Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилския санджак през XV - XVII в. - 5. Манастири в нахия Сирищник с Горно Краище

Посещения: 17779

Индекс на статията

 

5. Манастири в нахия Сирищник с Горно Краище

 

5.1. Манастир „Богославци“, с. Банище, нахия Сирищник

 

I. Географско местоположение. Село Банище се намира на около 42 km северозападно от гр. Перник, на територията на Република България. В него има възрожденска църква, посветена на Св. Йоан Богослов. Според местното предание тя е издигната на основите на стар манастир537.

II. Исторически сведения. Манастирът „Богославци“ е включен в описа за Кюстендилския санджак от 1519 г. Той се намира в султански хас край с. Банишора (дн. Банище). Неговият данък е в размер на 200 акчета538.

 

5.2. Манастир „Богославци“ край с. Возовище, нахия Сирищник

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира и селото са неизвестни. О. Зироевич идентифицира селото със с. Бъзовица, на около 50 km северно от гр. Кюстендил, на територията на Република България. Край него е местността „Църквище“539.

II. Исторически сведения. Манастирът е отбелязан единствено в описа за Кюстендилския санджак от 1519 г. Там е посочено, че в обителта живее един монах, който плаща данъци в размер на 80 или 90 акчета540.

 

5.3. Манастир „Свети Никола“, с. Пещера, нахия Сирищник

 

ook 073I. Географско местоположение. Манастирът „Св. Никола“541 се намира на 4 km източно от с. Пещера в Западна България. Село Пещера е разположено на около 34 km югозападно от гр. Радомир, на територията на Република България.

II. Исторически сведения. Най-ранните сведения за манастира „Св. Никола“ откриваме в т.нар. Мрачка грамота на цар Иван Александър (1331-1371) от 1347 г. - единственото писмено свидетелство за манастира от тази епоха Според нея обителта притежава хрисовули на предишните български царе, които не са достигнали до нас. От грамотата се разбира, че манастирските имоти са разположени в Софийско, Радомирско и Дупнишко542.

Трябва да се отбележи, че Мрачкият манастир е отбелязан и в няколко сръбски грамоти от XIV в., за които се доказа, че са по-късен фалшификат. Според В. Иванова единият от хрисовулите е фалшифициран в самата обител, вероятно от монашеското братство, с цел да докаже правата си пред османските власти. Останалите фалшификати са от манастира „Хилендар“. В тях се подчертава правото на хилендарската обител над Пещерския манастир и неговите имоти. Вероятно целта на хилендарското монашество е била да се облагодетелства от обителта „Св. Никола“543.

За първия век на османското владичество липсват сведения за съществуването на Пещерския манастир. Ако предположението на В. Иванова за фалшифициране на хрисовул в самия манастир е вярно, то това означава, че монасите търсят различни варианти да защитят правата си пред новата власт, което косвено доказва и съществуването на известна монашеска активност в този период.

Съществуването на Пещерския манастир е засвидетелствано през XVI в.

В описа от 1519 г. е отбелязан манастир „Св. Никола“ в нахия Сирищник, който според някои изследователи е именно Мрачката обител544.

Пещерският манастир е описан и в обширния регистър от 1570/73 г. Османският чиновник отбелязва, че монахът в обителта „Св. Никола“, без да посочва неговото име, плаща юшур за овошки в размер на 50 акчета. Манастирският данък е включен към този на с. Пещера в „зиамета на Керим, мютеферик в султанския двор“545.

Вероятно след това Пещерският манастир запустява. Той е обновен през XIX в., когато са построени нови манастирски сгради546. Днес манастирът не е действащ.

III. Архитектура. Манастирският комплекс се състои от църква и манастирски сгради. Църквата „Св. Никола“ най-вероятно е построена през XIV-XV в. Тя е еднокуполна, еднокорабна и триконхална. През XIX в. е включена в новопостроения храм като олтар, а западната ѝ стена е напълно разрушена547.

Манастирските сгради са построени през XIX в. и днес са в развалини.

