народно въстание. Инструкциите за военната подготовка, давани от Измирлиев, са многопосочни - обучение, подготовка, дисциплина и вярност към клетвата, въоръжаване и използване на оръжието, прекъсване на съобщенията, окопно дело, набавянето на униформи и други. Всичко това е съчетано с революционна агитация. Геррги Измирлиев постоянно обикаля окръга и дава инструкции, като обръща особено внимание на Шипченския балкан и градовете Габрово, Дряново, Трявна и др.4 Стрелковите обучения стават извън селищата, в гористи местности. Обикновено съзаклятниците, които отиват на групи в гората за да проведат стрелкови учения, носят ловджийски пушки и водят ловджийски кучета. Така се прикриват от властите.

Общо взето военно - стрелковата подготовка в I революционен окръг не е доведена докрай. Причините за това са две: недостиг на модерно оръжие и противомерките на властта.

Стефан Стамболов употребява свръхусилия, за да осигури оръжие за въстаниците. Проблемът за въоръжаването стои с всичката си сериозност пред него. Още преди да премине в България той започва подготовката за доставка на оръжие от Румъния. Той много добре разбира, че за да се набави оръжие, трябва да се набавят средства. За набирането на средства Стамболов и помощниците му се облягат на доброволния принцип. Съзаклятниците трябвало да дават доброволни вноски в касата на съответния комитет, а той да праща парите в Горна Оряховица. Работата за набавяне на оръжие беше свързана с агитацията на революционните комитети да не се плащат данъци на империята. Агитира се средствата от неплатените данъци да се употребят за закупуване на пушки, револвери и други. Но агитацията беше разкрита от властта. Установено е, че емисари, които дошли от Румъния, учат народа да не се издължава пред държавата. В касата на централния комитет на Търновски революционен окръг постоянно се стичат средства.

Работата на набавянето на средства от селата обаче върви много трудно. До март 1876 година според едно писмо на Стамболов селяните не били внесли полагаемите им се суми "защото нямали".5 Главният апостол нищо не отбелязва за бавенето на селяните. Следователно той добре е разбирал, че тежкото икономическо положение на съзаклятниците им е пречило да внесат навреме полагаемите им се суми.

Жените, които още от времето на Левски са включени в комитетската организация, играят твърде важна роля. Те даряват накитите си за освободителното дело, без да се говори за това, че приготовляват патрони, въстанически дрехи, а някои даже се сражават по барикадите. А селяните малко могат да помогнат за набирането на средства за общата каса. Обаче селските съзаклятници се грижат поне сами да се снабдяват с оръжие.

Турското командване съсредоточило голямо количество войска в Северна България и Софийска област - около 125000 пехота, кавалерия, артилерия. Гарнизоните в редица градове били много големи. София - 6150 души, Русе - 10000 души, Силистра - - 13890 души, Варна - 10900 души, Шумен - 10900 души. В района на Никопол - Свищов е разположена 70000 на армия. В Ловеч, Търново, Габрово, в чиито райони въстаническото командване се кани да завладява градове и крепости с оръжейните складове, има 4500 души. Разбира се, командването постоянно прави промени в дислокацията на войските с оглед предотвратяване на въстанието. Така в Търново към Великден 1876 година то се готвело да прати допълнително един табор войска. Но при добра подготовка и организация на въстанието в районите на Търново - Габрово е възможно да се обезвредят гарнизоните и да се създаде свободна територия с въстаническа власт.

Доставянето на модерно оръжие за I революционен окръг се извършва от Румъния, обаче трябва да се преодолеят неимоверни трудности. Преди всичко трябваше да се "притъпи" вниманието на турските въоръжени сили на Дунав и на турските военни катери по Дунав. А това не беше лесно. Само във Видин - Свищов - Никопол - Русе - Силистра командването държи огромно количество войски - около 84000 души. Освен това Румъния, като васална на Османската империя държава, била постоянно заплашвана заради това, че помагала на българските революционери.

На 28.II (11.III.1876 г.) Стефан Стамболов писал от Търново на Янко Ангелов в Гюргево да приготви и изпрати незабавно "спицерия военна“, т.е. походна аптека.6

На 10/22 април главният апостол тревожно искал от Гюргево да се изпрати военна аптека и всичко друго (оръжие), защото времето не стига. Хора за командири няма нужда да се пращат, а военни материали.7 Цялата кореспонденция на дейците от Търновски окръг с Гюргево е в същия дух - оръжие, оръжие.

