Априлското въстание 1876 г. - Обявяване на въстанието

Посещения: 20031

Индекс на статията

 

ГЛАВA V
ОБЯВЯВАНЕ НА ВЪСТАНИЕТО

 

Избухването на въстанието идва неочаквано скоро. Съдбоносното решение на Оборище, върху което се спряхме вече, беше израз на една реална опасност, срещу която организацията нямаше друго средство да се бори. Една разраснала се организация, чието съществуване бе станало известно на жените и децата, бе лесно уязвима за шпионаж и предателство. Реалистичният ум на Бенковски ясно схваща тая опасност и затова предложението за съдбоносното решение бе негово.

Не биваше да се подценява също привидното бездействие на турската власт. Тя несъмнено е била осведомявана не само от своята шпионска мрежа, от някои чорбаджии и денационализирани елементи, но и от приятелски настроени чужденци.1

Към решителни действия обаче турската власт преминава непосредствено почти след събранието на Оборище и след предателското донесение на Пенко Стоянов Терзийски от с. Балдево /Росен/, Пазарджишко, "делегат" и "помагач" на събранието. Вероятно предателят е действал като завербувано по-отрано оръдие на властта. Иначе трудно бихме могли да си обясним присъствието му като делегат /или помагач/ на събранието от селище, в което никога не е имало комитетска организация и което не се е включвало в революционното движение.2

Сега турската власт получава по - точни сведения за размаха на подготовката и за взетото решение да се обяви в най-близко време общо въстание. И тя преминава бързо към решителни действия.

На 18 април пловдивският окръжен управител в съгласувани действия с властта в Пазарджик3 изпраща две жандармерийски конни групи за Копривщица и Панагюрище. Тяхната задача е да арестуват по - видните местни ръководители, с което властта цели да предизвика преждевременно избухване на въстанието в други революционни селища и още в самото начало, преди завършване на подготовката му то да бъде разгромено.

През всичкото това време властите усилено въоръжават мюсюлманското население, разпалват неговия верски фанатизъм и го подготвят за кървава разплата с въстаналия народ.4

На 19 април 1876 година конна полицейска група начело с опитния и известен полицейски началник Неджиб ага пристига в Копривщица. Значителната група полицаи извиква тревожната мисъл у местните революционни дейци, че властта е влязла в дирите на комитетското дело. Тревогата им се засилва повече, когато рано сутринта на 20 април в конака са извикани и задържани двама от хората на комитета. Сам Наджиб ага на два пъти ходи в дома на Тодор Каблешков и с хитрост се опитва да залови апостола. Комитетът се събира незабавно, за да реши какво да предприеме. На всички е ясно, че има предателство и че изпратеният полицай има задача да сложи ръка на комитетските хора. Моментът изисква да се действа бързо и решително. На заседанието присъстват Тодор Каблешков, Петко Кундурджията, Нешо Брайков, Цоко Будин, Георги Шулев и Лука Гьолийски.5

Решението, ако продължат арестите незабавно да се обяви въстание е единодушно и изразява твърдата воля на копривщенските революционери да поемат смело пътя на революционната борба. То несъмнено е резултат и от дейността на големия патриот и вдъхновен апостол в подготовката на революционното дело в този край - Тодор Каблешков. В случая той действа като последователен революционер, който правилно преценява сериозността на момента и интересите на делото и съобразявайки се с решението на историческото събрание на Оборище, смело поема отговорността пред освободителното дело на своя народ.

В дома на Каблешков се събират около 20 членове на комитета, въоръжени и облечени във въстаническите си дрехи. Разделят се на две групи. Едната тръгва по калдъръмената уличка край Бяла река, а другата завива наляво. Те имат за задача да обградят и превземат конака. Първата група от 7 души стига до моста и забелязва поставено заптие пред дюкяна на Петко Кондуржията. Георги Тиханек вдига пушката и поваля мъртъв турския часови. ТОВА Е ПЪРВИЯТ ИЗСТРЕЛ НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ.

Двете групи бързо се съединяват и атакуват конака. Заедно с гърмежите на първите пушки проехтяват и камбаните на черквата "Свети Никола".6
Обсадата не продължава много. Въстаниците не yспяват да превземат конака със сила, не успяват и да го запалят. Хитрият Неджиб ага използва момента след най-големия залп, когато в"никоя пушка нямало готов патрон", и последван от своите заптиета, си пробива път и успява да избяга. За мюдюрина нямало кон и той тръгнал да бяга пеш, но скоро бил убит заедно с последвалото го заптие.7

Гърмежите на пушките и тревожното биене на камбаните вдига на крак революционна Копривщица, съзаклятниците грабват оръжието си, тези, които имат униформи, бързо ги обличат и с приготвените от по-рано знамена се стичат към конака. Младежите излизат на площада с бунтовни песни и въстаналия народ взема властта в града.

