Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилския санджак през XV - XVII в. - 3.2. Състояние на манастирската мрежа в Кюстендилския санджак през XV-XVII в.

Посещения: 17787

Индекс на статията



3.2. Състояние на манастирската мрежа

в Кюстендилския санджак през XV-XVII в.

 

Точното проследяване на състоянието на манастирската мрежа в Кюстендилския санджак през XV-XVII в. е затруднено от липсата на достатъчно изворов материал. В определени периоди от време историята на даден манастир е добре засвидетелствана в многобройни и разнородни по своя характер документи. Обаче често пъти, след това богато на информация време, следват дълги години, в които същата обител изобщо не се споменава в историческите извори. Това може да означава, че манастирът е изоставен от своите монаси и е запустял, но от друга страна е напълно възможно обителта да продължава своето съществуване, но да липсват данни, които да го потвърдят.

За манастирите през XV в. в Кюстендилския санджак разполагаме с малко и откъслечни сведения. Това са основно приписки, оставени по полетата на различни ръкописи, и надписи по стените на манастирските постройки. Според тях, през XV в. е засвидетелствана монашеска активност в 14 манастира.

Най-ранният известен документ, свързан с монашеска обител от Кюстендилския санджак, е ферман от 1402 г., издаден на монасите в Рилския манастир133. Сведения за съдбата на обителта, след този период, се откриват в „Рилска повест“ на Владислав Граматик, в „Житие с малка похвала на св. Йоан Рилски“ от Димитър Кантакузин и в договора на Рилския манастир със светогорския манастир „Св. Пантелеймон“ от 1466 г.134

В Рилския манастир през XV в. се запазва и книжовната традиция, наследена от средновековния период. В рилската библиотека се пазят няколко сборника от известния книжовник Владислав Граматик, от монаха Макарий и др.135

От запазените исторически извори се вижда, че още два манастира се запазват като книжовни средища през първата половина на XV в. - Лесновският манастир и манастирът „Св. Богородица Черногорска“136.

През втората половина на XV в. са обновени редица християнски храмове, между които и Бобошевският манастир през 1488 г.137 Според някои изследователи, манастирът „Св. Архангел Михаил“ край с. Сапарево, манастирът „Св. Архангел Михаил“ край с. Горановци, манастирът „Успение Богородично – Пирг“ край Злетово, отшелническата църква „Св. Илия“ край Лесновския манастир също са изградени през XV в.138

От този период са запазени сведения и за Осоговския манастир. Според т.нар. Сарандопорска летопис, обителта е посетена от султан Мехмед II (1451-1481) на път за Босна139. Липсва друго сведение, което да потвърди или отхвърли данните на хрониката. Независимо дали сведението от летописа е действително или не, то показва един друг много важен факт, а именно, че въпросната хроника е написана в Осоговския манастир, което е свидетелство за неговото съществуване през XV в. С тази обител е свързано и още едно интересно сведение. В една приписка от 1474 г. се посочва, че Дубровнишката република дарява на манастира 20 перпери140. Вероятно това дарение е провокирано от дубровнишките търговци, на които се налага да пренощуват в Осоговския манастир на път за Цариград.

В края на XV в. е обновен и Пшинският манастир. През 1489 г. той е изписан със средствата на някой си Марин от Кратово. Вероятно малко след това е изградена и изписана църквата „Св. Йоан Кръстител“, която се намира в манастирския двор. От XV в. е запазен и един поменик, в който са включени имената на много дарители на обителта. Според някои изследователи за обновяването на Пшинската обител помага и Мара Бранкович, която в този период живее в с. Ежово, Серско141.

В османски регистър от 60-те години на XV в. се намира сведение за манастир, с името „Св. Никола“. Обителта е отбелязана в нахия Тиквеш, но поради фрагментарния характер на документа тя не може да бъде идентифицирана142. Този документ е много ценен, защото показва, че е възможно в разглеждания период да съществуват и други по-малки манастири, които днес остават неизвестни.

В самия края на XV в. е засвидетелствано съществуването на още два манастира в Кюстендилския санджак - Полошки на р. Черна (днес Тиквешко езеро) и „Св. Богородица Спилеотиса“ край гр. Мелник143.