При усилената работа в Румъния за доставяне на оръжие за I революционен окръг възникват трудности паради недоразумение с пратениците на III революционен окръг. Според Ст. Стамболов врачанските "търсачи на оръжие проявяват недопустим егоизъм". Стамболов добавя, че имал на разположение 1000 наполеона, за да вземе за окръга си оръжие.

Въстанието трябва да започне с извънредно малко модерно оръжие. Така на практика се стига дотам, че ентусиазираните съзаклятници от Търновски окръг разчитат на примитивно оръжие.

В I революционен окръг единствени новоселските съзаклятници създават дървени топове - един черешов и един буков. Изработват се от Йонко Марангозов и синовете му Никола и Матьо.

Голямо значение за военнотехническата подготовка има доставянето на барут. Заедно с барута трябва да се доставят и взривни материали. Закупуването на барут и доставянето от чужбина е много трудно. Все пак опити са направени. Набавено е съвсем малко количество барут от Румъния, английско производство, а трябвало да се направят огромни количество патрони. Затова са нужни барут и олово. Дейците от I революционен окръг трябвало да се задоволят с барут, произвеждан в местните барутханета. Всеки ден опасната стока е разнасяна на коне и мулета и продавана в различни селища. А купувачите били предимно тайните комитетски агенти. Специално Троянският комитет се превърнал в посредник в снабдяването с барут на редица други комитети в Търновски окръг. С разпределянето на барута лично се занимават председателят на революционния комитет в Севлиево Стефан Пешев, пом. апостолът на I окръг Христо Иванов - Големия и други комитетски функционери. Барутоснабдителите превърнали Троянския манастир в свой "етапен пункт". В Дряновския манастир "Свети Архангел Михаил" благодарение на комитетския деятел отец Пахомий Стоянов и монасите не само се складират оръжия, муниции, храни и др. за въстаниците, но се произвеждат и барут, леят се и куршуми.

Освен оръжие и барут съзаклятниците трябва да приготвят и редица други военни принадлежности: калъпи за  леене на куршуми, патрони, динамит, отрова и др. Габровци приготвили специално и лютив червен пипер (смлян), който се готвили да хвърлят във вражеските войници, за да ги заслепят. С динамита трябвало да разрушат железопътните мостове. Отровата била нужна, за да се "справят" предварително с някои свои опасни врагове.

Приготвени били въстанически униформи по подобие на румънската кавалерия. В Габрово, Севлиево, Търново, Трявна, Горна Оряховица, Дряново, Троян, Ново село, Бяла черква били ушити знамена. Когато в някое селище нямало знаме, въстаниците вземали църковните хоругви.

По инструкциите на ръководството на Търновски окръг се приготвя и храна за въстаниците. Правят се сухари (пексимет), събират се восък, а съща така брашно и жито.

В Горна Оряховица, Дряново, Троян и други били съсредоточени временни гарнизони. В големите градове, като Силистра, Варна, Никопол, Русе, Търново и др., войските биват увеличени. Портата въоръжава запасните, с цел да бъдат създадени банди за погроми при евентуални въстание.

Ето защо стрелкови учения се провеждат твърде малко. Една от най-слабите страни на военнотехническата подготовка в I революционен окръг е тази, че не са провеждани военни упражнения за атакуването и завземането на казарма с гарнизон. А въстаническото ръководство проектира да завземе казармите в Търново, Севлиево и да плени малките гарнизони в Горна Оряховица, Габрово, Троян, Дряново. Следователно то трябваше да направи военни упражнения в планината с измислени обекти за завладяване. Създаване на свободни територии в планинските райони с прилежащите градове - това било основно положение в предварителния план за въстанието и военни учения трябвало да бъдат проведени, обаче това се оказва невъзможно поради мерките за сигурност, предприети от властта.

 

II Революционен окръг

След пристигането си в Сливен, Иларион Драгостинов констатира, че подготвителната работа в Сливенски окръг изоставала. Същото преди него констатира и Георги Икономов. При това местният комитет не приема предложения план на гюргевските апостоли за "всеобщо българско въстание". Сливенци смятат, че ще се образуват чети, които да излязат в Стара планина. Между апостолите и мнозинството на членовете на Сливенския комитет се създават неприязнени отношения и тактически различия.8

Но безспорно изоставане в работата на II революционен окръг има и това се отнася най-вече за военно техническата подготовка.

