Възникване и облик на Кюстендилския санджак (XV-XVI век) - 4. Бележки върху стопанската структура

Посещения: 22869

Индекс на статията

 

4. Бележки върху стопанската структура

 

Наличните описи създават впечатлението за богата стопанска структура на градовете и селата в Кюстендилски санджак. Старите градски центрове, съществуващи от предосманската епоха, запазват и доразвиват полузанаятчийския, полуаграрния характер на своя икономически живот. Описите споменават за занаяти, предназначени за пазара или за нуждите на османската държава, но в системата на данъчното облагане аграрните продукти запазват доминиращите си позиции като основен приходоизточник за фиска. Така например в град Ълъджа към 1570 г. населението (християнско и мюсюлманско) плаща данък върху пшеница, „смесено жито”, шира, слама, лен и коноп, данък върху пасищата, данък върху воденици и др.126 Сред мюсюлманското население на града се споменават шивачи и дори един професионален играч на шах, но общото впечатление е че като цяло производството е аграрно. Същата е картината и в град Щип с тази разлика, че тук се споменава за производство на леща, грах, памук, пчелен мед, за отглеждане на овце и за плащане на такса за летни пасища.127 В Струмица пък по-силно застъпени са градинските култури, като се споменава и юшур от производството на копринени дрехи.128

Доста по-разнообразна и малко по-занаятчийски ориентирана е стопанската структура на град Мелник. Освен традиционните селскостопански култури тук се споменават още нахут, бакла, ориз, леща и черници. В списъка на данъчните вземания от града има рубрики за облагане на работилници за „тънко платно”, работилници за ножици и работилници за копринени дрехи.129 Нахийските центрове, израснали от по-големите и благоприятно разположени села, имат стопанска структура, която по нищо не ги отличава от останалите населени места със статут на обикновени села. С други думи градските центрове в санджака запазват преобладаващ аграрен облик и търговията в тях, с малки изключения, е ориентирана към продажба на селскостопански продукти и добитък.

Изключение от общата картина представлява град Кратово, който в разглеждания период се издига и затвърждава своята позиция на важен център на рударство и металургия не само в границите на санджака, но и за мащабите на Османската империя. Според някои ранни османски извори още султан Баязид I (1389-1402 г.) се опитва да регламентира минното дело и производството на метали в града, очевидно на базата на завареното в момента за завоеванието положение. Има основания да се предполага, че при управлението на султан Мурад II (1421-1451 г.) кратовските рудници са били превърнати във вакъф. От 30-те години на XV в. датират записките в търговската книга на дубровничанина Михаил Лукаревич, в които се споменават негови длъжници-рудари от Кратово.130 Вакъфският статут на Кратово изглежда се променя при султан Мехмед II: от времето на неговото управление кратовските рудници стават за дълго време султански хас. Тяхното разработване е било давано на откуп. Така например към 1473 г. рудниците били взети на откуп от Яни Палеолог от Галата, Истипа Бласица, Степан Леш и Димитър, син на Константин, срещу сумата от 6 милиона акчета годишно.131

Още И. Иванов е отделил подобаващо място на рударството в този район на Македония през османското владичество.132 Публикуваният пълен текст на „Закона за мините в Кратово” от 1488 г. дава богата представа за бурното и детайлно регламентирано копаене на руда, производство на метал (сребро, олово и мед), за системата на експлоатацията на рудните находища и сеченето на сребърни монети в Кратовската монетарница.133 Допълнителната обработка на добивания метал и нуждите на градското население от занаятчийски произведения оформят кратовските махали като обособени стопански единици със своя специфична занаятчийска и търговска дейност. В някои махали преобладават шивачите, в други месарите, в трети златарите и т.н. Кратовският закон дава ясно да се разбере, че става въпрос за съществуването на стара рударска традиция от предосманската епоха: голяма част от рударските термини са от славянски или саксонски произход (плаканица, чалина, чистила, къбъл, осмиче, урбарар и др.). Както в повечето рударски центрове но българските земи и тук рудните богатства се експлоатират чрез отдаване на откуп (илтизам).134 Град Кратово е толкова значителен металургичен и рударски център, че всички околни села, включени както и самият град в султанския хас, са ангажирани по един или друг начин с добиването на руда и метали. Според „Закона за Кратово” основното селско производство, което захранва Кратовските рудници са въглищата и дървата. Тези два артикула, подредени по съответния начин с предварително обработената руда, са били основна съставка на т.нар. „харман": импровизирана пещ за топене и добив на метал.135 Описът от 1519 г. по неизвестни причини споменава изрично само едно въглищарско село в областта на Кратово: с. Добра Лока, в което са живеели 6 ханета въглищари.