От казаното дотук може да се обобщи, че през XV в. се откриват данни главно за големите средновековни манастири - Рилски, Лесновски, Осоговски, Пшински, Матейче. Те запазват своето по-добро материално състояние и продължават да са едни от големите книжовни и духовни средища в района. От откъслечни сведения се разбира, че в този период се обновяват и някои от по-малките манастири, което показва, че особено през втората половина на XV в. в Кюстендилския санджак християните намират средства за възстановяване на своите храмове. Може да се предположи, че е възможно и в други манастири в санджака да има монашеска активност, но за съжаление не са запазени исторически сведения, които да потвърдят тази хипотеза.

Благодарение на многобройните документи от XVI в., и преди всичко на запазените подробни османски регистри, може сравнително точно да се проследят промените, които настъпват в манастирската мрежа на Кюстендилския санджак през XVI в.

Първите документи, на които ще спрем вниманието си са от 1519 г. Те не са обнародвани, но данни, свързани с манастирите в Кюстендилския санджак, са публикувани от различни изследователи - Хр. Матанов, О. Зироевич, Ал. Стояновски и М. Кил144. Те се отнасят главно за броя на манастирите, но някои от изследователите дават и сведения за местоположението на всяка обител и размерът на нейните данъци. В публикуваните данни има известни различия в точния брой на манастирите по нахии, затова ще ги представим поотделно и накрая ще обобщим представените данни.

Според Хр. Матанов манастирите в Кюстендилския санджак са разпределени по нахии по следния начин145:

- нахия Щип - 1 манастир;
- нахия Кочани - 4 манастира;
- нахия Нагорич - 1 манастир;
- нахия Струмица - 3 манастира;
- нахия Мелник и Петрич - 1 манастир;
- нахия Кюстендил и Славище - 4 манастира;
- нахия Дупница - 1 манастир;
- нахия Радомир - 1 манастир;
- нахия Горно Краище - 5 манастира;
- нахия Враня - 4 манастира.

В нахиите Тиквеш, Морихово и Пиянец няма отбелязани манастири. Общият брой на обителите е 25.

При прегледа си на църквите и манастирите под юрисдикцията на Печката патриаршия О. Зироевич дава следните данни:

- нахия Щип - 1 манастир146;
- нахия Кочани - 1 манастир147;
- нахия Нагорич - 1 манастир148;
- нахия Кюстендил - 2 манастира149;
- нахия Дупница - 3 манастира150;
- нахия Радомир - 3 манастира151;
- нахия Горно Краище - 1 манастир152;
- нахия Сирищник - 5 манастира153;
- нахия Враня - 5 манастира154.

Според данните, посочени от О. Зироевич, в Кюстендилски санджак има 22 манастира. Тя прецизно уточнява тяхното местоположение и дава допълнителни сведения за отделните обители, ако съществуват такива. Тук трябва да се има предвид, че О. Зироевич не посочва никакви данни за области, които не влизат в диоцеза на Печката патриаршия, т.е. тя не дава сведения за манастирите в нахиите Мелник, Петрич, Струмица и Тиквеш.

При сравняване на сведенията на Хр. Матанов и О. Зироевич се вижда, че в тях има известни различия, които вероятно се дължат на разночетения при превода на текста на документа. Тези различия се отнасят до броя на манастирите във всяка отделна нахия. На този етап от проучването не може да се определи кой от двамата автори дава точни данни. По тази причина приемаме за реален по-големия брой манастири, посочен съответно от Хр. Матанов или О. Зироевич. Естествено не изключваме възможността данните на двамата учени да се допълват и в случая обителите да са повече от направеното тук предположение. Като съпоставим и обобщим данните, изнесени от двамата изследователи, може да се приеме, че манастирите по нахии в Кюстендилския санджак са разположени по следния начин:

- нахия Щип - 1 манастир;
- нахия Кочани - 4 манастира;
- нахия Нагорич - 1 манастир;
- нахия Струмица - 3 манастира;
- нахия Мелник и Петрич - 1 манастир;
- нахия Кюстендил и Славище - 4 манастира;
- нахия Дупница - 3 манастира;
- нахия Радомир - 3 манастира;
- нахия Горно Краище и Сирищник - 6 манастира;
- нахия Враня - 5 манастира.

Общият брой на манастирите, според обобщените данни, е 31.

Сведения на двамата изследователи се допълват от А. Стояновски, който в проучването си за Щипската нахия посочва, че през 1519 г. в нея има осем манастира155, от което следва, че общият брой на манастирите в санджака е 38.