В това отношение не били събрани никакви статистически сведения за хора, оръжие и други. Организационно-политическата работа също не е на висота. Всичко това твърде много обезпокоило главния апостол. След като подробно се разискват въпросите за опожаряването на града, налага се схващането на сливенските дейци, да не се прибягва до такива акции.

Сливенци имат свое схващане за начина, по който ще стане въстанието. Според тях не трябва да се допусне пожар и завземане на града. Всичко трябва да се пренесе в планината, като се разчита на доброволци от различни места на отечеството. Положително в така предложената военна тактика на сливенци е само това, че се проектира завземането на балканските проходи и установяване на обща власт с Търновски революционен окръг.9

Драгостинов смята, че подготвителната работа трябва да се активизира и че при създадената обстановка трябва да се направи онова, което е възможно. Неотклонно се стремят към същата цел и неговите помощници Стоил войвода и Георги Обретенов. Стига се до негласно споразумение да се формира военно техническата подготовка с оглед въстанието да се вдигне на 1 май.

Основна задача на апостолите и Сливенския комитет е обезвреждане на гарнизона, който бил увеличен още през 1875 година. Обаче няма сведения за решение на комитета, какво ще се предприема срещу гарнизона. Изглежда, че мълчаливо се е възприела тактиката, предложена от местните комитетски дейци - никакви пожари и взривявания, а оттегляне на въстаниците, организирани в чети, в планината.

Както вече споменах в миналата глава, главният апостол посетил Ямбол - втория по големина и значение град в окръга. Ил. Драгостинов провел заседание на местния комитет. Там готовността на масите и на съзаклятниците за въоръжена борба била голяма, но мерките на властта и многочислеността на турското население карат ямболските комитетски дейци да клонят към четническата тактика. Те смятат, че трябва да се образуват въстанически отряди, които да се отправят към Стара планина, където да се създаде въстаническа власт. В Котел и Котленския балкан трябва да се установи въстаническа правителство. Ямболският комитет предвижда подготвянето и екипирането на 150 въстаници.

Положителен момент във военнотехническата подготовка на Сливенски окръг е, както казах във втора глава, че в местността Сините камъни е образуван военен лагер, с цел да се събират там заплашените от властта комитетски дейци. Четниците започват да складират в планината муниции, храна и оръжие. Фактически в планината била образувана чета начело със Стоил войвода. По този начин и апостолите започват да клонят към четническата тактика.

В това време били извършени някои военни приготовления. Военният инструктор Обретенов донася в Сливен модерни пушки и дава пример на всички съратници, че трябва да се снабдят преди всичко с пушки.

Има сведения, че ръководството на Сливенския революционен комитет се постарал да си достави модерни пушки от Румъния. За целта се събират средства между съзаклятниците на доброволни начала.

Димитър Горов, "интендант" на Гюргевския комитет, който направил каквото можал за I революционен окръг, се постарал да улесни и сливенци да си доставят пушки, револвери, взривни вещества. Посредник при пренасянето на оръжието е пак Георги Петкович - Кръстника в Русе. В документите на първо време се споменава за 200 пушки и 25 револвера. Ямболският комитет успява да си достави 20 пушки. Осем били донесени от Бургас, а 12 - от немския търговец Краус.

Котленските комитетски дейци поддържат връзка със своя съгражданин полковник Иван К. Кишелски (Киселски), офицер от руската армия. Котленци очаквали той да дойде с български доброволци. Местният комитет разчитал не само на тяхната помощ, но и на оръжието, което ще принесат - пушки и даже артилерия.

Изглежда, че някои от сливенските комитетски дейци са разчитали да премине с четата техният съгражданин, бележитият хайдушки и четнически предводител П. Хитов. Те се надявали, че той не само ще възглави въстанието, но и ще им донесе оръжие.

Военноподготовителната работа продължава. Окръгът е разделен на райони и за всеки от тях били пратени комитетски дейци.

След като пътищата за снабдяване с модерно оръжие от чужбина се оказват затворени, е решено да се търсят стари системи пушки - "евзалии" и "кремъклии".

Издирването на пушки и пищови не било трудно, тъй като Сливен някога бил център на оръжейна промишленост. В 1876 година в Сливен имало 20 оръжейни работилници, половината от които били собственост на българи.10 Колко пушки и револвери са набавени в Сливен, не може да се установи, тъй като не е известен броят на съзаклятниците. Може да се предположи, че не всички съзаклятници от Сливен са се снабдили с пушки и револвери (пищови).

