Априлското въстание 1876 г. - Революционен подем и погром

Посещения: 20032

Индекс на статията

 

ГЛАВА VI
РЕВОЛЮЦИОНЕН ПОДЕМ И ПОГРОМ

 

Веднага след освещаването на знамето Бенковски потегля с четата си за с. Петрич, за да подпомогне въстаниците в най- северния район на окръга, изложен на опасност откъм София и Златица, както и от съседните нему турски села.

През с. Мечка и Поибрене четата пристига на 23 април в Петрич. Това, което става навсякъде, се извършва и в Петрич. Присъствието на четата активизира и мобилизира въстаналия народ.

Нападението на турците и черкезите не закъснява обаче да смути празничното настроение на бунтовническия лагер. Двете сражения, които въстаналият Петрич води през тия дни, са и първите сражения на Хвърковатата чета.

Захари Стоянов разкрива съществени неща от това посещение на четата в Петрич. Надеждите на Бенковски, възлагани на хвърковатата конница, се оправдават напълно. Нейната мобилизираща роля се проявява навсякъде.Тя буди гордост, въодушевява до сълзи, вдъхновява увереност в силите, разпалва волята за работа и борба. В Петрич тя взема и решително участие в първото сражение с врага и не допуска въстанието да се повали още в първите си стъпки. Начело с Бенковски четата разкрива своята оперативност и нападателен дух, като бойна единица с определящо значение за изхода на боя. 3. Стоянов се опитва да обясни и паниката, обзела въстаниците в първия момент, "със страшното действие" на боя върху "петстотингодишния роб, който се е научил само да мълчи, да не възразява, да ласкае и да навежда врат раболепно".1 Разбира се, той не пренебрегва и голямото предимство във въоръжението на врага, с което турската власт се бе погрижила да снабди и башибозука.

Необходимостта налага четата да остане в Петрич още за няколко дена. Тя посреща делегации от околните села Смолско, Каменица, Раково, Мирково и други, дошли да се съветват къде да настанят своето население, което е вече въстанало. Реална остава и опасността от ново нападение. Стражите от околните върхове донасят, а и четата с телескопа на войводата установява палатките на турска армия, разположени в Златишкото поле на разстояние не повече от 2 - 3 часа. Пред вид на тази сериозна опасност Бенковски веднага изпраща куриери с писма до военните съвети в Панагюрище и Копривщица, от които иска незабавна военна помощ.

На другия ден, т.е. на 24 април, привечер по нареждане на Бенковски завършеният вече топ се изкарва на най-близката могила над Златишкото поле, за да се опита на какво разстояние ще може да стреля и как ще гърми. Отбраната разчита новото оръжие да смути както войската, така и околните турски села.

Рано сутринта пристига и исканата помощ от Панагюрище. Под предводителството на Иван (Ворчо) военният съвет изпраща 150 въоръжени въстаници.2

На 25 април башибозуците и значителен брой черкези нападат за втори път Петрич. Сражението трае около 2 часа. Нападателите са прогонени с по-голяма сигурност и увереност в силите. Народът и четата тържествуват.

Еледжик бе един от най-главните въстанически пунктове, които Бенковски и четата му трябваше да посетят. Тук бяга избягали жителите на селата Церово, Лесичево, Калугерово, Мухово, Вейселиците и други. От този пункт на 25 април пристига делегация при войводата с настоятелна молба да отиде час по скоро с четата си на Еледжик, защото турците били натрупали вече войска, а околните черкези отдавна насилвали да влязат в лагера.

Преди четата да замине от Петрич, Бенковски заедно със 3. Стоянов решават тайно да направят "няколко" села насилствено бунтовници; ние решихме да изгорим селата Смолско, Каменица и Раково. Причината да направим тая жестокост - обяснява З. Стоянов, - бе оплакването на петричани, че жителите на поменатите села твърде на често оставяли своите позиции и отивали в селата си да нагледват добитъка и хамбарите си с житото, да не би да ги ограбят турците".3

Суровата необходимост налага тази идея, която принадлежи на Бенковски. Той най-добре познава дребния собственик, станал революционер, и всяко негово колебание или връщане назад трябваше да се пресече още в самото начало. Неговото съзнание на революционер трябваше да се укрепи, за да се засили боевата му решителност и волята за съпротива.

На върха Еледжик, където има остатъци от стари укрепления "Кале" и средновековен замък, въстаниците изграждат укрепен военен лагер, като предвиждат и специално убежище за жените и децата. Те избират военен съвет с предводител церовския хилядник Гене Телийски, за негов помощник Теофил Бойков от Калугерово и 11 членове. Разпорежданията на Гене Телийски и военния съвет "разкриват самобитния народен гений, който се проявява в решителните дни на народния подем"4. Запазените устави на военния съвет, на полицейското управление, за продоволствието на въстаниците, заедно с изградената стройна въстаническа организация и взетите мерки от военния съвет "са големи постижения за революционното дело не само в този район и окръг. Те показват зрелостта на въстаническото дело през Априлското въстание въобще".5

Пристигането на Бенковски и на четата дава нов подем на местните въстаници. Войводата преглежда укрепленията и позициите, които намира в добро състояние, въпреки постоянните нападения на черкезите, отблъсквани винаги успешно.

В полунощ "Хвърковата чета" поема за Белово. Пламнали са запалените от Ворчо войвода села.

На разсъмване на 27 април, на път за Белово, четниците се отбиват в село Сестримо и вдигат въстанието в него. Посрещането на четата в Белово е особено тържествено. Тъй като там работят чужденци - сърби, италианци, немци, турци, то се превръща в манифестация на революционната международна солидарност.

С присъщата си енергия и твърдост Бенковски издава заповед да се прекъсне телеграфната връзка на станцията, да се разрушат няколко мостове на жп. линията. След няколко часов престой в Белово, четата потегля през с. Ветрен за Еледжик.Османската власт организира своите сили. Клисура гори. Панагюрище гори. Неосъществени и неосъществими планове. Несполучлив опит за събиране на въстаническите сили. Отбраната на Брацигово и Перущица. Трагедията на Батак. Изминали са седем дни от избухването на въстанието - дни на революционен подем и опиянение. Въстаналите села, с изключение на Стрелча, се отбраняват успешно, отблъснати са редица нападения на черкези и войскови части, спечелени са сражения, нанесени са загуби на противника при сравнително малко жертви за въстаниците. "Хвърковатата чета" на Бенковски вдига за борба повечето селища в не малкия район от Петрич до Белово. От 26 - 27 април нататък настъпва обрат в хода на въстанието.

