Индекс на статията
3. Манастири в нахия Дупница
3.1. Манастир „Свети Димитър“ край гр. Бобошево
I. Географско местоположение. Манастирът „Св. Димитър“ е разположен в източните склонове на планината Руен, на 4 km северозападно от гр. Бобошево. Бобошево се намира на около 40 km югоизточно от гр. Кюстендил, на територията на Република България.
II. Исторически сведения. Първите сигурни сведения за Бобошевския манастир са от края на XV в. Някои изследователи, опирайки се на сведенията от Безименното житие на св. Йоан Рилски, допускат, че той съществува още през X в. и в него светецът получава своето образование и приема монашество478. Преди около десетина години при започването на строежа на новия манастир „Св. Йоан Рилски“479 се откриват основи на стар средновековен манастир. Археологически разкопки не са направени, но въпреки това може да се допусне, че именно в него св. Йоан Рилски приема монашество480. В подкрепа на тезата, че Бобошевският манастир или неговата църква съществуват преди XV в. са откритите наскоро основи и фрагменти от стенописи на южната стена до иконостаса, на входа и на фасадата. Те са от по-ранен период, вероятно от втората половина на XIV в.481
Манастирската църква е възобновена в края на XV в. От ктиторския надпис на западната стена на наоса над входната врата, се разбира, че през 1488 г. йеромонах Неофит и синовете му поп Димитър и Богдан изцяло я изписват. Това става по времето на султан Баязид II (1481-1512) и Крупнишкия епископ Яков482.
Бобошевският манастир е включен в описа за Кюстендилския санджак от 1519 г., където е записано, че плаща 40 акчета данък483. Той не е отбелязан в регистъра от 1570/73 г., което може да е свидетелство за неговото западане в този период. Може да се изкаже предположението, че отбелязаният манастир „Св. Отец“ край с. Скрино всъщност е разглежданата обител, чието име чиновникът е отбелязал с местен топоним. От друга страна, в близост до с. Бобошево е отбелязан манастир „Градище“, който също може да се идентифицира с Бобошевския манастир484.
Според някои изследователи през XVI в. към манастира е учредено килийно училище, в което се подготвят монаси и книжовници. Има сведения, че в обителта съществува библиотека, на която ще се спрем по-долу485.
Днес църквата е обявена за паметник на културата486.
III. Архитектура. От манастирския комплекс днес е запазена само църквата. Тя е малка, еднокорабна, едноапсидна с полуцилиндричен свод. През XIX в. към западната ѝ фасада е пристроен притвор487.
IV. Изкуство. Църквата „Св. Димитър“ е изцяло изписана през 1488 г., което се разбира от ктиторския надпис над входната врата.
В свода в медальони са изобразени Xристос от Възнесението, Ветхий Денми и Уготованият престол, като от двете им страни в по-малки медальони са образите на шестнадесет старозаветни пророци.
В апсидата е изобразена Св. Богородица Оранта с благославящия Xристос. От двете им страни са Архангелите Михаил и Гавриил. Под тях е сцената „Причестяване на апостолите“, а в най-долния регистър - „Поклонение на жертвата“.
Сцените от „Големите празници“ са разположени в най-горния регистър. Те започват с „Благовещението“ в олтара и продължават на южната и северната стена. Под тях са изписани сцените от „Страстите Xристови“, а в най-долната зона е редът на светците в цял ръст.
Традиционно на западната стена е изобразена сцената „Успение Богородично“. Под нея са изписани две сцени от житието на св. Димитър.
На западната фасада над вратата се намира патронната ниша с изображение на св. Димитър на бял кон. На тази стена е изобразен и „Страшният съд“.
Стенописите на църквата „Св. Димитър“ имат илюстративен характер. Техните композиции са изпълнени с повече фигури за сметка на тематичното разнообразие. Те се доближават до живописта в Драгалевския манастир, в метоха „Орлица“, в църквата „Възнесение Xристово“ в гр. Лесковац и др.488
В Националния археологически музей в София и във „Филиала за старобългарско изкуство“ към Националната художествена галерия в София се съхраняват икони, които са част от иконостаса на църквата на Бобошевския манастир. Най-ранната от тях е Xристос Пантократор и е от края на XIV - началото на XV в. От стария църковен иконостас са запазени единствено Царските двери, които според изследователите са от последната четвърт на XV в. и най-вероятно са рисувани от зографа, изписал църквата. Останалите икони са от 1729 г.489
V. Книжнина и книжовна дейност. В манастира „Св. Димитър“ са намерени няколко ръкописа, което би могло да означава, че в него е имало библиотека, но нетрябва да се изключва вероятността те да са част от книгите, използвани в ежедневното богослужение. Според някои изследователи тук се е помещавало килийно училище и скрипторий, в който са се преписвали книги490.
