Индекс на статията
16. Манастири в каза Враня
16.1. Манастир край с. Бърнара, нахия Враня
I. Географско местоположение. Местоположението и името на манастира са неизвестни. Село Бърнара (Брњара) се намира югоизточно от гр. Враня, на територията на Република Сърбия.
II. Исторически сведения. Манастирът е отбелязан в описа за Кюстендилския санджак от 1519 г. Там се посочва, че обителта плаща данък на спахията в размер на 458 акчета806.
16.2. Манастир „Свети Атанас“, с. Тибужде, нахия Враня
I. Географско местоположение. Село Тибужде се намира на около 5 km югоизточно от гр. Враня, на територията на Република Сърбия. В близост до селото има местност „Манастирище“, в която има останки отманастир807.
II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Атанас“ е включен в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Той е описан в „зиамета на Джелеп-бег, миралем и мютефарик на султанския двор“. Османският чиновник уточнява, че обителта се намира в синора на с. Тибужда (дн. Тибужде). Тя плаща юшур за шира, пшеница и орехи в размер на 325 акчета808.
В регистъра от 1519 г. е отбелязан манастир „Св. Спас“. Името на селището, до което се намира обителта е трудно да се разчете, но според О. Зироевич то най-вероятно е Тибужда. Ако нейното предположение е вярно, може да се допусне, че става въпрос за един и същи манастир. Според описа от 1519 г. тук има 4 монаси, които плащат данък в размер на 479 акчета809.
16.3. Манастир „Свети Архангел“, с. Велики Търновац, нахия Морава
I. Географско местоположение. Село Велики Търновац се намира на около 16 km югозападно от гр. Враня, на територията на Република Сърбия. Местоположението на манастира е неизвестно. Над съседното село Лопардинце (на около 3 km северно от с. Велики Търновац) има стара църква „Св. Архангел“, която би могла да е търсеният манастир810.
II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Архангел“ е включен в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Той е описан в „зиамета на чауш Синан в султанския двор“. Обителта плаща юшур за пшеница и жито. Данъкът е включен в този на с. Търновац (дн. Велики Търновац) и не се знае точният му размер811.
16.4. Три манастира край гр. Прешево, нахия Морава
I. Географско местоположение. Град Прешево се намира на територията на Република Сърбия. Местоположението и на трите манастира е неизвестно. В града има стара църква, посветена на Св. Димитър, но липсват сведения дали в някакъв период е била манастирски храм812.
II. Исторически сведения. В обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. към приходите на с. Прешево (днес град) са посочени данъци от три манастира - „Св. Йоан“, „Св. Богорадим (?)“813 и „Св. Богородица“. Вероятно обителите са се намирали в непосредствена близост до селището, тъй като османският чиновник не уточнява тяхното местоположение. Те се намират в „тимара на Махмуд“.
Манастир „Св. Йоан“ е отбелязан „извън дефтера“, което означава, че липсва в предишните регистри, т.е. възможно е той да е новопостроен или възобновен от основи. Регистраторът дава сведения за неговите имоти - 1 църква, 1 малка църква (вероятно параклис), лозе, градина. Данъците на обителта са за жито и друго (не е отбелязано) в размер на 300 акчета814.
Манастирът „Богорадим (?)“ притежава църква, овощни дървета, параклис, лозе, градина, пчелни кошери. Той дава данък за жито в размер на 350 акчета815.
В манастира „Св. Богородица“ е отбелязан един монах. Той плаща данък за жито и друго (не е отбелязано) в размер на 400 акчета. Единствено при тази прешевска обител регистраторът не дава сведения за нейното имущество816. Допускаме, че неидентифицирания манастир „Богородица“ от описа от 1550 г. е именно разглежданата обител. Той плаща данък от 355 акчета, което се доближава като сума до прешевската обител817. Естествено не изключваме и възможността в случая да става въпрос за различни манастири.
От казаното дотук, се вижда, че трите манастира край с. Прешево разполагат със значителни средства, като се има предвид, че повечето обители от Кюстендилския санджак плащат данъци средно около 100 акчета. Вероятно тези манастири са играли важна роля в живота на местното население, което ги е поддържало. За съжаление до нас не са достигнали повече сведения за тях.
16.5. Манастир „Свети Архангел“, с. Долно Требешине, нахия Пчиня
I. Географско местоположение. Село Долно Требешине (Доње Требешиње) се намира на около 6 km югоизточно от гр. Враня, на територията на Република Сърбия. В близкото с. Горно Требешине (на около 500 m югоизточно от селото) има манастир „Св. Архангел“, който най вероятно е идентичен с търсения от нас818.