Властта изпраща към въстаническия район огромни башибозушки пълчища, събрани от цяла Южна България до Одринско и Бургаско - около 80 000-ни – 100 000-ни орди, съсредоточава и големи поделения от редовна армия от Ниш, Одрин, Цариград - около 10 000 низами - пехота, кавалерия, артилерия. Към Пазарджик заминава и казашкият полк /казак алая/. Главнокомандващият Абдул Керим паша също пристига в Пазарджик. Турската армия е въоръжена с пушки "Винчестер" и оръдия "Круп". Богатите турски чифликчии Тосун бей от Карлово и Ахмед ага Барутанлията и други, повеждат башибозушките орди. Молли и ходжи призовават мюсюлманите на свещена война, разпалват верския фанатизъм. "Българските въстаници  приемат неравния бой - пише Д. Дойнов, и това е истински подвиг.  Срещу 80 - 100 хилядни башибозушки орди и 10000 редовна армия се опълчват въстаници, въоръжени със старо и негодно оръжие, а някои само със съпи, брадви, ножове, вили!...

Въстаниците излизат срещу башибозушките орди и редовните  войски, окрилени от своя патриотизъм и готови за саможертва в името на свободата."6
На 26 април биват разбити от башибозушките пълчища въстаниците в Клисура и Петрич, селата запалени, населението подложено на грабеж и зверско клане.

Бенковски получава първата лоша вест още преди "Хвърковатата чета" да напусне Белово - писмо от Т. Каблешков, че Клисура "гори на огън". В Белово пред Бенковски и "Хвърковатата чета" се поставя въпросът: "Накъде"? Към Брацигово, Перущица. Батак? Но по сведения на беловчани по пътя към Брацигово се движат големи орди башибозуци. А оръжието на четниците след поройния дъжд през нощта е съвсем лошо. Добавя се тревожната вест от Каблешков за Клисура - и решението е взето: обратно към Еледжик, към Средногорието.

Историците на Априлското въстание чертаят друг и по добър вариант на военно-стратегическо протичане на борбата, който впрочем се покрива с първоначалните планове на ръководителите на IV революционен окръг, но който се оказа неосъществим.

Д. Страшимиров счита, че Бенковски е трябвало от Белово да се притече на помощ на Брацигово, Перущица, Батак, "да възстанови съобщенията между отделните части на своите сили", като трябвало "да прибере откъснатите и помогне на слабите". Завръщането на Еледжик, според Страшимиров, е "безтактна" постъпка чрез която Бенковски се осъжда сам на неминуема гибел". Той "никъде не влезе в бой", "беше навсякъде и никъде", "вършеше всичко, за да не върши нищо".7 Д. Страшимиров този път е несправедлив към Бенковски, категоричните му заключение неведнъж са прибързани. Какво би постигнал Бенковски, ако още същия ден бе повел своите момци към Брацигово и би приел гибелен бой с многоброен и добре въоръжен враг? Слабостите в подготовката и провеждането на въстанието имат своите дълбоки причини, които не можеха да бъдат преодолени в дните на самото въстание. Действията на "Хвърковата чата" също не биха могли да променят съществено хода на събития. Кому би помогнал Бенковски, ако поведе четата към открит бой и сигурна гибел?

Бенковски добре е разбирал, че всеки опит за превземане на Пазарджик и Пловдив би бил наивна утопия. Ще посоча само един красноречив факт: Край с. Ветрен момчетата почиват и се упражняват в "мерене на нишан". От 100 пушки само 50 гръмват, останалите измокрени от дъжда , са негодни.

На Еледжик четата пристига на 28 април, на разсъмване. По време на отсъствието на войводата въстаниците на Еледжик отблъснали две нападения на башибозуци и черкези, без да дадат жертви.

На 29 април привечер се задава от Ветрен турска войска - пехота, и разпъва шатри близо до Траяновата врата, на висока поляна към планината. Бенковски повежда всички въоръжени сили от укрепения лагер и ги разполага на отсрещната височина, от към Еледжик. "Бенковски не дал да се сърми. Разстоянието било голямо, а пушките слаби, а той не искал да покаже слабостта на въоръжението си".8 Имперската армия също не търсила сражение и се оттеглила към Ихтиман, в очакване на нови подкрепления. Многобройната редовна турска пехота, няколко планински оръдия и увеличаващите се тълпи башибозуци и черкези, изпълнят със страх и тревога въстаниците в укрепения лагер. Но надеждата не напуска бойците. На първо място надежда, че в другите революционни окръзи въстанието е пламнало по - силно и по - успешно.

От Панагюрище пристигат един след друг двама куриери. Военният съвет на панагюрските въстаници известяваше, че многочислена турска армия и башибозуци настъпват от Пловдив и Пазарджик към Панагюрище и призовава "Хвърковатата чета" на помощ.

На 30 април след обяд на юг от Еледжик, между голите върхове на Средна гора се издига стремително тъмносив дим "Панагюрище гори!" - се изтръгва болезнен вик от гърдите на всички въстаници - панагюрци. Изтръпват всички въстаници на Еледжик, при мисълта, че е запалена столицата на IV революционен окръг. Тревога, отчаяние се промъкват е лагера на Еледжик.

Събота, 1 май, Бенковски свиква на Еледжик голям военен съвет, на който след дълги препирни се взема решение четата да замине за Панагюрище да събере въстаническите сили и да нападнат нощем неприятелския лагер.

За сетен път войводата изпраща куриери, които да узнаят какво е положението в Търновския и Врачанския революционни окръзи.

Същият ден - 1 май - "Хвърковатата чета" потегля през Мухово, Мечка, Поибрене за Панагюрище.

Проследявайки хронологията на събитията в тези исторически дни, З. Стоянов разказва един тягостен епизод, достоверността на който е трудно да се провери, но разказът му е правдив и буди доверие.

След като четата потеглила към Панагюрище, няколко въстаника, повечето муховци, решават да убият войводата, загдето изоставил Еледжик "в най-критичната минута". Те изпреварват четата завардват тясната пътека и чакат с пръсти на спусъците на пушките си. По-късно един от заговорниците прави признание пред З. Стоянов "На мястото си замръзнахме, когато го погледнахме в лицето. Уплашихме се, дожаля ми да теглим куршум на тогова, който ни направи най-напред да познаем, че сме българи и трябва да си имаме свое царство".