В манастира са намерени следните ръкописи:
- Четириевангелие от 1565 г. То е преписано от монах Гавриил в манастира „Успение Богородично“ над гр. Батановци. Не е известно кога точно ръкописът е дошъл в Бобошевската обител491.
- Четириевангелие от 1578 г. То е преписано от поп Петър в с. Пролеша, Софийско. В приписка от началото на XVIII в. е отбелязано, че този ръкопис принадлежи на Бобошевския манастир492.
- Цветен триод от втората половина на XVI в. Този ръкопис е намерен в Бобошевския манастир, но няма сведения къде е писан493.
- Бобошевски дамаскин от последната четвърт на XVII в.494
- Часослов от края на XVII в., писан от книжовника Теофил от Разлог. Не е известно кога точно е попаднал в Бобошевския манастир495.
3.2. Манастир „Света варвара“, с. Баня
I. Географско местоположение. Местоположението на този манастир днес е неизвестно. Село Баня е неидентифицирано, но може да се предположи, че става въпрос за гр. Сапарева баня, на около 17 km източно от гр. Дупница, на територията на Република България.
II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Варвара“ е отбелязан в два регистъра от XVI в. - от 1519 г. и от 1570/73 г. И в двата е посочено, че той плаща данък от 60 акчета, без да се дават повече подробности. Обителта се намира в султански хас и приходът от нея е включен към този на с. Баня496.
3.3. Манастир „А-З-Л-А-П-А-Д-С“497, с. Баня
I. Географско местоположение. Местоположението на този манастир днес е неизвестно. Село Баня е неидентифицирано, но може да се допусне, че става въпрос за гр. Сапарева баня на около 17 km източно от гр. Дупница, на територията на Република България.
II. Исторически сведения. Манастирът „А-З-Л-А-П-А-Д-С“ е посочен в регистъра от 1570/73 г. Той плаща десятък за пшеница и жито в размер на 40 акчета. Обителта и селото се намират в султански хас498.
3.4. Манастир „Свети Димитър“, с. Сапарево
I. Географско местоположение. Местоположението на този манастир днес е неизвестно. Село Сапарево се намира на около 20 km източно от гр. Дупница, на територията на Република България. В близост до селото има късносредновековен манастир „Св. Архангел Михаил“, но няма сигурни доказателства, че той е идентичен с разглеждания от нас манастир499.
II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Димитър“ е отбелязан единствено в обширния регистър от 1570/73 г. Той е посочен в с. Цапарево (дн. Сапарево) в „зиамета на Дервиш, син на Пири Паша, мютеферик в султанския двор“. Обителта дава десятък за пшеница, жито и шира в размер на 92 акчета500.
3.5. Манастир „Свети отец“ до с. Скрино
I. Географско местоположение. Местоположението на манастира е неизвестно. Може да се допусне, че старите основи, върху които е построен Руенският манастир „Св. Йоан Рилски“, са на тази обител. Село Скрино се намира на около 25 km югозападно от гр. Дупница, на територията на Република България.
II. Исторически сведения. Единственото сведение за този манастир се намира в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г.501
В науката е възприето мнението, че св. Йоан Рилски приема монашество в Бобошевския манастир „Св. Димитър“. Това мнение се основава преди всичко на липсата на друга обител в района502. Ако се приеме, че над с. Скрино е съществувал друг манастир, включен в регистъра от 1570/73 г., то напълно е възможно именно в него рилският светец да се е замонашил503.
Манастирът „Св. Отец“ и с. Скринино (дн. с Скрино) са включени в „зиамета на Ферхад, чауш в султанския двор“. В обителта живее един монах. Данъкът, който плаща на спахията е в размер на 159 акчета504.
Не трябва да се изключва вероятността, че разглежданата обител всъщност е известният Бобошевски манастир. В регистъра не е отбелязана обител в близост до с. Бобошево, което в този период се намира в мюлк на султанската дъщеря Есмихан Султан. Напълно логично е обителта да е включена към друг тимар и османският чиновник да я е отбелязал с популярен по това време местен топоним505.
