Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилския санджак през XV - XVII в. - 3.4. Манастирски книжовни средища в Кюстендилския санджак през XV-XVII в.

Посещения: 17793

Индекс на статията

 

3.4. Манастирски книжовни средища

в Кюстендилския санджак през XV-XVII в.

 

Още през средновековната епоха много от манастирите стават средища на книжовна дейност. В част от тях тази традиция се запазва и през османския период. Специалисти от различни хуманитарни области разглеждат задълбочено тези въпроси240. Тук ще се спрем единствено на конкретни книжовници и ръкописи, които са доказателство за запазването на книжовните традиции в манастирите в Кюстендилския санджак през XV-XVII в.241

Сведения за книжовен живот в разглежданата област през XV-XVII в. се откриват в 11 манастира. В някои от тях преписваческата дейност не прекъсва през целия период, като например в Рилския манастир, Лесновския манастир и др., но в други обители е засвидетелствана само по една преписана книга през целия разглеждан период.

През XV-XVII в. книжовната дейност в манастирите се развива в няколко насоки. На първо място в манастирските библиотеки се събират и съхраняват ценни средновековни ръкописи. Например в Рилския манастир са запазени няколко търновски ръкописи: „Теодосиева лествица“242, „Пандектите на Никон Черногорец“243 и др.244

Друга основна книжовна дейност на манастирите е свързана с превод и преписване на различни богослужебни книги и съставяне на сборници. През XV в. като книжовен център се оформя манастирът „Света Богородица Черногорска“. В него още в началото на века работи инокът Герасим, който преписва Диалогът на Григорий, папа Римски (Римски патерик)245. С тази обител е свързана и част от дейността на книжовника Владислав Граматик. Според запазени приписки тук той преписва три сборника - сборника от 1469 г., сборника „Андрианти“ от 1473 г. и „Рилски панегерик“ от 1479 г. От Владислав Граматик са известни и други сборници, част, от които се намират в библиотеката на Рилския манастир. Някои учени предполагат, че книжовникът прекарва последните години от живота си в Рилския манастир, но липсват сигурни доказателства, които да подкрепят тази хипотеза246.

Рилският манастир е един от големите книжовни центрове не само в Кюстендилски санджак, но и на Балканския полуостров. В него се преписват многобройни ръкописи и книжовната традиция в обителта не прекъсва през целия период на османското владичество. В нея работи монахът Мардарий, който е последовател на Владислав Граматик, и двамата заедно преписват „Рилския панегерик“ от 1483 г. Мардарий Рилски работи в Рилската обител между 70-те години на XV в. и 1509 г.247 Книжовната дейност в Рилския манастир е продължена от монасите Давид, Спиридон, Пахомий, Никифор, но за съжаление имената на мнозина други книжовници остават неизвестни248.

Активна книжовна дейност се развива и в Лесновския манастир. От книжовниците, които работят в него през XV в. са известни имената на Драйко (1428 г.) и Радона (1429 г.). През XVI в. книжовната дейност на манастира се пренася в неговия скит „Успение на Света Богородица – Пирг“, където са преписани три сборника - един от монаха Силвестър и два от поп Лазар Кратовски. В Лесновската обител са открити и други ръкописи, дело на неизвестни книжовници249.

С малко сведения разполагаме за книжовна дейност в Осоговския, Пшинския и Карпинския манастир. От тези обители до нас достигат само няколко ръкописа. Изследователите, които ги посещават през XIX в. свидетелстват, че в тях се съхраняват големи библиотеки. За съжаление, обаче те са пръснати в различни книгохранилища по света и само от запазените инвентари на колекциите и приписките към отделните ръкописи може да се разбере точния произход и движение на дадена книга. Голяма част от книжовното богатство на тези манастири, а към тях трябва да прибавим и това на Лесновския манастир, е пренесено в Белградската народна библиотека и е изгоряло по време на бомбардировките над града през 1941 г.250

С откъслечни сведения разполагаме за книжовната дейност в някои от по-малките манастири. Така например в Полошкия манастир са преписани три ръкописа през XVI-XVII в., а в манастира край с. Длабочица - един (през XVI в.). В библиотеката на Бобошевския манастир са открити няколко ръкописа от XVI-XVII в., но се предполага, че те са преписани в други книжовни центрове251 .