Селата, край които минава "Хвърковатата чета" на път за Панагюрище са пусти, населението се е пръснало из планината.

На 2 май, преди изгрев слънце, четата продължава пътя си и скоро стига Сивите грамади, а после и връх Лисец, откъдето момците виждат пожарищата на Панагюрище.

Героичният бой за Панагюрище започнал на 30 април. Многочислената имперска армия и башибозуци начело с Хафъз паша, пехота, кавалерия, артилерия атакували подстъпите към града. Боят се пренесъл в града. Шепа герои отбранявали махали, улици, отделни къщи. След 10 дни на опиянение от свободата, "царуването" на панагюрци завършва трагично. Страшни са били страданията на останалите живи панагюрски въстаници, пръснати из горите на Разлатица - моралните страдания на бойците, защитници на Панагюрище, които не са могли да помогнат на своите близки. Страшна е била моралната покруса и на бойците от "Хвърковатата чета" пристигнали със закъснение край разгромената въстаническа столица.

Веднага след пристигането на четата на Сивите грамади, Бенковски изпраща куриери да съберат разбитите сили на панагюрските юнаци, да призоват всички въоръжени бойци при него. Войводата провожда писмо до копривщенските въстаници да изпратят въоръжена помощ на Панагюрище, а жителите на родния си град съветва да забягнат в Балкана с жените и децата, като вземат колкото могат храна. Но планът на Бенковски - да се нападне неприятелят в Панагюрище от една бързо сформирана голяма чета се оказа неосъществим.

Пристигат пратеници от Еледжик, които съобщават че въстаническия лагер е нападнат и призовават за помощ. Откъм Родопите - Перущица, Батак, Брацигово, вече втори ден се чуват топовни гърмежи.

Пребиваването на "Хвърковатата чета" край пепелищата на въстаническата столица е безмислено. То утежнява положението на останалите живи панагюрци, което дразни и ожесточава врага. Тодор Хайдутина и други четници настояват дружината да се добере до Родопите, да се съедини с баташките въстаници и да намери временно убежище в гъстите гори на Рило-Родопския масив. Надделява мнението четата да се отправи към Стара планина, да потърси закрилата на хайдушкия Балкан - по близо до "столицата на Асеневци" - център на I революционен окръг.

Много момчета от дружината, които оставят избити, осакатени, поругани, изчезнали близки в Средногорието и в Тракия, се отказват да продължат с Бенковски към Балкана.

Всеки е оставен свободно да избира своя път.

Същия ден, 2 май, привечер "Хвърковатата чета", с развят байрак потегля за Стара планина.

Заедно със Средногорието  на борба се вдигат и селищата в южния район на Панагюрския революционен окръг — Брацигово, Перущица и Батак.

Още на 21 април в Брацигово е свикан местният революционен комитет и членовете му, въодушевени от разказите Петлешков, решават незабавно да обявят въстанието. Жителите се въоръжават и успяват да обезоръжат и пропъдят намиращите се тук турски пътници.

Главните подстъпи към Брацигово - Кънчовият гьол, Гробето, Духовата нива, Врайник, Кънчови ниви — на изток; Омишко дере, Дигнато кале, Габер — на североизток, Нерезе, Кръстец — на север; Широк път - по шосето за Пазарджик и други, биват завардени.9

Незабавно революционният комитет изпраща съобщения до околните села да се съсредоточат в Брацигово и с всички усилия да се отбраняват. С това се цели Брацигово да се превърне в укрепен въстанически център и при възможност съгласно предварителния план всички сили да се концентрират в Батак, където има най-добри условия за продължителна и успешна отбрана.10

В Брацигово въстанието в първите дни върви успешно. Взети са мерки за отбраната и за добрата организация на въстаническите сили. Формирани са хилядни, стотни и десетки. За хилядник е определен Петлешков. По негова лична инициатива за главен ръководител на отбраната революционният комитет определя Георги (Гого) Ангелов от с. Радилово. Той се отличава с познанията си по военно дело, със смелостта си и хладнокръвието си. Още в първите дни въстаниците от брациговския укрепен пункт се опитват да съсредоточат силите си в Батак. За целта от Батак е изпратен керван от товарни коне, но пресрещнат от башибозушки потери, той е принуден да се върне обратно.

Башибозушките потери, събрани от околните мохамедански села, проникват към Брацигово още на 23 април, но се оттеглят след кратка престрелка с въстаниците. За да разузнае положението по направление на Пещера, на 24 април революционното ръководство изпраща няколко разузнавачи. По - решителни действия въстаниците провеждат на 25 април, когато са формирани 3 чети, за да нападнат вражеската конница и пехота, идващи от с. Аликочово. В завързалите се боеве и престрелки и трите чети постигат успех— те не само убиват няколко башибозука, но и обръщат в бягство потерята.11

Брациговчани не водят само пасивна отбрана, но предприемат и малки нападения срещу събраните в околността башибозушки банди и с това ги респектират. Брациговската отбрана е една от най-организираните в IV революционен окръг.

Повече от седмица въстаниците се отбраняват геройски. Срещу тях се насочват многобройни башибозушки пълчища, които се опитват да проникнат в града. Отделни настървени потери пристигат и от разгромените вече Батак и Перущица. Брациговските ръководители не униват. Дори е изработен план за овладяването на село Чанакчиево, населено с моха медани.

На 30 април около 3000 башибозуци обкръжават Брацигово от всички страни. Въстаниците, разделени на две чети, успяват временно да спрат придвижването на потерите. Редят се нападения и дори нощни атаки на 1, 2, 3 и 4 май. Haй - упорити боеве се водят около пещерския път — към местността Гробето. В тези боеве изпъква с хладнокръвието си, съобразителността и разпоредителността си главният ръководител на отбраната Георги (Гого) Ангелов.12

В. Петлешков е душата на въстанието в Брацигово. Toй вдъхновява, организира, кори малодушните, подпомага командирите.

На 5 май пред въстаническите позиции се появяват и редовни войски под началството на Хасан паша, прехвърлени от Еледжик и Средногорието. Опиянени от «победите» си и жадни за нова плячка, те застават настръхнали заедно с башибозушките банди пред шепата брациговски защитници. Артилерията открива ожесточен огън. Снаряди разрушават къщиите, черквата и други сгради в Брацигово.

