Възникване и облик на Кюстендилския санджак (XV-XVI век) - Заключение

Посещения: 22872

Индекс на статията

 

Заключение

 

Обемът на наличната към настоящия момент историческа информация създава общо взето адекватна картина за облика на Северна и Източна Македония през първите векове на османската власт. Несъмнено тази картина ще бъде допълвана с нови детайли в процеса на обработване и вкарване в научен оборот на нови извори от османски и от християнски произход. Въпреки това и сега са възможни определени и относително сигурни изводи за цялостния облик на Кюстендилски санджак. Той несъмнено е една от значителните по население, по стопански и военен потенциал административно-военна единица в балканските владения на Османската империя. В развитието на тази част от българските земи се наблюдава значителен континуитет при прехода от териториално княжество към османски санджак. Османските завоеватели възприемат много от практически непокътнатите при завладяването на областта военни и административни структури на княжеството на Драгаши и дълго ги използват за целите на своята експанзия и в „имперското строителство” на провинциално ниво. Моделирането на заварените структури според нормите на шериата и на османската имперска идеология продължава дълго и завършва практически при управлението на султан Сюлейман Законодателя (1520-1566 г.).

Териториалното сцепление между отделните региони в княжеството на Драгаши обуславя обстоятелството, че Кюстендилски санджак е една от относително стабилните и трайни административно-военни структури в балканските владения на Османската империя. Това същевременно потвърждава извода, че в княжеството на Драгаши е протичал интензивен процес на държавно-политическа и административна консолидация.

Отношенията между местното население и османските завоеватели в Кюстендилски санджак се развиват без особената намеса на фактори от външно естество, за разлика от земите в Северна България, които дълго време остават арена на османо-християнския двубой. През целия петнадесети век ислямът в Кюстендилски санджак прониква бавно и то най-вече в основните административни центрове. Благоприятен за християните в областта фактор е наличието на изявени християнски религиозни и културни центрове, които през XV в. се превръщат в средоточие на българския културен и религиозен живот. Ясно е, че усилията, които Драгаши полагат за укрепване на местните манастири и църкви дават видими резултати след гибелта на княжеството им и то в епоха, в която наличието на силна християнска традиция до голяма степен препятства прекомерното разпространение на донесената от завоевателите ислямска религия. Въпреки липсата на изявени конфликти на религиозна основа, отношенията между християнството и исляма в Кюстендилски санджак не са лишени от напрежение и конфликти. В този смисъл най-интересни са процесите в град Кратово, родината на  един от най-известните български новомъченици за вярата Св. Георги Нови Софийски.

Проучването на облика на Кюстендилски санджак показва по категоричен начин значителния му човешки и икономически потенциал. Това е областта, от която Османската империя рекрутира един от най-многобройните военни контингенти. Тук се намира един от крупните центрове на рударство и производство на метали в балканските владения на империята: град Кратово. Стопанската структура на селата запазва своя облик от времето преди завоеванието и се отличава с разнообразие и относително висока доходност. Историческият анализ показва, че локалните специфики, възхождащи към времето преди завладяването се запазват в основните си параметри. Този факт е ефикасен методически инструмент за максималното използване на богатите османски извори при оценката на не винаги добре документираната история на балканските области преди и по време на османското завоевание. Сведенията от османските регистри на Кюстендилския санджак ни позволяват ретроспективно да оценим облика на княжеството на Драгаши в повечето му аспекти. Очевидно е, че Драгаши са владеели една от най-богатите области в българските предели и на Балканския полуостров като цяло. Политическото им издигане става възможно едва тогава, когато те слагат ръка на богатите и гъсто населени области около Струмица, Мелник, Дойран, Тиквеш. Тъкмо османските и извори ни показват ясно, че по своя човешки и икономически потенциал това княжество не само не е отстъпвало, но дори е превъзхождало другите български държави, на които се разпада българската територия към края на XIV в. Както историята на това княжество, така и историята на възникналия на негово място Кюстендилски санджак, са част от историческата съдба на българите в една драматична за тях епоха.

 

X

Right Click

No right click