Представените сведения се допълват от данните на още един документ от същата 1519 г. - „Опис на данъчните облекчения“, част, от който е обнародван от М. Кил. В този опис са включени шест привилегировани манастира, които се ползват с данъчни облекчения. Това са Рилският, Лесновският, Осоговският манастир, два манастири около Мелник и един в Кратово156.

Като се обобщят данните от двата документа от 1519 г., изнесени от различните изследователи, може да се приеме, че общият брой на манастирите в Кюстендилския санджак през 1519 г. е 44.

В друг османски документ от 1527/28 г. също се съдържат данни за някои от манастирите в Кюстендилския санджак. Те са публикувани от О. Зироевич и се отнасят единствено до нахия Враня157. Според тези данни в нахията има само два манастира, което означава, че за период от 8-9 години броят на манастирите в нахията е намалял с три. Това може да означава, че по някаква причина тези обители запустяват, но от друга страна е възможно османският чиновник да е включил техните данъци към доходите от други обекти - мезри или селища, без изрично да споменава, че става въпрос за християнски храмове.

В подробния регистър за Кюстендилския санджак от 1530/31 г.158 се съдържат косвени сведения за съществуването на манастири в тази област. Те са приравнени от османския чиновник към мезрите и са дадени общо (мезри+манастири)159. В регистъра е посочено, че в Кюстендилския санджак има 109 мезри+манастири. При подробно разглеждане на описа се вижда, че те са разположени по следния начин160:

- каза Кюстендил има 29 мезри+манастири;
- каза Щип 16 мезри+манастири;
- каза Струмица 16 мезри+манастири;
- нахия Мелник 5 мезри+манастири;
- каза Враня 43 мезри+манастири161.

При сравняване на данните от документа от 1530/31 г. с тези от 1519 г. трябва да се отбележи, че броят на манастири+мезри драстично намалява. Според регистъра от 1519 г. мезрите са 278162, а както вече стана ясно манастирите - 44. В дефтера от 1530/31 г. те са общо 109. Може да се допусне, че броят на манастирите остава приблизително същия, докато промяната е основно в броя на мезрите, като не трябва да се изключва възможността османският чиновник да е допуснал грешка при тяхното отбелязване.

Данни за броя на манастирите в нахиите Щип и Враня се съдържат и в опис от 1550 г. Според тях обителите в нахия Щип са 7, а във Враня - 1163. Вижда се, че броят на манастирите в нахия Враня продължава да намалява. Може да се изкаже предположението, че в този период се променят критериите за описание на християнските обители. Напълно е възможно регистраторът да включва само манастири, в които има монашески братства, а данъците от останалите необитаеми обители да са включени към доходите от близкото до тях селище.

Последният османски документ, на който ще се спрем, е обширният регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. В него освен „тимарска част“ има и обособена „манастирска част“, в която са включени 16 обители. Обобщените данни от целия регистър за броя на манастирите по нахии са следните:

- нахия Кюстендил - 9 манастира164;
- нахия Дупница - 11 манастира165;
- нахия Радомир - 7 манастира166;
- нахия Сирищник с Горно Краище - 9 манастира167;
- нахия Щип - 7 манастира168;
- нахия Кочани - 7 манастира169;
- нахия Нагорич - 5 манастира170;
- нахия Струмица - 5 манастира171;
- нахия Конче - 1 манастир172;
- нахия Дойран - 2 манастира173;
- нахия Боимия - 2 манастира174;
- нахия Тиквеш - 10 манастира175;
- нахия Петрич - 1 манастир176;
- нахия Мелник - 12 манастира177. В „манастирската част“ на описа към манастирите от нахия Мелник е добавена и митрополитската църква в града178. От това сведение става ясно, че османският чиновник, поне що се отнася до гр. Мелник, ясно разграничава манастирите от митрополитската църква, което позволява да се допусне, че и при другите описани обители регистраторът прави тази разлика;

- нахия Враня - 17 манастира179.

В нахиите Пиянец, Кратово и Славище не са посочени манастири, но се вижда, че в нахия Тиквеш вече съществуват 10 манастира.

От посочените данни става ясно, че общият брой на манастирите, описани в регистъра от 1570/73 г., е 105. Османският чиновник отбелязва 5 манастира „извън дефтера“, което предполага, че те са новопостроени, 12 като отделни тимари, 3, които принадлежат на Мелнишкия митрополит Яков, 2, които имат вакъф, а един е вакъфиран. При описанието на повечето манастири регистраторът отбелязва точното им местонахождение.