На 6 май войските на Хасан паша са подсилени с два табора пехота начело с Решид паша. Положението на въстаниците става неудържимо, но въпреки това и на 5, и на 6 май и водят упорита борба.13

Онова, което не успява противникът, правят го вътрешните врагове. Срещу революционния комитет и по-специално срещу Петлешков се надигат по-видните брациговци и успяват да склонят и някои от въстаниците да ги подкрепят. Те изпращат пратеници до Хасан паша, че са готови да сложат оръжие и да предадат виновниците за въстанието. В резултат на преговорите най-видните революционери начело с Петлешков са арестувани.

На 7 май турските войски влизат в Брацигово. Васил Петлешков е подложен на нечовешки изтезания. Той е поставен между два буйни огъня, за да предаде организацията и другарите си. Обгорен от пламъците, Петлешков неизменно отговаря: „Сам съм, други няма. Сиромашта няма никаква вина.“ Той показва истинска революционна доблест и велика саможертва в името на народа, свободата и отечеството. След тази средновековна инквизиция Петлешков и другарите му са подкарани към Пловдив, но смелият революционер поглъща отрова и така загива.14

Славна борба за освобождение води и героична Перущица. На 23 април — значително по-късно, отколкото в другите селища — Перущенският революционен комитет получава прокламацията за обявяването на въстанието. Същия ден в селото пристига Кочо Чистеменски заедно със семейството си, за да участва във въстанието. Създава се група от предани на революционното дело и ентусиазирани народни предводители като Петър Бонев, Спас Гинев. Кочо Чистеменски, братя Тилеви и други. Организирана е незабавно кръгова отбрана с 6 сектора. Най-важно значение отдават на позицията, която лежи в южната част на Перущица, където поставят стража от 120 души под командването на Кочо Чистеменски и Спас Демирев. Петър Бонев, Спас Гинев, Атанас Тилев, Тодор Болчев, Стойко Гълъбов и други заемат останалите позиции. Под тяхно командване се намират по няколко десетки въстанали селяни.

Пътят за Пловдив е преграден от волски коли, напълнени с камъни.

Повече от 600 души са перущенските защитници. Няколко жени също се включват в борбата. Перущенци се опитват да вдигнат на въстание и околните селища. Най-много очакват от с. Брезовица, но там агитацията на чорбаджиите надделява и революционното дело пропада. Перущица остава сама срещу многобройния неприятел.

Веднага след обявяване на въстанието пловдивският мютесариф Азис паша изпраща заповед до Ахмед ага от Тъмраш дa събере отряд башибозуци от Рупчовската нахия и да се отправи незабавно към въстаналите селища в Средногорието. Заповедта получава брат му Адил ага и веднага взема мерки за изпълнението ѝ.15

Към Перущица се отправят не само ордите на Адил ага, но и устинските турци, които на 27 април запалват манастира „Св. Тодор“. Над Перущица надвисва смъртна опасност.

И тук част от чорбаджиите побързват да предадат революционното дело. В Пловдив те изпращат хора и писма, за да поискат войска, а една част от селяните са отправени в с. Устина като заложници. Шестдесет души от тях са зверски посечени.

На 28 април под командата на Адил ага башибозуците връхлитат върху предните въстанически позиции, но след като загубват 200 убити, се оттеглят. Защитниците са нападнати и от група черкези, които успяват да проникнат до северната покрайнина на селото и да създадат паника. При това положение ръководството нарежда въстаниците да се оттеглят в селото и да се укрепят в черквата «Св. Атанас» и в отделни къщи. От Пловдив пристига редовна войска — 2 роти пехота и 2 ескадрона конница начело с Решид паша.16

В боевете въстаниците проявяват изключителен героизъм. Особено се проявяват селяните Стойчо Манастирски, Апостол Христов, Иван Атанасов. Те защитават всяка позиция, всеки подстъп, а накрая превръщат къщите и плевните в истински укрепления. Пристигането на редовната войска не стряска въстаниците. Те отхвърлят предложението за капитулация. Оръдието, докарано от Решид паша, започва да обстрелва града. Снарядите се пръскат по каменните стени на черквите и рушат къщите.

Боевете продължават на 29 и 30 април. Загива вождът на перущенските революционери Петър Бонев. Въстаниците се събират в черквата «Св. Архангел» и започват да стрелят от портите и отворите на черковния зид. В техни ръце все още  училището и някои околни къщи.17 Така настъпва последният ден на защитата — 1 май. Начело на тази група герои са Спас Гинев и Кочо Чистеменски. Те ръководят отбраната и насърчават своите другари. Артилерийските снаряди разрушава камбанарията, а димът от експлозиите задушава и последните защитници. Но въпреки това църквата-крепост не се предава. За да не попаднат живи в ръцете на врага, въстаниците решават да сложат сами край на живота си. Пример дава Кочо Чистеменски. Той застрелва младата си жена, току-що роденото си дете и сестра си. Спас Гинев убива цялото си семейство - пет невръстни деца и жена си Гюргя — хубавица, бременна с шестото дете. Същото правят и въстаниците Иван Тилев, Георги Мишев, Кирил Спасов и други. Църквата потъва в кръв и трупове. В този момент, когато боят затихва и на вратата застава Решид паша с думите: «Не бойте се, нищо няма вече!», един от последните въстаници — младежът Апостол Рупчев захапва дулото на револвера и се строполява мъртъв в краката на пашата.

Така славно и трагично завършва отбраната на Перущица.

С настъпването на първомайското утро идва и развръзката, която остана в паметта на хората със зловещото название, баташко клане...

До сутринта на 1 май пламъците на пожарите обхваща селото от всички страни. Зад този огнен пояс стояли и дебнели хилядите настървени зверове.

Башибозуците напипали слабото място на отбраната - долния край на селото - и навлезли в Батак. Заобикаляли горящите плевни, които се сривали с пукот в пламъците, стреляли в упор по тук - таме мяркащи се хора, нахълтвали в изоставените къщи.

До вечерта на 1 май башибозукът още не бил успял да стане господар на селото.

В утрото на 2 май започнал военният съвет на Барутанлията. За Ахмед ага обратен път не можело да има. Уловил Барутанлията извезаната със сребро дръжка на каракулака, изтеглил я малко навън и от гърдите му се откъртила страшната заповед:

- Захващайте!18

Клането продължило до привечер, когато се чул унилият вик на муезин.

Хората в църквата сякаш били зазидани. Повече не можели да издържат и на 4 май сутринта отворили вратите за въздух. И започнало клане...

Един върху друг падали убитите. Измъчените хора посрещали острието на каракулака като избавление. Ни стон, ни вик -  само тъпо хрущене на посечени кокали и тежко рухване на тела. Страшната грамада в двора на църквата нараствала, и тогава тези, в които имало воля за живот, се заврели под облените в кръв трупове. Така се спасили около стотина човека.