Големи трудности има при снабдяването с барут и куршуми, тъй като властта строго контролирала дюкянджиите, които продавали "джепане" (муниции). Все пак работата тръгнала по-добре и даже някои от къщите на комитетските ръководители били превърнати в работилници за правене на патрони. За целта оловото било купувано "на късове" и след това изливано по дадените калъпи, а барутът бил доставен контрабанда.

Сведения за учения по стрелба няма и сигурно не са провеждани, защото бдителността на властта била много голяма.

Шиели се калпаци, дрехи и цървули. Това правят занаятчии, членове на комитета, а понякога и жените на съзаклятниците. Медицински принадлежности - лекарства, марли и други, били доставени от комитетския деятел - д-р Пачо Планински.11

Военната униформа била изготвена по подобие на униформата на румънските кавалеристи. Приготвя се и пексимет. За формиране на десетки, стотни, петстотни и др. в документите не се споменава. В документите не се споменава и за бинокли, карти и компаси и др.

Сливенският комитет организира свое разузнаване. Благодарение на него навреме са узнати намеренията на полицията да нанесе удар на комитета и на някои негови активисти.

Ямболските патриоти работят при трудни обстоятелства. Те са оставени без военен инструктор и  правят каквото могат за въоръжаването си. Ямболският комитет разполага с 10 кремъклийки, 6 пищова, 36 револвера, 18 чифтета, 32 саби, 45 патрондаша, 90 оки сух барут, 12000 фишека, 100 калпака, 60 оки сухари, 80 чифта цървули, 52 компл. въстанически дрехи, 14 ямурлука, лекарства, марли и други.12 Общо взето оръжието на въстаниците не достига.

В Карнобат се извършва сериозна подготвителна работа. Подготвителна работа е извършена и в редица села -  Бояджик, Бухалий (Биково), Минечево (Орлов дол). Въстаническа подготовка кипи  в Нова Загора и новозагорските села Панели махале (Любенова махала), Баштепе (пет могили) и други. В това отношение не били забравени комитетската дейност на Васил Левски и хайдушките действия на Хаджи Димитър.

Сериозна подготовка има в Котел. Котленският революционен комитет се ползва с влияние и авторитет в околните села - Жеравна, Нейково, Ичера, Катуница и Медвен. Подготовката се състояла, както и навсякъде в снабдяването на съзаклятниците с оръжие, барут и в провеждането на военни упражнения (стрелба). Сведенията за въоръжаването на котленци са крайно оскъдни, навярно е вървяло много трудно. Нямаме данни за доставянето на модерно оръжие. Както вече отбелязах котленци са поддържали връзки с полковник Кишелски в Русия и възлагат надежди за въоръжена помощ, която "български волонтири" щели да окажат на въстаниците. Тези надежди обаче са оказват илюзорни.

Солидна военноподготвителна работа е извършена и в голямото и богато село Жеравна. На съзаклятниците било поръчано всеки да се снабди с оръжие и да чака нареждане за началото на въстанието. Жеравненци били във връзка със селата Медвен, Градец, Ичера, Нейково, Раково, Черкешли (Желю войвода) и други.

Военни приготовления има и в Хасекията. Те стават под ръководството на поп Сава Катрафилов. Селяните от тамошните села са без оръжие или имат само стари пушки. Проблемът за въоръжаването е извънредно труден. Поп Сава Катрафилов като одески възпитаник  поддържал връзка с Българското настоятелство в Одеса и подобно на котленци храни надежди за получаване на руско оръжие.

Военната подготовка на въстанието в Сливенски революционен окръг се извършва при големи трудности. Апостолите не могат да наложат плана на Гюргевския централен комитет за всеобщо въстание и трябва да се съгласят с местните комитетски дейци, които смятали, че трябва да се подготвят чети от градовете и селата, които да се придвижат към Балкана.

С оглед на това даже не е направена статистика, колко четника ще излязат, за да се подготвят във военно отношение, да се въоръжат и други.

Военната подготовка е затруднена от мерките на властта. След Старозагорското въстание в различни селища на Сливенския санджак са разположени гарнизони. Турското командване очевидно има сведения, че "Старозагорския опит" ще бъде повторен, и то в по-големи размери, заради което държало "под оръжие" войскови части.

Общо взето военнотехническата подготовка в II революционен окръг е на твърде ниско равнище. Даже за техническа подготовка - боравене с оръжие и поправката му, опити за взривяване, "стрелба по цел" и пр., не може да се говори.