I. Исторически сведения. Манастирът „Св. Архангел“ е включен в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Той е описан в „тимара на Ибрахим и еничаря Бахрем“. Обителта дава данък за пшеница в размер на 100 акчета819.
16.6. Манастир „Свети Йоан“ до с. Маняк, нахия Иногоще
I. Географско местоположение. Село Маняк (Мањак) се намира на около 40 km североизточно от гр. Враня, на територията на Република Сърбия. Местоположението на манастира е неизвестно.
II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Йоан“ е включен в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Той е описан в „тимара на сераскера Мустафа“. Обителта плаща данъци за пшеница и жито в размер на 120 акчета820.
16.7. Манастир „Пречиста“, с. Гумерище, нахия Иногоще
I. Географско местоположение. Село Гумерище (Гумериште) се намира североизточно от гр. Враня, на територията на Република Сърбия. В селото има местност „Манастир“, в която в по-ново време е изградена църква, посветена на „Пресвета Богородица“821.
II. Исторически сведения. Манастирът „Пречиста“ е включен в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Той е описан в „тимара на Босна Давуд“. Османският чиновник уточнява, че обителта е собственост на жителите на с. Гумерище. Тя притежава 1 лозе, 3 ниви, 1 градина, 3 ореха и 3 дюли. Манастирът дава данъци за пшеница, шира и овошки в размер на 160 акчета822.
16.8. Манастир „Пречиста“ край с. Църни луг823, нахия Пчиня
I. Географско местоположение. Село Църни луг се намира на около 15 km югоизточно от гр. Враня, на територията на Република Сърбия. Край селото има манастир „Света Богородица“824.
II. Исторически сведения. Манастирът „Пречиста“ е включен като самостоятелна данъчна единица в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Той се намира в „тимара на Мели, син на Якуб“. В него е отбелязан един монах. В подробна бележка османският чиновник посочва, че тя е придадена към с. Куковац825, а войнуците от с. Градище (неидентифицирано) обработват манастирската земя и дават юшур на спахията. Манастирът дава данъци за пшеница, жито, пира, за гроздобер, леща, орехи, овошки, сено и 3 воденици в размер на 367 акчета. Вероятно водениците са дарени малко преди съставянето на описа на манастира, защото при тях регистраторът отбелязва, че са собственост на лица, които не са монаси. Не изключваме и възможността манастирското братство да държи под наем тези 3 воденици826.
16.9. Манастир „Свети Архангел“ до с. Долни Ястребац, нахия Иногоще
I. Географско местоположение. Манастирът и селото са неидентифицирани. Според, А. Стояновски това е с. Ястребац (Јастребац), северозападно от гр. Сурдолица, на територията на Република Сърбия827.
II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Архангел“ е включен към приходите от с. Мирче828 в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Османският чиновник уточнява, че обителта се намира в близост на с. Долни Ястребац. Тя дава данък за жито в размер на 145 акчета829.
16.10. Манастир „Пречиста“ до с. Йелашница, нахия Иногоще
I. Географско местоположение. Село Йелашница (Јелашница) се намира на около 20 km североизточно от гр. Враня, на територията на Република Сърбия. Над селото има останки от манастир830, а в самото селище църквата е посветена на Рождество Богородично831.
II. Исторически сведения. Манастирът „Пречиста“ е включен като самостоятелна данъчна единица в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Той е описан в „тимара на Xусрев, син на Абдулах“. Обителта плаща данъци за пшеница, жито, шира, сено, леща, лен, градинарски култури в размер на 240 акчета832.
16.11. Манастир „Присад (?)“833, с. Репище, нахия Иногоще
I. Географско местоположение. Местоположението на манастира е неизвестно. Предполагаме, че с. Репище е днешното село Репинце, на около 20 km северно от гр. Враня, на територията на Република Сърбия.
II. Исторически сведения. Манастирът „Присад (?)“ е включен в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Той се намира в „тимара на Мустафа Xизар“. Османският чиновник уточнява, че обителта е в ръцете на Атанас Горан, но няма данни дали той е монах. Сред жителите на с. Репище няма човек с това име, но той може да живее и в някое от околните села. Манастирът притежава 50 овощни дървета, 50 ореха, 1 параклис, 1 църква, 1 градина, 4 ниви. Той плаща на спахията данъци за пшеница, жито, овошки, шира и за гроздобер в размер на 66 акчета834. В прихода от с. Жилинце835 (в „тимара на Гайван“) е включен и данък от манастира „Присад“ в размер на 65 акчета, без да се уточнява за какво точно са те836. Общият данък, който плаща обителта на двамата спахии е 131 акчета.
16.12. Манастир „Свети Никола“ до с. Ушите, нахия Иногоще
I. Географско местоположение. Местоположението на манастира и селото са неизвестни. Според А. Стояновски, селото може да е идентично с местността „Уши“ до с. Масурица, на около 5 km южно от гр. Сурдолица, на територията на Република Сърбия837.