В църквата намерили смъртта си седемстотин батачани.

Привечер загаснали последните пожари. Селото било вече куп развалини. Над тях, опушена окървавена, единствен свидетел на извършеното злодеяние, се показвала каменната църква.

Нямало вече какво да затрива в Батак Ахмед ага. Затрил го той целия, заедно с хората му.

Две седмици Батак живее, опиянен от свободата. Две седмици той се противопоставя на башибозушките орди. Изоставен сам на своите сили, без определени задачи от революционния комитет в Панагюрище, освен задачата - да се бори за свободата, на 4 май Батак рухва в пепелища. Това рухване било последният снаряд на въстаналия народ срещу властта на султаните, пашите и бейовете.

 

СРАЖЕНИЯТА В ТЪРНОВСКИ ОКРЪГ

 

Тук също било извършено предателство. Заловен бил сливенския куриер чрез българин провокатор. Между 25 и 27 април Лясковският и Горнооряховският комитет били разгромени. Турската полиция арестувала повечето от членовете им. Арестуван бил и военният инструктор Г. Измирлиев, който бил скоро след това обесен.19

В същото време всички революционни дейци в окръга научили, че в Южна България въстанието е започнало.

След известни колебания Ст. Стамболов дал нареждане въстанието да се обяви. Ала самият той се криел в Самоводене, не предприемал нищо, не вдигнал селото на въстание и не се присъединил към въстаниците. От 27 април нататък Стамболов се откъсва от въстанието, крил се в селото до август,после преминава в Румъния.20 Мусина става средище на въстаническата инициатива. Тук се намират поп Харитон Халачев и Хр. Караминков. Енергичният поп Харитон веднага поема ролята на главен войвода, призовава околните села и въстаниците от Мусина. За два дни се стекли група младежи от Търново, Бяла черква, Михалци, Вишовград, Дичин и Голямо Яларе - над 200 души. Най-много били белочерковчани - 103 души, под предводителството на Бачо Киро Петров. Към четата на поп Харитон бива зачислен като военен инструктор и офицерът от руската армия - П. Пармаков=

Четата тръгнала към Балкана, но още при село Балван била атакувана от турска потеря. Пад Дряновския манастир четниците заварили събрано грамадно множество башибозук. Поп Харитон дал заповед манастира да бъде укрепен и прозорците затулени с каменни плочи.21 На 29 април четата се укрепила в него и отблъснала няколко нападения на башибозуците. Превземането на манастира не било по силите на башибозушката орда. На 7 май пристигнали две дружини редовна войска и артилерия под командването на Фазлъ паша. Артилерията бомбардирала ожесточено манастира и разрушила голяма част от него, но въстаниците продължавали да стрелят и да избиват турците, които се опитвали да щурмуват. По време на бомбардировката четата загубила своя юначен и хладнокръвен войвода поп Харитон, поради избухване на барут в една от стаите на манастира.22

Едва когато покривът започнал да се руши и да пада върху главите на въстаниците, те решили да си пробият път през обсадата. П. Пармаков, който поел командването след загиването на поп Харитон, повел четата сред нощната тъмнина на щурм. За нещастие, четниците не знаели как била разположена турската армия върху височината над манастира, понеже тя не се виждала от сградата, и налетели на неприятелския лагер сред гъсто множество от щикове. В яростен ръкопашен бой Пармаков паднал пръв, а след него и повечето от въстаниците. Само 40 души начело
c Бачо Киро пробили обръча и се изтеглили невредими в тъмнината. Друга група въстаници - около 40 души, които останали в манастира, били избити при превземането му.

Избягналите смъртта при Дряновския манастир един след друг били изловени и затворени. Бачо Киро бил осъден на  смърт и обесен в Търново.

Цанко Дюстабанов, един от видните членове на Габровския комитет, който бил правителствен чиновник, съобщил на другарите си, че в града се е получила телеграма за появяването на четата на поп Харитон и че на 29 април от Габрово трябва да излезе едно войсково поделение да я преследва и унищожи. При тези условия габровските съзаклятници решили да се въоръжат и да излязат тайно от града. Целта на движението се набелязвала така: да се вдигнат на въстание планинските села и да се подпомогне излязлата вече чета.

Габровският комитет избрал за главен войвода Ц. Дюстабанов с помощници Г. Бочаров, Р. Конкилев, П. Постомпиров, Т. Иванов, Н. Кавалов. От Габрово излезли на три последователни групи 122 въстаници. Четата направила широка агитационна обиколка из габровския район, като обходила доста  селища и привлякла нови въстаници.23 На 1 май тя се спряла в Габровския манастир вече с 220 души четници.

Тук било решено да не се търси четата на поп Харитон, за която нямало сведения, а да се продължи агитационното движение за набиране на още хора.

Разделили се на две групи, едната водена от Дюстабанов, а другата от Г. Бочаров.24 Всяка от полу-четите обходила още села, събрала нови въстаници и към първите дни на май се озовала в Севлиевско. Тук двете половини отново се съединили и участвали в боевете около Ново село и Кръвеник. Но при неумелото и колебливо ръководство на Дюстабанов габровската чета отстъпила, като разстроила общата система на защитата и се оттеглила в Балкана под Марагидик. Тя се сблъсквала няколко пъти ожесточено с черкези и намалявала постепенно докато към 16 - 17 май Дюстабанов бил заловен, четниците му се пръснали, а той самият изпратен в Търново, осъден на смърт и обесен.

Особено добре се проявили севлиевските села, организирани от севлиевците Ст. Пешев и Й. Карагьозов. Към края на април Пешев бил в Г. Оряховица във връзка с проектираното общо събрание. Но щом научил за въстанието в Южна България и започнали арестите в Търновски окръг, Пешев се устремил към своя роден град, за да вдигне хората си и поведе чета. Неустрашимият революционер обаче бил предаден на 30 април от свои роднини, заловен и обесен.25

Йонко Карагьозов успял да изведе няколко души въстаници от града, с които се запътил да вземе участие в борбата на селяните от Батошево, Кръвеник, Ново село и др. махали.