Документите, върху които се спряхме, дават една сравнително ясна представа за манастирската мрежа през XVI в. С най-точни сведения разполагаме за промените в нахиите Щип и Враня, които са отразени в повече достигнали до нас документи.

В заключение може да се обобщи, че положението в Щипската нахия през XVI в. е следното: 1519 г. - 9 манастира; 1550 г. - 7 манастира; 1570/73 - 6 манастира. Вижда се, че в нахията броят на манастирите намалява, което е изключение при сравнение с останалите нахии в санджака. Трябва да се отбележи, че не винаги отделните манастири се срещат и в трите документа. Засвидетелствани са само три такива манастира - Лесновският манастир, манастирът „Св. Атанас“ край с. Цървулево и манастирът „Успение Богородично – Пирг“, като последният през 1570/73 г. е включен в нахия Кочани. Два от манастирите се срещат в два от документите, а седем манастира фигурират само в едни от описите. Това означава, че през XVI в. на територията на нахия Щип в различни периоди от време съществуват 12 манастира180.

Положението на манастирите в нахия Враня е следното: 1519 г. - 5 манастира; 1527/28 г. - 2 манастира; 1550 г. - 1 манастир; 1570/73 г. - 17 манастира. Прави впечатление, че през първата половина на века броят на манастирите рязко намалява и в 1550 г. е регистриран само един. Този факт може лесно да се обясни с някакъв природен или демографски катаклизъм, който довежда до запустяването и изчезването на манастирите в областта. По-странното в случая е как за период от 20 години християнското население успява да възобнови и построи още 16 манастира. Единственият логичен извод е, че османските чиновници, които подготвят първите описи не са достатъчно прецизни и не отбелязват точния брой на манастирите в нахията. Вероятно регистраторът от 1570/73 г. проявява по-голяма точност и се съобразява с новия закон на султан Селим II за описание на манастирските имоти.

Само два от манастирите в нахия Враня са отбелязани в три от описите (от 1519, 1527/28 и 1570 г.) — „Яганче“ (или „Ягленце“) и Пшинският манастир. За другите четири обители, включени в описите от 1519 г. и от 1550 г. липсват сведения за тяхното местоположение и не може да се твърди със сигурност, че са включени в описа от 1570/73 г.181

За останалите нахии разполагаме със сведения за манастирски живот само от документите от 1519 г. и 1570/73 г. В тях се наблюдава увеличаване на броя на манастирите. Ситуацията изглежда по следния начин:

- нахия Кюстендил - 1519 г. - 3 манастира и 1570/73 г. - 9 манастира.

Три от манастирите са отбелязани и през двете години - Осоговският манастир, манастирът „Св. Богородица“ край с. Зимне и манастирът „Преображение“ край с. Таваличево182;

- нахия Дупница - 1519 г. - 4 манастира и 1570/73 г. - 11 манастира.

Три от манастирите са засвидетелствани и в двете години - Рилският манастир, манастирът „Св. Варвара“ край с. Баня и манастирът „Св. Никола“ край с. (Горни) Върбовник183;

- нахия Радомир - 1519 г. - 3 манастира и 1570/73 г. - 7 манастира. Само за един манастир може да се твърди със сигурност, че е отбелязан и в двата описа - „Св. Димитър“ край с. Кленовик184. За останалите две обители от 1519 г. нямаме данни за тяхното местонахождение.

- нахия Сирищник и Горно Краище - 1519 г. - 6 манастира и 1570/73 г – 9 манастира. Три манастира са включени и в двата описа - Пещерският (Мрачки) манастир, манастирът „Св. Никола“ край с. Станкьовци и Земенският манастир185;

- нахия Кочани - 1519 г. - 4 манастир и 1570/73 г. - 7 манастира186;

- нахия Ногерич - 1519 г. - 1 манастир и 15170/73 г. - 5 манастира. Манастирът край с. Ословец е включен и в двата описа187;

- нахия Струмица - 1519 г. - 3 манастира и 1570/73 г. - 5 манастира.

Единствено за манастира край с. Водоча се знае със сигурност, че е включен и в двата описа188;

- нахия Мелник - 1519 г. - 3 манастира и 1570/73 г. - 12 манастира189.

За един от манастирите, включени в описа от 1519 г., не разполагаме със сведения къде точно се намира.