Голям книжовен център вероятно е бил и Роженският манастир, за което се съди по три оцелели ръкописа, които се намират в Йерусалим. През XVII в. в обителта избухва пожар, в който изгаря манастирската библиотека и архивохранилището252.

В редки случаи в манастирските книжовни средища се създават и оригинални произведения. Така например, от споменатия по-горе книжовник Владислав Граматик, е известно едно произведение - „Рилска повест“. В него той подробно описва възобновяването на Рилския манастир от братята Йоасаф, Давид и Теофан и пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в обителта. Съчинението е известно в четири редакции, като се предполага, че само кратката (рилска) редакция е дело на книжовника253.

Друг книжовник, автор на оригинални произведения, е Димитър Кантакузин. Той също работи през XV в. От него са запазени няколко произведения: „Житие с малка похвала на св. Йоан Рилски“, „Служба на Св. Йоан Рилски“, „Молитва към Богородица“ и „Похвално слово за св. Димитър Солунски“254.

В манастирските библиотеки се съхраняват и ръкописи, които произхождат от други книжовни центрове. Например в Рилския манастир се пазят Крупнишкото и Сучавското евангелие. Много често в обителите са дарявани и старопечатни книги, като отново в Рилския манастир се съхранява колекция от руски старопечатни книги, а в Лесновския манастир е открита и една от първите славянски печатни книги - Цетински Октоих от 1494 г.255

От казаното дотук се вижда, че в Кюстендилския санджак се оформят няколко книжовни средища, които развиват своята дейност през различни периоди от време. Първоначално книжовната традиция се запазва и съхранява в старите средновековни манастири - „Матейче“, Рилския, Лесновския, Пшинския манастир. През XVI-XVII в. обаче има данни, че и в други по-малки обители се развива книжовна дейност - „Успение Богородично – Пирг“, Полошкия и Карпинския манастир. Единствено Рилският манастир остава един от водещите книжовни центрове през целия период на османското владичество. Освен като скриптории манастирите се оформят и като книгохранилища както на средновековни ръкописи и ръкописи от османския период, така и на старопечатни книги.

 

* * *

 

В заключение може да се направят няколко основни извода за манастирската мрежа в Кюстендилския санджак през XV-XVII в. На първо място се вижда, че през втората половина на XV в. започва постепенното възобновяване на старите средновековни манастири, към тях се насочват многобройни поклонници и те стават средища на духовния и книжовния живот в областта. Вероятно в този период започва и обновяването на някои от по-малките манастири в санджака, но сведения за тях се откриват едва през следващия XVI в.

В историческите извори най-добре е отразено състоянието на манастирската мрежа през XVI в. Двата подробни регистъра от 1519 и 1570/73 г. разкриват съществуването на манастири на територията на Кюстендилския санджак, които не са засвидетелствани в други исторически извори. По-голямата част от тези манастири са нискодоходни, в тях няма монашески братства и те най-вероятно се поддържат от местното население. И в този период книжовната дейност е съсредоточена главно в големите и богати манастири, познати още от средновековната епоха.

В края на XVI и през XVII в. се появяват няколко нови манастира, но въпреки това се вижда, че в този период броят на монашеските обители намалява. Промяната на манастирската мрежа през XVII в. се дължи на няколко фактора. От една страна монасите се насочват основно към по-големите и богати манастири, а за малките се грижи местното население. Вероятно с течение на времето жителите на дадено селище успяват да включат манастирските имоти към своето землище, което довежда до запустяване на манастирските постройки. За такива обители днес съдим преди всичко от запазените местни топоними - „Манастирище“, „Църквище“ и др., които се срещат често в разглеждания регион. Обикновено местното население съхранява традицията на такива места да се правят курбани на даден светец.

Друга възможна причина за изчезването на част от манастирите са различните природни катаклизми. В края на XVI в. е засвидетелствано голямо земетресение, което вероятно разрушава отделни обители и околното население не успява да намери достатъчно средства, за да ги възстанови.