При тази съвършено недостатъчна подготовка, въстанието във II Сливенски революционен окръг предварително е било обречено на пълен неуспех.

 

III Революционен окръг

Наред с организационно-политическата подготовка във Врачански окръг започва и военнотехническата. Затова най-добре свидетелства изработеният от Врачанския революционен комитет "Закон за всичките бунтовници".  Това заглавие може да се тълкува и като Правилник за военна подготовка на въстаниците.

В "Закона за всичките бунтовници" се разглеждат въпросите за набирането на въстаници, за тяхното формиране в чети и десетки, за въоръжаването им и пр.

Четите според "закона" се командват от "четник", т.е. четоводец. "Законът" се дели на 24 члена и заключителен текст.

В "Закона" няма член, който да предвижда даването клетва от четоводеца и въстаниците. Обаче това се подразбира и за четоводец, който измени на клетвата, се предвижда жестоко наказание - да му се опожари къщата. Безспорно, при изгарянето той щял да получи смъртно наказание.13

За Враца са проектирани две чети.14 Предполага се, че щели да се състоят от 500 души. Четата се дели на десетки, командвани от десетници.

Десетниците трябва да се погрижат за снабдяването на десетките със следните военни потребности: 500 кремъка, 3000 капсули, 2000 фишека. Ако някой от десетниците не изпълни дълга си ще му се изгори къщата.

Пушките на съзаклятниците от Трети революционен окръг са били "кремъклийки" и "евзалии". По изключение са били набавяни и "иглянки" от чужбина. Същото се отнася и за револверите. Съзаклятниците са имали стари пищови и няколко други по - модерни револвера.

Снабдяването на III революционен окръг с оръжие трябва да се извършва от Румъния пак чрез Димитър Горов и другите представители на Гюргевския комитет. Врачанци имат добре уреден канал при Оряхово - Бекет. Усилията за доставянето на модерно оръжие от Влашко била върховна грижа на главния апостол Ст. Заимов.

Врачанският комитет решил, че най-лесно може да се снабди със средства за закупуване на оръжие, като се подпишат полици и се вземат пари на кредит от някои търговци или пък по същия начин се вземе стока и се продаде в Румъния, за да се купи незабавно оръжие.

Парите не достигат, но не това е главното затруднение. Оръжието, което е закупено, не може да се пренесе в България. Турската гранична власт взема извънредни мерки. И станало това, което изпитвали и "търговците" на оръжие от Врачански окръг - почти нищо не могли да прехвърлят в България.

През април 1876 година във Врачански революционен окръг още не било прехвърлено никакво оръжие. Донесени били само няколко револвера. Турската власт започнала да вербува агентура, и то не само сред турците, но и сред българите. М. Анков споменава имената на четирима шпиони.15 Доставянето на оръжие от Влашко представлява голям риск не само за преносвачите. Създават се опасност за разконспириране на общата подготвителна работа и за нанасяне на погром на комитетската организация.

Връщайки се във Враца, Иваница Данчев успял да донесе само 8 револвера и 800 патрона. Те били разпределени между ръководителите на окръга.

Редица къщи във Враца били превърнати в "арсенали". Особено интензивно се приготвяли фишеци. Тюфекчиите продават стари пушки. Ангел Стойков с помощника си Георги доставят около 700 оки барут. От врачанските дюкяни изкупили всички куршуми. От Лом са доставени около 1000 оки куршуми. Военно-подготвителната работа вървяла доста успешно. Съзаклятниците се стараели не само да се снабдяват с оръжие и фишеци, но да ги "опитат", т.е. да правят военни упражнения.16

Усилията за набавяне на оръжие продължавали. Един от новите комитетски дейци Ангел Сокачев бил снабден с пари и пратен във Влашко заедно с Мито Цвятков и Иваница Данчев да набавят оръжие. В тази работа се включват и Стефанаки Савов, Георги Апостолов, Никола Обретенов. Нo затрудненията не били преодолени. Тъкмо когато оръжието се набавя и трябва да се прехвърли, всичко пропада. Самите каикчии (лодкари), на които се плаща скъпо, се отказват от страх. Това бил трагичен провал. Закупеното значително количество оръжие, което с каруци трябва да се прехвърли от Оряхово за Враца, не се транспортира от Бекет за Оряхово, тъй като в последния момент каикчиите се уплашват и отказват да ги превозят. III революционен окръг фактически останал без модерно оръжие.