Обявил въстанието, Каблешков бърза да изпълни своя дълг, да извести центъра на революционния окръг - Панагюрище, и апостолите там за станалото събитие, за да обявят те общо въстание. В същото време в Копривщица пристигат Найден Попстоянов и Никола Караджов, делегати на събранието в Оборище и членове на комисията, които одобряват напълно решението за въстание и веднага се включват в революционния кипеж. Каблешков бързо написва "кървавото писмо" до апостолите и комитета в Панагюрище - един забележителен документ на епохата, възстановен от 3. Стоянов по памет, един пламенен революционен призив, който винаги ще вълнува със своята непосредственост и сила на внушението.

Писмото е лаконично и кратко:

"До братята в Панагюрище
Братя!
Вчера пристигна в село Неджиб ага из Пловдив, който поиска да таврони няколко души нашенци заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души наши и вънкашни юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конакът, който нападнахме и убихме мюдюринът с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конакът, пушките гърмят, придружавани от екът на черковните камбани, юнаците се цалуват и прегръщат едни други по улиците... Затова, братя, ако вие сте истински патриоти и желаете свободата на народа и отечеството, то последвайте незабавно нашият пример не само в Панагюрище, но разгласете и в целия окръг...

Напред, братя, бог да ни е на помощ.
(под.) Т. Каблешков"
Копривщица,
20 априлий 1876 г.8

За да изрази революционния устрем на копривщенци, Каблешков поставя на писмото кръст и го поръсва с кръвта на убития мюдюрин. Подобни писма по специални куриери се изпращат в Карлово, Ст. Ново село, Стрелча, Душанци,9 а Никола Караджов потегля незабавно за родното си място - Клисура, за да вдигне града на въстание.10

Първата грижа на копривщенските революционери е да завардят проходите, за да осуетят всеки опит на врага да проникне във въстаналия град.

На 20 април следобед куриерите с кървавото писмо пристигат в Панагюрище. От хана на Найден Дринов - седалището на комитета - ги отвеждат в Тушековата къща , където в момента се намират Бенковски и останалите апостоли.

"Величието на момента" е така голямо, че бележитият мемоарист на епохата признава, че той "не е в състояние да го предаде"11. И все пак той го предава вълнуващо с цялата мощ му на писателския си талант.

Общият ентусиазъм бързо сподавя колебанията на някои членове на комитета, които се опасявали от неподготвеността на населението.12 Апостолите и комисарите се подготвят набързо, доколкото са могли, заковават на кръст Карловското знаме, донесено от П. Волов, запяват бунтовната песен:

"Ха, народ поробен, що си тъй заспал, ил живот свободен теб не ти е мил?"

и с извадени саби излизат на улицата. Постепенно от всички улици се задават въстаници, които се прегръщат, целуват и в общ поток се отправят към мегдана. Църковните камбани бият и призовават населението на въстание.

Панагюрци и апостолите бързо се справят със заптиите и събирачите на данъка десятък, които случайно се намират по това време в града. Въстаналият народ овладява конака и убива току що пристигналия нов мюдюрин. Така градът скъсва веригите на робството и взема властта в свои ръце. По това време в Панагюрище има малко турски сили. Изпратената конна полицейска група начело с Ахмед ага пристига на 19 април в с. Баня, но не посмява да влезе в града. Когато на 20 април следобед Ахмед ага потегля за Панагюрище, въстанието вече е обявено и страхливият полицай забягва бързо към Пазарджик.13

Първата грижа на апостолите в Панагюрище е да известят революционните комитети в останалите селища на окръга за избухването на въстанието. Бенковски се разпорежда да бъдат изпратени "кървави писма" за обявяване на въстанието до другите революционни окръзи. Писма и възвания се изпращат веднага по куриери и по членовете на извънредната комисия, които все още се намират в Панагюрище.14

Със същата цел тръгва и брациговският представител Васил Петлешков който трябва да извести и съседните на Брацигово родопски селища.

Изграждането на новата революционна власт поглъща усилията на апостолите в Панагюрище. "Приговителният комитет" е обявен за "Военен съвет", наречен още "Привременно правителство".

Военният съвет е главен орган на революционната власт в целия IV окръг. Той се явява върховен или главен комитет на всички революционни комитети в окръга, разпорежда се с всички въстанически сили, държи връзка с отделните комитети и се грижи за отбраната, сигурността и реда в града.

Военната отбрана на Панагюрище е възложена на пазарджишкия представител Иван Соколов като опитен във военното дело човек. Той е назначен за комендант на града и под негово ръководство се определят позициите на въстаниците и се извършват укрепителните работи по всички защитни пунктове на града.15

Едновременно с грижите си по укрепяване на Панагюрище, Повременното правителство се заема с организирането на въстанието в останалите части на окръга. Волов и Икономив заминават да  оглавят въстанието в североизточния район, където преди това те участват в подготовката на въстанието.