В резултат на бурно развиващото се рударство в Кратово се струпва значителен брой население, което не се занимава със селско стопанство и е голям и платежоспособен консуматор на селскостопанска продукция. Частта за пазарните такси в „Закона за Кратово” показва една изключително богата стокова номенклатура. От хранителните стоки се споменават няколко вида риба (вкл. и „вносна"), много видове плодове и зеленчуци, някои от които внасяни отвън (напр. смокини и кестени), месо от всякакъв вид добитък (вкл. свинско месо от два вида прасета - „питомни” и „полудиви"), млечни продукти и т.н. „Промишлените артикули” са представени освен от богат асортимент метали, още от различни видове дрехи, обувки, шапки и забрадки, шишета, сапун и др.136

Кратово несъмнено е ведущ рударски център, но рударството всъщност е един от стопанските отрасли, които е силно застъпен на цялата територия на Кюстендилски санджак. Сведения за това дават освен описите, още археологическите разкопки и силното присъствие на „рударски мотиви” в местната традиция.137 Османските описи споменават и по-малки рудници, които без изключение са включени в султанския хас. В описа от 1519 г. са споменати два рудника в нахията Щип и Кочани. Това са рудниците Гребне в областта на Злетово с приход от 11739 акчета и мината Дамян, разработвана от 30 семейства рудари с годишен приход от 13803 акчета.138 В нахията Мелник и Петрич е споменат рудника Бриб-н (Прип-н ?) с годишен приход от 8927 акчета.139 Първите два рудника продължават да съществуват и в следващите десетилетия, докато рудника Бриб-н вероятно се изчерпва и не е споменат в описа от 1570 г. Необходимо е да се припомни, че рудниците в района на Злетово, споменати в османските описи, са съществували в предосманската епоха. Малки рудници са били разпръснати в много области от санджака, но за съжаление османските описи не винаги са ги упоменали изрично. Приема се, че наличието на необикновено голям брой воденици е косвено свидетелство за наличие на добив и първична обработка на руда. В самото село Злетово например са регистрирани 35 „воденици”, повечето от които явно не са мелели жито, а са промивали добитата руда. През XVII в. рудното производство се развива и в областта на нахията Конче.140

В структурата на селскостопанското производство първите векове на османската власт не донасят съществени промени.  Единствената нова култура, която се разпространява още през XV в. е оризът. В литературата, посветена на оризовото производство в Османската империя се твърди, че някои от областите на Кюстендилски санджак, като например земите между Дупница и Мелник, са били ведущи в това отношение за балканските провинции на империята.141 Съкратеният опис от 1519 г. отразява един междинен етап в разпространението и организацията на оризовото производство в санджака. От Таблица 9 е видно, че от 10-те оризарски села и обекти, две са „извън регистъра”. С други думи към края на XV и началото на XVI в. протича доста „муден” процес на разработване на нови оризища. Въобще оризарските обекти не са многобройни, сравнени с общия брой на населените места. При това населението на повечето от тях като че ли няма организация, типична за челтукчиите: това ясно личи от факта, че в 7 от оризищата не са регистрирани задължителните за челтукчийството „старейшини”.142 Регистраторът от 1519 г. като че ли не е проявил особен интерес към това население, тъй като в синоптичната част на описа не е отразен броя на „кьорекчиите” - т.е. на хората, които прекопават и се грижат за поддържането на т.н. „оризови канали”. Известна нерегламентираност личи и в обстоятелството, че не всички оризища са в султанския хас, а две от тях са в зиамета на неизвестния субашия Хурем бей. Най-странно обаче е обстоятелството, че противно на очакванията и на твърденията в литературата, по-голямата част от оризарите са християни. Явно е, че след проникването на ориза и на технологията за неговото отглеждане към втората четвърт или средата на XV в., християните, живеещи в подходящи за отглеждането му територии бързо са усвоили производството му и са изтласкали истинските носители на тази култура. Разбира се, може да се допусне, че оризът не е бил съвсем неизвестен за балканските хора, включително и за жителите на „Константиновата земя” и преди идването на османците. За подобно твърдение няма открити сигурни сведения.

В годините след 1519 г. настъпва истински „бум” в производството на ориз в земите на Кюстендилски санджак. Отглеждането му е носело толкова високи приходи (виж таблицата) и търсенето е било толкова голямо, че стимулите за отглеждането на културата са били значителни. Още в описа от 1530/31 г. личи повишено внимание към населението, занимаващо се с отглеждането на ориз. В синоптичната част регистраторът е отбелязал значителна по своя брой група от 254 кьорекчии.143 Отбелязването тъкмо на тези хора със специални задължения е косвено доказателство за наличието на интензивен процес на разработване на нови оризища. През следващите десетилетия оризовите канали и оризищата увеличават своя брой, а оризовата култура се разпространява практически във всички нахии на Кюстендилския санджак, с особена концентрация в Кочанско, Дупнишко, Мелнишко, Дойранско и Тиквешко.144 Всички оризища са включени в султанския хас и от тях държавата е прибирала от една трета до една втора от добива.   

