Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилския санджак през XV - XVII в. - 6. Манастири в нахия Щип

Посещения: 17780

Индекс на статията

 

6. Манастири в нахия Щип

 

6.1. Два манастира - „Свети Георги“ и „Благовещение“, до с. Софилари

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастирите е неизвестно. Село Софилари се намира на около 6.5 km югозападно от гр. Щип, на територията на Република Македония. В близост до него има местност „Църквище“, където евентуално би могло да се намира една от двете обители, посочени край това село587.

II. Исторически сведения. Двата манастира са включени в описа за Кюстендилския санджак от 1519 г., но освен размерът на данъка им не са отбелязани други сведения за тях. Манастирът „Св. Георги“ дава данък в размер на 50 акчета, а обителта „Благовещение“ - 53 акчета588. Вижда се, че те се нареждат сред най-бедните манастири в Кюстендилския санджак. Предполагаме, че след този период напълно запустяват.

Според А. Стояновски тези манастири са идентични с двата манастира, посочени край с. Радане (североизточно от гр. Щип) в описите от 1550 и 1570/73 г.589 Според нас това е малко вероятно, имайки предвид географското положение на двете села, които се намират в две противоположни посоки и са отдалечени на повече от 20 km едно от друго. По-скоро става въпрос за съвпадение на имената или грешка на османския чиновник, който ги описва.

 

6.2. Манастир край с. Руляк

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира е неизвестно. А. Стояновски не отбелязва неговото име, посочва единствено, че се намира край с. Руляк (Рулјак), което e разположено на около 13.5 km североизточно от гр. Щип, на територията на Република Македония.

II. Исторически сведения. Манастирът край село Руляк е отбелязан в два османски регистъра - от 1519 и 1550 г. Според по-ранния опис неговият данък е в размер на 50 акчета, а според втория - 54 акчета.590 Обителта не е включена в описа за Кюстендилския санджак от 1570/73 г., което показва, че в този период тя вече е запустяла. Не е изключена в тази обител да е описана към друго селище.

 

6.3. Манастири край селата Горни и Долни Константин

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастирите и двете села е неизвестно. А. Стояновски допуска, че те са се намирали в близост един до друг591.

II. Исторически сведения. Двата манастира са отбелязани в описа от 1519 г. В него е посочено, че обителта край с. Долни Константин е запустяла, а тази край с. Горни Константин дава данък в размер на 77 акчета592. Вероятно след това и вторият манастир запустява. Не трябва да изключваме възможността в по-късните османски документи селата да са отбелязани с друго име и съответно и манастирите да са включени в тях, или поне този до с. Горни Константин.

 

6.4. Манастир край село Орал

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира и селото са неизвестни. Напълно възможно е с. Орал да е идентично със с. Орел, което се намира на около 27 kmсеверозападно от Щип, на територията на Република Македония593.

II. Исторически сведения. Манастирът край село Орал е отбелязан в османския регистър от 1519 г. Данъкът му е в размер на 50 акчета594. Не изключваме възможността този манастир да е посочен сред обителите, изброени от А. Стояновски в изследването му за нахия Щип, но разчетени под друго име. Например, неизвестният манастир край с. Руляк и манастирът „Св. Георги“ край с. Софилари дават същия данък, както и обителта край с. Орал595.

 

6.5. Манастир „Света Ларина“, с. Ямище596

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира е неизвестно. Село Ямище (Јамиште) се намира на около 9 km югоизточно от гр. Кратово, на територията на Република Македония. А. Стояновски превежда името на манастира като „Пчеларино“ и отбелязва, че той е разположен на около 1 km от обителта „Пирг“, на левия бряг на р. Злетовска. На това място днес има местност „Пчеларино“597. Най-вероятно там се е намирал търсеният манастир.

II. Исторически сведения. Единственото сведение за манастира „Св. Ларина“ се намира в описа за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Той е посочен като самостоятелна данъчна единица и е включен в султанския хас. В него живее един монах. Към обителта са регистрирани 2 църкви, 4 орехови дървета, 1 лозе и пчелни кошери. Десятъкът е в размер на 135 акчета598. Според А. Стояновски тази обител е подчинена на Лесновския манастир599.