3.6. Манастир „Света Троица“ (Тиходол) край с. Тополница
I. Географско местоположение. Местоположението на манастира е неизвестно. Село Тополница се намира на около 17 km северно от гр. Дупница, на територията на Република България.
II. Исторически сведения. Единственото сведение за този манастир се намира в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Той е включен в „зиамета на Дервиш, катиб на румелийския дефтер“. В подробна бележка османският чиновник пише, че жителите на селата Дупяни (или Дубляни) и Сенотино (днес неидентифицирани) обработват земята на обителта и дават юшур, който е включен към този на с. Тополница. Десятъкът в размер на 80 акчета е за пшеница, жито, шира и пчелни кошери. Монасите притежават бащина, за която плащат данък от 25 акчета, но не са посочени техните имена. Общият данък от манастирските имоти е 105 акчета506.
3.7. Манастир „Свети Архангел“ в с. Крупник
I. Географско местоположение. Местоположението на този манастир е неизвестно. Село Крупник се намира на около 24 km южно от гр. Благоевград, на територията на Република България. В с. Крупник има църква „Св. Архангел Михаил“, построена през XIX в. Може да се предположи, че тя е изградена на мястото на стара обител. В околностите на селото има останки от манастир, но той е посветен на „Св. Троица“507.
II. Исторически сведения. В периода на османското владичество се споменават имената на няколко Крупнишки епископа - Яков, Йоасаф и Яков II. Те развиват своята дейност през XV в. и стават дарители при обновяването на Рилския манастир и неговия метох „Орлица“508. Липсват сведения къде точно се намира седалището на Крупнишка епископия, но може да се допусне, че то е именно в манастира „Св. Архангел“, чието местонахождение днес е неизвестно.
Манастирът „Св. Архангел“ се споменава единствено в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Там, наред с различните данъци, плащани от жителите на с. Крупник, са посочени 2 воденици на монасите от обителта, за които плащат 60 акчета данък. Селото и обителта се намират в „тимара на Мустафа, чауш при Румелийския мирмиран“509.
Няколко години след съставянето на описа в приписка се споменава за Крупнишкия митрополит Йоасаф, който през 1577 г. дарява Евангелие (известно като Крупнишко) на Рилския манастир510. Може да се предположи, че Евангелието е преписано в разглеждания манастир.
3.8. Манастир „Богослов“, с. Новоселяне
I. Географско местоположение. Местоположението на този манастир е неизвестно Село Новоселяне се намира на около 16 km северозападно от гр. Дупница, на територията на Република България.
II. Исторически сведения. Единственото сведение за този манастир се намира в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Данъците от манастира „Богослов“, в размер на 100 акчета, са включени към тези на с. Новосел (дн. Новоселяне) в „тимара на Xюсеин, син на Абдула“511. Точното местоположение на обителта не е посочено, затова допускаме, че тя се е намирала в близост до с. Новоселяне.
3.9. Манастир „Свети Никола“, с. Горни Върбовник
I. Географско местоположение. Местоположението на този манастир не е известно. Вероятно с. Горни Върбовник е едно от двете села - Голем Върбовник или Мали Върбовник. Те са в непосредствена близост едно до друго на около 14 km западно от гр. Дупница, на територията на Република България.
II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Никола“ е отбелязан в два описа за Кюстендилския санджак от XVI в. - 1519 г. и 1570/73 г. И в двата е посочено, че манастирската земя се обработва от селяните от околните села.
В регистъра от 1570/73 г. обителта е описана в „тимара на Ахмед, чауш при Румелийския мирмаран“. Жителите от село Горен Върбовник дават данъци в размер на 401 акчета за пшеница, жито, орехи и леща, произвеждани в манастирските земи512.
3.10. Манастир „Света Петка“, с. Крепикал
I. Географско местоположение. Местоположението на манастира „Св. Петка“ и с. Крепикал днес е неизвестно. О. Зироевич разчита селото като Крапец и отбелязва, че над него има руини от църква „Св. Петка“513. Трябва да се отбележи обаче, че това село днес се намира под водите на яз. „Студена“ в близост до гр. Перник, което изключва възможността то да е част от Дупнишка нахия, тъй като този регион е част от Софийския санджак.