- нахия Петрич - ще припомним, че през 1519 г. тя е обединена с нахия Мелник, така че е напълно възможно манастирът, за който нямаме сведения къде точно се намира, да е разположен в нахия Петрич. Според описа от 1570/73 г. в нея има една обител190.

Според описа от 1570/73 г. в нахиите Конче, Дойран, Боимия и Тиквеш се появяват манастири, които не са регистрирани в по-ранния опис191.

От направения преглед се вижда, че за период от около век манастирите в Кюстендилския санджак се увеличават повече от два пъти. Много е трудно да се даде точно обяснение на въпроса на какво се дължи този бум в появата на обители в областта. От една страна, може да се допусне, че годините на просперитет в Османската империя довеждат до спокойствие и вероятно известна финансова стабилност сред християнското население, което има повече възможност да отделя средства за възобновяване или строеж на църковни храмове. От друга страна, не трябва да се изключва вероятността османските чиновници, подготвили различните регистрации, да се ръководят от различни критерии при описването на манастирите. Може да се предположи, че регистраторът от 1519 г. включва единствено манастирите, в които има монашеско братство, което от своя страна е възможно да ползва известни данъчни облекчения и да не е включено в дефтера. Останалите обители, ако съществуват такива, е възможно да са причислени към мезрите, както това прави регистраторът от 1530/31 г., или данъците от имотите им директно да са включени към тези на селището, до което се намират. От друга страна, смятаме, че указанията на чиновника, който съставя описа от 1570/73 г., са съвсем различни. Той трябва да се съобрази с изискванията на султан Селим II за пълно описание на манастирските имоти. Вероятно именно тези две предположения са в основата на голямата разлика в броя на манастирите между двете регистрации. Част от тях в действителност са възобновени стари средновековни обители или новопостроени манастири, а други просто не са отбелязани в описа от 1519 г.

ook 004

Данните от османските документи се допълват от многобройните приписки по ръкописите и ктиторските надписи по стените на манастирските постройки и църковна утвар. Тези извори се отнасят преди всичко до големите манастири в Кюстендилския санджак и обогатяват тяхната история. Например, от тези сведения научаваме за няколкократното обновяване на Лесновския манастир през XVI в. с даренията на местното население и богатата кратовска фамилия Пепик192. В този период продължават и своята дейност няколкото книжовни средища в санджака - Рилският манастир, Осоговският манастир и др.193

Накрая ще добавим, че от средата на XVI в. започват и монашеските мисии до Русия за помощи, които завършват благоприятно за отделните манастири. В прошенията на монасите до руския цар са включени редица сведения, свързани с историята на манастира, от който те идват. Така например, благодарение на едно пътуване на осоговските монаси до Москва през 1586 г. научаваме за голямо земетресение в района, което разрушава манастирските постройки194.

По-малките манастири вероятно са поддържани само от населението от околните села, в тях рядко има по един или двама монаси. За много от тези обители научаваме единствено от дефтера от 1570/73 г. Въпреки това те са доказателство, че през XVI в. християнското население в Кюстендилския санджак успява да съхрани и поддържа повече от 100 манастира.

Сведенията за съществуването на отделни манастири през XVII в. се отнасят основно до големите манастири в Кюстендилския санджак. Вероятно част от по-малките обители постепенно запустяват и изчезват. От една страна, причина за този процес е липсата на монаси, които да ги поддържат. Смятаме, че е напълно възможно част от малките манастири да са разрушени от природни бедствия в района.

С най-подробни сведения от XVII в. разполагаме за историята на Рилския, Осоговския и Лесновския манастир. И в трите манастира са запазени многобройни приписки и надписи, които свидетелстват за обновяването на манастирските постройки, за продължаването на книжовната дейност и най-вече за посещението в обителта на поклонници от различни селища на Балканите.

От този период са запазени сведения за пътуване на монаси до Русия, откъдето получават различни дарения. През XVII в. са известни две пътувания на рилски монаси до Русия195. Монасите от Лесновския манастир успяват да си издействат царска грамота, благодарение на която руските дарения стават постоянен източник на доход за обителта196.

В руските архиви е запазено и сведение за посещението на монаси от струмишкия манастир „Св. Никола“, които придружават Търновския митрополит Дионисий197.