 

6.6. Манастир „Свети Атанас“, с. Цървулево

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира е неизвестно. Село Цървулево (или Цревулево) се намира на 16 km североизточно от гр. Щип, на територията на Република Македония.

II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Атанас“ е отбелязан единствено в няколко османски документа от XVI в. А. Стояновски предполага, че този манастир е идентичен с посочения през 1519 г. край с. Крупище, което се намира в близост до с. Цървулево. Там е отбелязано, че обителта плаща данък в размер на 220 акчета. Манастирът е включен и в регистъра от 1550 г., но нямаме данни за неговия данък600.

Най-подробни сведения за манастира „Св. Атанас“ се намират в обширния регистър от 1570/73 г. Той е отбелязан като самостоятелна данъчна единица в „зиамета на Али“. Обителта притежава 1 църква, 1 градина, 1 нива с градина и 1 лозе. Към манастирския имот е добавена и 1 воденица на Меми Али, която най-вероятно се използва за нуждите на манастира. Общият данък е в размер на 270 акчета601.

 

6.7. Два манастира - „Свети Георги“ и

„Благовещение“ („Слаговище“) край с. Радане

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастирите е неизвестно. Село Радане (Радање) се намира на около 8.5 km североизточно от гр. Щип, на територията на Република Македония.

II. Исторически сведения. Двата манастира са отбелязани в няколко османски документа от XVI в. - от 1550 и 1570/73 г., като данъците им са включени към тези на с. Раданя (Радања) в „тимара на Мустафа, син на Аяс“.

Данъка на манастира „Св. Георги“ през 1550 г. е 30 акчета, а през 1570/73 - 40 акчета. На втората обител данъците са съответно - 35 и 60 акчета602. Османският чиновник не дава повече сведения за тези манастири. Вижда се, че и двете обители се нареждат сред най-бедните в Кюстендилския санджак.

А. Стояновски допуска, че тези манастири са идентични с манастирите край с. Софилари (югозападно от гр. Щип)603. Според нас не е възможно да става въпрос за едни и същи манастири, поради голямото разстояние между двете села. В случаите, в които една обител е отбелязана към по- далечно селище, регистраторът винаги уточнява нейното точно местоположение. Естествено не е изключено някои от чиновниците да са допуснали грешка при описа на двата манастира и да са ги локализирали неточно.

Може да се допусне, че манастирът „Св. Георги“ е известната средновековна обител до с. Горни Козяк, която се намира на около 2 km югоизточно от с. Радане604.

 

6.8. Манастир „Света Богородица“ край с. Моравче (?)

 

I. Географско местоположение. Местоположението на селото и на манастира са неизвестни.

II. Исторически сведения. Единственото сведение за този манастир се намира в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Там той е отбелязан „извън дефтера“ в „тимара на Мехмед, син на Пири“, което може да означава, че липсва в предишните описи и най-вероятно е новопостроен. Данъците на обителта са включени към приходите от с. Сухо гърло (второ име Слатина)605. Тя дава десятък за шира и овошки в размер на 130 акчета606.

 

6.9. Манастир „Света Троица (?)“, с. Мечкуевци

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира е неизвестно. Село Мечкуевци се намира на около 30 km северно от гр. Щип, на територията на Република Македония.

II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Троица (?)“ е включен в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. в частта за войнуците с отнет статут. Той е отбелязан в близост до с. Мало Мечкуевци (дн. Мечкуевци). Манастирската собственост се състои от 1 лозе, 1 църква, 1 къща, фурна (?), 1 винарска изба. В обителта е посочен един монах. Липсват данни за размера на данъците в този манастир, което може да означава, че по някаква причина той е освободен от тях607.

 

6.10. Манастирски скит „Успение на Света Богородица – Пирг“

 

I. Географско местоположение. Манастирският скит „Успение на Света Богородица – Пирг“ се намира на река Злетовищица, на около 6-7 km североизточно от гр. Злетово, в Република Македония.