Работата по въоръжаването се разпростира и в селата. Набавят се и барут - контрабанда от турци барутчии от ловешките села. Апостолите подканват селските съзаклятници да си набавят "оръжие, дрехи и сухари".

Ст. Заимов посещава градовете Оряхово, Лом, Бяла Слатина, Берковица, Орхание и много села. Очевидно той дава инструкции от военен характер. Главният апостол обикаля доста села – Боденец, Горна и Долна Кремена, Влашко село, Кален, Цаковица, Горна и Долна Бешовица, Камено поле, Струпец, Синьо бърдо, Криводол, Лик, Типченица и други. Агитация била правена, но резултатите са малки.17

Снабдяването на селяните от Врачанско с пушки по силата на обстоятелствата се свежда до издирването на старите "кремъклийки" и "евзалийки". Селяните си набавят муниции от Враца. Много трудно е снабдяването с барут. Затова Врачанският комитет решил да бъдат създадени общи резерви на боеприпасите, които да се раздават на местните комитети в навечерието на въстанието. Както навсякъде, така и в III революционен окръг, трябва да се приготвят дрехи, цървули, калпаци, чанти, емблеми за въстаниците. Изработват се саби, ятагани и ножове. Изработват се и дървени оръдия.

Врачанският революционен комитет създава твърде добра куриерска служба. Куриери са членовете на комитетска организация Наум Стоянов, Григор Иванов, Коцо Попов и др.18

За комитетска полиция в документите не се споменава, но такава сигурно е имало. Това най-добре личи от факта, че когато се набират каруцари да превозят оръжие, има придружители - комитетски дейци, "въоръжени до уши". Пътят, по който трябва да минат каруците, бил охранявай от нарочно "поставени стражи".19

Военнотехническата подготовка в III революционен окръг е преминала при много трудни условия. Тя протича без военен инструктор. Модерно оръжие е било доставено в минимално количество.

Военната подготовка, както и организационно-политическата във Врачански окръг, е съвсем недостатъчна. Преди всичко не е изработен конкретен план за завземане на града. Липсата на военен план говори за крайно слабата подготовка на въстанието във военнотехническо отношение.

Големи райони в III революционен окръг от санджаците Видински и Плевенски били необхванати и останали "ничия земя". А условията, въпреки многочисленото мюсюлманско население и големите гарнизони, все пак позволяват да се води подготвителна работа за въстание. Така например в Берковица има здраво ядро от комитетски дейци. Секретарят на Врачанския комитет Стефанаки Савов установи тесни връзки с Берковския комитет, в който активно работят 24 души, между които и свещеник Исая, който възглавявал комитета и в с. Вършец. Той спечелва за въстаническата идея и селяни от околните села. Борчески дух цари в град Лом. От там врачани са доставили фишеци -10000 оки чрез Иван Манчев. Въпреки това подготвителна работа там не се извършва.

Твърде слаба е работата в Софийски окръг, който след отпадането като самостоятелен бил причислен към Врачанския.

Поради твърде слабата подготовка, въстанието във Врачански революционен окръг е осъдено на пълен провал.

 

IV Революционен окръг

Военнотехническата подготовка в IV революционен окръг също протича при извънредно трудни обстоятелства, но въпреки това е по - резултатна, отколкото в останалите три окръга. Ръководителите на Панагюрски революционен окръг се интересуват за закупеното оръжие от представителите на Гюргевския комитет. Бенковски и Волов според уверенията на Захари Стоянов и Тома Георгиев заявяват, че в Румъния ще бъдат закупени съвременни пушки и друго оръжие, стига да им се изпратят пари и хора, които да ги пренесат.20

Във връзка с очакваното оръжие от Румъния панагюрци изпращат Марин Шишков и Иван Янков с 500 - 600 лири да открият пушките и ги донесат в Панагюрище, но те се завърнали, без да свършат нищо.21 Сведенията за тия пратеници са противоречиви; но вероятно те са отишли и във Враца с надежда да се споразумеят с Врачанския революционен окръг за обща доставка на оръжие от Румъния.22  Мисията им обаче не успява и комитетските организации в окръга насочват усилията си за набавяне на оръжие към вътрешните пазари, и то главно към Пловдив, Одрин и Константинопол.

Положените усилия в тази посока не отслабват нито за момент грижите за самозадоволяване с оръжие чрез издирване и ремонтиране на старите огнестрелни оръжия, чрез изработване на ново хладно оръжие и боеприпаси и чрез покупко-продажба на местните пазари.

