Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилския санджак през XV - XVII в. - 2. Манастири в каза Кюстендил

Посещения: 17801

Индекс на статията

 

2. Манастири в каза Кюстендил

 

2.1. Манастир „Св. Архангел Михаил“, с. Горановци, нахия Кюстендил

 

ook 054I. Географско местоположение. Манастирът „Св. Архангел Михаил“ се намира в близост до с. Горановци на 17 km северно от гр. Кюстендил, на територията на Република България.

II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Архангел Михаил“ най-вероятно е основан в края на XV - началото на XVI в. В църквата липсва ктиторски надпис, който може категорично да осветли периода на нейното изграждане и затова данните за него са единствено от археологически разкопки и иконографски анализ. В науката няма единно мнение по този въпрос453. Единственото писмено сведение за обителта се намира в описа за Кюстендилския санджак от 1570/73 г., което означава, че тя е основана преди съставянето на регистъра.

В споменатия опис от 1570/73 г. манастирът „Св. Архангел Михаил“ е отбелязан в султански хас в нахия Кюстендил. В обителта живее един монах, за който изрично е посочено, че е преселник. Данъците ѝ за пчелни кошери, овошки, зеленчукова градина и 1 воденица са в размер на 130 акчета454. Може да се допусне, че манастирът е основан или възстановен малко преди съставянето на регистъра от посочения в него монах - Станко.

Липсват сведения за по-нататъшната съдба на манастира. Вероятно скоро след това той запустява и повече никога не е възстановяван. Днес църквата е паметник на културата.

Iizgle goranovciII. Архитектура. Църквата „Св. Архангел Михаил“ е малка, еднокорабна и без притвор. Западната фасада е с анти и над входа има патронна ниша. Във вътрешността на храма са оформени три ниши на южната и северната стена. Личат следи от зидана олтарна преграда. Сводът е бил разрушен и по-късно възстановен455. Архитектурата е типична за периода преди XIV в., но през XVI-XVII в. тя се появява отново. Този факт дава основание на някои учени да предположат, че църквата е от по-ранен период456. По архитектурен тип горановският храм се доближава до църквите „Св. Стефан“ в Костур, „Св. Никола“ в Младо Нагоричане, „Св. Атанасий Александрийски“ в Журче, „Св. Петка Самарджийска“ в София, „Св. Архангел Михаил“ в Билинци и др.

Според археологическите разкопки в църквата „Св. Архангел Михаил“ се разграничат няколко строителни периода. Предполага се, че тя е построена през XVI в. върху основите на трикорабна базилика. Вероятно през XVII в. олтарната преграда е отстранена, възстановен е сводът, избити са два нови прозореца и на места е добавен втори живописен слой. В края на 70-те години на XX в. църквата е реставрирана457.

mihail detailIV. Изкуство. В църквата „Св. Архангел Михаил“ са запазени стенописи от два живописни слоя, които са доста повредени. Според последните проучвания тя е изписана първоначално в края на XV - началото на XVI в. Вторият слой е от XVII в. от времето, когато храмът е възстановен. Следи от него има само в горната част на източната стена и някои от фризовете. Стенописите от свода липсват.

Днес частично е запазена единствено сцената „Успение Богородично“. Доста ясно се виждат и образите в апсидата - Св. Богородица в цял ръст с бебето Xристос и два ангела от двете ѝ страни, под нея е сцената „Поклонение на жертвата“. В долния регистър са изписани светци в цял ръст, като прави впечатление патронното изображение на св. Архангел Михаил. В живописта преобладават топлите охравокафяви и червеникави тонове.

Според изследователите зографите, които работят в църквата, имат определен афинитет към детайла и най-вероятно рисуват и икони458.

 

2.2. Манастир „Света Богородица“ до с. Таваличево, нахия Кюстендил

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира е неизвестно. Село Таваличево се намира на 14 km източно от гр. Кюстендил, на територията на Република България. В самото село има късносредновековна църква „Св. Петка“, за която се предполага, че е от XVI-XVII в.459

В близост до селото има местност „Манастирище“, в която се намират останки от малка църква, и местност „Козички манастир“, но не е сигурно дали някои от тези топоними е свързан с манастира „Св. Богородица“460.