II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Петка“ е включен в описа за Кюстендилски санджак от 1570/73 г. Неговите данъци в размер на 25 акчета са отбелязани към приходите от с. Крепикал в „тимара на Xалил“514.
3.11. Манастир „Градище“ до с. Попово
I. Географско местоположение. Местоположението на селото и на манастира са неизвестни. А. Стояновски предполага, че може би става въпрос за гр. Бобов дол515. Той се намира на около 18 km северно от гр. Дупница, на територията на Република България
II. Исторически сведения. Манастирът „Градище“ е отбелязан в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Той е включен към приходите от с. Бобошево (днес град), което се намира в „мюлк на Есмихан Султан, дъщеря на султана“. В обителта са посочени двама монаси. Манастирската собственост се състои от градина с овощни дървета, ниви, пчелни кошери и зеленчукови градини516. Размерът на данъка не е посочен, което може да означава, че манастирът е освободен от данъци, като се има предвид, че е включен в мюлк.
Може да се изкаже предположението, че този манастир е идентичен с Бобошевския манастир517.
3.12. Манастир „Свети Архангел Михаил“ край с. Сапарево
I. Географско местоположение. Манастирът „Св. Архангел Михаил“ се намира на 1.5 km югоизточно от с. Сапарево и на около 20 km източно от гр. Дупница, на територията на Република България.
II. Исторически сведения. Липсват писмени сведения за този манастир. Той датира от втората половина на XV в. и е зографисан в края на XV-началото на XVI в. Според стенописната декорация може да се допусне, че църквата първоначално е храм на манастирски метох, скит или килия518, поради което и я разглеждаме тук. Тя не е включена в обширния регистър от 1570/73 г., което може да означава, че в този период е запустяла. В описа е отбелязан манастир „Св. Димитър“, който също се намира край с. Сапарево. Не е изключено да става въпрос за един и същи манастир519.
III. Архитектура. Църквата „Св. Архангел Михаил“ е изградена на две фази. Първоначалният ѝ градеж е от Късното средновековие. От него са запазени южната и част от източната стена. Вероятно в по-късен период храмът е пострадал и се е наложило неговото възстановяване през епохата на Възраждането, за което има и запазен надпис от 1863 г.
Църквата е малка, еднокорабна, полуцилиндрично засводена, с апсида, протезисна ниша и прозорец на южната стена. Апсидата ѝ прилича по-скоро на ниша. Около църквата в по-ново време е изградена каменна ограда520.
IV. Изкуство. Запазени са фрагменти от стенописи, които датират от края на XV - началото на XVI в. В олтарното пространство са запазени изображения в два регистъра, които представляват част от сцената „Поклонение на жертвата“. На горния ред са изобразени архиереите св. Йоан Златоуст, св. Григорий Богослов и най-вероятно св. Кирил Александрийски, а в долния - един Ангел, който държи рапида, св. Дионисий Ареопагит и вероятно св. Николай Мирликийски. На източната стена има и изображение на св. Спиридон Тримипунтски, което също е част от сцената „Поклонение на жертвата“. Над него е изписана Св. Богородица от сцената „Благовещение“, до нея е застанал цар Соломон.
На южната стена са запазени само изображенията в най-долния регистър. В олтара се виждат образите на двама архиереи - при единия е запазен надпис „Спиридон“, но при другия буквите са унищожени. Веднага след олтарната преграда, където по традиция се намира патронното изображение, има доста унищожена сцена, която според Г. Геров най-вероятно е „Борбата на Яков с Ангела“. Тази сцена дава основание на изследователя да предположи, че името на храма не се е променило през Възраждането. Под нея се различава образът на св. Прохор Пшински, до него има още двама монаси, които трудно могат да се разпознаят, а до тях св. Йоаким Осоговски. Според изследователите двамата монаси, изобразени между св. Прохор Пшински и св. Йоаким Осоговски, са св. Йоан Рилски и св. Гавриил Лесновски. Почти със сигурност може да се твърди, че тук четиримата са изобразени като една група, което е и най-ранният пример на тяхното общо изписване. Над св. Йоаким фрагментарно е запазена долната част от сцената „Тайната вечеря“.