IV. Изкуство. Църквата на Пещерския манастир е изписана от Димитър Молеров през XIX в.548

 

5.4. Манастир „Свети Никола“ до с. Станьовци, нахия Сирищник

 

I. Географско местоположение. Манастирът „Св. Никола“ се намира на 1 km северозападно от с. Станьовци. Самото село е разположено на около 35 km северозападно от гр. Радомир, на територията на Република България.

II. Исторически сведения. Манастирът най-вероятно произхожда от Ранното средновековие549, но липсват писмени сведения от ранния период на съществуването му.

Единствените писмени сведения за този манастир се намират в османските документи от XVI в. В регистъра от 1519 г. е посочено, че той плаща данък в размер на 300 акчета550.

В описа за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. османският чиновник отбелязва, че обителта е разположена в близост до с. Становци (дн. Станьовци) и дава данък в размер на 200 акчета. Селото и манастирът се намират в „зиамета на Мустафа"551. От тези данни се вижда, че данъкът на манастира намалява със 100 акчета, което е малко нетипично за този период. В повечето случаи се наблюдава увеличение на данъците.

Днес манастирът не съществува. От него са останали само руини в местността „Манастирище“552.

 

5.5. Манастир „Света Петка“, с. Враня стена, нахия Сирищник

 

I. Географско местоположение. Местоположението на този манастир е неизвестно. Село Враня стена се намира на около 35 km западно от гр. Радомир, на територията на Република България.

II. Исторически сведения. Единственото сведение за манастира „Св. Петка“ се намира в описа за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Данъкът на обителта в размер от 30 акчета е включен към прихода на с. Вранина стена (дн. Враня стена). Селото и манастирът се намират в „тимара на Курт“553.

 

5.6. Манастир „Свети Никола“, с. Вранче, нахия Сирищник

 

I. Географско местоположение. Местоположението на селото и манастира днес са неизвестни. Може да се допусне, че това е с. Долна Врабча на около 42 km западно от гр. Радомир, на територията на РепубликаБългария554.

II. Исторически сведения. Манастирът е отбелязан в описа за Кюстендилския санджак от 1519 г. под името „Бистрирца“. Той дава данък на спахията в размер на 164 акчета. Според О. Зироевич тази обител е отбелязана и в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Тя посочва, че в нея живее един монах, който плаща данъци в размер на 210 акчета555. В обнародвания през 1980 г. османски дефтер такъв манастир липсва. Нахиите Сирищник и Горно Краище са обединени в една нахия, но в повечето случаи османският чиновник отбелязва точно към коя област принадлежи даденото място. В обединената нахия има два манастира с по един монах. Единият манастир - „Св. Никола“ край с. Жабляно, е посочен в нахия Сирищник. При втория - „Св. Никола“ до с. Вранче (неидентифицирано), няма изрично посочване на нахията556. Може да се предположи, че именно тази обител посочва О. Зироевич. Вероятно известните различия в нейните данни и данните на М. Соколоски се дължат на разночетения при превода.

В описа за Кюстендилски санджак от 1570/73 г. манастирът е отбелязан с името „Св. Никола“, като самостоятелна данъчна единица в „тимара на Дервиш“. Османският чиновник посочва, че той се намира близо до с. Вранче и е додаден към с. Смиров дол557. В обителта живее един монах, който плаща данък за жито и пчелни кошери в размер на 250 акчета558.

 

5.7. Земенски Манастир „Свети Йоан Богослов“, нахия Сирищник

 

ook 076I. Географско местоположение. Земенският манастир се намира на около 1 km югоизточно от гр. Земен в Конявската планина, на левия бряг на р. Струма. Град Земен е разположен на около 38 km североизточно от гр. Кюстендил, на територията на Република България.

II. Исторически сведения. Земенската църква „Св. Йоан Богослов“ е основана около XI-XII в., което се доказва от анализа на архитектурата и първия слой от запазените ѝ стенописи. Няма сигурни сведения дали веднага към нея са построени манастирски сгради или това става в по- късен период559.