II. Исторически сведения. Историческите сведения за манастирския скит „Успение на Св. Богородица“ са малко и откъслечни. Според някои изследователи манастирската църква е изградена през XV в., а нартекса през XVI в.608 Според други проучвания тя е съществувала още през XIV в.609 В едно по-късно сведение в „Изяснително писание“ от XIX в. манастирът „Пирг“ е отбелязан сред храмовете и скитовете, подчинени на Лесновския манастир, който вероятно е играл ролята на манастир майка, тъй като всяка неделя монасите от околните метоси и скитове се събирали в него на Света литургия610. Може да се допусне, че още с основаването си този скит е зависим от Лесновската обител.

Манастирът „Пирг“ е включен в османските регистри за Щипската нахия от 1519 г. и 1550 г.611 В научната литература не са обявени повече данни относно неговото стопанско положение.

През XVI в. в този скит се пренася книжовната дейност на Лесновския манастир. От този период липсват сведения за преписваческа дейност в Лесново. Запазените приписки сочат, че тя се е извършвала в скита „Успение Богородично – Пирг“. От тях се разбират имената на двама от игумените на манастира - йеромонах Прохор (1538 г.) и йеромонах Павел (1571 г., 1572 г.)612. Името на о. Павел се открива и в османския регистър от 1570/73 г. Там той е изброен сред монасите на манастира „Пирава“, който е идентичен с обителта „Пирг“613.

В османския регистър от 1570/73 г. манастирът е отбелязан в „тимара на Бали, чауш на румелийския бейлербей“ в нахия Кочани. Османският чиновник посочва, че обителта се намира край с. Марино (неидентифицирано). Вижда се, че през XVI в. се променя административното положение на обителта, като тя преминава от една нахия в друга. Вероятно в този период леко се променя и границата между нахиите Щип и Кочани. Според описа в манастира живеят 6 монаси, а о. Павел е посочен последен. Не е отбелязано кой е игумен, но от горните приписки се вижда, че това е именно йеромонах Павел. Тук е и името на йеромонах Сава, който поръчва преписването на един ръкопис от 1572 г. В регистъра се посочва, че монасите плащат данък за една воденица от 30 акчета и отделно още 50 акчета за жито, шира, воденици, градина, кошери, полярина и др., т.е. общо 80 акчета614. Най-вероятно монасите са произвеждали всичко необходимо за своите нужди. Може да се предположи, че освен от стопанството те имат и приходи от преписваческата дейност.

С повече сведения за този манастирски скит не разполагаме. Вероятно неговото съществуване продължава и в следващите векове на османското владичество, но в документите той се споменава едва през XIX в.

III. Архитектура. Манастирският скит се е състоял от църква и килии. Според О. Зироевич църквата е строена през XV в., а през XVI в. към нея е добавен нартекс615. За „прекрасни килии“ се спомена в „Изяснително писание“, но днес те не съществуват616.

IV. Изкуство. Църквата на манастирския скит е изписана най-вероятно през първата половина на XVI в.617

V. Книжнина и книжовна дейност. Манастирът „Успение Богородично“ в периода на XVI в. става книжовно средище, като цялата преписваческа дейност на Лесновската обител се прехвърля в него.

През 1538 г от Дечани в скита „Пирг“ идва йеромонах Силвестър, който преписва един миней. Днес не е известно местонахождението на този ръкопис618.

В същия скит работи и поп Лазар Кратовски. В науката се смята, че той е ученик на известния книжовник Йоан Кратовски. По поръчка на софийския книжовник Матей Граматик, през 1564 г., той преписва житието и службата на св. Никола Нови Софийски, която по-късно заедно с други съчинения са подвързани в един сборник, който днес се съхранява в ЦИАИ в София.

Няколко години по-късно, през 1571 г., поп Лазар вече живее в скита „Успение Богородично“ и там преписва един Служебен миней. Този ръкопис днес се пази в Xлудовата сбирка в Москва. На следващата година - 1572 г., на същото място, книжовникът преписва и един Пролог. Днес този ръкопис се намира в XАЗУ, Загреб619.

VI. Списък на игумените.

Йеромонах Прохор - игумен през 1538 г. Той е споменат в приписка на един миней, преписан от йеромонах Силвестър620.

Йеромонах Павел - игумен през 1570-1573 г. Този игумен е отбелязан в османския регистър от 1570/73 г.621 Неговото име се споменава и в две приписки на поп Лазар от Кратово. В приписката от 1571 г. е посочено, че той е син на Никифор Морозвидски622.

