Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилския санджак през XV - XVII в. - Част II. Каталог на манастирите в Кюстендилския санджак в периода XV-XVII век

Посещения: 17796

Индекс на статията

 


ЧАСТ II.
КАТАЛОГ НА МАНАСТИРИТЕ В КЮСТЕНДИЛСКИЯ САНДЖАК
В ПЕРИОДА XV-XVII ВЕК

 

В каталога са включени 124 манастира от Кюстендилския санджак, които са засвидетелствани в изворите от периода на османското владичество. Съществуването на някои от тях е добре отразено в различни документи или се потвърждава от направените археологически разкопки. За други обители разполагаме с по едно сведение и за тяхното локализиране използваме данни от археологически и етнографски характер. Местоположението на малка част от манастирите остава неизвестно.

Манастирите, включени в каталога, са подредени според административната структура на Кюстендилския санджак, отразена в османските описи от 1519 и 1570/73 г. На първо място започваме с манастири, които се ползват с известни данъчни облекчения, според посочените документи. След това продължаваме с отбелязаните обители в тимарските дефтери по нахии.

В каталога са разграничени няколко рубрики: Географско местоположение, Исторически сведения, Архитектура, Изкуство, Книжнина и книжовна дейност, Списък на игумените.

В първата рубрика се уточнява местоположението на отделните манастири спрямо най-близкия град в държавата, на чиято територия се намира той днес. В определени случаи се дават и сведения за близки планини и реки, които също са ориентир за географското разположение на разглежданите обители. В тази част се прави опит да се локализират някои манастири, които се споменават единствено в османските документи от ХVI в.

Изложението продължава с рубриката „Исторически сведения“, в която се насочваме към проследяване на историята на всеки манастир от периода XV-XVII в. За обителите, които съществуват в по-ранен период, накратко са представени сведения за тяхното основаване и ранна история. В края на рубриката се предлагат и данни за днешното състояние на разглеждания манастир, ако все още съществува.

След това е представен архитектурният план на манастирската църква и е отбелязвано наличието на други манастирски постройки. Трябва да се отбележи, че част от манастирите са напълно обновени през периода на Възраждането и днес е трудно да се определи техният вид от началото на османското владичество.

В рубриката „Изкуство“ на първо място е представена живописта в църквата и манастирските сгради, като вниманието е насочено главно към периода XV-XVII в. За по-голяма пълнота на изследването са дадени кратки сведения и за стенописи от по-ранните и от по-късните векове. Проучването продължава с данни за запазени икони и произведения на приложното изкуство от разглеждания период.

В следващата рубрика се дават подробни сведения за книжовното богатство на отделните манастири. В някои от тях е имало богати библиотеки, които днес не са запазени. Голям брой ръкописи се съхраняват в различни архивохранилища и библиотеки по света. За съжаление не малка част от тях са унищожени или изгубени по време на войните от началото на ХХ в. Специално внимание е обърнато на манастирите, в които се развива активна книжовна дейност. Накрая са отбелязани и кратки сведения за някои от съхраняваните старопечатни книги в тях.

В „Списъка на игумените“ са изброени известните манастирски предстоятели, на които е обърнато внимание и в историческата част на изложението.

Така представеният каталог има за цел да разгледа различни аспекти, свързани с историята на всеки отделен манастир. Смятаме, че чрез него е показана в цялост манастирската мрежа в Кюстендилския санджак през османския период.

 

X

Right Click

No right click