Църквата е обновена и изписана през XIV в. Фрагментарно са запазени ктиторския надпис и ктиторската композиция на южната и западната стена на църквата. Според последните изследвания става ясно, че дарители са Доя и семейството ѝ, като името на съпруга не е запазено. Обновяването става по времето на деспот Деян и може да се отнесе към края на 50 - началото на 60-те години на XIV в.560

При археологически разкопки в земенската църква през 1909 г. е намерена надгробна плоча на монаха Яков. Според Й. Иванов тя е пренесена от манастирското гробище и е от края на XIV-XV в.561 Това позволява със сигурност да се твърди, че в този период манастирът вече е оформен.

В периода на османското владичество Земенският манастир е включен в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. под името „Богослов“ в нахия Сирищник. В регистъра от 1519 г. е отбелязан манастир с това име в споменатата нахия, който плаща данък от 290 акчета. О. Зироевич допуска, че в двата документа става въпрос за една и съща обител562.

В регистъра от 1570/73 г. манастирът „Богослов“ дава юшур за овошки в размер на 35 акчета. Османският чиновник отбелязва, че той се намира близо до с. Белово (дн. гр. Земен) в „тимара на Ахмед, син на Юсуф“563.

Размерът на данъците, плащани през 1519 г. и 1570/73 г., е много различен. Обикновено при другите обители той се увеличава. В редки случаи, като например манастира „Св. Никола“ при с. Станьовци в същата нахия, данъкът значително намалява564. Ако се приеме, че обителта „Богослов“ в двата регистъра е една и съща, то може да се направи заключението, че за разлика от другите нахии в нахия Сирищник манастирите значително обедняват, вероятно губят част от земите си и съответно плащат по-малки данъци. Това явление може да се обясни със закона на султан Селим II (1566-1574) за откупуването на църковните имоти, за които няма документи. Не трябва да се изключва и вероятността в двата описа да са отбелязани различни обители.

Земенският манастир е обновяван на няколко пъти през XVIII и XIX в. Днес той е паметник на културата.

III. Архитектура. Земенската църква има почти кубична форма. По план тя е кръстокуполна, като куполът се поддържа от четири стълба. Xрамът има три апсиди, които се издигат до самия покрив. Той е много добре осветен, има четири прозореца на купола, по един на трите апсиди и на южната и на северната стена. Прозорците на страничните стени са от по-късен период, което личи от прерязаните стенописи около тях. Входът към църквата е от запад и над него има патронна ниша. Вероятно в по-късен период е добавена още една малка врата на южната стена, от която се влиза направо в олтара. Към западната стена е имало дървен притвор, вероятно от по-късен период565.

Манастирските сгради са изградени през XIX в. и началото на XX в.566 Те са реставрирани през 2008 г.

ook 078IV. Изкуство. В църквата „Св. Йоан Богослов“ са запазени фрагментарно два слоя стенописи. Първият е от XI-XII в. При реставрационните дейности са открити множество детайли от тази живопис и няколко изображения, които позволяват нейното датиране. Според изкуствоведския анализ те са дело на провинциални майстори567.

Вторият живописен слой е от втората половина на XIV в. Зографът най-вероятно се е обучавал в някое провинциално ателие в западните части на Балканите. Някои от използваните иконографски схеми са близки със стенописите в „Св. Богородица Перивлепта“ в Охрид и „Св. Георги“ в Старо Нагоричане. Според Л. Мавродинова стенописите могат да се датират в края на XIII - първата четвърт на XIV в.568 Тази датировка се разминава с историческите данни около личността на деспот Деян, посочен в ктиторския надпис. Според тях стенописите са най-рано от края на 50-те - началото на 60-те години на XIV в.569

Стенописите са реставрирани през 1974 г.570

 

5.8. Манастир „Свети Никола“ до с. Жабляно, нахия Сирищник

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира е неизвестно. На 2 km южно от с. Жабляно се намира манастирът „Св. Йоан Предтеча“, построен през XIX в. Според народното предание той е издигнат върху стари основи571. Може да се допусне, че тук се намира търсеният от нас манастир. Село Жабляно е разположено на около 25 km югозападно от гр. Радомир, на територията на Република България.