 

Манастири на територията на Република Сърбия през XV-XVII в.

ook 005 1

 

В османските документи от XVII в. също се съдържат данни за съдбата на някои от манастирите в Кюстендилския санджак. Тези сведения отново са свързани главно с трите големи манастира в района - Рилския, Осоговския и Лесновския. В библиотеката на Рилския манастир е съхранена богата сбирка от османски документи. Едни от най-интересните от тях са свързани с обновяването на манастирските сгради и закупуването на нова земя, което свидетелства за доброто материално положение на обителта198.

Осоговският манастир също има добро материално положение, което прави впечатление на двама османски автори от средата на XVII в. - Евлия Челеби и Хаджи Калфа. Техните сведения се потвърждават и от описа на манастирското имущество, изготвен от Печкия патриарх Арсений III199. Интересно сведение за манастира се съдържа и в един кадийски акт от 1616 г. В него се посочва, че осоговските и лесновските монаси се грижат за хайдути, за което трябва да бъдат наказани200. Вероятно последствията не са фатални за двата манастира, защото те продължават своето съществуване през целия XVII в.

С различни данни, главно от археологически и изкуствоведски характер, разполагаме за обновяването и строежа на някои от по-малките манастири в Кюстендилския санджак. Например от ктиторски надпис в църквата на Моклишкия манастир се вижда, че той е построен през 1595 г.201 Следващите данни за тази обител са чак от началото на XVIII в., но вероятно тя не прекъсва своето съществуване и през XVII в.

В края на XVI в. е основан или възобновен Карпинският манастир. През следващия век той се развива като един от книжовните центрове в областта202.

В началото на XVII в. е обновен и Полошкият манастир, като към него е пристроен притвор, който е изписан през 1609 г. От този период в обителта са запазени и няколко икони, които също свидетелстват за наличието на монашески живот в нея. Данни за манастира получаваме и от запазения поменик, в който са отбелязани имената на многобройни поклонници203.

Част от мелнишките манастири също са обновени през XVII в. Например в манастира „Св. Никола“ са запазени фрагменти от живопис от този период, а манастирът „Св. Параскева“ е реконструиран след земетресение204.

В края на XVI - средата на XVII в. е напълно обновен и Роженският манастир. Построени са нови манастирски сгради и храмът е изцяло изписан. Вероятно в манастира се развива и книжовна дейност, но за съжаление в края на века в него избухва пожар, който унищожава голяма част от книжовното богатство на обителта205.

В края на XVII в. е основан и изписан още един манастир - „Св. Четиридесет мъченици“ край с. Лева река. За съжаление тази обител не оставя следа в писмените извори. За нейното съществуване през XVII в. съдим единствено от археологически проучвания и иконографски анализ на запазените стенописи206.

Накрая ще припомним, че през XVII в. към Кюстендилския санджак е присъединена нахия Велес, в която също са запазени данни за съществуването на монашеска обител. Според съхранения ктиторски надпис в манастира „Св. Йоан Предтеча“ край с. Ветерско обителта е основана през 1670 г. със средствата на епископ Йосиф Велешки207.

За два от големите манастира - „Св. Богородица Черногорска“ и Пшинският манастир, в Кюстендилския санджак през XVII в. разполагаме с малко сведения и то главно приписки и надписи208.

Накрая ще отбележим, че вероятно голяма част от манастирите в Кюстендилския санджак са пострадали след Карпошовото въстание през 1689 г. Липсват преки свидетелства за това, но например Осоговският манастир, който до този момент е един от богатите и често посещавани манастири, напълно изчезва от историческите извори през целия XVIII в. и е обновен едва през XIX в.209

От казаното дотук се вижда, че в писмените извори са засвидетелствани само малка част от манастирите, които съществуват през XVII в. Може да се предположи, че в Кюстендилския санджак в този период съществуват и други по-малки манастири, които продължават да се поддържат от местното християнско население, но не оставят никаква следа в изворите за това.

