ВЪВЕДЕНИЕ

„Християните имат право да изповядват свободно своята религия, като плащат данъци за това свое право“. Това положение е гарантирано на християните от Йемен от самия Мохамед през 631 г. Това е и едно от основните правила в отношението на мюсюлманите към християните. Често в науката се спори доколко това правило се спазва и доколко то става част от политиката на Османската империя към християнските ѝ поданици. Отговорът на този въпрос не е еднозначен и в повечето случаи зависи от конкретните обстоятелства¹.

Установяването на османците на Балканския полуостров води до промяна на политическата и религиозната обстановка в региона. Османската империя слага край на съществуването на разпокъсаните балкански държави през XIV-XV в. За дълъг период от време християнското население попада под зависимост не само от етнически чужда власт, но и от напълно различна религиозна система. В предходния период християнската религия е водеща на Балканите, владетелите богато даряват църковните храмове и подкрепят развитието на християнската книжовност и култура. В рамките на Османската империя всеки поданик, който не изповядва ислямската религия плаща допълнителен данък - джизие. Новата власт налага и различни ограничения за строеж и възобновяване на култови сгради. Голяма част от имотите на църквата са конфискувани, а средствата за тяхната поддръжка рязко намаляват. В тази обстановка християнските поданици на Империята търсят свой начин за оцеляване. Някои от тях променят религията си, други бягат в свободните християнски държави. Трета част от населението запазва християнската си вяра, въпреки всички негативи, които носи този избор. Те успяват да съхранят част от своето християнско културно наследство. Макар и с много трудности християните намират средства за строеж на нови църкви и манастири, за преписване на ръкописи и пр. Съхранението на вярата и народностното самосъзнание на християнското население през целия османски период се обвързва със запазването на религията му и свързаната с нея култура.

Християнската религия и култура на целия Балкански полуостров успява да се съхрани в най-голяма степен в манастирите. Въпреки че османското завоевание разстройва до голяма степен манастирската мрежа на полуострова, като на места тя е напълно унищожена, оцелелите манастири стават център на книжовния и духовния живот за християнското население.

Изследването обхваща една малка област на Балканите, първоначално отбелязана в историческите документи като „Константиновата земя“ и с течение на времето оформена като една от военноадминистративните единици в Османската империя - Кюстендилски санджак.

Кюстендилският санджак е добре проучен в административно отношение и в научната литература е изяснен въпросът, свързан с границите на областта², което от своя страна помага за точното очертаване на географския ареал на изследването.

Хронологическите граници на проучването обхващат периода XV-XVII в., т.е. първите три века на османското владичество на Балканите. Долната граница съвпада с трайното настаняване на османците в „Константиновата земя“ и първите им стъпки за административното организиране на областта. Горната граница също не е избрана случайно. В края на XVII в. на територията на Кюстендилския санджак избухва Карпошовото въстание, след което много християнски храмове са напълно унищожени, голяма част от манастирите запустяват и постепенно изчезват. Следващото обновяване на църквите и манастирите настъпва през епохата на Възраждането и в периода след реформите в Османската империя. Това е проблем, който заслужава самостоятелно проучване в бъдещи научни изследвания.

В края ще подчертаем, че проучването по темата на книгата до голяма степен бе подпомогнато от успоредната работа по три научни проекта: „Църкви и манастири в Югозападна България през XV-XVII в.“, финансиран от Фонд научни изследвания към СУ „Св. Климент Охридски“; „Църкви и манастири в рамките на Османската империя през XV-XVII в. (Софийски и Кюстендилски санджак)“, финансиран от Министерството на образованието и науката; и „Градските тържища - микромодел на етнически контакти“, финансиран от Министерството на образованието и науката.

Бележки

¹Pantazopoulos, N. J. Church and Law in the Balkan Peninsula during the Ottoman Rule. Thessaloniki, 1967, p. 14, 16, f. 37.
²Ивановъ. Й. Сверна Македония. Исторически изследвания. С., 1906, с. 148-183; Матанов, Хр. Възникване и облик на Кюстендилския санджак през XV - XVI в. С., 2000.

Tweet