Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилския санджак през XV - XVII в. - Заключение

Посещения: 17798

Индекс на статията

 

 Заключение

 

В хода на изследването стана ясно, че оформянето и вътрешноструктурната организация на Кюстендилския санджак е продължителен процес, който приключва в края на XVI в. Административното положение в санджака се променя през ХVII в. На първо място от неговите територии е откъсната нахия Нагорич и е включена към новоформирания Скопски санджак. От друга страна към неговите територии е включен кадилъкът Велес. По този начин се променят и самите граници на Кюстендилския санджак.

Територията на Кюстендилския санджак в различните периоди се намира в рамките на трите самостоятелни църкви на Балканите в Османската империя - Цариградската патриаршия, Охридската архиепископия и Печката патриаршия. Стигна се до извода, че епархийските и военноадминистративните граници в санджака не съвпадат. В административно отношение в периода XV-XVII в. се наблюдава процес на раздробяване на териториите, а по отношение на епархийската мрежа протича точно обратният процес - окрупняване на отделните епархии, вероятно с цел по-лесното им управление.

Отношенията между Църквата и османската власт са регламентирани чрез серия от берати, които се дават на съответния висш духовник. Те гарантират изключителната му власт в неговата епархия, като освен с религиозни дела той има право да се намесва по въпроси, свързани с брачно-семейните отношения. От друга страна, тази система при избора на архиерей води до пряка намеса на османската власт в църковните дейности и до разширяване на корупцията сред висшето духовенство.

Направеният преглед на правното положение на православната църква в Османската империя показва, че османската власт гарантира редица права, които често са нарушавани или променяни. Цялостната османска политика спрямо Църквата е изключително противоречива и винаги зависи от конкретния исторически момент и султан.

В хода на изследването се изясниха промените, които настъпват в манастирската мрежа в Кюстендилския санджак през XV-XVII в. Отчита се, че през втората половина на XV в. започва постепенното възобновяване на старите средновековни манастири, към тях се насочват многобройни поклонници и те стават средища на духовния и книжовния живот в областта. Вероятно в този период започва и обновяването на някои от по-малките манастири в санджака, но сведения за тях се откриват едва през следващия XVI в.

В историческите извори най-добре е отразено състоянието на манастирската мрежа през XVI в. Двата подробни османски регистъра от 1519 и 1570/73 г. разкриват съществуването на манастири на територията на Кюстендилския санджак, които не са засвидетелствани в други исторически извори. По-голямата част от тези манастири са нискодоходни, в тях няма монашески братства и те най-вероятно се поддържат от местното население. И в този период книжовната дейност е съсредоточена главно в големите и богати манастири, познати още от средновековната епоха.

В края на XVI и през ХVII в. се появяват няколко нови манастири, но въпреки това в този период броят на монашеските обители намалява. Промяната на манастирската мрежа през XVII в. се дължи на няколко фактора. От една страна, монасите се насочват основно към по-големите и богати манастири, а за малките се грижи местното население. Вероятно с течение на времето жителите на дадено селище успяват да включат манастирските имоти към своето землище, което довежда до запустяване на манастирските постройки. За такива обители днес се съди преди всичко от запазените местни топоними - „Манастирище“, „Църквище“ и др., които се срещат често в разглеждания регион. Обикновено местното население съхранява традицията на такива места да се правят курбани на даден светец.

Друга възможна причина за изчезването на част от манастирите са различни природни катаклизми. В края на XVI в. е засвидетелствано голямо земетресение, което вероятно разрушава отделни обители и околното население не успява да намери достатъчно средства, за да ги възстанови.

В края на XVII в. в разглежданата област избухва Карпошовото въстание, което е потушено от османските власти, и след това са разрушени или превърнати в джамии редица християнски храмове.

През целия разглеждан период малка част от манастирите в Кюстендилския санджак успяват да се съхранят като книжовни и духовни средища на християнското население. Преди всичко това са старите средновековни манастири - Рилски, Осоговски, Лесновски, Пшински, „Матейче“. Именно в тях, почти без прекъсване, се преписват книги, създават се богати библиотеки. В тези манастири се стичат поклонници от различни краища на Балканите. Техните монашески братства поддържат връзка с атонските манастири и пътуват до Русия, откъдето освен парична помощ, получават като дарение и много богослужебни книги и църковна утвар. Многобройните малки манастири поддържат жива християнската вяра на населението в Кюстендилския санджак, но големите манастири са всъщност тези, които успяват да съхранят средновековните културни традиции и да се превърнат в център на книжовния живот в региона за дълъг период от време.

 

X

Right Click

No right click