Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилския санджак през XV - XVII в. - Част I. Кюстендилският санджак през XV - XVII в.

Посещения: 17788

Индекс на статията


ЧАСТ I.
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ САНДЖАК ПРЕЗ XV-XVII В.

 

Османското завоевание на Балканския полуостров продължава около два века. След многобройни войни срещу разпокъсаните балкански държави, османците успяват трайно да се установят в него1. Едновременно със завладяването на нови земи, османската власт организира и тяхното административно устройство. Балканските провинции са включени в Румелийското бейлербейство, което е разделено на няколко санджака. Във всеки санджак се оформят кази и нахии, чийто брой е различен. Част от новите териториални единици са образувани последователно в хода на завоеванието - например санджаците Паша, София, Чирмен и др. При не малка част е спазван принципът на приемственост, като се запазва завареното положение и цяло държавно формирование е включено като отделна административна единица в империята - например Никополския санджак, Кюстендилския санджак и др.2

Кюстендилският санджак възниква на основата на княжеството на Драгашите3, като територията му съвпада с неговите граници от 1395 г., когато попада в рамките на Османската империя. Новата военноадминистративна единица е наречена от османците „Константин-или“ или „Костадин-или“, което в превод означава „Земята на Константин (Костадин)“4. Оскъдните извори, с които разполагаме от по-ранния период за съществуването на тази област, не позволяват да проследим с точност трансформацията на княжеството в санджак5.

Османската власт се отнася различно към християнското население от териториите, които не са завладени чрез опустошителен поход, какъвто е случаят с „Константиновата земя“. Самите християни също приемат новата власт различно и често пъти османският владетел се възприема като следващия владетел на областта. Това положение е отразено в различни приписки и надписи, повечето, от които произхождат от съседни на Кюстендилския санджак области или от по-късен период6. Като пример ще посочим Сарандапорската летопис от XVI в. Предполага се, че нейният автор използва по-ранни хроники, които не са достигнали до нас. Тя дава една богата представа за положението на Балканския полуостров от времето на завоеванията, които са представени безпристрастно, а към имената на отделните султани не са прибавени злонамерени епитети. Макар хрониката да е от по-късен период, в нея се вижда отношението на монашеското братство към османците, които са описани като поредните владетели на Балканите7.

Предполага се, че първите представители на османската власт в „Константиновата земя“ се занимават главно с адаптирането на заварените средновековни структури към османската военно-административна система. Най-ранният запазен управленски акт в разглежданите територии е ферманът от 1402 г., издаден на монасите от Рилския манастир8. Предполагаме, че процесът на налагане на новата власт протича без особени сътресения, за което говори липсата на каквото и да е сведение от образованите хора в областта за някакви конфликти в този период. Допускаме, че някои от административните длъжности в „Константиновата земя“ се заемат от християни, положение, което е засвидетелствано в други близки до санджака територии9.

 

Бележки:

1Виж подробно за завоеванията на Османската империя в: Inalcik, H. The Ottoman Empire. The Classical Age (1300-1600). New York, 1973; Матанов, Хр., Михнева, Р. От Галиполи до Лепанто. Балканите, Европа и османското нашествие (1354-1571). С., 1988, (второ изд. С., 1998); Imber, C. The Ottoman Empire (1300-1481). Istanbul, 1990; История на Османската империя. Под редакцията на Р. Мантран. С., 1999; Иналджък, X. Епохата на султан Мехмед II Завоевателя (изследвания и материали). С., 2000; и др.
2Виж подробно за административно делене в: Градева, Р. Административна система и провинциално управление в българските земи през XV век. - В: Българският петнадесети век. Сборник доклади за българската обща и културна история през XV век. С., 1993, с. 39-52, Inalcik, H. An Economic and Social History of the Ottoman Empire, 1300-1914. Cambridge, 1994; История на Османската...; и др.
3Подробно за княжеството на Драгашите виж: Матанов, Хр. Княжеството на Драгаши. Към историята на Северозападна Македония в предосманския период. С., 1997.
4Костенечки, К. Съчинения. Превод. А.-М. Тотоманова. С., 1993, с. 176-177; Матанов, Хр. Възникване и облик на Кюстендилския санджак през XV - XVI в. С., 2000, с. 13.
5Матанов, Хр. Възникване и облик... с. 99—100.
6Пак там, с. 14-15.
7Виж текста на летописа в: Трухелка, Ђ. Из старих рукописа. - В: Гласник земаљског музеја. VI, Сарајево, 1894, с. 452-463.
8Ихчиев, Д. Турските документи за Рилския монастирь. С., 1910, с. 4; Недков. Б. Османотурска дипломатика и палеография. II (документи и речник). С., 1972, с. 13-14; Дуйчев, И. Рилският светец и неговата обител. С., 1947, с. 268-269; Матанов, Хр. Възникване и облик..., с. 15-16. Виж също и тук в част II.1.1.
9Матанов, Хр. Възникване и облик..., с. 16-21.

 

X

Right Click

No right click