 

Бележки:

133Ихчиев, Д. Цит. съч., с. 4; Недков. Б. Цит. съч., II с. 13-14.
134Заветът на Св. Иван Рилски..., с. 150, 181; Ивановъ. Й. Св. Иванъ Рилски и неговиятъ монастиръ. С., 1917, с. 153.
135Виж тук част II.1.1. и приложената там литература.
136Велев, И Лесновскиот книжевен центар. Скопје, 1997, с. 70-71, 163-165; Поп-атанасов, Г., И. Велев, М. Јакимовска-Тошик. Скрипторски центри во средновековна Македонија. Скопје, 1997, с. 191.
137Ивановъ. Й. БСМ, с. 206; Staneva, H. Rousseva, R. Op. cit.
138Геров, Г. Стенописите от църквата „Св. Архангел Михаил“ край с. Сапарево. - В: Изкуство, бр. 14, С., 1994, с. 10; Зиројевић, О. Цркве и манастири..., с. 166; Тодоровић, Д. Лесновска испосница света Богородице. -В: Зограф, кн. 8, Београд, 1977, с. 59-62; Иванова, В. Неиздадени църкви въ Югозападна България. - В: ГНМ, С., 1931, 264-275; Василиев, Ас. Xудожествени паметници и майстори образописци из някои селища на Кюстендилско, Трънско и Брезнишко. - В: Комплексни научни експедиции в Западна България - Трънско - Брезнишко - Кюстендилско през 1957 и 1958 година. С., 1961, 184-192; Ангелов, С. Монументалната живопис в западните български земи през XVI в. - консерватизъм и иновации, (дисертация). С., 2009, с. 141-150.
139Трухелка, Ђ. Цит. съч., с. 461; Стојановић, Љ. Стари српски родослови и летописи. Сремски Карловци. 1927, с. 246; Иванов, Й. БСМ, с. 147.
140Иванов, Й. БСМ, с. 147.
141Новаковић, С. Пшињски поменик. - В: Споменик, XXIX, Београд, 1895, с. 8; Иванић, Б. Цит. съч., с. 335-342.
142Фрагмент от подробен тимарски регистър за села от Струмишко и Тиквешко от 60-те години на XV в. - В: Матанов, Xр. Възникване и облик..., с. 186.
143Гергова, И. Поменици от Македония в български сбирки. С., 2006, с. 107-108; Pavlikianov, C. The Athonite Monastery of Vatopedi from 1480 to 1600. Sofia, 2006, p. 21-23.
144Матанов, Хр. Възникване...; Зиројевић, О. Цит. съч.; Стојановски, А. Штип од пагањето под османлиска власт до крајат на XVIII век. - В: Штип низ вековете. Кн. I, Штип, 1986; Кил, М. Цит. съч.
145Матанов, Xр. Възникване..., с.76-77; Матанов, Хр. Xристиянските структури в Кюстендилски санджак под знака на полумесеца (XV-XVI в.) - В: ИИМК, Т. X, 2004, с. 29.
146Зиројевић, О. Цит. съч., с. 155.
147Пак там, с. 56.
148Пак там, с. 50.
149Пак там, с. 60, 168-169.
150Пак там, с. 55. 76, 141.
151Пак там, с. 66, 93, 144.
152Пак там, с. 33.
153Пак там, с. 66, 114, 115, 150, 153.
154Пак там, с. 68, 110, 152, 171, 187.
155Стојановски, А. Штип од пагањето..., с. 256-257.
156Кил, М. Цит. съч. ,с. 122-123.
157Зиројевић, О. Цит. съч., с. 110,. 171.
158Виж подробно за този регистър в: Ковачев, Р. Регистри от Истанбулския османски архивза Кюстендил, казата и санджака през XVI в. - В: ИИМК, Т. X, 2004, с. 345-362
159Матанов, Хр. Възникване..., с. 77-78; Матанов, Хр. Xристиянските..., с. 29.
160Превод на регистъра ми бе предоставен от проф. Xр. Матанов, за което му изказвам благодарност.
161Başbakanlik Osmanli Arşivi ТД 167.
162Матанов, Хр. Възникване..., с. 125-126.
163Стојановски, А. Штип од пагањето..., с. 256-257; Зиројевић, О. Цит. съч., с. 65.
164ТДИМН, V/I, с. 33, 95, 97, 111, 146, 152, 164, 183, 184; ТДИМН, V/5, с. 361-362.
165ТДИМН, V/I, с. 345, 346, 408, 424, 445, 448-449, 475, 484, 506; ТДИМН, V/5, с. 355-357.
166ТДИМН, V/I, с. 558, 570, 583, 594, 604, 623, 634.
167ТДИМН, V/I, 669, 678, 694, 695, 724, 733, 735, 768, 792.