Още с пристигането си на територията на окръга Бенковски и Волов поставят като първа грижа на всеки съзаклятник да се снабди с оръжие - "пушка, нож, кама или сабя, пищове или револвери, фишеци за пушката - 300, фишеци за пищовите – 150, 50 г. суров барут, паласка за фишеците"23. Апостолите не са надценявали възможностите за самовъоръжаване и отчитат необходимостта от общ фонд за оръжие и боеприпаси за снабдяване на съзаклятниците, като сами нямат тази възможност.

Под ръководството на Бенковски общият паричен фонд на Панагюрския комитет се образува за кратко време и позволява да се закупи оръжие и боеприпаси, които все пак не са могли да задоволят растящите нужди на организацията.24

Главен доставчик на оръжие за окръга в Пловдив е търговецът Стефан Дренски. На няколко пъти той доставя към „300 револвера, десетина пушки система "Ватерли", около 20 стари бойни пушки и 5-6 пушки система "Винчестер", с които се въоръжават Бенковски, Волов, Бобеков и др. Доставени са и около 1000 ловджийски пушки. Чрез същия доставчик са снабдени с пушки система "Винчестер" и иглени пушки някои клисурски въстаници, както и някои членове на организацията от околните села и градове. Чрез него в навечерието на въстанието Панагюрище получава 5 сандъка оръжие, разделено на въстаниците.25

В Пловдив закупуват оръжие, барут, олово от магазини и частни лица.

Правят се опити за набавяне на оръжие и от столицата на империята. Апостолите и революционният комитет в Панагюрище изпращат двама свои представители, панагюреца Иван Джуджев и клисуреца Антон Балтов, в Константинопол да закупят едно по-значително количество оръжие. С подобна мисия Джуджев ходил и по-рано в Цариград. Набавеното оръжие обаче "пропаднало", тъй като изпращането му става едва на 18 април и сандъците биват заловени на пазарджишката гара.

Барут се набавя от Пазарджик, Пловдив и Цариград, а също и от местното производство на турското население в Златишко и барутната фабрика в с. Сотир. Доставянето му се извършва контрабандно, а усиленото му търсене буди подозрение.26

Двамата химици - Наботков и Матакиев, биват натоварени да приготвят разрушителни и запалителни вещества необходими да разрушаване на железопътните мостове и запалване на големите градове, но усилията им не дават резултат.

Трескава работа се извършва и по събиране и поправяне на старо оръжие, предимно кремъклии пушки, пищови, ятагани и други. Ковачите от Панагюрище, Мухово, Петрич, Брацигово и други превръщат работилниците си в оръжейни и не само поправят старо оръжие, но и коват сабя, ятагани, правят пищови. Приготовлението на боеприпаси се извършва на много места общо и почти явно. В леенето на куршуми вземат участие жени и деца. Много къщи се превръщат в складове за оръжие, а в Панагюрище ханът на братя Дринови става база за снабдяване на селяните с барут, куршуми и други боеприпаси.27

По време на подготовката на въстанието се стига д мисълта за създаване на българска артилерия. Идеята за изработване на дървени топове не е съвсем нова. Тя води началото си още в борбата срещу кърджалиите.Правени са опити и за изработване на метални оръдия - в Стрелча е използвана лула на казан за ракия, увита в дебели въжа, намазани с катран, а в Батак - от пиринч. Ефектът от въстаническата артилерия е бил предимно морален. В Панагюрище под ръководството на Н. Бимбашиев са били изработени шест големи и пет по-малки топа от различно дърво, а във всички въстанически пунктове общият брой на дървените оръдия е бил около 40.

Въпреки положените усилия проблемът за въоръжаването остава докрай най-тежък. Набавеното оръжие нито е било достатъчно, нито е било качествено.28 Извършено е почти всичко, което времето, възможностите, обстоятелствата и засилващата се бдителност на турската власт са позволявали.29 И все пак по общо признание "значителното по-добро въоръжаване на IV окръг се дължи до голяма степен и на масовото увличане на населението в подготвителната работа. Така се създава широка социална основа не само за въстанието като цяло, но и за важния сектор по въоръжаването.

Изработването на стотици хиляди куршуми и фишеци говори за сериозния характер на подготовката в окръга и показва, „че тук се предвиждат тежки въоръжени сблъсквания и се вземат мерки не само за текущо бойно снабдяване, но и за създаване на резерв - особено от бойни припаси."30

Тази страна от подготовката на въстанието е общо  дело на всички апостоли, на цялата организация. Въоръжаването и подготовката напредват във всички революционни селища на окръга.31 Естествено заедно с въоръжаването и общата подготовка на преден план възниква въпросът за организирани революционни сили, за боевата подготовка на народа, доколкото условията и времето позволяват.