 

*  *  *

Османските описи от края на XV и особено от началото на XVI в. дават обилни сведения за населението, състоянието на селищната мрежа, развитието на градския живот, състоянието на тимарската система, разпространението на рая с особен статут и др. Целият този обем от информация създава сравнително пълна картина за цялостния облик на Кюстендилски санджак в първите векове на османското владичество. Османските извори обаче позволяват ретроспективна оценка и на някои аспекти от доосманското развитие на областта. Повечето от селата споменати в грамотите на Драгаши от 70-80-те години на XIV в. се споменават и в османските описи. От тях именно става ясно, че територията на родовите владения на рода Драгаши в Желигово (Ногерич, Кумановско) са притежавали ограничен човешки и икономически потенциал. От османските описи става ясно, че селата, включени в комплекса на църквата Св. Богородица Архилевицка по принцип са много малки и с относително слабо развита стопанска структура. С възможностите на своята бащина в Желигово представителите на рода Драгаши едва ли биха могли да се издигнат до владетели на княжество. От тази гледна точка е ясно, че основен пункт в техния политически възход е осъществената възможност за териториално разширение в богатите райони на Струмица, Конче и Радовиш, Мелник, Дойран, Боимия и Тиквеш. Тъкмо това разширение, осъществено във времето след битката при Черномен, осигурява на Драгаши онзи икономически и човешки потенциал, благодарение на който те извеждат едно от стабилните в икономическо и политико-административно отношения териториални княжества в Югозападните български земи. Ако те бяха останали изолирани в Желигово или в някоя от съседните области, вероятно биха споделили съдбата на мнозина свои съвременници, чиито стремежи към политическа самостоятелност завършват с крах.

Тъй както княжеството на Драгаши изпъква като едно от относително стабилните, макар и кратко съществуващи териториални княжества през последната четвърт на XIV в., така и формираният на негова територия Кюстендилски санджак представлява една от значимите териториални единици в балканските владения на Османската империя. Населението му е значително по численост, селищната му мрежа е сравнително гъста, стопанският живот е интензивен, градовете са средно големи, но достатъчно добре оформени, в него съществува един от значителните рударски центрове на балканския полуостров - град Кратово. Остава да си пожелаем целият съществуващ изворов материал за този санджак да влезе в научен оборот и да обогати представата ни за развитието на тази част от българските земи в първите векове на османското владичество.

 

126Турски документи..., T. V, кн. 1, с. 66.
127Турски документи..., Т. V, кн. 2, с. 125-127.
128Турски документи…,Т. V, кн. 3, с. 58-59.
129Турски документи..., Т. V, кн. 4, с. 35-37.
130Динић, М., Из дубровачког архива. Т. I, Београд, 1957, с. 62, 65-66.
131An Economic and Social History of the Ottoman Empire (1300-1914). Ed. by H. Inalcık and D. Quartet. Cambridge, 1994, p. 211.
132Иванов, Й., Северна Македония, с. 237-253.
133Akgündüz, A., Osmanlı Kanunnameleri..., s. 443-448.
134Андреев, Ст., Грозданова, Е., Из историята на рударството..., с. 91-109.
135Akgündüz, А., Osmanlı Kanunnameleri..., s. 446, чл. 18 сл.
136Пак там, с. 447-448.
137По този въпрос виж Мешекова, Т., Към въпроса за характера и организацията на металодобива в Кюстендилския санджак. - Известия на исторически музей Кюстендил. Т. II, 1990, с. 45-56; Същата, Към въпроса за участието на българите в организацията и управлението на металодобива в Кюстендилския санджак. - Известия на исторически музей Кюстендил. Т. III, 1996, с. 145-150.
138ВВА, TD 74, с. 3-4. Виж още Андреев, Ст., Грозданова, Е., Из историята на рударството..., с. 31-33.
139Пак там, с. 4.
140Андреев, Ст., Грозданова, Е., Из историята на рударството..., с. 33.
141Inalcik, H., Rice Cultivation and the Celtukci-re'aya System in the Ottoman Empire. - Turcica. Revue d'etudes turques. T XIV, 1982 (Inalcik, H., Studies in Ottoman Social and Economic History. London. Var. Reprints, 1985, VI), p. 134.
142За организацията на оризовото производство виж Стојановски, Ал., Paja со специални задолженија..., с. 112 сл.
143ВВА, TD 167, с. 211.
144Стојановски, Ал., Paja co специални задолженија..., с. 134 сл.

 

X

Right Click

No right click