II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Богородица“ е включен в обширния османски регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Той е посочен в „зиамета на Абдурахим, чауш в султанския двор“. Обителта дава данъци в размер на 150 акчета и те са добавени към тези на с. Парешник. Османският чиновник уточнява, че манастирът се намира близо до с. Тавалич (дн. Таваличево)461.

 

2.3. Манастир „Свети Никола“ до с. Ваксево, нахия Кюстендил

 

I. Географско местоположение. Местоположението на този манастир е неизвестно. Село Ваксево се намира на около 30 km югоизточно от гр. Кюстендил, на територията на Република България. В селото има останки от няколко църкви и един манастир, но те не са посветени на „Св. Никола“462. На около 4 km от селището има останки от средновековна църква463.

II.Исторически сведения. Манастирът „Св. Никола“ е включен в описа за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Той е посочен в „зиамета на Сюлейман, мютеферик при Румелийския бейлербей“. Обителта дава десятък за шира, лен, пшеница и жито в размер на 167 акчета464.

 

2.4. Манастир „Свети Никола“ в с. Цървеняно

 

I. Географско местоположение. Местоположението на този манастир е неизвестно. Село Цървеняно се намира на около 15 km североизточно от гр. Кюстендил, на територията на Република България. На около 2.5 km югоизточно от селото в Коньовска планина е разположена местността „Манастир“, в която има останки от църква465. Може да се допусне, че именно там се е намирала търсената от нас обител. В самото село също има развалини от църква, посветена на Св. Богородица466.

II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Никола“ е включен в описа за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Той се намира в с. Цървеняно в „зиамета на Кея Шехин, кетхуда“. Общият данък на обителта е 40 акчета467. Не е посочено за какво точно се дава той.

 

2.5. Манастир „Света Богородица“, с. Земени, нахия Кюстендил

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира „Св. Богородица“ е неизвестно. Той е отбелязан в с. Земени или Зимне, което също е неидентифицирано.

II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Богородица“ е отбелязан в два османски описа от XVI в. Според по-ранния регистър от 1519 г. в него живее един монах, който плаща данък от 50 акчета468.

В дефтера от 1570/73 г. манастирът е отбелязан в с. Зимне в „тимара на Мустафа, чауш при бейлербея“. Османският чиновник изрично посочва, че в обителта е имало един монах, който е починал, вероятно наскоро. Това показва, че в този манастир в общи линии в течение на XVI в. има поне по един монах, който го поддържа. Данъците, които плаща са за шира, пчелни кошери и овошки в размер на 71 акчета469. Данъкът нараства в сравнение с този от 1519 г., което не е изключено да се дължи на увеличаване на произвежданата продукция в обителта.

 

2.6. Манастир „О-Б-Р-А-З-А-М“470, с. Таваличево, нахия Кюстендил

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира е неизвестно. Село Таваличево се намира на 14 km източно от гр. Кюстендил, на територията на Република България. В самото село има късносредновековна църква „Св. Петка“, за която се предполага, че е от XVI-XVII в.471 В близост до селото има местност „Манастирище“, в която се намират останки от малка църква и местност Козички манастир, но не е сигурно дали някои от тези топоними е свързан с манастира „О-Б-Р-А-З-А-М“472.

II. Исторически сведения. Сведения за манастира „О-Б-Р-А-З-А-М“ са запазени в два османски регистъра от XVI в. В описа от 1519 г. обителта е написан като „Преображение“ и в нея живеят 2 монаси, които плащат данък от 150 акчета473.

В дефтера от 1570/73 г. манастирът е отбелязан като самостоятелна данъчна единица в „тимара на Али, син на Мехмед бей“. Той е додаден към с. Брстница474, но регистраторът изрично посочва, че се намира до с. Таваличево. Обителта дава десятък за жито и овошки и плаща данъци за полярина и тапия за земя. Общият размер на данъците е 400 акчета475. Вижда се, че данъкът на манастира се увеличава повече от 2 пъти. Нарастването на данъците може да е свързано с тяхната промяна в самата Османска империя, но не трябва да изключваме и възможността през XVI в. обителта да е добавила към своето стопанство и нови имоти, от които добива по-голяма земеделска продукция.

 

2.7. Манастир „Свети Никола“ в с. Търсино, нахия Кюстендил

 

I. Географско местоположение. Местоположението на този манастир е неизвестно. Село Търсино се намира на 14 km южно от гр. Кюстендил, на територията на Република България.

