Индекс на статията
3. Манастирската мрежа в Кюстендилския санджак през XV-XVII век
3.1. Организация на манастирския живот през XV-XVII в.
Османското нашествие на Балканите води до съществени промени в манастирската мрежа, като на места тя е напълно унищожена, а на други продължава своето съществуване почти без сериозни сътресения. В разглежданата от нас област, т.нар. „Константинова земя“, манастирите продължават своето съществуване. Големите обители успяват да си издействат фермани, които гарантират правото на владеене на част от собствеността им. Други по-малки обители са включени в тимарската система. Естествено голяма част от манастирските имоти е конфискувана, но въпреки това обителите успяват да продължат своята религиозна и духовна дейност сред местното население.
Един от първите манастири на Балканите, който успява да се сдобие със султански ферман, е „Св. Йоан Продром“ край гр. Серес. Монасите от обителта получават документа още през 1372 г. от султан Мурад I. В този период Серес все още не е превзет от османците. Ферманът гарантира на монасите, че те няма да бъдат взети в плен и ще запазят имуществото си122. Подобен е случаят и с Рилския манастир, който, според някои косвени данни, също придобива султански фермани преди обителта да влезе в рамките на Османската империя123.
В първите векове на османското владичество централната власт се отнася благосклонно към ферманите, издадени от първите султани, и потвърждава правата на всеки привилегирован преди това манастир. Сред монасите се разпространява и практиката да фалшифицират грамоти на средновековните балкански владетели, които също имат известна юридическа стойност пред османската власт. На такива фалшификати се натъкваме основно при атонските манастири, но например и монасите от Пещерския манастир също се сдобиват с няколко фалшификата, които са им нужни, за да гарантират правата им пред османците124.
По време на османското владичество манастирите коренно променят своята функция, което се дължи главно на липсата на достатъчно църкви по населените места. Местното християнско население се налага да се черкува в близкия манастир, а монасите започват все повече да се занимават с религиозните потребности на хората. По този начин предишните уединени обители постепенно придобиват значение на енорийски храмове125.
Манастирът обикновено е комплекс от отделни постройки, които са организирани в едно пространство, оградено в повечето случаи от каменни зидове. Често пъти като естествена защита на обителта се използва околния терен. В центъра на този комплекс има църковен храм, а в по-големите манастири е възможно да има повече от една църква или няколко параклиса, както например манастирът „Водоча“ край Струмица, Пшинският манастир и др. В много случаи някои обители имат метоси и скитове, които са подчинени на манастира майка. Метосите обикновено изпълняват стопански функции, но често в тях има малка църква. По-богатите манастири притежават метоси в различни селища на Балканите. Например през периода XV-XVII в. Рилският манастир има няколко метоха в с. Рила, в местността Орлица и др. Метосите на по-малките обители се намират в непосредствена близост до тях. Скитът представлява малка постройка или пещера, в която живеят монаси отшелници. Скитовете са разпространени основно на Атон, но например Лесновският манастир в разглеждания регион също е обграден от многобройни пещери. В тях живеят аскети, които отиват в манастира майка единствено на големите празници и участват в църковната литургия126.
Най-богатите манастири са т.нар. ставропигиални манастири. Те са пряко подчинени на Патриаршията, която при нужда може да се застъпи за тях пред османската администрация - за данъците, за строежа или възстановяването на манастирските сгради и др. Тези обители се ползват с редица привилегии и имат по-голяма самостоятелност. С такъв статут в Кюстендилския санджак са например Рилският манастир и Роженският манастир, който е подвластен на ставропигиалния светогорски манастир „Иверон“. Останалите манастири са епархийски и са пряко подчинени на местния архиерей. В османските регистри има случаи, в които е уточнено под чие ведомство се намира даден манастир. Например в разглеждания регион мелнишките манастири „Св. Никола“, „Св. Параскева“ и „Св. Врач“ са владение на митрополита127.
Друг въпрос, свързан с манастирския живот е броят на монасите в манастирите. Естествено най-многобройни са монашеските братства в „ставропигиалните“ обители, които се ползват с редица привилегии. В малките епархийски манастири са регистрирани между един и десет монаси, а често пъти в тях изобщо няма духовници. В обширния регистър от 1570/73 г. например по-голямата част от обителите са без монаси, но те продължават да плащат данъци за произвежданата в техните земи продукция. Оттук идва и изводът, че най-вероятно манастирската земя се обработва от местното християнско население и то поддържа необитаемия манастир128.
Монашеският живот е организиран по три начина - идиоритмичен, според който всеки монах има право на лична собственост, киновиален, в който собствеността е обща, и анахоретски, в който монахът се отделя да живее сам. Монахът дава три обета: за „девство“, за „нестижение“ и за „послушание“. Има и три степени, до които той може да достигне. Първата е „послушник“, по време, на която се обучава под ръководството на „старец“. Втората е „малка схима“, за която е подстриган, и получава ново монашеско име и монашеско облекло. Третата е „велика (ангелска) схима“, за която е необходима пълна аскеза, и обикновено до нея достигат отшелниците129.