II. Исторически сведения. Единственото сведение за манастира „Св. Никола“ край с. Жабляно се намира в обширния регистър за Кюстендилски санджак от 1570/73 г. Той се намира в „тимара на Мустафа“ и е отбелязан като самостоятелна данъчна единица. В него живее един монах - Йосиф. Обителта дава данък за пшеница, жито, леща, орехи, овошки и пчелни кошери в размер на 285 акчета572.

 

5.9. Манастир „Свети Димитър“, нахия Сирищник

 

I. Географско местоположение. Местоположението на този манастир е неизвестно. Той е описан в близост до селата Светля (на около 30 km западно от гр. Перник) и Еловдол (на около 37 km северозападно от гр. Перник). До тези две села се намира Чепинският манастир „Св. Илия“, построен през XIX в. на стари основи. Може да се допусне, че именно той е търсеният манастир573.

II. Исторически сведения. Единственото сведение за този манастир се намира в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Там е посочено, че жителите на селата Xращец (неидентифицирано), Празни Главици (дн. Светля), Елхов дол (дн. Еловдол) и манастира „Св. Димитър“ обработват земята на мезрата Усой (неидентифицирано). Те отглеждат жито, за което плащат данък от 350 акчета. Мезрата е включена в „тимара на Курт, син на Насух“574.

 

5.10. Манастир „Свети Четиридесет мъченици“,

с. Лева река, нахия Сиришник

 

ook 080I. Географско местоположение. Манастирът „Св. Четиридесет мъченици“ се намира на 1.5  североизточно от с. Лева река и на около 20 km южно от гр. Трън, на територията на Република България.

II. Исторически сведения. Предполага се, че манастирът „Св. Четиридесет мъченици“ е основан през XVII в. За него липсват писмени сведения. Периодът на неговото изграждане се определя въз основа на архитектурен анализ575. Може да се предположи, че той не е съществувал при съставянето на регистъра за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. В документа с. Лева река е посочено като изцяло християнско село. В този район не е описана обител576.

В края на XVII в. църквата е изцяло изписана. През XIX в. е обновена577. Днес за манастира се грижи църковно настоятелство от с. Лева река.

III. Архитектура. Манастирският комплекс включва църква, камбанария и манастирски сгради. Църквата се намира в източната част на манастирския двор. От нея е запазена само най-старата ѝ източна част. Тя е триконхална и засводена. Двете странични конхи и апсидата са полукръгли и гладки отвътре, а отвън - петстенни. На източната и южната конха има прозорци. Апсидата е със самостоятелен покрив. През XIX в. храмът е разширен, като е съборена западната стена и към него е добавен просторен притвор. Тази част днес не съществува. Преустроени са и двете странични конхи578.

Останалите манастирски сгради са полуразрушени и достъпът до тях е почти невъзможен579.

IV. Изкуство. Църквата е била изцяло изписана. За съжаление при реконструкциите от XIX в. са унищожени стенописите на западната стена и страничните конхи. Освен това, в неизвестен период, западната част на храма е разрушена и известно време той е стоял отворен, което довежда до падането на част от оцелелия живописен слой в източната част на църквата.

В момента изцяло са запазени само фреските на източната стена и фрагментарно тези в зенита на свода и южната стена. В най-лошо състояние са образите от северната стена.

В зенита на свода е изписан медальонът на Xристос Пантократор, а около него са наредени в медальони образите на Архангелите, Св. Богородица и четиримата евангелисти. На изток от Xристос Пантократор е медальонът на Бог Саваот, а на запад - медальонът на Xристос Емануел, а около тях са изписани серафими. Следват старозаветните пророци, които са изобразени допоясно и държат разгърнати свитъци.

В горната част на източната стена са изписани „Убросът“ и „Възнесението“, като те са обединени изцяло и се възприемат като една сцена. В апсидата е изобразена Св. Богородица Ширшая небес, а под нея „Поклонение на жертвата“.

От реда на празничните сцени и страстите са запазени само няколко изображения: в олтара - „Благовещението“, на южната стена - „Рождество Xристово“, „Сретение Xристово“, „Кръщение Xристово“, и на северната стена - фрагменти от „Разпятие Xристово“, „Жените при Гроба Господен“ и „Слизане в Ада“. Над тях отчасти е запазен широк декоративен пояс със стилизирани палмети.