168ТДИМН, V/II, с. 94, 174, 233, 258, 273.
169ТДИМН, V/II, с. 304, 333, 380, 383, 387, 396-397, 407.
170ТДИМН, V/II, с. 475, 505, 530, 549, 580; ТДИМН, V/V, с. 361.
171ТДИМН, V/III, с. 45, 59, с. 82, 174, 224.
172ТДИМН, V/III, с. 268.
173ТДИМН, V/III с. 290-291.
174ТДИМН, V/III, с. 350, 340.
175ТДИМН, V/III, с. 392, 413, 447, 472, 478, 537, 544, 545.
176ТДИМН, V/III, с. 608.
177ТДИМН, V/IV, с. 36-38; ТДИМН, V/V, с. 359-361.
178ТДИМН, V/V, с. 359.
179ТДИМН, V//IV, с. 195, 201, 239-240, 246, 255, 262, 273-274, 325, , 340, 343, 389-390, 485, 541, 556; ТДИМН, V/V, с. 358.
180Виж подробно част II.6.
181За манастирите в нахия Враня виж част II.1.16. и II.15.
182Виж за Осоговския манастир част II. 1.2. За останалите манастири в нахия Кюстендилвиж част II.2.
183Виж за Рилския манастир част II.1. За останалите манастири в нахия Дупница виж част II.3.
184Виж част II.4.
185Виж част II.5.
186Виж част II.7.
187Виж част II.1.17. и II.8.
188Виж част II.9.
189Виж част II.1. и II..15.
190Виж част II.14.
191Виж част II.10, II.11, II.12, II.13.
192За Лесновския манастир виж тук част II.1.3. и приложената там литература.
193За историята на тези манастири виж част II.1.1., 11.1.2.
194За Осоговския манастир виж тук: част II.1.2.
195Муравьев, А. Н. Сношенiя Россiи съ Востокомъ по делам церковнымъ. ч. 2, Санкт Петербург, 1860, с. 57-60, 137, Ивановъ. Й. Св. Иван Рилски..., с. 57, 155-156; Дылевский, Н. Рыльский монастырь и Россия в XVI и XVII веке. С., 1946, с. 70-75, 77; Снегаров, И. Културни и политически връзки между България и Русия през XVI-XVIII в. С., 1953, с. 37-39.
196Ангелов, Б. Руско-южнославянски книжовни връзки. С., 1980, с. 15-17, 69-78; Снегаров, И. Културни и политически..., с. 41.
197Муравьев, А. Н.Сношенiя Россiи съ Востокомъ по делам церковнымъ. ч. 1, Санкт Петербург, 1858, с. 300-301.
198Ихчиев, Д. Цит. съч., с. 461, 462.
199Хаджи Калфа. Цит. съч., с. 59; Evlija Čelebija. Цит. съч., с. 47; Иванов, Й. БСМ, с. 149.
200Михајловски, Ј. Десет века свети Јоаким Осоговски. Куманово, 2005, с. 35; Габелић, С. Манастир Лесново. Историја и сликарство. Београд, 1998, с. 41.
201Снегаровъ, И. История на Охридската архиепископия..., Т. 2, с. 485; Петковић, Вл. Преглед црквених споменика кроз повестницу српског народа. - В: Посебни издања САН, кн. CLVII, одељење друшивених наука, нова серија, кн. 4, Београд, 1950, с. 194; Велев, И. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Скопје, 1990, с. 119.
202Поп-атанасов, Г., И. Велев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч., с. 91, 94-95.
203Корнаков, Д. Полошки манастир Свети Горги. Скопје, 2006, с. 14; Гергова, И. Цит. съч., с. 70, 109.
204Нешева, В. Богозиданият град Мелник. С., 2008, с. 206-212, Нешева, В., Цв. Комитова. Теренно археологическо проучване на църквата „Св. Параскева“ („Св. Петка“) в Мелник. - В: Археологически открития и разкопки през 2004 г. С., 2005, с. 305.
205Геров, Г., Б. Пенкова, Р. Божинов. Стенописите на Роженския манастир. С., 1993, с. 12, бел. 31; Препис, Ал. Роженският манастир през периода XVI-началото на XX в. - В: PaleoBulgarica/ Старобългаристика, XI, С., 1987, кн. 2, с. 88-89.
206Виж тук в част II.5.10.
207Виж тук част II.17.1.
208За двата манастира виж тук част II.1.16. и II.1.17.
209Нешев, Г. Български довъзрожденски културно-народностни средища. С., 1977, с. 151.

 

X

Right Click

No right click