В манастирите се спазва строга йерархическа система, регламентирана от манастирския типик. Начело на всяка обител е игуменът, обикновено йеромонах. Начинът на неговия избор е индивидуален за всеки манастир. Той може да бъде избран чрез гласуване на цялото монашеско братство или само от по-влиятелните монаси, може да бъде посочен за този пост от предишния игумен или местния архиерей. Ако се откаже от своя пост получава титлата „проигумен“. Игуменът е на голяма почит в киновиалните манастири, докато в идиоритмичните властта му е по-скоро номинална. За съжаление, в достигналите до нас документи от османския период, липсват данни за разпределението на различните длъжности в манастира. Сведенията са главно от приписки и надписи и в тях е отбелязан главно игуменът. Можем да допуснем, че особено в по-големите манастири е запазено разпределението на монашеските длъжности от средновековния период130.
Манастири на територията на Република България през XV-XVII в.
Макар и рядко, се срещат сведения за съществуването на женско монашество през първите векове на османското владичество. За него се разбира главно от приписки, църковните поменици и надписи, където са отбелязани имена на монахини. От тези откъслечни данни е трудно да се разбере какъв е начинът на живот на монахините. През средновековната епоха те предпочитат уединението на отдалечен манастир, в който да се отдадат на пост и молитва. В новата историческа обстановка това оттегляне на жената от света е почти невъзможно, тъй като манастирите са обект на чести набези, както от представители на местната власт, така и от разбойнически групи. В запазени сведения от по-късен период - XVIII-XIX в., се срещат данни за различни видове женско монашество - в метоси, намиращи се в непосредствена близост на големи мъжки манастири, домашно монашество и т.нар. двойни манастири. Някои учени предполагат, че и в ранните векове на османското владичество женското монашество също е организирано по този начин131.
В науката се предполага, че в по-голямата си част монахините са неграмотни. Известни са само няколко сведения за жени, които се занимават с книжовна дейност през XV-XVII в. Това са монахинята Елисавета, която през XV в. преписва един Миней, и монахинята Ана, която заедно с йеромонах Сава преписва Октоих през 1519 г. Въпреки липсата на други сведения за жени книжовници, не трябва да се изключва възможността част от анонимните преписвачи през XV-XVII в. да са жени. Едва през вековете на Възраждането женските манастири придобиват по-значителна роля в духовния живот на населението132.
Бележки:
122Трябва да се отбележи, че някои учени оспорват автентичността на фермана, получен от манастира „Продром“ през 1372 г. Независимо дали той е фалшификат монасите в следващите векове винаги го прилагат като доказателство при препотвърждаване на привилегиите им. Виж: Тодорова, О. Цит. съч., с. 55-56, бел. 80.
123За Рилския манастир виж тук, част II.1.1.
124Иванова, В. Оряховскиятъ монастиръ и неговите грамоти. - В: ИИД, кн. XI-XII (1931-1932), С., 1932, с. 84-115; Тодорова, О. Цит. съч., с. 56-57. За Пещерския манастир виж и тук час II 5.3.
125Тодорова, О. Цит. съч., с. 86.
126Тулешков, Н. Архитектурата на българските манастири. С., 1988, с. 148-157; Тодорова, О. Цит. съч., с. 90-91. За манастирите „Водоча“, Пшински, Рилски и Лесновски виж тук част II.9.3., II.1.16, II.1.1. и II.
127Тодорова, О. Цит. съч., с. 91, 125. За Рилския, Роженския и мелнишките манастири виж: част II.1.1., II.15.1., II.1.5., II.1.6. и II.1.7.
128За отделните манастири от този опис виж тук в каталога. Виж също и Тодорова, О. Цит. съч., с. 91; Минчева, К. Манастирската мрежа..., 85-92.
129Тодорова, О. Цит. съч., с. 123-125.
130Пак там, с. 126-127.
131Пак там, с.141; Паскалева, К. Към историята на женското монашество в България. - В: ГСУ - ЦСВП, Т. 93 (12), 2003, С., 2005, с. 282.
132Генчев, Н. Българската култура XV-XIX в. С., 1988, с. 106; Тодорова, О. Цит. съч., с.141-142; Паскалева, К. Цит. съч., с. 282. По-подробно за женското монашество виж приложената литература към статията на К. Паскалева. За женските манастири през Възраждането например виж: Джурова, А., В. Велинова, Ив. Патев и М. Полимирова. Девическият манастир „Покров Богородичен“ в Самоков. С., 2002; Темелски, Хр. Възникване, задачи и функции на девическите манастири във Великотърновска епархия през Възраждането. - В: ГСУ - ЦСВП, Т. 93 (13) 2003, С., 2005, с. 317-321.