II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Никола“ е включен в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Той се намира в „тимара на Юсуф, син на Пири“. Обителта притежава 1 винарска изба, 1 хамбар, 1 църква, 1 параклис, 1 лозе. В нея живее един монах. Данъците, които плаща на спахията, са за пшеница, жито, шира, овошки, зеле, пчелни кошери, градинарски култури в размер на 742 акчета838.
В описа от 1519 г. е включен манастир „Св. Никола“, за който не е уточнено къде се намира. Манастирът плаща данък в размер 100 акчета839. Имайки предвид, че в нахия Враня през 1570/73 г. не е отбелязана друга обител, посветена на този светец, може да се допусне, че става въпрос за един и същи манастир.
16.13. Манастир „Ягленце“840, нахия Иногоще
I. Географско местоположение. Местоположението на манастира е неизвестно. Вероятно той се намира в близост до едноименното село Ягленце (Јагленце) с второ име Клисура. Селото също е неидентифицирано. Според А. Стояновски възможно е това селище да е идентично със с. Клисурица, на около 20 km североизточно от гр. Враня, на територията на Република Сърбия841. О. Зироевич смята, че търсеният манастир се намира в близост до с. Бациевце (Бацијевце - на около 2 km западно от гр. Сурдолица), където има местност „Ягаиче“ и останки от стара църква842.
II. Исторически сведения. Манастирът „Ягленце“ (или „Ягаиче“) е включен в описа за Кюстендилския санджак от 1519 г. В него е отбелязан един монах, който плаща данък от 156 акчета. В по-късен опис, от 1527/28 г., в тази обител е отбелязан същият данък843.
Манастирът е посочен и в обширния регистър от 1570/73 г. като самостоятелна данъчна единица. Той се намира в „тимара на Али“. Обителта плаща данъци за жито, пчелни кошери и шира в размер на 160 акчета844.
Тази обител съществува през целия XVI в. За съжаление нито един от регистраторите не дава името на светеца, на който е посветена, и не уточнява нейното местоположение. Вероятно той е бил известен сред местното население с топонима „Ягаиче“ или „Ягленце“ и по тази причина чиновникът го отбелязва с това име. Според нас, за да се локализира обителта трябва да се намери едноименната местност. Затова сме по-склонни да приемем предположението на О. Зироевич за местоположението на манастира в близост до с. Бациевце. Тук може да се изтъкне и още един мотив в подкрепа на това мнение. Османският чиновник изрично посочва, че с. Ягленце и манастирът се намират в Иногоще, което е в областта около гр. Сурдолица. А. Стояновски локализира селото по-скоро в нахия Пчиня или Враня, което не отговаря на уточнението на османския чиновник845.
16.14. Манастир „Свети Петър“ до с. Дубница, нахия Морава
I. Географско местоположение. Село Дубница се намира на около 5 km югозападно от гр. Враня, на територията на Република Сърбия. До селото са местностите „Манастир“ и „Св. Петър“, където вероятно се е намирал търсеният манастир846. В самото село днес съществува църквата „Св. апостоли Петър и Павел“847, което показва запазване на култа към тези светци сред местното население.
II. Исторически сведения. Манастирът е включен и в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Данъкът на обителта е добавен към приходите от с. Заплужени (неидентифицирано) в „тимара на Марко Михаил, Пейо, Никола и Гурко“. Вижда се, че имената на спахиите са християнски. Предполагаме, че това са наследници на местната аристокрация, която през XV в. се включва в редовете на османската армия. Данъкът, който плаща манастирът, е за жито и друго (не се уточнява какво) в размер на 30 акчета848.
16.15. Манастир „Свети Илия“, с. Овче Сена, нахия Враня
I. Географско местоположение. Село Овче Сена е идентифицирано като махала Овча страна в с. Кашупун849. То е разположено на около 29 km североизточно от гр. Враня, на територията на Република Сърбия. В близост до селото се намира манастирът „Св. Илия“.
II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Илия“ е основан след обновяването на Печката патриаршия през 1557 г. със средствата на жителите от околните села. Точната година на неговото изграждане не е известна850. Според местното предание той е издигнат на мястото на стара женска обител, разрушена от османците851.
Манастирът „Св. Илия“ е включен в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Той е отбелязан в описа на войнуците с отнет статут от с. Овча Сена. В него живее 1 монах. Манастирската собственост се състои от 1 църква, 40 ореха, 1 лозе. Данъкът, който плаща, е в размер на 40 акчета852.
По време на Първата световна война обителта е разрушена. Днес е запазена само църквата, която е превърната в енорийски храм853.