От реда на светците в цял ръст са запазени св. Меркурий и св. Кирил Философ - на южната стена, архидякон Стефан и св. Роман Сладкопевец - на източната стена. В североизточния ъгъл на църквата се вижда сцената „Видение на св. Петър Александрийски“. Над този ред са образите на светци в медальони.

Д. Джонова отнася изписването на църквата към края на XVII в. и го преписва на местни зографи, които са школували при различни майстори и използват различни ерминии580.

Въз основа на запазените надписи към стенописите П. Стефанов изказва предположение, че зографът, който изписва храма, произхожда от Костурско581.

В църквата е извършена реставрация през 80-те години на XX в.

 

5.11. Манастир „Света Богородица“, с. Трекляно, нахия Горно Краище

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира е неизвестно. В с. Трекляно има възрожденска църква „Успение Богородично“, за която се твърди, че е построена върху стари основи, и руини от църква „Пресвета Богородица“582. Село Трекляно е разположено на около 40 km северно от гр. Кюстендил, на територията на Република България.

II. Исторически сведения. Единственото сведение за манастира „Св. Богородица“ се намира в описа за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Обителта дава десятък за пшеница, жито, шира, овошки и 1 воденица в размер на 89 акчета. Данъците ѝ са прибавени към тези на с. Предошница, с второ име Преглино (дн. Трекляно) в „тимара на Ибрахим, чауш при румелийския бейлер бей“583.

 

5.12. Манастир „О-Т-Ч“584, с. Трекляно, нахия Горно Краище

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира е неизвестно. Село Трекляно е разположено на около 40 km северно от гр. Кюстендил, на територията на Република България. В селото е съществувала стара обител „Св. Богородица“585.

II. Исторически сведения. Единственото сведение за манастира „О-Т-Ч“ се намира в описа за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Обителта е посочена като самостоятелна данъчна единица. Тя дава десятък за пшеница, жито, лен, овошки и пчелни кошери в размер на 66 акчета. Османският чиновник посочва, че тя е прибавена към с. Предошница (дн. Трекляно) в „тимара на Ибрахим, чауш при румелийския бейлербей“586.

 

Бележки:

537Василиев, Ас. Църкви и манастири из Западна България. - В: Разкопки и проучвания. Т. IV, С., 1949, с. 79.
538BOA TD 74. Превод на част от регистъра от 1519 г. , в която са посочени данни за хасовете в Кюстендилски санджак ми беше предоставен от проф. Xр. Матанов, за което му изказвам благодарност. Виж също: Зиројевић, Ο. Цит. съч., с. 114.
539Зиројевић, Ο. Цит. съч., с. 66.
540Пак там, с. 66.
541Манастирът е известен с няколко имена - Пещерски, Оряховски и Мрачки манастир.
542Текста на грамотата виж в: Иванов, Й. БСМ, с. 591-594.
543Иванова, В. Ор4ховскиятъ монастиръ и неговите грамоти. - В: ИИД, кн. XI-XII (1931-1932), С., 1932, с. 94-106.
544Зиројевић, Ο. Цит. съч., с.165; Ковачев, Г. Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX в. Радомир, 2007, с. 201. Трябва да се отбележи, че Г. Ковачев посочва приписка от 1531 г., в която според него се споменава името на игумена Димитър от Оряховския манастир. Това мнение е напълно погрешно. В спомената приписка е отбелязана обителта „Ораховица“, която се намира в Сърбия и в средата на XVI в., става седалище на Славонската епископия. Виж: Ковачев, Г. Цит. съч. с. 201; Стојановић, Љ. Стари српски..., књ. I, с. 149, приписка № 467.
545ТДИМН, V/1, с. 669.
546Данните са получени по време на теренна работа по проект, финансиран от СУ „Св. Климент Охридски".
547Грабар, А. Няколко средновековни паметници из Западна България. - В: ГНМ за 1921 год. С., 1922, с. 292-283; Чанева-Дечевска, Н. Два манастира от Западна България. - В: сп. Векове. Кн. 2, С., 1980, с. 32-34.
548Прашков, Л. Е. Бакалова, Ст. Бояджиев. Манастирите в България. С., 1992, с. 211-214.
549Митова-Джонова, Д. Цит. съч., с. 165.
550Зиројевић, Ο. Цит. съч., с. 150.
551ТДИМН, V/1, с. 678.
552Митова-Джонова, Д. Цит. съч., с. 165.
553ТДИМН, V/1, с. 724.
554В описа от 1570/73 г. е отбелязано с. Горно Вранче, което е разпознато като днешното село Горна Врабча. В описа липсва с. Долно Вранче, което позволява да допуснем, че с. Вранче е днешното Долна Врабча. Виж: ТДИМН, V/1, с. 166; Чолева-Димитрова, А. Цит. съч., с.112.
555Зиројевић, Ο. Цит. съч., с 53.
556ТДИМН, V/1, с. 733, 769.
557Село Смиров дол се намира на около 41 km западно от гр. Радомир и в непосредственаблизост до с. Долна Врабча. Това сведение е още едно доказателство, че неидентифицираното с. Вранче е днешното с. Долна Врабча.
558ТДИМН, V/1, с. 733.
559Мавродинов, Н. Старобългарското изкуство XI-XIII в. С., 1966, с. 15-18; Мавродинова, Л. Земенската църква. С., 1980, с. 11-14.
560Матанов, Хр. Княжеството..., с. 49-50, 68-73. Подробно за портретите от ктиторскатакомпозиция виж: Мавродинова, Л. Цит. съч., с. 132-147.
561Иванов, Й. Старински църкви въ югозападна България. - В: ИБАД. Т. III, св. I, С.,1912, с.71-72.
562Зиројевић, Ο. Цит. съч., с. 115.
563ТДИМН, V/1, с. 735.
564Виж тук част II.5.4.
565Мавродинова, Л. Цит. съч., с. 9-10.
566Иванов, Й. Старински църкви..., с. 59.
567Мавродинова, Л. Цит. съч., с. 15-22.
568Подробно за този живописен слой виж: Мавродинова, Л. Цит. съч., с. 23-180.
569Матанов, Хр. Княжеството..., с. 49-50, 68-73.
570Мавродинова, Л. Цит. съч., с. 10.
571Иречек, К. Пътувания по България. С., 1974, с. 590.
572Османският чиновник отбелязва, че общият данък на манастира е 295 акчета, което се различава при сумирането на отделните десятъци. Виж: ТДИМН, V/1, с. 768.
573Василиев, Ас. Църкви и манастири..., с. 73-74.
574ТДИМН, V/1, с. 792.
575Джонова, Д. Манастирската църква „Св. Четиридесет мъченици“ при с. Лева река, Пернишки окръг. - В: Реставрация и консервация на художествени ценности. С., 1982, с. 189-190; Митова-Джонова, Д. Цит. съч., с. 104-105.
576ТДИМН, V/1, с. 471.
577Джонова, Д. Манастирската църква..., с. 189-198.
578Джонова, Д. Научно-мотивирано предложение за обновяване църквата Св. Четиридесет мъченици - с. Лева река - Пернишки окръг за паметник на културата. С., 1969; Петрунова, Б., Б. Григоров, Н. Манолова - Николова. Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско. С., 2001, с. 220; Джонова, Д. Манастирската църква..., с. 189-190; Митова-Джонова, Д. Археологическите паметници..., с. 104-105.
579Теренни проучвания, по време на работа по проект, финансиран от Софийския университет. Виж също: Минчева, К., С. Ангелов. Цит. съч., с. 24-25.
580Джонова, Д. Манастирската църква..., с. 189-197.
581Стефанов, П. Надписи към стенописите в Лева река. - В: сп. Български език, кн.1, С., 1989, с. 59-62.
582Данните са получени по време на теренна работа по проект, финансиран от СУ „Св. Климент Охридски“.
583ТДИМН, V/1, с. 694.
584Името на манастира е отбелязано по този начин от преводача.
585Иречек, К. Цит. съч., с. 590, с. 647.
586ТДИМН, V/1, с. 695.

 

X

Right Click

No right click