II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Никола“ е включен в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Там се посочва, че той е даден на селското население, което вероятно се грижи за него. Обителта плаща данъци за шира, орехи и овошки в размер на 46 акчета. Селото и манастирът се намират в „тимара на Мехмед, син на Xамза“476.

 

2.8. Манастир „Богословци“ до с. Горно Кратово, нахия Славище

 

I. Географско местоположение. Местоположението на този манастир е неизвестно. Село Горно Кратово се намира на 3 km северно от гр. Кратово, на територията на Република Македония.

II. Исторически сведения. Единственото сведение за този манастир се намира в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Той е посочен като самостоятелна данъчна единица в „тимара на Абди, син на Мехмед“. Обителта дава десятък за жито, шира и овошки в размер на 247 акчета477.

 

Бележки:

453Иванова, В. Неиздадени църкви въ Югозападна България. - В: ГНМ, С., 1931, 264-275;Василиев, Ас. Xудожествени паметници и майстори образописци из някои селища на Кюстендилско, Трънско и Брезнишко. - В: Комплексни научни експедиции в Западна България - Трънско - Брезнишко - Кюстендилско през 1957 и 1958 година. С., 1961, 184-192; Ангелов, С. Монументалната живопис в западните български земи през XVI в. - консерватизъм и иновации. (дисертация). С., 2009, с. 141-150.
454ТДИМН, V/1, с. 33.
455Тулешков, Н. Архитектурата на българските манастири. С., 1988, с. 53; Гергова, И. Ранният български иконостас 16-18 в. С., 1998, с. 32.
456Василиев, Ас. Xудожествени паметници..., с. 184-192.
457Ангелов, А. Църквата „Св. Архангел Михаил“ при село Горановци, Кюстендилско. - В: Археология, кн. 4, 2003, 41-49.
458Минчева, К., С. Ангелов. Цит. съч., с. 28-20; Ангелов, С. Монументалната живопис..., с. 141-150; Ангелов, С. Църквата „Св. Архангел Михаил“ до с. Горановци, Кюстендилско. - В: ИИМК. Т. XVI, Кюстендил, 2008, с. 59-63.
459Дремсизова-Нелчинова, Цв., Слокоска, Л. Археологически паметници от Кюстендилски окръг. С., 1978., с. 30; Василиев, Ас. Художествени паметници..., с. 194; Стойков, Г. Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. - В: Комплексни научни експедиции в Западна България - Трънско - Брезнишко - Кюстендилско през 1957 и 1958 година. С., 1961, с. 116, 123.
460Зиројевић, О. Цит. съч., с. 63.
461ТДИМН, V/1, с 81.
462Зиројевић, О. Цит. съч., с. 141.
463Дремсизова-Нелчинова, Цв., Слокоска, Л. Цит. съч., С., 1978., с.14.
464ТДИМН, V/1. с. 95.
465Дремсизова-Нелчинова, Цв., Слокоска, Л. Цит. съч., с. 30.
466Зиројевић, О. Цит. съч., с. 152.
467ТДИМН, V/1, с. 97.
468Зиројевић, О. Цит. съч., с. 60.
469ТДИМН, V/1, с. 146.
470Преводачът не е успял да разчете името на манастира и дава само буквите, които се разпознават. Виж: ТДИМН, V/I, С. 152.
471Дремсизова-Нелчинова, Цв., Слокоска, Л. Цит. съч., с. 30. Василиев, Ас. Художествени паметници..., с. 194; Стойков, Г. Цит. съч., с. 116, 123.
472О. Зироевич, отбелязва този манастир като „ОГРАМ“и го свързва с Летни Св. Никола или Огнена Мара. Виж: Зиројевић, О. Цит. съч., с. 155, бел. 2214. Вероятно има различни четения на този топоним. Ние сме по-склонни да допуснем, че името на обителта е „О-Б-Р-А-З-А-М“, което съответства и на името на по-ранния манастир „Преображение" в същото село. Към селото е отбелязан още един манастир - „Св. Богородица“, но допускаме, че той е различен от разглеждания тук.
473Зиројевић, О. Цит. съч., с. 168-169.
474Това е днешното село Горна Брестница на 6 km западно от гр. Кюстендил.
475ТДИМН, V/1, с. 152.
476ТДИМН, V/1, с. 164.
477ТДИМН, V/1, с. 183.

 

X

Right Click

No right click