На 1 май четите на тези села били вече образувани и през следващите дни на три пъти енергично отблъснали грамадните башибозушки пълчища, напиращи към Севлиево и с. Гръдница. Боевете се водили при с. Кръвеник, където командвал селяните юначният дядо Фильо със сина си Хр. Филев. На 5 и 6 май селяните от Батошево заедно с част от Дюстабановата чета, предвождана от Г. Бочаров, удържали героично бесния натиск на башибозушката сган. Но на 7 - 8 май пристигнала редовна армия, преодоляла съпротивата на ботошевци и подпалила селото.

На 9 май след няколкодневни жестоки боеве паднало и село Кръвеник. Дядо Филю с една група селяни успал да пробие турските редове и се оттеглил в Стара планина, където в нови схватки с черкези паднал геройски.26

Най-големи боеве се разиграли около Ново село. Там се съсредоточили четата на Дюстабанов, една селска чета под командването на Йонко Карагьозов и друга, водена от Христо Иванов Големия, сподвижник на Левски. Карагьозов изкарал на позиция и два черешови топа, изработени от новоселци. На 4 май той излязъл с четата си на ръкопашен бой и пръснал 500 души башибозук. През следващите дни борците водили няколко успешни сражения с редовна армия и башибозук. Едва след като турците превзели Кръвеник на 8 май, и освободили всички свои сили, позициите край Ново село станали неудържими: от всички страни се понесли в атака няколко хиляди души редовна армия и башибозук. Мъжествената защита на въстаниците не позволявала на неприятеля бързо да овладее селото. Те отстъпвали бавно, дори в самото село се водил бой за всяка къща.27

След падането на Ново село въстаниците се пръснали. Само четата на Дюстабанов се изтеглила от боя организирано, но преждевременно и се отправила към Балкана. За нейната по-нататъшна съдба вече споменахме.

Последното въстаническо усилия на Търновски революционен окръг била така наречената Тревненска чета, образувана от Христо Патрев, Тодор Кирков и Станю Гъдев. Тези деятели, дошли от Румъния били изпратени от Стамболов към Шипка. Но тъй като не успели там да организират въстаници, а същевременно узнали за избухването на въстанието в Южна България и видели как тръгнала от Казанлък за Габрово турска войска, решили да се прехвърлят в Габровско. В нова махала те се спрели на съвещание с местни деятели и дошли до убеждението, че може да се образува чета, ако с помощта на новомахленци извършат агитационна обиколка из габровските и тревненските колиби и посетят дори Трявна. Този план бил приведен в изпълнение. При все че населението с очите си видяло вече действията на башибозука и войската и знаела за отделните неуспехи на въстаниците, пак се събрали около 120 души от Трявна и колибите. Сборният пункт бил Нова махала, понеже било съобщено, че от Габрово към селото е потеглила войска и башибозук, четата се укрепила край селото.

Фронталните атаки на турците били отбити с огън и контраатака, при все че въстаниците били няколкократно по-малко на брой. Но когато редовната армия заобиколила въстаниците и ги ударила в тил, те не могли да издържат, отстъпили и се пръснали в гората. Отделни групи продължавали да водят престрелки с турски потери из планината, като се движели на изток. Т. Кирков бил предаден около Елена и обесен на 24 юни, а Хр. Патрев загинал геройски в единоборство срещу цяла турска потеря при с. Ченге, Провадийско. В края на май Ст. Гъдев успял да се укрие, останал незасегнат от полицейското преследване, и през февруари 1877 г. се прехвърлил в Румъния.28

 

Четите в Сливенски революционен окръг

 

В Сливенски окръг организацията на въстанието претърпява провал. Когато в града пристига "кървавото писмо" от Панагюрище, поради предателство председателят на комитета Нено Господинов вече е арестуван, а членовете му очаквали и други арести. Те се разколебали, отлагали излизането на градските чети в планината. Отнякъде се появява самозван деятел, който съобщил, че въстанието се отлагало, защото от Румъния щял да дойде руски генерал с голяма чета. Някои местни дейци, които възприели сериозно това изявление, се демобилизирали и изпокрили.

Ил. Драгостинов и Г. Обретенов разбрали, че всяко по-нататъшно бавене е гибелно, и веднага извели от града деветте души младежи, които единствено не се разколебали. Двамата апостоли се надявали да получат сериозна помощ от селата, в които било вече съобщено, че трябва да се вдигнат.

В Ямбол поради предателство също започнали арести. Г. Дражев се укрил, но от своето скривалище, успял да се свърже с някои от членовете на Ямболския комитет, образувал с тях бойна група от седем души и я извел благополучно в Сливенския балкан при хората на Стоил войвода, Драгостинов и Обретенов, които били вече заедно.29

Образуваната малка чета от 27 въстаници, потеглила за Котленския балкан. От селата Нейково и Жеравна към четата се присъединили още 40 души младежи. В тази състав четата водила много сражения с турски войскови поделения и потери. Отбраната ръководели умело и саможертвено от Драгостинов и Обретенов заедно със Стоил войвода. Но четата давала много жертви. В ожесточените боеве загинали Драгостинов и Г. Обретенов. Към 10 - 12 май Стоил войвода останал с шепа хора, преследвани ежечасно, измъчвани от глад, лишени от барут и куршуми. Последните въстаници от четата - седем души заедно със Стоил, се предали. Войводата бил веднага убит.30

Друга четническа група от 7 души, под командата на сливенеца Таню Стоянов се образувала в Румъния. В първите дни на май преминала Дунава и потеглила към Сливенско с надеждата да се слее с въстаническите сили на окръга. Но в околностите на Осман пазар четниците били предадени и избити от турска потеря.

Така завършило въстанието във II революционен окръг, където имало добри организатори, бележити революционни дейци и неустрашими борци като Драгостинов, Г. Обретенов, Стоил войвода, Г. Дражев и редица други, но където местните условия били крайно неблагоприятни поради струпването на значителни полицейски и военни сили и поради колебливостта на местните дейци.

 

Христо Ботев и епопеята на неговата чета

 

Делото на Гюргевския комитет не изчерпва всички възможности на революционната емиграция в Румъния. Българските колонии там продължават да събират пари, да търсят войводи и да кроят планове за изпращането на чети в помощ на въстанието.

Из Румъния има още много патриоти, които горещо желаят да участват в борбата.

Същевременно се стичат и други благоприятни обстоятелства. Оръжието, което закупува Врачанския революционен комитет в Румъния, -не може да се пренесе отвъд Дунава.