В края на XVII в. в разглежданата област избухва Карпошовото въстание, което е потушено от османските власти. Вероятно след това османците разрушават или превръщат в джамии редица християнски храмове.

През целия разглеждан период малка част от манастирите в Кюстендилския санджак успяват да се съхранят като книжовни и духовни средища на християнското население. Преди всичко това са старите средновековни манастири - Рилски, Осоговски, Лесновски, Пшински, „Матейче“. Именно в тях, почти без прекъсване, се преписват книги, създават се библиотеки. В тези манастири се стичат поклонници от различни краища на Балканите. Техните монашески братства поддържат връзка с атонските манастири и пътуват до Русия, откъдето освен парична помощ получават като дарение и много богослужебни книги. Многобройните малки манастири поддържат жива християнската вяра на населението в Кюстендилския санджак, но големите манастири са всъщност тези, които успяват да съхранят средновековните културни традиции и да се превърнат в център на книжовния живот в региона за дълъг период от време.

Бележки:

240Виж например: Нешев, Г. Български довъзрожденски...; Нешев, Г. Български манастири през вековете. С., 2006; Петканова, Д. Старобългарска литература IX-XVIII в. С., 1997 и приложените там текстове и по-стара литература.
241По-подробно за книжовната дейност на всеки отделен манастир в Кюстендилския санджак през XV-XVII в. виж тук в част II и приложената там литература.
242Ръкописът се съхранява в библиотеката на Рилския манастир под № 3/10.
243Ръкописът се съхранява в библиотеката на Рилския манастир под № 1/16.
244Райков, Б., Хр. Кодов, Б. Христова. Славянски ръкописи в Рилския манастир. Т. 1, С., 1986, с. 9; Христова, Б. Българската книжнина и литература през XV век. - В: Българският петнадесети век. Сборник доклади за българската обща и културна история през XV век. С., 1993, с. 117.
245Стојановић, Љ. Стари српски записи и натписи. Књ. I, Београд, 1982, с. 378, № 1515; Поп-атанасов, Г., И. Велев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч., с. 191-192. Виж тук част II.1.17.
246За Владислав Граматик виж: Данчев, Г. Владислав Граматик - книжовник и писател. С., 1969; Христова, Б. Опис на ръкописите на Владислав Граматик. Велико Търново, 1996.
247Терзийска, М. Книжовно-просветната дейност на Рилския манастир (от X век до Освобождението). С., 2009, с. 86-87.
248Спространов, Е. Опис на ръкописите при библиотеката на Рилския манастир. С., 1902; Райков, Б., Хр. Кодов, Б. Христова. Цит. съч.; Терзийска, М. Цит. съч.
249Виж по-подробно: Велев, И. Лесновскиот...
250Виж подробно за тези книжовни центрове: Поп-атанасов, Г., И. велев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч.
251Велев, И. Преглед на..., с. 128, 156; Нешев, Г. Български довъзрожденски... , с. 168-174; Гошев, И. Стари записи и надписи. Свезка четвърта. Исторически, литургически и библиографически записи и текстове. С., 1936, с. 43-45; Христова, Б., Д. Караджова, А. Икономова. Български ръкописи от XI до XVIII век запазени в България. Своден каталог. Т. I, С., 1982, с. 134, 213, 217.
252Препис, Ал. Цит. съч., с. 88-107.
253Дуйчев, И. Цит. съч., с. 74; Данчев, Г. Рилската повест на Владислав Граматик и споровете около двете и редакции. - В: Трудове на ВПИ „Кирил и Методий“. Велико Търново, 3, 1966, с. 49-88; Ангелов, Б. Владислав Граматик. - В: Старобългарски писатели. С., 1981, с. 132; Данчев, Г. Страници из историята на Търновската книжовна школа. С., 1983, с. 187-229.
254Данчев, Г. Димитър Кантакузин. С., 1979. Виж също и тук в част II.1.1.
255Виж в част II.1.1. и II.1.3.

 

X

Right Click

No right click