17. Манастир в нахия Велес
17.1. Манастир „Свети Йоан Предтеча“, с. Ветерско
I. Географско местоположение. Манастирът „Св. Йоан Предтеча“ е разположен в близост до с. Ветерско. Самото село се намира на около 20 km южно от гр. Велес, на територията на Република Македония.
II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Йоан Ветерски“ е основан и изписан през 1670 г., със средствата на Велешкия епископ Йосиф. Това сведение се съдържа в ктиторски надпис над входната врата на църквата854. Липсват повече данни, които да допълнят историята на този манастир.
Бележки:
806Зиројевић, Ο. Цит. съч., с. 68.
807ТДИМН, V/4, с. 195, бел. 189; Зиројевић, Ο. Цит. съч., с. 157.
808ТДИМН, V/4, с. 195.
809Зиројевић, Ο. Цит. съч., с. 157.
810ТДИМН, V/4, с. 201, бел. 204.
811ТДИМН, V/4, с. 201.
812Петковић, Вл. Цит. съч., с. 262.
813Името на манастира е неидентифицирано. Самият преводач не е сигурен в превода.
814ТДИМН, V/4, с. 239-240.
815ТДИМН, V/4, с. 240.
816Трябва да се припомни, че в регистъра отбелязването на имотното състояние на манастирите е по-скоро изключение. Единствено в т.нар. „манастирска част“ на описа са дадени сведения за имотите на всички включени в нея обители.
817Зиројевић, Ο. Цит. съч., с. 65.
818ТДИМН, V/4, с. 246, бел. 271.
819ТДИМН, V/4, с. 246.
820ТДИМН, V/4, с. 255.
821ТДИМН, V/4, с. 262, бел. 296. Виж също и в сайта на епархия Враня: www. eparhijavranjska.org.
822ТДИМН, V/4, с. 262.
823Село Черни луг не е споменато от османския чиновник, но според А. Стояновски манастирът „Пречиста“ най-вероятно се намира до него. Виж: ТДИМН, V/4, с. 273, бел. 314.
824ТДИМН, V/4, с. 273, бел. 214. В сайта на епархия Враня такъв манастир не съществува. Виж: www.eparhijavranjska.org.
825А. Стояновски го локализира югоизточно от гр. Враня, но не отбелязва днешното му име. Виж: ТДИМН, V/4, с. 214, бел. 220.
826ТДИМН, V/4, с. 273-274.
827ТДИМН, V/4, с. 340, бел. 420.
828Село Мирче днес не съществува. Според А. Стояновски то може да се идентифицира с местността „Мирочки дол“ до с. Врабево, североизточно от гр. Враня. Виж: ТДИМН, V/4, с. 339, бел. 418.
829ТДИМН, V/4, с. 340.
830ТДИМН, V/4, с. 343, бел. 427.
831Виж сайта на епархия Враня: www.eparhijavranjska.org.
832ТДИМН, V/4, с. 343.
833Името на манастира е неидентифицирано. Допускаме, че той се е намирал в местност, която носи името „Присад“.
834ТДИМН, V/4, с. 389-390.
835Изчезнало село. Локализирано на мястото на днешното село Превалец северозападноот гр. Враня. ТДИМН, V/4, с. 405, бел. 519.
836ТДИМН, V/4, с. 406.
837ТДИМН, V/4, с. 484, бел. 645.
838ТДИМН, V/4, с. 485.
839Зиројевић, Ο. Цит. съч., с. 152.
840Според О. Зироевич в два от османските регистри има манастир „Ягаиче“ (Јагаиче), койтоспоред нас е идентичен с манастира „Ягленце“. Виж: Зиројевић, Ο. Цит. съч., с. 110.
841ТДИМН, V/4, с. 265, бел. 304.
842Зиројевић, Ο. Цит. съч., с. 110.
843Зиројевић, Ο. Цит. съч., с. 110.
844ТДИМН, V/4, с. 541.
845Трябва да се уточни, че А. Стояновски не е категоричен при локализирането на селото,а дава само предположение.
846ТДИМН, V/4, с. 556, бел. 809.
847Виж сайта на епархия Враня: www.eparhijavranjska.org.
848ТДИМН, V/4, с. 556.
849ТДИМН, V/5, с. 263.
850Зиројевић, Ο. Цит. съч., с. 110.
851Милојевић, М. Наши манастири и калуђерство. Београд, 1881, с. 34.
852ТДИМН, V/5, с. 263.
853Зиројевић, Ο. Цит. съч., с. 110.
854Виж надписа в: Иванов, Й. БСМ, с. 82. За този манастир виж и: Снегаровъ, И. История на Охридската архиепископия..., Т. 2. с. 446; Белев, И. Преглед на средновековни..., с. 143.