За да подпомогне въстанието в Стрелча, която лежи на пътя между Панагюрище и Копривщица и е преден пост за нападения на околните турски селища, военният съвет изпраща чета под ръководството на стотника Иван Парпулов - Орчо. Вдигнала знамето на бунта, Стрелча още на 20 април напада и опожарява турската махала, но част от нейното население успява да се скрие в джамията, оградена с висок и здрав зид. Заедно с четата на Орчо стрелчани нападат джамията, но двудневните сражения завършват без особен резултат. Околното турско население образува голяма башибозушка потеря и успява да освободи своите 15 сънародници.16

Бенковски поема задачата да вдигне селищата на запад и североизток от Панагюрище. Още на 20 април вечерта начело на конна чета от 10 - 15 души той се отправя към селата Мечка, Поибрене и Мухово. Така възниква "Хвърковата чета на Бенковски". В нейния състав влизат Крайчо Самоходов - знаменосец, Тома Георгиев и Тодор Белопитов - секретар, Васил Соколов -аптекар, Петко Мачев - иконом, и Марин Шишков - стотник.

Надеждите, които Бенковски възлага на "Хвърковата чета" се оправдават още при първите й стъпки. Където се появява, четата буди възторг и умиление. Тя се възприема като израз на пораснала национална мощ "български аскер" /войска/, буди гордост, укрепва вярата у хората и им вдъхва увереност в собствените сили ... И затова тя така бързо прераства не само в агитационна, но и в сериозна бойна сила.

Обстоятелствата обаче през първата й обиколка между 20 и 22 април не поставят пред нея определени военни цели и затова тази обиколка на Бенковски има революционно-агитационен характер.

Когато на 21 април сутринта Бенковски и четата навлизат в долината на река Тополница, пред тях се разкрива невероятна гледка - равнината била пълна с хора, коли и добитък. Населението от селата Лесичево, Калугерово /Сребрино/ и Церово, щом получило вестта за въстание, натоварва колите си, подбира добитъка си и се отправя към връх Еледжик, където по предварителна план, изработен от събранието в Оборище, трябвало да се съсредоточат въстаниците от този район, който обхващал селищата по средно течение на Тополница.

След това четата се отправя към с. Калугерово, а после към махалите Юруците, чието турско население се укрепява в джамията. Тук някъде Бенковски освобождава двама пленени турци с думите: "Върнете се в селото си и разкажете на своите съселяни за нашите добри намерения и за братската любов, която храним към мюсюлманите. Кажете им, че нашата цел не е да нападаме на сиромасите и угнетени селяни, били те българи или турци. Ние сме въстанали не против мюсюлманството въобще, но против кървопийците паши и кадии, които са общи врагове на двата народа."

Това отношение към турския народ бе характерно изобщо за българското националреволюционно движение. То не бе един тактически ход в борбата, а дълбоко убеждение, почиващо на хуманна и реалистична основа.

Бенковски следваше по лично убеждение традицията, завещана от светлите умове на освободителното движение, начело с Апостола на свободата Васил Левски.

Първата обиколка на Бенковски и "Хвърковатата чета" завършва успешно. Целият посетен район въстава. Най-смели и най-решителните въстаници се присъединяват към Бенковски. Пораснала и с укрепен престиж четата осъществява важни оперативни задачи във въстаналия окръг.

През втория ден на въстанието - 22 април, столицата на окръга преживява едно голямо събитие - освещаването на Панагюрското знаме. Народът освещава тържествено своя революционен символ. В традиционната обредност той влага сега и ново революционно съдържание, което намира ярък израз в порасналото национално самочувствие, във волята за борба и саможертва, изявена в девиза на знамето "Свобода или смърт", в подчертаната боева готовност на въоръжения народ.

 

1Априлското въстание 1876, т. I, 1954, с. 311, 283, 341
2Д. Страшимиров, пос. съч.  , т. II, с.270, 268-280
3Априлското въстание 1876, т. I, 1954, с. 244, 248
4Пак там, с. 248 - 249, 256, 258, 264, 283, 305, 341-342, 344-345
5Д. Страшимиров, пос. съч., т.III, с.3-12
6Т. Шабанов, Описание на живота ми – Април 1876, сб., посветен на 110 годишнината от Априлското въстание, С., 1987
7Пак там
8Атанас Мишев, Спомени за българското отечество – в Април 1876, сб., посветен на 110 годишнината от Априлското въстание, С., 1987
9Д.Страшимиров, пос. съч., т.III, с. 20
10Априлско въстание 1876, т. III, с. 16 - 17
113.Стоянов, пос. съч., с 344.
12Пак там, с. 345 - 346
13Д.Страшимиров, пос. съч., т. III, с. 36-40.
14З.Стоянов,пос. съч., с. 353,  Д. Страшимиров, пос. съч., т. III, с. 51
15З.Стоянов, пос. съч., с. 380
16Д.Страшимиров, пос. съч., т. III, с. 58 - 59.

 

X

Right Click

No right click