 

Бележки:

577Джонова, Д. Манастирската църква..., с. 189-198.
578Джонова, Д. Научно-мотивирано предложение за обновяване църквата Св. Четиридесет мъченици - с. Лева река - Пернишки окръг за паметник на културата. С., 1969; Петрунова, Б., Б. Григоров, Н. Манолова - Николова. Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско. С., 2001, с. 220; Джонова, Д. Манастирската църква..., с. 189-190; Митова-Джонова, Д. Археологическите паметници..., с. 104-105.
579Теренни проучвания, по време на работа по проект, финансиран от Софийския университет. Виж също: Минчева, К., С. Ангелов. Цит. съч., с. 24-25.
580Джонова, Д. Манастирската църква..., с. 189-197.
581Стефанов, П. Надписи към стенописите в Лева река. - В: сп. Български език, кн.1, С., 1989, с. 59-62.
582Данните са получени по време на теренна работа по проект, финансиран от СУ „Св. Климент Охридски“.
583ТДИМН, V/1, с. 694.
584Името на манастира е отбелязано по този начин от преводача.
585Иречек, К. Цит. съч., с. 590, с. 647.
586ТДИМН, V/1, с. 695.
587Стојановски, А. Штип од пагањето..., с. 257.
588Пак там, с. 257.
589Пак там, с. 257.
590Пак там, с. 257.
591Пак там, с. 257.
592Пак там, с. 257.
593Благодаря на Кирил Трайковски за консултацията, относно местоположението на с. Орал.
594Зиројевић, О. Цит. съч., с. 155.
595Стојановски, А. Штип од пагањето..., с. 257.
596В регистъра от 1570/73 г. в частта му за нахия Щип е посочено с. Ямище и османският чиновник отбелязва, че то спада към нахия Сирищник. В тази нахия няма село с подобно име. Вероятно регистраторът е допуснал грешка при отбелязването на нахията.
597Стојановски, А. Штип од пагањето..., с. 256. О. Зироевич също дава наименованието на този манастир като „Пчеларино“ и „Ларина“: Зиројевић, О. Цит. съч., с. 172.
598ТДИМН, V/2, с. 94
599Стојановски, А. Штип од пагањето..., с. 256.
600Пак там, с. 257.
601ТДИМН, V/2, с. 174.
602ТДИМН, V/2, с. 233; Стојановски, А. Штип од пагањето..., с. 257.
603Стојановски, А. Штип од пагањето..., с. 257
604О. Зироевич също предполага, че става въпрос за един и същи манастир. Виж: Зиројевић, О. Цит. съч., с. 85.
605Село Сухо гърло се намира на около 14 km североизточно от гр. Щип, на териториятана Република Македония.
606ТДИМН, V/2, с. 258.
607ТДИМН, V/5, с. 284.
608Зиројевић, О. Цит. съч., с. 166.
609Балабановв, К. А. Николовски, Д. Корнаков. Цит. съч., с. 122-123; Поп-атанасов, Г., И. Велев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч., с. 267.
610Карановъ, Еф. Метериали по етнографията на н4кои м4стности въ С4верна Македония, които сѫ смежни с България и Сърбия. - В: СбНУ, кн. IV, С., 1891, с. 301-302.
611Стојановски, А. Штип од пагањето... , с. 256.
612Поп-атанасов, Г., И. Велев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч., с. 268-270.
613ТДИМН, V/2, с. 380.
614ТДИМН, V/2, с. 380.
615Зиројевић, О. Цит. съч., с. 166.
616Карановъ, Еф. Цит. съч., с. 301-302.
617Балабановв, К. А. Николовски, Д. Корнаков. Цит. съч., с. 123.
618Велев, И. Лесновскиот книжовен..., с. 114, 165-166.
619Пак там, с. 114-115, 166-167.
620Поп-атанасов, Г., И. Велев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч., с. 268.
621ТДИМН, V/2, с. 380.
622Поп-атанасов, Γ., И. Велев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч., с. 269, 270. Епископ Никифор Морозвидски вероятно е същият, който участва в съборите срещу митрополит Павел Смедеревски. Виж: Снегаровъ, И. История на Охридската архиепископия..., Т. 2. с. 22, 27.

 

X

Right Click

No right click