Отделните български колонии разполагали със събрани средства.31 При това положение причините за организиране на чети идвали от няколко страни. В Гюргево особено дейни са Н. Обретенов, който след несполуките си във Врачанско – Тетевенско, се връща обратно в Румъния, Д. Горов - гюргевски търговец, Т. Кърджиев - член на Русенския комитет, избягал поради преследване и А. Матев. Но най нетърпелив и енергичен е Христо Ботев. Той вече знаел за избухналото в България въстание, знаел, че гюргевските дейци осъществяват онова, което той сам чертаел преди известно време като историческа необходимост. Великият революционер схваща, че при създаденото международно положение едно голямо въстание в България може да тласне въпроса за българската национална и политическа независимост напред. Като има предвид, че тъкмо през онези дни в Берлин на срещата между тримата външни министри на Русия, Австро-Унгария и Германия, от руска страна се поставял въпросът за автономията на славянските области в Османската империя и като има предвид, че е предстоящо избухването на сръбско-турска война (което става през юни), Хр. Ботев смята, че е наложително да се използват всички възможни средства, щото в този крайно благоприятен момент българският народ самостоятелно да постави въпроса за своята национална и политическа свобода и да наложи чрез оръжието си неговото положително разрешаване пак самостоятелно, а не в резултат на дипломатически компромиси между великите сили. Колкото по-голяма и застрашителна бъде силата на българското въстание, толкова по-добри ще бъдат изгледите за придобиване на национална свобода.

С оглед на това Ботев се заема да помогне, като изпраща голяма чета в България. При липса на други възможности в Румъния и при наличието на въстание в страната такава една чета може да подсили движението да вдигне нови селища на оръжие - по този начин да натежи във везните с последния решаващ "грам" и да ги наклони в полза на българската политическа независимост.

От тез мисли бал тласкан Христо Ботев, когато се впуска да търси войводи, да купува бинокли, компаси, карти и други прибори за командирите на четата; от това дълбоко революционно и патриотично съзнание бил воден той, когато след отказа на П. Хитов и Ф. Тотю застанал начело на четата, сам приел да й стане войвода по предложението на П. Обретенов и другарите му.

Името на Ботев обединило повече от 200 души емигранти - толкова, колкото могли да се въоръжат с наличните средства, като при това се събрали две три четнически групи от различни градове. Ботевите четници са повечето ратаи от чокойските мошии, общи работници, градинари, слуги от разни кръчми, ханове, кантори и предприятия, дребни занаятчии, продавачи, бивши учители и ученици, неколцина търговци и професионални революционери, като Н. Обретенов, Г. Апостолов, Иваница Данчов, С. Пенев, Ю. Кършовски, П. Левски (брат на В. Левски), Н. Кючуков, Сп. Соколов, Стоян войвода, Иван х. Димитров и др. В четата влезли и двама офицери от руската армия - Н. Войновски (от Габрово) и кап. Теофан Радонович. Войновски станал военен инструктор на четата.

Въоръжени и екипирани в голяма степен със средствата и оръжието на Врачанския революционен комитет, четниците  се съсредоточили в няколко дунавски пристанища и зачакват. На 16 май се качват групово от Гюргево до Бекет на австрийския параход "Радецки", облечени като работници – градинари, пътуващ за сръбското пристанище Кладово. Оръжието и въстаническите си униформи носели в големи брашовски сандъци,предадени в парахода като градинарски инструменти.32

След румънското пристанище Бекет по даден от Ботев знак четниците завладяват парахода, обличат униформите си, въоръжават се и се разпределят на десетки. Войводата Ботев заставя капитана да спре парахода на предварително избраното място, западно от Козлодуй. Строените десетки една след друга стъпили в боен ред на българска земя.33

От парахода Хр. Ботев изпраща две телеграми на френски език за преминаването на четата в България до вестниците "Журнал дьо Женев" и "Ла Репюблик Франсез". Това било извънредно важно, за да се осведоми своевременно европейската демократична общественост и да се следят и коментират по-нататък пътят и действията на четата от пресата. Тези отгласи съставят елемент от политическата борба за поставяне на българския въпрос.

Появяването на четата в България е веднага съобщено във Видин, Враца и по далече, вдигнати са черкезки потери и редовна войска, за да я посрещнат и унищожат. По петите на четниците, които се насочват към Враца, тръгват още на 18 май цели конни орди от черкези, татари и турци, които непрекъснато ги безпокоели с престрелки или атакували.

Ботев и останалите ръководители се надяват, че местното население ще използва появяването на четата, за да се вдигне на въстание или да излъчи четници, които да увеличат силата й. Но въстанието вече е потушено, цялата страна се намира под терора на башибозуците, из селата шетат патрулни групи, а пътищата са завардени, това отнема смелостта и желанието на селяните да тръгнат на бой. Врачанският революционен комитет не успява да подготви сериозно делото в своя окръг. По пътя от Козлудуй през селата Бутан, Борован и Баница към четата се присъединяват само двама души - козлудуйският учител и един младеж от Бутан.

На възвишението "Милин камък" четата води цял ден кръвопролитно сражение, като понася тежки загуби. Тук Войновски се проявява като опитен командир. През нощта на 18 срещу 19 май четата под негово ръководство се изтегля умело зад гърба на турците и се установява във врачанските лозя по възвишението "Веслец". Оттук Ботев изпраща две последователни писма до Ст. Заимов във Враца с напомняне, че врачани трябва да въстанат или да изпратят своя чета заедно с храна за всички четници. Целият ден на 18 и 19 май минава в чакане, но отговор няма. Едва през нощта един от членовете на Врачанския комитет съобщава по двама въоръжени селяни, че около 200 души четници от селата Долна и Горна Кремена чакат на Костелевския мост край Враца. Четата се приближава до посоченото място с риск да бъде обградена от турците, но никого не намират при моста, макар и да се бавили доста.34

Врачанският революционен окръг не бе готов и не въстава. Комитетските дейци във Враца протакат, колебаят се и уж се приготвят, а след това се укриват. Най-решителните врачани бяха в четата на Ботев - на брой 7 - 8 души. Командирите на Ботевата чета настояват да се напусне бързо опасният Костелевски мост и да се поеме път към Врачанската планина. Едва тръгнала по височината на изток от Враца, четата е сподирена от черкези; в подножието на планината се установила турска кавалерия. Въстаниците достигат и превалят най-високата точка, върха Вола, и по възвишенията Купена, Околчица и Камарата заели позиция срещу налитащите вече турци и черкези. Целият ден 20 май преминава в непрекъсната битка. Четата се разделя на две части, които се установяват на отделни позиции; групата на Ботев заема височината "Камарата", а Войновски с повечето четници се отбранявал на Купена и Околчица. Въстаниците отблъснали множество атаки и принудили неприятеля привечер да изтегли в полите на планината. Но тъй като мунициите привършвали, а сражението щяло да се поднови на другия ден, щабът на войводата след отбоя обмислял как да се действа по- нататък. По време на това съвещание в мрачината, неизвестно откъде изгърмяла пушка и Ботев пада мъртъв, в местността Околчица под възвишението на Камарата.