Стенописите в църквата са работени по различно време и са дело на две групи зографи. Изображенията от източната стена намират паралели с други паметници от XV в. - манастирът „Св. Прохор Пшински“ (1488/89 г.), метохът „Орлица“ (1491 г.) и манастирът „Матка“ край Скопие (1496-1497). Втората група зографи работи на южната стена. Стенописите са близки до тези на църквата „Св. Никола ту Магалиу" в Костур (1504-1505)521.
Бележки:
478Дуйчев, И. Рилският светец... , с. 95.
479Манастирът се намира в планината Руен над с. Скрино. Разположен е на около 10 km северно от Бобошевската обител.
480Виж тук част II.3.5.
481Staneva, H. Rousseva, R. Op. cit., p. 14.
482Виж надписа при: Иванов. Й. БСМ, с. 206.
483Зиројевић, О. Цит. съч., с. 55.
484За манастира „Градище“ виж част II.3.11.
485Staneva, H. Rousseva, R. Op. cit., p. 15-16.
486Минчева, К., С. Ангелов. Цит. съч., с. 31.
487Пак там, с. 31; Staneva, H. Rousseva, R. Op. cit., р. 22-25.
488Подробно за живописта виж: Grabar, A. La peinture religieuse en Bulgarie. Paris, 1928, p. 306-322; Прашков, Л. Характерни особености..., с. 327-330; Staneva, H. Rousseva, R. Op. cit., р. 36-110 и приложената там литература.
489Staneva, H. Rousseva, R. Op. cit., р. 140-146.
490Кепов, Ив. Минало и сегашно на Бобошево. С., 1935, с. 174-176; Нешев, Г. Български довъзрожденски... с. 168-170; Чавръков, Г. Български манастири. История. Култура. Изкуство. С., 2000, с. 155-156.
491Нешев, Г. Български манастири през вековете. С., 2006, с. 74.
492Гошев, И. Стари записи и надписи. Свезка четвърта. Исторически, литургически и библиографически записи и текстове. С., 1936, с. 43-45.
493Христова, Б., Д. Караджова, А. Икономова. Български ръкописи от XI до XVIII век, запазени в България. Своден каталог. Т. I, С., 1982, № 356, с. 134.
494Пак там, № 586, с. 213.
495Пак там, № 600, с. 217.
496Зиројевић, Ο. Цит. съч., с. 76; ТДИМН, V/1, с. 345.
497Преводачът не е успял да разчете името на този манастир и дава само буквите, които се различават. Виж: ТДИМН, V/1, с. 346.
498ТДИМН, V/1, с. 346.
499За манастира „Св. Архангел Михаил“ виж: Геров, Г. Стенописите от църквата „Св. Архангел Михаил" край с. Сапарево. - В: Изкуство, бр. 14, С., 1994, с. 10-24.
500ТДИМН, V/1, с. 408.
501ТДИМН, V/1, с. 445.
502Дуйчев, И. Рилският светец... , с. 95.
503Преди десетина години при строежа на Руенски манастир са открити основи на стара църква и монашески гробове, но за съжаление не са направени археологически разкопки, които биха могли да дадат повече яснота относно този храм. Данните за Руенския манастир са получени при теренна работа през 2006 г. по проект, финансиран от СУ „Св. Климент Охридски“.
504ТДИМН, V/1, с. 445.
505Виж тук за Бобошевския манастир в част II.3.1.
506ТДИМН, V/1, с. 448-449.
507Данните са събрани по време на теренна работа в района по проект, финансиран от МОМН.
508Виж тук за Рилския манастир в част II.1.1. Виж и: Снегаровъ, И. История на Охридската архиепископия... Т. 2. с. 232.
509ТДИМН, V/1, с. 475.
510Райков, Б., Хр. Кодов, Б. Христова. Цит. съч., с. 35.
511ТДИМН, V/1, с. 484.
512Зиројевић, Ο. Цит. съч., с.141; ТДИМН, V/1, с. 490.
513Зиројевић, Ο. Цит. съч., с. 162.
514ТДИМН, V/1, с. 506.
515ТДИМН, V/5, с. 115, бел. 164.
516ТДИМН, V/5, с. 115.
517За Бобошевския манастир виж част II.3.1.
518Геров, Г. Стенописите от църквата..., с. 10.
519ТДИМН, V/1, с. 408. Виж и тук в част II.3.4.
520Геров, Г. Цит. съч., с. 10.
521Пак там, с. 10-13; Ангелов, С. Монументалната живопис... с. 203-206.