За теоретична основа при изграждане структурата на военнореволюционната организация се използва книгата на сръбския офицер Любомир Йованович "Четование или война с чети", преведена на български език.32 Освен това изработват се инструкции и устави за ръководство на въстаническите сили.

Въстаническите сили навсякъде, където подготовката има масов характер , са организирани в бойни поделения, ръководени от десетници, петдесетници, стотници и хилядници. Това несъмнено превръща мирното население в организирани бойци, а поделенията - във въстаническа армия. На много места през време на подготвовката се пристъпва и към занятия в стрелба, упражнения в походен и боен строй и др.33

Организацията простира своето влияние върху целия живот на населението. Създава се нощна стража, тайна полиция и революционна поща, които вземат в свои ръце охраната на селищата и пътищата и пренасянето на комитетската поща. Нощната стража и караулите се превръщат в местна народна власт, която в навечерието на въстанието поема фактически властта в свои ръце.

Липсата на военно подготвени хора и на лица с боен опит се чувства до края на подготовката. Организацията полага големи грижи в тази посока, но ограничените ѝ възможности не позволяват да разреши тоз проблем.

Правилно се схваща мястото и значението на въстаническите знамена. Те са не само вдъхновяващ символ за борците, но и "символ на българската свобода, олицетворение на самостоятелната националност и държавност".34 В Панагюрище главното знаме скроява Деян Белишки, а Райна Попгеоргиева Футекова извезва лъва и надписите. На знамето биват извезани надписите "Свобода или смърт" и "IV Панагюрски революционен окръг". От едната страна то е червено, а от другата - зелено.

В Панагюрище се изработват още 12 знамена за четата на Бенковски и за панагюрските защитници. Знамена се изработват и в Копривщица, Клисура, Брацигово, Пазарджик, Белово и в някои други места на окръга.

В пълен размах освободителното дело разгръща своите сили за подготовка на народното въстание. Устремът към свобода и подемът на приготовленията въвличат широки народни слоеве, "нещо", което до този момент нашият народ не познава". Това обстоятелство, както и идейните разбирания и принципи на революционната организация и нейните дейци налагат необходимостта "от високо революционно съзнание, въстанически морал и съзнателна дисциплина в редовете на бойците".35

 

1Ив. Хаджийски. Априлското въстание и Бенковски, с. 350
2Априлското въстание 1876, т. I, 1954, с. 58-59.
3Д.Страшимиров, В. Левски, т. I, Извори, с. 15.
4Хр. и П. Гъбенски. История на града Габрово и габровските въстания, 1903, с. 128
5Сб. Априлско въстание, т. I, с. 155
6Пак там, с. 156
7Пак там, с. 203
8К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов, Цит. съч., с. 271.
9Пак там, с. 269.
10Ц. Павловска, Проблемата за въоръжаването на въстаническите сили в българското национално-революционно движение, С., 1978, с. 178-179
11Кукумявков, Д. С., Спомен от Сливенското въстание в 1876, ч. I, Сливен, 1885, с. 94
12Н. Върховски, Ямболски патриоти. Ямб., 1928, с. 25
13Сб. Априлско въстание…, т. I, 1954, с. 250-253
14М. Анков, Цит. съч., с. 25
15Пак там, с. 33 – 35
16Пак там
17Д. Страшимиров. История на Априлското въстание. т. I, с. 55
18М.Анков, Цит. съч.,с.36 - 37.
19Пак там
20Т. Георгиев,Спомени,1976, с.15-16
21Д. Страшимиров, пос. съч. т. II, с. 146
22Т.Георгиев, пос. съч., с. 16
23З. Стоянов, пос. съч., с. 227
24Сб. Априлско въстание…., с. 585-587
25Д.Страшимиров, пос. съч., с. 142-148
26Стоянов, пос. съч., с. 291
27Пак там
28К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов ,пос.съч.,с. 315
29Цв. Павловска, пос. съч., с. 134- 135
30Пак там, с. 242.
31Пак там
32З. Стоянов, пос. съч., с. 290
33Пак там с. 266 – 267
349К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов ,пос. съч.,с. 313
35Пак там, с. 313 - 315

 

X

Right Click

No right click