Изпълнил се революционният завет на великия поет - "В редовете на борбата да си найда и аз гроба..."

След смъртта на войводата сред четниците настъпил смут. Отделили се няколко групи. Войновски повел по-голямата част от четата. Тай се откъснал от неприятеля, преминал в продължение на седмици през Орханийско, Етрополско и достигнал Троянско, където при село Шипково загива геройски, отбранявайки своите другари. Останалите въстаници, между които и Н. Обретенов, след няколко дни, са предадени и изловени (юни 1876 година).

 

Последен епизод

 

Той се разиграва е Югозападна България и отчасти в Македония, които се отличават с по-значително обществено икономическа изостаналост на аграрните отношения, по-голямо и с по-примитивни форми чифлишко земевладение, с наличие предимно на търговско лихварски капитал и по слабо развитие на буржоазията. Освен това, тук османският произвол и корупция, разбойничеството цъфтели по-свободно и по-нашироко. Все още се чувства и фанариотският църковен и денационализаторски натиск, съпроводен и с икономическа обвързаност и експлоатация от страна на патриаршията, от местните гърци и гъркоманските елементи. Съвкупността от тези условия допринася за революционизиране на народните маси.

Влиянието на политическата пропаганда на Раковски, разнасяна тук чрез местните учители и някои по-образовани и имотни граждани, това е основата, върху която лежи малко по-късно при В. Левски изградените революционни групи и комитети в Кюстендил, Крива Паланка, Велес, Щип, Воден,Кукуш и други селища. От този край излизат и много четници и революционери - емигранти в Румъни и Сърбия.

През 1876 година се извършва подготовка за въстание в Банско и Разложкия край. Образувани са местни комитети в редица села. Разлошкият комитет има за средище с. Долно Драглище. Той набавя оръжие и има свои делегат на събранието в Оборище.

Друг район, в който се подготвя въстание, е Пиянечко с център с. Разловци. Тук въстание е вдигнато и ръководено от Димитър Попгеоргиев през май 1876 година. Неговите ограничени размери и крайният неуспех се дължат на недостатъчното организиране и вдигане на оръжие на околните села в едно и също време.

Бунтовно брожение с настроение за общо въстание се чувства ясно в Струмишко, Серско и даже в целия Солунска вилает.

Пряката и постоянна организационна връзка на това движение не може да бъде осъществена с Панагюрския революционен комитет по много причини: отдалечеността на този район от Панагюрище, липсата на ръковдители в IV окръг, които биха могли да преминат на работа в Банско Разлошко и Пиянечко в помощ на местните организации, липсата на достатъчно оръжие за навременни действия. Не е без значение и обстоятелството, че на местното движение пречат и значителните маси мохамедани, аромъни, а също и великогръцката денационализаторска пропаганда за сплотяване на населението около революционната инициатива. Пък и самата църковно национална борба още не била изживяна, за да се насочат вниманието и обществената енергия на граждани и селяни към новия националноосвободителен етап на борбата чрез въстание.

Турската власт задушила още в началото въоръжената борба с полицейска и военна сила и нередовни въоръжени групи от мюсюлмани. Но заедно с това тя се впуска в масови погроми, убийства и арести всред мирното население. Твърде много жертви при тези репресии дали свещениците и учителите. Училища, читалища, дружества били затворени. Стотици хора попадат в затворите и са изпратени на заточение. Други успяват да избягат през Цариград и Одеса, през Белград или на други пътища в емиграция. Повечето от тях веднага след това вземат участие като доброволци в Сръбско-турската война 1876 година и в Руско турската освободителна война през 1877 - 1878 година.

Тези изолирани въстанически епизоди по време на Априлското въстание ясно показват, че революционната ситуация в началото на 1876 година е всеобща за българската нация, но, че не е получила навсякъде ярък израз на въоръжена борба поради липсата на военно ръководство и краткостта на времето за подготовка. Същите епизоди говорят, че Априлското въстание е било потенциално всенародно, макар масовостта му да не е била осъществена.

 

13. Стоянов, пос. съч., 385 - 386.
2Т. Георгиев, Бележки    за Средногорското въстание в Април, 1876, Спомени, сб.посветен на 110 годишнината от Априлското въстание, София, 1987.
3З. Стоянов, пос. съч., с. 395
4К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов. пос. съч., с. 368.
5Пак там, с. 369
6Пак там, с. 371 – 372
7Д. Страшимиров, пос. съч.,т.III, с. 213
8Пак там, с. 194
9К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов. пос. съч., с. 374
10Пак там
11Пак там, с. 376
12Пак там, Атанас Мишев, Спомени за българското отечество – в Април 1876, сб., посветен на 110 годишнината от Априлското въстание, С., 1987
13Пак там
14Пак там
15К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов. пос. съч., с. 379
16Пак там, с. 380
17Пак там
18Тр. Керелов, Батак глава не скланя, С., 1966, с. 113
19Хр. Смерджиев, Записки по въстанията в Търн. окръг - в: сб. "Април 1876, Спомени", 1987 г.
20Анастас Бендерев, Спомени за Априлското въстание в Търновски окръг в: сб. "Април 1876, Спомени "
21П. Франгов, Войводата поп Харитон - в: сб." Април 1876,Спомени“
22Пак там
23Йоаким Бакалов,Спомени и разкази -в: сб."Април 1876, Спомени"
24Пак там
25П. Пешев, Историческите събития и живота ми от навечерието на освобождението ни до днес - в: сб."Април 1876,Спомени“
26П. Буюклиев, Новоселското въстание - в: сб."Април 1876,Спомени“
27Пак там
28К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов. пос. съч., с. 421
29Д. Кукумявков, Спомени от Сливенското въстание в 1876 г. - в: сб."Април 1876,Спомени“
30Пак там
31Д. Страшимиров, пос. съч.,т.II, с. 333
32Пак там, с. 340-341
33Йордан Кършовски – в: Сб. „Ботевите четници разказват“, С., 1986, 28-29
34Д. Страшимиров, пос. съч.,т.II, с. 342

 

X

Right Click

No right click